We have been considering triple applications of prophecy. We are doing this for the purpose of identifying that when the Lord unsealed the last six verses of Daniel eleven with the collapse of the Soviet Union at the “time of the end” in 1989, an “increase of knowledge” was produced that was to test that generation of God’s people.
Разглеждаме тройни приложения на пророчеството. Правим това с цел да установим, че когато Господ разпечата последните шест стиха на Даниил 11 с разпадането на Съветския съюз при „времето на края“ през 1989 година, бе произведено „увеличение на знанието“, което трябваше да изпита това поколение от Божия народ.
And he said, Go thy way, Daniel: for the words are closed up and sealed till the time of the end. Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. Daniel 12:9, 10.
И той каза: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края. Мнозина ще се очистят, ще се избелят и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере; но мъдрите ще разберат. Даниил 12:9, 10.
Whenever a truth is unsealed by the Lion of the tribe of Judah, Satan works to resist the message. The resistance offered against the truths revealed in those final verses of Daniel eleven forced a deeper study of the truths connected with the verses in order that a sanctified defense against the errors which were proposed to undermine the truths revealed would not stand. One of the principles that was brought to light in the midst of that debate, was the triple application of prophecy. It was initially recognized in connection with the necessity to be correct about what “the daily” in the book of Daniel represented (paganism), and the correct history associated with the “taking away of the daily” (508 AD).
Всеки път, когато някоя истина бъде разпечатана от Лъва от Юдовото племе, Сатана действа, за да се противопостави на вестта. Съпротивата, оказана срещу истините, разкрити в последните стихове на Даниил единадесета глава, наложи по-задълбочено изследване на истините, свързани с тези стихове, така че да не устои нито една привидно осветена защита на заблудите, предложени с цел да подкопаят разкритите истини. Един от принципите, изведени на светло в разгара на този спор, беше тройното приложение на пророчеството. То бе разпознато първоначално във връзка с необходимостта да се бъде прав относно това какво представлява „ежедневната“ в книгата Даниил (езичество) и коя е правилната история, свързана с „отнемането на ежедневната“ (508 г. сл. Хр.).
The recognition of three desolating powers as the framework of prophecy, paralleled the Millerite framework of prophecy being the first two desolating powers, and the Millerite identification of “the daily” as paganism provided a history consistent with the last six verses of Daniel eleven, as Sister White said it should. Thus, the resistance against the unsealed knowledge at the time of the end in 1989, produced greater light, as the knowledge was increased, and it also identified specific rules for the movement of the third angel, that paralleled the development of certain prophetic rules that had been assembled and employed in the movement of the first angel by William Miller.
Разпознаването на трите запустяващи сили като рамката на пророчеството съответстваше на милеритската рамка на пророчеството, според която първите две запустяващи сили образуват тази рамка; а милеритското отъждествяване на „ежедневната“ с езичеството предоставяше история, съгласуваща се с последните шест стиха на Даниил единадесета глава, както Сестра Уайт каза, че трябва да бъде. Така съпротивата срещу неразпечатаното знание във времето на края през 1989 г. произведе по-голяма светлина, тъй като знанието се умножаваше, и тя също така определи конкретни правила за движението на третия ангел, които съответстваха на развитието на определени пророчески правила, събрани и употребени в движението на първия ангел от Уилям Милър.
We have considered the triple application of the three Rome’s, the three falls of Babylon, and the three Elijah’s and are now addressing the three messengers who prepare the way for the Messenger of the Covenant. We have identified a close overlap and parallel of the three Rome’s, with the three falls of Babylon, and also a close parallel to the three Elijah’s and the three messengers who prepare the way. In the last days William Miller and Future for America both represent the third Elijah and also the third messenger who prepares the way. Jesus always illustrates the end of a thing with the beginning of a thing, and the movement of the first angel parallels the movement of the third angel.
Разгледахме тройното приложение на трите Рима, трите падения на Вавилон и трите Илии, и сега се обръщаме към тримата вестители, които приготвят пътя за Вестителя на завета. Установихме тясно припокриване и паралел между трите Рима и трите падения на Вавилон, както и близък паралел с трите Илии и тримата вестители, които приготвят пътя. В последните дни Уилям Милър и Future for America и двамата представляват третия Илия, а също и третия вестител, който приготвя пътя. Исус винаги илюстрира края на дадено нещо с началото на дадено нещо, и движението на първия ангел е паралелно на движението на третия ангел.
“God has given the messages of Revelation 14 their place in the line of prophecy, and their work is not to cease till the close of this earth’s history. The first and second angel’s messages are still truth for this time, and are to run parallel with this which follows. The third angel proclaims his warning with a loud voice. ‘After these things,’ said John, ‘I saw another angel come down from heaven, having great power, and the earth was lightened with his glory.’ In this illumination, the light of all the three messages is combined.” The 1888 Materials, 803, 804.
„Бог е дал на вестите от Откровение 14 тяхното място в пророческата последователност и тяхното дело не трябва да престава до самия край на историята на тази земя. Вестите на първия и втория ангел все още са истина за настоящото време и трябва да вървят успоредно с тази, която следва. Третият ангел прогласява своето предупреждение със силен глас. „След това“, каза Йоан, „видях друг ангел да слиза от небето, имащ голяма власт; и земята се освети от славата му.“ В това осветяване се съчетава светлината на всичките три вести.“ The 1888 Materials, 803, 804.
The movement of the first and second angels, was led by William Miller. Sister White identifies Miller as the “chosen messenger.”
Движението на първия и втория ангел беше водено от Уилям Милър. Сестра Уайт определя Милър като „избрания вестител“.
“William Miller was disturbing Satan’s kingdom, and the arch-enemy sought not only to counteract the effect of the message, but to destroy the messenger himself.” Spirit of Prophecy, volume 4, 219.
„Уилям Милър разтърсваше царството на Сатана, и върховният враг се стремеше не само да противодейства на въздействието на вестта, но и да погуби самия вестител.“ Духът на пророчеството, том 4, 219.
She also identifies that Miller had been typified by both Elijah and John the Baptist.
Тя също така посочва, че Милър е бил предобразен както от Илия, така и от Йоан Кръстител.
“Thousands were led to embrace the truth preached by William Miller, and servants of God were raised up in the spirit and power of Elijah to proclaim the message. Like John, the forerunner of Jesus, those who preached this solemn message felt compelled to lay the ax at the root of the tree, and call upon men to bring forth fruits meet for repentance.” Early Writings, 233.
„Хиляди бяха доведени да приемат истината, проповядвана от Уилям Милър, и Божии служители бяха издигнати в духа и силата на Илия, за да прогласяват вестта. Подобно на Йоан, предтечата на Исус, онези, които проповядваха тази тържествена вест, се чувстваха подтикнати да положат брадвата при корена на дървото и да призоват хората да принасят плодове, достойни за покаяние.“ Ранни писания, 233.
John the Baptist, who according to Jesus was the second Elijah, was also the first messenger who was to prepare the way for the Messenger of the Covenant. It is therefore evident that the movement of the third angel will have a “chosen messenger.” That messenger will have been typified by Elijah, John the Baptist and William Miller. Together with Miller the two chosen messengers represent the beginning and the ending of the movement of the three angels of Revelation fourteen, and in doing so, together they represent both the third Elijah and also the third messenger who is to prepare the way for the Messenger of the Covenant.
Йоан Кръстител, който според Исус беше вторият Илия, беше също и първият вестител, който трябваше да приготви пътя за Вестителя на завета. Следователно е очевидно, че движението на третия ангел ще има „избран вестител“. Този вестител ще е бил предобразен от Илия, Йоан Кръстител и Уилям Милър. Заедно с Милър двамата избрани вестители представят началото и края на движението на трите ангела от Откровение четиринадесета глава, и по този начин, заедно, те представят както третия Илия, така и третия вестител, който трябва да приготви пътя за Вестителя на завета.
To reject the message of either the beginning or ending chosen messenger is death, and the message of Future for America is based upon the prophetic application of “line upon line,” which is the methodology of the latter rain. Through the application of “line upon line” it is established that the Millerite movement typified the movement of Future for America. A waymark of the Millerite history is William Miller, the “chosen messenger.” To reject that waymark is to reject the message, so it is established by the beginning and ending of Adventism, that a rejection of the messenger is also a rejection of the message, for the message identifies a chosen messenger. Therefore, to reject the message is to reject the messenger and vise-versa. Without a dancer, there is no dance.
Да се отхвърли вестта на избрания вестител било от началото, било от края, е смърт, а вестта на Future for America се основава върху пророческото приложение на „ред след ред“, което е методологията на късния дъжд. Чрез приложението на „ред след ред“ се установява, че милеритовото движение е било предобраз на движението Future for America. Един ориентир в историята на милеритите е Уилям Милър, „избраният вестител“. Да се отхвърли този ориентир означава да се отхвърли вестта, така че чрез началото и края на адвентизма се установява, че отхвърлянето на вестителя е също и отхвърляне на вестта, защото вестта посочва избран вестител. Следователно да се отхвърли вестта означава да се отхвърли вестителят, и обратно. Без танцьор няма танц.
“I was pointed back to the proclamation of the first advent of Christ. John was sent in the spirit and power of Elijah to prepare the way of Jesus. Those who rejected the testimony of John were not benefited by the teachings of Jesus. Their opposition to the message that foretold His coming placed them where they could not readily receive the strongest evidence that He was the Messiah. Satan led on those who rejected the message of John to go still farther, to reject and crucify Christ. In doing this they placed themselves where they could not receive the blessing on the day of Pentecost, which would have taught them the way into the heavenly sanctuary. The rendering of the veil of the temple showed that the Jewish sacrifices and ordinances would no longer be received. The great Sacrifice had been offered and had been accepted, and the Holy Spirit which descended on the day of Pentecost carried the minds of the disciples from the earthly sanctuary to the heavenly, where Jesus had entered by His own blood, to shed upon His disciples the benefits of His atonement. But the Jews were left in total darkness. They lost all the light which they might have had upon the plan of salvation, and still trusted in their useless sacrifices and offerings. The heavenly sanctuary had taken the place of the earthly, yet they had no knowledge of the change. Therefore they could not be benefited by the mediation of Christ in the holy place.
„Бях насочена отново към прогласяването на първото пришествие на Христос. Йоан бе изпратен в духа и силата на Илия, за да приготви пътя на Исус. Онези, които отхвърлиха свидетелството на Йоан, не се възползваха от поученията на Исус. Тяхното противопоставяне на вестта, която предсказваше Неговото идване, ги постави там, където не можеха с готовност да приемат най-силното доказателство, че Той беше Месията. Сатана подтикна онези, които отхвърлиха вестта на Йоан, да отидат още по-далеч — да отхвърлят и да разпнат Христос. С това те се поставиха там, където не можеха да получат благословението в деня на Петдесетница, което би ги научило на пътя към небесното светилище. Раздирането на храмовата завеса показа, че юдейските жертви и обреди повече няма да бъдат приемани. Великата Жертва бе принесена и бе приета, а Светият Дух, Който слезе в деня на Петдесетница, насочи умовете на учениците от земното светилище към небесното, където Исус бе влязъл чрез Собствената Си кръв, за да излее върху учениците Си благата на Своето умилостивение. Но юдеите бяха оставени в пълен мрак. Те изгубиха цялата светлина, която биха могли да имат относно плана на спасението, и продължаваха да се уповават на своите безполезни жертви и приноси. Небесното светилище бе заело мястото на земното, но те нямаха никакво познание за промяната. Затова не можеха да се възползват от ходатайството на Христос в Светото място.“
“Many look with horror at the course of the Jews in rejecting and crucifying Christ; and as they read the history of His shameful abuse, they think they love Him, and would not have denied Him as did Peter, or crucified Him as did the Jews. But God who reads the hearts of all, has brought to the test that love for Jesus which they professed to feel. All heaven watched with the deepest interest the reception of the first angel’s message. But many who professed to love Jesus, and who shed tears as they read the story of the cross, derided the good news of His coming. Instead of receiving the message with gladness, they declared it to be a delusion. They hated those who loved His appearing and shut them out of the churches. Those who rejected the first message could not be benefited by the second; neither were they benefited by the midnight cry, which was to prepare them to enter with Jesus by faith into the most holy place of the heavenly sanctuary. And by rejecting the two former messages, they have so darkened their understanding that they can see no light in the third angel’s message, which shows the way into the most holy place. I saw that as the Jews crucified Jesus, so the nominal churches had crucified these messages, and therefore they have no knowledge of the way into the most holy, and they cannot be benefited by the intercession of Jesus there. Like the Jews, who offered their useless sacrifices, they offer up their useless prayers to the apartment which Jesus has left; and Satan, pleased with the deception, assumes a religious character, and leads the minds of these professed Christians to himself, working with his power, his signs and lying wonders, to fasten them in his snare.” Early Writings, 259–261.
„Мнозина гледат с ужас на поведението на юдеите, които отхвърлиха и разпнаха Христос; и когато четат историята за Неговото позорно оскърбление, мислят, че Го обичат и не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито биха Го разпнали, както сториха юдеите. Но Бог, Който изпитва сърцата на всички, е подложил на изпитание онази любов към Исус, която те твърдяха, че чувстват. Цялото небе наблюдаваше с най-дълбок интерес как бе приета вестта на първия ангел. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус, и които проливаха сълзи, когато четяха разказа за кръста, осмиваха благата вест за Неговото пришествие. Вместо да приемат вестта с радост, те заявяваха, че тя е заблуда. Те намразиха онези, които обичаха Неговото явяване, и ги изключиха от църквите. Онези, които отхвърлиха първата вест, не можеха да получат полза от втората; нито получиха полза и от среднощния вик, който трябваше да ги приготви да влязат с Исус чрез вяра в пресветото място на небесното светилище. И като отхвърлиха предишните две вести, те тъй са помрачили разбирането си, че не могат да видят никаква светлина в вестта на третия ангел, която показва пътя към пресветото място. Видях, че както юдеите разпнаха Исус, така и поименните църкви бяха разпнали тези вести, и затова нямат никакво познание за пътя към пресветото място и не могат да получат полза от ходатайството на Исус там. Подобно на юдеите, които принасяха своите безполезни жертви, те отправят своите безполезни молитви към отделението, което Исус е напуснал; а Сатана, доволен от измамата, приема религиозен облик и насочва умовете на тези изповядващи християни към себе си, действайки със своята сила, със своите знамения и лъжливи чудеса, за да ги задържи в своята примка.“ Ранни писания, 259–261.
Those “who rejected the testimony of John were not benefited by the teachings of Jesus,” and those “who rejected the first message could not be benefited by the second; neither were they benefited by the midnight cry.” The ministry of John preceded the baptism of Christ, who shortly thereafter cleansed the temple at the beginning of His ministry. Miller’s ministry prepared for Christ to purify the sons of Levi when He came suddenly on October 22, 1844. In either of those two witnesses, the rejection of the messenger who prepares the way, equates to death.
Онези, „които отхвърлиха свидетелството на Йоан, не се ползваха от ученията на Исус“, а онези, „които отхвърлиха първата вест, не можеха да се ползват от втората; нито се ползваха от среднощния вик“. Служението на Йоан предшестваше кръщението на Христос, Който малко след това очисти храма в началото на Своето служение. Служението на Милър подготви за Христос да очисти синовете на Левий, когато Той дойде внезапно на 22 октомври 1844 г. И при двамата от тези двама свидетели отхвърлянето на вестителя, който приготвя пътя, е равносилно на смърт.
The purging and purification that was accomplished by Christ in His work as the Messenger of the Covenant was for the purpose of raising up a people to accomplish the work of carrying the message of salvation to the world. The work is accomplished in advance of the period of time representing when the executive judgment begins. The destruction of Jerusalem in the history of the disciples represents the executive judgment, and Adventism turned away from their responsibility to accomplish that work, but the Lord had tried to gather them together. He had led His people to publish the 1850 chart as the graphical representation of the message they could have carried to the world.
Очистващото и пречистващото дело, извършено от Христос в Неговото служение като Вестителя на завета, беше с цел да въздигне народ, който да извърши делото по занесенето на вестта за спасение на света. Това дело се извършва предварително спрямо периода от време, представящ момента, когато започва изпълнителният съд. Разрушаването на Йерусалим в историята на учениците представлява изпълнителния съд, а адвентизмът се отвърна от своята отговорност да извърши това дело, но Господ беше се опитал да ги събере заедно. Той беше повел Своя народ да публикува картата от 1850 година като графичното представяне на вестта, която те биха могли да занесат на света.
“It was not the will of God that Israel should wander forty years in the wilderness; He desired to lead them directly to the land of Canaan and establish them there, a holy, happy people. But ‘they could not enter in because of unbelief.’ Hebrews 3:19. Because of their backsliding and apostasy they perished in the desert, and others were raised up to enter the Promised Land. In like manner, it was not the will of God that the coming of Christ should be so long delayed and His people should remain so many years in this world of sin and sorrow. But unbelief separated them from God. As they refused to do the work which He had appointed them, others were raised up to proclaim the message. In mercy to the world, Jesus delays His coming, that sinners may have an opportunity to hear the warning and find in Him a shelter before the wrath of God shall be poured out.” The Great Controversy, 458.
„Не бе Божията воля Израил да странства четиридесет години в пустинята; Той желаеше да ги отведе направо в ханаанската земя и да ги установи там като свят, щастлив народ. Но „не можаха да влязат поради неверие“. Евреи 3:19. Поради своето отстъпничество и вероотстъпление те загинаха в пустинята, а други бяха издигнати, за да влязат в Обетованата земя. По същия начин не бе Божията воля пришествието на Христос да бъде така дълго забавено и Неговият народ да остава толкова много години в този свят на грях и скръб. Но неверието ги отдели от Бога. Тъй като отказаха да извършат делото, което Той им бе възложил, други бяха издигнати, за да прогласят вестта. От милост към света Исус забавя Своето пришествие, за да могат грешниците да имат възможност да чуят предупреждението и да намерят в Него прибежище, преди Божият гняв да бъде излян.“ Великата борба, 458.
Had Adventism only held fast their faith, “their work would have been completed.”
Ако адвентизмът бе останал твърдо във вярата си, „делото им щеше да бъде завършено“.
“Had Adventists, after the great disappointment in 1844, held fast their faith and followed on unitedly in the opening providence of God, receiving the message of the third angel and in the power of the Holy Spirit proclaiming it to the world, they would have seen the salvation of God, the Lord would have wrought mightily with their efforts, the work would have been completed, and Christ would have come ere this to receive His people to their reward. But in the period of doubt and uncertainty that followed the disappointment, many of the advent believers yielded their faith. . . . Thus the work was hindered, and the world was left in darkness. Had the whole Adventist body united upon the commandments of God and the faith of Jesus, how widely different would have been our history!” Evangelism, 695.
„Ако адвентистите, след голямото разочарование през 1844 г., бяха удържали вярата си твърдо и бяха последвали единодушно откриващото се Божие провидение, приемайки вестта на третия ангел и в силата на Светия Дух я бяха прогласили на света, те биха видели Божието спасение, Господ би действал мощно чрез техните усилия, делото би било завършено и Христос досега би дошъл, за да приеме Своя народ в неговата награда. Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи се отказаха от вярата си.... Така делото бе възпрепятствано и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се беше обединило върху Божиите заповеди и вярата в Исус, колко различна би била нашата история!“ Evangelism, 695.
In the Spring of 1844, the Messenger of the Covenant purified the movement of the Millerites, and then in the Fall brought the message of the third angel. Miller, his message and the movement he represented, had fulfilled the parable of the ten virgins. At the Exeter, NH camp meeting the message of the Midnight Cry arrived and in two short months it was demonstrated which of the virgins had the oil. The two classes were manifested, and the third angel arrived with a message in his hand that was to be eaten, but the wise virgins “yielded their faith” in “the period of doubt and uncertainty.”
През пролетта на 1844 година Вестителят на завета очисти движението на милеритите, а след това през есента донесе вестта на третия ангел. Милър, неговата вест и движението, което той представляваше, бяха изпълнили притчата за десетте девици. На лагерното събрание в Ексетър, Ню Хемпшир, пристигна вестта на Среднощния вик и само за два кратки месеца бе показано кои от девиците имаха маслото. Двата класа бяха проявени и третият ангел пристигна с вест в ръката си, която трябваше да бъде изядена, но мъдрите девици „се отказаха от вярата си“ в „периода на съмнение и несигурност“.
The “period of doubt and uncertainty” had been represented by the disciples at His death, but on the third day He began to open the message of His resurrection to His disciples, and they did not “yield their faith.” The period of doubt and uncertainty for the wise virgins of the movement of the first and second angels’ messages continued for roughly three years, at which point the Lord revealed to Sister White that He had stretched forth His hand to again gather the remnant of His people. He led His people to begin their publishing work and to produce Habakkuk’s second table, but “many of the advent believers yielded their faith. . . . Thus the work was hindered, and the world was left in darkness.”
„Периодът на съмнение и неувереност“ бе представен от учениците при Неговата смърт, но на третия ден Той започна да разкрива на учениците Си вестта за Своето възкресение и те не „се отказаха от вярата си“. Периодът на съмнение и неувереност за мъдрите девици в движението на вестите на първия и втория ангел продължи приблизително три години, в който момент Господ откри на сестра Уайт, че бе прострял ръката Си, за да събере отново остатъка от Своя народ. Той поведе народа Си да започне своето издателско дело и да изработи втората таблица на Авакум, но „мнозина от адвентните вярващи се отказаха от вярата си.... Така делото бе възпрепятствано и светът бе оставен в тъмнина.“
In 1849, William Miller, the chosen messenger of the first and second angels’ message was laid to rest. Had the wise virgins of October 22, 1844 “held fast their faith and followed on unitedly in the opening providence of God,” the Lord would have raised up another messenger in the spirit and power of Elijah. Instead “the coming of Christ” was “delayed and His people” “in like manner” to ancient Israel would “remain” “many years in this world of sin and sorrow.”
През 1849 г. Уилям Милър, избраният вестител на вестта на първия и втория ангел, бе положен в гроба. Ако мъдрите девици от 22 октомври 1844 г. бяха „държали здраво вярата си и бяха продължили единно напред в откриващото се Божие провидение“, Господ би издигнал друг вестител в духа и силата на Илия. Вместо това „идването на Христос“ бе „забавено и Неговият народ“ „по същия начин“ като древния Израил щеше да „остане“ „много години в този свят на грях и скръб“.
One hundred and twenty-six years after the rebellion of 1863, the Lord raised up the chosen messenger of the third angel. His work was both to prepare the way for the Messenger of the Covenant to suddenly come into His temple and to enter into a covenant relationship with the one hundred and forty-four thousand, during the closing scenes of the investigative judgment, but also to present a message that confronts the threefold union of Ahab, Jezebel and her prophets in the period of the Executive Judgment, which begins at the soon-coming Sunday law.
Сто двадесет и шест години след бунта от 1863 г. Господ въздигна избрания вестител на третия ангел. Неговото дело беше едновременно да приготви пътя, за да дойде внезапно в храма Си Вестителят на Завета и да встъпи в заветно отношение със сто четиридесет и четирите хиляди по време на заключителните сцени на изследователния съд, но също и да представи вест, която се изправя срещу тройния съюз на Ахав, Езавел и нейните пророци в периода на Изпълнителния съд, който започва с скоро предстоящия неделен закон.
The third messenger who prepares the way represents a work, a message, a messenger, and a movement during the closing scenes of the Investigative Judgment. The third Elijah represents a work, a message, a messenger and a movement during the closing scenes of the Executive Judgment. The message of the messenger who prepares the way, and the message of Elijah, is the message of the third of the three Woes of Revelation chapters eight through eleven.
Третият вестител, който приготвя пътя, представлява дело, вест, вестител и движение по време на заключителните сцени на Изследователния съд. Третият Илия представлява дело, вест, вестител и движение по време на заключителните сцени на Изпълнителния съд. Вестта на вестителя, който приготвя пътя, и вестта на Илия е вестта на третото от трите „горко“ в Откровение, глави осма до единадесета.
In the history represented by the messenger who prepares the way, the message of the third Woe, represents the Trumpet which calls Laodicean Adventism to “buy of me gold tried in the fire, that thou mayest be rich; and white raiment, that thou mayest be clothed, and that the shame of thy nakedness do not appear; and anoint thine eyes with eyesalve, that thou mayest see.” It is the message of God’s love that shows God’s people their transgressions, for “As many as” He loves, He “rebukes and chastens.” It is the message of Christ’s righteousness that calls men to accept His character, which is manifested in the time period when the Messenger of the Covenant is accomplishing the work of cleansing the soul temple, and therefore He calls those whom He loves to manifest His character and be “zealous therefore, and repent,” for He is “at the” dispensation “door,” that represents the close of probation, where He “will spue” Laodicean Adventism “out of” His “mouth.” That dispensational “door” is the door that He “openeth, and no man shutteth; and shutteth, and no man openeth.”
В историята, представена чрез вестителя, който приготвя пътя, вестта на третото „Горко“ представлява Тръбата, която призовава лаодикийския адвентизъм да „купиш от Мене злато, пречистено в огън, за да се обогатиш; и бели дрехи, за да се облечеш и да не се яви срамотата на твоята голота; и помажи очите си с колурий, за да виждаш“. Това е вестта на Божията любов, която показва на Божия народ неговите престъпления, защото „всички, които“ Той люби, „изобличавам и наказвам“. Това е вестта за Христовата правда, която призовава хората да приемат Неговия характер, който се проявява в онзи период от време, когато Вестителят на завета извършва делото по очистването на храма на душата, и затова Той призовава онези, които люби, да проявят Неговия характер и да бъдат „ревностен прочее, и покай се“, защото Той е „при“ вратата на домостроителството, която представлява края на изпитателното време, където Той „ще изблюя“ лаодикийския адвентизъм „от“ Своите „уста“. Тази домостроителна „врата“ е вратата, която Той „отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря“.
There is a seeming contradiction that is resolved by the application of “line upon Line,” but many may not even recognize the seeming contradiction. When resolved it adds clarity to the transition from the Investigative to the Executive Judgment which takes place at the soon coming Sunday law. It is resolved by accepting that Pentecost typifies the soon coming Sunday law in the United States. In order to finalize our consideration of the third messenger who prepares the way as a symbol in the Investigative Judgment, in contrast with the third Elijah being a symbol of the Executive Judgment, we will address this seeming contradiction.
Съществува привидно противоречие, което се разрешава чрез прилагането на „ред след ред“, но мнозина може дори да не разпознаят това привидно противоречие. Когато бъде разрешено, то внася яснота в прехода от Изследователния към Изпълнителния съд, който настъпва при скоро идващия неделен закон. То се разрешава чрез приемането, че Петдесетница предобразява скоро идващия неделен закон в Съединените щати. За да завършим разглеждането си на третия вестител, който подготвя пътя като символ в Изследователния съд, за разлика от третия Илия, който е символ на Изпълнителния съд, ще разгледаме това привидно противоречие.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“The angel who unites in the proclamation of the third angel’s message is to lighten the whole earth with his glory. A work of world-wide extent and unwonted power is here foretold. The advent movement of 1840–44 was a glorious manifestation of the power of God; the first angel’s message was carried to every missionary station in the world, and in some countries there was the greatest religious interest which has been witnessed in any land since the Reformation of the sixteenth century; but these are to be exceeded by the mighty movement under the last warning of the third angel.
„Ангелът, който се съединява в прогласяването на вестта на третия ангел, трябва да освети цялата земя със славата си. Тук е предсказано дело със световен обхват и необичайна мощ. Адвентното движение от 1840–44 г. беше славно проявление на Божията сила; вестта на първия ангел беше занесена до всяка мисионска станция по света, а в някои страни се наблюдаваше най-големият религиозен интерес, на който е била свидетел която и да е земя след Реформацията от шестнадесетия век; но всичко това ще бъде надминато от могъщото движение под последното предупреждение на третия ангел.“
“The work will be similar to that of the Day of Pentecost. As the ‘former rain’ was given, in the outpouring of the Holy Spirit at the opening of the gospel, to cause the upspringing of the precious seed, so the ‘latter rain’ will be given at its close for the ripening of the harvest. ‘Then shall we know, if we follow on to know the Lord: His going forth is prepared as the morning; and He shall come unto us as the rain, as the latter and former rain unto the earth.’ Hosea 6:3. ‘Be glad then, ye children of Zion, and rejoice in the Lord your God: for He hath given you the former rain moderately, and He will cause to come down for you the rain, the former rain, and the latter rain.’ Joel 2:23. ‘In the last days, saith God, I will pour out of My Spirit upon all flesh.’ ‘And it shall come to pass, that whosoever shall call on the name of the Lord shall be saved.’ Acts 2:17, 21.
„Делото ще бъде подобно на това в Деня на Петдесетница. Както „ранният дъжд“ бе даден при изливането на Светия Дух в началото на евангелието, за да предизвика поникването на скъпоценното семе, така и „късният дъжд“ ще бъде даден при неговия край за узряването на жетвата. „Тогава ще познаем, ако се стремим да познаем Господа: явяването Му е приготвено като зората; и Той ще дойде при нас като дъжда, като късния и ранния дъжд върху земята.“ Осия 6:3. „И тъй, радвайте се, синове Сионови, и веселете се в Господа, вашия Бог; защото Той ви дава ранния дъжд с мярка и ще направи да слезе за вас дъждът, ранният и късният дъжд.“ Йоил 2:23. „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си върху всяка плът.“ „И всеки, който призове Господното име, ще се спаси.“ Деяния 2:17, 21.
“The great work of the gospel is not to close with less manifestation of the power of God than marked its opening. The prophecies which were fulfilled in the outpouring of the former rain at the opening of the gospel are again to be fulfilled in the latter rain at its close. Here are ‘the times of refreshing’ to which the apostle Peter looked forward when he said: ‘Repent ye therefore, and be converted, that your sins may be blotted out, when the times of refreshing shall come from the presence of the Lord; and He shall send Jesus.’ Acts 3:19, 20.” The Great Controversy, 611.
„Великото дело на евангелието не трябва да завърши с по-малко проявление на Божията сила, отколкото е белязало неговото начало. Пророчествата, които се изпълниха при изливането на ранния дъжд в началото на евангелието, отново трябва да се изпълнят при късния дъжд в неговия край. Тук са „времената на разхлаждане“, към които апостол Петър гледаше напред, когато каза: „И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, когато дойдат времена на разхлаждане от лицето на Господа; и Той ще изпрати Исуса.“ Деян. 3:19, 20.“ Великата борба, 611.