In the final generation of a people that are being passed by, certain prophetic characteristics are identified. They are then a generation of vipers, for they have formed the character of Satan. They are a generation of adulterers, for they have formed unsanctified connections with the enemies of God. They have reached a point where they see, but cannot understand, they hear, but cannot perceive, for they are unconverted, which is represented as their hearts growing fat. Moses first addressed this very phenomenon.
В последното поколение на един народ, който бива подминат, се разпознават определени пророчески характеристики. Тогава те са поколение ехидни, защото са формирали характера на Сатана. Те са поколение прелюбодейци, защото са образували неосветени връзки с враговете на Бога. Те са достигнали до такава степен, че виждат, но не могат да разберат, чуват, но не могат да възприемат, защото са необърнати, което е представено като това, че сърцата им затлъстяват. Мойсей пръв се обърна към именно това явление.
And Moses called unto all Israel, and said unto them, Ye have seen all that the Lord did before your eyes in the land of Egypt unto Pharaoh, and unto all his servants, and unto all his land; The great temptations which thine eyes have seen, the signs, and those great miracles: Yet the Lord hath not given you an heart to perceive, and eyes to see, and ears to hear, unto this day. Deuteronomy 29:2–4.
И Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко, което Господ извърши пред очите ви в Египетската земя на фараона, на всичките му слуги и на цялата му земя; онези големи изпитания, които очите ти видяха, знаменията и онези велики чудеса. Но Господ не ви е дал сърце да разбирате, очи да виждате и уши да чувате до днес. Второзаконие 29:2–4.
In the first mention of the Laodicean phenomenon of seeing and hearing, that which God’s people are unable to see is the signs and wonders of their foundational history. Jeremiah identifies the phenomenon as an attribute of the “foolish virgins,” in the last days, and as a representation of the foolish virgins’ refusal to accept the three angels’ messages, that begins with the first angel’s announcement to fear the Creator God. Because of this rebellion they do not receive the latter rain.
При първото споменаване на лаодикийското явление на виждане и чуване онова, което Божият народ не е в състояние да види, са знаменията и чудесата на своята основополагаща история. Еремия определя това явление като белег на „неразумните девици“ в последните дни и като представяне на отказа на неразумните девици да приемат вестите на трите ангела, който започва с възвестяването на първия ангел да се боят от Бога Творец. Поради този бунт те не приемат късния дъжд.
Declare this in the house of Jacob, and publish it in Judah, saying, Hear now this, O foolish people, and without understanding; which have eyes, and see not; which have ears, and hear not: Fear ye not me? saith the Lord: will ye not tremble at my presence, which have placed the sand for the bound of the sea by a perpetual decree, that it cannot pass it: and though the waves thereof toss themselves, yet can they not prevail; though they roar, yet can they not pass over it? But this people hath a revolting and a rebellious heart; they are revolted and gone. Neither say they in their heart, Let us now fear the Lord our God, that giveth rain, both the former and the latter, in his season: he reserveth unto us the appointed weeks of the harvest. Your iniquities have turned away these things, and your sins have withholden good things from you. Jeremiah 5:20–25.
Възвестете това в дома Яковов и го разгласете в Юда, като кажете: Чуйте сега това, о, безумен народе и без разум, които имате очи, а не виждате; които имате уши, а не чувате. От Мене ли не ще се боите? казва Господ; няма ли да треперите пред Моето присъствие, Аз, Който поставих пясъка за предел на морето с вечна наредба, тъй че то не може да я престъпи; и макар вълните му да се блъскат, пак не могат да надделеят; макар да бучат, пак не могат да я преминат. Но този народ има отстъпническо и бунтовно сърце; те отстъпиха и си отидоха. И не казват в сърцето си: Нека сега се боим от Господа, нашия Бог, Който дава дъжд, и ранния, и късния, на времето му; Той пази за нас определените седмици на жетвата. Вашите беззакония отвърнаха тези неща и греховете ви задържаха доброто от вас. Еремия 5:20–25.
Ezekiel identifies those who manifest the characteristics represented by seeing and not understanding as a rebellious house. They are a rebellious house who will not see the history of their foundations, who are foolish virgins, that are unconverted because they refuse the first angel’s message, which is to refuse them all, for if you do not accept the first angel’s message, you cannot accept the second nor the third. In this condition the latter rain is withheld from these virgins during the time of the latter rain. After Jesus addressed this characteristic in His narrative, He then proceeded to present the parable of the sower.
Езекиил определя онези, които проявяват характеристиките, представени чрез виждане и неразбиране, като бунтовен дом. Те са бунтовен дом, който не ще види историята на своите основи, които са неразумни девици, които са необърнати, защото отхвърлят вестта на първия ангел, а това значи да отхвърлят всички тях, защото, ако не приемете вестта на първия ангел, не можете да приемете нито втората, нито третата. В това състояние късният дъжд се задържа от тези девици по време на късния дъжд. След като Исус се обърна към тази характеристика в Своя разказ, Той след това пристъпи да представи притчата за сеяча.
But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear. For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them. Hear ye therefore the parable of the sower. When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side. But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it; Yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended. He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful. But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty. Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field: But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way. But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also. So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares? He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up? But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them. Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn. Matthew 13:16–30.
А блажени са вашите очи, защото виждат; и вашите уши, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са пожелали да видят онова, което вие виждате, и не са го видели; и да чуят онова, което вие чувате, и не са го чули. И тъй, чуйте притчата за сеяча. Когато някой слуша словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посятото в сърцето му. Той е онзи, у когото е посято край пътя. А посятото на каменисти места е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема; но няма корен в себе си, а е временен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага се съблазнява. А посятото между тръните е онзи, който слуша словото; но грижата за този свят и измамливостта на богатството заглушават словото и той остава безплоден. А посятото на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира; който и дава плод и принася: един стократно, друг шестдесетократно, а друг тридесетократно. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който пося добро семе на нивата си; но докато човеците спяха, дойде неприятелят му и пося плевели между житото, и си отиде. А когато поникна стъблото и даде плод, тогава се показаха и плевелите. И тъй, слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, не пося ли добро семе на нивата си? Откъде тогава са плевелите? А той им каза: Неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Искаш ли тогава да отидем и да ги съберем? Но той каза: Не, да не би, като събирате плевелите, да изкорените с тях и житото. Оставете и двете да растат заедно до жетвата; а във време на жетва ще кажа на жетварите: Съберете най-напред плевелите и вържете ги на снопове, за да ги изгорите; а житото приберете в житницата ми. Матей 13:16–30.
The foolish are the tares, and the wise are the wheat. In the parable of the ten virgins the possession of oil is what manifests the distinction between the two classes, and with the wheat and tares its based upon whether the seed, which is the word, is understood. The first mention of a class that will not see and therefore understand by Moses, places the message that is to be understood as the signs and wonders of the foundational history. The last prophetic reference to the elements of the blindness of the rebellious house by Ellen White identifies that the eyes that were blessed to see what all the righteous men wished to see was the history of the Millerite movement.
Неразумните са плевелите, а мъдрите са житото. В притчата за десетте девици притежанието на масло е онова, което проявява разграничението между двете групи, а при житото и плевелите то се основава на това дали семето, което е словото, се разбира. Първото споменаване от Мойсей на една група, която няма да види и следователно няма да разбере, поставя вестта, която трябва да бъде разбрана, като знаменията и чудесата на основополагащата история. Последното пророческо позоваване на елементите на слепотата на бунтовния дом от Елън Уайт посочва, че очите, които бяха благословени да видят онова, което всички праведни мъже желаеха да видят, беше историята на Милеритовото движение.
“All the messages given from 1840–1844 are to be made forcible now, for there are many people who have lost their bearings. The messages are to go to all the churches.
„Всички вестi, дадени от 1840–1844 г., трябва сега да бъдат представени с мощна сила, защото мнозина са изгубили правилната си насока. Вестите трябва да отидат до всички църкви.
“Christ said, ‘Blessed are your eyes, for they see; and your ears, for they hear. For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them’ [Matthew 13:16, 17]. Blessed are the eyes which saw the things that were seen in 1843 and 1844.” Manuscript Releases, volume 21, 436, 437.
„Христос каза: „Блажени са вашите очи, защото виждат; и вашите уши, защото чуват. Защото истина ви казвам, че много пророци и праведни човеци са пожелали да видят онова, което вие виждате, и не са го видели; и да чуят онова, което вие чувате, и не са го чули“ [Матей 13:16, 17]. Блажени са очите, които видяха онова, което бе видяно през 1843 и 1844 година.“ Manuscript Releases, том 21, 436, 437.
Jesus always illustrates the end with the beginning, and the first reference to those who have eyes, but do not see or understand, and the last reference identify that the foundational history of the rebellious house is what is not seen, and is therefore rejected, and thus prevents the foolish from recognizing the latter rain. The history of 1840–1844 was typified by the deliverance of ancient Israel from Egyptian bondage. Ancient Israel’s failure to pass the initial testing process brought them to Kadesh, where they accepted the false report of the ten spies and selected a new captain to lead them back to Egypt. Forty years later they were brought back to Kadesh, and Moses failed by striking the Rock a second time.
Исус винаги илюстрира края чрез началото, а първото споменаване на онези, които имат очи, но не виждат или не разбират, и последното споменаване показват, че основополагащата история на бунтовния дом е онова, което не се вижда и следователно се отхвърля, и така възпрепятства неразумните да разпознаят късния дъжд. Историята на 1840–1844 г. беше предобразена чрез избавлението на древния Израил от египетското робство. Неуспехът на древния Израил да премине първоначалния изпитателен процес ги доведе до Кадис, където те приеха лъжливия доклад на десетте съгледвачи и избраха нов началник, който да ги поведе обратно в Египет. Четиридесет години по-късно те бяха отново доведени при Кадис, и Моисей се провали, като удари Скалата втори път.
Though Moses failed, Joshua still proceeded to lead them into the Promised Land. The last test at Kadesh had a serious rebellion associated with it, for Jesus always illustrates the end with the beginning, and the rebellion of the ten spies at Kadesh in the beginning of the forty years, and at the ending of the forty years also illustrates a great rebellion at Kadesh. Yet in spite of the rebellion of Moses at Kadesh, the vision of entering into the Promised Land was no longer delayed.
Макар Моисей да се провали, Исус Навин все пак продължи да ги води в Обетованата земя. Последното изпитание при Кадис бе свързано със сериозен бунт, защото Исус винаги илюстрира края с началото, и бунтът на десетте съгледвачи при Кадис в началото на четиридесетте години, както и в края на четиридесетте години, също илюстрира един голям бунт при Кадис. Но въпреки бунта на Моисей при Кадис, видението за влизане в Обетованата земя вече не бе отложено.
In the rebellion of 1863, that led to the increased rebellion of 1888, that led to the increased rebellion of 1919, which culminated in the rebellion of 1957, Jesus brought Laodicean Adventism back to Kadesh. He brought them back to the history where the third angel arrived and began a testing process that ultimately manifested the rebellion of 1863, and the banishment of wandering in the wilderness of Laodicea. The third angel entered into the ending history of Laodicean Adventism on September 11, 2001 when the mighty angel of Revelation eighteen, which is the third angel, came down. He then announced that Babylon was fallen, as typified by the casting down of Nimrod’s tower, when the towers of New York City were brought down.
В бунта от 1863 г., който доведе до засиления бунт от 1888 г., който доведе до още по-засиления бунт от 1919 г., и който достигна своята кулминация в бунта от 1957 г., Исус върна Лаодикийския адвентизъм обратно при Кадис. Той ги върна към историята, в която третият ангел дойде и започна изпитателен процес, който в крайна сметка прояви бунта от 1863 г. и изгнанието в лутането из пустинята на Лаодикия. Третият ангел навлезе в заключителната история на Лаодикийския адвентизъм на 11 септември 2001 г., когато могъщият ангел от Откровение осемнадесета глава, който е третият ангел, слезе. Тогава той възвести, че Вавилон падна, както е предобразено чрез събарянето на кулата на Нимрод, когато кулите на Ню Йорк бяха съборени.
“The third angel’s message will not be comprehended, the light which will lighten the earth with its glory will be called a false light, by those who refuse to walk in its advancing glory.” Review and Herald, May 27, 1890.
„Вестта на третия ангел няма да бъде разбрана; светлината, която ще освети земята със своята слава, ще бъде наречена лъжлива светлина от онези, които отказват да ходят в нейната нарастваща слава.“ Review and Herald, 27 май 1890 г.
As with ancient Israel, so too with modern Israel. The generation that witnesses September 11, 2001 is the last generation. Jesus said in Luke chapter twenty-one that “this generation,” and He identified that generation as those living when the heavens and earth shall pass away, which occurs at the Second Coming. That generation who live to witness Christ’s return will have recognized a sign that proves to them that they are the final generation. They will know and understand that they are those living when the “effect of every vision” is no longer “prolonged.”
Както с древния Израил, така и със съвременния Израил. Поколението, което е свидетел на 11 септември 2001 г., е последното поколение. Исус каза в двадесет и първа глава на Лука, че „това поколение“, и Той определи това поколение като онези, които живеят, когато небето и земята преминават, което става при Второто пришествие. Това поколение, което ще доживее да бъде свидетел на завръщането на Христос, ще е разпознало знак, който им доказва, че те са последното поколение. Те ще знаят и ще разбират, че са онези, които живеят, когато „изпълнението на всяко видение“ вече не се „отлага“.
As Jesus was leaving the temple with the disciples they asked Him to explain what He had meant by His description of the destruction of the temple. That conversation was representing the conversation which His disciples have during the final generation. The disciples wished to understand what He meant when He has repeatedly taught that the Laodicean Adventist church is to be swept away at the soon-coming Sunday law, as the worshippers therein are spewed out of His mouth, and are no longer those who speak for Him.
Когато Исус напускаше храма с учениците, те Го помолиха да им обясни какво е имал предвид с описанието Си за разрушението на храма. Този разговор представляваше разговора, който Неговите ученици водят през последното поколение. Учениците желаеха да разберат какво е имал предвид, когато многократно е поучавал, че лаодикийската адвентна църква ще бъде пометена при скоро идващия неделен закон, тъй като поклонниците в нея биват избълвани от устата Му и вече не са онези, които говорят от Негово име.
In answering the disciples Jesus described the destruction of Jerusalem and the history that followed, all the way through to the end of the world. After laying out the historical overview up to verse nineteen, He then addresses the destruction of Jerusalem, a destruction which could have occurred at the cross, but that in God’s mercy and longsuffering was postponed for about forty years. At the end of the forty years there would be a remnant that would escape the destruction, but only if they recognized the sign that He then gave.
В отговор на учениците Си Исус описа разрушението на Йерусалим и последвалата история чак до края на света. След като изложи историческия преглед до деветнадесети стих, Той след това насочва вниманието към разрушението на Йерусалим — разрушение, което е могло да настъпи при кръста, но което по Божията милост и дълготърпение бе отложено за около четиридесет години. В края на тези четиридесет години щеше да има остатък, който да избегне разрушението, но само ако разпознае знака, който Той тогава даде.
In the beginning of ancient Israel there was a forty-year period, which started with a judgment upon the rebellion of the ten spies that was deferred for forty years, due to the intercession of Moses. At the end of ancient Israel there was a judgment upon the rebellion of the cross that was deferred for forty years, due to the intercession of Christ’s longsuffering and mercy. In both histories there was a remnant that escaped. Jesus always illustrates the end of a thing with the beginning of a thing.
В началото на древния Израил имаше един четиридесетгодишен период, който започна със съд над бунта на десетте съгледвачи, отложен за четиридесет години поради застъпничеството на Моисей. В края на древния Израил имаше съд над бунта на кръста, отложен за четиридесет години поради Христовото дълготърпение и милост. И в двете истории имаше остатък, който избяга. Исус винаги онагледява края на едно нещо с началото на едно нещо.
Jesus addressed the sign associated with the destruction of Jerusalem and identified it as “the days of vengeance.”
Исус се обърна към знамението, свързано с разрушението на Йерусалим, и го определи като „дните на въздаяние“.
And when ye shall see Jerusalem compassed with armies, then know that the desolation thereof is nigh. Then let them which are in Judaea flee to the mountains; and let them which are in the midst of it depart out; and let not them that are in the countries enter thereinto. For these be the days of vengeance, that all things which are written may be fulfilled. Luke 21:20–22.
А когато видите Йерусалим обкръжен от войски, тогава знайте, че запустението му е наближило. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините; и които са сред него, нека излязат вън; и които са по околните земи, нека не влизат в него. Защото това са дни на възмездие, за да се изпълни всичко, което е писано. Лука 21:20–22.
The “day of vengeance” is the seven last plagues, and for this reason Sister White aligns the destruction of Jerusalem with God’s executive judgment in the last days.
„Денят на отмъщението“ са седемте последни язви, и поради тази причина сестра Уайт съпоставя разрушението на Ерусалим с изпълнителния Божий съд в последните дни.
Come near, ye nations, to hear; and hearken, ye people: let the earth hear, and all that is therein; the world, and all things that come forth of it. For the indignation of the Lord is upon all nations, and his fury upon all their armies: he hath utterly destroyed them, he hath delivered them to the slaughter. Their slain also shall be cast out, and their stink shall come up out of their carcases, and the mountains shall be melted with their blood. And all the host of heaven shall be dissolved, and the heavens shall be rolled together as a scroll: and all their host shall fall down, as the leaf falleth off from the vine, and as a falling fig from the fig tree. For my sword shall be bathed in heaven: behold, it shall come down upon Idumea, and upon the people of my curse, to judgment. The sword of the Lord is filled with blood, it is made fat with fatness, and with the blood of lambs and goats, with the fat of the kidneys of rams: for the Lord hath a sacrifice in Bozrah, and a great slaughter in the land of Idumea. And the unicorns shall come down with them, and the bullocks with the bulls; and their land shall be soaked with blood, and their dust made fat with fatness. For it is the day of the Lord’s vengeance, and the year of recompenses for the controversy of Zion. Isaiah 34:1–8.
Приближете се, народи, за да чуете; и внимавайте, племена: нека чуе земята и всичко, що е в нея; светът и всичко, що произлиза от него. Защото негодуванието Господне е върху всички народи и яростта Му — върху всичките им войнства; Той ги е предал на пълно изтребление, предал ги е на клане. И убитите им ще бъдат изхвърлени, и вонята им ще се издига от труповете им, и планините ще се разтопят от кръвта им. И цялото небесно воинство ще се разпадне, и небесата ще се свият като свитък; и цялото им воинство ще падне, както лист пада от лозата, и както смокиня пада от смоковницата. Защото мечът Ми се е напоил на небето; ето, ще слезе върху Идумея и върху народа на Моето проклятие за съд. Мечът Господен е пълен с кръв, угоен е с тлъстина, с кръв от агнета и козли, с тлъстината на овнешките бъбреци; защото Господ има жертва във Восора и голямо клане в земята Идумея. И дивите бикове ще паднат с тях, и телците — с едрия добитък; и земята им ще се напои с кръв, и пръстта им ще се угои с тлъстина. Защото това е денят на Господното отмъщение, годината на въздаянията за делото на Сион. Исая 34:1–8.
Jesus gave His first public presentation at Nazareth, announcing Himself as the Messiah. That presentation was prophetically governed by the rule of first mention. The reading He selected identified that His work included announcing the “day of the Lord’s vengeance.” Which according to Isaiah is also “the year of recompenses for the controversy of Zion.”
Исус даде първото Си публично представяне в Назарет, като обяви Себе Си за Месията. Това представяне бе пророчески управлявано от правилото за първото споменаване. Прочитът, който Той избра, посочи, че Неговото дело включва възвестяването на „деня на отмъщението на Господа“, който според Исая е също и „годината на въздаянията за делото на Сион“.
It was at Nazareth that Christ began His public ministry and announced Himself as the Messiah. It was then that those who heard His words, but did not perceive, attempted to kill Him by casting him off a mountain. The beginning of His ministry was marked by the people of His home town attempting to kill Him, and the ending of His ministry His people did kill Him. His ministry was to identify Himself as the Messiah, which He became when He was anointed at His baptism. At His baptism a divine symbol descended to endorse the fulfillment of the prediction of the coming Messiah. On August 11, 1840 a divine symbol descended to endorse the prediction of the testing message of that history. And on September 11, 2001 a divine symbol came down to endorse the predicted message of that history, which is the message of the latter rain.
Именно в Назарет Христос започна Своето обществено служение и се обяви за Месията. Тогава онези, които чуха думите Му, но не разбраха, се опитаха да Го убият, като Го хвърлят от една планина. Началото на Неговото служение беше белязано от опита на жителите на родния Му град да Го убият, а в края на Неговото служение Неговият народ действително Го уби. Неговото служение беше, за да се отъждестви като Месията, което Той стана, когато беше помазан при Своето кръщение. При Неговото кръщение един божествен символ слезе, за да удостовери изпълнението на предсказанието за идващия Месия. На 11 август 1840 г. един божествен символ слезе, за да удостовери предсказанието за изпитващата вест на онази история. И на 11 септември 2001 г. един божествен символ слезе, за да удостовери предсказаната вест на онази история, която е вестта на късния дъжд.
“After laboring two days with the Samaritans, Jesus left them to continue his journey to Galilee. He made no tarry at Nazareth, where he had spent his youth and early manhood. His reception in the synagogue there, when he announced himself as the Anointed One, was so unfavorable that he decided to seek more fruitful fields, to preach to ears that would listen, and to hearts that would receive his message. He declared to his disciples that a prophet hath no honor in his own country. This saying sets forth that natural reluctance which many people have to acknowledge any wonderfully admirable development in one who has unostentatiously lived in their midst, and whom they have intimately known from childhood. At the same time, these same persons might become wildly excited over the pretensions of a stranger and an adventurer.” The Spirit of Prophecy, volume 2, 151.
„След като се потруди два дни със самаряните, Исус ги остави, за да продължи пътуването Си към Галилея. Той не се задържа в Назарет, където бе прекарал младежките Си години и ранната Си възмъжалост. Приемът, който Му бе оказан там в синагогата, когато заяви за Себе Си, че е Помазаникът, бе тъй неблагоприятен, че Той реши да търси по-плодотворни полета, да проповядва на уши, които ще слушат, и на сърца, които ще приемат Неговата вест. Той заяви на учениците Си, че никой пророк не е на почит в отечеството си. Тази поговорка изразява естественото нежелание, което мнозина изпитват да признаят някакво чудно достойно за възхищение развитие у онзи, който без показност е живял сред тях и когото отблизо са познавали от детинство. В същото време именно тези хора могат да се възбудят до крайност от претенциите на чужденец и авантюрист.“ Духът на пророчеството, том 2, 151.
In Luke chapter twenty-one, Christ identifies the one hundred and forty-four thousand, the final generation that does not die. He does so by presenting the history that began with His last visit to what had formerly been His father’s house, but then had become the Jew’s house. In the narrative of the history which Jesus began to present He reached the point where Jerusalem, and the temple the disciples wanted to know about, was to be destroyed (70 AD). He identified the destruction as the days of vengeance, which was part of His opening announcement of His ministry. The “days of vengeance” represented not only the destruction of Jerusalem in the year 70, but also the time of God’s wrath as represented in the seven last plagues.
В двадесет и първа глава на Лука Христос посочва сто четиридесет и четирите хиляди — последното поколение, което не умира. Той прави това, като представя историята, започнала с последното Му посещение на онова, което по-рано бе домът на Неговия Отец, а след това бе станало домът на юдеите. В повествованието на историята, която Исус започна да излага, Той достигна до момента, когато Ерусалим и храмът, за който учениците искаха да узнаят, трябваше да бъдат разрушени (70 сл. Хр.). Той определи това разрушение като дните на възмездие, което беше част от Неговото встъпително провъзгласяване на служението Му. „Дните на възмездие“ представляваха не само разрушението на Ерусалим през 70 година, но и времето на Божия гняв, представено в седемте последни язви.
For this is the day of the Lord God of hosts, a day of vengeance, that he may avenge him of his adversaries: and the sword shall devour, and it shall be satiate and made drunk with their blood: for the Lord God of hosts hath a sacrifice in the north country by the river Euphrates. Jeremiah 46:10.
Защото това е ден на Господа, Йехова на Силите, ден на възмездие, за да отмъсти на противниците Си; и мечът ще поглъща, ще се насити и ще се опие от кръвта им; защото Господ, Йехова на Силите, има жертва в северната земя, при реката Ефрат. Еремия 46:10.
The “day of vengeance” upon Babylon, represented by the “sacrifice in the north country by the river Euphrates,” begins at the soon-coming Sunday law.
„Денят на възмездието“ над Вавилон, представен чрез „жертвата в северната земя при реката Ефрат“, започва с скоро предстоящия неделен закон.
Because of the wrath of the Lord it shall not be inhabited, but it shall be wholly desolate: every one that goeth by Babylon shall be astonished, and hiss at all her plagues. Put yourselves in array against Babylon round about: all ye that bend the bow, shoot at her, spare no arrows: for she hath sinned against the Lord. Shout against her round about: she hath given her hand: her foundations are fallen, her walls are thrown down: for it is the vengeance of the Lord: take vengeance upon her; as she hath done, do unto her. Cut off the sower from Babylon, and him that handleth the sickle in the time of harvest: for fear of the oppressing sword they shall turn everyone to his people, and they shall flee everyone to his own land. Israel is a scattered sheep; the lions have driven him away: first the king of Assyria hath devoured him; and last this Nebuchadnezzar king of Babylon hath broken his bones. Therefore thus saith the Lord of hosts, the God of Israel; Behold, I will punish the king of Babylon and his land, as I have punished the king of Assyria. And I will bring Israel again to his habitation, and he shall feed on Carmel and Bashan, and his soul shall be satisfied upon mount Ephraim and Gilead. In those days, and in that time, saith the Lord, the iniquity of Israel shall be sought for, and there shall be none; and the sins of Judah, and they shall not be found: for I will pardon them whom I reserve. Go up against the land of Merathaim, even against it, and against the inhabitants of Pekod: waste and utterly destroy after them, saith the Lord, and do according to all that I have commanded thee. A sound of battle is in the land, and of great destruction. How is the hammer of the whole earth cut asunder and broken! how is Babylon become a desolation among the nations! I have laid a snare for thee, and thou art also taken, O Babylon, and thou wast not aware: thou art found, and also caught, because thou hast striven against the Lord. The Lord hath opened his armoury, and hath brought forth the weapons of his indignation: for this is the work of the Lord God of hosts in the land of the Chaldeans. Come against her from the utmost border, open her storehouses: cast her up as heaps, and destroy her utterly: let nothing of her be left. Slay all her bullocks; let them go down to the slaughter: woe unto them! for their day is come, the time of their visitation. The voice of them that flee and escape out of the land of Babylon, to declare in Zion the vengeance of the Lord our God, the vengeance of his temple. Call together the archers against Babylon: all ye that bend the bow, camp against it round about; let none thereof escape: recompense her according to her work; according to all that she hath done, do unto her: for she hath been proud against the Lord, against the Holy One of Israel. Jeremiah 50:13–29.
Поради гнева на Господа тя няма да бъде населена, а ще бъде съвсем запустяла; всеки, който минава покрай Вавилон, ще се ужаси и ще подсвирне заради всичките му язви. Наредете се против Вавилон отвсякъде; всички вие, които опъвате лъка, стреляйте по него, не жалете стрели; защото съгреши против Господа. Надайте вик против него отвсякъде; той подаде ръка; основите му паднаха, стените му са съборени; защото това е отмъщението на Господа; отмъстете му; както той е сторил, така сторете и вие на него. Изтребете сеяча от Вавилон и онзи, който държи сърпа по време на жетва; от страх пред угнетяващия меч всеки ще се обърне към народа си и всеки ще побегне в своята земя. Израил е разпиляна овца; лъвове го прогониха; първо асирийският цар го погълна, а сетне този Навуходоносор, царят на Вавилон, строши костите му. Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа царя на Вавилон и земята му, както наказах асирийския цар. И ще върна Израил в жилището му, и той ще пасе по Кармил и Васан, и душата му ще се насити по Ефремовата планина и Галаад. В онези дни и в онова време, казва Господ, ще се търси беззаконието на Израил, и няма да го има; и греховете на Юда, и няма да се намерят; защото ще простя на онези, които запазя. Изкачи се против земята Мератаим, да, против нея и против жителите на Фекод; опустоши и съвсем изтреби след тях, казва Господ, и постъпи според всичко, което ти заповядах. Боеви шум се чува в земята и голямо поражение. Как е разсечен и строшен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана ужас сред народите! Поставих ти примка и ти също бе уловен, о, Вавилоне, и не разбра; намерен си и също хванат, защото си се борил против Господа. Господ отвори оръжейницата Си и изнесе оръжията на негодуванието Си; защото това е дело на Господа Бога на Силите в земята на халдейците. Елате против нея от най-далечния предел, отворете житниците ѝ; натрупайте я на купове и я погубете съвсем; нищо да не остане от нея. Избийте всичките ѝ телци; нека слязат на клане; горко им! защото дойде денят им, времето на тяхното наказание. Гласът на онези, които бягат и се избавят от Вавилонската земя, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщението за Неговия храм. Свикайте стрелците против Вавилон; всички вие, които опъвате лъка, разположете се на стан около него; никой от него да не избяга; въздайте му според делото му; според всичко, което е сторил, така сторете и вие на него; защото се е възгордял против Господа, против Светия Израилев. Еремия 50:13–29.
The destruction of Jerusalem in the year 70 AD represents the executive judgment of the whore of Babylon, that begins at the soon-coming Sunday law in the United States. Jesus knew that He was identifying the year 70 AD as the soon-coming Sunday law, for He is the author of His Word, and He is the Word. It is important to recognize the setting of the prophecy that Jesus sets forth in Luke chapter twenty-one, in order to understand what the sign is that identifies that the last generation has arrived.
Разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. представлява изпълнителния съд над вавилонската блудница, който започва с предстоящия неделен закон в Съединените щати. Исус знаеше, че посочва 70 г. сл. Хр. като предстоящия неделен закон, защото Той е Авторът на Своето Слово и Той е Словото. Важно е да се разпознае контекстът на пророчеството, което Исус излага в двадесет и първа глава на Лука, за да се разбере кой е белегът, който показва, че последното поколение е настъпило.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“The coming of Christ will take place in the darkest period of this earth’s history. The days of Noah and of Lot picture the condition of the world just before the coming of the Son of man. The Scriptures, pointing forward to this time, declare that Satan will work with all power and ‘with all deceivableness of unrighteousness.’ 2 Thessalonians 2:9, 10. His working is plainly revealed by the rapidly increasing darkness, the multitudinous errors, heresies, and delusions of these last days. Not only is Satan leading the world captive, but his deceptions are leavening the professed churches of our Lord Jesus Christ. The great apostasy will develop into darkness deep as midnight. To God’s people it will be a night of trial, a night of weeping, a night of persecution for the truth’s sake. But out of that night of darkness God’s light will shine.
„Пришествието на Христос ще настъпи в най-мрачния период от историята на тази земя. Дните на Ной и на Лот изобразяват състоянието на света непосредствено преди идването на Човешкия Син. Писанията, насочвайки напред към това време, заявяват, че Сатана ще действа с всяка сила и „с всяка измамливост на неправдата“. 2 Солунци 2:9, 10. Неговото действие ясно се разкрива чрез бързо нарастващия мрак, многобройните заблуди, ереси и измами на тези последни дни. Сатана не само води света в плен, но неговите измами проникват като квас в изповядващите нашия Господ Исус Христос църкви. Голямото отстъпление ще се развие в мрак, дълбок като среднощ. За Божия народ това ще бъде нощ на изпитание, нощ на плач, нощ на гонение заради истината. Но от тази нощ на мрак Божията светлина ще засияе.“
“He causes ‘the light to shine out of darkness.’ 2 Corinthians 4:6. When ‘the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep,’ ‘the Spirit of God moved upon the face of the waters. And God said, Let there be light: and there was light.’ Genesis 1:2, 3. So in the night of spiritual darkness, God’s word goes forth, ‘Let there be light.’ To His people He says, ‘Arise, shine; for thy light is come, and the glory of the Lord is risen upon thee.’ Isaiah 60:1.
Той прави така, че „светлина да изгрее от тъмнината“. 2 Коринтяни 4:6. Когато „земята беше безвидна и пуста; и тъмнина беше над бездната“, „Божият Дух се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“ Битие 1:2, 3. Така и в нощта на духовната тъмнина Божието слово се разнася: „Да бъде светлина.“ На Своя народ Той казва: „Стани, свети; защото дойде твоята светлина, и славата Господня изгря над тебе.“ Исая 60:1.
“‘Behold,’ says the Scripture, ‘the darkness shall cover the earth, and gross darkness the people: but the Lord shall arise upon thee, and His glory shall be seen upon thee.’ Verse 2. Christ, the outshining of the Father’s glory, came to the world as its light. He came to represent God to men, and of Him it is written that He was anointed ‘with the Holy Ghost and with power,’ and ‘went about doing good.’ Acts 10:38. In the synagogue at Nazareth He said, ‘The Spirit of the Lord is upon Me, because He hath anointed Me to preach the gospel to the poor; He hath sent Me to heal the brokenhearted, to preach deliverance to the captives, and recovering of sight to the blind, to set at liberty them that are bruised, to preach the acceptable year of the Lord.’ Luke 4:18, 19. This was the work He commissioned His disciples to do. ‘Ye are the light of the world,’ He said. ‘Let your light so shine before men, that they may see your good works, and glorify your Father which is in heaven.’ Matthew 5:14, 16.” Prophets and Kings, 217, 218.
„Ето“ — казва Писанието — „тъмнина ще покрие земята и мрак — племената; а над теб ще изгрее Господ и славата Му ще се яви над теб.“ Стих 2. Христос, сиянието на славата на Отца, дойде в света като неговата светлина. Той дойде, за да представи Бога на хората, и за Него е писано, че бе помазан „със Светия Дух и със сила“ и „обикаляше, правейки добро“. Деяния 10:38. В синагогата в Назарет Той каза: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да изцеля съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проповядвам благоприятната Господня година.“ Лука 4:18, 19. Това бе делото, което Той възложи на учениците Си да вършат. „Вие сте светлината на света“ — каза Той. „Нека вашата светлина така свети пред човеците, че да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Матей 5:14, 16.“ Пророци и царе, 217, 218.