We were considering Jeremiah chapter fifty in the previous article, and in the passage the judgment upon Babylon, that begins at the soon coming Sunday law in the United States and ends with the wrath of God. The executive judgment is the day of the Lord’s vengeance that was represented by the destruction of Jerusalem in the year 70 AD. The destruction of Jerusalem accomplished by Rome in 70 AD, had been typified by the destruction of Jerusalem carried out by Nebuchadnezzar. Together they provided two witnesses of the Executive Judgment of the whore of Tyre, who is also the whore of Revelation chapter seventeen.
В предишната статия разглеждахме петдесета глава на Йеремия и в този откъс — съда над Вавилон, който започва с предстоящия скоро неделен закон в Съединените щати и завършва с Божия гняв. Изпълнителният съд е денят на Господното отмъщение, който бе представен чрез разрушението на Йерусалим през 70 сл. Хр. Разрушението на Йерусалим, извършено от Рим през 70 сл. Хр., бе предобразено от разрушението на Йерусалим, осъществено от Навуходоносор. Заедно те предоставиха две свидетелства за Изпълнителния съд над блудницата Тир, която е също и блудницата от Откровение, глава седемнадесета.
Jeremiah informs us that when the Lord’s vengeance is accomplished upon modern Babylon, beginning with the soon-coming Sunday law, that “In those days, and in that time, saith the Lord, the iniquity of Israel shall be sought for, and there shall be none; and the sins of Judah, and they shall not be found: for I will pardon them whom I reserve.” In those days, the sealing of the one hundred and forty-four thousand will have already been accomplished.
Еремия ни известява, че когато отмъщението на Господа се извърши над съвременния Вавилон, започвайки с предстоящия неделен закон, тогава „В онези дни и в онова време, казва Господ, беззаконието на Израил ще се търси, и няма да го има; и греховете на Юда, и те няма да се намерят; защото ще простя на онези, които запазя.“ В онези дни запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди вече ще е било извършено.
“What are you doing, brethren, in the great work of preparation? Those who are uniting with the world are receiving the worldly mold and preparing for the mark of the beast. Those who are distrustful of self, who are humbling themselves before God and purifying their souls by obeying the truth these are receiving the heavenly mold and preparing for the seal of God in their foreheads. When the decree goes forth and the stamp is impressed, their character will remain pure and spotless for eternity.” Testimonies, volume 5, 216.
„Какво правите, братя, в великото дело на приготовлението? Онези, които се съединяват със света, приемат светския образец и се приготвят за белега на звяра. А онези, които не се доверяват на себе си, които се смиряват пред Бога и очистват душите си чрез послушание към истината — те приемат небесния образец и се приготвят за Божия печат върху челата си. Когато указът излезе и белегът бъде наложен, техният характер ще остане чист и непорочен за вечността.“ Testimonies, volume 5, 216.
The executive judgment begins with the second voice of Revelation chapter eighteen, who calls men and women to flee from Babylon, and Jeremiah says, “their day is come, the time of their visitation. The voice of them that flee and escape out of the land of Babylon, to declare in Zion the vengeance of the Lord our God, the vengeance of his temple. Call together the archers against Babylon: all ye that bend the bow, camp against it round about; let none thereof escape: recompense her according to her work; according to all that she hath done, do unto her.” Her judgment is accomplished by the “archers.” The first reference to an archer in the Scriptures is concerning Ishmael.
Изпълнителният съд започва с втория глас от осемнадесета глава на Откровението, който призовава мъже и жени да бягат от Вавилон, а Йеремия казва: „денят им дойде, времето на тяхното посещение. Гласът на онези, които бягат и се спасяват от земята Вавилонска, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщението за Неговия храм. Свикайте стрелците против Вавилон; всички вие, които опъвате лъка, разположете се на стан около него отвсякъде; никой от него да не избяга; въздайте му според делото му; според всичко, което е извършил, сторете нему.“ Нейният съд се изпълнява чрез „стрелците“. Първото споменаване на стрелец в Писанията е във връзка с Исмаил.
And God heard the voice of the lad; and the angel of God called to Hagar out of heaven, and said unto her, What aileth thee, Hagar? fear not; for God hath heard the voice of the lad where he is. Arise, lift up the lad, and hold him in thine hand; for I will make him a great nation. And God opened her eyes, and she saw a well of water; and she went, and filled the bottle with water, and gave the lad drink. And God was with the lad; and he grew, and dwelt in the wilderness, and became an archer. Genesis 21:17–20.
И Бог чу гласа на момчето; и ангелът Божий повика Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? не бой се; защото Бог чу гласа на момчето там, където е. Стани, дигни момчето и го дръж с ръката си; защото ще го направя велик народ. И Бог отвори очите ѝ, и тя видя кладенец с вода; и отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. И Бог беше с момчето; и то порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. Битие 21:17–20.
The “hour of the great earthquake” in Revelation eleven identifies the beginning of the executive judgment upon the whore of Rome, that begins at the soon-coming Sunday law in the United States. In the “hour” “the third woe cometh quickly. And the seventh angel sounded.” The third woe, is the seventh trumpet. It is the archers of Islam that are employed to bring His judgment upon those who enforce the mark of papal authority (Sunday worship), and persecute those who uphold the mark of God’s authority (Sabbath worship).
„Часът на голямото земетресение“ в Откровение единадесета глава обозначава началото на изпълнителния съд над римската блудница, който започва с предстоящия скоро неделен закон в Съединените щати. В този „час“ „третото горко иде скоро. И седмият ангел затръби.“ Третото горко е седмата тръба. Именно стрелците на исляма са употребени, за да нанесат Неговия съд върху онези, които налагат белега на папската власт (неделното богослужение) и преследват онези, които поддържат белега на Божията власт (съботното богослужение).
In Luke chapter twenty-one Jesus in answering the disciple’s questions about the destruction of Jerusalem and the temple, provides an historical narrative that also represents the history of the last days. He references the “days of vengeance,” which was an essential prophetic attribute of His ministry as the Messiah, which He identified in His opening announcement of His ministry by reading from the prophet Isaiah to the church in Nazareth. The announcement at Nazareth, and the passage from Isaiah represented not only His ministry, but the message of His disciples, and more specifically the work and ministry of the movement of the one hundred and forty-four thousand.
В двадесет и първа глава на Лука Исус, отговаряйки на въпросите на учениците относно разрушението на Ерусалим и храма, представя исторически разказ, който същевременно изобразява и историята на последните дни. Той се позовава на „дните на възмездието“, които бяха съществен пророчески белег на Неговото служение като Месия — белег, който Той посочи в началното обявяване на Своето служение, като прочете пред събранието в Назарет от пророк Исая. Обявяването в Назарет и откъсът от Исая представляваха не само Неговото служение, но и вестта на Неговите ученици, и по-специално делото и служението на движението на сто четиридесет и четирите хиляди.
The spirit of the Lord God is upon me; because the Lord hath anointed me to preach good tidings unto the meek; he hath sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and the opening of the prison to them that are bound; To proclaim the acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God; to comfort all that mourn; To appoint unto them that mourn in Zion, to give unto them beauty for ashes, the oil of joy for mourning, the garment of praise for the spirit of heaviness; that they might be called trees of righteousness, the planting of the Lord, that he might be glorified. And they shall build the old wastes, they shall raise up the former desolations, and they shall repair the waste cities, the desolations of many generations. And strangers shall stand and feed your flocks, and the sons of the alien shall be your plowmen and your vinedressers. But ye shall be named the Priests of the Lord: men shall call you the Ministers of our God: ye shall eat the riches of the Gentiles, and in their glory shall ye boast yourselves. For your shame ye shall have double; and for confusion they shall rejoice in their portion: therefore in their land they shall possess the double: everlasting joy shall be unto them. For I the Lord love judgment, I hate robbery for burnt offering; and I will direct their work in truth, and I will make an everlasting covenant with them. And their seed shall be known among the Gentiles, and their offspring among the people: all that see them shall acknowledge them, that they are the seed which the Lord hath blessed. I will greatly rejoice in the Lord, my soul shall be joyful in my God; for he hath clothed me with the garments of salvation, he hath covered me with the robe of righteousness, as a bridegroom decketh himself with ornaments, and as a bride adorneth herself with her jewels. For as the earth bringeth forth her bud, and as the garden causeth the things that are sown in it to spring forth; so the Lord God will cause righteousness and praise to spring forth before all the nations. Isaiah 61:1–11.
Духът на Господа Бога е върху Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествувам на кротките; пратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася свобода на пленниците и отваряне на тъмницата на вързаните; да проглася благоприятната Господня година и деня на възмездието на нашия Бог; да утеша всички, които жалеят; да определя на жалеющите в Сион — да им дам венец вместо пепел, елей на радост вместо жалост, дреха на хвала вместо унил дух; за да бъдат наречени дъбове на правда, насаждение Господне, за да се прослави Той. И те ще съградят древните развалини, ще издигнат предишните запустения и ще обновят пустите градове, запустенията на много поколения. И чужденци ще стоят и ще пасат стадата ви, и синовете на чужденеца ще бъдат ваши орачи и ваши лозари. А вие ще се наречете свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог; ще ядете богатствата на народите и с тяхната слава ще се хвалите. Вместо срама си ще имате двойно, и вместо безчестие ще се радват в дела си; затова в земята си ще наследят двойно; вечна радост ще бъде за тях. Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж за всеизгаряне; и ще насоча делото им в истина, и ще сключа с тях вечен завет. И потомството им ще бъде познато между народите, и рожбите им — сред племената; всички, които ги видят, ще ги признаят, че са потомство, което Господ е благословил. Ще се радвам много в Господа, душата ми ще се весели в моя Бог; защото Той ме облече в дрехите на спасението, покри ме с мантията на правдата, както младоженец се украсява с накити и както невеста се накичва с бисерите си. Защото както земята произвежда кълна си и както градината прави посятото в нея да поникне, така Господ Бог ще направи да поникнат правда и хвала пред всичките народи. Исая 61:1–11.
The one hundred and forty-four thousand who are sealed in Ezekiel chapter nine, are those who are mourning over the sins in the church and in the world. “The acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God,” is when those who mourn in Zion are comforted, and become “trees of righteousness” in order to “glorify the Lord.” They glorify the Lord, for “in those days, and in that time, saith the Lord, the iniquity of Israel shall be sought for, and there shall be none.” Those who mourn are those who have been sealed and they are those who “shall build the old wastes,” who “shall raise up the former desolations, and” who “shall repair the waste cities, the desolations of many generations.” They shall “be named the Priests of the Lord,” and men shall call them “the Ministers of our God.”
Сто четиридесет и четирите хиляди, които са запечатани в девета глава на Езекиил, са онези, които скърбят за греховете в църквата и в света. „Благоприятната Господня година и денят на възмездието на нашия Бог“ е времето, когато скърбящите в Сион биват утешени и стават „дървета на правда“, за да „прославят Господа“. Те прославят Господа, защото „в онези дни и в онова време, казва Господ, ще се търси беззаконието на Израил, и няма да го има“. Скърбящите са онези, които са били запечатани, и те са онези, които „ще съградят древните развалини“, които „ще издигнат предишните опустошения“ и които „ще възстановят запустелите градове, опустошенията на много поколения“. Те ще „се нарекат свещеници Господни“, и хората ще ги наричат „служители на нашия Бог“.
The righteousness of the one hundred and forty-four thousand is to “spring forth before all nations,” when they are lifted up as an ensign in the hour of the great earthquake. Their righteousness is caused progressively, for it is “as the earth bringeth forth her bud, and as the garden causeth the things that are sown in it to spring forth; so the Lord God will cause righteousness and praise to spring forth.” The sealing of the one hundred and forty-four thousand began at the arrival of the latter rain on September 1, 2001. It is then that the buds of earth were brought forth. Isaiah identifies when the buds spring forth.
Правдата на сто четиридесет и четирите хиляди трябва да „проникне пред всичките народи“, когато те бъдат издигнати като знаме в часа на голямото земетресение. Тяхната правда бива предизвиквана постепенно, защото е „както земята произвежда пъпката си и както градината прави посятото в нея да поникне; така Господ Бог ще направи правда и хвала да прораснат“. Запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди започна с идването на късния дъжд на 1 септември 2001 г. Тогава именно бяха изведени пъпките на земята. Исая посочва кога пъпките прорастват.
In measure, when it shooteth forth, thou wilt debate with it: he stayeth his rough wind in the day of the east wind. By this therefore shall the iniquity of Jacob be purged; and this is all the fruit to take away his sin; when he maketh all the stones of the altar as chalkstones that are beaten in sunder, the groves and images shall not stand up. Isaiah 27:8, 9.
С мярка, когато го изкарваш навън, ще се разправяш с него; Той възпира буйния Си вятър в деня на източния вятър. Затова чрез това беззаконието на Яков ще бъде очистено; и това е целият плод — да се отнеме грехът му; когато направи всички камъни на жертвеника като варовикови камъни, строшени на късове, ашерите и кумирите няма да останат изправени. Исая 27:8, 9.
In “the day of the east wind” which is His “rough wind” that “He stayeth,” the “shooting forth” of the buds will begin when the rain is “measured.” “Stayeth” means restrained. When the four winds are restrained by the four angels of Revelation chapter seven, the sealing of the one hundred and forty-four thousand begins. At that time the latter rain begins to “sprinkle” in moderation, for the word “measure” in the verse means moderation. At the beginning of the period of the sealing of the one hundred and forty-four thousand the latter rain is measured, and at the end of the period it is without measure.
В „деня на източния вятър“, който е Неговият „силен вятър“, който Той „удържа“, „разпъпването“ на пъпките ще започне, когато дъждът бъде „отмерен“. „Удържа“ означава възпрян. Когато четирите ветрове бъдат възпрени от четирите ангела от седмата глава на Откровение, започва запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди. Тогава късният дъжд започва да „поръсва“ умерено, защото думата „мярка“ в стиха означава умереност. В началото на периода на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди късният дъжд е отмерен, а в края на периода е без мярка.
“The great outpouring of the Spirit of God, which lightens the whole earth with his glory, will not come until we have an enlightened people, that know by experience what it means to be laborers together with God. When we have entire, whole-hearted consecration to the service of Christ, God will recognize the fact by an outpouring of his Spirit without measure; but this will not be while the largest portion of the church are not laborers together with God. God cannot pour out his Spirit when selfishness and self-indulgence are so manifest; when a spirit prevails that, if put into words, would express that answer of Cain,—‘Am I my brother’s keeper?’ If the truth for this time, if the signs that are thickening on every hand, that testify that the end of all things is at hand, are not-sufficient to arouse the sleeping energy of those who profess to know the truth, then darkness proportionate to the light which has been shining will overtake these souls. There is not the semblance of an excuse for their indifference that they will be able to present to God in the great day of final reckoning. There will be no reason to offer as to why they did not live and walk and work in the light of the sacred truth of the word of God, and thus reveal to a sin-darkened world, through their conduct, their sympathy, and their zeal, that the power and reality of the gospel could not be controverted.” Review and Herald, July 21, 1896.
„Великото изливане на Божия Дух, което осветява цялата земя с Неговата слава, няма да дойде, докато не станем просветен народ, който от опит знае какво значи да бъде съработник с Бога. Когато имаме пълно, всеотдайно посвещение на служба на Христос, Бог ще признае това чрез изливане на Своя Дух без мярка; но това няма да стане, докато най-голямата част от църквата не е съработник с Бога. Бог не може да излее Духа Си, когато себелюбието и угаждането на себе си са толкова явно изразени; когато преобладава такъв дух, който, ако бъде изразен с думи, би предал онзи отговор на Каин: „Пазач ли съм аз на брат си?“ Ако истината за това време, ако знаменията, които се сгъстяват отвсякъде и свидетелстват, че краят на всичко е близо, не са достатъчни да пробудят спящата енергия на онези, които изповядват, че познават истината, тогава мрак, съразмерен на светлината, която е сияела, ще постигне тези души. Няма дори привидност на извинение за тяхното безразличие, което те ще могат да представят пред Бога в великия ден на последната равносметка. Няма да има причина, която да изтъкнат, защо не са живели, ходили и работили в светлината на свещената истина на Божието слово и така да разкрият пред един помрачен от греха свят чрез своето поведение, своето съчувствие и своята ревност, че силата и действителността на евангелието не биха могли да бъдат оспорени.“ Review and Herald, 21 юли 1896 г.
The testing period of the latter rain and sealing of the one hundred and forty-four thousand begins with the measuring of the outpouring of the Holy Spirit for the wheat and tares have reached the time of the harvest. The rain brings both classes to maturity, then at the end of the testing period the wheat and tares are separated, and the wheat will then “know by experience what it means to be laborers together with God” They will then “have entire, whole-hearted consecration to the service of Christ, God will recognize the fact by an outpouring of his Spirit without measure.”
Изпитателният период на късния дъжд и запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди започва с измерването на изливането на Светия Дух, защото житото и плевелите са достигнали времето на жетвата. Дъждът довежда и двата класа до зрялост, а след това, в края на изпитателния период, житото и плевелите биват отделени, и тогава житото ще „познае от опит какво означава да бъдеш съработник с Бога“. Тогава те ще имат „пълно, всецяло посвещение на служенето на Христос; Бог ще признае този факт чрез изливане на Своя Дух без мярка.“
The “day of the rough east wind” arrived on September 11, 2001, and Habakkuk’s debate over the counterfeit peace and safety message of the latter rain message, as opposed to the message identifying the day of God’s vengeance, began. At that point the plants, both wheat and tares began to bud and bring forth the fruit they would manifest at the judgment of the soon-coming Sunday law.
„Денят на суровия източен вятър“ настъпи на 11 септември 2001 г. и тогава започна спорът на Авакум относно фалшивата вест за мир и безопасност на вестта на късния дъжд, за разлика от вестта, която посочва деня на Божието възмездие. В този момент растенията, както житото, така и плевелите, започнаха да напъпват и да дават плода, който щяха да проявят при съда на скоро идващия неделен закон.
“Again, these parables teach that there is to be no probation after the judgment. When the work of the gospel is completed, there immediately follows the separation between the good and the evil, and the destiny of each class is forever fixed.” Christ’s Object Lessons, 123.
„Отново, тези притчи учат, че след съда не следва никакво изпитателно време. Когато делото на евангелието бъде завършено, незабавно следва разделянето между добрите и злите и участта на всяка група е завинаги определена.“ Христовите притчи, 123.
One class bows to the sun in Ezekiel chapter eight, and the other receives the seal of God in Ezekiel chapter nine. In Luke chapter twenty-one, Christ is identifying the one hundred and forty-four thousand, and He sets forth a sign that marks the final generation of earth’s history. He identified the sign that Christians must recognize in order to flee the destruction of Jerusalem.
Едната група се покланя на слънцето в осма глава на Езекиил, а другата получава Божия печат в девета глава на Езекиил. В двадесет и първа глава на Лука Христос посочва сто четиридесет и четирите хиляди и излага знамение, което бележи последното поколение в земната история. Той посочи знака, който християните трябва да разпознаят, за да побегнат от разрушението на Йерусалим.
And when ye shall see Jerusalem compassed with armies, then know that the desolation thereof is nigh. Then let them which are in Judaea flee to the mountains; and let them which are in the midst of it depart out; and let not them that are in the countries enter thereinto. For these be the days of vengeance, that all things which are written may be fulfilled. Luke 21:20–22.
И когато видите Йерусалим, обкръжен от войски, тогава знайте, че запустението му е наближило. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; и които са в средата му, нека излязат вън; и които са по околните места, нека не влизат в него. Защото това са дни на възмездие, за да се изпълни всичко, което е писано. Лука 21:20–22.
Jesus identified, “line upon line,” more prophetic characteristics of the sign, for His words are recorded not only by Luke, but also by Matthew and Mark.
Исус посочи „ред подир ред“ още пророчески характеристики на знамението, защото Неговите думи са записани не само от Лука, но и от Матей и Марк.
And this gospel of the kingdom shall be preached in all the world for a witness unto all nations; and then shall the end come. When ye therefore shall see the abomination of desolation, spoken of by Daniel the prophet, stand in the holy place, (whoso readeth, let him understand:) Then let them which be in Judaea flee into the mountains. Matthew 24:14–16.
И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. И тъй, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорил пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете, нека разбира:) тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините. Матей 24:14–16.
And the gospel must first be published among all nations. But when they shall lead you, and deliver you up, take no thought beforehand what ye shall speak, neither do ye premeditate: but whatsoever shall be given you in that hour, that speak ye: for it is not ye that speak, but the Holy Ghost. Now the brother shall betray the brother to death, and the father the son; and children shall rise up against their parents, and shall cause them to be put to death. And ye shall be hated of all men for my name’s sake: but he that shall endure unto the end, the same shall be saved. But when ye shall see the abomination of desolation, spoken of by Daniel the prophet, standing where it ought not, (let him that readeth understand,) then let them that be in Judaea flee to the mountains. Mark 13:10–14.
И благовестието трябва първом да бъде проповядвано между всичките народи. А когато ви поведат и ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, нито го обмисляйте отнапред; но каквото ви бъде дадено в онзи час, това говорете; защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух. И брат ще предаде брата на смърт, и баща — сина; и деца ще се надигнат против родителите си и ще причинят да бъдат умъртвени. И ще бъдете мразени от всички поради Моето име; но който устои докрай, той ще бъде спасен. А когато видите мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, стояща там, където не ѝ е мястото, (който чете, нека разбира,) тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините. Марк 13:10–14.
Before the seven last plagues, which is the final and perfect fulfillment of the “days of vengeance,” is accomplished upon two classes the gospel of the kingdom must be preached and published among all nations. The gospel message is given to the nations at the soon-coming Sunday law in the United States, when the one hundred and forty-four thousand are lifted up as an ensign. The “days of vengeance” represents the period of the Executive Judgment of the whore of Babylon, which begins with the Sunday law in the United States and ends when Michael stands up and human probation closes, and the wrath of God is poured out in the seven last plagues.
Преди седемте последни язви, които са окончателното и съвършено изпълнение на „дните на възмездие“, да се извърши върху две категории, благовестието на царството трябва да бъде проповядвано и разгласено между всички народи. Вестта на благовестието се дава на народите при скоро предстоящия неделен закон в Съединените щати, когато сто четиридесет и четирите хиляди са издигнати като знаме. „Дните на възмездие“ представляват периода на Изпълнителния съд над блудницата Вавилон, който започва с неделния закон в Съединените щати и завършва, когато Михаил се надигне и човешкото изпитателно време приключи, и Божият гняв се излее в седемте последни язви.
The period of time is the “hour” which Mark identifies, and the “hour” of the “great earthquake,” and the “hour” the ten kings agree to give their seventh kingdom unto the papacy. When the last soul has accepted the gospel that is published to all nations, probation closes, and God’s wrath is poured out without mercy. That period begins with the gospel being proclaimed to all nations as the ensign is lifted up, and ends when the last person responds to the gospel message proclaimed and preached and published by the ensign. That period of time is the “days of vengeance.”
Периодът от време е „часът“, който Марк определя, и „часът“ на „голямото земетресение“, и „часът“, когато десетте царе се съгласяват да дадат своето седмо царство на папството. Когато последната душа е приела евангелието, което се публикува на всички народи, времето на благодатта приключва и Божият гняв се излива без милост. Този период започва с прогласяването на евангелието на всички народи, когато знамето бъде издигнато, и завършва, когато последният човек откликне на евангелската вест, прогласена, проповядвана и публикувана чрез знамето. Този период от време са „дните на възмездие“.
In Luke, chapter twenty-one, Jesus is pinpointing that history, for He is identifying the final generation, that will not die before His second coming. He identifies a sign, which is represented as the abomination of desolation spoken of by Daniel the prophet. The sign is when the abomination of desolation stands in the “holy place,” and when it is “standing where it ought not,” which is also when Jerusalem is “compassed with armies.”
В Лука, двадесет и първа глава, Исус посочва именно тази история, защото определя последното поколение, което няма да умре преди Неговото второ пришествие. Той посочва едно знамение, представено като мерзостта на запустението, за която е говорил пророк Даниил. Знамението е, когато мерзостта на запустението застане на „святото място“ и когато „стои, дето не трябва“, което е също и времето, когато Йерусалим е „обкръжен от войски“.
When Jerusalem was compassed by armies in the year 66 by Cestius, the Christians in Jerusalem fled the city, and Sister White identifies that not one Christian died during the destruction that ultimately ended in the year 70. Cestius initiated a siege, and then withdrew for apparently unknown reasons, and the Christians in the city fled in agreement with the warning associated with the sign. In the year 70 Titus completed the destruction by once again instituting a siege. The siege of Cestius was the beginning of what is called the First Jewish-Roman War, and the siege and destruction accomplished by Titus was the end of the First Jewish-Roman War.
Когато през 66 година Йерусалим бе обкръжен от войски под командването на Цестий, християните в Йерусалим напуснаха града, а Сестра Уайт посочва, че нито един християнин не загинал по време на разрушението, което окончателно завършило през 70 година. Цестий започнал обсада, а след това се оттеглил по привидно неизвестни причини, и християните в града избягали в съгласие с предупреждението, свързано със знака. През 70 година Тит завършил разрушението, като отново наложил обсада. Обсадата на Цестий била началото на това, което се нарича Първата юдейско-римска война, а обсадата и разрушението, извършени от Тит, били краят на Първата юдейско-римска война.
The entire history lasted three and a half years, began and ended with a siege, and the beginning contained a sign for God’s people. That history was identified as the days of God’s vengeance by Christ, which was a specific element that He was to identify in His ministry. Those days represent the executive judgment upon the whore of Rome that begins at the soon-coming Sunday law, and ends when human probation closes. At the beginning of the executive judgment of the whore of Babylon, the one hundred and forty-four thousand are lifted up as an ensign, which is a sign. When God’s other flock see the sign, they are to flee out of Babylon, whose destruction was typified by the destruction of Jerusalem.
Цялата тази история продължи три години и половина, започна и завърши с обсада, а началото ѝ съдържаше знак за Божия народ. Тази история бе определена от Христос като дните на Божието възмездие, което беше един определен елемент, който Той трябваше да посочи в Своето служение. Тези дни представляват изпълнителния съд над римската блудница, който започва с предстоящия неделен закон и завършва, когато човешкото изпитателно време приключи. В началото на изпълнителния съд над вавилонската блудница сто четиридесет и четирите хиляди са издигнати като знаме, което е знак. Когато Божието друго стадо види знака, то трябва да побегне от Вавилон, чието разрушение бе предобразено от разрушението на Ерусалим.
We will continue to consider Luke chapter twenty-one in the next article.
Ще продължим да разглеждаме двадесет и първа глава от Евангелието според Лука в следващата статия.