Sister White identifies the soon-coming Sunday law as the “sign,” that was typified by the armies of Rome encompassing Jerusalem in the year 66, and in doing so, she identifies a class who have eyes that see not, and ears that hear not.
Сестра Уайт определя скоро предстоящия неделен закон като „знамението“, което бе предобразено от римските войски, обкръжаващи Йерусалим в 66 година; и по този начин тя посочва една категория хора, които имат очи, но не виждат, и уши, но не чуват.
“Eternity stretches before us. The curtain is about to be lifted. We who occupy this solemn, responsible position, what are we doing, what are we thinking about, that we cling to our selfish love of ease, while souls are perishing around us? Have our hearts become utterly callous? Cannot we feel or understand that we have a work to do for the salvation of others? Brethren, are you of the class who having eyes see not, and having ears hear not? Is it in vain that God has given you a knowledge of His will? Is it in vain that He has sent you warning after warning? Do you believe the declarations of eternal truth concerning what is about to come upon the earth, do you believe that God’s judgments are hanging over the people, and can you still sit at ease, indolent, careless, pleasure loving?
„Вечността се простира пред нас. Завесата е на път да бъде вдигната. Ние, които заемаме това тържествено, отговорно положение, какво вършим, за какво мислим, та се държим за своята себична любов към удобството, докато души загиват около нас? Станали ли са сърцата ни напълно закоравели? Не можем ли да почувстваме или да разберем, че имаме дело за вършене за спасението на другите? Братя, от онази категория ли сте, които, като имат очи, не виждат, и като имат уши, не чуват? Напразно ли ви е дал Бог познание за Своята воля? Напразно ли ви е изпращал предупреждение след предупреждение? Вярвате ли на изявленията на вечната истина относно онова, което предстои да дойде върху земята, вярвате ли, че Божиите съдби висят над хората, и можете ли все още да седите спокойно, лениви, безгрижни, обичащи удоволствията?“
“It is no time now for God’s people to be fixing their affections or laying up their treasure in the world. The time is not far distant, when, like the early disciples, we shall be forced to seek a refuge in desolate and solitary places. As the siege of Jerusalem by the Roman armies was the signal for flight to the Judean Christians, so the assumption of power on the part of our nation in the decree enforcing the papal sabbath will be a warning to us. It will then be time to leave the large cities, preparatory to leaving the smaller ones for retired homes in secluded places among the mountains.” Testimonies, volume 5, 464.
„Сега не е време Божият народ да привързва чувствата си или да трупа съкровището си в света. Не е далеч времето, когато, подобно на първите ученици, ще бъдем принудени да търсим убежище в пустинни и усамотени места. Както обсадата на Ерусалим от римските войски беше сигналът за бягство за юдейските християни, така и присвояването на власт от страна на нашата нация чрез указа, налагащ папската събота, ще бъде предупреждение за нас. Тогава ще бъде време да напуснем големите градове, като подготовка за напускането на по-малките, за уединени жилища в усамотени места сред планините.“ Свидетелства, том 5, 464.
The soon coming Sunday law in the United States is the warning signal (sign), “to leave the large cities, preparatory to leaving the smaller ones for retired homes in secluded places among the mountains.” Laodicean Adventism is largely unaware that the Sunday law crisis in the United States, fulfills the “sign” spoken of in The Great Controversy. It is typified by the “sign” at the beginning of the three and a half years. The “sign” which was fulfilled in the first siege of Jerusalem that was brought in the year 66, and it typifies the “ensign” that is lifted up at the soon-coming Sunday law.
Скоро предстоящият неделен закон в Съединените щати е предупредителният сигнал (знак) „да се напуснат големите градове, подготвително за напускането на по-малките, за уединени домове в усамотени места сред планините“. Лаодикийският адвентизъм до голяма степен не съзнава, че кризата на неделния закон в Съединените щати изпълнява „знака“, за който се говори в „Великата борба“. Той е предобразен от „знака“ в началото на трите години и половина. „Знакът“, който се изпълни при първата обсада на Ерусалим, предприета през 66 година, предобразява „знамето“, което се издига при скоро предстоящия неделен закон.
The actual destruction of Jerusalem was accomplished by Titus in the year 70 AD, and the siege of Titus had been first typified in the 66 AD siege of Cestius, for Jesus always illustrates the end of a thing with the beginning of a thing. It was the beginning siege of Cestius that was the “sign” to flee that Jesus had given, not the siege of Titus. One was the siege at the beginning, the other was the siege at the end.
Действителното разрушение на Ерусалим бе извършено от Тит през 70 сл. Хр., а обсадата от Тит бе предварително предобразена в обсадата на Цестий през 66 сл. Хр., защото Исус винаги онагледява края на едно нещо с началото на нещо. Именно началната обсада на Цестий беше „знакът“ за бягство, който Исус бе дал, а не обсадата на Тит. Едната беше обсадата в началото, а другата — обсадата в края.
“Not one Christian perished in the destruction of Jerusalem. Christ had given His disciples warning, and all who believed His words watched for the promised sign. ‘When ye shall see Jerusalem compassed with armies,’ said Jesus, ‘then know that the desolation thereof is nigh. Then let them which are in Judea flee to the mountains; and let them which are in the midst of it depart out.’ Luke 21:20, 21. After the Romans under Cestius had surrounded the city, they unexpectedly abandoned the siege when everything seemed favorable for an immediate attack. The besieged, despairing of successful resistance, were on the point of surrender, when the Roman general withdrew his forces without the least apparent reason. But God’s merciful providence was directing events for the good of His own people. The promised sign had been given to the waiting Christians, and now an opportunity was offered for all who would, to obey the Saviour’s warning. Events were so overruled that neither Jews nor Romans should hinder the flight of the Christians. Upon the retreat of Cestius, the Jews, sallying from Jerusalem, pursued after his retiring army; and while both forces were thus fully engaged, the Christians had an opportunity to leave the city. At this time the country also had been cleared of enemies who might have endeavored to intercept them. At the time of the siege, the Jews were assembled at Jerusalem to keep the Feast of Tabernacles, and thus the Christians throughout the land were able to make their escape unmolested. Without delay they fled to a place of safety—the city of Pella, in the land of Perea, beyond Jordan.” The Great Controversy, 30.
„Нито един християнин не загина при разрушението на Йерусалим. Христос бе дал предупреждение на Своите ученици, и всички, които повярваха на Неговите думи, бдяха за обещания знак. „А когато видите Йерусалим, че е обсаден от войски — каза Исус, — тогава знайте, че запустението му е наближило. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; и които са сред него, нека излязат вън.“ Лука 21:20, 21. След като римляните под началството на Цестий бяха обкръжили града, те неочаквано изоставиха обсадата, когато всичко изглеждаше благоприятно за незабавно нападение. Обсадените, изгубили надежда за успешна съпротива, бяха на път да се предадат, когато римският военачалник оттегли войските си без ни най-малка привидна причина. Но Божият милостив промисъл направляваше събитията за доброто на Неговия собствен народ. Обещаният знак бе даден на чакащите християни и сега им бе предоставена възможност на всички, които пожелаят, да се покорят на предупреждението на Спасителя. Събитията бяха така управлявани, че нито юдеи, нито римляни да възпрепятстват бягството на християните. При отстъплението на Цестий юдеите, като излязоха от Йерусалим, се впуснаха да преследват оттеглящата се негова войска; и докато и двете сили бяха така изцяло ангажирани, християните имаха възможност да напуснат града. По това време и страната беше очистена от неприятели, които биха могли да се опитат да ги пресрещнат. По време на обсадата юдеите бяха събрани в Йерусалим, за да празнуват Празника на шатрите, и така християните из цялата земя можаха да избягат необезпокоявани. Без забавяне те побягнаха към безопасно място — град Пела, в земята Перея, отвъд Йордан.“ Великата борба, 30.
The siege of Jerusalem by Cestius in the year 66 fulfilled the warning “sign” which Christ had recorded for the Christians of that history, but the siege of Titus in 70 AD provided no “sign” to flee. In that siege there were no Christians left in the city, and that last siege led to the destruction of Jerusalem, and in the destruction of Jerusalem “not one Christian perished,” for the Christians had fled at the beginning of the history.
Обсадата на Йерусалим от Цестий през 66 г. изпълни предупредителното „знамение“, което Христос бе дал за християните от онази история; но обсадата от Тит през 70 сл. Хр. не даде никакво „знамение“ за бягство. При онази обсада в града вече не бе останал нито един християнин, и тази последна обсада доведе до разрушаването на Йерусалим; а при разрушаването на Йерусалим „нито един християнин не загина“, защото християните бяха побягнали в началото на тази история.
“The Jewish forces, pursuing after Cestius and his army, fell upon their rear with such fierceness as to threaten them with total destruction. It was with great difficulty that the Romans succeeded in making their retreat. The Jews escaped almost without loss, and with their spoils returned in triumph to Jerusalem. Yet this apparent success brought them only evil. It inspired them with that spirit of stubborn resistance to the Romans which speedily brought unutterable woe upon the doomed city.
„Юдейските сили, преследвайки Цестий и неговата войска, връхлетяха върху ариергарда им с такава ярост, че ги заплашиха с пълно унищожение. С голяма трудност римляните успяха да осъществят отстъплението си. Юдеите се измъкнаха почти без загуби и със своята плячка се завърнаха тържествуващи в Ерусалим. Но този привиден успех им донесе само зло. Той ги вдъхнови с онзи дух на упорита съпротива срещу римляните, който скоро стовари неизразимо бедствие върху обречения град.“
“Terrible were the calamities that fell upon Jerusalem when the siege was resumed by Titus. The city was invested at the time of the Passover, when millions of Jews were assembled within its walls.” The Great Controversy, 31.
„Ужасни бяха бедствията, които се стовариха върху Йерусалим, когато обсадата бе възобновена от Тит. Градът бе обсаден по време на Пасхата, когато милиони юдеи бяха събрани в стените му.“ Великата борба, 31.
From the feast of Tabernacles in the year 66 unto the Passover in the year 70 is three and a half years, which prophetically is twelve hundred and sixty days. From the year 66 to the year 70 pagan Rome trampled down the sanctuary and host, just as papal Rome tread down the holy city for forty-two months from the year 538 unto 1798.
От празника Шатри в 66-та година до Пасхата в 70-та година са три години и половина, което в пророчески смисъл е хиляда двеста и шестдесет дни. От 66-та до 70-та година езическият Рим потъпка светилището и множеството, точно както папският Рим тъпчеше светия град четиридесет и два месеца — от 538 до 1798 година.
But the court which is without the temple leave out, and measure it not; for it is given unto the Gentiles: and the holy city shall they tread under foot forty and two months. Revelation 11:2.
Но двора, който е вън от храма, остави вън и не го измервай, защото е даден на езичниците; и те ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца. Откровение 11:2.
Both pagan Rome and papal Rome trampled down Jerusalem for twelve hundred and sixty days (years), thus identifying that modern Rome would trample down spiritual Jerusalem of the last days for a symbolic period of twelve hundred and sixty days. That symbolic period would commence at the soon-coming Sunday law in the United States, when the deadly wound is healed.
И езическият Рим, и папският Рим потъпкваха Ерусалим в продължение на хиляда двеста и шестдесет дни (години), като по този начин се установява, че съвременният Рим ще потъпква духовния Ерусалим на последните дни за символичен период от хиляда двеста и шестдесет дни. Този символичен период ще започне с предстоящия неделен закон в Съединените щати, когато смъртоносната рана бъде изцелена.
And I saw one of his heads as it were wounded to death; and his deadly wound was healed: and all the world wondered after the beast. And they worshipped the dragon which gave power unto the beast: and they worshipped the beast, saying, Who is like unto the beast? who is able to make war with him? And there was given unto him a mouth speaking great things and blasphemies; and power was given unto him to continue forty and two months. Revelation 13:3–5.
И видях една от главите му като смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и целият свят се почуди и тръгна след звяра. И се поклониха на змея, който даде власт на звяра; и поклониха се на звяра, като казваха: Кой е като звяра? и кой може да воюва против него? И даде му се уста да говори горделиви думи и богохулства; и даде му се власт да действа четиридесет и два месеца. Откровение 13:3–5.
The symbolic forty-two months of papal persecution is the “hour,” of the Sunday law crisis. That “hour” begins with a “sign” (the ensign), and ends with “signs.” The “sign” of the ensign at the Sunday law, will cause any Christians still in Babylon to flee to the glorious holy mountain that has been exalted (lifted up) above the other hills.
Символичните четиридесет и два месеца на папското гонение са „часът“ на кризата на неделния закон. Този „час“ започва със „знамение“ (знамето) и завършва със „знамения“. „Знамението“ на знамето при неделния закон ще накара всички християни, които все още са във Вавилон, да побягнат към славната свята планина, която е била възвисена (издигната) над другите хълмове.
And it shall come to pass in the last days, that the mountain of the Lord’s house shall be established in the top of the mountains, and shall be exalted above the hills; and all nations shall flow unto it. And many people shall go and say, Come ye, and let us go up to the mountain of the Lord, to the house of the God of Jacob; and he will teach us of his ways, and we will walk in his paths: for out of Zion shall go forth the law, and the word of the Lord from Jerusalem. Isaiah 2:2, 3.
И ще стане в последните дни, че планината на дома Господен ще се утвърди на върха на планините и ще се въздигне над хълмовете; и всички народи ще потекат към нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, и нека възлезем на планината Господня, в дома на Якововия Бог; и Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът, и словото Господне — от Йерусалим. Исая 2:2, 3.
The flight from the cities at the decree enforcing Sunday worship was typified by both the flight of the Christians in the year 66, and the flight of the church in the year 538 that fled into the wilderness.
Бягството от градовете при издаването на указа, налагащ неделното поклонение, бе предобразено както от бягството на християните в 66 година, така и от бягството на църквата в 538 година, която побягна в пустинята.
And the woman fled into the wilderness, where she hath a place prepared of God, that they should feed her there a thousand two hundred and threescore days. Revelation 12:6.
И жената побягна в пустинята, където има място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. Откровение 12:6.
The destruction of Jerusalem from the first siege to the last siege lasted three and a half years, but a warning message of the coming destruction was given for seven years, three and a half years before the first siege and three and a half years after.
Разрушението на Ерусалим, от първата обсада до последната, продължи три години и половина, но предупредителна вест за предстоящото разрушение бе давана в продължение на седем години — три години и половина преди първата обсада и три години и половина след нея.
“All the predictions given by Christ concerning the destruction of Jerusalem were fulfilled to the letter. The Jews experienced the truth of His words of warning: ‘With what measure ye mete, it shall be measured to you again.’ Matthew 7:2.
„Всички предсказания, дадени от Христос относно разрушението на Ерусалим, се изпълниха до най-малката подробност. Юдеите изпитаха истинността на Неговите предупредителни думи: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери отново.“ Матей 7:2.
“Signs and wonders appeared, foreboding disaster and doom. In the midst of the night an unnatural light shone over the temple and the altar. Upon the clouds at sunset were pictured chariots and men of war gathering for battle. The priests ministering by night in the sanctuary were terrified by mysterious sounds; the earth trembled, and a multitude of voices were heard crying: ‘Let us depart hence.’ The great eastern gate, which was so heavy that it could hardly be shut by a score of men, and which was secured by immense bars of iron fastened deep in the pavement of solid stone, opened at midnight, without visible agency.—Milman, The History of the Jews, book 13.
„Появиха се знамения и чудеса, предвещаващи бедствие и гибел. В средата на нощта неестествена светлина озари храма и олтара. Върху облаците при залез бяха изобразени колесници и бойци, събиращи се за битка. Свещениците, които нощем служиха в светилището, бяха ужасени от тайнствени звуци; земята се разтресе и се чуха множество гласове, които викаха: „Да се махнем оттук.“ Голямата източна порта, която беше толкова тежка, че едва можеше да бъде затворена от двадесетина мъже, и която беше закрепена с огромни железни лостове, дълбоко вградени в настилката от масивен камък, се отвори в полунощ без видима намеса. — Milman, The History of the Jews, book 13.
“For seven years a man continued to go up and down the streets of Jerusalem, declaring the woes that were to come upon the city. By day and by night he chanted the wild dirge: ‘A voice from the east! a voice from the west! a voice from the four winds! a voice against Jerusalem and against the temple! a voice against the bridegrooms and the brides! a voice against the whole people!’—Ibid. This strange being was imprisoned and scourged, but no complaint escaped his lips. To insult and abuse he answered only: ‘Woe, woe to Jerusalem!’ ‘woe, woe to the inhabitants thereof!’ His warning cry ceased not until he was slain in the siege he had foretold.” The Great Controversy, 29, 30.
„В продължение на седем години един човек не преставаше да обикаля улиците на Йерусалим нагоре и надолу, възвестявайки бедствията, които щяха да дойдат върху града. Денем и нощем той пееше тази дива погребална жалейка: „Глас от изток! глас от запад! глас от четирите ветрове! глас против Йерусалим и против храма! глас против младоженците и невестите! глас против целия народ!“ — Пак там. Това странно същество бе хвърлено в тъмница и бичувано, но от устните му не се отрони никакво оплакване. На оскърбленията и насилието той отговаряше само: „Горко, горко на Йерусалим!“ „горко, горко на неговите жители!“ Неговият предупредителен вик не престана, докато не бе убит по време на обсадата, която бе предсказал.“ Великата борба, 29, 30.
The final destruction of literal Jerusalem in the year 70 was preceded by “signs and wonders” which identified “disaster and doom.” The warning “signs” were manifested for three and a half years before the first siege and for the three and a half years that led to the destruction. The “signs” (in the plural) that identified the coming destruction was not the “sign” of warning to flee, but a pronouncement of the imminent close of probation.
Окончателното разрушение на буквалния Ерусалим през 70 година беше предшествано от „знамения и чудеса“, които посочваха „бедствие и гибел“. Предупредителните „знамения“ се проявяваха в продължение на три години и половина преди първата обсада и през трите години и половина, довели до разрушението. „Знаменията“ (в множествено число), които посочваха идващото разрушение, не бяха „знамението“ за предупреждение да се бяга, а провъзгласяване на непосредствения край на благодатното време.
In the trampling down of spiritual Jerusalem from 538 to 1798, the “sign” of warning to flee, was when the abomination of desolation was when “that man of sin” was “revealed,” as “the son of perdition; Who opposeth and exalteth himself above all that is called God, or that is worshipped; so that he as God sitteth in the temple of God, showing himself that he is God.”
При потъпкването на духовния Ерусалим от 538 до 1798 година „знакът“ за предупреждение да се бяга бе тогава, когато мерзостта на запустението бе налице, когато „онзи човек на греха“ бе „явен“ като „синът на погибелта; който се противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или на което се отдава поклонение; тъй щото той като Бог седи в Божия храм и представя себе си за Бог.“
When ye therefore shall see the abomination of desolation, spoken of by Daniel the prophet, stand in the holy place, (whoso readeth, let him understand.) Matthew 24:15.
И тъй, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорил пророк Даниил, да стои на святото място — който чете, нека разбира — Матей 24:15.
When the Christians of that history recognized that “sign” they fled into the wilderness for twelve hundred and sixty years.
Когато християните от онази история разпознаха това „знамение“, те побягнаха в пустинята за хиляда двеста и шестдесет години.
“It required a desperate struggle for those who would be faithful to stand firm against the deceptions and abominations which were disguised in sacerdotal garments and introduced into the church. The Bible was not accepted as the standard of faith. The doctrine of religious freedom was termed heresy, and its upholders were hated and proscribed.
„Необходима беше отчаяна борба, за да могат онези, които желаеха да останат верни, да устоят твърдо срещу измамите и мерзостите, които бяха прикрити в свещенически одежди и въведени в църквата. Библията не беше приета като мерило на вярата. Учението за религиозна свобода беше наричано ерес, а неговите защитници бяха мразени и преследвани.״
“After a long and severe conflict, the faithful few decided to dissolve all union with the apostate church if she still refused to free herself from falsehood and idolatry. They saw that separation was an absolute necessity if they would obey the word of God. They dared not tolerate errors fatal to their own souls, and set an example which would imperil the faith of their children and children’s children. To secure peace and unity they were ready to make any concession consistent with fidelity to God; but they felt that even peace would be too dearly purchased at the sacrifice of principle. If unity could be secured only by the compromise of truth and righteousness, then let there be difference, and even war.” The Great Controversy, 45.
„След дълъг и ожесточен конфликт верните малцина решиха да прекратят всяко съюзяване с отстъпилата църква, ако тя все още отказваше да се освободи от лъжа и идолопоклонство. Те видяха, че отделянето е абсолютно необходимо, ако желаят да се покорят на Божието слово. Не смееха да търпят заблуди, гибелни за собствените им души, нито да дават пример, който би изложил на опасност вярата на техните деца и на децата на техните деца. За да осигурят мир и единство, те бяха готови да направят всяка отстъпка, съвместима с вярност към Бога; но чувстваха, че дори мирът би бил купен твърде скъпо с жертвата на принципа. Ако единството можеше да бъде постигнато само чрез компромис с истината и правдата, тогава нека има разногласие, и дори война.“ Великата борба, 45.
Approaching the conclusion of the twelve hundred and sixty years of papal persecution there were “signs” (in the plural), and as with the “signs” at the end of the twelve hundred and sixty days that pagan Rome trampled down literal Jerusalem; those “signs” were not signs to flee.
Когато се приближаваше краят на хилядата двеста и шестдесет години на папско гонение, имаше „знамения“ (в множествено число), и както при „знаменията“ в края на хилядата двеста и шестдесет дни, през които езическият Рим тъпчеше буквалния Йерусалим, тези „знамения“ не бяха знаци за бягство.
“The Saviour gives signs of His coming, and more than this, He fixes the time when the first of these signs shall appear: ‘Immediately after the tribulation of those days shall the sun be darkened, and the moon shall not give her light, and the stars shall fall from heaven, and the powers of the heavens shall be shaken: and then shall appear the sign of the Son of man in heaven: and then shall all the tribes of the earth mourn, and they shall see the Son of man coming in the clouds of heaven with power and great glory. And He shall send His angels with a great sound of a trumpet, and they shall gather together His elect from the four winds, from one end of heaven to the other.’
„Спасителят дава знамения за Своето пришествие и нещо повече — Той определя времето, когато ще се яви първото от тези знамения: „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светлината си, и звездите ще паднат от небето, и небесните сили ще се разклатят; и тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заридаят всички земни племена и ще видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава. И ще изпрати Своите ангели с тръбен звук велик, и те ще съберат Неговите избрани от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“
“At the close of the great papal persecution, Christ declared, the sun should be darkened, and the moon should not give her light. Next, the stars should fall from heaven. And He says, ‘Learn a parable of the fig tree; When his branch is yet tender, and putteth forth leaves, ye know that summer is nigh: so likewise ye, when ye shall see all these things, know that He is near, even at the doors.’ Matthew 24:32, 33, margin.
„При завършека на великото папско гонение, каза Христос, слънцето щеше да потъмнее и луната нямаше да даде светлината си. След това звездите щяха да паднат от небето. И Той казва: „Поучете се от притчата за смоковницата: когато клонът ѝ е вече крехък и пуска листа, знаете, че лятото е близо; така и вие, когато видите всичко това, знайте, че Той е близо, при самите врати.“ Матей 24:32, 33, margin.
“Christ has given signs of His coming. He declares that we may know when He is near, even at the doors. He says of those who see these signs, ‘This generation shall not pass, till all these things be fulfilled.’ These signs have appeared. Now we know of a surety that the Lord’s coming is at hand. ‘Heaven and earth shall pass away,’ He says, ‘but My words shall not pass away.’” The Desire of Ages, 631, 632.
„Христос е дал знамения за Своето идване. Той заявява, че можем да знаем кога е близо, дори пред вратите. Той казва за онези, които виждат тези знамения: „Това поколение няма да премине, докле всичко това не се изпълни.“ Тези знамения са се появили. Сега знаем със сигурност, че идването на Господа е близо. „Небето и земята ще преминат — казва Той, — но Моите думи няма да преминат.““ Копнежът на вековете, 631, 632.
When “the three and half years of Jerusalem being trampled down” by papal Rome was ending there was a series of “signs,” which identified the coming of Christ and ushered in the Millerite history. Millerite history is to be repeated to the very letter in the last days. Those “signs,” which appeared at “the close of the great papal persecution,” had been typified by “signs” that appeared as the closing of the three and a half years of the trampling down of Jerusalem from the year 66 to 70 by pagan Rome. Therefore, based upon two witnesses there will be a “sign” of the ensign which is lifted up at the hour of the great earthquake which is the sign of warning to flee in the history of modern Rome, and there will also be “signs” in the plural which occur at the closing of modern Rome’s period of persecution in the last days.
Когато „трите години и половина на потъпкването на Ерусалим“ от папския Рим завършваха, имаше поредица от „знамения“, които обозначиха идването на Христос и въведоха милеритската история. Милеритската история трябва да се повтори до последната буква в последните дни. Тези „знамения“, които се появиха „при края на великото папско гонение“, бяха предобразени от „знаменията“, появили се при завършека на трите години и половина на потъпкването на Ерусалим от 66-а до 70-а година от езическия Рим. Следователно, въз основа на двама свидетели, ще има „знамение“ на знамето, което се издига в часа на голямото земетресение, което е предупредителният знак за бягство в историята на съвременния Рим; и също така ще има „знамения“ в множествено число, които настъпват при завършека на периода на гонение на съвременния Рим в последните дни.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“Read the 21st chapter of Luke. In it Christ gives the warning, ‘Take heed to yourselves, lest at any time your hearts be overcharged with surfeiting, and drunkenness, and cares of this life, and so that day come upon you unawares. For as a snare shall it come on all them that dwell on the face of the whole earth. Watch ye therefore, and pray always, that ye may be accounted worthy to escape all these things, and to stand before the Son of man’ (Luke 21:34–36).
„Прочетете 21-ва глава на Лука. В нея Христос дава предупреждението: „Внимавайте на себе си, да не би в някое време сърцата ви да натегнат от преяждане и пиянство, и от житейски грижи, и оня ден да ви постигне внезапно. Защото като примка ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Затова бдете и се молете всякога, за да се удостоите да избегнете всичко това и да застанете пред Човешкия Син“ (Лука 21:34–36).“
“The signs of the times are fulfilling in our world, yet the churches generally are represented as slumbering. Shall we not take warning from the experience of the foolish virgins, who when the call came, ‘Behold the bridegroom cometh; go ye out to meet him,’ found that they had no oil in their lamps? And while they went to buy oil, the bridegroom went in to the marriage supper with the wise virgins, and the door was shut. When the foolish virgins reached the banqueting hall, they received an unexpected denial. The master of the feast declared, ‘I know you not.’ They were left standing without in the empty street, in the blackness of the night.” Manuscript Releases, volume 15, 229.
„Знаменията на времето се изпълняват в нашия свят, а въпреки това църквите като цяло са представени като дремещи. Няма ли да вземем предупреждение от опита на неразумните девици, които, когато се разнесе викът: „Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете“, откриха, че нямат масло в светилниците си? И докато отидоха да купят масло, младоженецът влезе на брачната вечеря заедно с мъдрите девици и вратата се затвори. Когато неразумните девици стигнаха до тържествената зала, получиха неочакван отказ. Господарят на угощението заяви: „Не ви познавам.“ Те бяха оставени да стоят вън на пустата улица, в мрака на нощта.“ Manuscript Releases, volume 15, 229.