The northern kingdom represented the lower nature in the temple of mankind, it represented the body in the temple of the church, it represented the human flesh in the temple of Christ. Christ built every temple, and He laid every foundation, and the first stone in the Millerite temple was the doctrine of the “seven times,” which is represented by Ezekiel’s two sticks. In the rebellion of 1863, Laodicean Adventism rejected their prophetic “cornerstone”, which also occurred in the building of the earthly temple. The rejected stone was destined to be chosen at the conclusion of the temple erection, though it had been a stumbling stone for the entire construction period. Yet, the prophetic Word identifies that the rejected stone of stumbling will ultimately become the head of the corner.
Северното царство представляваше низшето естество в храма на човечеството; то представляваше тялото в храма на църквата; то представляваше човешката плът в храма на Христос. Христос изгради всеки храм и Той положи всяка основа, а първият камък в милеритския храм беше учението за „седемте времена“, което е представено чрез двата тояга на Езекиил. В бунта от 1863 г. лаодикийският адвентизъм отхвърли своя пророчески „крайъгълен камък“, което се случи и при изграждането на земния храм. Отхвърленият камък беше предназначен да бъде избран при завършека на издигането на храма, макар през целия период на строежа да е бил камък за препъване. Но пророческото Слово свидетелства, че отхвърленият камък за препъване в крайна сметка ще стане глава на ъгъла.
The stick of the “seven times,” as represented by the southern kingdom, is the “head,” in relation to the northern kingdom. It is the “head,” for it is in the southern kingdom that God chose to identify Jerusalem, as His city, where He placed His sanctuary and His name. Until the two sticks were joined from 1798 unto 1844, the “head” had been the lower, southern kingdom. Once John, in 1844, was told to leave off the northern kingdom, for it was given to the Gentiles, the southern kingdom was left as an ensign standing alone as one nation, or at least that was the plan. That plan was hindered by the rebellion of 1863, and modern Israel’s first “rebellion at Kadesh”.
Пръчката на „седемте времена“, представена чрез южното царство, е „главата“ по отношение на северното царство. Тя е „главата“, защото именно в южното царство Бог избра да свърже Ерусалим като Свой град, където положи Своето светилище и Своето име. Докато двете пръчки не бяха съединени от 1798 до 1844 година, „главата“ беше по-нисшето, южно царство. Щом на Йоан през 1844 година бе казано да остави северното царство, защото то беше дадено на езичниците, южното царство остана като знаме, стоящо самò като един народ, или поне такъв беше планът. Този план бе възпрепятстван от бунта през 1863 година и от първия „бунт при Кадис“ на съвременния Израил.
On September 11, 2001, the Lord brought His Laodicean church back to 1863, back to 1888, back to 1919, and back to 1957 to the second “rebellion at Kadesh”. But at that rebellion the promise of the stone that was rejected becoming the head of the corner is now being fulfilled. It is fulfilled in those represented as the one hundred and forty-four thousand, who Christ accomplishes the combination of Divinity and humanity among forever.
На 11 септември 2001 г. Господ върна Своята Лаодикийска църква обратно към 1863 г., обратно към 1888 г., обратно към 1919 г. и обратно към 1957 г. — към второто „въстание при Кадис“. Но при това въстание обещанието, че отхвърленият камък ще стане глава на ъгъла, сега се изпълнява. То се изпълнява в онези, представени като сто четиридесет и четири хиляди, сред които Христос навеки осъществява съчетанието на Божествеността и човечеството.
Paul identified the lower nature as the flesh, and the higher nature as the mind. He identified the body (the lower nature) as death.
Павел определяше по-нисшето естество като плът, а по-висшето естество — като ум. Той определяше тялото (по-нисшето естество) като смърт.
For we know that the law is spiritual: but I am carnal, sold under sin. For that which I do I allow not: for what I would, that do I not; but what I hate, that do I. If then I do that which I would not, I consent unto the law that it is good. Now then it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me. For I know that in me (that is, in my flesh,) dwelleth no good thing: for to will is present with me; but how to perform that which is good I find not. For the good that I would I do not: but the evil which I would not, that I do. Now if I do that I would not, it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me. I find then a law, that, when I would do good, evil is present with me. For I delight in the law of God after the inward man: But I see another law in my members, warring against the law of my mind, and bringing me into captivity to the law of sin which is in my members. O wretched man that I am! who shall deliver me from the body of this death? Romans 7:14–24.
Защото знаем, че законът е духовен; а аз съм плътски, продаден под греха. Понеже това, което върша, не го одобрявам; защото не върша онова, което желая, а върша онова, което мразя. И тъй, ако върша това, което не желая, съгласявам се със закона, че е добър. А сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее нищо добро; понеже желание за доброто има в мене, но не намирам как да извърша това, което е добро. Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, вече не аз го върша, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам този закон: че когато желая да върша доброто, злото стои при мене. Защото според вътрешния човек аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам друг закон, който воюва против закона на ума ми и ме прави пленник на греховния закон, който е в телесните ми части. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? Римляни 7:14–24.
Paul knew that in his “flesh” dwelt “no good thing.” The tendencies, both inherited and cultivated that existed in his flesh (his body), only worked to lead him into sin. Those tendencies represented the law of sin, but Paul desired to keep the law of God, not the law of sin. The law of God Paul identified as the “law of his mind” (his higher nature). His cry was “who shall deliver me from the body of death?” Of course, Paul knew that it was divinity that would bring deliverance, but he also knew that the work of deliverance required his participation.
Павел знаеше, че в неговата „плът“ не обитава „нищо добро“. Склонностите — както наследените, така и придобитите чрез развиване — които съществуваха в неговата плът (неговото тяло), действаха единствено, за да го водят към грях. Тези склонности представляваха закона на греха, но Павел желаеше да пази Божия закон, а не закона на греха. Божият закон Павел определяше като „закона на своя ум“ (своята по-висша природа). Неговият вик беше: „Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ Разбира се, Павел знаеше, че избавлението ще дойде чрез божествеността, но също така знаеше, че делото на избавлението изисква и неговото участие.
Wherefore, my beloved, as ye have always obeyed, not as in my presence only, but now much more in my absence, work out your own salvation with fear and trembling. For it is God which worketh in you both to will and to do of his good pleasure. Philippians 2:12, 13.
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само в моето присъствие, но сега още повече в моето отсъствие, изработвайте вашето собствено спасение със страх и трепет. Защото Бог е Този, Който действа във вас и да желаете, и да вършите според Своето благоволение. Филипяни 2:12, 13.
The deliverance from the body of death was accomplished by Divine power, which was connected with human power, and that was the example Jesus provided for men. Even with the law of sin actively working in the lower nature of the body, Jesus kept His lower nature in subjection to God’s law by surrendering His will, to the will of His Father. Paul could find deliverance if he would surrender his will unto the will of divinity. In doing so, he was working out his own salvation, and this is what Sister White means when she speaks about the work of eliminating sin from our life.
Избавлението от тялото на смъртта бе осъществено чрез Божествена сила, свързана с човешка сила, и това бе примерът, който Исус даде на хората. Дори при закона на греха, действащ активно в низшето естество на тялото, Исус държеше Своето низше естество в подчинение на Божия закон, като предаваше Своята воля на волята на Своя Отец. Павел би могъл да намери избавление, ако предаде волята си на волята на Божеството. Като правеше това, той изработваше своето собствено спасение, и именно това има предвид Сестра Уайт, когато говори за делото по премахването на греха от нашия живот.
“Every soul that refuses to give himself to God is under the control of another power. He is not his own. He may talk of freedom, but he is in the most abject slavery. He is not allowed to see the beauty of truth, for his mind is under the control of Satan. While he flatters himself that he is following the dictates of his own judgment, he obeys the will of the prince of darkness. Christ came to break the shackles of sin-slavery from the soul. ‘If the Son therefore shall make you free, ye shall be free indeed.’ ‘The law of the Spirit of life in Christ Jesus’ sets us ‘free from the law of sin and death.’ Romans 8:2.
„Всяка душа, която отказва да предаде себе си на Бога, е под властта на друга сила. Тя не принадлежи на себе си. Може да говори за свобода, но е в най-унизително робство. Не ѝ е позволено да вижда красотата на истината, защото умът ѝ е под властта на Сатана. Докато ласкае себе си, че следва повелите на собствената си преценка, тя се подчинява на волята на княза на тъмнината. Христос дойде, за да строши оковите на робството на греха от душата. „И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ „Законът на Духа на живота в Христа Исуса“ ни прави „свободни от закона на греха и на смъртта“. Римляни 8:2.
“In the work of redemption there is no compulsion. No external force is employed. Under the influence of the Spirit of God, man is left free to choose whom he will serve. In the change that takes place when the soul surrenders to Christ, there is the highest sense of freedom. The expulsion of sin is the act of the soul itself. True, we have no power to free ourselves from Satan’s control; but when we desire to be set free from sin, and in our great need cry out for a power out of and above ourselves, the powers of the soul are imbued with the divine energy of the Holy Spirit, and they obey the dictates of the will in fulfilling the will of God.
„В делото на изкуплението няма принуда. Не се употребява никаква външна сила. Под влиянието на Божия Дух човекът е оставен свободен да избере на кого ще служи. В промяната, която настъпва, когато душата се предава на Христос, се съдържа най-висшето чувство за свобода. Изгонването на греха е дело на самата душа. Вярно е, че нямаме сила сами да се освободим от властта на Сатана; но когато желаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда извикаме за сила извън и над самите нас, силите на душата се проникват от божествената енергия на Светия Дух и се покоряват на повелите на волята в изпълнение на Божията воля.
“The only condition upon which the freedom of man is possible is that of becoming one with Christ. ‘The truth shall make you free;’ and Christ is the truth. Sin can triumph only by enfeebling the mind, and destroying the liberty of the soul. Subjection to God is restoration to one’s self,—to the true glory and dignity of man. The divine law, to which we are brought into subjection, is ‘the law of liberty.’ James 2:12.” The Desire of Ages, 466.
„Единственото условие, при което свободата на човека е възможна, е да стане едно с Христос. „Истината ще ви направи свободни“; а Христос е истината. Грехът може да тържествува само като отслабва ума и унищожава свободата на душата. Покоряването на Бога е възстановяване на човека към самия него — към истинската слава и достойнство на човека. Божественият закон, на който биваме подчинени, е „законът на свободата“. Яков 2:12.“ Копнежът на вековете, 466.
Paul cried out, “O wretched man that I am! who shall deliver me from the body of this death?” Sister White stated “when we desire to be set free from sin, and in our great need cry out for a power out of and above ourselves, the powers of the soul are imbued with the divine energy of the Holy Spirit, and they obey the dictates of the will in fulfilling the will of God.” In engaging in the combination of our humanity with the divinity of Christ, through the exercise of our will, we accomplish the “act” of removing sin from our own “soul.”
Павел извика: „Окаянен аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ Сестра Уайт заявява: „когато желаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда извикаме за сила вън от нас и над нас, силите на душата се проникват от Божествената енергия на Светия Дух и те се покоряват на повелите на волята, изпълнявайки Божията воля.“ Като участваме в съчетаването на нашата човечност с божествеността на Христос чрез упражняването на своята воля, ние извършваме „действието“ по премахването на греха от собствената си „душа“.
But what we “need to understand is the true force of the will.” The will is “the governing power in the nature of man, the power of decision, or of choice. Everything depends on the right action of the will. The power of choice God has given to men; it is theirs to exercise. You cannot change your heart, you cannot of yourself give to God its affections; but you can choose to serve Him. You can give Him your will; He will then work in you to will and to do according to His good pleasure. Thus your whole nature will be brought under the control of the Spirit of Christ; your affections will be centered upon Him, your thoughts will be in harmony with Him.”
Но това, което „трябва да разберем, е истинската сила на волята“. Волята е „управляващата сила в природата на човека, силата на решението или на избора. Всичко зависи от правилното действие на волята. Бог е дал на хората силата на избора; тяхно е да я упражняват. Не можете да промените сърцето си, не можете сами от себе си да отдадете на Бога неговите привързаности; но можете да изберете да Му служите. Можете да Му предадете волята си; тогава Той ще действа във вас, за да желаете и да вършите според Своето благоволение. Така цялото ви естество ще бъде доведено под властта на Духа Христов; вашите привързаности ще бъдат съсредоточени върху Него, мислите ви ще бъдат в съгласие с Него.“
Paul knew these truths, and He knew that his lower nature needed to be held in subjection by his higher nature, through the exercise of his will. This is why Paul died daily.
Павел познаваше тези истини и знаеше, че неговото низше естество трябва да бъде държано в подчинение от неговото висше естество чрез упражняването на волята му. Ето защо Павел умираше всекидневно.
I protest by your rejoicing which I have in Christ Jesus our Lord, I die daily. 1 Corinthians 15:31.
Всекидневно умирам, кълна се с вашата похвала, която имам в Христа Исуса, нашия Господ. 1 Коринтяни 15:31.
Paul knew he needed to crucify his lower nature daily by exercising his will to keep his lower nature in subjection. He therefore crucified his flesh.
Павел знаеше, че е необходимо всекидневно да разпъва на кръст своята низша природа, като упражнява волята си, за да държи низшата си природа в подчинение. Затова той разпъваше своята плът.
And they that are Christ’s have crucified the flesh with the affections and lusts. Galatians 5:24.
А онези, които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите ѝ. Галатяни 5:24.
Paul knew his sinful flesh would exist in humanity until the Second Coming of Christ, when the faithful, in the twinkling of an eye, would receive a new glorified body. This is why 1798 identifies the foundation of the forty-six years where the Millerite temple was erected, for Christ, as the only foundation, was the lamb slain from the foundation. The northern kingdom was the body, which through sin had taken ascendancy over humanity, and elevated itself to be the counterfeit northern kingdom. In 1844, John was told to “leave out” the courtyard, which means in the Greek, to reject the lower nature, that had taken ascendancy over the higher nature where God had chosen to place His name, and in 1798, the flesh (the lower nature) with “the affections and lusts” was to be crucified.
Павел знаеше, че неговата греховна плът ще продължи да съществува в човечеството до Второто пришествие на Христос, когато верните, в миг на око, ще получат ново прославено тяло. Ето защо 1798 година обозначава основата на четиридесет и шестте години, през които беше издигнат милеритският храм, защото Христос, като единствената основа, е Агнецът, заклан от основаването. Северното царство беше тялото, което чрез греха бе взело надмощие над човечеството и бе възвисило себе си, за да бъде фалшивото северно царство. През 1844 година на Йоан бе казано да „остави вън“ двора, което на гръцки означава да отхвърли низшето естество, което бе взело надмощие над висшето естество, където Бог бе избрал да постави Своето име, а през 1798 година плътта (низшето естество) с „страстите и похотите“ трябваше да бъде разпната.
At the foundation, Christ’s flesh died at the crucifixion, as He was cut off from the living. The southern kingdom was then to be one nation, with one king, in covenant with God, and a nation who had God’s sanctuary in their midst. Line upon line, the “seven times,” is now “the head of the corner,” for since September 11, 2001 God is raising up His “northern army” as an ensign. That army is to be one nation, and that nation will reflect His image alone, and it does so at the very time when Satan is raising up his “horn” that is the image of the beast. In Ezekiel chapter thirty-seven the message of the four winds breathes the latter rain message upon those who then stand up as that army. The message of the four winds is the message of the Seventh Trumpet, which is where the mystery of God is finished.
В самата основа плътта на Христос умря при разпятието, тъй като Той бе отсечен от живите. Тогава южното царство трябваше да бъде един народ, с един цар, в завет с Бога, и народ, който има Божието светилище всред себе си. Правило върху правило, „седемте времена“ сега са „глава на ъгъла“, защото от 11 септември 2001 г. Бог издига Своята „северна войска“ като знаме. Тази войска трябва да бъде един народ, и този народ ще отразява единствено Неговия образ; и това става именно във времето, когато Сатана издига своя „рог“, който е образът на звяра. В тридесет и седма глава на Езекиил вестта на четирите ветрове вдъхва вестта на късния дъжд върху онези, които тогава се изправят като тази войска. Вестта на четирите ветрове е вестта на Седмата тръба, където тайната Божия се завършва.
The finishing work of the sealing began on October 7, 2023. The sealing time of the one hundred and forty-four thousand is accomplished during the sounding of the Seventh Trumpet, and that trumpet sounds three times during the sealing process. It always marks a strike by Islam against the Glorious Land. The modern spiritual “glorious land” was hit on September 11, 2001, and the ancient literal glorious land was hit on October 7, 2023, the very year the two witnesses who had been slain came back to life. The third strike is at the soon coming Sunday law in the United States.
Завършителното дело на запечатването започна на 7 октомври 2023 г. Времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди се извършва по време на звученето на Седмата тръба, а тази тръба прозвучава три пъти в процеса на запечатването. Тя винаги бележи удар на исляма срещу Славната земя. Съвременната духовна „славна земя“ бе поразена на 11 септември 2001 г., а древната буквална Славна земя бе поразена на 7 октомври 2023 г., именно в годината, когато двамата свидетели, които бяха убити, отново оживяха. Третият удар е при скоро идващия неделен закон в Съединените щати.
From October 7, 2023, the Republican horn and the true Protestant horn of the earth beast are accomplishing their final transitions into a horn that either speaks as a dragon or as a Lamb, at the soon coming Sunday law. The two manifestations of the internal and external antagonists in the great controversy that is played out during the closing events of earth’s history, are both located in the history represented by verse forty in Daniel chapter eleven. The two final developments of the two horns is accomplished during the sounding of the Seventh Trumpet. The Seventh Trumpet is the third of three woe trumpets.
От 7 октомври 2023 г. насам републиканският рог и истинският протестантски рог на земния звяр извършват своите последни преходи в рог, който при скоро идващия неделен закон ще говори или като змей, или като Агне. Двете проявления на вътрешните и външните противници в голямата борба, която се разиграва по време на заключителните събития от земната история, и двете се намират в историята, представена от стих четиридесети в единадесетата глава на Даниил. Двете последни развития на двата рога се осъществяват по време на звученето на Седмата тръба. Седмата тръба е третата от трите тръби на горко.
The three woes, represent a triple application of prophecy, and in doing so they provide a strong witness of the waymark of October 7, 2023. In both the first woe and the second woe, Islam’s warfare was carried out against the armies of Rome, which in the last days is the United States, as witnessed to by the conquering of the Soviet Union that was brought about by a secret alliance between the antichrist (Pope John Paul II), and the false prophet (Ronald Reagan) in 1989.
Трите горко представляват тройно приложение на пророчеството и, като правят това, дават силно свидетелство за пътния знак от 7 октомври 2023 г. И в първото горко, и във второто горко войната на исляма беше водена срещу армиите на Рим, който в последните дни е Съединените щати, за което свидетелства завладяването на Съветския съюз, осъществено чрез таен съюз между антихриста (папа Йоан Павел II) и лъжепророка (Роналд Рейгън) през 1989 г.
In the first woe, as set forth in Revelation chapter nine, there is a time prophecy of five months, which is one hundred and fifty years. In the second woe, there is a time prophecy of three hundred and ninety-one years, and fifteen days. Both time prophecies represent the warfare against Rome that Islam brought during the two histories that represent the first and second woes. Those two prophecies possessed two different outcomes of the warfare. In the first one hundred and fifty years Islam was to “hurt” Rome, and in the prophecy of three hundred and ninety-one years, and fifteen days, Islam was to “kill” Rome. Those two prophecies were directly connected. The ending of the one hundred and fifty years that Islam was to hurt Rome identified the beginning of the three hundred and ninety-one years, and fifteen days that Islam was to kill Rome. The first and second woes are divided by the ending of the one hundred and fifty years, and the starting of the three hundred and ninety-one years, and fifteen days.
В първото горко, както е изложено в девета глава на Откровение, има времево пророчество от пет месеца, което е сто и петдесет години. Във второто горко има времево пророчество от триста деветдесет и една години и петнадесет дни. И двете времеви пророчества представят войната против Рим, която ислямът води през двете исторически линии, представящи първото и второто горко. Тези две пророчества имаха два различни изхода от войната. През първите сто и петдесет години ислямът трябваше да „мъчи“ Рим, а в пророчеството от триста деветдесет и една години и петнадесет дни ислямът трябваше да „убие“ Рим. Тези две пророчества бяха пряко свързани. Краят на сто и петдесетте години, през които ислямът трябваше да „мъчи“ Рим, обозначи началото на триста деветдесет и една години и петнадесет дни, през които ислямът трябваше да „убие“ Рим. Първото и второто горко са разделени от края на сто и петдесетте години и от началото на триста деветдесет и една години и петнадесет дни.
The United States ceases to be the sixth kingdom of Bible prophecy at the soon-coming Sunday law, and it is then that it is prophetically “killed”. The hour of the “great earthquake”, in Revelation chapter eleven is the soon coming Sunday law, and when that hour arrives, so too does the Seventh Trumpet of Islam. It arrives to mark the end, or the death of the sixth kingdom, which is the army of Rome in the last days. That death was preceded by one hundred and fifty years of Islam hurting the armies of Rome. According to the mainstream media, which attempts to downplay the activities of radical Islam in the modern world, since October 7, 2023. Until the writing of this article on February 12, 2024, Islam has carried out one hundred and sixty-five attacks upon American interests around the globe.
Съединените щати престават да бъдат шестото царство на библейското пророчество при скоро идващия неделен закон, и тогава именно то бива пророчески „убито“. Часът на „голямото земетресение“ в единадесета глава на Откровение е скоро идващият неделен закон, и когато този час настъпи, тогава настъпва и Седмата тръба на исляма. Тя идва, за да отбележи края, или смъртта, на шестото царство, което е войската на Рим в последните дни. Тази смърт бе предшествана от сто и петдесет години, през които ислямът измъчваше войските на Рим. Според масмедиите, които се стремят да омаловажат действията на радикалния ислям в съвременния свят, от 7 октомври 2023 г. до написването на тази статия на 12 февруари 2024 г., ислямът е извършил сто шестдесет и пет нападения срещу американски интереси по целия свят.
The one hundred and fifty years of Islam hurting the armies of Rome that leads to the killing of the armies of Rome in the first and second woes, is repeated in the history of the third woe, for that is how a triple application of prophecy works. The sounding of the Seventh Trumpet, which is the sealing of the one hundred and forty-four thousand, which is when the combination of Divinity with humanity occurs, as represented by the joining of the two sticks, has three waymarks, The first is the spiritual glorious land and the last is the spiritual glorious land. The middle waymark is the literal glorious land.
Стоте и петдесет години, през които ислямът нанася поражения на римските войски, което води до избиването на римските войски в първото и второто горко, се повтарят в историята на третото горко, защото така действа тройното приложение на пророчеството. Прозвучаването на Седмата тръба, което е запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, когато настъпва съчетаването на Божествеността с човешкото естество, представено чрез съединяването на двете тояги, има три ориентировъчни белега. Първият е духовната славна земя, а последният е духовната славна земя. Средният ориентировъчен белег е буквалната славна земя.
In 2023, the second blast from the warning Trumpet of the third woe, identified the escalation of the warfare of Islam as it entered into a period where it would “hurt” the earth beast. In that same year, the two witnesses of the Republican horn and the true Protestant horn came back to life and began their mutual transitions into their final symbolic horns. For the Republican horn it was the combination of all the apostate Protestant powers, with all the apostate Republican powers in order to form one horn that is the image of the beast. With the true Protestant horn it was the combination of Divinity with humanity as the horn transitioned from Laodicean to Philadelphian in character, in order to reflect the opposite of the image of the beast. 2023 occurred twenty-two years after 2001, thus representing the symbolic link of Divinity combined with humanity.
През 2023 г. вторият звук от предупредителната Тръба на третото горко посочи ескалацията на войната на исляма, когато тя навлезе в период, в който щеше да „нарани“ земния звяр. През същата година двамата свидетели — рогът на Републиканската партия и истинският протестантски рог — оживяха отново и започнаха своите взаимни преходи към своите окончателни символични рогове. За рога на Републиканската партия това беше съчетаването на всички отстъпнически протестантски сили с всички отстъпнически републикански сили, за да се образува един рог, който е образът на звяра. При истинския протестантски рог това беше съчетаването на Божествеността с човечеството, докато рогът преминаваше по характер от Лаодикийски към Филаделфийски, за да отрази противоположното на образа на звяра. 2023 г. настъпи двадесет и две години след 2001 г., като по този начин представяше символичната връзка на Божествеността, съчетана с човечеството.
All of this history occurs in verse forty of Daniel eleven, which is the verse that was unsealed and produced the increase of knowledge in 1989, that is represented by the Hiddekel River. In the prophetic history of that verse, the final work in the Most Holy Place is also accomplished, which is the light that was unsealed in 1798, and that is represented by the Ulai River. The beginning of verse forty identifies the time of the end in 1798, and the ending of the verse identifies the time of the end in 1989, and both rivers merge together in the history of verse forty, just as the Tigris and Euphrates (the Ulai and Hiddekel) do just before they reach the Persian Gulf.
Цялата тази история се развива в четиридесетия стих на Данаил единадесета глава, който е стихът, разпечатан, и довел до увеличаването на знанието през 1989 г., представено от река Хидекел. В пророческата история на този стих се извършва също и заключителното дело в Пресветото място, което е светлината, разпечатана през 1798 г., и което е представено от река Улай. Началото на четиридесетия стих обозначава времето на края през 1798 г., а краят на стиха обозначава времето на края през 1989 г., и двете реки се сливат заедно в историята на четиридесетия стих, точно както Тигър и Ефрат (Улай и Хидекел) се сливат непосредствено преди да достигнат Персийския залив.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
The Spirit of the Lord God is upon me; because the Lord hath anointed me to preach good tidings unto the meek; he hath sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and the opening of the prison to them that are bound; To proclaim the acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God; to comfort all that mourn; To appoint unto them that mourn in Zion, to give unto them beauty for ashes, the oil of joy for mourning, the garment of praise for the spirit of heaviness; that they might be called trees of righteousness, the planting of the Lord, that he might be glorified.
Духът на Господа Йехова е върху Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествувам на кротките; пратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася свобода на пленниците и отваряне на тъмницата на вързаните; да проглася благоприятната Господня година и деня на възмездието на нашия Бог; да утеша всички скърбящи; да определя за скърбящите в Сион, да им дам венец вместо пепел, елей на радост вместо плач, одежда на хвала вместо унил дух; за да се нарекат дъбове на правда, насаждение Господне, за да се прослави Той.
And they shall build the old wastes, they shall raise up the former desolations, and they shall repair the waste cities, the desolations of many generations. And strangers shall stand and feed your flocks, and the sons of the alien shall be your plowmen and your vinedressers. But ye shall be named the Priests of the Lord: men shall call you the Ministers of our God: ye shall eat the riches of the Gentiles, and in their glory shall ye boast yourselves. For your shame ye shall have double; and for confusion they shall rejoice in their portion: therefore in their land they shall possess the double: everlasting joy shall be unto them.
И ще съградят древните развалини, ще издигнат предишните опустошения и ще поправят пустите градове, опустошенията на много поколения. И чужденци ще стоят и ще пасат стадата ви, и синовете на чужденеца ще бъдат ваши орачи и ваши лозари. А вие ще се наречете свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог; ще ядете богатствата на народите и с тяхната слава ще се хвалите. Вместо срама си ще имате двойна отплата; и вместо посрамването ще се радват на своя дял; затова в земята си ще наследят двойно; вечна радост ще бъде за тях.
For I the Lord love judgment, I hate robbery for burnt offering; and I will direct their work in truth, and I will make an everlasting covenant with them. And their seed shall be known among the Gentiles, and their offspring among the people: all that see them shall acknowledge them, that they are the seed which the Lord hath blessed. I will greatly rejoice in the Lord, my soul shall be joyful in my God; for he hath clothed me with the garments of salvation, he hath covered me with the robe of righteousness, as a bridegroom decketh himself with ornaments, and as a bride adorneth herself with her jewels. For as the earth bringeth forth her bud, and as the garden causeth the things that are sown in it to spring forth; so the Lord God will cause righteousness and praise to spring forth before all the nations. Isaiah 61:1–11.
Защото Аз, Господ, обичам правосъдието, мразя грабежа за всеизгаряне; и ще направлявам делото им в истина, и ще сключа с тях вечен завет. И семето им ще бъде познато между народите, и потомството им — сред племената; всички, които ги видят, ще ги признаят, че са семето, което Господ е благословил. Ще се радвам твърде много в Господа, душата ми ще се весели в моя Бог; защото Той ме облече в дрехите на спасението, покри ме с мантията на правдата, както младоженец се украсява с накити и както невеста се украсява със своите скъпоценности. Защото както земята произвежда своята пъпка и както градината прави посятото в нея да поникне, така Господ Бог ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всички народи. Исая 61:1–11.