In verse one, of chapter ten, we are informed that it was the third year of Cyrus, but in chapter one, we are informed that Daniel only lived, or continued until the first year of Cyrus.
В първия стих на десета глава сме уведомени, че това е било третата година на Кир; но в първа глава сме уведомени, че Даниил живя, или остана, само до първата година на Кир.
And Daniel continued even unto the first year of king Cyrus. Daniel 1:21.
И Даниил остана до първата година на цар Кир. Даниил 1:21.
For two years Cyrus had essentially co-ruled with Darius the Mede, thus it was his third year, but it was also his first year.
В продължение на две години Кир по същество беше съвладетел с Дарий Мидянина; следователно това беше неговата трета година, но същевременно беше и първата му година.
In the third year of Cyrus king of Persia a thing was revealed unto Daniel, whose name was called Belteshazzar; and the thing was true, but the time appointed was long: and he understood the thing, and had understanding of the vision. Daniel 10:1.
В третата година на Кир, царя на Персия, се откри на Данаил, чието име се наричаше Валтасасар, едно слово; и словото беше истинно, но определеното време беше дълго; и той разбра словото и имаше разбиране за видението. Данаил 10:1.
Prophetically Cyrus is introduced in Daniel’s first and last visions. Daniel chapter one, as already set forth in prior articles, represents the first angel of Revelation chapter fourteen. When the first angel is identified in prophecy it possesses all the prophetic characteristics of all three angels of Revelation fourteen. The three steps of the everlasting gospel represented in the first angel, are “fear God,” “give Him glory,” for “the hour of His judgment is come.”
В пророчески смисъл Кир е въведен в първото и последното видение на Даниил. Първата глава на книгата на Даниил, както вече бе изложено в предишни статии, представлява първия ангел от Откровение, глава четиринадесета. Когато първият ангел е отъждествен в пророчеството, той притежава всички пророчески характеристики и на трите ангела от Откровение четиринадесета глава. Трите стъпки на вечното благовестие, представени в първия ангел, са: „бойте се от Бога“, „въздайте Нему слава“, защото „настана часът на Неговия съд“.
Because Daniel and the three worthies “feared God,” they chose to reject the diet of Babylon, and remain vegetarians. In the visual test that followed, Daniel and the three worthies “glorified God” in their healthy appearance in contrast with those who ate the Babylonian diet. After three years, the “hour of judgment” arrived when Nebuchadnezzar tested them and found them to be ten times wiser than all the Babylonian wise men.
Понеже Даниил и тримата достойни мъже „се бояха от Бога“, те избраха да отхвърлят храната на Вавилон и да останат вегетарианци. В последвалото видимо изпитание Даниил и тримата достойни мъже „прославиха Бога“ чрез здравия си външен вид, за разлика от онези, които се хранеха с вавилонската храна. След три години настъпи „часът на съда“, когато Навуходоносор ги изпита и установи, че са десет пъти по-мъдри от всички вавилонски мъдреци.
The three steps of the everlasting gospel are also represented in the final chapter of Daniel as the process whereby the increase of knowledge purifies, makes white and tries those who are held accountable to the light that is unsealed at the time of the end. In the first chapter of Daniel as in the last, the three steps of the first angel, which includes all three angels, is identified. Because chapter one is the everlasting gospel of the first angel, chapter two of Daniel represents the second angel of Revelation fourteen, where the test of the image of the beast or the image of Christ is represented, as it was in the second test in the three steps of chapter one.
Трите стъпки на вечното евангелие са представени също и в последната глава на Даниил като процеса, чрез който увеличаването на знанието очиства, избелва и изпитва онези, които са държани отговорни за светлината, запечатана до времето на края и разпечатана тогава. В първата глава на Даниил, както и в последната, са разпознати трите стъпки на първия ангел, които включват и трите ангела. Понеже първа глава е вечното евангелие на първия ангел, втора глава на Даниил представя втория ангел от Откровение четиринадесета, където е представено изпитанието на образа на звяра или образа на Христос, както беше и при второто изпитание в трите стъпки на първа глава.
Because chapters one and two of Daniel represent the first and second angels of Revelation fourteen, chapter three and the test on the Plain of Dura, represents the third angel’s message, with its warning to not receive the mark of the beast. In chapter one of Daniel, Cyrus’ first year is mentioned, and in chapter ten, which is Daniel’s last vision, Cyrus is represented by his third year, but we know that third year is his first year, for Daniel only continued until the first year of Cyrus.
Понеже първа и втора глава на Даниил представляват първия и втория ангел от Откровение четиринадесета глава, трета глава и изпитанието на полето Дура представляват вестта на третия ангел с нейното предупреждение да не се приема белегът на звяра. В първа глава на Даниил се споменава първата година на Кир, а в десета глава, която е последното видение на Даниил, Кир е представен чрез третата си година; но ние знаем, че тази трета година е неговата първа година, защото Даниил продължи само до първата година на Кир.
Cyrus is therefore a symbol of a first year that contains three years. He is a symbol of the first angel’s message. Cyrus’ first year is mentioned in the last verse of Daniel’s first vision, and then again in the first verse of Daniel’s last vision. It is important to recognize the prophetic symbolism of Cyrus, and we are first identifying that he represents the first angel’s message. This can be prophetically ascertained by the fact that Daniel identifies his third year, as his first, but more importantly it is identified by the first decree which he proclaimed.
Следователно Кир е символ на една първа година, която съдържа три години. Той е символ на вестта на първия ангел. Първата година на Кир се споменава в последния стих на първото видение на Данаил, а после отново — в първия стих на последното видение на Данаил. Важно е да се разпознае пророческата символика на Кир, и най-напред установяваме, че той представлява вестта на първия ангел. Това може да бъде пророчески установено от факта, че Данаил определя третата му година като негова първа; но още по-важно — това се установява чрез първия указ, който той провъзгласи.
The struggle that Gabriel was having with the kings of Persia in chapter ten, was in regard to bringing Cyrus to the point where he would follow through and proclaim the first of three decrees, which would allow the Jews to return and rebuild Jerusalem and the temple. The third decree would mark the beginning of the twenty-three hundred year prophecy, which ended when the third angel arrived on October 22, 1844. The third decree represented the third angel, and therefore the first decree of Cyrus, represented the arrival of the first angel in 1798. Cyrus represents the first angel, and for this reason, in the book of Daniel his first year represented three years.
Борбата, която Гавриил водеше с персийските царе в десета глава, беше относно довеждането на Кир до момента, в който той да изпълни и провъзгласи първия от трите указа, които щяха да позволят на юдеите да се завърнат и да възстановят Ерусалим и храма. Третият указ щеше да отбележи началото на пророчеството за две хиляди и триста години, което завърши, когато третият ангел пристигна на 22 октомври 1844 г. Третият указ представляваше третия ангел и следователно първият указ на Кир представляваше идването на първия ангел през 1798 г. Кир представлява първия ангел и поради тази причина в книгата на Даниил първата му година представляваше три години.
Cyrus therefore represents the “time of the end,” for it was when the first angel (Cyrus), arrived in 1798, that the “time of the end” arrived and the book of Daniel was unsealed. The name Cyrus is believed to be derived from the Old Persian word “Kūruš,” which means “sun,” combined with the Elamite word “kursh,” meaning “throne,” indicating a connection to royal authority or kingship. Isaiah addresses these characteristics of Cyrus as well.
Следователно Кир представлява „времето на края“, защото именно когато първият ангел (Кир) пристигна през 1798 година, настъпи „времето на края“ и книгата на Даниил бе разпечатана. Смята се, че името Кир произлиза от староперсийската дума „Kūruš“, която означава „слънце“, съчетана с еламитската дума „kursh“, означаваща „трон“, което посочва връзка с царска власт или царуване. Исая също се обръща към тези характеристики на Кир.
That saith of Cyrus, He is my shepherd, and shall perform all my pleasure: even saying to Jerusalem, Thou shalt be built; and to the temple, Thy foundation shall be laid. Thus saith the Lord to his anointed, to Cyrus, whose right hand I have holden, to subdue nations before him; and I will loose the loins of kings, to open before him the two leaved gates; and the gates shall not be shut; I will go before thee, and make the crooked places straight: I will break in pieces the gates of brass, and cut in sunder the bars of iron: And I will give thee the treasures of darkness, and hidden riches of secret places, that thou mayest know that I, the Lord, which call thee by thy name, am the God of Israel. For Jacob my servant’s sake, and Israel mine elect, I have even called thee by thy name: I have surnamed thee, though thou hast not known me. I am the Lord, and there is none else, there is no God beside me: I girded thee, though thou hast not known me: That they may know from the rising of the sun, and from the west, that there is none beside me. I am the Lord, and there is none else. Isaiah 44:28–45:6.
Който казва за Кир: Той е Моят пастир и ще изпълни цялото Ми благоволение; като казва и за Йерусалим: Ще бъдеш съграден; и за храма: Основите ти ще бъдат положени. Така казва Господ на Своя помазаник, на Кир, когото държа за дясната ръка, за да покори народи пред него; и ще разпусна поясите на царе, за да отворя пред него двукрилите порти; и портите няма да се затворят; Аз ще вървя пред тебе и ще направя кривите места прави; ще строша медните врати и ще разсека железните лостове; и ще ти дам съкровищата на тъмнината и скритите богатства на тайни места, за да познаеш, че Аз, Господ, Който те призовавам по име, съм Израилевият Бог. Заради Яков, Моя слуга, и Израил, Моя избраник, Аз те призовах по име; дадох ти почетно име, макар да не Ме познаваше. Аз съм Господ, и няма друг; освен Мен няма Бог; Аз те препасах, макар да не Ме познаваше; за да познаят от изгрева на слънцето и от запад, че няма никой освен Мен. Аз съм Господ, и няма друг. Исая 44:28–45:6.
Cyrus typified Christ, for he was the Lord’s “anointed” and was called God’s “shepherd,” who builds Jerusalem and lays the foundation of the temple. He is the one involved with the opening of the closed gates, as Christ is He who opens and no man shuts, and shuts and no man opens. And Cyrus is given “the treasures of darkness, and hidden riches of secret places.” Cyrus fulfills several waymarks upon the line of reformatory movements.
Кир прообразяваше Христос, защото беше Господният „помазаник“ и беше наречен Божий „пастир“, който съгражда Ерусалим и полага основата на храма. Той е този, който е свързан с отварянето на затворените порти, както Христос е Онзи, Който отваря и никой не затваря, и затваря и никой не отваря. И на Кир се дават „съкровищата на тъмнината и скритите богатства на тайни места“. Кир изпълнява няколко ориентировъчни белега по линията на реформаторските движения.
He marks the time of the end, when the first angel arrives, when the book of Daniel is unsealed and there is then an increase of knowledge that comes from “the treasures of darkness, and hidden riches of secret places.” Those “treasures of darkness, and hidden riches of secret places,” make up the “foundation” that is “built,” and the “temple,” that is to be “laid”. Christ, who was typified by Cyrus, is the Lord’s “anointed,” as Christ was anointed at His baptism. Cyrus is therefore not only the arrival of the first angel, he is also the second angel that empowers the first angel when it descends, as the Holy Spirit descended when Christ was anointed. On October 22, 1844 Christ opened the door or “gate” into the Most Holy Place, which was a gate that had been shut. Cyrus also marks the arrival of the third angel.
Той отбелязва времето на края, когато пристига първият ангел, когато книгата на Даниил се разпечатва и тогава настъпва увеличаване на познанието, което идва от „съкровищата на тъмнината и скритите богатства на тайните места“. Тези „съкровища на тъмнината и скрити богатства на тайните места“ съставляват „основата“, която се „изгражда“, и „храма“, който трябва да бъде „положен“. Христос, Който беше предобразен чрез Кир, е Господният „помазаник“, както Христос беше помазан при Своето кръщение. Следователно Кир не е само идването на първия ангел; той е и вторият ангел, който овластява първия ангел, когато той слиза, както Светият Дух слезе, когато Христос беше помазан. На 22 октомври 1844 г. Христос отвори вратата, или „портата“, към Пресветото място, която беше врата, останала затворена. Кир отбелязва и идването на третия ангел.
Cyrus is the first angel, and the first angel possesses all the elements of all three angels. Cyrus is the time of the end in 1798, when the first angel arrived. Cyrus represents August 11, 1840 when the message of the first angel was empowered (anointed). He represents the work of laying the foundations, as represented by the production of the 1843 chart in May of 1842. He represents the building of the temple, as the two classes were separated at the first disappointment on April 19, 1844, and he represents the second separation at the great disappointment of October 22, 1844.
Кир е първият ангел, а първият ангел притежава всички елементи на трите ангела. Кир е времето на края през 1798 г., когато пристигна първият ангел. Кир представя 11 август 1840 г., когато вестта на първия ангел бе овластена (помазана). Той представя делото по полагането на основите, както е представено чрез изработването на картата от 1843 г. през май 1842 г. Той представя изграждането на храма, тъй като при първото разочарование на 19 април 1844 г. двете групи бяха отделени, и той представя второто отделяне при великото разочарование на 22 октомври 1844 г.
All the waymarks of the reform movement of the Millerites were typified by Cyrus, and therefore those waymarks are also typifying the waymarks of the movement of the one hundred and forty-four thousand. The Millerite movement was preceded by the signs which Christ identified would precede the history of the Millerites.
Всички ориентири на реформаторското движение на милеритите бяха предобразени от Кир и следователно тези ориентири също така предобразяват ориентирите на движението на сто четиридесет и четирите хиляди. Движението на милеритите беше предшествано от знаменията, които Христос посочи, че ще предшестват историята на милеритите.
“Prophecy not only foretells the manner and object of Christ’s coming, but presents tokens by which men are to know when it is near. Said Jesus: ‘There shall be signs in the sun, and in the moon, and in the stars.’ Luke 21:25. ‘The sun shall be darkened, and the moon shall not give her light, and the stars of heaven shall fall, and the powers that are in heaven shall be shaken. And then shall they see the Son of man coming in the clouds with great power and glory.’ Mark 13:24–26. The revelator thus describes the first of the signs to precede the second advent: ‘There was a great earthquake; and the sun became black as sackcloth of hair, and the moon became as blood.’ Revelation 6:12.
„Пророчеството не само предсказва начина и целта на Христовото пришествие, но и представя белези, по които хората трябва да узнаят кога то е близо. Исус каза: „Ще има знамения в слънцето, и в луната, и в звездите.“ Лука 21:25. „Слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светлината си, и небесните звезди ще падат, и силите, които са на небесата, ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син да иде в облаци с голяма сила и слава.“ Марк 13:24–26. Така Откровителят описва първото от знаменията, които трябва да предшестват второто пришествие: „И настана голям трус; и слънцето стана черно като вретище от козина, и луната стана като кръв.“ Откровение 6:12.
“These signs were witnessed before the opening of the nineteenth century. In fulfillment of this prophecy there occurred, in the year 1755, the most terrible earthquake that has ever been recorded.” The Great Controversy, 304.
„Тези знамения бяха засвидетелствани преди настъпването на деветнадесетия век. В изпълнение на това пророчество през 1755 година стана най-страшното земетресение, което някога е било описано.“ Великата борба, 304.
The signs which announced the Second Coming began shortly before 1798, in 1755. 1798 was the conclusion of the captivity of spiritual Israel in spiritual Babylon, which Sister White teaches was typified by the literal captivity of literal Israel in literal Babylon, that concluded at the end of the seventy years of captivity, when Cyrus entered through the open gates and took Babylon, and slew Belshazzar.
Знаците, които възвестиха Второто пришествие, започнаха малко преди 1798 година — през 1755 година. 1798 година бе завършекът на плена на духовния Израил в духовния Вавилон, който, както учи сестра Уайт, бе предобразен от буквалния плен на буквалния Израил в буквалния Вавилон, завършил в края на седемдесетте години плен, когато Кир влезе през отворените порти, превзе Вавилон и уби Валтасар.
“Today the church of God is free to carry forward to completion the divine plan for the salvation of a lost race. For many centuries God’s people suffered a restriction of their liberties. The preaching of the gospel in its purity was prohibited, and the severest of penalties were visited upon those who dared disobey the mandates of men. As a consequence, the Lord’s great moral vineyard was almost wholly unoccupied. The people were deprived of the light of God’s word. The darkness of error and superstition threatened to blot out a knowledge of true religion. God’s church on earth was as verily in captivity during this long period of relentless persecution as were the children of Israel held captive in Babylon during the period of the exile.” Prophets and Kings, 714.
„Днес Божията църква е свободна да доведе до завършек божествения план за спасението на един погинал човешки род. В продължение на много векове Божият народ търпеше ограничаване на своите свободи. Проповядването на евангелието в неговата чистота беше забранено, а най-тежки наказания се налагаха на онези, които дръзваха да не се покорят на повелите на човеци. Вследствие на това великото нравствено лозе на Господа остана почти изцяло необработено. Народът беше лишен от светлината на Божието слово. Мракът на заблудата и суеверието заплашваше да заличи познанието за истинската религия. Божията църква на земята беше действително в плен през този дълъг период на безпощадно гонение, както и израилевите чада бяха държани в плен във Вавилон по време на изгнанието.“ Пророци и царе, 714.
The end of the seventy years in Babylon typified 1798, and there were signs that preceded 1798, that announced that Christ’s return was imminent.
Краят на седемдесетте години във Вавилон беше прообраз на 1798 година, и имаше знамения, които предхождаха 1798 година и известяваха, че Христовото завръщане е близко.
“The advent of the army of Cyrus before the walls of Babylon was to the Jews a sign that their deliverance from captivity was drawing nigh. More than a century before the birth of Cyrus, Inspiration had mentioned him by name, and had caused a record to be made of the actual work he should do in taking the city of Babylon unawares, and in preparing the way for the release of the children of the captivity.” Prophets and Kings, 551.
„Появата на войската на Кир пред стените на Вавилон бе за юдеите знак, че тяхното избавление от пленничеството наближава. Повече от един век преди раждането на Кир, Вдъхновението бе споменало името му и бе направило да се запише действителното дело, което той щеше да извърши, като завладее неочаквано града Вавилон и подготви пътя за освобождението на чедата на плена.“ Пророци и царе, 551.
Cyrus also typified the signs which preceded 1798. The historians are rather vague about the rule of Darius and Cyrus, but God’s Word is clear. The Medo-Persian Empire followed the Empire of Babylon, and the first king of Medo-Persia was Darius, though it was his nephew Cyrus that was the general that took Babylon, the night of Belshazzar’s last party. Cyrus and Darius both typify the time of the end of the seventy-year captivity, that represents the time of the end in 1798, and that also typifies the time of the end in 1989.
Кир също така беше прообраз на белезите, които предшестваха 1798 година. Историците са по-скоро неясни относно управлението на Дарий и Кир, но Божието Слово е ясно. Мидо-персийската империя последва Вавилонската империя и първият цар на Мидо-Персия беше Дарий, макар че именно неговият племенник Кир беше военачалникът, който превзе Вавилон в нощта на последния пир на Валтасар. И Кир, и Дарий са прообраз на времето на края на седемдесетгодишния плен, което представлява времето на края през 1798 година, а също така е и прообраз на времето на края през 1989 година.
The time of the end in the history of Moses was marked by the births of Aaron and Moses, three years apart. That history typified most perfectly the history of Christ, and the time of the end in that history was marked by the birth of John, and six months later the birth of his cousin Jesus. The time of the end has two waymarks, and Darius and Cyrus both mark the end of the captivity of seventy years, that typified the end of the captivity of twelve hundred and sixty years. The deadly wound of the papal beast in 1798, was followed the next year by the death of the one who had rode upon and reigned over that beast. In 1989 Reagan and Bush the first, were both presidents.
Времето на края в историята на Мойсей бе отбелязано чрез ражданията на Аарон и Мойсей, на три години разстояние. Тази история по най-съвършен начин предобразяваше историята на Христос, а времето на края в онази история бе отбелязано чрез раждането на Йоан и, шест месеца по-късно, раждането на неговия братовчед Исус. Времето на края има два ориентировъчни белега, и Дарий, и Кир бележат края на седемдесетгодишния плен, който предобразяваше края на плена от хиляда двеста и шестдесет години. Смъртоносната рана на папския звяр през 1798 г. бе последвана през следващата година от смъртта на онзи, който бе яздил върху и бе царувал над този звяр. През 1989 г. Рейгън и Буш-старши и двамата бяха президенти.
Cyrus marks the signs that announce the coming time of the end, and he marks the time of the end. He marks the increase of knowledge, and the empowerment of the first message when an angel descends, and he marks the work that is then taken up in laying the foundations, the work of building the temple, and the arrival of the third angel when the Messenger of the Covenant suddenly comes to His temple.
Кир бележи знаменията, които възвестяват настъпващото време на края, и той бележи времето на края. Той бележи увеличаването на знанието и овластяването на първата вест, когато един ангел слиза, и бележи делото, което тогава се поема за полагането на основите — делото по изграждането на храма — и идването на третия ангел, когато Вестителят на Завета внезапно идва в Своя храм.
In the third year of Cyrus king of Persia a thing was revealed unto Daniel, whose name was called Belteshazzar; and the thing was true, but the time appointed was long: and he understood the thing, and had understanding of the vision. In those days I Daniel was mourning three full weeks. I ate no pleasant bread, neither came flesh nor wine in my mouth, neither did I anoint myself at all, till three whole weeks were fulfilled. And in the four and twentieth day of the first month, as I was by the side of the great river, which is Hiddekel. Daniel 10:1–4.
В третата година на персийския цар Кир бе открито нещо на Даниил, чието име се наричаше Валтасасар; и това нещо беше истина, но определеното време беше дълго; и той разбра това нещо и имаше разумение за видението. В онези дни аз, Даниил, скърбях три пълни седмици. Не ядох вкусен хляб, нито месо, нито вино влезе в устата ми, нито се помазах изобщо, докато не се изпълниха три цели седмици. И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, когато бях край брега на голямата река, която е Хидекел. Даниил 10:1–4.
The symbols of Cyrus and Belteshazzar represent a specific prophetic history in the last days. The symbol of Belteshazzar informs us that the people being represented are the one hundred and forty-four thousand, who are the final generation of covenant people. They are placed in the prophetic history represented by Cyrus, which represents the history which preceded 1798, and 1989, and September 11, 2001, for Cyrus represents all of those waymarks. He also represents the disappointment of July 18, 2020, and even the soon coming Sunday law in the United States. The key to ascertaining where Daniel’s last vision is prophetically placed is ascertained by what Daniel knows.
Символите на Кир и Валтасар представят една определена пророческа история в последните дни. Символът на Валтасар ни известява, че представяният народ са сто четиридесет и четирите хиляди, които са последното поколение на заветния народ. Те са поставени в пророческата история, представена от Кир, която представя историята, предшестваща 1798 г., 1989 г. и 11 септември 2001 г., защото Кир представя всички тези жалони. Той също така представя разочарованието от 18 юли 2020 г., и дори скоро идващия неделен закон в Съединените щати. Ключът към установяването къде пророчески е поставено последното видение на Даниил се установява чрез това, което Даниил знае.
In verse one Daniel (Belteshazzar), has understanding of both the “thing” and also the “vision”. The “thing,” is the Hebrew word “dabar,” meaning “word”, and it is used by Gabriel to represent the “chazon” vision of the twenty-five hundred and twenty years (“seven times”). The “vision” in verse one, which Daniel understands, is the “mareh” vision of the twenty-three hundred years. God’s covenant people of the last days did not understand the “seven times,” at the time of the end in 1989. They did not understand the “seven times,” until after September 11, 2001, so Daniel must be in the time of the prophetic reform movement represented by Cyrus after September 11, 2001, for Daniel, representing the final prophetic movement, understands both the “thing,” and the “vision”.
В първия стих Даниил (Валтасасар) има разбиране както за „нещото“, така и за „видението“. „Нещото“ е еврейската дума „dabar“, която означава „слово“, и тя е употребена от Гавриил, за да представи видението „chazon“ за две хиляди петстотин и двадесетте години („седем времена“). „Видението“ в първия стих, което Даниил разбира, е видението „mareh“ за две хиляди и тристате години. Божият заветен народ на последните дни не разбираше „седемте времена“ във времето на края през 1989 година. Те не разбраха „седемте времена“ до след 11 септември 2001 година, така че Даниил трябва да се намира във времето на пророческото реформаторско движение, представено от Кир, след 11 септември 2001 година, защото Даниил, представящ последното пророческо движение, разбира както „нещото“, така и „видението“.
Daniel is identified as being in a twenty-one day period of mourning. “In those days” of mourning Daniel, came to understand the “thing,” and he also had understanding of the “vision.” The truth represented by the “thing” was revealed to Daniel in the days of mourning. God’s people are represented as “mourning” in the reform lines just prior to the Midnight Cry. The mourning is represented by Martha and Mary mourning for Lazarus, just prior to the Triumphal Entry. It was illustrated by the discouragement after the first disappointment in Millerite history as expressed by Jeremiah.
Даниил е представен като намиращ се в период на скръб, продължаващ двадесет и един дни. „В онези дни“ на скръб Даниил дойде до разбиране на „нещото“, а също така имаше и разбиране на „видението“. Истината, представена чрез „нещото“, беше открита на Даниил в дните на скръб. Божият народ е представен като „скърбящ“ в реформаторските линии непосредствено преди Среднощния вик. Скръбта е представена чрез Марта и Мария, които скърбят за Лазар, непосредствено преди Триумфалното влизане. Тя беше илюстрирана чрез обезсърчението след първото разочарование в историята на милеритите, както е изразено от Еремия.
Thy words were found, and I did eat them; and thy word was unto me the joy and rejoicing of mine heart: for I am called by thy name, O Lord God of hosts. I sat not in the assembly of the mockers, nor rejoiced; I sat alone because of thy hand: for thou hast filled me with indignation. Why is my pain perpetual, and my wound incurable, which refuseth to be healed? wilt thou be altogether unto me as a liar, and as waters that fail? Jeremiah 15:16–18.
Намериха се Твоите думи, и аз ги изядох; и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето ми; защото се наричам с Твоето име, Господи, Боже на Силите. Не седях в събранието на присмивачите, нито се веселих; седях сам поради Твоята ръка; защото Ти ме изпълни с негодувание. Защо е болката ми непрестанна и раната ми неизцелима, която отказва да се излекува? Нима ще бъдеш за мене съвсем като лъжец и като води, които пресъхват? Еремия 15:16–18.
Jeremiah did not “rejoice,” which the citizens of Sodom and Egypt did in Revelation chapter eleven, at the death of the two witnesses. To “not rejoice,” is to mourn. Belteshazzar’s mourning identifies the mourning that is associated with the death of the two witnesses. On July 18, 2020, and November 3, 2020, the two witnesses of the true Protestant horn and Republican horns of the earth beast were slain in the streets of Sodom and Egypt, where also our Lord was crucified. When our Lord was crucified, His disciples began to mourn. Those two witnesses were represented in Revelation chapter eleven, as Moses and Elijah.
Йеремия не „се зарадва“, както сториха жителите на Содом и Египет в единадесета глава на Откровение, при смъртта на двамата свидетели. Да „не се зарадваш“ означава да скърбиш. Скръбта на Валтасар посочва скръбта, която е свързана със смъртта на двамата свидетели. На 18 юли 2020 г. и на 3 ноември 2020 г. двамата свидетели на истинския протестантски рог и на републиканските рогове на земния звяр бяха убити по улиците на Содом и Египет, където и нашият Господ беше разпнат. Когато нашият Господ беше разпнат, Неговите ученици започнаха да скърбят. Тези двама свидетели бяха представени в единадесета глава на Откровение като Моисей и Илия.
There are five references to Christ as Michael in the Scriptures, three in the book of Daniel, one in the book of Jude and another in the book of Revelation. In chapter ten, which we are now considering, Michael is mentioned twice, in verses thirteen and twenty-one, and then again in chapter twelve, verse one. He is identified in Revelation twelve, verse seven. In Jude, Michael is identified as resurrecting Moses, who in Revelation chapter eleven, is one of the witnesses that is dead in the street.
В Писанията има пет препратки към Христос като Михаил: три в книгата на Даниил, една в посланието на Юда и още една в книгата Откровение. В десета глава, която сега разглеждаме, Михаил е споменат два пъти — в стихове тринадесети и двадесет и първи — а след това отново в дванадесета глава, първи стих. Той е посочен в Откровение, дванадесета глава, седми стих. В Юда Михаил е представен като възкресяващ Мойсей, който в единадесета глава на Откровение е един от свидетелите, мъртъв на улицата.
I will therefore put you in remembrance, though ye once knew this, how that the Lord, having saved the people out of the land of Egypt, afterward destroyed them that believed not. And the angels which kept not their first estate, but left their own habitation, he hath reserved in everlasting chains under darkness unto the judgment of the great day. Even as Sodom and Gomorrha, and the cities about them in like manner, giving themselves over to fornication, and going after strange flesh, are set forth for an example, suffering the vengeance of eternal fire. Likewise also these filthy dreamers defile the flesh, despise dominion, and speak evil of dignities. Yet Michael the archangel, when contending with the devil he disputed about the body of Moses, durst not bring against him a railing accusation, but said, The Lord rebuke thee. Jude 5–9.
Затова ще ви напомня, макар че веднъж вече сте узнали това, как Господ, след като избави народа от Египетската земя, впоследствие погуби онези, които не повярваха. И ангелите, които не опазиха първоначалното си състояние, а оставиха своето собствено обиталище, Той е запазил във вечни окови под мрак за съда на великия ден. Както Содом и Гомора, и околните им градове, които по същия начин се предадоха на блудство и тръгнаха след чужда плът, са поставени за пример, като търпят наказанието на вечния огън. Също така и тези нечисти мечтатели оскверняват плътта, презират властта и хулят славите. Но архангел Михаил, когато в спор с дявола се препираше за тялото на Мойсей, не посмя да произнесе против него хулително обвинение, а каза: Господ да те смъмри. Юда 5–9.
In the book of Jude, in the context of both Sodom and Egypt, which represents the great city where Moses and Elijah are slain in Revelation chapter eleven; Christ, represented by Michael, resurrects the body of Moses. Moses and Elijah had been dead for three and a half symbolic days in Revelation chapter eleven, and the days of mourning for Belteshazzar end when Michael comes down out of heaven. Line upon line, Daniel chapter ten verses one through four, are identifying the period of mourning that concludes when the two witnesses are resurrected by Michael.
В книгата на Юда, в контекста както на Содом, така и на Египет, който представлява великия град, където Мойсей и Илия са убити в единадесетата глава на Откровение, Христос, представен чрез Михаил, възкресява тялото на Мойсей. Мойсей и Илия бяха мъртви в продължение на три и половина символични дни в единадесетата глава на Откровение, а дните на траур за Валтасар завършват, когато Михаил слиза от небето. Ред по ред, Даниил, глава десета, стихове първи до четвърти, определя периода на траур, който приключва, когато двамата свидетели са възкресени от Михаил.
We shall continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“The Father chose Moses and Elijah to be his messengers to Christ, and glorify him with the light of Heaven, and commune with him concerning his coming agony, because they had lived upon earth as men; they had experienced human sorrow and suffering, and could sympathize with the trial of Jesus, in his earthly life. Elijah, in his position as a prophet to Israel, had represented Christ, and his work had been, in a degree, similar to that of the Saviour. And Moses, as the leader of Israel, had stood in the place of Christ, communing with him and following his directions; therefore, these two, of all the hosts that gathered around the throne of God, were fittest to minister to the Son of God.
„Отец избра Моисей и Илия да бъдат Негови вестители при Христос, да Го прославят със светлината на Небето и да беседват с Него относно предстоящата Му агония, защото бяха живели на земята като човеци; бяха изпитали човешка скръб и страдание и можеха да съчувстват на изпитанието на Исус в Неговия земен живот. Илия, в положението си на пророк към Израил, бе представлявал Христос и неговото дело бе било, в известна степен, подобно на това на Спасителя. А Моисей, като водач на Израил, бе стоял на мястото на Христос, общувайки с Него и следвайки Неговите наставления; затова тези двама, от всички множества, събрани около престола на Бога, бяха най-подходящи да служат на Божия Син.“
“When Moses, enraged at the unbelief of the children of Israel, smote the rock in wrath and furnished them the water for which they called, he took the glory to himself; for his mind was so engrossed with the ingratitude and waywardness of Israel that he failed to honor God and magnify his name, in performing the act which He had commanded him to do. It was the plan of the Almighty to frequently bring the children of Israel into straight places, and then, in their great necessity, to deliver them by his power, that they might recognize his special regard for them, and glorify his name. But Moses, in yielding to the natural impulses of his heart, appropriated to himself the honor due to God, fell under the power of Satan, and was forbidden to enter the promised land. Had Moses remained steadfast, the Lord would have brought him to the promised land, and would then have translated him to Heaven without his seeing death.
„Когато Мойсей, разгневен от неверието на израилевите чеда, удари канарата в гняв и им даде водата, за която викаха, той присвои славата на себе си; защото умът му беше тъй погълнат от неблагодарността и непокорството на Израил, че не отдаде чест на Бога и не възвеличи Неговото име, като извърши делото, което Той му беше заповядал да стори. В плана на Всемогъщия беше често да довежда израилевите чеда до тясно положение и след това, в голямата им нужда, да ги избавя чрез силата Си, за да познаят Неговото особено попечение за тях и да прославят Неговото име. Но Мойсей, като се поддаде на естествените подбуди на сърцето си, присвои за себе си честта, дължима на Бога, падна под властта на Сатана и му беше забранено да влезе в обещаната земя. Ако Мойсей беше останал непоколебим, Господ би го въвел в обещаната земя и след това би го преселил на Небето, без да види смърт.“
“As it was, Moses passed through death, but the Son of God came down from Heaven and resurrected him before his body had seen corruption. Though Satan contended with Michael for the body of Moses, and claimed it as his rightful prey, he could not prevail against the Son of God, and Moses, with a resurrected and glorified body, was borne to the courts of Heaven, and was now one of the honored two, commissioned by the Father to wait upon his Son.
„Така стана, че Моисей премина през смъртта, но Божият Син слезе от Небето и го възкреси, преди тялото му да бе видяло тление. Макар Сатана да спореше с Михаил за тялото на Моисей и да го претендираше като своя законна плячка, той не можа да надделее против Божия Син; и Моисей, с възкресено и прославено тяло, бе отнесен в Небесните дворове и сега беше един от почетните двама, упълномощени от Отца да прислужват на Неговия Син.“
“By permitting themselves to be so overcome by sleep, the disciples had lost the conversation between the Heavenly messengers and the glorified Redeemer. But as they suddenly awake from profound slumber, and behold the sublime vision before them, they are filled with rapture and awe. As they look upon the radiant form of their beloved Master, they are obliged to shield their eyes with their hands, not being able otherwise to endure the inexpressible glory that clothes his person, and which emits beams of light like those of the sun. For a brief space the disciples behold their Lord glorified and exalted before their eyes, and honored by the radiant beings whom they recognize as the favored ones of God.” The Spirit of Prophecy, volume 2, 329, 330.
„Като бяха допуснали да бъдат така надвити от съня, учениците бяха изгубили разговора между Небесните вестители и прославения Изкупител. Но когато внезапно се събуждат от дълбокия си сън и съзират възвишеното видение пред себе си, те се изпълват с възторг и благоговение. Когато поглеждат сияйния образ на своя възлюбен Учител, те са принудени да закрият очите си с ръце, понеже иначе не са в състояние да понесат неизразимата слава, която обгръща Неговата личност и излъчва лъчи светлина като слънчевите. За кратко време учениците съзерцават своя Господ прославен и възвисен пред очите си и почетен от сияйните същества, които те разпознават като Божиите избраници.“ The Spirit of Prophecy, volume 2, 329, 330.