In the third year of Cyrus king of Persia a thing was revealed unto Daniel, whose name was called Belteshazzar; and the thing was true, but the time appointed was long: and he understood the thing, and had understanding of the vision. In those days I Daniel was mourning three full weeks. I ate no pleasant bread, neither came flesh nor wine in my mouth, neither did I anoint myself at all, till three whole weeks were fulfilled. And in the four and twentieth day of the first month, as I was by the side of the great river, which is Hiddekel. Daniel 10:1–4.

В третата година на Кир, царя на Персия, се откри нещо на Даниил, чието име бе наречено Валтасар; и това нещо беше истинно, но определеното време беше дълго; и той разбра това нещо и имаше разбиране за видението. В онези дни аз, Даниил, тъгувах три пълни седмици. Не ядох вкусен хляб, нито месо, нито вино влезе в устата ми, нито изобщо се помазвах, докато не се изпълниха три цели седмици. И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, когато бях край брега на голямата река, която е Хидекел. Даниил 10:1–4.

During the symbolic three and a half days of Revelation chapter eleven, when the two witnesses are dead in the street, a “thing” is revealed to Belteshazzar. He had previously understood the “vision” (mareh), for in chapter nine, Gabriel had already come and given him understanding of the vision.

През символичните три дни и половина от единадесета глава на Откровение, когато двамата свидетели са мъртви на улицата, на Валтасар се разкрива едно „нещо“. По-рано той вече бе разбрал „видението“ (mareh), защото в девета глава Гавриил вече бе дошъл и му бе дал разбиране за видението.

Yea, whiles I was speaking in prayer, even the man Gabriel, whom I had seen in the vision at the beginning, being caused to fly swiftly, touched me about the time of the evening oblation. And he informed me, and talked with me, and said, O Daniel, I am now come forth to give thee skill and understanding. At the beginning of thy supplications the commandment came forth, and I am come to show thee; for thou art greatly beloved: therefore understand the matter, and consider the vision. Daniel 9:21–23.

Да, докато още говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в началното видение, като летеше бързо, се допря до мене около времето на вечерната жертва. И ме осведоми, и говори с мене, и каза: Данииле, сега излязох, за да ти дам мъдрост и разум. В началото на твоите молби излезе повелението, и аз дойдох да ти известя; защото си много възлюбен; затова разбери думата и вникни във видението. Данаил 9:21–23.

The “man Gabriel, whom” Daniel “had seen in the vision at the beginning,” is referencing the “chazon,” vision of prophetic history, which was referring to Gabriel interpreting the vision of the kingdoms of Bible prophecy for Daniel in chapter eight. But the “vision,” which Daniel was then to consider in chapter nine, was the “mareh,” vision of the appearance. Gabriel then provides the historical breakdown of the twenty-three hundred year prophecy for Daniel.

„Мъжът Гавриил, когото“ Даниил „бе видял във видението в началото“, се отнася към „хазон“ — видението на пророческата история, което се отнасяше до това как Гавриил тълкуваше за Даниил видението за царствата от библейското пророчество в осма глава. Но „видението“, което Даниил тогава трябваше да разбере в девета глава, беше „маре“ — видението на явяването. Тогава Гавриил дава на Даниил историческото разчленяване на пророчеството за две хиляди и триста години.

Chapter nine, was fulfilled in the first year of Darius. When Belteshazzar states that he “had understanding of the vision,” in “the third year of Cyrus,” he had understood the “mareh,” vision for two years. What Belteshazzar came to understand in “those days” of mourning was the “thing,” that is the Hebrew word “dabar,” and it was long, for the time appointed was twenty-five hundred and twenty years.

Девета глава се изпълни в първата година на Дарий. Когато Валтасасар заявява, че „разбра видението“ в „третата година на Кир“, той бе разбирал видението „маре“ вече две години. Това, което Валтасасар дойде да разбере в „онези дни“ на скръб, беше „нещото“, тоест еврейската дума „давар“, и то беше дълго, защото определеното време беше две хиляди петстотин и двадесет години.

Daniel had already understood some of the “thing,” for he was accomplishing the Leviticus twenty-six prayer in chapter nine, and that is the prayer of the “thing.” There was increased light upon the “seven times,” that Belteshazzar came to understand during the twenty-one days of mourning, and the increase of light on the “seven times,” during those days of mourning, typified the increased light upon the “seven times” in 1856. The Millerites also previously knew of the “seven times,” for they had proclaimed it, but there was added light that was to test them at the very point in their history when they transitioned from the Philadelphian to Laodicean movement.

Даниил вече беше разбрал нещо от „това“, защото в девета глава изпълняваше молитвата от Левит двадесет и шеста глава, а това е молитвата на „това“. Имаше увеличена светлина върху „седемте времена“, които Валтасасар дойде да разбере през двадесет и единте дни на скръб, и увеличението на светлината върху „седемте времена“ през тези дни на скръб беше предобраз на увеличената светлина върху „седемте времена“ през 1856 година. Милеритите също така и преди знаеха за „седемте времена“, защото го бяха прогласявали, но имаше прибавена светлина, която трябваше да ги изпита тъкмо в онзи момент от тяхната история, когато преминаха от Филаделфийското към Лаодикийското движение.

Belteshazzar’s days of mourning parallel the prophetic history of when the Philadelphian movement transitioned to the Laodicean movement in 1856, and then to the Laodicean Adventist church in 1863. Both Belteshazzar’s and the Millerite’s history of the increased light upon the “seven times,” aligns with the transition of the Laodicean movement of the third angel unto the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand, and in the days of mourning, which is during the tarrying time, when increased light upon the “seven times,” was to be revealed.

Дните на скръб на Валтасар са паралелни на пророческата история, когато Филаделфийското движение премина в Лаодикийското движение през 1856 г., а след това — в Лаодикийската адвентна църква през 1863 г. И в историята на Валтасар, и в историята на милеритите увеличената светлина върху „седемте времена“ съвпада с прехода на Лаодикийското движение на третия ангел към Филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди, и с дните на скръб, които са по време на забавянето, когато трябваше да бъде разкрита увеличената светлина върху „седемте времена“.

Belteshazzar represents both a messenger and a movement. In the days of his mourning the messenger is to understand the “thing,” which is Truth, and he is then to present the “thing” to a movement, when Michael resurrects the two witnesses in 2023.

Валтасар представлява едновременно вестител и движение. В дните на неговото скърбене вестителят трябва да разбере „нещото“, което е Истина, и след това да представи „нещото“ на едно движение, когато Михаил възкресява двамата свидетели през 2023 година.

The Hebrew word “mareh” (vision of Christ’s appearance), that Daniel is identified as understanding in verse one, is presented four times in Daniel’s last vision. Twice it is translated as “vision,” and twice as “appearance.” The first time Daniel employs the word in verse one, he is identifying that he understood the “vision,” but the other three references identify Daniel experiencing the vision. In verse six, Christ’s face was “as the ‘appearance’ of lightning.”

Еврейската дума „mareh“ (видение на явяването на Христос), за която в първи стих се посочва, че Даниил я е разбрал, е представена четири пъти в последното видение на Даниил. Два пъти тя е преведена като „видение“, и два пъти като „явяване“. Първият път, когато Даниил употребява думата в първи стих, той посочва, че е разбрал „видението“, но другите три препратки показват, че Даниил преживява видението. В шести стих лицето на Христос беше „като ‘явяването’ на светкавица“.

And in the four and twentieth day of the first month, as I was by the side of the great river, which is Hiddekel; Then I lifted up mine eyes, and looked, and behold a certain man clothed in linen, whose loins were girded with fine gold of Uphaz: His body also was like the beryl, and his face as the appearance of lightning, and his eyes as lamps of fire, and his arms and his feet like in colour to polished brass, and the voice of his words like the voice of a multitude. And I Daniel alone saw the vision: for the men that were with me saw not the vision; but a great quaking fell upon them, so that they fled to hide themselves. Therefore I was left alone, and saw this great vision, and there remained no strength in me: for my comeliness was turned in me into corruption, and I retained no strength. Daniel 10:4–8.

А на двадесет и четвъртия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Хидекел, подигнах очите си и погледнах; и ето, един мъж, облечен в ленени дрехи, чиито чресла бяха опасани с чисто злато от Уфаз. Тялото му беше също като топаз, лицето му — като блясъка на светкавица, очите му — като огнени светила, ръцете му и нозете му — по цвят като лъскава мед, а гласът на думите му — като глас на множество. И аз, Даниил, сам видях видението; защото мъжете, които бяха с мен, не видяха видението; но голям трепет падна върху тях, така че избягаха да се скрият. И тъй, аз останах сам и видях това велико видение, и не остана сила в мен; защото благообразието ми се превърна в мен в обезобразяване и не задържах никаква сила. Даниил 10:4–8.

There is another Hebrew word translated as “vision,” that we will address after we set forth some characteristics of the Hebrew word “mareh.” In the previous verses it is the word “appearance,” that is the Hebrew word “mareh.” The same word is translated as “vision” in verse sixteen. In verse sixteen, the vision of Christ has made Daniel sorrowful.

Има и друга еврейска дума, превеждана като „видение“, с която ще се заемем, след като изложим някои характеристики на еврейската дума „mar’eh“. В предишните стихове думата „образ“ предава именно еврейската дума „mar’eh“. Същата дума е преведена като „видение“ в шестнадесети стих. В шестнадесети стих видението за Христос е изпълнило Даниил със скръб.

And, behold, one like the similitude of the sons of men touched my lips: then I opened my mouth, and spake, and said unto him that stood before me, O my lord, by the vision my sorrows are turned upon me, and I have retained no strength. Daniel 10:16.

И ето, един, подобен на синовете човешки, се допря до устните ми; тогава отворих устата си и проговорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мен: Господарю мой, от видението скърбите ме налегнаха и у мене не остана сила. Даниил 10:16.

The Hebrew word translated as “sorrows,” means a hinge, and the “vision” of Christ’s appearance that Daniel saw in the verse turned a hinge. A “hinge” in prophecy represents a turning point.

Еврейската дума, преведена като „скърби“, означава панта, а „видението“ за явяването на Христос, което Даниил видя в стиха, се завъртя на панта. „Панта“ в пророчеството представлява повратна точка.

“There are lessons to be learned from the history of the past; and attention is called to these, that all may understand that God works on the same lines now that He ever has done. His hand is seen in His work and among the nations now, just the same as it has been ever since the gospel was first proclaimed to Adam in Eden.

„Има уроци, които трябва да бъдат извлечени от историята на миналото; и вниманието се насочва към тях, за да разберат всички, че Бог действа по същите линии сега, както винаги е действал. Неговата ръка се вижда в Неговото дело и между народите сега също така, както се е виждала откакто евангелието бе най-напред прогласено на Адам в Едем.

“There are periods which are turning points in the history of nations and of the church. In the providence of God, when these different crises arrive, the light for that time is given. If it is received, there is spiritual progress; if it is rejected, spiritual declension and shipwreck follow. The Lord in His word has opened up the aggressive work of the gospel as it has been carried on in the past, and will be in the future, even to the closing conflict, when Satanic agencies will make their last wonderful movement.” Bible Echo, August 26, 1895.

„Има периоди, които са повратни точки в историята на народите и на църквата. В Божието провидение, когато настъпят тези различни кризи, се дава светлината за това време. Ако тя бъде приета, следва духовен напредък; ако бъде отхвърлена, следват духовен упадък и крушение. Господ в Своето слово е разкрил настъпателното дело на евангелието, както то е било извършвано в миналото и както ще бъде в бъдещето, чак до последния конфликт, когато сатанинските сили ще направят своето последно удивително движение.“ Bible Echo, 26 август 1895 г.

Verse sixteen represents a turning point in the history that Belteshazzar is representing. It is a turning point for both the Republican horn (the nation) and the Protestant horn (the church). It represents a crisis, and it represents the point where special light for that history is given. The turning point for Daniel occurred when Daniel had been “touched,” the second time of three times. Daniel would be touched three times, and the second time he was touched, was a turning point for Daniel, and that turning point was the second of three times which Daniel saw the “mareh” vision.

Шестнадесети стих представлява повратна точка в историята, която Валтасар представя. Той е повратна точка както за републиканския рог (нацията), така и за протестантския рог (църквата). Той представлява криза и представлява момента, в който за тази история се дава специална светлина. Повратната точка за Даниил настъпи, когато Даниил беше „докоснат“ — втория път от общо три пъти. Даниил щеше да бъде докоснат три пъти и вторият път, когато беше докоснат, беше повратна точка за Даниил; и тази повратна точка беше вторият от трите пъти, когато Даниил видя видението „mareh“.

And, behold, one like the similitude of the sons of men touched my lips: then I opened my mouth, and spake, and said unto him that stood before me, O my lord, by the vision my sorrows are turned upon me, and I have retained no strength. Daniel 10:16.

И ето, нещо като подобие на човешките синове се допря до устните ми; тогава отворих устата си, заговорих и казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението ме налегнаха скърби и не ми остана сила. Даниил 10:16.

We will address the three touches shortly. The first of the four times the word “mareh” is employed by Daniel, was his testimony that he understood the vision, and the final three references identify his experience when he actually saw the appearance. The third time he identifies the vision of the appearance is verse eighteen, where he is touched for the third time.

Скоро ще разгледаме трите докосвания. Първият от четирите пъти, когато Даниил употребява думата „mareh“, е неговото свидетелство, че е разбрал видението; а последните три препратки определят неговото преживяване, когато действително е видял явяването. Третият път, когато той посочва видението на явяването, е в стих осемнадесети, където е докоснат за трети път.

Then there came again and touched me one like the appearance of a man, and he strengthened me. Daniel 10:18.

Тогава пак дойде и се допря до мене Някой, който приличаше на човек, и ме укрепи. Даниил 10:18.

At the second touch, in verse sixteen, which is the second reference to the “marah” vision, his strength is gone, but at the third touch, his strength is restored. In verses ten, sixteen and eighteen Daniel is touched. In verse six, Daniel sees the appearance of Christ, and then Gabriel, and in verse ten, Gabriel touches Daniel for the first time.

При второто докосване, в стих шестнадесети, което е второто споменаване на видението „мара“, силата му го напуска; но при третото докосване силата му се възстановява. В стихове десети, шестнадесети и осемнадесети Даниил е докоснат. В стих шести Даниил вижда явяването на Христос, а след това Гавриил; и в стих десети Гавриил докосва Даниил за първи път.

Then I lifted up mine eyes, and looked, and behold a certain man clothed in linen, whose loins were girded with fine gold of Uphaz: His body also was like the beryl, and his face as the appearance of lightning, and his eyes as lamps of fire, and his arms and his feet like in colour to polished brass, and the voice of his words like the voice of a multitude. And I Daniel alone saw the vision: for the men that were with me saw not the vision; but a great quaking fell upon them, so that they fled to hide themselves. Therefore I was left alone, and saw this great vision, and there remained no strength in me: for my comeliness was turned in me into corruption, and I retained no strength.

И тогава повдигнах очите си и погледнах; и ето, един мъж, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто злато от Уфаз. И тялото му беше като хрисолит, и лицето му — като блясъка на светкавица, и очите му — като огнени светила, и мишците му и нозете му — по цвят като лъскава мед, а гласът на думите му — като гласа на множество. И аз, Даниил, сам видях видението; защото мъжете, които бяха с мен, не видяха видението; но голям трепет ги обзе, така че побягнаха да се скрият. Затова останах сам и видях това велико видение; и не остана сила в мен; защото хубостта ми се превърна у мен в тление и не запазих никаква сила.

Yet heard I the voice of his words: and when I heard the voice of his words, then was I in a deep sleep on my face, and my face toward the ground. And, behold, an hand touched me, which set me upon my knees and upon the palms of my hands. And he said unto me, O Daniel, a man greatly beloved, understand the words that I speak unto thee, and stand upright: for unto thee am I now sent. And when he had spoken this word unto me, I stood trembling. Then said he unto me, Fear not, Daniel: for from the first day that thou didst set thine heart to understand, and to chasten thyself before thy God, thy words were heard, and I am come for thy words. But the prince of the kingdom of Persia withstood me one and twenty days: but, lo, Michael, one of the chief princes, came to help me; and I remained there with the kings of Persia. Now I am come to make thee understand what shall befall thy people in the latter days: for yet the vision is for many days. Daniel 10:5–14.

Но чух гласа на думите му; и когато чух гласа на думите му, паднах в дълбок сън на лицето си, с лице към земята. И ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми. И той ми каза: Данииле, мъжо възлюбен твърде много, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на краката си; защото сега съм изпратен при тебе. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих, треперейки. Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, когато ти насочи сърцето си, за да разбереш и да се смириш пред твоя Бог, думите ти бяха чути, и аз дойдох поради думите ти. Но князът на персийското царство ми се противеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; и аз останах там при персийските царе. А сега дойдох, за да ти дам да разбереш какво ще сполети твоя народ в последните дни; защото видението се отнася за много дни напред. Даниил 10:5–14.

Then in verse sixteen, Daniel is touched a second time, when he sees the vision of Christ.

Тогава, в шестнадесети стих, Даниил е докоснат втори път, когато вижда видението на Христос.

And when he had spoken such words unto me, I set my face toward the ground, and I became dumb. And, behold, one like the similitude of the sons of men touched my lips: then I opened my mouth, and spake, and said unto him that stood before me, O my lord, by the vision my sorrows are turned upon me, and I have retained no strength. For how can the servant of this my lord talk with this my lord? for as for me, straightway there remained no strength in me, neither is there breath left in me. Daniel 10:15–17.

И когато ми изговори такива думи, обърнах лицето си към земята и онемях. И ето, един, подобен по образ на човешките синове, се допря до устните ми; тогава отворих устата си, заговорих и казах на онзи, който стоеше пред мене: О, господарю мой, от видението ме обзеха болки и не остана в мене сила. Защото как би могъл слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже у мене начаса не остана сила, нито дъх остана в мене. Даниил 10:15–17.

Then Daniel is touched for the third time, at the appearance of Gabriel, not Christ.

Тогава Даниил е докоснат за трети път при явяването на Гавриил, а не на Христос.

Then there came again and touched me one like the appearance of a man, and he strengthened me, And said, O man greatly beloved, fear not: peace be unto thee, be strong, yea, be strong. And when he had spoken unto me, I was strengthened, and said, Let my lord speak; for thou hast strengthened me. Then said he, Knowest thou wherefore I come unto thee? and now will I return to fight with the prince of Persia: and when I am gone forth, lo, the prince of Grecia shall come. But I will show thee that which is noted in the scripture of truth: and there is none that holdeth with me in these things, but Michael your prince. Daniel 10:18–21.

Тогава пак дойде и се допря до мене един, който имаше вид като на човек, и ме укрепи, и каза: О, мъжо възлюбени, не бой се; мир на тебе; бъди силен, да, бъди силен. И когато ми проговори, аз се укрепих и казах: Нека господарят ми говори, защото ти ме укрепи. Тогава той каза: Знаеш ли защо идвам при тебе? И сега ще се върна, за да воювам с княза на Персия; и когато аз изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. Но ще ти известя онова, което е записано в книгата на истината; и няма никой, който да стои твърдо с мене в тези неща, освен Михаил, вашият княз. Даниил 10:18–21.

Daniel is touched three times, and the first and third time he is touched by the angel Gabriel. The second time he is touched, it is by Christ. Daniel employed the same Hebrew word four times, but the first of the four times, in verse one, he was stating that he understood the “vision.” Understanding a truth is important, but it is not the same as experiencing the truth, as he did the other three times.

Даниил е докоснат три пъти, и първия и третия път е докоснат от ангела Гавриил. Втория път, когато е докоснат, това е от Христос. Даниил употреби една и съща еврейска дума четири пъти, но първия от тези четири пъти, в първия стих, той заявяваше, че разбира „видението“. Да се разбира една истина е важно, но това не е същото като да се преживее истината, както стана в другите три случая.

When Daniel’s days of mourning concluded he was given an experience of the vision, which he had an understanding of before the days of his mourning concluded. The experience is made up of three steps, represented by three touches. The first and the last touches were accomplished by Gabriel, and the middle touch was by Christ. The first and the last touches, were the first and last letters of the Hebrew alphabet. In that second step, Daniel recognizes his condition as a rebellious sinner in relation to his Lord, and thus the middle touch represents rebellion, as represented by the thirteenth letter of the Hebrew alphabet.

Когато дните на скръбта на Даниил приключиха, му бе дадено преживяване на видението, за което той имаше разбиране още преди да завършат дните на неговата скръб. Това преживяване се състои от три стъпки, представени чрез три докосвания. Първото и последното докосване бяха извършени от Гавриил, а средното докосване — от Христос. Първото и последното докосване бяха първата и последната буква от еврейската азбука. В тази втора стъпка Даниил осъзнава състоянието си като бунтовен грешник по отношение на своя Господ и така средното докосване представлява бунт, както е представено от тринадесетата буква на еврейската азбука.

“But Peter was unmindful now of boats or lading. This miracle, above any other he had ever witnessed, was to him a manifestation of divine power. In Jesus he saw One who held all nature under His control. The presence of divinity revealed his own unholiness. Love for his Master, shame for his own unbelief, gratitude for the condescension of Christ, above all, the sense of his uncleanness in the presence of infinite purity, overwhelmed him. While his companions were securing the contents of the net, Peter fell at the Saviour’s feet, exclaiming, ‘Depart from me; for I am a sinful man, O Lord.’

„Но Петър сега не мислеше нито за лодките, нито за товара. Това чудо, повече от всяко друго, на което някога бе станал свидетел, беше за него проявление на божествена сила. В Исус той видя Един, Който държи цялата природа под Своя власт. Присъствието на Божествеността му разкри собствената му несвятост. Любовта към неговия Учител, срамът от собственото му неверие, благодарността за снизхождението на Христос, а преди всичко съзнанието за собствената му нечистота в присъствието на безкрайната чистота, го поразиха. Докато спътниците му прибираха съдържанието на мрежата, Петър падна в нозете на Спасителя, възкликвайки: „Иди си от мене, защото съм грешен човек, Господи.““

“It was the same presence of divine holiness that had caused the prophet Daniel to fall as one dead before the angel of God. He said, ‘My comeliness was turned in me into corruption, and I retained no strength.’ So when Isaiah beheld the glory of the Lord, he exclaimed, ‘Woe is me! for I am undone; because I am a man of unclean lips, and I dwell in the midst of a people of unclean lips: for mine eyes have seen the King, the Lord of hosts.’ Daniel 10:8; Isaiah 6:5. Humanity, with its weakness and sin, was brought in contrast with the perfection of divinity, and he felt altogether deficient and unholy. Thus it has been with all who have been granted a view of God’s greatness and majesty.

„Същото присъствие на божествена святост беше причинило на пророк Даниил да падне като мъртъв пред Божия ангел. Той каза: „Лицето ми се обезобрази до разтление и не остана в мене сила.“ Така и когато Исая съзерца славата на Господа, той възкликна: „Горко ми! защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея всред народ с нечисти устни; защото очите ми видяха Царя, Господа на Силите.“ Даниил 10:8; Исая 6:5. Човешкото естество, с неговата слабост и грях, беше поставено в противоположност на съвършенството на Божествеността и той се почувства напълно недостатъчен и несвят. Така е било с всички, на които е било дадено да видят Божието величие и могъщество.“

“Peter exclaimed, ‘Depart from me; for I am a sinful man;’ yet he clung to the feet of Jesus, feeling that he could not be parted from Him. The Saviour answered, ‘Fear not; from henceforth thou shalt catch men.’ It was after Isaiah had beheld the holiness of God and his own unworthiness that he was entrusted with the divine message. It was after Peter had been led to self-renunciation and dependence upon divine power that he received the call to his work for Christ.” The Desire of Ages, 246.

„Петър възкликна: „Иди си от мене, защото съм грешен човек“; и все пак се държеше за нозете на Исус, чувствайки, че не може да бъде отделен от Него. Спасителят отговори: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци.“ Едва след като Исая бе съзрял светостта на Бога и собственото си недостойнство, му бе поверена божествената вест. Едва след като Петър бе доведен до себеотричане и зависимост от божествената сила, той получи призива за своето дело за Христос.“ Копнежът на вековете, 246.

The “mareh” vision is the vision of Christ’s appearance, but the angel Gabriel is represented by the second and fourth time Daniel employed the word. The first time was a statement that Belteshazzar understood the vision, but the last three represent Daniel experiencing the vision. The three times Daniel experiences the vision, he is also touched.

Видението „mareh“ е видението за явяването на Христос, но ангелът Гавриил е представен чрез второто и четвъртото използване на думата от Даниил. Първия път беше заявено, че Валтасасар разбра видението, а последните три случая представят как Даниил преживява видението. И в трите случая, когато Даниил преживява видението, той бива и докоснат.

The first time he was touched by Gabriel was after he had seen the appearance of the glorified Christ, and the experience left him in “a deep sleep on my face, and my face toward the ground.” The vision had produced a separation, for those who had been with him “saw not the vision; but a great quaking fell upon them, so that they fled to hide themselves.” In the first disappointment, Jeremiah “sat alone, because of God’s hand,” and in Belteshazzar “there remained no strength” “for” his “comeliness was turned in me into corruption, and” he “retained no strength.”

Първия път, когато бе докоснат от Гавриил, беше след като бе видял явяването на прославения Христос, и това преживяване го остави „в дълбок сън на лицето ми, и лицето ми към земята“. Видението бе произвело отделяне, защото онези, които бяха с него, „не видяха видението; но голям трепет падна върху тях, така че побягнаха да се скрият“. При първото разочарование Еремия „седеше сам, поради Божията ръка“, а във Валтасар „не остана сила“, „защото“ неговата „красота се превърна в мене в тление, и“ той „не задържа сила“.

Once Gabriel touched him for the first time, Gabriel then sat Daniel upon his knees and the palms of his hands. He then commanded Daniel to understand the words he spoke and stand up, which he did, though he was trembling. Gabriel then provides Daniel a breakdown of what has occurred during the twenty-one days of Daniel’s mourning. He identified that after struggling with the kings of Persia for the twenty-one days, that Michael came down out of heaven to engage in the battle, and then Gabriel came to answer Daniel’s prayers and explain to Daniel “what shall befall thy people in the latter days.” When Michael came down out of heaven Gabriel was sent to explain the last days to Daniel.

Щом Гавриил го докосна за пръв път, после постави Данаил на коленете му и на дланите на ръцете му. След това заповяда на Данаил да разбере думите, които му говореше, и да се изправи, което той и направи, макар и треперещ. Тогава Гавриил дава на Данаил разяснение за онова, което е станало през двадесет и единте дни на Данаиловия траур. Той посочи, че след като се бе борил с персийските царе в продължение на двадесет и един дни, Михаил слезе от небето, за да влезе в битката, а после Гавриил дойде, за да отговори на молитвите на Данаил и да му обясни „какво ще сполети твоя народ в последните дни“. Когато Михаил слезе от небето, Гавриил бе изпратен да обясни на Данаил последните дни.

Gabriel’s explanation was given to Daniel at the end of the twenty-one days of mourning, which, in the line upon line application of Revelation chapter eleven, represents when Ezekiel in chapter thirty-seven is twice commanded to prophesy to the dead bones, in order to raise the two prophets out of their graves. It occurs when Michael comes down out of heaven and resurrects the body of Moses, while refusing to interact with Satan in the book of Jude. Daniel is still going to be touched twice more after Gabriel had given him the overview of the days of mourning.

Обяснението на Гавриил беше дадено на Даниил в края на двадесет и единте дни на скръб, което, в приложението „ред по ред“ на единадесета глава на Откровение, представлява момента, когато в тридесет и седма глава на Езекиил два пъти му е заповядано да пророкува на мъртвите кости, за да издигне двамата пророци от гробовете им. Това се случва, когато Михаил слиза от небето и възкресява тялото на Моисей, като същевременно отказва да влезе във взаимодействие със Сатана в Посланието на Юда. На Даниил предстои още два пъти да бъде докоснат, след като Гавриил му е дал общия преглед на дните на скръб.

After Gabriel finished, Daniel, “set his face toward the ground, and he became dumb”, and then Christ Himself “touched” Daniel’s “lips,” and then Daniel “opened” his “mouth, and spake, and said unto him that stood before me, O my lord, by the vision my sorrows are turned upon me, and I have retained no strength. For how can the servant of this my lord talk with this my lord? for as for me, straightway there remained no strength in me, neither is there breath left in me.”

След като Гавриил приключи, Даниил „обърна лицето си към земята и онемя“, а след това Сам Христос „докосна“ „устните“ на Даниил; тогава Даниил „отвори“ „устата“ си, „заговори и рече на Оня, Който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението скърбите ми се обърнаха върху мене и не ми остана сила. И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? защото у мене изведнъж не остана сила и не остана дъх в мене.“

The experience of seeing and speaking with Christ humbles Daniel into the dust. He was dumb, and would have remained so if Christ had not touched his lips, as Isaiah’s lips had been touched by the coal from the altar.

Преживяването да види Христос и да говори с Него смирява Даниил до прах. Той онемя и би останал така, ако Христос не бе докоснал устните му, както устните на Исая бяха докоснати от въглена от олтара.

We will continue this study in the next article.

Ще продължим това изследване в следващата статия.

“As Isaiah beheld this revelation of the glory and majesty of his Lord, he was overwhelmed with a sense of the purity and holiness of God. How sharp the contrast between the matchless perfection of his Creator, and the sinful course of those who, with himself, had long been numbered among the chosen people of Israel and Judah! ‘Woe is me!’ he cried; ‘for I am undone; because I am a man of unclean lips, and I dwell in the midst of a people of unclean lips: for mine eyes have seen the King, the Lord of hosts.’ Verse 5. Standing, as it were, in the full light of the divine presence within the inner sanctuary, he realized that if left to his own imperfection and inefficiency, he would be utterly unable to accomplish the mission to which he had been called. But a seraph was sent to relieve him of his distress and to fit him for his great mission. A living coal from the altar was laid upon his lips, with the words, ‘Lo, this hath touched thy lips; and thine iniquity is taken away, and thy sin purged.’ Then the voice of God was heard saying, ‘Whom shall I send, and who will go for Us?’ and Isaiah responded, ‘Here am I; send me.’ Verses 7, 8.

„Когато Исая съзерца това откровение за славата и величието на своя Господ, той бе поразен от съзнанието за чистотата и светостта на Бога. Колко рязък бе контрастът между несравненото съвършенство на неговия Създател и греховния път на онези, които заедно с него отдавна бяха числени сред избрания народ на Израил и Юда! „Горко ми!“ — извика той; „защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни; защото очите ми видяха Царя, Господа на Силите.“ Стих 5. Стоейки, тъй да се каже, в пълната светлина на Божественото присъствие във вътрешното светилище, той осъзна, че ако бъде оставен на собственото си несъвършенство и безсилие, ще бъде съвършено неспособен да изпълни мисията, към която бе призован. Но бе изпратен един серафим, за да го освободи от неговата скръб и да го подготви за великата му мисия. Жив въглен от олтара бе положен върху устните му с думите: „Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.“ Тогава се чу Божият глас да казва: „Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас?“ А Исая отговори: „Ето ме; изпрати мене.“ Стихове 7, 8.“

“The heavenly visitant bade the waiting messenger, ‘Go, and tell this people, Hear ye indeed, but understand not; And see ye indeed, but perceive not. Make the heart of this people fat, And make their ears heavy, and shut their eyes; Lest they see with their eyes, and hear with their ears, And understand with their heart, And convert, and be healed.” Verses 9, 10.

„Небесният посетител заповяда на очакващия вестител: „Иди и кажи на този народ: Слушайте наистина, но не разбирайте; и гледайте наистина, но не проумявайте. Затлъсти сърцето на този народ, и направи ушите му натежали, и затвори очите му; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да бъдат изцелени.“ Стихове 9, 10.

“The prophet’s duty was plain; he was to lift his voice in protest against the prevailing evils. But he dreaded to undertake the work without some assurance of hope. ‘Lord, how long?’ he inquired. Verse 11. Are none of Thy chosen people ever to understand and repent and be healed?

„Дългът на пророка беше ясен; той трябваше да издигне гласа си в протест срещу преобладаващите злини. Но той се страхуваше да се заеме с това дело без някаква увереност в надежда. „Господи, докога?“ — попита той. Стих 11. Нима никой от Твоя избран народ никога няма да разбере, да се покае и да бъде изцелен?“

“His burden of soul in behalf of erring Judah was not to be borne in vain. His mission was not to be wholly fruitless. Yet the evils that had been multiplying for many generations could not be removed in his day. Throughout his lifetime he must be a patient, courageous teacher—a prophet of hope as well as of doom. The divine purpose finally accomplished, the full fruitage of his efforts, and of the labors of all God’s faithful messengers, would appear. A remnant should be saved. That this might be brought about, the messages of warning and entreaty were to be delivered to the rebellious nation, the Lord declared: ‘Until the cities be wasted without inhabitant, And the houses without man, And the land be utterly desolate, And the Lord have removed men far away, And there be a great forsaking in the midst of the land.’ Verse 11, 12.

„Бремето на душата му за заблуждаващата се Юдея не трябваше да бъде носено напразно. Неговата мисия не трябваше да остане съвсем безплодна. Но злините, които се бяха умножавали в продължение на много поколения, не можеха да бъдат премахнати в неговите дни. През целия си живот той трябваше да бъде търпелив, смел учител — пророк на надежда, както и на погибел. Когато Божественият замисъл бъде най-после осъществен, пълният плод на неговите усилия и на трудовете на всички Божии верни вестители щеше да се яви. Един остатък щеше да бъде спасен. За да се осъществи това, вестите на предупреждение и умоляване трябваше да бъдат отправяни към бунтовния народ, заяви Господ: „Докато градовете запустеят и останат без жители, и къщите — без човек, и земята стане съвсем пуста, и Господ отдалечи човеците, и запустението сред страната бъде голямо.“ Стихове 11, 12.

“The heavy judgments that were to befall the impenitent,—war, exile, oppression, the loss of power and prestige among the nations,—all these were to come in order that those who would recognize in them the hand of an offended God might be led to repent. The ten tribes of the northern kingdom were soon to be scattered among the nations and their cities left desolate; the destroying armies of hostile nations were to sweep over their land again and again; even Jerusalem was finally to fall, and Judah was to be carried away captive; yet the Promised Land was not to remain wholly forsaken forever. The assurance of the heavenly visitant to Isaiah was: ‘In it shall be a tenth, And it shall return, and shall be eaten: As a teil tree, and as an oak, Whose substance is in them, when they cast their leaves: So the holy seed shall be the substance thereof.’ Verse 13.

„Тежките съдби, които предстоеше да сполетят неразкаяните — война, изгнание, потисничество, загуба на власт и престиж между народите, — всичко това трябваше да дойде, за да бъдат доведени до покаяние онези, които биха разпознали в тях ръката на оскърбения Бог. Десетте племена на северното царство скоро щяха да бъдат разпръснати между народите и градовете им да останат запустели; опустошителните войски на враждебни народи щяха да връхлитат земята им отново и отново; дори Ерусалим накрая щеше да падне и Юда щеше да бъде отведен в плен; но Обетованата земя не трябваше да остане завинаги съвсем изоставена. Уверението на небесния посетител към Исая беше: „И ако остане още в нея една десета част, и тя пак ще бъде поразена; но както при теревинта и дъба, когато бъдат отсечени, пънът им остава в тях, така и святото семе ще бъде нейният пън.“ Стих 13.

“This assurance of the final fulfillment of God’s purpose brought courage to the heart of Isaiah. What though earthly powers array themselves against Judah? What though the Lord’s messenger meet with opposition and resistance? Isaiah had seen the King, the Lord of hosts; he had heard the song of the seraphim, ‘The whole earth is full of His glory;’ he had the promise that the messages of Jehovah to backsliding Judah would be accompanied by the convicting power of the Holy Spirit; and the prophet was nerved for the work before him. Verse 3. Throughout his long and arduous mission he carried with him the memory of this vision. For sixty years or more he stood before the children of Judah as a prophet of hope, waxing bolder and still bolder in his predictions of the future triumph of the church.” Prophets and Kings, 307–310.

„Тази увереност в окончателното изпълнение на Божията цел вдъхна кураж в сърцето на Исая. Какво от това, ако земните сили се строят против Юда? Какво от това, ако Господният вестител среща противодействие и съпротива? Исая бе видял Царя, Господа на Силите; бе чул песента на серафимите: „Цялата земя е пълна с Неговата слава“; той имаше обещанието, че вестите на Йехова към отстъпилия Юда ще бъдат съпровождани от изобличителната сила на Светия Дух; и пророкът бе укрепен за делото, което стоеше пред него. Стих 3. През цялото си дълго и тежко служение той носеше със себе си спомена за това видение. В продължение на шестдесет или повече години той стоеше пред юдовите чеда като пророк на надеждата, ставайки все по-смел и още по-смел в своите предсказания за бъдещия триумф на църквата.“ Пророци и царе, 307–310.