We are now on sacred ground, in terms of the book of Daniel, for we have arrived at the verses which represent the Midnight Cry for the one hundred and forty-four thousand. The verses also identify the sealing of the ensign who are lifted up. These are the verses that are the portion from the book of Daniel that relates to the last days that is unsealed, and represent Daniel’s expression of the Revelation of Jesus Christ that is unsealed when the “time is at hand,” just before probation closes in verse sixteen.

Сега се намираме на свята почва по отношение на книгата на Даниил, защото сме достигнали до стиховете, които представят Среднощния вик за сто четиридесет и четирите хиляди. Тези стихове също така посочват запечатването на знамето, които са издигнати. Това са стиховете — онази част от книгата на Даниил, която се отнася до последните дни и е разпечатана — и те представляват израза на Даниил за Откровението на Исус Христос, което се разпечатва, когато „времето е близо“, тъкмо преди благодатното време да приключи в стих шестнадесети.

It is Rome that establishes the vision, as represented in verse fourteen of chapter eleven, and it is therefore important to look closely at Rome as we navigate through verses eleven through fifteen, for where there is “no vision, the people perish,” and if you will not believe Isaiah chapter seven, verses eight and nine, “surely you will not be established.”

Именно Рим утвърждава видението, както е представено в четиринадесети стих на единадесета глава, и затова е важно внимателно да разгледаме Рим, докато преминаваме през стихове единадесети до петнадесети; защото „без видение народът загива“, и ако не повярвате на Исая, глава седма, стихове осми и девети, „наистина няма да се утвърдите“.

Uriah Smith references a prophetic rule at least four times in his book, Daniel and the Revelation. That rule identifies that a prophetic power is not identified in prophecy until it becomes “connected” with the people of God. The first reference he addresses it is in connection with the introduction of Babylon into the prophetic testimony.

Юрая Смит се позовава поне четири пъти в своята книга „Даниил и Откровението“ на едно пророческо правило. Това правило установява, че дадена пророческа сила не се посочва в пророчеството, докато не стане „свързана“ с Божия народ. Първия път, когато той го разглежда, е във връзка с въвеждането на Вавилон в пророческото свидетелство.

“It is a manifest rule of interpretation that we may look for nations to be noticed in prophecy when they become so far connected with the people of God that mention of them becomes necessary to make the records of sacred history complete.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 46.

„Ясно установено правило на тълкуване е, че можем да очакваме народите да бъдат споменавани в пророчеството, когато се свържат с Божия народ дотолкова, че споменаването им стане необходимо, за да бъдат записите на свещената история пълни.“ Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 46.

At least three other times, Smith addresses the rule, and he points to the “league” of the Jews in each of the three, but in one reference he identifies the league as being fulfilled in 162 BC, but the other two references are in agreement with the modern historians, who identify the fulfillment of the “league” of the Jews and Rome as 161 BC.

Поне още три пъти Смит разглежда това правило и във всеки от трите случая посочва „съюза“ на юдеите; но в едно от тези позовавания той определя съюза като изпълнен през 162 пр. Хр., докато другите две позовавания са в съгласие със съвременните историци, които определят изпълнението на „съюза“ между юдеите и Рим като 161 пр. Хр.

“It is unnecessary to remind the reader that earthly governments are not introduced into prophecy till they become in some way connected with the people of God. Rome became connected with the Jews, the people of God at that time, by the famous Jewish League, BC 161. 1 Maccabees 8; Josephus’s Antiquities, book 12, chapter 10, section 6; Prideaux, Vol. II, page 166. But seven years before this, that is, in BC 168, Rome had conquered Macedonia, and made that country a part of its empire. Rome is therefore introduced into prophecy just as, from the conquered Macedonian horn of the goat, it is going forth to new conquests in other directions. It therefore appeared to the prophet, or may be properly spoken of in this prophecy, as coming forth from one of the horns of the goat.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 175.

„Не е необходимо да се напомня на читателя, че земните правителства не се въвеждат в пророчеството, докато по някакъв начин не се свържат с Божия народ. Рим се свърза с юдеите, които по онова време бяха Божият народ, чрез прочутия юдейски съюз през 161 г. пр. Хр. 1 Макавеи 8; „Юдейски древности“ на Йосиф Флавий, книга 12, глава 10, раздел 6; Prideaux, Vol. II, page 166. Но седем години преди това, тоест през 168 г. пр. Хр., Рим беше завладял Македония и беше направил тази страна част от своята империя. Следователно Рим се въвежда в пророчеството тъкмо когато от победения македонски рог на козела той излиза към нови завоевания в други посоки. Затова той се яви на пророка, или може правилно да бъде представен в това пророчество, като излизащ от един от роговете на козела.“ Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 175.

But Smith also states that it was 162 BC.

Но Смит също заявява, че това е било през 162 г. пр. Хр.

“The same power was also to stand in the Holy Land, and consume it. Rome became connected with the people of God, the Jews, by alliance, BC 162, from which date it holds a prominent place in the prophetic calendar. It did not, however, acquire jurisdiction over Judea by actual conquest till BC 63; and then in the following manner.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 259.

„Същата сила трябваше също да застане в Светата земя и да я погълне. Рим влезе във връзка с Божия народ, юдеите, чрез съюз, през 162 г. пр. Хр., от която дата заема видно място в пророческия календар. Той обаче не придоби власт над Юдея чрез действително завоевание до 63 г. пр. Хр.; а това стана по следния начин.“ Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 259.

And then the third time he references the event, he again says 161 BC.

И когато за трети път се позовава на това събитие, той отново казва 161 г. пр.Хр.

“Having taken us down through the secular events of the empire to the end of the seventy weeks, the prophet, in verse 23, takes us back to the time when the Romans became directly connected with the people of God by the Jewish league, BC 161: from which point we are then taken down in a direct line of events to the final triumph of the church, and the setting up of God’s everlasting kingdom. The Jews, being grievously oppressed by the Syrian kings, sent an embassy to Rome, to solicit the aid of the Romans, and to join themselves in ‘a league of amity and confederacy with them.’ 1 Maccabees 8; Prideaux, II, 234; Josephus’s Antiquities, book 12, chapter 10, section 6. The Romans listened to the request of the Jews, and granted them a decree, couched in these words:—

„След като ни превежда през светските събития на империята до края на седемдесетте седмици, пророкът, в стих 23, ни връща назад до времето, когато римляните станали пряко свързани с Божия народ чрез юдейския съюз, 161 г. пр. Хр.; от тази точка нататък след това биваме проследени по една пряка линия на събитията до окончателния триумф на църквата и установяването на вечното Божие царство. Юдеите, бидейки тежко потискани от сирийските царе, изпратили посолство в Рим, за да поискат помощта на римляните и да се присъединят към тях „в съюз на приятелство и съглашение“. 1 Макавеи 8; Prideaux, II, 234; Josephus’s Antiquities, book 12, chapter 10, section 6. Римляните се вслушали в молбата на юдеите и им издали постановление, съставено в следните думи:—“

“‘The decree of the senate concerning a league of assistance and friendship with the nation of the Jews. It shall not be lawful for any that are subject to the Romans, to make war with the nation of the Jews, nor to assist those that do so, either by sending them corn, or ships, or money; and if any attack be made upon the Jews, the Romans shall assist them as far as they are able; and again, if any attack be made upon the Romans, the Jews shall assist them. And if the Jews have a mind to add to, or to take from, this league of assistance, that shall be done with the common consent of the Romans. And whatever addition shall thus be made, it shall be of force.’ ‘This decree,’ says Josephus, ‘was written by Eupolemus, the son of John, and by Jason, the son of Eleazer, when Judas was high priest of the nation, and Simon, his brother, was general of the army. And this was the first league that the Romans made with the Jews, and was managed after this manner.’” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 271.

„„Постановлението на сената относно съюз за взаимопомощ и приятелство с народа на юдеите. Не ще бъде позволено на никого, който е подвластен на римляните, да воюва против народа на юдеите, нито да подпомага онези, които вършат това, било чрез изпращане на жито, или кораби, или пари; и ако бъде извършено каквото и да било нападение срещу юдеите, римляните ще им окажат помощ, доколкото са в състояние; и също така, ако бъде извършено каквото и да било нападение срещу римляните, юдеите ще им окажат помощ. И ако юдеите пожелаят да прибавят нещо към този съюз за взаимопомощ или да отнемат нещо от него, това ще бъде сторено с общото съгласие на римляните. И каквото и прибавяне да бъде така направено, то ще има сила.“ „Това постановление“, казва Йосиф Флавий, „бе написано от Евполем, сина на Йоан, и от Ясон, сина на Елеазар, когато Юда беше първосвещеник на народа, а Симон, неговият брат, беше военачалник на войската. И това беше първият съюз, който римляните сключиха с юдеите, и той бе уреден по този начин.““ Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 271.

It is not my burden to explain why Smith cited 162 BC, other than my assumption it was a typo. My point is in referencing the emphasis he places upon what he identifies as “a manifest rule of interpretation that we may look for nations to be noticed in prophecy when they become so far connected with the people of God that mention of them becomes necessary to make the records of sacred history complete.” When Smith emphasizes that rule, he identifies that Rome became connected with the people of God at the “league,” of verse twenty-three in 161 BC, but Smith identifies that Rome is first introduced into the prophetic narrative in 200 BC, thirty-nine years before 161 BC.

Не е моя грижа да обяснявам защо Смит е посочил 162 г. пр. Хр., освен предположението ми, че това е била печатна грешка. Моята цел е да посоча, като се позовавам на ударението, което той поставя върху онова, което определя като „явно правило за тълкуване, според което можем да очакваме народите да бъдат отбелязвани в пророчеството, когато станат дотолкова свързани с Божия народ, че споменаването им стане необходимо, за да бъдат записите на свещената история пълни“. Когато Смит подчертава това правило, той посочва, че Рим е станал свързан с Божия народ при „съюза“ от двадесет и трети стих през 161 г. пр. Хр., но Смит установява, че Рим е въведен за пръв път в пророческия разказ през 200 г. пр. Хр., тридесет и девет години преди 161 г. пр. Хр.

“A new power is now introduced,—‘the robbers of thy people;’ literally, says Bishop Newton, ‘the breakers of thy people.’ Far away on the banks of the Tiber, a kingdom had been nourishing itself with ambitious projects and dark designs. Small and weak at first, it grew with marvelous rapidity in strength and vigor, reaching out cautiously here and there to try its prowess, and test the vigor of its warlike arm, till, conscious of its power, it boldly reared its head among the nations of the earth, and seized with invincible hand the helm of their affairs. Henceforth the name of Rome stands upon the historic page, destined for long ages to control the affairs of the world, and exert a mighty influence among the nations even to the end of time.

„Сега се въвежда една нова сила — „разбойниците на твоя народ“; буквално, казва епископ Нютон, „разрушителите на твоя народ“. Далеч, по бреговете на Тибър, едно царство бе подхранвало себе си с честолюбиви замисли и мрачни кроежи. Отначало малко и слабо, то нарасна с чудна бързина в сила и мощ, като предпазливо простираше тук и там влиянието си, за да изпита своето могъщество и да провери крепостта на своята войнствена десница, докато, осъзнало силата си, дръзко не издигна глава сред народите на земята и с непобедима ръка не сграбчи кормилото на техните дела. Отсега нататък името Рим стои върху страницата на историята, предназначено през дълги векове да направлява делата на света и да упражнява могъщо влияние сред народите дори до края на времето.

“Rome spoke; and Syria and Macedonia soon found a change coming over the aspect of their dream. The Romans interfered in behalf of the young king of Egypt, determined that he should be protected from the ruin devised by Antiochus and Philip. This was BC 200, and was one of the first important interferences of the Romans in the affairs of Syria and Egypt.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 256.

„Рим проговори; и Сирия и Македония скоро усетиха как върху образа на тяхната мечта настъпва промяна. Римляните се намесиха в полза на младия цар на Египет, решени той да бъде защитен от гибелта, замислена от Антиох и Филип. Това беше 200 г. пр. Хр. и бе една от първите важни намеси на римляните в делата на Сирия и Египет.“ Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 256.

Rome is first introduced into the prophetic narrative in the year 200 BC, and that introduction in verse fourteen, is the most significant reference of Rome in all of Daniel, for it is the very verse that defines Rome as the symbol that establishes the vision. Why Smith could emphasize such a rule of prophecy, then cite 161 BC, while also identifying the year 200 BC, as the point where the power of Rome was “introduced,” is not a problem I wish to resolve. If I have a question that needs to be resolved, it would be whether the rule as defined by Smith is valid or not. If it is valid, then I would argue that verse fourteen, must have a connection with the Jews, that occurred before the league of 161 BC.

Рим е въведен за пръв път в пророческия разказ през 200 г. пр. Хр., и това въвеждане в четиринадесети стих е най-значимото споменаване на Рим в цялата книга на Данаил, защото именно този стих определя Рим като символа, който установява видението. Защо Смит би могъл да подчертава такова правило на пророчеството, а после да посочи 161 г. пр. Хр., като същевременно също така определя 200 г. пр. Хр. като момента, в който силата на Рим е била „въведена“, не е въпрос, който желая да разрешавам. Ако имам въпрос, който трябва да бъде разрешен, той би бил дали правилото, както е определено от Смит, е валидно или не. Ако е валидно, тогава бих твърдял, че четиринадесети стих трябва да има връзка с юдеите, която е настъпила преди съюза от 161 г. пр. Хр.

I understand that the history of verses thirteen to fifteen, are identifying a history in the last days when papal Rome intrudes herself into prophetic history, and she does so in connection with the United States, who are God’s people in that history. Because Jesus always illustrates the end with the beginning, the year 200 BC, when pagan Rome came into history, must have a connection with people of God in that history. Therefore, I agree with Smith’s rule, even if he found no direct connection between Rome and the Jews in the year 200 BC.

Разбирам, че историята на стихове тринадесети до петнадесети посочва една история в последните дни, когато папският Рим се намесва в пророческата история, и тя прави това във връзка със Съединените щати, които са Божият народ в тази история. Понеже Исус винаги представя края чрез началото, годината 200 пр. Хр., когато езическият Рим навлезе в историята, трябва да има връзка с Божия народ в тази история. Следователно аз съм съгласен с правилото на Смит, дори и ако той не е намерил пряка връзка между Рим и юдеите в 200 г. пр. Хр.

Verses eleven and twelve, identify the victory and aftermath of the Battle of Raphia, which occurred in 217 BC, between the Seleucid Empire, led by Antiochus III Magnus, or “The Great”, and the Ptolemaic Kingdom of Egypt, led by King Ptolemy IV Philopator. This battle occurred during the struggle for control over Coele-Syria (southern Syria) and southern Palestine, territories contested between the Ptolemaic and Seleucid kingdoms. Ptolemy IV Philopator’s victory at Raphia allowed him to maintain control over Coele-Syria and southern Palestine for a time.

Стихове единадесети и дванадесети посочват победата и последиците от битката при Рафия, която се състоя през 217 г. пр. Хр. между Селевкидската империя, водена от Антиох III Магнус, или „Велики“, и Птолемеевото царство на Египет, водено от цар Птолемей IV Филопатор. Тази битка се състоя по време на борбата за контрол над Келесирия (южна Сирия) и южна Палестина — територии, оспорвани между Птолемеевото и Селевкидското царство. Победата на Птолемей IV Филопатор при Рафия му позволи за известно време да запази контрола над Келесирия и южна Палестина.

The Battle of Panium, which occurred seventeen years later in 200 BC, also known as the Battle of Mount Panium or the Battle of Paneas, was between the Seleucid Empire, led by King Antiochus III, and the Ptolemaic Kingdom of Egypt, led by King Ptolemy V.

Битката при Паниум, състояла се седемнадесет години по-късно, през 200 г. пр. Хр., известна също като Битката при планината Паниум или Битката при Панеас, се води между Селевкидската империя, водена от цар Антиох III, и Птолемеевото царство на Египет, водено от цар Птолемей V.

Thirty-one years later, in 167 BC, the Maccabean Revolt, a Jewish rebellion against the Seleucid Empire’s attempts to suppress Jewish religious practices and impose Hellenistic culture, began in the town of Modein, a small town located in the region of Judea, in what is now modern-day Israel.

Тридесет и една години по-късно, през 167 г. пр. Хр., Макавейското въстание — юдейско въстание срещу опитите на Селевкидската империя да потисне юдейските религиозни практики и да наложи елинистическата култура — започва в град Модеин, малък град, разположен в областта Юдея, на територията на днешен Израил.

The event in question involved the infamous Greek Seleucid ruler, Antiochus IV Epiphanes, who had imposed strict Hellenistic practices on the Jewish population, including the prohibition of Jewish religious observances and the desecration of the Temple in Jerusalem. In an effort to enforce his decrees, Antiochus sent representatives to various towns and villages to compel the Jewish inhabitants to comply with his orders.

Събитието, за което става дума, бе свързано с печално известния гръцки селевкидски владетел Антиох IV Епифан, който бе наложил строги елинистически практики на юдейското население, включително забраната на юдейските религиозни обреди и оскверняването на Храма в Йерусалим. В стремежа си да наложи своите укази, Антиох изпрати представители в различни градове и села, за да принудят юдейските жители да се съобразят с неговите заповеди.

In Modein, one of the Seleucid officials arrived to enforce the king’s decree by commanding the Jewish inhabitants to participate in pagan rituals and make offerings to Greek gods. An elderly Jewish priest named Mattathias refused to comply with the order and killed both a Jew who stepped forward to offer the sacrifice and the Seleucid official. This act of defiance by Mattathias and his family marked the beginning of the Maccabean Revolt against Seleucid rule.

В Модиин един от селевкидските служители пристигна, за да наложи царския указ, като заповяда на юдейските жители да участват в езически обреди и да принасят жертви на гръцките богове. Възрастен юдейски свещеник на име Мататия отказа да се подчини на заповедта и уби както един юдеин, който пристъпи напред, за да принесе жертвата, така и селевкидския служител. Този акт на неподчинение от страна на Мататия и неговото семейство отбеляза началото на Макавейското въстание срещу селевкидското владичество.

Mattathias and his five sons, including Judas Maccabee, fled to the hills and began a guerrilla war against the Seleucid forces. The revolt eventually grew in strength and support, leading to a series of military victories against the Seleucids.

Мататия и петимата му синове, включително Юда Макавей, избягаха в хълмовете и започнаха партизанска война срещу селевкидските сили. Въстанието постепенно нарасна по сила и подкрепа, което доведе до поредица от военни победи над селевкидите.

The events at Modein in 167 BC, were a pivotal moment in Jewish history, marking the beginning of the Maccabean Revolt and the struggle for religious freedom and independence against foreign rule. The rededication of the second temple in Jerusalem, which marks the historical event celebrated during Hanukkah, occurred in 164 BC, three years before the “league” of verse twenty-three.

Събитията в Модин през 167 г. пр. Хр. бяха повратен момент в еврейската история, отбелязвайки началото на Макавейското въстание и борбата за религиозна свобода и независимост срещу чуждото владичество. Повторното освещаване на втория храм в Йерусалим, което бележи историческото събитие, чествано по време на Ханука, настъпи през 164 г. пр. Хр., три години преди „съюза“ от двадесет и трети стих.

After reclaiming Jerusalem and the Temple, the Maccabees cleansed the Temple of the pagan defilements and restored it to its proper religious use. According to tradition, they found only a single cruse of consecrated oil, enough to light the menorah for only one day. Actually, no contemporary historical witness of that event exists, and it was not until the sixth century that the Jewish fable is found in literature. Sister White compares the apostate Jewish church with the Catholic church, especially emphasizing that both churches base the religion upon human customs and traditions. As with the many various fabricated miracles within the history of the papal Church, the fable of the one days oil lasting for eight days has no historical witness.

След като си възвърнаха Йерусалим и Храма, Макавеите очистиха Храма от езическите осквернения и го възстановиха за надлежната му религиозна употреба. Според преданието те намерили само един съд с осветено масло, достатъчен да поддържа светлината на менората само за един ден. Всъщност не съществува никакво съвременно историческо свидетелство за това събитие и едва през VI век тази юдейска басня се появява в литературата. Сестра Уайт сравнява отстъпилата юдейска църква с Католическата църква, като особено подчертава, че и двете църкви основават религията върху човешки обичаи и предания. Както при многобройните различни измислени чудеса в историята на папската църква, така и баснята за това, че маслото за един ден е стигнало за осем дни, няма историческо свидетелство.

Verse ten, of Daniel chapter eleven, identifies the first battle of the three battles of verse forty, which I have previously identified as three battles of a cold war, as well as, three proxy wars. A sister questioned my defining the Ukrainian War, which is the second of these three wars as cold wars, for as she correctly pointed out there has been abundant death and destruction. What I have been defining in previous articles as the three battles of the “cold war”, was defined in those terms to draw a distinction between these three battles and the three World Wars that occur during the history of the earth beast of Revelation thirteen. These three wars are proxy wars and have also been defined that way.

Десетият стих на единадесета глава от Данаил посочва първата битка от трите битки на четиридесетия стих, които по-рано определих като три битки на една студена война, а също и като три войни чрез посредници. Една сестра постави под въпрос това, че определям Украинската война, която е втората от тези три войни, като студена война, тъй като, както тя правилно отбеляза, има изобилна смърт и разрушение. Онова, което в предишни статии определях като трите битки на „студената война“, бе определено с тези термини, за да се направи разграничение между тези три битки и трите Световни войни, които настъпват в течение на историята на земния звяр от Откровение тринадесета глава. Тези три войни са войни чрез посредници и също така са били определяни по този начин.

I intend to identify those three battles as “the three battles of verse forty” or proxy wars, from this point onward in these articles, to remove the discrepancy of identifying a hot war as a cold war. By my definition, the three battles of verse forty, do not include the battle of 1798, which is part of verse forty, but only the three battles from the time of the end in 1989 unto the Sunday law of verse forty-one. The three battles are more correctly identified as proxy wars, that are accomplished within the context of the warfare between the king of the north and the king of the south, which in the history of verse forty, represent the warfare between Catholicism (the king of the north) and Communism (the king of the south).

Оттук нататък в тези статии възнамерявам да обозначавам тези три битки като „трите битки на четиридесети стих“ или като прокси войни, за да се отстрани несъответствието при определянето на една гореща война като студена война. Според моето определение трите битки на четиридесети стих не включват битката от 1798 г., която е част от четиридесети стих, а само трите битки от времето на края през 1989 г. до неделния закон на четиридесет и първи стих. Трите битки по-правилно се определят като прокси войни, които се осъществяват в контекста на войната между северния цар и южния цар, което в историята на четиридесети стих представлява войната между католицизма (северния цар) и комунизма (южния цар).

The first of those three battles identifies the victory of Catholicism over Communism in 1989, as the papacy joined with its proxy army, represented by the United States, in sweeping away the Soviet Union in 1989, though Russia, the head (or “fortress”), was left standing. The current Ukrainian War is once again a battle between Catholicism and Communism, with the papacy employing the Ukrainian government as its proxy against Russia, along with the support of the papacy’s previous proxy power, the United States, including the rest of the globalist western world. That war is represented in verses eleven and twelve, and identifies that Communism (Russia), will prevail over Catholicism.

Първата от тези три битки обозначава победата на католицизма над комунизма през 1989 г., когато папството се съюзи със своята прокси армия, представена от Съединените щати, за да помете Съветския съюз през 1989 г., макар че Русия, главата (или „крепостта“), остана да стои. Настоящата украинска война отново е битка между католицизма и комунизма, в която папството използва украинското правителство като свой прокси срещу Русия, заедно с подкрепата на предишната прокси сила на папството, Съединените щати, включително и останалата част от глобалисткия западен свят. Тази война е представена в единадесети и дванадесети стих и показва, че комунизмът (Русия) ще надделее над католицизма.

The third of those three proxy battles is represented in verse fifteen, as the Battle of Panium. The battle was between the Ptolemaic kingdom (the king of the south) and the Seleucid kingdom (the king of the north). In that battle the proxy army of Catholicism is once again the United States.

Третата от тези три войни чрез пълномощници е представена в петнадесети стих като битката при Паниум. Битката беше между Птолемеевото царство (южния цар) и Селевкидското царство (северния цар). В тази битка армията-пълномощник на католицизма отново са Съединените щати.

In the first battle in 1989, the proxy army of the Republican horn of the United States was employed by the papacy to bring down the political structure of the Soviet Union, while leaving intact, its head (Russia). In the second battle, which is the Ukrainian war, the proxy army of the Nazi’s is defeated by Russia. In the third battle the United States, the proxy army of the papacy again defeats the king of the south.

В първата битка през 1989 г. прокси армията на републиканския рог на Съединените щати беше използвана от папството, за да събори политическата структура на Съветския съюз, като същевременно остави непокътната неговата глава (Русия). Във втората битка, която е украинската война, прокси армията на нацистите е победена от Русия. В третата битка Съединените щати, прокси армията на папството, отново побеждават южния цар.

The three battles bear the signature of “Truth”, with the first and last battles being carried out by the victorious proxy army of the United States. In the first battle the head of the king of the south was left intact, and in the third battle the proxy army of the United States, becomes the head of the king of the south. The second proxy army was also the proxy army of the papacy in the Second World War. In both instances the proxy army of Nazism was and will be defeated. The papacy fully subdues all her enemies before verse sixteen, when the threefold union is accomplished.

Трите битки носят печата на „Истината“, като първата и последната битка се водят от победоносната прокси армия на Съединените щати. В първата битка главата на южния цар беше оставена непокътната, а в третата битка прокси армията на Съединените щати става главата на южния цар. Втората прокси армия беше също и прокси армия на папството през Втората световна война. И в двата случая прокси армията на нацизма е била и ще бъде победена. Папството напълно покорява всички свои врагове преди стих шестнадесети, когато се осъществява тройният съюз.

“Ptolemy [Putin] lacked the prudence to make a good use of his victory. Had he followed up his success, he would probably have become master of the whole kingdom of Antiochus; but content with making only a few menaces and a few threats, he made peace that he might be able to give himself up to the uninterrupted and uncontrolled indulgence of his brutish passions. Thus, having conquered his enemies, he was overcome by his vices, and, forgetful of the great name which he might have established, he spent his time in feasting and lewdness.

„Птолемей [Путин] не притежаваше благоразумието да използва добре победата си. Ако бе развил успеха си докрай, той вероятно би станал господар на цялото царство на Антиох; но, задоволявайки се само с няколко закани и няколко заплахи, той сключи мир, за да може да се отдаде на непрекъснатото и необуздано угаждане на своите скотски страсти. Така, след като бе победил враговете си, той бе победен от пороците си и, забравяйки великото име, което би могъл да утвърди, прекарваше времето си в пиршества и разврат.“

“His heart was lifted up by his success, but he was far from being strengthened by it; for the inglorious use he made of it caused his own subjects to rebel against him.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 254.

„Сърцето му се възгордя поради успеха му, но той бе далеч от това да бъде укрепен чрез него; защото безславната употреба, която направи от него, накара собствените му поданици да се разбунтуват против него.“ Урая Смит, „Daniel and the Revelation“, 254.

A second witness that the victory of Putin marks his end, is with the southern kingdom of Judah’s king Uzziah, whose heart was also lifted up by his military victories, and thereafter, as with Ptolemy, sought to perform the work of the priests in the sanctuary, and was struck with leprosy and immediately removed from power. Putin’s victory in the Ukrainian war marks the beginning of his end as the king of the south (the king of atheism). His end was typified with the beginning of verse forty’s prophetic king of the south (France), which identified a revolution that overthrew the leadership, as happened with Ptolemy. Putin’s end was also represented with the end of the Soviet Union, where the leader (Gorbachev), dissolved the Soviet Union, and immediately took a job with the United Nations, the last-day globalist symbol of atheism, the king of the south. After Putin’s victory in the Ukraine, he is also typified by Napoleon at Waterloo, and the exile that followed; and also, king Uzziah, with his leprosy, and the exile that followed, as well as Ptolemy’s drunken end and the end of the Soviet Union in 1989.

Второ свидетелство, че победата на Путин бележи неговия край, се намира при цар Озия от южното царство Юда, чието сърце също се възгордя поради военните му победи и който след това, както и Птолемей, се стремеше да извършва делото на свещениците в светилището, и бе поразен от проказа и незабавно отстранен от власт. Победата на Путин във войната в Украйна бележи началото на неговия край като цар на юга (царят на атеизма). Неговият край бе предобразен с началото на пророческия цар на юга от четиридесети стих (Франция), което посочи една революция, която свали ръководството, както се случи с Птолемей. Краят на Путин бе представен също и чрез края на Съветския съюз, когато водачът (Горбачов) разпусна Съветския съюз и незабавно прие длъжност в Организацията на обединените нации, глобалистичния символ на атеизма в последните дни, царя на юга. След победата на Путин в Украйна той също е предобразен от Наполеон при Ватерло и от последвалото изгнание; а също и от цар Озия, с неговата проказа и последвалото изгнание, както и от пиянския край на Птолемей и края на Съветския съюз през 1989 година.

The Battle of Panium occurred in 200 BC, and in that very year Rome openly intercedes into history. Their insertion into the prophetic narrative precedes the conquering of Jerusalem represented in verse sixteen, and fulfilled in 63 BC. at the time she proclaimed that she was the defender of the child king in Egypt. In the third battle of verse forty, involving the kings of the north and south, the papacy will insert itself into history again, pretending to be the protector of Russia. At that same time Seleucus, in the type, defeated Ptolemy in the battle of Panium, thus identifying that the United States, the proxy army of the papacy in the first and last battles of verse forty, defeats “Egypt” (the king of the south).

Битката при Паний се състоя през 200 г. пр. Хр., и именно в същата тази година Рим открито се намесва в историята. Тяхното включване в пророческия разказ предхожда завладяването на Йерусалим, представено в стих шестнадесет и изпълнено през 63 г. пр. Хр., когато тя заяви, че е защитник на детето-цар в Египет. В третата битка от стих четиридесет, включваща северния и южния цар, папството отново ще се намеси в историята, преструвайки се, че е защитник на Русия. В същото това време Селевк, в прообраза, победи Птолемей в битката при Паний, като по този начин се установява, че Съединените щати, заместващата армия на папството в първата и последната битка от стих четиридесет, побеждават „Египет“ (южния цар).

In the year 200 BC, we symbolically find the papacy, as the whore of Tyre begins to sing her songs of fornication in advance of the threefold union at the Sunday law of verse sixteen. At the same time the United States prevails over the United Nations, thus securing its position as the premier king of the ten kings. All the dynamics of the threefold union that are accomplished at the Sunday law, are settled before verse sixteen.

През 200 г. пр. Хр. ние символично откриваме папството, когато тирската блудница започва да пее своите песни на блудство в предвкусване на тройния съюз при неделния закон от шестнадесети стих. В същото време Съединените щати надделяват над Обединените нации, като по този начин утвърждават своето положение като върховен цар на десетте царе. Всички динамики на тройния съюз, които се осъществяват при неделния закон, са уредени преди шестнадесети стих.

The dragon power’s political structure, as represented by the United Nations, agrees, in verse sixteen, to give its political structure to the beast, but before it does so the papacy conquers the religion of the dragon. Paganism must once again, be taken away. Protestantism was removed in the Reagan years, in the first battle of verse forty, and in the time of the last Republican president the religion of the dragon will also be placed into subjection to the religion of Catholicism, as it was in the year 508. The process of removing any religious resistance to the papacy being placed upon the throne began in the Reagan years, and it ends in the Trump years. The resistance of apostate Protestantism against Catholicism was removed in the first battle of verse forty, and the resistance of spiritualism will be removed in the last battle of verse forty.

Политическата структура на силата на змея, представена от Обединените нации, според шестнадесетия стих се съгласява да предаде своята политическа структура на звяра; но преди да направи това, папството покорява религията на змея. Езичеството трябва отново да бъде отстранено. Протестантството бе отстранено в годините на Рейгън, в първата битка от четиридесетия стих, а във времето на последния президент републиканец религията на змея също ще бъде подчинена на религията на католицизма, както беше през 508 година. Процесът на премахване на всяка религиозна съпротива срещу поставянето на папството на престола започна в годините на Рейгън и завършва в годините на Тръмп. Съпротивата на отстъпническия протестантизъм срещу католицизма бе отстранена в първата битка от четиридесетия стих, а съпротивата на спиритизма ще бъде отстранена в последната битка от четиридесетия стих.

In the same complicated interplay of human events, apostate Protestantism must establish itself as the religious and political authority over the ten kings of Revelation chapter seventeen. Thus, the Battle of Panium is identifying when the United States prevails over the United Nations, just before the Sunday law of verse sixteen.

В същото това сложно взаимодействие на човешките събития отстъпническият протестантизъм трябва да се утвърди като религиозната и политическата власт над десетте царе от седемнадесета глава на Откровението. Така битката при Паниум посочва момента, когато Съединените щати надделяват над Организацията на обединените нации, непосредствено преди неделния закон от стих шестнадесети.

It is an established rule of prophecy that the dragon, the beast and the false prophet each have their own peculiar prophetic characteristics. One of those prophetic characteristics is that the beast (Catholicism), is always prophetically located in the city of Rome. The False Prophet is always prophetically located in the United States. But with the dragon, the characteristic of where the dragon is prophetically located is that it always moves. The dragon began in heaven, then came to the Garden of Eden, and eventually the dragon is located in Egypt.

Утвърдено правило на пророчеството е, че змеят, звярът и лъжепророкът имат всеки свои особени пророчески характеристики. Една от тези пророчески характеристики е, че звярът (католицизмът) пророчески винаги се намира в град Рим. Лъжепророкът пророчески винаги се намира в Съединените щати. Но при змея характерната особеност относно това къде пророчески се намира е, че той винаги се премества. Змеят започна в небето, след това дойде в Едемската градина, а накрая змеят се намира в Египет.

Speak, and say, Thus saith the Lord God; Behold, I am against thee, Pharaoh king of Egypt, the great dragon that lieth in the midst of his rivers, which hath said, My river is mine own, and I have made it for myself. Ezekiel 29:3.

Говори и кажи: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против теб, фараоне, царю Египетски, големият змей, който лежи сред своите реки, който е казал: Моя е реката ми, и аз я направих за себе си. Езекиил 29:3.

The prophetic location of the dragon moves. In the time of John, the seat of the dragon, which represents its throne, was identified as being in Pergamos.

Пророческото местоположение на змея се премества. По времето на Йоан седалището на змея, което представлява неговия престол, беше определено като намиращо се в Пергам.

And to the angel of the church in Pergamos write; These things saith he which hath the sharp sword with two edges; I know thy works and where thou dwellest, even where Satan’s seat is: and thou holdest fast my name, and hast not denied my faith, even in those days wherein Antipas was my faithful martyr, who was slain among you, where Satan dwelleth. Revelation 2:12, 13.

И до ангела на църквата в Пергам пиши: Това казва Оня, Който има острия меч с две остриета: Зная твоите дела и къде живееш — там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво Моето име, и не си се отрекъл от Моята вяра дори в дните, когато Антипа, Моят верен мъченик, беше убит между вас, където живее Сатана. Откровение 2:12, 13.

The practice of pagan Rome was to bring all the pagan deities they became associated with back to the city of Rome, and represent them in the Pantheon Temple. This is why Daniel records that the “place of his sanctuary was cast down.” The place of pagan Rome’s sanctuary was the city of Rome, which was cast down by Constantine in the year 330, but the sanctuary that was “in” Rome was the Pantheon Temple, Pan-Theon meaning, “the temple of all the gods”. The Romans moved the location of Satan’s seat to the Pantheon Temple from Pergamos. Sister White informs us that pagan Rome is the dragon.

Практиката на езическия Рим беше да довежда в града Рим всички езически божества, с които влизаше в съприкосновение, и да ги представя в храма Пантеон. Ето защо Даниил записва, че „мястото на светилището му беше повалено“. Мястото на светилището на езическия Рим беше градът Рим, който беше повален от Константин в 330 година, но светилището, което беше „в“ Рим, беше храмът Пантеон, Пан-Теон, означаващо „храмът на всички богове“. Римляните преместиха местоположението на седалището на Сатана от Пергам в храма Пантеон. Сестра Уайт ни уведомява, че езическият Рим е змеят.

“Thus while the dragon, primarily, represents Satan, it is, in a secondary sense, a symbol of pagan Rome.” The Great Controversy, 439.

„Така, докато змеят, преди всичко, представлява Сатана, той е, във вторичен смисъл, символ на езическия Рим.“ Великата борба, 439.

Pagan Rome divided into ten nations, and France became the king of the south when it introduced the atheism of Egypt during the French Revolution. By 1917, the dragon had moved from France to Russia. Verse ten represents 1989, and verses eleven and twelve, represent the battles of “the borderline” (Raphia and Ukraine), and the battle of Panium represents the third step the papacy accomplishes as she secures the threefold union in verse sixteen. It represents the hidden history of verse forty.

Езическият Рим се раздели на десет народа и Франция стана южният цар, когато въведе атеизма на Египет по време на Френската революция. До 1917 г. змеят се беше преместил от Франция в Русия. Десети стих представя 1989 г., а единадесети и дванадесети стих представят битките при „пограничието“ (Рафа и Украйна), а битката при Паниум представя третата стъпка, която папството осъществява, когато утвърждава тройния съюз в шестнадесети стих. Това представя скритата история на четиридесети стих.

We will continue this study in the next article.

Ще продължим това изследване в следващата статия.

When Jesus came into the coasts of Caesarea Philippi [Panium], he asked his disciples, saying, Whom do men say that I the Son of man am? And they said, Some say that thou art John the Baptist: some, Elias; and others, Jeremias, or one of the prophets. He saith unto them, But whom say ye that I am? And Simon Peter answered and said, Thou art the Christ, the Son of the living God. And Jesus answered and said unto him, Blessed art thou, Simon Barjona: for flesh and blood hath not revealed it unto thee, but my Father which is in heaven. And I say also unto thee, That thou art Peter, and upon this rock I will build my church; and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven. Then charged he his disciples that they should tell no man that he was Jesus the Christ. From that time forth began Jesus to show unto his disciples, how that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day. Matthew 16:13–21.

А когато Исус дойде в пределите на Кесария Филипова [Паниум], попита учениците Си, казвайки: За кого Ме мислят човеците, Мене, Човешкия Син? А те казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други — Илия; а други — Еремия, или един от пророците. Той им казва: А вие за кого Ме мислите? А Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си ти, Симоне, сине Йонин; защото не плът и кръв ти откриха това, а Моят Отец, Който е на небесата. И Аз ти казвам още: ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Тогава Той заповяда на учениците Си да не казват никому, че Той е Исус Христос. Оттогава Исус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. Матей 16:13–21.