Uriah Smith wrote, “Rome became connected with the people of God, the Jews, by alliance, BC 162.” Most modern historians mark the date as 161 BC, and Smith twice references 161 BC, in the same book. My assumption is that this reference to 162 BC, is a typo.
Урия Смит пише: „Рим се свърза чрез съюз с Божия народ, юдеите, през 162 г. пр. Хр.“ Повечето съвременни историци посочват датата като 161 г. пр. Хр., а Смит на два пъти споменава 161 г. пр. Хр. в същата книга. Моето предположение е, че това позоваване на 162 г. пр. Хр. е печатна грешка.
“By verses 23 and 24 we are brought down this side of the league between the Jews and the Romans, BC 161, to the time when Rome had acquired universal dominion.” Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 273.
„Чрез стихове 23 и 24 ние се довеждаме до времето отсам съюза между юдеите и римляните, 161 г. пр. Хр., когато Рим бе придобил всеобщо владичество.“ — Uriah Smith, Daniel and the Revelation, 273.
Verses eleven and twelve, identify the victory and aftermath of the Battle of Raphia, which occurred in 217 BC, between the Seleucid Empire, led by Antiochus III the Great, and the Ptolemaic Kingdom of Egypt, led by King Ptolemy IV Philopator.
Единадесетият и дванадесетият стих посочват победата и последиците от битката при Рафия, състояла се през 217 г. пр. Хр., между Селевкидската империя, водена от Антиох III Велики, и Птолемеевото царство Египет, водено от цар Птолемей IV Филопатор.
The Battle of Panium, which occurred seventeen years later in 200 BC, was again between the Seleucid kingdom, and the Ptolemaic kingdom.
Битката при Паний, която се състоя седемнадесет години по-късно, през 200 г. пр. Хр., отново беше между Селевкидското царство и Птолемеевото царство.
The Maccabean Revolt, began in 167 BC, and was the Jewish rebellion against the Seleucid Empire’s attempts to suppress Jewish religious practices and impose Greek culture.
Макавейското въстание започва през 167 г. пр. Хр. и представлява юдейския бунт срещу опитите на Селевкидската империя да потисне юдейските религиозни практики и да наложи гръцката култура.
The rededication of the Second Temple in Jerusalem, which marks the historical event celebrated during Hanukkah, occurred in 164 BC, three years before the “league” of verse twenty-three. This event followed the successful military campaign of the Maccabees against the forces of the Seleucid Empire, led by the infamous Antiochus IV Epiphanes, who had desecrated the Temple and outlawed Jewish religious practices. Antiochus IV Epiphanes died shortly after the victory that is commemorated by Hanukkah, and marks the descent of Syrian power from that point onward in history.
Повторното освещаване на Втория храм в Йерусалим, което бележи историческото събитие, чествано по време на Ханука, се е случило през 164 г. пр. Хр., три години преди „съюза“ от двадесет и трети стих. Това събитие последвало успешния военен поход на Макавеите срещу силите на Селевкидската империя, водени от печално известния Антиох IV Епифан, който бил осквернил Храма и забранил юдейските религиозни практики. Антиох IV Епифан умрял скоро след победата, възпоменавана от Ханука, и това бележи упадъка на сирийската мощ от този момент нататък в историята.
In 200 BC, (which was also the time of the Battle of Panium), Rome, for the first time inserted itself into the prophetic history of Daniel chapter eleven. There is the symbol which establishes the vision. Its purposeful influence in that history identifies the work of Jezebel, a symbol of a church that pulls strings from behind the scenes. Jezebel was home in Samaria when her husband Ahab watched her prophets get slain by Elijah. Herodias was not at Herod’s birthday party, where her daughter Salome seduced Herod. In the history of the United States, the papacy, represented by the whore of Tyre, is forgotten, until the end of the symbolic seventy years. She then begins to sing her songs of deception to the kings of the earth. The year 200 BC typifies when she begins to openly sing to the kings in the last days, just before the soon coming Sunday law, as represented in verse sixteen.
През 200 г. пр.Хр. (което беше и времето на битката при Панион) Рим за пръв път се намеси в пророческата история на единадесета глава на Даниил. Там се намира символът, който установява видението. Неговото целенасочено влияние в тази история определя делото на Езавел — символ на църква, която дърпа конците зад кулисите. Езавел беше у дома в Самария, когато нейният съпруг Ахав гледаше как пророците ѝ биват избити от Илия. Иродиада не беше на рождения ден на Ирод, където дъщеря ѝ Саломе съблазни Ирод. В историята на Съединените щати папството, представено чрез тирската блудница, е забравено до края на символичните седемдесет години. Тогава тя започва да пее своите песни на измама на земните царе. Годината 200 пр.Хр. е прообраз на времето, когато тя започва открито да пее на царете в последните дни, тъкмо преди скоро предстоящия неделен закон, както е представен в шестнадесети стих.
Before the “league” of the Jews in 161 BC to 158 BC, the Maccabees rededicated the temple, as is commemorated by Hanukkah in 164 BC. Then three years later, still in an ongoing struggle with the Syrians, the Maccabean Jews reached out to Rome for support. The “league” with Rome that was then formed becomes a prophetic test for God’s last-day students of prophecy.
Преди „съюза“ на юдеите през 161 пр. Хр. до 158 пр. Хр. Макавеите отново посветиха храма, както се възпоменава чрез Ханука през 164 пр. Хр. После, три години по-късно, все още в продължаваща борба със сирийците, макавейските юдеи потърсиха подкрепа от Рим. „Съюзът“ с Рим, който тогава бе сключен, се превръща в пророчески изпит за Божиите последновременни изследователи на пророчествата.
History identifies 161 BC as the point where the “league” took place, but the pioneers identify that history as 158 BC. Was Miller right, or are the modern historians right? Miller added six hundred and sixty-six years (666), to the year 158 BC, and arrived at the year 508, when “the daily” was taken away. Search as you might, it will be extremely difficult, if not actually impossible to find a historical support for 158 BC as the league between the Jews and the Romans.
История определя 161 г. пр. Хр. като момента, когато се е състоял „съюзът“, но пионерите определят тази история като 158 г. пр. Хр. Дали Милър е бил прав, или съвременните историци са прави? Милър прибавил шестстотин шестдесет и шест години (666) към 158 г. пр. Хр. и достигнал до 508 година, когато „ежедневната“ била отнета. Колкото и да търсите, ще бъде извънредно трудно, ако не и действително невъзможно, да се намери историческа подкрепа за 158 г. пр. Хр. като годината на съюза между юдеите и римляните.
Verse sixteen is the Sunday law, but before that history Rome enters into history to establish the vision in the year 200 BC. The Maccabean revolt began at Modein in 167 BC, and eventually they rededicated the temple in 164 BC. Then from 161 BC, to 158 BC, the Jews enter into a covenant with the Roman power. 161 BC to 158 BC represents a period of time which was required to establish the “league.” This understanding identifies the “league” in agreement with the historians’ testimony, and also with the chart that was directed by the hand of the Lord and should not be altered.
Шестнадесети стих е законът за неделята, но преди тази история Рим навлиза в историята, за да установи видението през 200 г. пр. Хр. Макавейското въстание започна в Модин през 167 г. пр. Хр., а впоследствие те отново осветиха храма през 164 г. пр. Хр. След това, от 161 г. пр. Хр. до 158 г. пр. Хр., юдеите влизат в съюз с римската власт. Периодът от 161 г. пр. Хр. до 158 г. пр. Хр. представлява време, което бе необходимо, за да се установи „съюзът“. Това разбиране отъждествява „съюза“ в съгласие както със свидетелството на историците, така и с картата, която бе направлявана от ръката на Господа и не бива да бъде изменяна.
The historians inform us that the process of negotiating treaties between ancient nations like Judah and Rome in the second century BC, varied depending on the specific circumstances, diplomatic protocols, and power dynamics involved. Typically, the process would begin with one party expressing interest in establishing a treaty or alliance with the other. In the case of Judah and Rome, Judah initiated contact with Rome to propose a formal alliance.
Историците ни осведомяват, че процесът на договаряне на съюзни договори между древни държави като Юдея и Рим през II в. пр. Хр. е варирал в зависимост от конкретните обстоятелства, дипломатическите протоколи и съотношението на силите. Обикновено процесът е започвал с това едната страна да изрази интерес към сключването на договор или съюз с другата. В случая на Юдея и Рим Юдея е установила контакт с Рим, за да предложи официален съюз.
Diplomatic channels would have been utilized to convey the proposal and initiate negotiations. This had to involve sending ambassadors or envoys to Rome to meet with its leaders or representatives. Once negotiations commenced, both parties would discuss the terms of the proposed treaty. This could involve a series of meetings, exchanges of diplomatic messages, and possibly the involvement of intermediaries or mediators to facilitate discussions. During negotiations, each party would consider the terms proposed by the other and may offer counter-proposals or seek amendments to certain terms. This process could involve careful deliberation, consultation with advisors, and assessments of the potential benefits and drawbacks of the proposed treaty.
За предаването на предложението и за започването на преговорите биха били използвани дипломатически канали. Това неизбежно е трябвало да включва изпращането на посланици или пратеници в Рим, за да се срещнат с неговите водачи или представители. След като преговорите започнели, двете страни щели да обсъдят условията на предложения договор. Това би могло да включва поредица от срещи, размяна на дипломатически послания и, евентуално, участието на посредници или медиатори за улесняване на обсъжданията. По време на преговорите всяка страна щяла да разгледа условията, предложени от другата, и би могла да отправи насрещни предложения или да поиска изменения в определени условия. Този процес би могъл да включва внимателно обсъждане, съвещаване със съветници и преценка на възможните ползи и недостатъци на предложения договор.
If both parties reached an agreement on the terms of the treaty, formal documentation would be prepared outlining the terms and conditions agreed upon by both sides. The treaty would then need to be ratified by the respective authorities of each nation. In the case of Rome, this might involve approval by the Senate or other governing bodies. Similarly, in Judah, the treaty would likely require approval by its leadership or governing council. Once ratified, the treaty would be implemented, and both parties would be expected to adhere to its terms. This might involve various forms of cooperation, mutual defense agreements, trade relations, or other forms of diplomatic engagement outlined in the treaty.
Ако и двете страни постигнеха съгласие относно условията на договора, щеше да бъде изготвена официална документация, в която да бъдат изложени условията и постановленията, приети от двете страни. След това договорът би трябвало да бъде ратифициран от съответните власти на всяка държава. В случая с Рим това би могло да включва одобрение от Сената или от други управителни органи. По същия начин в Юда договорът вероятно би изисквал одобрение от неговото ръководство или управителен съвет. След ратифицирането договорът би бил приведен в действие и от двете страни би се очаквало да се придържат към неговите условия. Това би могло да включва различни форми на сътрудничество, споразумения за взаимна отбрана, търговски отношения или други форми на дипломатическо взаимодействие, изложени в договора.
In the second century BC, travel from Judea (located in the eastern Mediterranean region) to Rome (located in central Italy) would have been a challenging and time-consuming endeavor, especially considering the limitations of ancient transportation methods. The distance between Judea and Rome is approximately 1,500 to 2,000 kilometers (930 to 1,240 miles) depending on the specific route taken. Sea travel was often faster and more efficient than overland travel in ancient times, but sea travel was subject to the prevailing winds. Traveling by ship from a port in Judea to a port in Italy (such as Ostia, the port of Rome) could take several weeks, depending on factors like wind conditions, sea currents, and the type of vessel used.
През II в. пр. Хр. пътуването от Юдея (разположена в източносредиземноморския регион) до Рим (разположен в централна Италия) би било трудно и отнемащо много време начинание, особено като се имат предвид ограниченията на древните транспортни средства. Разстоянието между Юдея и Рим е приблизително 1 500 до 2 000 километра (930 до 1 240 мили) в зависимост от избрания маршрут. В древността морското пътуване често е било по-бързо и по-ефективно от сухопътното, но е зависело от преобладаващите ветрове. Пътуването с кораб от пристанище в Юдея до пристанище в Италия (като Остия, пристанището на Рим) е можело да отнеме няколко седмици в зависимост от фактори като състоянието на ветровете, морските течения и вида на използвания плавателен съд.
Overland travel from Judea to Rome would have been slower and more arduous. Travelers would have to navigate through various terrains, including mountains, valleys, and rivers, and contend with obstacles such as bandits and hostile territories. It’s estimated that travel by foot or by horse-drawn carriage could take several months. Travel time would have also been influenced by factors such as the condition of roads, availability of accommodations and rest stops, and the need to rest and resupply along the way.
Сухопътното пътуване от Юдея до Рим би било по-бавно и по-трудно. Пътниците биха трябвало да си проправят път през разнообразни местности, включително планини, долини и реки, и да се справят с препятствия като разбойници и враждебни земи. Смята се, че пътуването пеш или с конска каруца би могло да отнеме няколко месеца. Времето за пътуване би се влияело също и от фактори като състоянието на пътищата, наличието на места за подслон и почивка, както и от необходимостта по пътя да се спира за отдих и снабдяване.
When the Maccabean Jews sought a league with Rome, they would have needed to send ambassadors to Rome. Once those ambassadors were received by the Roman authorities, there would be a period of negotiation. In historical theory, for no precise record is available, once a treaty was formalized, it would need to be taken back to Judea for confirmation, and then probably it would need to be returned to Rome to confirm the acceptance of the Jews. It is almost impossible to believe that the process of forming an alliance in that period of time would have been accomplished in one year, so the understanding that the “league” represents a process from 161 BC to 158 BC fits other lines of prophecy that identify the history that leads to the Sunday law of verse sixteen.
Когато юдеите макавеи потърсиха съюз с Рим, би трябвало да изпратят посланици в Рим. След като тези посланици бъдат приети от римските власти, би последвал период на преговори. Според историческата теория, тъй като не е налице точен запис, след като договорът бъде официално сключен, той би трябвало да бъде отнесен обратно в Юдея за потвърждение, а след това вероятно би трябвало да бъде върнат в Рим, за да се потвърди приемането му от юдеите. Почти невъзможно е да се повярва, че процесът на сключване на съюз в онзи период от време би могъл да бъде осъществен в рамките на една година, така че разбирането, че „съюзът“ представлява процес от 161 г. пр. Хр. до 158 г. пр. Хр., се съгласува с други пророчески линии, които посочват историята, водеща до неделния закон от шестнадесети стих.
A “league” that all historians agree was initiated by the Maccabean Jews, began in Judea in 161 BC. The purpose was that the Jews wanted support against the Syrians who they had been struggling with since their revolt began in 167 BC. The revolt was sparked by the efforts of Mattathias, a Jewish priest, and his five sons, particularly Judas Maccabee, to resist the Hellenization policies imposed by the Seleucid ruler Antiochus IV Epiphanes. These policies included attempts to suppress Jewish religious practices and force the adoption of Greek customs and beliefs.
Един „съюз“, за който всички историци са съгласни, че е бил иницииран от Макавейските юдеи, започнал в Юдея през 161 г. пр. Хр. Целта била юдеите да получат подкрепа срещу сирийците, с които се борели, откакто въстанието им започнало през 167 г. пр. Хр. Въстанието било предизвикано от усилията на Мататия, юдейски свещеник, и неговите петима синове, особено Юда Макавей, да се противопоставят на политиката на елинизация, наложена от селевкидския владетел Антиох IV Епифан. Тази политика включвала опити да бъдат потиснати юдейските религиозни практики и да бъде наложено възприемането на гръцки обичаи и вярвания.
The catalyst for the revolt was an incident in the village of Modein, where Mattathias refused to comply with a decree to offer a sacrifice to a Greek deity. “Modein” is derived from the Hebrew word “modi’a,” which means “to declare” or “to protest.” In his protest, Mattathias killed a Jewish apostate who was about to perform the sacrifice, and he and his sons fled to the hills, initiating a guerrilla warfare campaign against the Seleucid forces. The Maccabean Revolt lasted for several years, during which the Maccabees engaged in numerous battles against the Seleucids and their allies. Despite being vastly outnumbered and out-equipped, the Maccabees achieved several significant victories.
Катализаторът на въстанието беше един случай в село Модеин, където Мататия отказа да се подчини на указ да принесе жертва на гръцко божество. „Модеин“ произлиза от еврейската дума „модиа“, която означава „да обявя“ или „да протестирам“. В своя протест Мататия уби един отстъпник юдеин, който се канеше да извърши жертвоприношението, а той и синовете му избягаха в хълмовете, като така поставиха началото на партизанска война срещу селевкидските сили. Макавейското въстание продължи няколко години, през които макавеите водиха множество битки срещу селевкидите и техните съюзници. Въпреки че бяха многократно превъзхождани по численост и въоръжение, макавеите постигнаха няколко значителни победи.
The Seleucid Empire was seeking to impose the religion of Greece upon the Jews, and the Greeks represent the globalists of the last days. Their religion is expressed in the woke-ism that is currently being forced upon the United States and the world, by the globalist forces of the banking system, the mainstream media, the educational centers, and the tearing down of national distinctions through the forced immigration of illegal aliens. When Antiochus Epiphanes was forcing the Greek religion upon the Jews, there were Jews who were cooperating with his efforts. The Maccabees represent one class of apostate Jews, who were resisting the religion of Greece, but there was also another class of apostate Jews who were supporting the work of enforcing the Greek religion.
Селевкидската империя се стремеше да наложи гръцката религия върху юдеите, а гърците представляват глобалистите на последните дни. Тяхната религия се изразява в уокизма, който понастоящем се налага върху Съединените щати и света от глобалистките сили на банковата система, основните медии, образователните центрове и разрушаването на националните различия чрез принудителната имиграция на незаконни чужденци. Когато Антиох Епифан налагаше гръцката религия върху юдеите, имаше юдеи, които съдействаха на неговите усилия. Макавеите представляват една категория отстъпили юдеи, които се противопоставяха на гръцката религия, но имаше и друга категория отстъпили юдеи, които подкрепяха делото по налагането на гръцката религия.
Verse sixteen is the soon coming Sunday law, and the threefold union of the dragon, the beast and false prophet. That history is preceded by verses thirteen through fifteen, where the three battles of verse forty occur from verse ten (1989), verses eleven and twelve (the Ukrainian war), and the Battle of Panium. The Battle of Panium represents a battle in which the two-horned earth beast prevails over the globalist’s religious and political philosophies.
Шестнадесети стих е скоро идващият неделен закон и тройният съюз на змея, звяра и лъжепророка. Тази история е предшествана от стихове тринадесети до петнадесети, където трите битки от стих четиридесети се случват от стих десети (1989), стихове единадесети и дванадесети (украинската война) и битката при Паниум. Битката при Паниум представлява битка, в която двурогият земен звяр надделява над религиозните и политическите философии на глобалиста.
In that battle the final president of the United States must deal with the aftermath of Putin’s victory and subsequent collapse represented in verses eleven and twelve. He will form an alliance with NATO, or the United Nations, in order to resolve the fallout from the collapse of Russia, and within the history of that alliance he will engage the United Nations in the Battle of Panium. The third battle of verse forty, will be as the first battle of verse forty. As the Soviet Union collapsed under the economic and military force of the United States, the globalists of the United Nations will be forced to repeat “perestroika” the key component of Gorbachev’s efforts to reform the Soviet Union, though they ultimately contributed to the unraveling of the Soviet system and the eventual dissolution of the Soviet Union.
В тази битка последният президент на Съединените щати трябва да се справи с последиците от победата на Путин и последвалия крах, представени в стихове единадесети и дванадесети. Той ще сключи съюз с НАТО, или с Организацията на обединените нации, за да уреди последиците от разпадането на Русия, и в рамките на историята на този съюз ще въвлече Организацията на обединените нации в битката при Паниум. Третата битка от стих четиридесети ще бъде като първата битка от стих четиридесети. Както Съветският съюз се срина под икономическата и военната мощ на Съединените щати, така и глобалистите от Организацията на обединените нации ще бъдат принудени да повторят „перестройка“ — ключовия компонент в усилията на Горбачов да реформира Съветския съюз, макар че в крайна сметка те допринесоха за разплитането на съветската система и за окончателното разпускане на Съветския съюз.
The third battle is illustrated by the first battle, and through economics and military pressure Trump, as represented by Reagan, will force the United Nations into “perestroika,” which means restructuring or reformation. The restructuring will place the United States upon the head of the ten kings’ system that is the United Nations. In the battle the papacy will then introduce itself into history, claiming to be the defender of the system that Trump is then conquering.
Третата битка е илюстрирана чрез първата битка, и посредством икономически и военен натиск Тръмп, представен чрез Рейгън, ще принуди Организацията на обединените нации към „перестройка“, което означава преструктуриране или реформация. Преструктурирането ще постави Съединените щати начело на системата на десетте царе, която е Организацията на обединените нации. В тази битка папството след това ще се въведе в историята, заявявайки, че е защитник на системата, която Тръмп тогава завладява.
In the same history Trump will face an internal Civil War that he will be forced to address, just as Abraham Lincoln was forced to address. The Civil War will be among two opposing apostate factions within the United States. One class represented by those who have accepted the religion and philosophy of woke-ism, who are the progressive globalists of both political parties. The other class (MAGA-ism) professes to be genuine Protestants, though they lost that mantle in 1844.
В същата история Тръмп ще се изправи пред вътрешна гражданска война, с която ще бъде принуден да се заеме, точно както Авраам Линкълн бе принуден да се заеме. Гражданската война ще бъде между две противоположни отстъпнически фракции в рамките на Съединените щати. Едната група е представена от онези, които са приели религията и философията на уокизма и които са прогресивните глобалисти и в двете политически партии. Другата група (MAGA-измът) изповядва, че е истински протестантска, макар че е изгубила това звание през 1844 г.
The President’s faction is represented by MAGA-ism, and is based upon the misguided claim of upholding true Protestantism and the Constitution. Woke-ism’s claim is the religion of Mother Earth, the New Age and the belief that the Constitution is applied by the existing circumstances of society’s norms, not by the archaic ideas of the founding fathers.
Фракцията на президента е представена от MAGA-изма и се основава на заблудената претенция, че отстоява истинския протестантизъм и Конституцията. Претенцията на woke-изма е религията на Майката Земя, Ню Ейдж и вярата, че Конституцията се прилага според съществуващите обстоятелства на обществените норми, а не според архаичните идеи на бащите-основатели.
Mattathias (Trump) will end the attempts of the globalist-progressive Democrats within the United States as represented by the revolt that began in Modein in 167 BC. Trump will then repeat the history of 164 BC, when the Maccabees rededicated the temple, as commemorated by the observance of Hanukkah. Then in the period represented from 161 BC to 158 BC, Trump will begin the final push for erecting the image of the papacy, which is an image that identifies an illicit relationship between the religious power and the political power. In 158 BC the league will be implemented as the soon coming Sunday law of verse sixteen is enforced.
Мататия (Тръмп) ще сложи край на опитите на глобалистко-прогресивните демократи в рамките на Съединените щати, както е представено чрез въстанието, започнало в Модин през 167 г. пр. Хр. След това Тръмп ще повтори историята от 164 г. пр. Хр., когато Макавеите повторно посветиха храма, както се възпоменава чрез честването на Ханука. Тогава, в периода, представен от 161 г. пр. Хр. до 158 г. пр. Хр., Тръмп ще започне последния тласък за издигането на образа на папството — образ, който обозначава незаконна връзка между религиозната власт и политическата власт. През 158 г. пр. Хр. съюзът ще бъде осъществен, когато скоро предстоящият неделен закон от стих шестнадесети бъде наложен.
Daniel eleven first identifies how Rome politically takes control, and then Daniel repeats and enlarges the same history with a line identifying how Rome deals with God’s people in the very same history. From verse sixteen unto verse nineteen the three obstacles to pagan Rome taking control of the world are illustrated. In verse sixteen, Syria was conquered by pagan Rome in 65 BC, and then Judea was conquered by Pompey in 63 BC. Verse sixteen identifies when Rome was to stand in the glorious land, and in so doing is typifying the Sunday law of verse forty-one of the same chapter.
Даниил 11 първо посочва как Рим политически поема властта, а след това Даниил повтаря и разгръща същата история с една линия, посочваща как Рим се отнася към Божия народ в рамките на същата тази история. От стих шестнадесети до стих деветнадесети са представени трите препятствия пред езическия Рим да поеме контрол над света. В стих шестнадесети Сирия бе завладяна от езическия Рим през 65 г. пр. Хр., а след това Юдея бе завладяна от Помпей през 63 г. пр. Хр. Стих шестнадесети посочва кога Рим трябваше да застане в славната земя, и с това предобразява неделния закон от стих четиридесет и първи на същата глава.
It is important to note that the history of the conquering occurred in 63 BC [parallel to 1863], in the midst of a Civil War taking place within Jerusalem. Uriah Smith stated, “On Pompey’s return from his expedition against Mithridates, king of Pontus, two competitors, Hyrcanus and Aristobulus, were struggling for the crown of Judea.”
Важно е да се отбележи, че историята на завладяването се е случила през 63 г. пр. Хр. [паралел на 1863], насред гражданска война, протичаща в самия Йерусалим. Урия Смит заявява: „При завръщането на Помпей от похода му против Митридат, царя на Понт, двама съперници, Хиркан и Аристобул, се бореха за короната на Юдея.“
The names “Hyrcanus” and “Aristobulus’ are both of Greek origin and have historical significance, particularly in the context of Jewish history during the Hellenistic period and the Hasmonean dynasty. “Hyrcanus” is derived from the Greek word “Hurkanos,” which likely originated from the word “hurkan,” meaning “wolf” in the Persian language. Hyrcanus was a name borne by several Hasmonean rulers. “Aristobulus” means “best counselor” or “best adviser.” Aristobulus was another name borne by several Hasmonean rulers. Both “Hyrcanus” and “Aristobulus” are names associated with significant figures in Jewish history during the Hasmonean period. They were rulers who played important roles in the governance and expansion of the Hasmonean Kingdom in Judea. The prophetic descendants and representatives of the Hasmonean kingdom in the time of Christ was the Pharisees.
Имената „Хиркан“ и „Аристобул“ са и двете от гръцки произход и имат историческо значение, особено в контекста на еврейската история през елинистическия период и династията на Хасмонеите. „Хиркан“ произлиза от гръцката дума „Hurkanos“, която вероятно води началото си от думата „hurkan“, означаваща „вълк“ на персийски език. Хиркан е име, носено от няколко хасмонейски владетели. „Аристобул“ означава „най-добър съветник“ или „най-добър наставник“. Аристобул е друго име, носено от няколко хасмонейски владетели. И „Хиркан“, и „Аристобул“ са имена, свързани със значими личности в еврейската история през хасмонейския период. Те бяха владетели, които изиграха важна роля в управлението и разширяването на Хасмонейското царство в Юдея. Пророческите потомци и представители на Хасмонейското царство по времето на Христос бяха фарисеите.
When Pompey conquered Jerusalem, two political parties both traced their origins back to the time of the revolt represented by Modein in 167 BC. Once Pompey was drawn into the rebellion, he determined to take Jerusalem and the political party of Aristobulus determined to resist him, but the party of Hyrcanus determined to open the gates to Pompey. Pompey then mounted his attack upon Jerusalem and three months later Jerusalem was forever under the jurisdiction of Rome.
Когато Помпей завладя Йерусалим, две политически партии и двете водеха произхода си назад до времето на въстанието, представено от Модин през 167 г. пр. Хр. Щом Помпей бе въвлечен в бунта, той реши да превземе Йерусалим, а политическата партия на Аристобул реши да му се съпротивлява, но партията на Хиркан реши да отвори портите на Помпей. Тогава Помпей предприe своята атака срещу Йерусалим и три месеца по-късно Йерусалим завинаги се оказа под юрисдикцията на Рим.
By verse nineteen Egypt, the third and final obstacle, was taken by Rome. Then in verse twenty the birth of Christ is identified as Daniel begins to set forth how Rome would deal with God’s people in that history. In verses twenty-one and twenty-two Christ is crucified. In verse twenty-three, the league that began in 161 BC to 158 BC, is identified immediately after the verses that describe the cross where the apostate Jews proclaimed they “had no king, but Caesar.” The line of the apostate Jews, represented by the Maccabees, who had resisted the inroads of Greek religious philosophy, and in so doing formed an unholy relationship with Rome, follows the verse identifying the history of the cross, where the fruit of their unholy relationship was fully manifested.
Към деветнадесети стих Египет, третото и последно препятствие, бе завладян от Рим. След това, в двадесети стих, е посочено раждането на Христос, когато Даниил започва да излага как Рим щеше да се отнася към Божия народ в тази история. В двадесет и първи и двадесет и втори стих Христос е разпнат. В двадесет и трети стих е посочен съюзът, започнал в периода 161 пр. Хр. до 158 пр. Хр., непосредствено след стиховете, които описват кръста, където отстъпническите юдеи заявиха, че „нямаме цар, освен Кесаря“. Линията на отстъпническите юдеи, представена от Макавеите, които се бяха противопоставили на проникването на гръцката религиозна философия и, правейки това, бяха встъпили в нечестиво взаимоотношение с Рим, следва стиха, посочващ историята на кръста, където плодът на тяхното нечестиво взаимоотношение бе напълно проявен.
The Shekinah never returned to the temple that was erected after the seventy years of captivity. The last prophetic testimony, proclaimed by Malachi, was given about the middle of the fifth century BC. There had been no visible presence of God, nor any prophetic testimony for hundreds of years before the Maccabees stood up against the globalist Greek influence. At the beginning of their revolt, they accomplished the very rebellion that both Ptolemy and King Uzziah had attempted, when both kings sought to fulfill the role of priest and make an offering in the temple.
Шехината никога не се завърна в храма, който бе издигнат след седемдесетте години на плена. Последното пророческо свидетелство, възвестено чрез Малахия, бе дадено около средата на петия век пр. Хр. В продължение на стотици години преди макавеите да се надигнат срещу глобалисткото гръцко влияние, нямаше нито видимо Божие присъствие, нито каквото и да било пророческо свидетелство. В началото на своето въстание те извършиха тъкмо онзи бунт, който и Птолемей, и цар Озия бяха предприели, когато и двамата царе се стремяха да изпълнят ролята на свещеник и да принесат принос в храма.
Jonathan Apphus (also known as Jonathan Maccabeus), was one of the sons of Mattathias, who initiated the Maccabean Revolt, and he played a significant role in leading the Jewish rebellion against the Seleucid Empire. After the death of his brother Judas Maccabee in battle, Jonathan assumed leadership of the Maccabean forces. In addition to his military and political leadership, Jonathan also took on the role of high priest, serving as the spiritual leader of the Jewish people. Jonathan’s dual role as both leader and high priest marked a significant development in Jewish history, as it consolidated both political and religious authority within the Hasmonean dynasty. His leadership helped to strengthen Jewish autonomy and establish the Hasmonean rule in Judea.
Йонатан Апфус (известен също като Йонатан Макавей) беше един от синовете на Мататия, който постави началото на Макавейското въстание, и той изигра значителна роля в ръководенето на юдейското въстание срещу Селевкидската империя. След смъртта на брат си Юда Макавей в битка Йонатан пое ръководството на макавейските сили. Освен военното и политическото си водачество, Йонатан пое и ролята на първосвещеник, като служеше като духовен водач на юдейския народ. Двойната роля на Йонатан едновременно като водач и първосвещеник отбеляза значително развитие в юдейската история, тъй като съсредоточи както политическата, така и религиозната власт в рамките на Хасмонейската династия. Неговото водачество спомогна за укрепването на юдейската автономия и за установяването на Хасмонейското управление в Юдея.
The very sin which Ptolemy attempted after the victory of Raphia was accomplished at the very beginning of the revolt of the Maccabees. It was the same sin that was resisted by the priests in the time of king Uzziah, but the Maccabees’ professed defense of God’s temple services was a misguided and rebellious manifestation of the combination of church and state, and as such, typifies the rebellion of apostate Protestantism that is now rallying in support of Trump against the inroads of Biden’s globalist woke-ism.
Тъкмо онзи грях, който Птолемей се опита да извърши след победата при Рафия, бе осъществен още в самото начало на въстанието на Макавеите. Това бе същият грях, на който свещениците се противопоставиха по времето на цар Озия; но заявената защита от страна на Макавеите на службите в Божия храм представляваше заблудена и бунтовна проява на съчетаването между църква и държава и като такава олицетворява бунта на отстъпилото протестантство, което сега се сплотява в подкрепа на Тръмп срещу настъплението на глобалисткия „уокизъм“ на Байдън.
The Bible teaches that you will know them by their fruits, and the Pharisees during the time of Christ were the final remnants of the Hasmonean dynasty that began with Mattathias. Mattathias, and the rebellion he began, bore the fruits of Pharisee-ism, as does the apostate Protestants that are supporting the concept of “Make America Great Again”. America was great when the Constitution was understood to keep church and state separated from each other, but at the counterfeit miracle represented by the victory that is commemorated by the feast of Hanukkah, the movement for Sunday legislation will come out into the open.
Библията учи, че ще ги познаете по плодовете им, а фарисеите по времето на Христос бяха последните останки от хасмонейската династия, започнала с Мататия. Мататия, и бунтът, който той започна, дадоха плодовете на фарисейството, както и отстъпилите протестанти, които подкрепят концепцията „Да направим Америка отново велика“. Америка беше велика, когато Конституцията се разбираше така, че да държи църквата и държавата разделени една от друга, но при фалшивото чудо, представено от победата, която се възпоменава с празника Ханука, движението за законодателство в полза на неделята ще излезе открито наяве.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“Heretofore those who presented the truths of the third angel’s message have often been regarded as mere alarmists. Their predictions that religious intolerance would gain control in the United States, that church and state would unite to persecute those who keep the commandments of God, have been pronounced groundless and absurd. It has been confidently declared that this land could never become other than what it has been—the defender of religious freedom. But as the question of enforcing Sunday observance is widely agitated, the event so long doubted and disbelieved is seen to be approaching, and the third message will produce an effect which it could not have had before.
„Досега онези, които са представяли истините на вестта на третия ангел, често са били смятани за обикновени паникьори. Техните предсказания, че религиозната нетърпимост ще вземе надмощие в Съединените щати, че църквата и държавата ще се обединят, за да преследват онези, които пазят Божиите заповеди, са били обявявани за лишени от основание и нелепи. С увереност се е заявявало, че тази страна никога не би могла да стане нещо различно от онова, което е била — защитница на религиозната свобода. Но когато въпросът за налагането на неделното съблюдаване широко се разисква, се вижда, че събитието, в което толкова дълго са се съмнявали и на което не са вярвали, наближава, и третата вест ще произведе въздействие, каквото по-рано не е могла да има.“
“In every generation God has sent His servants to rebuke sin, both in the world and in the church. But the people desire smooth things spoken to them, and the pure, unvarnished truth is not acceptable. Many reformers, in entering upon their work, determined to exercise great prudence in attacking the sins of the church and the nation. They hoped, by the example of a pure Christian life, to lead the people back to the doctrines of the Bible. But the Spirit of God came upon them as it came upon Elijah, moving him to rebuke the sins of a wicked king and an apostate people; they could not refrain from preaching the plain utterances of the Bible— doctrines which they had been reluctant to present. They were impelled to zealously declare the truth and the danger which threatened souls. The words which the Lord gave them they uttered, fearless of consequences, and the people were compelled to hear the warning.
„Във всяко поколение Бог е изпращал Своите слуги да изобличават греха както в света, така и в църквата. Но хората желаят да им се говорят приятни неща и чистата, неприукрасена истина не е приемлива за тях. Мнозина реформатори, когато са пристъпвали към своето дело, са решавали да проявяват голяма предпазливост, когато нападат греховете на църквата и на народа. Те са се надявали чрез примера на един чист християнски живот да върнат хората към ученията на Библията. Но Божият Дух е слизал върху тях, както е слязъл върху Илия, подтиквайки го да изобличи греховете на един нечестив цар и на един отстъпил народ; те не са могли да се въздържат да проповядват ясните изявления на Библията — учения, които са се колебаели да представят. Те са били подбуждани ревностно да възвестяват истината и опасността, която е заплашвала душите. Думите, които Господ им е давал, те са изговаряли, без да се боят от последствията, и народът е бил принуден да чуе предупреждението.“
“Thus the message of the third angel will be proclaimed. As the time comes for it to be given with greatest power, the Lord will work through humble instruments, leading the minds of those who consecrate themselves to His service. The laborers will be qualified rather by the unction of His Spirit than by the training of literary institutions. Men of faith and prayer will be constrained to go forth with holy zeal, declaring the words which God gives them. The sins of Babylon will be laid open. The fearful results of enforcing the observances of the church by civil authority, the inroads of spiritualism, the stealthy but rapid progress of the papal power—all will be unmasked. By these solemn warnings the people will be stirred. Thousands upon thousands will listen who have never heard words like these. In amazement they hear the testimony that Babylon is the church, fallen because of her errors and sins, because of her rejection of the truth sent to her from heaven. As the people go to their former teachers with the eager inquiry, Are these things so? the ministers present fables, prophesy smooth things, to soothe their fears and quiet the awakened conscience. But since many refuse to be satisfied with the mere authority of men and demand a plain ‘Thus saith the Lord,’ the popular ministry, like the Pharisees of old, filled with anger as their authority is questioned, will denounce the message as of Satan and stir up the sin-loving multitudes to revile and persecute those who proclaim it.
„Така ще бъде прогласена вестта на третия ангел. Когато настъпи времето тя да бъде предадена с най-голяма сила, Господ ще действа чрез смирени оръдия, като насочва умовете на онези, които се посвещават на Неговото служение. Работниците ще бъдат подготвени по-скоро чрез помазанието на Неговия Дух, отколкото чрез обучението на книжовни институции. Хора на вяра и молитва ще бъдат подбуждани да излязат със свята ревност, като възвестяват думите, които Бог им дава. Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити. Страшните последици от налагането на църковните постановления чрез гражданска власт, нахлуванията на спиритизма, прикритият, но бърз напредък на папската власт — всичко това ще бъде разобличено. Чрез тези тържествени предупреждения народът ще бъде разтърсен. Хиляди по хиляди ще слушат — хора, които никога не са чували думи като тези. С изумление те ще чуят свидетелството, че Вавилон е църквата, паднала поради своите заблуди и грехове, поради отхвърлянето на истината, изпратена ѝ от небето. Когато хората отидат при предишните си учители с горещия въпрос: Така ли е това? служителите ще представят басни, ще пророкуват угодни неща, за да успокоят страховете им и да притъпят пробудената съвест. Но понеже мнозина отказват да се задоволят само с човешкия авторитет и изискват ясно „Така казва Господ“, популярното духовенство, подобно на фарисеите от древността, изпълнено с гняв, задето авторитетът му е поставен под въпрос, ще заклейми вестта като сатанинска и ще подбуди обичащите греха множества да хулят и преследват онези, които я прогласяват.“
“As the controversy extends into new fields and the minds of the people are called to God’s downtrodden law, Satan is astir. The power attending the message will only madden those who oppose it. The clergy will put forth almost superhuman efforts to shut away the light lest it should shine upon their flocks. By every means at their command they will endeavor to suppress the discussion of these vital questions. The church appeals to the strong arm of civil power, and, in this work, papists and Protestants unite. As the movement for Sunday enforcement becomes more bold and decided, the law will be invoked against commandment keepers. They will be threatened with fines and imprisonment, and some will be offered positions of influence, and other rewards and advantages, as inducements to renounce their faith. But their steadfast answer is: ‘Show us from the word of God our error’—the same plea that was made by Luther under similar circumstances. Those who are arraigned before the courts make a strong vindication of the truth, and some who hear them are led to take their stand to keep all the commandments of God. Thus light will be brought before thousands who otherwise would know nothing of these truths.” The Great Controversy, 605, 606.
„Когато спорът се разпространява в нови области и умовете на хората биват насочвани към потъпкания Божи закон, Сатана се раздвижва. Силата, съпровождаща вестта, само ще вбеси онези, които ѝ се противопоставят. Духовенството ще положи почти свръхчовешки усилия, за да скрие светлината, за да не би тя да озари техните стада. С всички средства, с които разполагат, те ще се стремят да потиснат обсъждането на тези жизненоважни въпроси. Църквата прибягва до силната ръка на гражданската власт и в това дело паписти и протестанти се обединяват. Когато движението за налагане на неделното съблюдаване стане по-дръзко и по-решително, законът ще бъде призован срещу пазителите на заповедите. Те ще бъдат заплашвани с глоби и затвор, а на някои ще бъдат предлагани влиятелни положения и други награди и предимства като подбуди да се откажат от вярата си. Но техният непоколебим отговор е: „Покажете ни от Божието слово нашата заблуда“ — същият призив, който Лутер отправи при подобни обстоятелства. Онези, които биват изправяни пред съдилищата, дават силна защита на истината, а някои от онези, които ги слушат, биват подтикнати да заемат своята позиция, за да пазят всички Божии заповеди. Така светлината ще бъде донесена пред хиляди, които иначе не биха узнали нищо за тези истини.“ Великата борба, 605, 606.