At Panium, which was Caesarea Philippi, which is verses thirteen through fifteen in chapter eleven of the book of Daniel, which is the history where the Republican and Protestant horns fulfill the enigma of being the eighth that is of the seven, which is the history where the Seal of God is permanently impressed upon the one hundred and forty-four thousand, and the history of the arrival of the message of the Midnight Cry, Christ gave a promise to His last-day people.

При Паниум, което беше Кесария Филипова, което е стихове тринадесети до петнадесети в единадесета глава на книгата Даниил, което е историята, в която републиканският и протестантският рог изпълняват загадката да бъдат осмият, който е от седемте, което е историята, в която Божият печат е трайно отпечатан върху сто четиридесет и четирите хиляди, и историята на пристигането на вестта на Среднощния вик, Христос даде обещание на Своя народ в последните дни.

And I say also unto thee, That thou art Peter, and upon this rock I will build my church; and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven. Matthew 16:18, 19.

И Аз ти казвам още: ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Матей 16:18, 19.

The period of the sealing which began on September 11, 2001, when the mighty buildings of New York City were brought down, which ends at the soon coming Sunday law, was designed by the Alpha and Omega. The very last part of the period repeats the very first part of the period. On September 11, 2001 the Lord led His people back to the old paths, where among other truths they discovered the “seven times,” just as it was found in the days of king Josiah. The latter rain then began to sprinkle, and a testing process that produced a separation of two classes of worshippers began.

Периодът на запечатването, който започна на 11 септември 2001 г., когато могъщите сгради на Ню Йорк Сити бяха съборени, и който завършва с близко предстоящия неделен закон, бе замислен от Алфа и Омега. Самата последна част от периода повтаря самата първа част от периода. На 11 септември 2001 г. Господ поведе Своя народ обратно към древните пътеки, където, между другите истини, те откриха „седемте времена“, точно както бе намерено в дните на цар Йосия. Тогава късният дъжд започна да ръси и започна процес на изпитване, който произведе отделяне на две класи поклонници.

In fulfillment of Habakkuk chapter two the two sacred charts were discovered and became an emblem of that historical period. Just as significantly the “debate” of Habakkuk chapter two began, between the methodology of line upon line, which is the latter rain methodology, in opposition to the methodology of apostate Protestantism that had been progressively adopted by Adventism beginning in the rebellion of 1863.

В изпълнение на втора глава на Авакум бяха открити двете свещени карти и станаха емблема на онзи исторически период. Също така знаменателно е, че започна „спорът“ от втора глава на Авакум — между методологията „ред след ред“, която е методологията на късния дъжд, и противоположната ѝ методология на отстъпилото протестантство, която Адвентизмът постепенно бе възприемал, започвайки с бунта от 1863 година.

Jesus promised that He would give His last-day people “the keys of the kingdom,” and in so doing, He is referring to the correct biblical methodology, that contains the necessary prophetic keys to recognize, establish and proclaim the message of the Midnight Cry and Loud Cry.

Исус обеща, че ще даде на Своя народ в последните дни „ключовете на царството“ и, като прави това, Той се отнася до правилната библейска методология, която съдържа необходимите пророчески ключове, за да бъдат разпознати, установени и прогласени вестта на Среднощния вик и Силния вик.

“Those who commune with God walk in the light of the Sun of Righteousness. They do not dishonor their Redeemer by corrupting their way before God. Heavenly light shines upon them. As they near the close of this earth’s history, their knowledge of Christ, and of the prophecies relating to him, greatly increases. They are of infinite worth in God’s sight; for they are in unity with his Son. To them the word of God is of surpassing beauty and loveliness. They see its importance. Truth is unfolded to them. The doctrine of the incarnation is invested with a soft radiance. They see that the Scripture is the key that unlocks all mysteries and solves all difficulties. Those who have been unwilling to receive the light and walk in the light will be unable to understand the mystery of godliness, but those who have not hesitated to take up the cross and follow Jesus, will see light in God’s light.” The Southern Watchman, April 4, 1905.

„Онези, които общуват с Бога, ходят в светлината на Слънцето на Правдата. Те не безчестят своя Изкупител, като покваряват пътя си пред Бога. Небесна светлина сияе върху тях. С приближаването си към края на историята на тази земя познанието им за Христос и за пророчествата, отнасящи се до Него, значително се увеличава. Те са с безкрайна стойност в Божиите очи; защото са в единство с Неговия Син. За тях Божието слово е с превъзхождаща всичко красота и прелест. Те виждат неговото значение. Истината им се разкрива. Учението за въплъщението е обгърнато с нежно сияние. Те виждат, че Писанието е ключът, който отключва всички тайни и разрешава всички трудности. Онези, които не са пожелали да приемат светлината и да ходят в светлината, няма да бъдат способни да разберат тайната на благочестието, но онези, които не са се поколебали да вземат кръста и да последват Исус, ще видят светлина в Божията светлина.“ The Southern Watchman, 4 април 1905 г.

Those represented by Peter, who are the one hundred and forty-four thousand, are those who accept the Laodicean message that arrived on September 11, 2001, which is now being repeated since July, 2023. The Laodicean message that arrived in 1856, was the increased knowledge of the “seven times,” and when Christ brings the dead bones together, and thereafter brings them to life they transition from the Laodicean movement of the third angel unto the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand. That transition is brought about by Christ’s Word, for they are sanctified by His Word, and His Word is “truth,” and His Word is the “key” that unlocks His Word.

Онези, които са представени от Петър, които са сто четиридесет и четирите хиляди, са онези, които приемат лаодикийската вест, дошла на 11 септември 2001 г., която сега се повтаря от юли 2023 г. Лаодикийската вест, дошла през 1856 г., беше умноженото познание за „седемте времена“; и когато Христос събира сухите кости и след това ги оживява, те преминават от лаодикийското движение на третия ангел към филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди. Този преход се извършва чрез Словото на Христос, защото те се освещават чрез Неговото Слово, и Неговото Слово е „истина“, и Неговото Слово е „ключът“, който отключва Неговото Слово.

And to the angel of the church in Philadelphia write; These things saith he that is holy, he that is true, he that hath the key of David, he that openeth, and no man shutteth; and shutteth, and no man openeth; I know thy works: behold, I have set before thee an open door, and no man can shut it: for thou hast a little strength, and hast kept my word, and hast not denied my name. Revelation 3:7–8.

И на ангела на църквата във Филаделфия пиши: Това казва Оня, Който е свят, Който е истинен, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря: Зная твоите дела; ето, поставих пред тебе отворени врата, и никой не може да ги затвори; защото имаш малка сила, и си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от Моето име. Откровение 3:7–8.

The methodology of “line upon line” is the key which Christ promised to His last-day people in the battle at the “gates”. A “gate” is a church.

Методологията „ред след ред“ е ключът, който Христос обеща на Своя народ от последните дни в битката при „портите“. „Порта“ е църква.

And Jacob awaked out of his sleep, and he said, Surely the Lord is in this place; and I knew it not. And he was afraid, and said, How dreadful is this place! this is none other but the house of God, and this is the gate of heaven. Genesis 28:16, 17.

И Яков се събуди от съня си и каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И уплаши се, и каза: Колко страшно е това място! Това не е друго, освен Божият дом, и това е вратата небесна. Битие 28:16, 17.

The battle at the gates represents the religious battles that occur between truth and error, and the error of the religion of Greece, is the gate of hell, and the religion of apostate Laodicean Adventism is also a gate. The Laodicean Adventist gate represents where the debate of Habakkuk is fulfilled.

Битката при портите представлява религиозните битки, които се водят между истината и заблудата, а заблудата на религията на Гърция е портата на ада, и религията на отстъпническия лаодикийски адвентизъм също е порта. Лаодикийската адвентна порта представлява мястото, където се изпълнява спорът от Авакум.

In that day shall the Lord of hosts be for a crown of glory, and for a diadem of beauty, unto the residue of his people, And for a spirit of judgment to him that sitteth in judgment, and for strength to them that turn the battle to the gate. But they also have erred through wine, and through strong drink are out of the way; the priest and the prophet have erred through strong drink, they are swallowed up of wine, they are out of the way through strong drink; they err in vision, they stumble in judgment. For all tables are full of vomit and filthiness, so that there is no place clean. Whom shall he teach knowledge? and whom shall he make to understand doctrine? them that are weaned from the milk, and drawn from the breasts. For precept must be upon precept, precept upon precept; line upon line, line upon line; here a little, and there a little: For with stammering lips and another tongue will he speak to this people. To whom he said, This is the rest wherewith ye may cause the weary to rest; and this is the refreshing: yet they would not hear. But the word of the Lord was unto them precept upon precept, precept upon precept; line upon line, line upon line; here a little, and there a little; that they might go, and fall backward, and be broken, and snared, and taken. Wherefore hear the word of the Lord, ye scornful men, that rule this people which is in Jerusalem. Isaiah 28:5-14

В онзи ден Господ Саваот ще бъде венец на слава и прекрасна корона за остатъка от Своя народ, и дух на правосъдие за онзи, който седи на съд, и сила за ония, които отблъскват битката до портата. Но и тия се заблудиха от вино, и се отклониха поради спиртното питие; свещеникът и пророкът се заблудиха поради спиртното питие, погълнати са от виното, отклониха се поради спиртното питие; грешат във видението, препъват се в съда. Защото всички трапези са пълни с повръщано и нечистота, тъй че няма чисто място. Кого ще научи на знание? И кого ще направи да разбере учението? Отбитите от млякото, отделените от гърдите ли? Защото заповед върху заповед, заповед върху заповед; ред върху ред, ред върху ред; тук малко и там малко. Понеже с заекващи устни и с друг език ще говори на тоя народ, на който каза: Това е покоят, с който можете да успокоите уморения; и това е освежаването; но те не поискаха да слушат. Затова словото Господне стана за тях заповед върху заповед, заповед върху заповед; ред върху ред, ред върху ред; тук малко и там малко; за да идат и да паднат назад, и да бъдат съкрушени, и уловени в примка, и хванати. Затова слушайте словото Господне, вие, присмивачи, които управлявате тоя народ, който е в Ерусалим. Исая 28:5-14

The keys of the kingdom are the words of the Scriptures, that are given to God’s last-day people by the Word.

Ключовете на царството са думите на Писанията, които са дадени на Божия народ от последните дни чрез Словото.

“There are truths in the word which, like veins of precious ore, are hidden beneath the surface. The hidden treasure is discovered as it is searched for, as a miner searches for gold and silver. The evidence of the truth of God’s word is in the word itself. Scripture is the key that unlocks scripture. The deep meaning of the truths of God’s word is unfolded to our minds by His Spirit.

„В Словото има истини, които, подобно на жили от скъпоценна руда, са скрити под повърхността. Съкровището, скрито там, се открива, когато се търси, както миньор търси злато и сребро. Доказателството за истинността на Божието слово е в самото слово. Писанието е ключът, който отключва Писанието. Дълбокият смисъл на истините на Божието слово се разкрива на нашите умове чрез Неговия Дух.

“The Bible is the great lesson book for the students in our schools. It teaches the whole will of God concerning the sons and daughters of Adam. It is the rule of life, teaching us of the character that we must form for the future life. We need not the dim light of tradition to make the Scriptures comprehensible. As well might we suppose that the noonday sun needs the glimmering torchlight of earth to increase its glory. The utterances of priest and minister are not needed to save men from error. Those who consult the divine Oracle will have light. In the Bible every duty is made plain. Every lesson given is comprehensible. Every lesson reveals to us the Father and the Son. The word is able to make all wise unto salvation. In the word the science of salvation is plainly revealed. Search the Scriptures, for they are the voice of God speaking to the soul.” Testimonies, volume 8, 157.

„Библията е великата книга на поуките за учениците в нашите училища. Тя учи на цялата Божия воля относно синовете и дъщерите на Адам. Тя е правилото на живота, като ни учи за характера, който трябва да изградим за бъдещия живот. Не се нуждаем от мъждивата светлина на преданието, за да станат Писанията разбираеми. Също тъй бихме могли да предположим, че обедното слънце се нуждае от трептящата светлина на земен факел, за да се увеличи славата му. Не са нужни изреченията на свещеник и служител, за да бъдат хората предпазени от заблуда. Онези, които се допитват до Божествения Оракул, ще имат светлина. В Библията всеки дълг е направен ясен. Всеки даден урок е разбираем. Всеки урок ни открива Отца и Сина. Словото е способно да направи всички мъдри за спасение. В Словото науката за спасението е ясно разкрита. Изследвайте Писанията, защото те са гласът на Бога, Който говори на душата.“ Свидетелства, том 8, 157.

The keys that Christ gave unto the last-day church have the same power they had when they were given to Peter.

Ключовете, които Христос даде на църквата в последните дни, имат същата сила, каквато имаха, когато бяха дадени на Петър.

“Peter had expressed the truth which is the foundation of the church’s faith, and Jesus now honored him as the representative of the whole body of believers. He said, ‘I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven.’

„Петър бе изразил истината, която е основата на вярата на църквата, и Исус сега го почете като представител на цялото тяло на вярващите. Той каза: „И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“

“‘The keys of the kingdom of heaven’ are the words of Christ. All the words of Holy Scripture are His, and are here included. These words have power to open and to shut heaven. They declare the conditions upon which men are received or rejected. Thus the work of those who preach God’s word is a savor of life unto life or of death unto death. Theirs is a mission weighted with eternal results.” The Desire of Ages, 413.

„Ключовете на небесното царство“ са думите на Христос. Всички думи на Свещеното Писание са Негови и тук са включени. Тези думи имат власт да отварят и да затварят небето. Те обявяват условията, при които хората биват приети или отхвърлени. Така делото на онези, които проповядват Божието слово, е благоухание за живот към живот или за смърт към смърт. Тяхното е мисия, натежала с вечни последици.“ Копнежът на вековете, 413.

The power that is manifested through His words, when placed in the hands of men is based upon the principles identified in His word. The simplest perhaps, and perhaps the most profound is that truth is established upon the testimony of two.

Силата, която се проявява чрез Неговите думи, когато бъде поставена в ръцете на човеците, се основава на принципите, разкрити в Неговото слово. Най-простият, а може би и най-дълбокият от тях, е, че истината се утвърждава чрез свидетелството на двама.

“Another grave evil that had arisen in the church was that of brethren going to law against one another. Abundant provision had been made for the settlement of difficulties among believers. Christ Himself had given plain instruction as to how such matters were to be adjusted. ‘If thy brother shall trespass against thee,’ the Saviour had counseled, ‘go and tell him his fault between thee and him alone: if he shall hear thee, thou hast gained thy brother. But if he will not hear thee, then take with thee one or two more, that in the mouth of two or three witnesses every word may be established. And if he shall neglect to hear them, tell it unto the church: but if he neglect to hear the church, let him be unto thee as a heathen man and a publican. Verily I say unto you, Whatsoever ye shall bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever ye shall loose on earth shall be loosed in heaven.” Matthew 18:15–18.” Acts of the Apostles, 304.

„Друго тежко зло, което бе възникнало в църквата, бе това, че братя се съдеха помежду си. Бяха направени изобилни постановления за уреждането на затрудненията между вярващите. Сам Христос бе дал ясни наставления как трябва да се уреждат такива въпроси. „Ако брат ти съгреши против тебе — бе посъветвал Спасителят, — иди и изобличи го насаме между тебе и него; ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели. А ако не послуша тях, кажи на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.“ Матей 18:15–18.“ Деяния на апостолите, 304.

There are at least three geographical witnesses of the period when the one hundred and forty-four thousand are sealed at the Midnight Cry. Remembering the fact that at the cry at midnight, it is too late to obtain the oil, we find the geographical testimony of the Exeter camp meeting providing an illustration of the point where God’s last-day people are sealed, and we find that truth represented by the geography of Caesarea Philippi, and also by the testimony of the battle of Panium, in verses thirteen to fifteen of Daniel chapter eleven. Perhaps it is a little off to identify these three witnesses as geographical, but I am employing that term because the geography is certainly part of the setting in Exeter and Caesarea Philippi. Jesus places Peter within the prophetic geography that the one hundred and forty-four thousand find themselves in the last days. Then He gives a command.

Има най-малко трима географски свидетели за периода, когато сто четиридесет и четирите хиляди са запечатани при Среднощния вик. Като помним факта, че при вика в полунощ е твърде късно да се придобие маслото, откриваме географското свидетелство на лагерното събрание в Ексетър, което дава илюстрация на момента, в който Божият народ в последните дни е запечатан; и намираме тази истина представена чрез географията на Кесария Филипова, а също и чрез свидетелството на битката при Паниум, в стихове тринадесет до петнадесет от единадесета глава на Даниил. Може би е малко неточно тези трима свидетели да бъдат определени като географски, но употребявам този термин, защото географията несъмнено е част от обстановката в Ексетър и Кесария Филипова. Исус поставя Петър в рамките на пророческата география, в която сто четиридесет и четирите хиляди се намират в последните дни. След това Той дава заповед.

And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven. Then charged he his disciples that they should tell no man that he was Jesus the Christ. From that time forth began Jesus to show unto his disciples, how that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day. Then Peter took him, and began to rebuke him, saying, Be it far from thee, Lord: this shall not be unto thee. But he turned, and said unto Peter, Get thee behind me, Satan: thou art an offence unto me: for thou savourest not the things that be of God, but those that be of men. Matthew 16:19–23.

И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Тогава заповяда на учениците Си да не казват никому, че Той е Исус Христос. Оттогава Исус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. Тогава Петър Го отведе настрана и започна да Му се противопоставя, като казваше: Да Те пази Бог, Господи; това никак няма да стане с Теб. А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Матей 16:19–23.

The word “Exeter” is the name of a city in Devon, England. Its etymology can be traced back to Old English, where it was known as “Exanceaster” or “Execestre.” The name is believed to derive from the Old English words “Exe” (referring to the River Exe, upon which the city is situated) and “ceaster” (meaning “Roman fort” or “walled city”). Therefore, “Exeter” means either the “fort on the River Exe,” or “the walled city by the River Exe.” The geography associated with the arrival and fulfillment of the Midnight Cry in Millerite history identifies a location where there was water, representing the outpouring of the Holy Spirit, and a point where God was raising up an army to proclaim the message to the world, which Sister White informs us went like a “tidal wave.” A tidal wave is not simply river water, it is water that is super empowered.

Думата „Exeter“ е името на град в Девън, Англия. Нейната етимология може да бъде проследена до староанглийския, където е била известна като „Exanceaster“ или „Execestre“. Смята се, че името произлиза от староанглийските думи „Exe“ (отнасяща се до река Екс, на която е разположен градът) и „ceaster“ (означаваща „римска крепост“ или „ограден със стени град“). Следователно „Exeter“ означава или „крепостта на река Екс“, или „ограденият със стени град при река Екс“. Географията, свързана с настъпването и изпълнението на Среднощния вик в милеритската история, посочва място, където е имало вода, представляваща изливането на Светия Дух, и точка, в която Бог издигаше войска, за да прогласи вестта на света, която, както ни осведомява Сестра Уайт, се понесе като „приливна вълна“. Приливната вълна не е просто речна вода; тя е вода, свръхмощно усилена.

Millerite history was the fulfillment of the parable of the ten virgins, and when the one hundred and forty-four thousand are brought to the conclusion of the sealing time, they will repeat the waymarks identified at the beginning of the sealing time, and also the history of the Exeter camp meeting. An angel will descend with a testing message that is required to be eaten. That message will lead to the foundations, and it will confront the two classes with the “seven times,” of Leviticus twenty-six. It will include the Revelation of Jesus Christ, that is represented by Peter as an acceptance that Jesus was anointed as the Christ, when the divine symbol descended in the form of a dove, typifying September 11, 2001. It will include the understanding that Jesus is the divine Son of God, and also that by Jesus taking upon His divine being the flesh of fallen mankind, He is also the Son of man.

Милеритската история беше изпълнението на притчата за десетте девици, и когато сто четиридесет и четирите хиляди бъдат доведени до завършека на времето на запечатването, те ще повторят ориентирите, отбелязани в началото на времето на запечатването, а също и историята на лагерното събрание в Ексетър. Един ангел ще слезе с изпитваща вест, която трябва да бъде изядена. Тази вест ще доведе до основите и ще изправи двете групи пред „седемте времена“ от Левит двадесет и шест. Тя ще включва Откровението на Исус Христос, което е представено от Петър като приемане, че Исус беше помазан като Христос, когато божественият символ слезе във вид на гълъб, предобразявайки 11 септември 2001 г. Тя ще включва разбирането, че Исус е божественият Син Божий, и също така, че чрез това, че Исус прие върху Своето божествено естество плътта на падналото човечество, Той е и Човешкият Син.

These truths will produce two classes of worshippers, as they did post-September 11, 2001. The two classes were represented at the Exeter camp meeting, for at that camp meeting there was a tent set up by a group from Watertown, who rejected the message of the Midnight Cry as presented through Samuel Snow. They held counterfeit meetings that were so loud and emotional the leaders of the meetings of Snow went to them and informed them to quiet down. At the camp meeting there were two classes manifested, and both professed to be associated with water, but one was a counterfeit and represented the foolish who were without oil. The group in the Exeter tent were the army who were the city, that was also a fort, for they were typifying Ezekiel’s dead dry bones who are raised up as a mighty army at the message of the Midnight Cry.

Тези истини ще произведат две класи поклонници, както направиха и след 11 септември 2001 г. Двете класи бяха представени на лагерното събрание в Ексетър, защото на това лагерно събрание бе издигната шатра от една група от Уотъртаун, които отхвърлиха вестта на Среднощния вик, както бе представена чрез Самуил Сноу. Те провеждаха фалшиви събрания, които бяха толкова шумни и емоционални, че ръководителите на събранията на Сноу отидоха при тях и ги уведомиха да се укротят. На лагерното събрание се проявиха две класи, и и двете изповядваха, че са свързани с вода, но едната беше фалшификат и представляваше неразумните, които бяха без масло. Групата в шатрата в Ексетър беше войската, която беше градът, който беше и крепост, защото те бяха образ на мъртвите сухи кости на Езекиил, които биват въздигнати като мощна войска чрез вестта на Среднощния вик.

In the history where those two classes are manifested Peter represented both classes. His confession that identified Jesus as the Christ, and the Son of God was produced by the inspiration of the Holy Spirit, for Christ plainly told him, “Flesh and blood hath not revealed it unto thee, but my Father which is in heaven.” When Jesus then informed the disciples of the cross, Peter, lacking the influence of the Holy Spirit at that moment, took Christ, “and began to rebuke Him, saying, Be it far from thee, Lord: this shall not be unto thee. But He turned, and said unto Peter, Get thee behind me, Satan: thou art an offence unto me: for thou savourest not the things that be of God, but those that be of men.”

В историята, в която се проявяват тези две категории, Петър представляваше и двете. Неговото изповедание, с което разпозна Исус като Христос и Божия Син, бе породено от вдъхновението на Светия Дух, защото Христос ясно му каза: „Плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата.“ Когато след това Исус извести на учениците за кръста, Петър, лишен в онзи момент от влиянието на Светия Дух, хвана Христос „и започна да Го смъмря, като казваше: Да бъде далеч от Тебе, Господи; това никак няма да Ти се случи. А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, сатана; ти си Ми съблазън, защото мислиш не за Божиите неща, а за човешките.“

The emotional outburst of Peter aligned with the emotional worship that was occurring in the Watertown tent when Samuel Snow was presenting the message of the Midnight Cry. At that level Peter represents those who are candidates to be among the one hundred and forty-four thousand. Those candidates represent a class that has the oil, which is the Holy Spirit, and it is the message and it is the character, and the other class lacks the oil. In the setting of Caesarea Philippi, Christ began to unfold “that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day.”

Емоционалният изблик на Петър съответстваше на емоционалното поклонение, което се извършваше в шатрата във Уотъртаун, когато Самуил Сноу представяше вестта на Среднощния вик. На това равнище Петър представлява онези, които са кандидати да бъдат между сто четиридесет и четирите хиляди. Тези кандидати представляват една класа, която има маслото, което е Светият Дух, и то е вестта и то е характерът, а другата класа няма маслото. В обстановката на Кесария Филипова Христос започна да разкрива, „че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от стареите, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.“

The disappointment of the disciples when those events were actually fulfilled at the cross is the history Sister White employs to illustrate the disappointment of October 22, 1844, and the disappointment of the Hebrews at the Red Sea crossing with Pharaoh’s army closing in and the waters of the sea in front of them. All of those witnesses identify the soon coming Sunday law, and the revelation of verses thirteen to fifteen of Daniel eleven, provides the testimony of the events that lead to that Sunday law. In doing so they also represent the “portion of the prophecy of Daniel relating to the last days.”

Разочарованието на учениците, когато тези събития действително се изпълниха на кръста, е историята, която сестра Уайт използва, за да илюстрира разочарованието от 22 октомври 1844 година, както и разочарованието на евреите при преминаването през Червеното море, когато войската на фараона ги настига, а пред тях са морските води. Всички тези свидетели посочват близкия неделен закон, а откровението на стихове тринадесети до петнадесети от Даниил единадесета глава предоставя свидетелството за събитията, които водят до този неделен закон. Правейки това, те също така представят „частта от пророчеството на Даниил, отнасяща се до последните дни“.

We will continue this study in the next article.

Ще продължим това изследване в следващата статия.

“A careful study of types and antitypes led to the observation that the crucifixion of Christ took place on the very day in the yearly round of ceremonies given to Israel when the Passover lamb was slain. Would not the cleansing of the sanctuary typified in the Day of Atonement—falling on the tenth day of the seventh month—likewise take place on the very day in the year celebrated in the type? (see The Great Controversy, 399). This, according to the true Mosaic reckoning of time, would be October 22. Early in August, 1844, at a camp meeting at Exeter, New Hampshire, this view was introduced and it was accepted as the date for the fulfillment of the prophecy of the 2300 days. The parable of the ten virgins in Matthew 25:1–13 took on particular significance—the tarrying of the bridegroom, the waiting and slumbering of those who awaited the marriage, the cry at midnight, the shutting of the door, et cetera. The message that Christ was coming on October 22 came to be known as the ‘midnight cry.’ ‘The ‘midnight cry,’ wrote Ellen White, ‘was heralded by thousands of believers.’ She added:

„Внимателното изследване на прообразите и техните изпълнения доведе до заключението, че разпятието на Христос е станало именно в онзи ден от годишния кръг на обредите, дадени на Израил, когато е било заколвано пасхалното агне. Не следваше ли и очистването на светилището, предобразено в Деня на умилостивението — падащ се на десетия ден от седмия месец — също така да настъпи именно в онзи ден от годината, честван в прообраза? (вж. Великата борба, 399). Това, според истинското Моисеево изчисляване на времето, би било 22 октомври. В началото на август 1844 г., на лагерно събрание в Ексетър, Ню Хемпшир, това становище беше представено и беше прието като датата за изпълнението на пророчеството за 2300-те дни. Притчата за десетте девици в Матей 25:1–13 придоби особено значение — забавянето на младоженеца, чакането и задрямването на онези, които очакваха сватбата, викът в полунощ, затварянето на вратата и тъй нататък. Вестта, че Христос идва на 22 октомври, стана известна като „среднощния вик“. „„Среднощният вик“ — писа Елън Уайт — бе разгласен от хиляди вярващи.“ Тя добави:“

“‘Like a tidal wave the [seventh-month] movement swept over the land. From city to city, from village to village, and into remote country places it went, until the waiting people of God were fully aroused.—The Great Controversy, 400.’

„Подобно на приливна вълна движението [на седмия месец] заля страната. От град на град, от село на село и до отдалечените селски места то достигна, докато очакващият Божи народ не се пробуди напълно.—Великата борба, 400.“

“The rapidity with which the message spread is depicted by writers cited by L. E. Froom:

„Бързината, с която вестта се разпространи, е описана от писатели, цитирани от Л. Е. Фрум:“

“‘Bates left the record that the Exeter message ‘flew as it were upon the wings of the wind.’ Men and women sped by rail and water, by stagecoach and horseback, with bundles of books and papers, distributing them as ‘profusely as the leaves of autumn.’ White said, ‘The work before us was to fly to every part of that wide field, sound the alarm, and wake the slumbering ones.’ And Wellcome adds that the movement broke forth like the released waters of a dam. Fields of ripened grain were left standing unharvested, and full-grown potatoes left undug in the ground. The coming of the Lord was nigh. There was no time now for such earthly things.—The Prophetic Faith of Our Fathers, Vol. IV, p. 816.

„Бейтс е оставил свидетелството, че вестта от Ексетър „летеше, тъй да се каже, на крилете на вятъра“. Мъже и жени бързаха по железница и по вода, с дилижанс и на кон, с вързопи книги и вестници, като ги разпространяваха „тъй изобилно, както есенните листа“. Уайт казва: „Делото, което стоеше пред нас, беше да полетим към всяка част на онова широко поле, да дадем тревога и да събудим спящите.“ А Уелкъм прибавя, че движението избухнало като освободените води на язовир. Полета със зряло зърно били оставени непожънати, а напълно пораснали картофи — неизвадени от земята. Идването на Господа беше близо. Сега нямаше време за такива земни неща.—Пророческата вяра на нашите бащи, т. IV, с. 816.

“As an eyewitness and participant in the movement, Ellen White described the character of the rapidly accelerating work:

„Като очевидец и участник в движението, Елън Уайт описа характера на бързо ускоряващото се дело:“

“‘Believers saw their doubt and perplexity removed, and hope and courage animated their hearts. The work was free from those extremes which are ever manifested when there is human excitement without the controlling influence of the word and Spirit of God…. It bore the characteristics that mark the work of God in every age. There was little ecstatic joy, but rather deep searching of heart, confession of sin, and forsaking of the world. A preparation to meet the Lord was the burden of agonizing spirits….

„Вярващите видяха как съмнението и недоумението им бяха отстранени, а надеждата и смелостта изпълниха сърцата им. Делото бе свободно от онези крайности, които винаги се проявяват, когато има човешко възбуждение без направляващото влияние на Божието слово и Дух…. То носеше белезите, които отличават Божието дело във всяка епоха. Имаше малко екстатична радост, но по-скоро дълбоко изследване на сърцето, изповядване на греха и отричане от света. Подготовката за среща с Господа бе бремето на изтерзаните духове….“

“‘Of all the great religious movements since the days of the apostles, none have been more free from human imperfection and the wiles of Satan than was that of the autumn of 1844. Even now, after the lapse of many years [1888], all who shared in that movement and who have stood firm upon the platform of truth still feel the holy influence of that blessed work and bear witness that it was of God.—Ibid., 400, 401.’

„От всички велики религиозни движения от дните на апостолите насам, нито едно не е било по-свободно от човешко несъвършенство и от хитростите на Сатана, отколкото това през есента на 1844 година. Още и сега, след изтичането на много години [1888], всички, които са участвали в това движение и са останали твърди върху платформата на истината, все още чувстват святото влияние на това благословено дело и свидетелстват, че то е било от Бога. — Пак там, 400, 401.“

“In spite of the evidences of a work sweeping across the land and drawing thousands into the fellowship of the Second Advent, and some two hundred ministers from various churches united in spreading the message, [See C. M. Maxwell, Tell it to the world, pp. 19, 20.] the Protestant churches as a whole spurned it and used every means at their command to prevent the belief in Christ’s soon coming from spreading. No one dared to mention in a church service the hope of the soon coming of Jesus, but to those awaiting the event it was quite different.

„Въпреки доказателствата за едно дело, което обхващаше страната и привличаше хиляди в общението на Второто пришествие, както и въпреки това, че около двеста служители от различни църкви се обединиха в разпространяването на вестта, [Вж. C. M. Maxwell, Tell it to the world, pp. 19, 20.] протестантските църкви като цяло я отхвърлиха и използваха всички средства, с които разполагаха, за да попречат вярата в скорошното идване на Христос да се разпространява. Никой не смееше да спомене в църковно богослужение надеждата за скорошното идване на Исус, но за онези, които очакваха събитието, бе съвсем различно.“

“Ellen White told what it was like:

„Елън Уайт разказа какво е било:“

“‘Every moment seemed precious and of the utmost importance to me. I felt that we were doing work for eternity, and that the careless and uninterested were in the greatest peril. My faith was unclouded, and I appropriated the precious promises of Jesus to myself….

„Всеки миг ми се струваше скъпоценен и от най-голяма важност за мен. Чувствах, че вършим дело за вечността и че безгрижните и незаинтересованите се намират в най-голяма опасност. Вярата ми беше неомрачена и аз присвоявах за себе си скъпоценните обещания на Исус….“

“‘With diligent searching of hearts and humble confession we came prayerfully up to the time of expectation. Every morning we felt that it was our first business to secure the evidence that our lives were right before God. We realized that if we were not advancing in holiness we were sure to retrograde. Our interest for each other increased; we prayed much with and for one another.

„С прилежно изследване на сърцата и смирено изповядване ние в молитвен дух достигнахме до времето на очакването. Всяка сутрин чувствахме, че първата ни задача е да си осигурим доказателството, че животът ни е прав пред Бога. Осъзнавахме, че ако не напредваме в святост, със сигурност ще отстъпваме назад. Нашата загриженост един за друг нарасна; много се молехме един с друг и един за друг.

“‘We assembled in the orchards and groves to commune with God and to offer up our petitions to Him, feeling more clearly His presence when surrounded by His natural works. The joys of salvation were more necessary to us than our food and drink. If clouds obscured our minds we dared not rest or sleep till they were swept away by the consciousness of our acceptance with the Lord.—Life Sketches of James White and Ellen G. White (1880), 188, 189.” Arthur White, The Ellen White Biography, volume 1, 51, 52.

„Събирахме се в овощните градини и горичките, за да общуваме с Бога и да възнасяме към Него своите молби, като усещахме по-ясно Неговото присъствие, когато бяхме заобиколени от Неговите творения в природата. Радостите на спасението ни бяха по-необходими от нашата храна и питие. Ако облаци помрачаваха умовете ни, не смеехме да си починем или да заспим, докато те не бъдат разпръснати от съзнанието, че сме приети от Господа.—Life Sketches of James White and Ellen G. White (1880), 188, 189.“ Arthur White, The Ellen White Biography, том 1, 51, 52.