When Jesus unseals a prophetic truth, He is represented as the Lion of the tribe of Judah, and at Caesarea Philippi, the Lion of the tribe of Judah began to unseal “that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day.” Those truths align with the message that He unsealed at the beginning of the sealing time of the one hundred and forty-four thousand, and then again at the end of the very same period. Those truths align with the message represented in verses thirteen through fifteen of Daniel chapter eleven.
Когато Исус разпечатва една пророческа истина, Той е представен като Лъвът от Юдовото племе; и в Кесария Филипова Лъвът от Юдовото племе започна да разпечатва, „че Той трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините и главните свещеници, и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне“. Тези истини съответстват на вестта, която Той разпечата в началото на времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, а после отново в края на същия този период. Тези истини съответстват на вестта, представена в стихове тринадесет до петнадесет от единадесета глава на Даниил.
When He unseals that truth to the one hundred and forty-four thousand, He does so through the methodology of line upon line, for it is there that the “keys” to the kingdom of God are found. Those truths must be eaten for they are the keys to the kingdom of God, and the kingdom of God is to be within His people.
Когато Той разпечатва тази истина за сто четиридесет и четирите хиляди, Той го прави чрез метода „ред по ред“, защото именно там се намират „ключовете“ на Божието царство. Тези истини трябва да бъдат изядени, защото те са ключовете на Божието царство, а Божието царство трябва да бъде вътре в Неговия народ.
And when he was demanded of the Pharisees, when the kingdom of God should come, he answered them and said, The kingdom of God cometh not with observation: Neither shall they say, Lo here! or, lo there! for, behold, the kingdom of God is within you. Luke 17:20, 21.
А когато фарисеите Го попитаха кога ще дойде Божието царство, Той им отговори и каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: Ето тук! или: Ето там! защото, ето, Божието царство е вътре във вас. Лука 17:20, 21.
The devils believe, and yet tremble, for it is not enough to simply believe the “truth.” It must become part of you as is the physical food that is eaten. In the history of verses thirteen to fifteen the Lion of the tribe of Judah unseals the truths connected with the soon coming Sunday law, and those truths impress the seal upon the foreheads of the wise virgins, in advance of the coming crisis. The Lion of the tribe of Judah knew full well the testimony of Matthew chapter sixteen, and His visit to Caesarea Philippi aligned with Daniel’s testimony of Panium, and He knew the shadow of the cross which He and His disciple stood under in Caesarea Philippi, represented the shadow of the coming Sunday law in the history of His last-day people.
И бесовете вярват — и треперят, защото не е достатъчно просто да се вярва на „истината“. Тя трябва да стане част от теб, както физическата храна, която се яде. В историята на стихове тринадесети до петнадесети Лъвът от Юдовото племе разпечатва истините, свързани със скоро идващия неделен закон, и тези истини отпечатват печата върху челата на мъдрите девици, преди настъпването на идващата криза. Лъвът от Юдовото племе много добре познаваше свидетелството на Матей, глава шестнадесета, и Неговото посещение в Кесария Филипова бе в съзвучие със свидетелството на Даниил за Панион, и Той знаеше, че сянката на кръста, под която стояха Той и Неговият ученик в Кесария Филипова, представляваше сянката на идващия неделен закон в историята на Неговия народ в последните дни.
From that time forth began Jesus to show unto his disciples, how that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day. Then Peter took him, and began to rebuke him, saying, Be it far from thee, Lord: this shall not be unto thee. But he turned, and said unto Peter, Get thee behind me, Satan: thou art an offence unto me: for thou savourest not the things that be of God, but those that be of men. Then said Jesus unto his disciples, If any man will come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me. For whosoever will save his life shall lose it: and whosoever will lose his life for my sake shall find it. For what is a man profited, if he shall gain the whole world, and lose his own soul? or what shall a man give in exchange for his soul? For the Son of man shall come in the glory of his Father with his angels; and then he shall reward every man according to his works. Verily I say unto you, There be some standing here, which shall not taste of death, till they see the Son of man coming in his kingdom. Matthew 16:21–28.
Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. Тогава Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява, казвайки: Да не бъде това с Тебе, Господи; това никак няма да Ти се случи. А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, сатана; ти Ми си съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби душата си? Или какво ще даде човек в замяна на душата си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всекиго според делата му. Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в царството Си. Матей 16:21–28.
The first, and therefore based upon the rule of first mention, the most important thing Jesus told His disciples about the sufferings of the cross, is that they would need to take up their own cross, if they chose to follow Him. Sister White clearly states that the cross is also the yoke. The yoke and the cross are symbols of man’s personal will, and it all depends upon the correct exercise of the will. The power which upholds God’s temple is a Lamb that had been slain and hung upon a “pillar”. The Lamb that is slain represents the crucifixion of the lower fleshly nature, and the “pillar” that the dead flesh is hung upon is the will. Christ provided His example of how to overcome by always keeping His will in submission to His Father’s will, and for accomplishing that work, He sat down on the throne with His Father. The symbol of overcoming is the slain Lamb hung upon the pillar. All these truths are directly associated with those represented as Peter.
Първото и следователно, въз основа на правилото за първото споменаване, най-важното нещо, което Исус каза на Своите ученици относно страданията на кръста, е, че те ще трябва да вземат своя собствен кръст, ако изберат да Го следват. Сестра Уайт ясно заявява, че кръстът е и игото. Игото и кръстът са символи на личната воля на човека и всичко зависи от правилното упражняване на волята. Силата, която поддържа Божия храм, е Агнец, който е бил заклан и окачен на „стълб“. Закланият Агнец представлява разпятието на по-нисшето плътско естество, а „стълбът“, на който е окачена мъртвата плът, е волята. Христос даде Своя пример за това как да се побеждава, като винаги държеше Своята воля в подчинение на волята на Своя Отец, и за извършването на това дело Той седна на престола с Отца Си. Символът на побеждаването е закланият Агнец, окачен на стълба. Всички тези истини са пряко свързани с онези, които са представени като Петър.
Unto Philadelphia, represented by the Exeter tent, it is stated:
До Филаделфия, представена чрез шатъра в Ексетър, е казано:
Him that overcometh will I make a pillar in the temple of my God, and he shall go no more out: and I will write upon him the name of my God, and the name of the city of my God, which is new Jerusalem, which cometh down out of heaven from my God: and I will write upon him my new name. He that hath an ear, let him hear what the Spirit saith unto the churches. Revelation 3:12, 13.
Който победи, него ще направя стълб в храма на Моя Бог, и няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; и ще напиша върху него Моето ново име. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите. Откровение 3:12, 13.
He that overcomes as Christ overcame will receive a new name, just as Simon Barjonah did, and they will become a pillar in God’s temple, just as Christ is the Lamb that was slain and hung upon a pillar in God’s temple. When they overcome as Christ overcame, they will also sit upon the throne in heavenly places, as did Christ.
Онзи, който побеждава, както Христос победи, ще получи ново име, точно както Симон, син Йонин, и ще стане стълб в Божия храм, както Христос е Агнецът, Който бе заклан и окачен на стълб в Божия храм. Когато победят, както Христос победи, те също ще седнат на престола в небесните места, както и Христос.
Unto Laodicea, represented by the Watertown tent, it is stated:
Към Лаодикия, представена чрез шатрата в Уотъртаун, е казано:
Behold, I stand at the door, and knock: if any man hear my voice, and open the door, I will come in to him, and will sup with him, and he with me. To him that overcometh will I grant to sit with me in my throne, even as I also overcame, and am set down with my Father in his throne. He that hath an ear, let him hear what the Spirit saith unto the churches. Revelation 3:20–22.
Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На онзи, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Моя Отец на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите. Откровение 3:20–22.
The first truth Jesus told the disciples as He began to reveal the sufferings of the cross was the truth that men must overcome exactly as He had provided an example of overcoming. Men must crucify the flesh with the affections and lusts. When this is done they will be seated in heavenly places.
Първата истина, която Исус каза на учениците, когато започна да им разкрива страданията на кръста, бе истината, че хората трябва да победят точно така, както Той бе дал пример за побеждаване. Хората трябва да разпнат плътта с нейните страсти и похоти. Когато това бъде извършено, те ще бъдат поставени да седят в небесни места.
Even when we were dead in sins, hath quickened us together with Christ, (by grace ye are saved) And hath raised us up together, and made us sit together in heavenly places in Christ Jesus. Ephesians 2:5, 6.
Дори когато бяхме мъртви поради прегрешенията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени), и ни възкреси заедно с Него, и ни сложи да седим заедно в небесни места в Христос Исус. Ефесяни 2:5, 6.
After presenting the truth of the crucifixion, in terms of personal responsibility, The Lion of the tribe of Judah added another truth which addresses the last days.
След като представи истината за разпятието от гледна точка на личната отговорност, Лъвът от Юдовото племе добави и друга истина, която се отнася до последните дни.
For what is a man profited, if he shall gain the whole world, and lose his own soul? or what shall a man give in exchange for his soul? For the Son of man shall come in the glory of his Father with his angels; and then he shall reward every man according to his works. Verily I say unto you, There be some standing here, which shall not taste of death, till they see the Son of man coming in his kingdom. Matthew 16:26–28.
Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а изгуби душата си? Или какво ще даде човек в замяна на душата си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му. Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в Своето царство. Матей 16:26–28.
When the message of the Midnight Cry is unsealed by the Lion of the tribe of Judah in the concluding period of the sealing of the one hundred and forty-four thousand there would be some who did not die. He then addressed specifically the one hundred and forty-four thousand, His last-day people who do not taste of death. Therefore, six days after His visit to Caesarea Philippi the Lion of the tribe of Judah unsealed a truth that was to strengthen His disciples for the coming crisis of the cross, but it more importantly spoke to the soon coming Sunday law.
Когато в заключителния период на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди вестта на Среднощния вик бъде разпечатана от Лъва от Юдовото племе, ще има някои, които няма да умрат. Тогава Той се обърна специално към сто четиридесет и четирите хиляди — Неговия народ от последните дни, които не вкусват смърт. Следователно, шест дни след посещението Си в Кесария Филипова, Лъвът от Юдовото племе разпечата една истина, която трябваше да укрепи учениците Му за предстоящата криза на кръста, но още по-важно — тя говореше за скоро идващия неделен закон.
And after six days Jesus taketh Peter, James, and John his brother, and bringeth them up into an high mountain apart, And was transfigured before them: and his face did shine as the sun, and his raiment was white as the light. And, behold, there appeared unto them Moses and Elias talking with him. Then answered Peter, and said unto Jesus, Lord, it is good for us to be here: if thou wilt, let us make here three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elias. While he yet spake, behold, a bright cloud overshadowed them: and behold a voice out of the cloud, which said, This is my beloved Son, in whom I am well pleased; hear ye him. And when the disciples heard it, they fell on their face, and were sore afraid. And Jesus came and touched them, and said, Arise, and be not afraid. And when they had lifted up their eyes, they saw no man, save Jesus only. And as they came down from the mountain, Jesus charged them, saying, Tell the vision to no man, until the Son of man be risen again from the dead. And his disciples asked him, saying, Why then say the scribes that Elias must first come? And Jesus answered and said unto them, Elias truly shall first come, and restore all things. But I say unto you, That Elias is come already, and they knew him not, but have done unto him whatsoever they listed. Likewise shall also the Son of man suffer of them. Then the disciples understood that he spake unto them of John the Baptist. Matthew 17:1–13.
И след шест дни Иисус взема Петра, Иакова и Йоан, неговия брат, и ги извежда насаме на една висока планина. И се преобрази пред тях; и лицето Му засия като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него. Тогава Петър проговори и рече на Иисус: Господи, добро е да бъдем тук; ако желаеш, нека направим тук три шатри: една за Тебе, една за Моисей и една за Илия. Докато още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, глас от облака, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това, учениците паднаха ничком и много се уплашиха. А Иисус се приближи, докосна ги и рече: Станете и не бойте се. И когато дигнаха очите си, никого не видяха, освен само Иисус. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда, казвайки: Никому не разказвайте за видението, докато Син Човешки не възкръсне от мъртвите. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Защо тогава книжниците казват, че Илия трябва първо да дойде? А Иисус в отговор им рече: Илия наистина първо идва и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и те не го познаха, а постъпиха с него, както пожелаха. Така и Син Човешки ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител. Матей 17:1–13.
In the passage the Lion of the tribe of Judah is unsealing the truths that seal the one hundred and forty-four thousand just before the close of probation, for the “time is at hand.” He first identified the suffering of the cross, and represented the experience as the defining difference between one class who would refuse to exercise their will in crucifying the flesh, and a class who would follow Christ’s example. Then He presented to them that they were representing the last generation of earth’s history, when there would be people who lived from the time of the unsealing that took place on September 11, 2001, until His return.
В този пасаж Лъвът от Юдовото племе разпечатва истините, които запечатват сто четиридесет и четирите хиляди непосредствено преди края на благодатното време, защото „времето е близо“. Най-напред Той посочи страданието на кръста и представи това преживяване като определящата разлика между една група, която би отказала да упражни волята си, за да разпне плътта, и група, която би последвала примера на Христос. След това Той им представи, че те представляват последното поколение в земната история, когато ще има хора, които живеят от времето на разпечатването, което се извърши на 11 септември 2001 г., до Неговото завръщане.
Then He presented a vision of His glorified being, and with Him were Moses and Elijah. The sealing message that is unsealed is the Revelation of Jesus Christ, that is associated with Moses and Elijah, and that message began to be unsealed in July 2023, when the two witnesses of Revelation chapter eleven, who are Moses and Elijah, were established, line upon line, as the symbols that represented the sealing of the one hundred and forty-four thousand. When the three disciples saw the vision and heard God’s voice, “they fell on their face, and were sore afraid. And Jesus came and touched them, and said, Arise, and be not afraid.”
Тогава Той представи видение на Своето прославено същество, и с Него бяха Мойсей и Илия. Запечатващата вест, която се разпечатва, е Откровението на Исус Христос, което е свързано с Мойсей и Илия, и тази вест започна да се разпечатва през юли 2023 г., когато двамата свидетели от единадесета глава на Откровение, които са Мойсей и Илия, бяха установени, ред след ред, като символите, които представляваха запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди. Когато тримата ученици видяха видението и чуха Божия глас, „те паднаха на лицата си и много се уплашиха. И Исус се приближи, допря се до тях и каза: Станете и не бойте се.“
The vision which the three disciples saw, represents a vision of Christ’s glory in the last days, and it is therefore the same vision which Daniel saw in chapter ten.
Видението, което тримата ученици видяха, представлява видение за славата на Христос в последните дни и следователно е същото видение, което Даниил видя в десета глава.
And I Daniel alone saw the vision: for the men that were with me saw not the vision; but a great quaking fell upon them, so that they fled to hide themselves. Therefore I was left alone, and saw this great vision, and there remained no strength in me: for my comeliness was turned in me into corruption, and I retained no strength. Yet heard I the voice of his words: and when I heard the voice of his words, then was I in a deep sleep on my face, and my face toward the ground. And, behold, an hand touched me, which set me upon my knees and upon the palms of my hands. And he said unto me, O Daniel, a man greatly beloved, understand the words that I speak unto thee, and stand upright: for unto thee am I now sent. And when he had spoken this word unto me, I stood trembling. Then said he unto me, Fear not, Daniel: for from the first day that thou didst set thine heart to understand, and to chasten thyself before thy God, thy words were heard, and I am come for thy words. Daniel 10:7–12.
И аз, Даниил, сам видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги обзе, тъй че побягнаха да се скрият. И тъй, останах сам и видях това велико видение; и не остана сила в мене, защото благообразието ми се превърна в мене в тление и не запазих никаква сила. Но чух гласа на думите му; и когато чух гласа на думите му, изпаднах в дълбок сън на лицето си, с лицето си към земята. И ето, една ръка ме докосна и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми. И ми каза: Данииле, мъжо много възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стани прав; защото сега съм изпратен при тебе. И когато изговори към мене тези думи, аз се изправих треперещ. Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто насочи сърцето си да разбереш и да смириш себе си пред твоя Бог, думите ти бяха чути, и аз дойдох поради думите ти. Даниил 10:7–12.
The vision of the transfiguration in Matthew chapter seventeen, is the looking-glass vision of Daniel chapter ten, that takes place when the dead dry bones of Ezekiel are resurrected. The vision, and the associated message, manifests two classes of worshippers, one in the Exeter tent, and the other in the Watertown tent, which is Jeremiah’s assembly of mockers, and John’s synagogue of Satan. As with the effects of the vision in Daniel’s testimony, so too “when the disciples heard it, they fell on their face, and were sore afraid. And Jesus came and touched them, and said, Arise, and be not afraid.” The vision was audible and visual in both cases, and it produced fear, in both examples. A “touch” was required to strengthen in both testimonies.
Видението за преображението в Матей, глава седемнадесета, е огледалното видение на Даниил, глава десета, което настъпва, когато мъртвите сухи кости на Езекиил биват възкресени. Видението и свързаната с него вест разкриват две категории поклонници: едната в шатрата в Ексетър, а другата в шатрата във Уотъртаун, която е събранието на присмивателите на Еремия и синагогата на Сатана на Йоан. Както при въздействието на видението в свидетелството на Даниил, така и тук: „А учениците, като чуха това, паднаха на лицето си и твърде много се уплашиха. И Исус се приближи, допря се до тях и каза: Станете и не бойте се.“ И в двата случая видението беше и слухово, и зрително, и и в двата примера то породи страх. И в двете свидетелства беше необходимо „докосване“, за да се даде сила.
The vision of the transfiguration was evidence, among other things that the Word of God never fails, for in chapter sixteen of Matthew, in the final verse, Jesus had stated that “There be some standing here, which shall not taste of death, till they see the Son of man coming in his kingdom.” The transfiguration was an illustration of the coming of “the Son of man” in His kingdom.
Видението на преображението беше доказателство, наред с друго, че Божието Слово никога не пропада; защото в шестнадесета глава на Евангелието от Матей, в последния стих, Исус беше заявил, че „някои от стоящите тук няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син да иде в царството Си“. Преображението беше образ на идването на „Човешкия Син“ в Неговото царство.
“Moses upon the mount of transfiguration was a witness to Christ’s victory over sin and death. He represented those who shall come forth from the grave at the resurrection of the just. Elijah, who had been translated to heaven without seeing death, represented those who will be living upon the earth at Christ’s second coming, and who will be ‘changed, in a moment, in the twinkling of an eye, at the last trump;’ when ‘this mortal must put on immortality,’ and ‘this corruptible must put on incorruption.’ 1 Corinthians 15:51–53. Jesus was clothed with the light of heaven, as He will appear when He shall come ‘the second time without sin unto salvation.’ For He will come ‘in the glory of His Father with the holy angels.’ Hebrews 9:28; Mark 8:38. The Saviour’s promise to the disciples was now fulfilled. Upon the mount the future kingdom of glory was represented in miniature,—Christ the King, Moses a representative of the risen saints, and Elijah of the translated ones.” The Desire of Ages, 421.
„Мойсей на планината на преображението беше свидетел на Христовата победа над греха и смъртта. Той представляваше онези, които ще излязат от гроба при възкресението на праведните. Илия, който бе взет на небето, без да види смърт, представляваше онези, които ще бъдат живи на земята при второто пришествие на Христос и които ще бъдат „изменени в един миг, в една секунда, при последната тръба“; когато „това тленното трябва да се облече в нетление“ и „това смъртното трябва да се облече в безсмъртие“. 1 Коринтяни 15:51–53. Исус беше облечен със светлината на небето, както ще се яви, когато дойде „втори път, не за грях, а за спасение“. Защото Той ще дойде „в славата на Своя Отец със светите ангели“. Евреи 9:28; Марк 8:38. Обещанието на Спасителя към учениците сега се изпълни. На планината бъдещото царство на славата бе представено в умален вид — Христос, Царят; Мойсей — представител на възкръсналите светии; и Илия — на преобразените живи.“ Копнежът на вековете, с. 421.
The sealing truth includes an identification that the one hundred and forty-four thousand are those represented in Revelation chapter seven, who do not die, and are represented by Elijah, and that the great multitude in Revelation chapter seven, are those represented by Moses, that do die. The one group is called at the first voice of Revelation chapter eighteen, and the other group is called at the second voice of Revelation chapter eighteen.
Истината за запечатването включва разпознаването, че сто четиридесет и четирите хиляди са онези, представени в Откровение, глава седма, които не умират и са представени от Илия; а голямото множество в Откровение, глава седма, са онези, представени от Моисей, които умират. Едната група е призована при първия глас от Откровение, глава осемнадесета, а другата група е призована при втория глас от Откровение, глава осемнадесета.
After the touch, Jesus gave further instruction to the disciples when He said, “Tell the vision to no man, until the Son of man be risen again from the dead.” The vision of the transfiguration, which is the vision of the looking-glass, and the vision of Isaiah in chapter six, and Paul’s vision while in the third heaven, and Ezekiel’s vision of the wheels within the wheels was sealed up by the Lion of the tribe of Judah, until after the resurrection of Christ.
След докосването Исус даде по-нататъшно наставление на учениците, когато каза: „Никому не казвайте за видението, докле Син Човечески не възкръсне от мъртвите.“ Видението на преображението, което е видението на огледалото, и видението на Исая в шеста глава, и видението на Павел, когато беше в третото небе, и видението на Езекиил за колелата вътре в колелата, беше запечатано от Лъва от Юдовото племе до след възкресението на Христос.
The resurrection of Christ represents the resurrection of the two witnesses that were with Christ in that very vision, and they were to be resurrected in July of 2023. At that point the sealing message would be unsealed to the two witnesses of Revelation eleven and the two groups of faithful, and it would be placed in the context of the looking-glass vision of Christ’s glory at the end of the world.
Възкресението на Христос представлява възкресението на двамата свидетели, които бяха с Христос в самото това видение, и те трябваше да възкръснат през юли 2023 година. В онзи момент вестта за запечатването щеше да бъде разпечатана за двамата свидетели от Откровение единадесета глава и за двете групи верни, и щеше да бъде поставена в контекста на огледалното видение за Христовата слава в края на света.
The sealing message will also be placed within the context of the first three verses of Revelation chapter one, where the chain of communication, that represents the combination of divinity with humanity is set forth in the step-by-step process of how the sealing message is presented to those who are candidates to be among the one hundred and forty-four thousand.
Вестта за запечатването също ще бъде поставена в контекста на първите три стиха от първа глава на Откровение, където веригата на общуването, която представлява съчетаването на божественото с човешкото, е изложена в последователния процес на това как вестта за запечатването се представя на онези, които са кандидати да бъдат сред сто четиридесет и четирите хиляди.
The step-by-step process was from the Father, to the Son, to the angel Gabriel, to John, to the churches. From the Divine Father, to the Divine and human Son, to an unfallen creature (Gabriel), to a fallen creature (John) to the churches which are in Asia (the world.) The five steps are specifically identified at the very first mention of the Revelation of Jesus Christ, and to deny any step is to deny them all.
Постепенният, стъпка по стъпка процес беше от Отца към Сина, от Сина към ангела Гавриил, от Гавриил към Йоан, от Йоан към църквите. От Божествения Отец към Божествения и човешкия Син, към едно непаднало същество (Гавриил), към едно паднало същество (Йоан), към църквите, които са в Азия (света). Тези пет стъпки са изрично посочени още при самото първо споменаване на Откровението на Исус Христос, и да се отрече която и да било от тях означава да се отрекат всички.
In agreement with that revelation the disciples then asked Jesus “Why then say the scribes that Elias must first come? And Jesus answered and said unto them, Elias truly shall first come, and restore all things. But I say unto you, That Elias is come already, and they knew him not, but have done unto him whatsoever they listed. Likewise shall also the Son of man suffer of them. Then the disciples understood that he spake unto them of John the Baptist.”
В съгласие с това откровение учениците тогава попитаха Иисус: „Защо тогава книжниците казват, че Илия трябва най-напред да дойде?“ А Иисус им отговори и рече: „Илия наистина ще дойде най-напред и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече дойде, и те не го познаха, а му сториха каквото си поискаха. Така и Син Човечески ще пострада от тях.“ Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител.
The prophetic role of John the Baptist and John the Revelator is an element of the sealing message, and those in the Watertown tent who chose to disregard the message of Samuel Snow, represent those who are unwilling to acknowledge that the Lord selects the men He chooses to select. The voice that was selected in 1989, who first published its message two hundred and twenty years after 1776, in 1996, who was the watchman who identified that the third woe had arrived on September 11, 2001, who presented the sinful message of July 18, 2020, is part of the sealing message, and his role is represented by John the Baptist.
Пророческата роля на Йоан Кръстител и Йоан Откровителя е елемент от вестта за запечатването, а онези в шатрата във Уотъртаун, които избраха да пренебрегнат вестта на Самуил Сноу, представляват онези, които не желаят да признаят, че Господ избира мъжете, които Сам избира да избере. Гласът, който бе избран през 1989 г., който за пръв път публикува своята вест двеста и двадесет години след 1776 г., през 1996 г., който беше стражът, разпознал, че третото горко е настъпило на 11 септември 2001 г., който представи греховната вест от 18 юли 2020 г., е част от вестта за запечатването, а неговата роля е представена от Йоан Кръстител.
We shall continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“I saw a company who stood well-guarded and firm, giving no countenance to those who would unsettle the established faith of the body. God looked upon them with approbation. I was shown three steps—the first, second, and third angels’ messages. Said my accompanying angel, ‘Woe to him who shall move a block or stir a pin of these messages. The true understanding of these messages is of vital importance. The destiny of souls hangs upon the manner in which they are received.’ I was again brought down through these messages, and saw how dearly the people of God had purchased their experience. It had been obtained through much suffering and severe conflict. God had led them along step by step, until He had placed them upon a solid, immovable platform. I saw individuals approach the platform and examine the foundation. Some with rejoicing immediately stepped upon it. Others commenced to find fault with the foundation. They wished improvements made, and then the platform would be more perfect, and the people much happier. Some stepped off the platform to examine it and declared it to be laid wrong. But I saw that nearly all stood firm upon the platform and exhorted those who had stepped off to cease their complaints; for God was the Master Builder, and they were fighting against Him. They recounted the wonderful work of God, which had led them to the firm platform, and in union raised their eyes to heaven and with a loud voice glorified God. This affected some of those who had complained and left the platform, and they with humble look again stepped upon it.
„Видях една група, която стоеше добре охранявана и непоколебима, без да дава никакво поощрение на онези, които биха разклатили установената вяра на тялото. Бог ги гледаше с одобрение. Бяха ми показани три стъпки — вестите на първия, втория и третия ангел. Ангелът, който ме придружаваше, каза: „Горко на онзи, който ще помръдне камък или ще размести карфица от тези вести. Правилното разбиране на тези вести е от жизненоважно значение. Съдбата на душите зависи от начина, по който те се приемат.“ Отново бях преведена през тези вести и видях колко скъпо Божият народ бе придобил своята опитност. Тя беше получена чрез много страдания и тежка борба. Бог ги бе водил стъпка по стъпка, докато ги бе поставил върху здрава, неподвижна платформа. Видях отделни хора да се приближават към платформата и да изследват основата. Някои с радост веднага стъпваха върху нея. Други започваха да намират недостатъци в основата. Те желаеха да се направят подобрения и тогава платформата щеше да бъде по-съвършена, а народът — много по-щастлив. Някои слизаха от платформата, за да я разгледат, и заявяваха, че е положена неправилно. Но видях, че почти всички стояха твърдо върху платформата и увещаваха онези, които бяха слезли от нея, да престанат с оплакванията си; защото Бог беше Главният Строител, а те воюваха против Него. Те разказваха за чудното Божие дело, което ги бе довело до здравата платформа, и единодушно издигаха очи към небето и с висок глас прославяха Бога. Това въздейства на някои от онези, които бяха роптали и напуснали платформата, и те със смирен поглед отново стъпваха върху нея.
“I was pointed back to the proclamation of the first advent of Christ. John was sent in the spirit and power of Elijah to prepare the way of Jesus. Those who rejected the testimony of John were not benefited by the teachings of Jesus. Their opposition to the message that foretold His coming placed them where they could not readily receive the strongest evidence that He was the Messiah. Satan led on those who rejected the message of John to go still farther, to reject and crucify Christ. In doing this they placed themselves where they could not receive the blessing on the day of Pentecost, which would have taught them the way into the heavenly sanctuary. The rendering of the veil of the temple showed that the Jewish sacrifices and ordinances would no longer be received. The great Sacrifice had been offered and had been accepted, and the Holy Spirit which descended on the day of Pentecost carried the minds of the disciples from the earthly sanctuary to the heavenly, where Jesus had entered by His own blood, to shed upon His disciples the benefits of His atonement. But the Jews were left in total darkness. They lost all the light which they might have had upon the plan of salvation, and still trusted in their useless sacrifices and offerings. The heavenly sanctuary had taken the place of the earthly, yet they had no knowledge of the change. Therefore they could not be benefited by the mediation of Christ in the holy place.
„Бях насочена обратно към прогласяването на първото Христово пришествие. Йоан бе изпратен в духа и силата на Илия, за да приготви пътя на Исус. Онези, които отхвърлиха свидетелството на Йоан, не се ползваха от ученията на Исус. Тяхната съпротива срещу вестта, която предсказваше Неговото идване, ги постави там, където не можеха с готовност да приемат най-силното доказателство, че Той е Месията. Сатана подтикна отхвърлилите Йоановата вест да отидат още по-далеч — да отхвърлят и разпнат Христос. Като сториха това, те се поставиха там, където не можеха да приемат благословението в деня на Петдесетница, което би ги научило на пътя към небесното светилище. Раздирането на храмовата завеса показа, че юдейските жертви и обреди вече няма да бъдат приемани. Великата Жертва бе принесена и бе приета, а Светият Дух, Който слезе в деня на Петдесетница, насочи умовете на учениците от земното светилище към небесното, където Исус бе влязъл със Собствената Си кръв, за да излее върху учениците Си благата на Своето умилостивение. Но юдеите бяха оставени в пълен мрак. Те загубиха всяка светлина, която биха могли да имат относно плана на спасението, и все още се уповаваха на своите безполезни жертви и приноси. Небесното светилище бе заело мястото на земното, но те не знаеха за тази промяна. Затова не можеха да се ползват от Христовото ходатайство в Светото място.“
“Many look with horror at the course of the Jews in rejecting and crucifying Christ; and as they read the history of His shameful abuse, they think they love Him, and would not have denied Him as did Peter, or crucified Him as did the Jews. But God who reads the hearts of all, has brought to the test that love for Jesus which they professed to feel. All heaven watched with the deepest interest the reception of the first angel’s message. But many who professed to love Jesus, and who shed tears as they read the story of the cross, derided the good news of His coming. Instead of receiving the message with gladness, they declared it to be a delusion. They hated those who loved His appearing and shut them out of the churches. Those who rejected the first message could not be benefited by the second; neither were they benefited by the midnight cry, which was to prepare them to enter with Jesus by faith into the most holy place of the heavenly sanctuary. And by rejecting the two former messages, they have so darkened their understanding that they can see no light in the third angel’s message, which shows the way into the most holy place. I saw that as the Jews crucified Jesus, so the nominal churches had crucified these messages, and therefore they have no knowledge of the way into the most holy, and they cannot be benefited by the intercession of Jesus there. Like the Jews, who offered their useless sacrifices, they offer up their useless prayers to the apartment which Jesus has left; and Satan, pleased with the deception, assumes a religious character, and leads the minds of these professed Christians to himself, working with his power, his signs and lying wonders, to fasten them in his snare. Some he deceives in one way, and some in another. He has different delusions prepared to affect different minds. Some look with horror upon one deception, while they readily receive another. Satan deceives some with Spiritualism. He also comes as an angel of light and spreads his influence over the land by means of false reformations. The churches are elated, and consider that God is working marvelously for them, when it is the work of another spirit. The excitement will die away and leave the world and the church in a worse condition than before.
„Мнозина гледат с ужас на поведението на юдеите, когато отхвърлиха и разпънаха Христос; и когато четат историята за Неговото позорно малтретиране, мислят, че Го обичат и не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито биха Го разпънали, както сториха юдеите. Но Бог, Който изпитва сърцата на всички, подложи на изпитание онази любов към Исус, която те изповядваха, че чувстват. Цялото небе наблюдаваше с най-дълбок интерес приемането на вестта на първия ангел. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус, и които проливаха сълзи, когато четяха разказа за кръста, осмяха благата вест за Неговото идване. Вместо да приемат вестта с радост, те я обявиха за заблуда. Намразиха онези, които обичаха явяването Му, и ги изгониха от църквите. Онези, които отхвърлиха първата вест, не можаха да бъдат облагодетелствани от втората; нито бяха облагодетелствани от среднощния вик, който трябваше да ги приготви да влязат с Исус чрез вяра в Пресветото място на небесното светилище. И като отхвърлиха двете предишни вести, те така помрачиха разбирането си, че не могат да видят никаква светлина в вестта на третия ангел, която показва пътя към Пресветото място. Видях, че както юдеите разпънаха Исус, така и номиналните църкви бяха разпънали тези вести, и затова нямат никакво познание за пътя към Пресветото, нито могат да бъдат облагодетелствани от ходатайството на Исус там. Подобно на юдеите, които принасяха своите безполезни жертви, те отправят своите безполезни молитви към отделението, което Исус е напуснал; и Сатана, доволен от измамата, приема религиозен облик и насочва умовете на тези изповядващи се за християни към себе си, като действа със своята сила, своите знамения и лъжливи чудеса, за да ги улови здраво в своя примка. Някои той мами по един начин, а други — по друг. Той е приготвил различни заблуди, за да въздейства на различни умове. Някои гледат с ужас на една измама, а същевременно с готовност приемат друга. Сатана мами някои чрез спиритизма. Той идва и като ангел на светлината и разпростира влиянието си по земята посредством лъжливи реформации. Църквите се възгордяват и смятат, че Бог действа чудно за тях, когато всъщност това е дело на друг дух. Възбудата ще отмине и ще остави света и църквата в по-лошо състояние отпреди.“
“I saw that God has honest children among the nominal Adventists and the fallen churches, and before the plagues shall be poured out, ministers and people will be called out from these churches and will gladly receive the truth. Satan knows this; and before the loud cry of the third angel is given, he raises an excitement in these religious bodies, that those who have rejected the truth may think that God is with them. He hopes to deceive the honest and lead them to think that God is still working for the churches. But the light will shine, and all who are honest will leave the fallen churches, and take their stand with the remnant.” Early Writings, 258–261.
„Видях, че Бог има искрени чеда сред номиналните адвентисти и падналите църкви, и преди язвите да се излеят, служители и народ ще бъдат призовани да излязат от тези църкви и с радост ще приемат истината. Сатана знае това; и преди да бъде даден мощният вик на третия ангел, той възбужда вълнение в тези религиозни общности, за да могат онези, които са отхвърлили истината, да мислят, че Бог е с тях. Той се надява да измами искрените и да ги подведе да мислят, че Бог все още действа за църквите. Но светлината ще заблести, и всички, които са искрени, ще напуснат падналите църкви и ще застанат на страната на остатъка.“ Ранни писания, 258–261.