In chapter ten of Revelation, where the history of the first and second angels’ messages is represented, John, as a symbol of God’s last-day people, was told in advance that there was to be a disappointment in the history he symbolically represented, and that disappointment was the element of the history of the first and second angels that had been sealed up to the Millerites’ understanding, in order to test their faith.
В десета глава на Откровението, където е представена историята на вестите на първия и втория ангел, на Йоан, като символ на Божия народ от последните дни, бе предварително казано, че в историята, която той символично представяше, щеше да има разочарование; и именно това разочарование беше онзи елемент от историята на първия и втория ангел, който бе запечатан за разбирането на милеритите, за да бъде изпитана тяхната вяра.
And the voice which I heard from heaven spake unto me again, and said, Go and take the little book which is open in the hand of the angel which standeth upon the sea and upon the earth. And I went unto the angel, and said unto him, Give me the little book. And he said unto me, Take it, and eat it up; and it shall make thy belly bitter, but it shall be in thy mouth sweet as honey. And I took the little book out of the angel’s hand, and ate it up; and it was in my mouth sweet as honey: and as soon as I had eaten it, my belly was bitter. Revelation 10:8–10.
И гласът, който бях чул от небето, пак ми проговори и каза: Иди, вземи малката книжка, която е отворена в ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята. И отидох при ангела и му казах: Дай ми малката книжка. А той ми каза: Вземи я и я изяж; и тя ще направи утробата ти горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И взех малката книжка от ръката на ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; и щом я изядох, утробата ми стана горчива. Откровение 10:8–10.
In verse ten, John represents the history from August 11, 1840, when the mighty angel descended with a little book in his hand, unto the Great Disappointment on October 22, 1844. Before he symbolically represented that history, he is told by “the voice which” he “heard from heaven” informing him that when he eats the little book, “it shall make thy belly bitter, but it shall be in thy mouth sweet as honey.” The bitter disappointment is what tested the faith of the Millerites, and it was not best for them to know about that disappointment before it arrived, but John represents the last-day people who are required to know the facts associated with the delineation of events, that are the history of the first and second angels’ message.
В десети стих Йоан представлява историята от 11 август 1840 г., когато могъщият ангел слезе с малка книжка в ръката си, до Голямото разочарование на 22 октомври 1844 г. Преди символично да представи тази история, му се казва от „гласа, който“ той „чу от небето“, и той го уведомява, че когато изяде малката книжка, „тя ще огорчи корема ти, но в устата ти ще бъде сладка като мед“. Горчивото разочарование е онова, което изпита вярата на милеритите, и не беше най-добре за тях да знаят за това разочарование, преди то да настъпи; но Йоан представлява народа на последните дни, от когото се изисква да знае фактите, свързани с очертаването на събитията, които съставляват историята на вестта на първия и втория ангел.
That sacred history identifies that there would be a test brought upon the last-day people, and it would be a test based upon something that it was not best for them to understand in advance of the test, yet it was not the identical experience of the Millerites, though it perfectly aligned with the delineation of events represented by the first and second angel, for the seven thunders also represent, “future events which will be disclosed in their order.”
Тази свещена история показва, че върху народа на последните дни щеше да бъде допуснато изпитание, и то щеше да бъде изпитание, основано върху нещо, което не беше най-добре за тях да разберат преди самото изпитание; все пак това не беше тъждественото преживяване на милеритите, макар че то съвършено съответстваше на очертанието на събитията, представени чрез първия и втория ангел, защото седемте гръма също така представят „бъдещи събития, които ще бъдат разкрити в своя ред“.
Though required to know the foundational history of the Millerites, God’s last-day people would fulfill the same delineation of events as the Millerites, but what tested the Millerites, that was best for them not to know in advance, would be a different test, that was brought about by an element that was sealed up until the time was at hand for the Lion of the tribe of Judah to unseal the Revelation of Jesus Christ, which occurs in the hidden history of verse forty of Daniel eleven.
Макар да е било необходимо да познават основополагащата история на милеристите, Божият народ в последните дни щеше да изпълни същото очертание на събитията, както милеристите; но онова, което изпита милеристите и което за тях беше най-добре да не знаят предварително, щеше да бъде различно изпитание, породено от елемент, запечатан до времето, когато Лъвът от Юдовото племе щеше да разпечата Откровението на Исус Христос, което се случва в скритата история на четиридесети стих от Даниил единадесета глава.
What was sealed up was designed to test God’s last-day people, and the test would align with the waymark where the Millerites were tested, for whether in the first fulfillment in Millerite history or the last fulfillment of the last days, the seven thunders was “a delineation of events” “that would be disclosed in their order.”
Онова, което бе запечатано, бе предназначено да изпита Божия народ в последните дни, и това изпитание щеше да съответства на пътепоказателя, при който милеристите бяха изпитани; защото, било в първото изпълнение в историята на милеристите, било в последното изпълнение на последните дни, седемте гръма бяха „очертание на събития“, „които щяха да бъдат разкрити в своя ред“.
What has been widely unrecognized is that as John represents the history of the descent of Christ with the little book on August 11, 1840 unto the Great Disappointment of October 22, 1844, that very history was also represented by the descent of the second angel on April 19, 1844. The first disappointment can be understood as the disappointment of John, who, after eating the little book on August 11, 1840, met disappointment on April 19, 1844. When that disappointment arrived the second angel descended with a “writing” in his hand.
Онова, което до голяма степен е останало неразпознато, е, че както Йоан представя историята на слизането на Христос с малката книжка на 11 август 1840 г. до Великото разочарование от 22 октомври 1844 г., така самата тази история бе представена и чрез слизането на втория ангел на 19 април 1844 г. Първото разочарование може да се разбира като разочарованието на Йоан, който, след като изяде малката книжка на 11 август 1840 г., се срещна с разочарование на 19 април 1844 г. Когато това разочарование настъпи, вторият ангел слезе с „писане“ в ръката си.
“Another mighty angel was commissioned to descend to earth. Jesus placed in his hand a writing, and as he came to the earth, he cried, ‘Babylon is fallen, is fallen.’ Then I saw the disappointed ones again raise their eyes to heaven, looking with faith and hope for their Lord’s appearing. But many seemed to remain in a stupid state, as if asleep; yet I could see the trace of deep sorrow upon their countenances. The disappointed ones saw from the Scriptures that they were in the tarrying time, and that they must patiently wait the fulfillment of the vision. The same evidence which led them to look for their Lord in 1843, led them to expect Him in 1844. Yet I saw that the majority did not possess that energy which marked their faith in 1843. Their disappointment had dampened their faith.” Early Writings, 247.
„Друг мощен ангел бе упълномощен да слезе на земята. Исус положи в ръката му едно писание и когато той дойде на земята, извика: „Падна, падна Вавилон.“ Тогава отново видях разочарованите да издигат очите си към небето, гледайки с вяра и надежда за явяването на своя Господ. Но мнозина изглеждаха като останали в някакво вцепенено състояние, сякаш заспали; все пак можех да видя следата на дълбока скръб по лицата им. Разочарованите видяха от Писанията, че се намират във времето на забавянето и че трябва търпеливо да очакват изпълнението на видението. Същите доказателства, които ги бяха довели да очакват своя Господ през 1843 година, ги доведоха и до очакването Му през 1844 година. Но видях, че мнозинството не притежаваше онази енергия, която бе отличавала вярата им през 1843 година. Разочарованието им бе помрачило вярата им.“ Ранни писания, 247.
The Millerite history that John represents in chapter ten, is the history of the first and also the second angel. The descent of the first angel with a message and the descent of the second angel with a message, mark the beginning of respective histories that both ended in disappointment, though John is more directly illustrating the entire history of both angels. Even after October 22, 1844, when the third angel arrived with a message, the disappointment of the rebellion of 1863, provides a third witness of a period that begins with a message that ends with disappointment.
Милеритската история, която Йоан представя в десета глава, е историята на първия, а също и на втория ангел. Слизането на първия ангел с вест и слизането на втория ангел с вест отбелязват началото на съответните истории, които и двете завършиха с разочарование, макар че Йоан по-непосредствено представя цялостната история и на двата ангела. Дори след 22 октомври 1844 г., когато третият ангел дойде с вест, разочарованието от бунта през 1863 г. предоставя трети свидетел за един период, който започва с вест и завършва с разочарование.
The first disappointment of the movement of the third angel on July 18, 2020 was the parallel to the first disappointment of the Millerites. A truth was sealed up as was the truth of 1844 sealed up by the Lord holding His hand over a mistake in some of the figures, that produced the first disappointment of the Millerites. When the mistake was thereafter understood, the mistake had been unsealed, as the Lion of the tribe of Judah had removed His hand. The mistake of July 18, 2020, was brought about by the refusal to acknowledge that His hand had been raised on October 22, 1844, while He pronounced that “time should be no longer.”
Първото разочарование на движението на третия ангел на 18 юли 2020 г. беше паралелът на първото разочарование на милеристите. Една истина беше запечатана, както истината за 1844 г. беше запечатана от Господа, Който държеше ръката Си над една грешка в някои от изчисленията, която произведе първото разочарование на милеристите. Когато впоследствие грешката беше разбрана, тя беше разпечатана, тъй като Лъвът от Юдовото племе беше отместил ръката Си. Грешката от 18 юли 2020 г. беше причинена от отказа да се признае, че ръката Му беше вдигната на 22 октомври 1844 г., когато Той провъзгласи, че „време не ще има вече“.
Whether it was the Philadelphian movement of the first angel’s first disappointment, or the first disappointment of the Laodicean movement of the third angel, His hand represents the waymark. On April 19, 1844 and on July 18, 2020 the disappointment produced a scattering time. Those who had either been gathered on August 11, 1840 or September 11, 2001, were scattered, and thereafter Christ began to gather His people a second time.
Независимо дали ставаше дума за филаделфийското движение на първото разочарование на първия ангел, или за първото разочарование на лаодикийското движение на третия ангел, Неговата ръка представлява пътепоказателя. На 19 април 1844 г. и на 18 юли 2020 г. разочарованието произведе време на разпръсване. Онези, които бяха събрани или на 11 август 1840 г., или на 11 септември 2001 г., бяха разпръснати, и след това Христос започна да събира народа Си втори път.
He had gathered a people beginning on September 11, 2001, for as represented by Christ’s baptism, it is when the Divine symbol descends that He begins to gather His disciples, not before. Then, after a scattering, Christ gathers His people a second time. Christ gathered His disciples beginning at His baptism, and after the scattering produced by the cross, He began to gather His disciples a second time. The prophetic fact of a second gathering that began in July 2023, was part of what had been sealed up on July 18, 2020, though it was clearly an element of the history of the Millerites.
Той бе събрал един народ, започвайки от 11 септември 2001 г., защото, както е представено чрез кръщението на Христос, именно когато Божественият символ слиза, Той започва да събира Своите ученици, а не преди това. След това, след едно разпръсване, Христос събира народа Си втори път. Христос събра учениците Си, започвайки от Своето кръщение, и след разпръсването, причинено от кръста, Той започна да събира учениците Си втори път. Пророческият факт за едно второ събиране, започнало през юли 2023 г., беше част от онова, което бе запечатано на 18 юли 2020 г., макар че то ясно беше елемент от историята на милеритите.
In verse forty of Daniel eleven, the beast from the bottomless pit arose and slew both horns of the earth beast in 2020. In July of 2023, the Lord began to gather His last-day people a second time. The process of gathering is represented within the sacred Millerite history, and in that history, there are two historical witnesses of gathering His people a second time. The gathering process is a prophetic element that was sealed up until July 2023. The work of gathering His people a second time is fulfilled during the history of the Ukrainian War, just prior to the second election of the eighth president, that is of the seven.
В четиридесетия стих на Даниил единадесета глава звярът от бездънната яма се надигна и уби двата рога на земния звяр през 2020 година. През юли 2023 година Господ започна за втори път да събира Своя народ от последните дни. Процесът на събирането е представен в свещената милеритска история и в тази история има двама исторически свидетели за това, че Той събира народа Си за втори път. Процесът на събирането е пророчески елемент, който бе запечатан до юли 2023 година. Делото по събирането на Неговия народ за втори път се изпълнява през историята на Украинската война, непосредствено преди второто избиране на осмия президент, който е от седемте.
On August 11, 1840, the Lord gathered the Millerite movement, and He marked the gathering by the introduction of the 1843 chart, which was published in May of 1842. The chart represented the foundational message, for He was then laying the foundation of the Millerite temple. The descent of the angel of Revelation chapter ten, on August 11, 1840, parallels the baptism of Christ, which among other things marked the beginning of Christ selecting His disciples.
На 11 август 1840 г. Господ събра Милеритското движение и отбеляза това събиране чрез въвеждането на картата от 1843 г., която бе публикувана през май 1842 г. Картата представляваше основополагащата вест, защото тогава Той полагаше основата на милеритския храм. Слизането на ангела от Откровение, глава десета, на 11 август 1840 г. е паралелно на кръщението на Христос, което, наред с други неща, отбеляза началото на това Христос да избира Своите ученици.
“With the calling of John and Andrew and Simon, of Philip and Nathanael, began the foundation of the Christian church. John directed two of his disciples to Christ. Then one of these, Andrew, found his brother, and called him to the Saviour. Philip was then called, and he went in search of Nathanael.” The Desire of Ages, 141.
„С призоваването на Йоан и Андрей и Симон, на Филип и Натанаил, започна полагането на основата на християнската църква. Йоан насочи двама от своите ученици към Христос. Тогава единият от тях, Андрей, намери брат си и го повика при Спасителя. След това бе призован Филип и той тръгна да търси Натанаил.“ Копнежът на вековете, с. 141.
The work of William Miller from the time of the end in 1798, unto August 11, 1840, represented the work of John the Baptist, but when the angel of Revelation ten descended, as typified by the descent of the Holy Spirit at the baptism of Christ, the Lord “gathered” His foundational disciples. These two witnesses identify that Christ gathered His last-day people on September 11, 2001, when the angel of Revelation chapter eighteen descended, but as with the Millerites, they were to be tested by an element of the seven thunders which had been sealed up, and then the Lord would gather His people a second time.
Делото на Уилям Милър от времето на края през 1798 г. до 11 август 1840 г. представляваше делото на Йоан Кръстител; но когато ангелът от Откровение 10 слезе, както бе предобразено чрез слизането на Светия Дух при кръщението на Христос, Господ „събра“ Своите основополагащи ученици. Тези двама свидетели показват, че Христос събра Своя народ от последните дни на 11 септември 2001 г., когато ангелът от осемнадесета глава на Откровение слезе; но, както при милеритите, те трябваше да бъдат изпитани чрез един елемент от седемте гръма, който бе запечатан, и след това Господ щеше да събере Своя народ втори път.
The second gathering of God’s last-day people began in the history represented at the very ending of verse eleven, of chapter eleven of Daniel, just before Putin’s victory over Ukraine, and just before verse twelve where Russia and Putin’s prophetic testimony ends. Daniel chapter eleven, verse eleven, therefore aligns with Revelation chapter eleven, verse eleven, for it is there the two witnesses are brought back to life.
Второто събиране на Божия народ в последните дни започна в историята, представена в самия край на единадесети стих от единадесетата глава на Даниил, непосредствено преди победата на Путин над Украйна, и непосредствено преди дванадесетия стих, където завършва пророческото свидетелство на Русия и Путин. Следователно Даниил, единадесета глава, единадесети стих, съответства на Откровение, единадесета глава, единадесети стих, защото именно там двамата свидетели са върнати към живот.
In the sacred Millerite history, the Lord began to gather His people a second time after the disappointment of April 19, 1844, and what was employed by the Lord to gather His people at that time was a recognition that they were fulfilling the tarrying time of the parable of the ten virgins of Matthew chapter twenty-five, and also Habakkuk chapter two. In order for the Millerites to recognize their condition and return, they had to recognize themselves as represented within God’s prophetic Word. They needed to see that they were God’s people in contrast with those who professed to be His people. In gathering His disappointed people, He was providing an illustration of the ensign that is lifted up to the Gentiles, thus emphasizing the distinction between His genuine but disappointed people, and His simply professed people.
В свещената история на милеритите Господ започна да събира народа Си втори път след разочарованието от 19 април 1844 г., и това, което Господ употреби, за да събере народа Си по онова време, беше осъзнаването, че те изпълняват времето на забавянето от притчата за десетте девици в двадесет и пета глава на Матей, а също и във втора глава на Авакум. За да разпознаят своето състояние и да се върнат, милеритите трябваше да разпознаят себе си като представени в Божието пророческо Слово. Те трябваше да видят, че са Божият народ, в противоположност на онези, които претендираха, че са Негов народ. Като събираше разочарования Си народ, Той даваше илюстрация на знамето, издигнато за народите, като така подчертаваше разграничението между Своя истински, но разочарован народ и онези, които само изповядваха, че са Негов народ.
And in that day there shall be a root of Jesse, which shall stand for an ensign of the people; to it shall the Gentiles seek: and his rest shall be glorious. And it shall come to pass in that day, that the Lord shall set his hand again the second time to recover the remnant of his people, which shall be left, from Assyria, and from Egypt, and from Pathros, and from Cush, and from Elam, and from Shinar, and from Hamath, and from the islands of the sea. And he shall set up an ensign for the nations, and shall assemble the outcasts of Israel, and gather together the dispersed of Judah from the four corners of the earth. Isaiah 11:10–12.
И в онзи ден ще има Иесеев корен, който ще стои за знаме на народите; към него ще се обърнат езичниците, и покоят му ще бъде славен. И в онзи ден Господ ще простре ръката Си втори път, за да придобие остатъка от Своя народ, който ще остане, от Асирия и от Египет, и от Патрос, и от Хус, и от Елам, и от Сенар, и от Емат, и от морските острови. И Той ще издигне знаме за народите, и ще събере прогонените от Израиля, и ще събере разпръснатите от Юда от четирите краища на земята. Исая 11:10–12.
When the prophet Jeremiah represents those who were disappointed on April 19, 1844, he identified that he no longer associated with “the assembly of mockers,” who employed the failed prediction of 1843, as evidence that those represented by Jeremiah were false prophets.
Когато пророк Еремия представяше онези, които бяха разочаровани на 19 април 1844 г., той заяви, че вече не се свързва със „събранието на присмехулниците“, които използваха несбъдналото се предсказание за 1843 г. като доказателство, че представените от Еремия са лъжепророци.
I sat not in the assembly of the mockers, nor rejoiced; I sat alone because of thy hand: for thou hast filled me with indignation. Jeremiah 15:17.
Не седях в събранието на присмехулниците, нито се веселях; седях сам поради Твоята ръка, защото Ти ме изпълни с негодувание. Еремия 15:17.
The “assembly of mockers” had cast out those represented by Jeremiah.
„Събранието на присмивателите“ бе изгонило онези, представени от Еремия.
“Many were persecuted by their unbelieving brethren. In order to retain their position in the church, some consented to be silent in regard to their hope; but others felt that loyalty to God forbade them thus to hide the truths which He had committed to their trust. Not a few were cut off from the fellowship of the church for no other reason than expressing their belief in the coming of Christ. Very precious to those who bore this trial of their faith were the words of the prophet: ‘Your brethren that hated you, that cast you out for My name’s sake, said, Let the Lord be glorified: but He shall appear to your joy, and they shall be ashamed.’ Isaiah 66:5.” The Great Controversy, 372.
„Мнозина бяха преследвани от своите невярващи братя. За да запазят положението си в църквата, някои се съгласяваха да мълчат относно своята надежда; но други чувстваха, че верността към Бога им забранява така да скриват истините, които Той им бе поверил. Немалко бяха отлъчени от общението на църквата не по друга причина, освен че изразяваха вярата си в Христовото пришествие. Много скъпи за онези, които понасяха това изпитание на вярата си, бяха думите на пророка: „Вашите братя, които ви мразят, които ви изпъждат заради Моето име, казват: Нека се прослави Господ! Но Той ще се яви за ваша радост, а те ще се посрамят.“ Исая 66:5.“ Великата борба, 372.
When the Lord lifts up an ensign to the Gentiles, it will occur when He has stretched forth His hand a second time to gather the remnant of His people, who are the outcasts of Israel. They are those who no longer sit in the “assembly of mockers.”
Когато Господ издигне знаме за народите, това ще стане, когато простре ръката Си втори път, за да събере остатъка от Своя народ, които са изгонените от Израил. Те са онези, които вече не седят в „събранието на присмивателите“.
The “root of Jesse” is a symbol of two blood lines, one from Judaism combined with a bloodline from outside of Judaism, and represents not only the bloodline of Jesus, but is also a symbol of the combination of Divinity with humanity, for the ensign that is lifted up represents a people who have been sealed forever into the condition and experience of the combination of Divinity with humanity, which is also represented in verse ten of Daniel chapter eleven by the symbol of the “fortress”. In verse ten, the sealing time of the one hundred and forty-four thousand is inferred by the prophetic understanding of the fortress, which is the head. In the history of verse eleven and the Ukrainian War, the Lord stretches His hand a second time to gather the outcasts who have been disappointed.
„Иесеевият корен“ е символ на две кръвни линии — едната от юдаизма, съчетана с кръвна линия извън юдаизма — и представлява не само кръвната линия на Исус, но също така е символ на съчетаването на Божествеността с човечеството; защото издигнатото знаме представлява народ, който е бил запечатан завинаги в състоянието и опитността на съчетаването на Божествеността с човечеството, което е представено също и в десети стих на единадесета глава от Даниил чрез символа на „крепостта“. В десети стих времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди се подразбира чрез пророческото разбиране за крепостта, която е главата. В историята на единадесети стих и Украинската война Господ простира ръката Си втори път, за да събере изпъдените, които са били разочаровани.
Therefore, with the testimony of Daniel eleven as the structure, we have identified the intrusion of the papacy into prophetic history, just before the Sunday law. We have seen the work of the Republican horn represented by Trump as he becomes the eighth that is of the seven, and begins the work of combining church and state. We have the line of the apostate horn of Protestantism, as represented by the Maccabees. In the same history represented by those verses, we apply the line of the seven thunders, which is also the line of the parable of the ten virgins, identifying the experience of the one hundred and forty-four thousand, as well as the line of the three angels that outline the work of the true Protestant horn. One of the events for the true Protestant horn in that history is the second gathering.
Следователно, като използваме свидетелството на Даниил 11 като структура, ние установихме нахлуването на папството в пророческата история непосредствено преди неделния закон. Видяхме делото на републиканския рог, представен от Тръмп, когато той става осмият, който е от седемте, и започва делото по съчетаването на църква и държава. Имаме линията на отстъпническия рог на протестантизма, както е представен чрез Макавеите. В същата история, представена от тези стихове, прилагаме линията на седемте гръма, която е също и линията на притчата за десетте девици, като определяме опитността на сто четиридесет и четирите хиляди, както и линията на трите ангела, която очертава делото на истинския протестантски рог. Едно от събитията за истинския протестантски рог в тази история е второто събиране.
The second gathering occurred in the history of the second angel’s message, and it also occurred in the history of the third angel from 1844 unto 1863, establishing two witnesses from Millerite history of the Lord stretching His hand a second time to gather His scattered flock.
Второто събиране настъпи в историята на вестта на втория ангел, а също така настъпи и в историята на третия ангел от 1844 до 1863 г., като установява две свидетелства от милеритската история за това, че Господ простира ръката Си втори път, за да събере разпръснатото Си стадо.
“September 23, the Lord showed me that He had stretched out His hand the second time to recover the remnant of His people, and that efforts must be redoubled in this gathering time. In the scattering, Israel was smitten and torn, but now in the gathering time God will heal and bind up His people. In the scattering, efforts made to spread the truth had but little effect, accomplished but little or nothing; but in the gathering, when God has set His hand to gather His people, efforts to spread the truth will have their designed effect. All should be united and zealous in the work. I saw that it was wrong for any to refer to the scattering for examples to govern us now in the gathering; for if God should do no more for us now than He did then, Israel would never be gathered.” Early Writings, 74.
„На 23 септември Господ ми показа, че е прострял ръката Си за втори път, за да възвърне остатъка от Своя народ, и че усилията трябва да бъдат удвоени в това време на събиране. При разпръскването Израил беше поразен и разкъсан, но сега, във времето на събирането, Бог ще изцели и превърже Своя народ. При разпръскването усилията, положени за разпространяването на истината, имаха твърде малко въздействие, постигнаха твърде малко или нищо; но в събирането, когато Бог е прострял ръката Си, за да събере Своя народ, усилията за разпространяване на истината ще имат предвидения си ефект. Всички трябва да бъдат единни и ревностни в делото. Видях, че е погрешно някой да се позовава на разпръскването за примери, които да ни ръководят сега, в събирането; защото, ако Бог не направеше за нас сега повече, отколкото направи тогава, Израил никога не би бил събран.“ Early Writings, 74.
In the appendix to Early Writings, Sister White explains the comment just cited:
В приложението към „Ранни писания“ сестра Уайт обяснява току-що цитирания коментар:
“3. The view that the Lord ‘had stretched out His hand the second time to recover the remnant of His people,’ on page 74, refers only to the union and strength once existing among those looking for Christ, and to the fact that He had begun to unite and to raise up His people again.” Early Writings, 86.
„3. Възгледът, че Господ „беше прострял ръката Си втори път, за да възвърне остатъка от Своя народ“, на страница 74, се отнася единствено до единството и силата, които някога съществуваха между онези, които очакваха Христос, и до факта, че Той бе започнал отново да обединява и да издига Своя народ.“ Ранни писания, 86.
The sacred history of the seven thunders representing August 11, 1840 unto October 22, 1844, typified the sacred history of October 22, 1844 unto the rebellion of 1863. Line upon line, the first history represented an illustration of wise virgins, and the second line represented provides an illustration of foolish virgins. Both histories began when an angel descended with a message that was to be eaten. The arrival of the angel in both histories began a testing process that produced a scattering, and by 1849, Sister White was being shown that the Lord was again stretching forth His hand a second time, this time to gather those who had been scattered on October 22, 1844.
Свещената история на седемте гръмове, обхващаща периода от 11 август 1840 г. до 22 октомври 1844 г., предобразяваше свещената история от 22 октомври 1844 г. до бунта от 1863 г. Ред по ред, първата история представляваше илюстрация на мъдри девици, а втората линия предоставя илюстрация на неразумни девици. И двете истории започнаха, когато ангел слезе с вест, която трябваше да бъде изядена. Пришествието на ангела и в двете истории постави начало на изпитателен процес, който произведе разпръсване, и към 1849 г. на сестра Уайт бе показано, че Господ отново простира ръката Си втори път, този път за да събере онези, които бяха разпръснати на 22 октомври 1844 г.
They had been scattered by the Great Disappointment, as the wise on April 19, 1844 had been scattered by their first disappointment. The second gathering identified that the Lord “had begun to unite and to raise up His people again.” At the second gathering the Lord’s work includes lifting up an ensign that is united with one another upon the message, and whose humanity is united with His Divinity. The purpose of the ensign is to call God’s other flock out of Babylon, which is accomplished by men and women seeing the ensign.
Те бяха разпръснати от Великото разочарование, както мъдрите на 19 април 1844 г. бяха разпръснати от първото си разочарование. Второто събиране установи, че Господ „бе започнал отново да съединява и да издига Своя народ“. При второто събиране делото на Господа включва издигането на знаме, което е единно помежду си във вестта и чиято човешка природа е съединена с Неговата Божественост. Целта на знамето е да призове другото Божие стадо да излезе от Вавилон, което се осъществява, когато мъже и жени видят знамето.
The ensign is the army of those who have united their humanity with Christ’s Divinity in the time of the Sunday law testing time. Thus, the second gathering identifies the “root of Jesse,” will be lifted up, carrying the twofold prophetic symbolism of Ruth, a heathen who is gathered by the ensign being joined with Boaz, a symbol of the one hundred and forty-four thousand, and also a symbol of the Redeemer, who paid the price for Ruth, and was her near kinsmen. In the incarnation of Christ’s Divine nature with the fallen flesh of human nature He became our near kinsman. The ensign that is lifted up are those united by the message, who finalize the work of joining their humanity to Christ’s Divinity in advance of the Sunday law.
Знамето е войнството на онези, които са съединили своята човешка природа с Христовата Божественост във времето на изпитанието на неделния закон. Така второто събиране разкрива, че „коренът Иесеев“ ще бъде издигнат, носейки двойната пророческа символика на Рут — езичница, която е събрана от знамето чрез съединяването си с Вооз, символ на сто четиридесет и четирите хиляди, а също и символ на Изкупителя, Който плати цената за Рут и беше неин близък сродник. Във въплъщението на Христовото Божествено естество с падналата плът на човешкото естество Той стана наш близък сродник. Знамето, което се издига, са онези, които са съединени чрез вестта и които довеждат до завършек делото по съединяването на своята човешка природа с Христовата Божественост преди неделния закон.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“The appreciation of the Bible grows with its study. Whichever way the student may turn, he will find displayed the infinite wisdom and love of God.
„Оценяването на Библията нараства с нейното изучаване. Накъдето и да се обърне изследователят, той ще открие явена безпределната мъдрост и любов на Бога.
“The significance of the Jewish economy is not yet fully comprehended. Truths vast and profound are shadowed forth in its rites and symbols. The gospel is the key that unlocks its mysteries. Through a knowledge of the plan of redemption, its truths are opened to the understanding. Far more than we do, it is our privilege to understand these wonderful themes. We are to comprehend the deep things of God. Angels desire to look into the truths that are revealed to the people who with contrite hearts are searching the word of God, and praying for greater lengths and breadths and depths and heights of the knowledge which He alone can give.
„Значението на юдейската уредба още не е напълно схванато. Истини необятни и дълбоки са засенчени в нейните обреди и символи. Евангелието е ключът, който отключва нейните тайни. Чрез познание за плана на изкуплението нейните истини се откриват за разбирането. Наше преимущество е да разбираме тези чудни теми далеч повече, отколкото разбираме сега. Ние трябва да схващаме дълбоките Божии неща. Ангелите желаят да надникнат в истините, които се разкриват на хората, които със съкрушени сърца изследват Божието слово и се молят за по-големи дължини и ширини, дълбочини и висоти на познанието, което единствено Той може да даде.“
“As we near the close of this world’s history, the prophecies relating to the last days especially demand our study. The last book of the New Testament scriptures is full of truth that we need to understand. Satan has blinded the minds of many, so that they have been glad of any excuse for not making the Revelation their study. But Christ through His servant John has here declared what shall be in the last days, and He says, ‘Blessed is he that readeth, and they that hear the words of this prophecy, and keep those things which are written therein.’ Revelation 1:3.
„С приближаването ни към края на историята на този свят пророчествата, отнасящи се до последните дни, особено настоятелно изискват нашето изучаване. Последната книга на новозаветните Писания е изпълнена с истина, която трябва да разбираме. Сатана е заслепил умовете на мнозина, така че те с готовност са приемали всяко извинение, за да не направят Откровението предмет на своето изучаване. Но Христос чрез Своя служител Йоан тук е заявил какво ще бъде в последните дни и казва: „Блажен оня, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него.“ Откровение 1:3.
“‘This is life eternal,’ Christ said, ‘that they might know Thee the only true God, and Jesus Christ, whom Thou hast sent.’ John 17:3. Why is it that we do not realize the value of this knowledge? Why are not these glorious truths glowing in our hearts, trembling upon our lips, and pervading our whole being?
„А това е вечен живот“, каза Христос, „да познаят Тебе, единствения истински Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“ Йоан 17:3. Защо не осъзнаваме стойността на това познание? Защо тези славни истини не пламтят в сърцата ни, не трептят на устните ни и не проникват цялото ни същество?
“In giving us His word, God has put us in possession of every truth essential for our salvation. Thousands have drawn water from these wells of life, yet there is no diminishing of the supply. Thousands have set the Lord before them, and by beholding have been changed into the same image. Their spirit burns within them as they speak of His character, telling what Christ is to them, and what they are to Christ. But these searchers have not exhausted these grand and holy themes. Thousands more may engage in the work of searching out the mysteries of salvation. As the life of Christ and the character of His mission are dwelt upon, rays of light will shine forth more distinctly at every attempt to discover truth. Each fresh search will reveal something more deeply interesting than has yet been unfolded. The subject is inexhaustible. The study of the incarnation of Christ, His atoning sacrifice and mediatorial work, will employ the mind of the diligent student as long as time shall last; and looking to heaven with its unnumbered years he will exclaim, ‘Great is the mystery of godliness.’
„Като ни е дал Своето слово, Бог ни е поставил във владение на всяка истина, съществено необходима за нашето спасение. Хиляди са черпили вода от тези кладенци на живота, ала запасът не намалява. Хиляди са поставяли Господа пред себе си и чрез съзерцаване са били преобразявани в същия образ. Духът им гори вътре в тях, когато говорят за Неговия характер, разказвайки какво е Христос за тях и какви са те за Христос. Но тези изследователи не са изчерпали тези велики и свети теми. Още хиляди могат да се заемат с делото да издирват тайните на спасението. Когато се размишлява върху живота на Христос и характера на Неговата мисия, лъчи светлина ще заблестяват все по-ясно при всеки опит да се открие истината. Всяко ново търсене ще разкрива нещо по-дълбоко интересно от онова, което досега е било разкрито. Тази тема е неизчерпаема. Изследването на въплъщението на Христос, на Неговата изкупителна жертва и ходатайствено дело ще занимава ума на прилежния изследовател, докато трае времето; и, устремен към небето с неговите безбройни години, той ще възкликне: „Велика е тайната на благочестието.““
“In eternity we shall learn that which, had we received the enlightenment it was possible to obtain here, would have opened our understanding. The themes of redemption will employ the hearts and minds and tongues of the redeemed through the everlasting ages. They will understand the truths which Christ longed to open to His disciples, but which they did not have faith to grasp. Forever and forever new views of the perfection and glory of Christ will appear. Through endless ages will the faithful Householder bring forth from His treasure things new and old.” Christ’s Object Lessons, 132–134.
„Във вечността ще научим онова, което, ако бяхме получили просвещението, което бе възможно да получим тук, би отворило разбирането ни. Темите на изкуплението ще занимават сърцата, умовете и езиците на изкупените през вечните векове. Те ще разберат истините, които Христос копнееше да открие на Своите ученици, но които те не притежаваха вяра да обхванат. Вечно и завинаги ще се явяват нови възгледи за съвършенството и славата на Христос. През безкрайните векове верният Домовладелец ще изважда от съкровището Си старо и ново.“ Притчи Христови, 132–134.