“Ministers and people declared that the prophecies of Daniel and the Revelation were incomprehensible mysteries. But Christ directed his disciples to the words of the prophet Daniel concerning events to take place in their time, and said, ‘Whoso readeth, let him understand.’ Matthew 24:15. And the assertion that the Revelation is a mystery, not to be understood, is contradicted by the very title of the book: ‘The Revelation of Jesus Christ, which God gave unto him, to show unto his servants things which must shortly come to pass. . . . Blessed is he that readeth, and they that hear the words of this prophecy, and keep those things which are written therein; for the time is at hand.’ Revelation 1:1–3.
„Служители и народ заявяваха, че пророчествата на Даниил и Откровението са непостижими тайни. Но Христос насочи учениците Си към думите на пророк Даниил относно събитията, които щяха да се изпълнят в тяхното време, и каза: „Който чете, нека разбира.“ Матей 24:15. А твърдението, че Откровението е тайна, която не може да бъде разбрана, е опровергано от самото заглавие на книгата: „Откровение на Исуса Христа, което Бог Му даде, за да покаже на слугите Си онова, което трябва скоро да стане.... Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“ Откровение 1:1–3.
“Says the prophet: ‘Blessed is he that readeth’—there are those who will not read; the blessing is not for them. ‘And they that hear’—there are some, also, who refuse to hear anything concerning the prophecies; the blessing is not for this class. ‘And keep those things which are written therein’—many refuse to heed the warnings and instructions contained in the Revelation. None of these can claim the blessing promised. All who ridicule the subjects of the prophecy, and mock at the symbols here solemnly given, all who refuse to reform their lives, and prepare for the coming of the Son of man, will be unblest.
„Казва пророкът: „Блажен е онзи, който прочита“ — има такива, които не желаят да четат; благословението не е за тях. „И онези, които слушат“ — има също и такива, които отказват да слушат каквото и да било относно пророчествата; благословението не е за тази група. „И пазят онова, което е написано в нея“ — мнозина отказват да вземат под внимание предупрежденията и наставленията, съдържащи се в Откровението. Никой от тях не може да претендира за обещаното благословение. Всички, които осмиват предметите на пророчеството и се подиграват на тук тържествено дадените символи, всички, които отказват да поправят живота си и да се приготвят за идването на Човешкия Син, ще останат неблагословени.“
“In view of the testimony of Inspiration, how dare men teach that the Revelation is a mystery, beyond the reach of human understanding? It is a mystery revealed, a book opened. The study of the Revelation directs the mind to the prophecies of Daniel, and both present most important instruction, given of God to men, concerning events to take place at the close of this world’s history.” The Great Controversy, 340.
„С оглед на свидетелството на Вдъхновението, как смеят хора да учат, че Откровението е тайна, недостъпна за човешкото разбиране? То е разкрита тайна, отворена книга. Изучаването на Откровението насочва ума към пророчествата на Даниил, и двете представят най-важни наставления, дадени от Бога на хората, относно събитията, които ще настъпят при завършека на историята на този свят.“ Великата борба, 340.
The “study of the Revelation directs the mind to the prophecies of Daniel.” Some persons only see prophecy within the book of Daniel. But Daniel presents two lines of truth and the truth that represent his prophecies are the last six chapters of his book. The first six chapters present illustrated prophecy, that, by and large, are still unrecognized. Before we consider the first six chapters of Daniel, we will explain why there is actually only two prophecies represented in the last six chapters of Daniel. Sister White points out the two prophecies by referring to the two great rivers of Shinar. When we accept the symbolism she sets forth we find the key to see two, and only two prophecies in the last six chapters of Daniel.
„Изследването на Откровението насочва ума към пророчествата на Даниил.“ Някои хора виждат пророчество само в книгата на Даниил. Но Даниил представя две линии на истина, а истините, които представят неговите пророчества, се намират в последните шест глави на книгата му. Първите шест глави представят илюстрирано пророчество, което като цяло все още остава неразпознато. Преди да разгледаме първите шест глави на Даниил, ще обясним защо в действителност само две пророчества са представени в последните шест глави на Даниил. Сестра Уайт посочва двете пророчества, като се позовава на двете големи реки на Сеннаар. Когато приемем символиката, която тя излага, намираме ключа да видим две, и само две, пророчества в последните шест глави на Даниил.
“The light that Daniel received from God was given especially for these last days. The visions he saw by the banks of the Ulai and the Hiddekel, the great rivers of Shinar, are now in process of fulfillment, and all the events foretold will soon come to pass.” Testimonies to Ministers, 112.
„Светлината, която Даниил получи от Бога, бе дадена особено за тези последни дни. Виденията, които той видя при бреговете на Улай и Хидекел, великите реки на Сенаар, сега са в процес на изпълнение и всички предсказани събития скоро ще настъпят.“ Свидетелства към служителите, 112.
The vision of chapter eight was given by the Ulai river.
Видението от осма глава бе дадено при река Улай.
In the third year of the reign of king Belshazzar a vision appeared unto me, even unto me Daniel, after that which appeared unto me at the first. And I saw in a vision; and it came to pass, when I saw, that I was at Shushan in the palace, which is in the province of Elam; and I saw in a vision, and I was by the river of Ulai. Daniel 8:1, 2.
В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение, на мене, Даниил, след онова, което ми се беше явило отначало. И видях във видение; и когато гледах, стана така, че бях в Суса, в двореца, който е в областта Елам; и видях във видение, че бях при реката Улай. Даниил 8:1, 2.
When we took the paragraph from Testimonies to Ministers, where Sister White referenced “the Ulai and Hiddekel” and called them “the great rivers of Shinar” we were dissecting that paragraph from one of the most important commentaries on the study of the books of Daniel and Revelation in Sister White’s writings. In the passage she states, “There is need of a much closer study of the word of God; especially should Daniel and the Revelation have attention as never before in the history of our work.”
Когато взехме абзаца от „Свидетелства към проповедниците“, в който сестра Уайт споменава „Улай и Хидекел“ и ги нарича „големите реки на Сенаар“, ние отделяхме този абзац от един от най-важните коментари относно изучаването на книгите Даниил и Откровение в писанията на сестра Уайт. В този пасаж тя заявява: „Нужно е много по-задълбочено изучаване на Божието слово; особено на Даниил и Откровение трябва да се обърне внимание, както никога преди в историята на нашето дело.“
If we closely study the first two verses we just cited from Daniel chapter eight they provide two internal witnesses to a fact that is often overlooked. Daniel says “in the third year of” Belshazzar “a vision appeared unto me.” Then he adds, “after that which appeared to me at the first.” This verse can be understood two ways, and either way produces the identical conclusion.
Ако внимателно изследваме първите два стиха, които току-що цитирахме от осма глава на Даниил, те дават две вътрешни свидетелства за един факт, който често бива пренебрегван. Даниил казва: „в третата година от“ Валтасар „ми се яви видение“. После добавя: „след онова, което ми се яви отначало“. Този стих може да бъде разбран по два начина, и по който и да бъде разбран, води до един и същ извод.
The angel Gabriel was the one that brought prophetic light to Daniel, as he did with all the prophets, for he had replaced Satan as the heavenly light bearer. This means that every prophetic rule that is located in the Scriptures was guided by Gabriel. Whether Daniel understood it or not, in verse one of chapter eight, not only is he identifying an important prophetic observation, but he provides two witnesses of the important prophetic observation in the verse. What Daniel recorded in verse one, is that he had received a vision previous to the vision he received by the Ulai river. The vision by the Ulai river came in Belshazzar’s third year. The vision, before the vision by the Ulai river, came in the first year of Belshazzar.
Ангел Гавриил беше този, който донесе пророческа светлина на Даниил, както и на всички пророци, понеже бе заменил Сатана като небесен носител на светлина. Това означава, че всяко пророческо правило, което се намира в Писанията, е било направлявано от Гавриил. Независимо дали Даниил го е разбирал, или не, в първи стих на осма глава той не само посочва едно важно пророческо наблюдение, но в стиха привежда и двама свидетели за това важно пророческо наблюдение. Това, което Даниил е записал в първи стих, е, че е получил видение преди видението, което е получил при река Улай. Видението при река Улай дойде в третата година на Валтасар. Видението преди видението при река Улай дойде в първата година на Валтасар.
In the first year of Belshazzar king of Babylon Daniel had a dream and visions of his head upon his bed: then he wrote the dream, and told the sum of the matters. Daniel 7:1.
В първата година на Валтасар, вавилонския цар, Данаил сънува сън и видения на главата си върху леглото си; тогава той записа съня и изложи същността на нещата. Данаил 7:1.
In verse one of chapter eight, Daniel is identifying that he also had a vision in the first year of Belshazzar, because he says, “after that which appeared to me at the first.” Did the Ulai vision appear after the vision of Belshazzar’s first year, or did the vision appear after the first of the two parallel visions? Either answer is correct. The vision of the Ulai river is the same vision as the vision of chapter seven. Gabriel is employing the prophetic principle of “repeat and enlarge,” and simultaneously the rule that upon the testimony of two establishes a thing. Both visions address the kingdoms of Bible prophecy.
В първия стих на осма глава Даниил посочва, че е имал видение и в първата година на Валтасар, защото казва: „след онова, което ми се яви най-напред“. Дали видението при Улай се е явило след видението от първата година на Валтасар, или видението се е явило след първото от двете паралелни видения? И двата отговора са правилни. Видението за реката Улай е същото видение като видението от седма глава. Гавриил прилага пророческия принцип „повтаряне и разширяване“, а същевременно и правилото, че по свидетелството на двама се утвърждава едно нещо. И двете видения разглеждат царствата на библейското пророчество.
The vision of chapter seven, portrays those kingdoms as beasts of prey, thus emphasizing and presenting them in the setting of their civil power. The vision of chapter eight, portrays those same kingdoms with symbols from God’s sanctuary service, though each of the symbols of the sanctuary service are purposely corrupted, in order to represent a counterfeit worship. Daniel eight, portrays the same kingdoms as the vision of chapter seven, but it places the kingdoms in their religious setting.
Видението от седма глава представя тези царства като хищни зверове, като по този начин ги подчертава и ги показва в контекста на тяхната гражданска власт. Видението от осма глава представя същите тези царства чрез символи от Божията светилищна служба, макар че всеки от символите на светилищната служба е умишлено изопачен, за да представи едно фалшиво поклонение. Даниил осма глава представя същите царства, както видението от седма глава, но ги поставя в тяхната религиозна рамка.
The Ulai vision of Daniel chapter eight repeats and enlarges the vision of chapter seven. Chapter seven identifies the civil aspect of the kingdoms of Bible prophecy, and chapter eight identifies the religious aspect of the kingdoms of Bible prophecy. When this is recognized, it can then be understood that chapters seven and eight are the same vision. Chapter nine is where Gabriel comes to give the explanation of the element of time in the vision of chapter eight. Therefore, the vision of the Ulai represents chapters seven, eight and nine of the book of Daniel. The river Hiddekel is then introduced in chapter ten.
Видението при Улай в осма глава на Даниил повтаря и разширява видението от седма глава. Седма глава посочва гражданския аспект на царствата в библейското пророчество, а осма глава посочва религиозния аспект на царствата в библейското пророчество. Когато това бъде разпознато, тогава може да се разбере, че седма и осма глава представляват едно и също видение. Девета глава е мястото, където Гавриил идва, за да даде обяснението на времевия елемент във видението от осма глава. Следователно видението при Улай обхваща седма, осма и девета глава от книгата на Даниил. След това в десета глава е въведена реката Хидекел.
In the third year of Cyrus king of Persia a thing was revealed unto Daniel, whose name was called Belteshazzar; and the thing was true, but the time appointed was long: and he understood the thing, and had understanding of the vision. In those days I Daniel was mourning three full weeks. I ate no pleasant bread, neither came flesh nor wine in my mouth, neither did I anoint myself at all, till three whole weeks were fulfilled. And in the four and twentieth day of the first month, as I was by the side of the great river, which is Hiddekel. Daniel 10:1–4.
В третата година на Кир, персийския цар, бе открито нещо на Данаил, чието име се наричаше Валтасар; и това нещо беше истинно, но определеното време беше дълго; и той разбра това нещо и имаше разум за видението. В онези дни аз, Данаил, тъгувах три пълни седмици. Не ядох никакъв вкусен хляб, нито месо, нито вино влезе в устата ми, нито изобщо се помазах, докато не се изпълниха три цели седмици. А на двадесет и четвъртия ден от първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Хидекел. Данаил 10:1–4.
The vision of the Hiddekel river introduces the prophetic history of the king of the north. It begins with the breakup of Alexander the Great’s kingdom, identifies the ebb and flow of the following history where ultimately the only two antagonists left from the disintegration of Alexander the Great’s former kingdom is a literal southern king versus a literal northern king. Ultimately it arrives at the history of the papacy, who then becomes the spiritual king of the north, who at the end of chapter eleven, comes to his end, Michael stands up and human probation closes. The simple overview is that the Ulai river vision is the internal vision of God’s sanctuary and host, and the Hiddekel river is the external vision of the enemy of God and His people during the same history. It is employing the same principle that is found in Revelation’s seven churches and seven seals.
Видението при река Хидекел въвежда пророческата история на северния цар. То започва с разпадането на царството на Александър Велики, очертава прилива и отлива на последвалата история, в която в крайна сметка единствените двама противници, останали след разпадането на някогашното царство на Александър Велики, са буквален южен цар срещу буквален северен цар. Накрая то достига до историята на папството, което след това става духовният северен цар, който в края на единадесета глава идва до своя край, Михаил се надига и времето на човешката благодат приключва. Простият преглед е следният: видението при река Улай е вътрешното видение за Божието светилище и войнство, а видението при река Хидекел е външното видение за врага на Бога и на Неговия народ през същата история. То използва същия принцип, който се намира в седемте църкви и седемте печата в Откровение.
“Many ministers make no effort to explain Revelation. They call it an unprofitable book to study. They regard it as a sealed book, because it contains the record of figures and symbols. But the very name that has been given it, ‘Revelation,’ is a denial of this supposition. Revelation is a sealed book, but it is also an opened book. It records marvelous events that are to take place in the last days of this earth’s history. The teachings of this book are definite, not mystical and unintelligible. In it the same line of prophecy is taken up as in Daniel. Some prophecies God has repeated, thus showing that importance must be given to them. The Lord does not repeat things that are of no great consequence.” Manuscript Releases, volume 8, 413.
„Много служители не полагат усилие да обяснят Откровение. Наричат го книга, чието изучаване не носи полза. Считат го за запечатана книга, защото съдържа запис на образи и символи. Но самото име, което му е дадено — „Откровение“ — отрича това предположение. Откровение е запечатана книга, но е и отворена книга. То записва чудни събития, които ще се случат в последните дни от историята на тази земя. Поуките на тази книга са определени, а не мистични и неразбираеми. В нея е подета същата линия на пророчество, както в Даниил. Някои пророчества Бог е повторил, като така е показал, че на тях трябва да се отдаде значение. Господ не повтаря неща, които не са от голяма важност.“ Manuscript Releases, том 8, 413.
The same internal and external history that is represented in the book of Daniel is taken up in the book of Revelation. Aside from the prophetic light that is produced from these two visions, there is also a confirmation of the methodology of biblical interpretation that was adopted by William Miller, and thereafter by Future for America. Correctly considered, the book of Daniel, as well as the book of Revelation, are absolute gold mines for confirmation of the principles of prophetic interpretation that the Bible identifies within itself.
Същата вътрешна и външна история, която е представена в книгата на Даниил, е разгърната и в книгата Откровение. Освен пророческата светлина, която произтича от тези две видения, налице е и потвърждение на методологията на библейското тълкуване, възприета от Уилям Милър, а впоследствие и от Future for America. Правилно разглеждани, книгата на Даниил, както и книгата Откровение, са истински златни мини за потвърждение на принципите на пророческото тълкуване, които самата Библия установява в себе си.
The Ulai being the internal theme and the Hiddekel being the external, also represent the two prophecies that were to be unsealed at the “time of the end.” The Ulai was unsealed at the “time of the end” in 1798, and the Hiddekel was unsealed at the “time of the end” in 1989, when, as described in Daniel eleven, verse forty, the countries representing the former Soviet Union were swept away by the papacy and the United States.
Улай, като вътрешната тема, и Хидекел, като външната, също така представляват двете пророчества, които трябваше да бъдат разпечатани в „времето на края“. Улай беше разпечатан във „времето на края“ през 1798 г., а Хидекел беше разпечатан във „времето на края“ през 1989 г., когато, както е описано в Даниил, единадесета глава, четиридесети стих, страните, представляващи бившия Съветски съюз, бяха пометени от папството и Съединените щати.
When these facts are recognized, it can then also be recognized that the two visions are actually one vision, the same as the prophetic history of the seven churches and the seven seals represent the same prophetic history. The two visions then become the avenue that the Lord used in the past movement of the first angel, and what the Lord will use in the current and future movement of the third angel, to produce a testing process as set forth in Daniel chapter twelve, verses nine and ten.
Когато тези факти бъдат признати, тогава може също да се признае, че двете видения всъщност са едно видение, така както пророческата история на седемте църкви и седемте печата представя една и съща пророческа история. Тогава двете видения се превръщат в средството, което Господ използва в миналото движение на първия ангел, и което Господ ще използва в настоящото и бъдещото движение на третия ангел, за да произведе процес на изпитване, както е изложен в дванадесета глава на Даниил, стихове девет и десет.
And he said, Go thy way, Daniel: for the words are closed up and sealed till the time of the end. Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. Daniel 12:9, 10.
И той каза: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края. Мнозина ще се очистят, ще се избелят и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат. Даниил 12:9, 10.
As an example of the unsealing of the Hiddekel in 1989, consider what inspiration has said.
Като пример за разпечатването на Хидекел през 1989 година, нека разгледаме какво е казало Вдъхновението.
“In the Revelation all the books of the Bible meet and end. Here is the complement of the book of Daniel. One is a prophecy; the other a revelation. The book that was sealed is not the Revelation, but that portion of the prophecy of Daniel relating to the last days. The angel commanded, ‘But thou, O Daniel, shut up the words, and seal the book, even to the time of the end.’ Daniel 12:4.” Acts of the Apostles, 585.
„В Откровението се срещат и завършват всички книги на Библията. Тук се намира допълнението към книгата на Даниил. Едната е пророчество; другата — откровение. Книгата, която беше запечатана, не е Откровението, а онази част от пророчеството на Даниил, която се отнася до последните дни. Ангелът заповяда: „А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до времето на края.“ Даниил 12:4.“ Деяния на апостолите, 585.
Both the Ulai and Hiddekel relate to the last days, but Adventism has only been willing to acknowledge that 1798 was Daniel’s “time of the end,” when his book was to be unsealed. Yet the portion of the prophecy “relating to the last days” is more accurately the last six verses of Daniel chapter eleven, for those verses conclude with Michael standing up when human probation closes.
И Улай, и Хидекел се отнасят до последните дни, но адвентизмът е бил готов да признае единствено, че 1798 година е Данииловото „време на края“, когато неговата книга трябваше да бъде разпечатана. Но частта от пророчеството, „отнасяща се до последните дни“, по-точно са последните шест стиха от единадесета глава на Даниил, защото тези стихове завършват с това, че Михаил се надига, когато човешкото благодатно време приключва.
The vision of the judgment, as identified in Daniel chapters seven, eight and nine, was sealed up until the “time of the end” in 1798. The light (which the Ulai vision that was unsealed produced) was the announcement of the opening of the investigative judgment, not the close of judgment. The light that was unsealed with the Hiddekel vision, identifies the close of the investigative judgment, and it is also the passage in Daniel that contains “the portion of the prophecy relating to the last days.”
Видението за съда, както е посочено в Даниил, глави седма, осма и девета, беше запечатано до „времето на края“ през 1798 година. Светлината (която произведе разпечатаното видение при Улай) беше вестта за откриването на изследователния съд, а не за завършека на съда. Светлината, която бе разпечатана с видението при Хиддекел, посочва завършека на изследователния съд, и това е също така пасажът в Даниил, който съдържа „онази част от пророчеството, която се отнася до последните дни“.
The unsealing in 1798 announced the opening of the investigative judgment. The unsealing in 1989 announced the near-approaching close of the investigative judgment. The signature of Alpha and Omega is easily seen in the book of Daniel, but only if you know what it is, and are willing to look for it.
Разпечатването през 1798 година възвести началото на следствения съд. Разпечатването през 1989 година възвести близко предстоящото приключване на следствения съд. Подписът на Алфа и Омега лесно се вижда в книгата на Данаил, но само ако знаете какво представлява той и сте готови да го търсите.
When probation closes in Daniel chapter eleven, verse forty-five, the signature of Alpha and Omega is recorded. The beginning of Daniel illustrates exactly where it ends. It begins with a literal war between literal Babylon and literal Israel, and literal Babylon is victorious.
Когато в Данаил, глава единадесета, стих четиридесет и пети, благодатното време приключва, е записан подписът на Алфа и Омега. Началото на Данаил показва точно къде завършва той. То започва с буквална война между буквалния Вавилон и буквалния Израил, и буквалният Вавилон побеждава.
In the third year of the reign of Jehoiakim king of Judah came Nebuchadnezzar king of Babylon unto Jerusalem, and besieged it. And the Lord gave Jehoiakim king of Judah into his hand, with part of the vessels of the house of God: which he carried into the land of Shinar to the house of his god; and he brought the vessels into the treasure house of his god. Daniel 1:1, 2.
В третата година от царуването на Йоаким, юдейския цар, Навуходоносор, вавилонският цар, дойде против Йерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му Йоаким, юдейския цар, заедно с част от съдовете на Божия дом; и той ги отнесе в земята Сеннаар, в дома на своя бог, и внесе съдовете в съкровищницата на своя бог. Даниил 1:1, 2.
In Daniel chapter eleven, verse forty-five a spiritual war between spiritual Babylon, symbolized as “the king of the north”, and spiritual Israel, represented by “the glorious holy mountain”, concludes, and spiritual Israel is victorious over spiritual Babylon.
В Даниил, глава единадесета, стих четиридесет и пети, една духовна война между духовния Вавилон, символизиран като „северният цар“, и духовния Израил, представен чрез „славната свята планина“, приключва, и духовният Израил побеждава духовния Вавилон.
And he shall plant the tabernacles of his palace between the seas in the glorious holy mountain; yet he shall come to his end, and none shall help him. And at that time shall Michael stand up, the great prince which standeth for the children of thy people: and there shall be a time of trouble, such as never was since there was a nation even to that same time: and at that time thy people shall be delivered, every one that shall be found written in the book. Daniel 11:45; 12:1.
И той ще разпъне шатрите на двореца си между моретата при славната свята планина; но ще стигне до края си, и никой няма да му помогне. И в онова време ще се надигне Михаил, великият княз, който стои за чадата на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквото не е имало, откакто съществува народ, до онова време; и в онова време твоят народ ще бъде избавен — всеки, който бъде намерен записан в книгата. Даниил 11:45; 12:1.
The books of Daniel and Revelation are one book:
Книгите на Даниил и Откровение са една книга:
“The books of Daniel and the Revelation are one. One is a prophecy, the other a revelation; one a book sealed, the other a book opened. John heard the mysteries which the thunders uttered, but he was commanded not to write them.” The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 7, 971.
„Книгите на Даниил и Откровението са едно. Едната е пророчество, другата — откровение; едната е запечатана книга, другата — отворена книга. Йоан чу тайните, които изговориха гръмовете, но му бе заповядано да не ги пише.“ The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 7, 971.
The two books, which are one book, are the masterpiece of the angel Gabriel’s prophetic instruction. I write this knowing full well that what Gabriel delivered to Daniel and John came from Jesus, who received it from the Father. My point is not to lift up Gabriel, but to lift up the profound revelation of the evidences in both books, of how the Alpha and Omega designed prophetic rules of biblical interpretation which were to be represented within the two books, if we are willing to see.
Двете книги, които са една книга, са шедьовърът на пророческото наставление на ангел Гавриил. Пиша това с пълното съзнание, че онова, което Гавриил предаде на Даниил и Йоан, дойде от Исус, Който го прие от Отца. Целта ми не е да възвиша Гавриил, а да възвиша дълбокото откровение на доказателствата и в двете книги за това как Алфа и Омега е установил пророчески правила за библейско тълкуване, които трябваше да бъдат представени в тези две книги, ако сме готови да видим.
Let me remind you that, at this point, my purpose and intent is not to present an interpretation of the two prophecies of the Ulai and Hiddekel rivers. My purpose and intent are to deal with the prophecies in the first six chapters of Daniel’s book. I am simply making a case for the fact that the books of Daniel and Revelation are, perhaps, the most profoundly constructed books in the Word of God. They present the prophetic message, while also identifying God’s character, while also identifying the very rules necessary to be employed if a person would know the prophecies, and also know the One who set forth the prophecies.
Нека ви напомня, че на този етап моята цел и намерение не са да представя тълкуване на двете пророчества за реките Улай и Хидекел. Моята цел и намерение са да се занимая с пророчествата в първите шест глави от книгата на Даниил. Аз просто излагам доводи в подкрепа на факта, че книгите Даниил и Откровение са, може би, най-дълбоко построените книги в Божието Слово. Те представят пророческата вест, като същевременно разкриват Божия характер, като същевременно посочват самите правила, които е необходимо да бъдат приложени, ако човек желае да познае пророчествата, а също и да познае Този, Който е изложил пророчествата.
Another example of the profound nature of the books is Daniel’s presentation of the “seven times” of Leviticus twenty-six. The prophecy of the “seven times” was and is to be the “stumbling stone” for God’s people, both in ancient Israel, in the Millerite movement of the first angel, and also in the current and future movement of the third angel. A “stumbling stone”, by simple definition, is something that you do not see, even though it is clearly there. Therefore, once you recognize the “seven times” in the book of Daniel, you see that it is clearly there, but you also see that it is hidden to those who choose not to see.
Друг пример за дълбокия характер на книгите е представянето от Даниил на „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. Пророчеството за „седемте времена“ е било и е предназначено да бъде „камък за препъване“ за Божия народ — както в древния Израил, така и в милеритското движение на първия ангел, а също и в настоящото и бъдещото движение на третия ангел. „Камък за препъване“, по просто определение, е нещо, което не виждаш, макар че то е ясно налице. Следователно, щом веднъж разпознаеш „седемте времена“ в книгата на Даниил, виждаш, че то е ясно там, но също така виждаш, че е скрито за онези, които избират да не виждат.
Hiding something while it is in the open grammatically is a profound accomplishment, it’s something that could not be embedded into any human mystery novel. It’s a masterpiece, for it is there, plain to see for any who wish not to stumble, but impossible to see for those who do choose to stumble. It is “hiding in plain sight”, so to speak. It is accomplished by a combination of humanity and Divinity.
Да скриеш нещо, докато то граматически е изложено наяве, е дълбоко постижение — нещо, което не би могло да бъде вложено в никой човешки мистериозен роман. Това е шедьовър, защото е там, ясно видимо за всеки, който не желае да се препъне, но е невъзможно да бъде видяно от онези, които избират да се препънат. Това е, тъй да се каже, „скрито пред очите“. То се осъществява чрез съчетание на човешкото и Божественото.
I make that claim, for I wish to remind us at this point, that there is a Catholic teaching within Adventism, at least since the publication of Questions on Doctrine in 1957, and that has also raised its unrighteous head within this present truth movement of Future for America. The idea is that Christ, at the incarnation, did not take the flesh He inherited from Mary. Of course, those who uphold this teaching do not express it that way, but it is none-the-less what they teach. I call it a Catholic teaching, for the premise that Christ’s flesh was as pure as the flesh of Adam before he sinned, is the very satanic logic employed by the Catholic church with their teaching of the so-called “immaculate conception.” And if you are unfamiliar with the pagan teaching of the “immaculate conception,” it teaches that Christ’s flesh was supernaturally made as was Adam’s lower nature was, before he and Eve sinned or, as it is claimed, Christ had Adam’s pre-fallen, sinless nature. It teaches that Mary herself was miraculously given the fleshly unfallen nature of Adam before he sinned, so that she could be a perfect vessel for the Holy Spirit to incarnate the baby Jesus into her perfect flesh.
Правя това твърдение, защото желая в този момент да ни напомня, че в рамките на Адвентизма съществува едно католическо учение, поне от публикуването на Questions on Doctrine през 1957 г., и че то също е издигнало неправедната си глава в това движение на настоящата истина на Future for America. Идеята е, че Христос, при въплъщението, не е приел плътта, която е наследил от Мария. Разбира се, онези, които поддържат това учение, не го изразяват по този начин, но въпреки това именно на това учат. Наричам го католическо учение, защото предпоставката, че плътта на Христос е била също тъй чиста, както плътта на Адам преди неговия грях, е самата сатанинска логика, използвана от католическата църква в учението ѝ за тъй нареченото „непорочно зачатие“. А ако не сте запознати с езическото учение за „непорочното зачатие“, то учи, че плътта на Христос е била свръхестествено направена такава, каквато е била низшата природа на Адам, преди той и Ева да съгрешат, или, както се твърди, Христос е имал предгрехопадналата, безгрешна природа на Адам. То учи, че самата Мария по чудодеен начин е получила плътската непаднала природа на Адам преди неговия грях, за да може да бъде съвършен съд за Светия Дух да въплъти младенеца Исус в нейната съвършена плът.
Of course, those in Adventism that uphold the very same conclusion concerning the flesh of Jesus, do not point to any miracles with Mary, but they do wrest passages of Sister White and the Bible, to teach the very same Catholic concept. Why did I just digress and turn away from the discussion of the book of Daniel? I’ll answer that.
Разбира се, онези в Адвентизма, които поддържат същото заключение относно плътта на Исус, не посочват никакви чудеса във връзка с Мария, но изопачават пасажи от Сестра Уайт и от Библията, за да преподават същото католическо понятие. Защо току-що се отклоних и се отвърнах от разглеждането на книгата Даниил? Ще отговоря на това.
The miraculous structure and design of Daniel and the Revelation was accomplished by a combination of humanity and Divinity. Jesus is the Word of God, and the Bible is the Word of God. Jesus’ divine and human nature is fully represented in the Bible. The words therein are Divine and contain the creative power to transform hearts and minds. Those words are the very same power that brought all things into existence. But those men who God chose to be His instruments in recording the Bible, were all sinners. The human part of the equation is represented by fallen human beings. The Bible is a combination of human and Divine, and the prophets were sinners, as every child of Adam has been. Christ never sinned in thought, word or deed. But He did take the flesh of Mary after four thousand years of degeneration. If He actually did take the lower fleshly nature of Adam before Adam had sinned, it would demand that every biblical author would have been sinless too.
Чудотворната структура и замисъл на книгата Даниил и Откровението бяха осъществени чрез съчетание на човешкото и Божественото. Исус е Словото Божие, а Библията е Словото Божие. Божественото и човешкото естество на Исус са напълно представени в Библията. Думите в нея са Божествени и съдържат творческата сила да преобразяват сърца и умове. Тези думи са същата онази сила, която приведе всичко в съществуване. Но онези мъже, които Бог избра за Свои оръдия при записването на Библията, всички бяха грешници. Човешката част в това съчетание е представена от паднали човешки същества. Библията е съчетание от човешко и Божествено, а пророците бяха грешници, както е било всяко дете на Адам. Христос никога не е съгрешил нито в мисъл, нито в слово, нито в дело. Но Той прие плътта на Мария след четири хиляди години на израждане. Ако Той действително бе приел по-нисшето плътско естество на Адам, преди Адам да беше съгрешил, това би изисквало и всеки библейски автор да е бил безгрешен.
The “hiding in plain sight” of the “seven times” in the book of Daniel was accomplished, not only by the words that Daniel recorded, but further by the fallen human beings that translated the King James Bible. Fallen human beings twice touched the book of Daniel, and what was accomplished would be impossible for any human being to do without God’s divine providential oversight.
„Скриването на видно място“ на „седемте времена“ в книгата на Даниил бе осъществено не само чрез думите, които Даниил записа, но и чрез падналите човешки същества, които преведоха Библията „Крал Джеймс“. Паднали човешки същества два пъти се докоснаха до книгата на Даниил, и онова, което бе постигнато, би било невъзможно за който и да е човек да извърши без Божия божествен промислителен надзор.
In our next article we will begin to show how Divinity and humanity hid the “seven times” of Leviticus twenty-six in plain sight in the book of Daniel, for God foreknew, and even designed, that it should be the testing “stumbling stone” for both those in the movement of the first angel, and also for those in the movement of the third angel.
В следващата ни статия ще започнем да показваме как Божествеността и човечеството са скрили „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава пред очите на всички в книгата на Даниил, защото Бог предузна и дори постанови то да бъде изпитателният „камък за препъване“ както за онези в движението на първия ангел, така и за онези в движението на третия ангел.
“The light that Daniel received from God was given especially for these last days. The visions he saw by the banks of the Ulai and the Hiddekel, the great rivers of Shinar, are now in process of fulfillment, and all the events foretold will soon come to pass.” Testimonies to Ministers, 112.
„Светлината, която Данаил получи от Бога, бе дадена особено за тези последни дни. Виденията, които той видя при бреговете на Улай и Хидекел, големите реки на Сенаар, сега са в процес на изпълнение и всички предсказани събития скоро ще се осъществят.“ Свидетелства към служителите, 112.