We are considering the prophetic period represented as the second gathering that is identified by the prophet Isaiah, and afterward by Sister White.
Разглеждаме пророческия период, представен като второто събиране, което е посочено от пророк Исая, а впоследствие и от сестра Уайт.
And in that day there shall be a root of Jesse, which shall stand for an ensign of the people; to it shall the Gentiles seek: and his rest shall be glorious. And it shall come to pass in that day, that the Lord shall set his hand again the second time to recover the remnant of his people, which shall be left, from Assyria, and from Egypt, and from Pathros, and from Cush, and from Elam, and from Shinar, and from Hamath, and from the islands of the sea. And he shall set up an ensign for the nations, and shall assemble the outcasts of Israel, and gather together the dispersed of Judah from the four corners of the earth. The envy also of Ephraim shall depart, and the adversaries of Judah shall be cut off: Ephraim shall not envy Judah, and Judah shall not vex Ephraim. Isaiah 11:10–13.
И в оня ден ще има корен Иесеев, който ще стои за знаме на народите; към него ще прибягват езичниците, и покоят му ще бъде славен. И ще стане в оня ден, че Господ отново, за втори път, ще простре ръката Си, за да възвърне остатъка от Своя народ, който ще е останал, от Асирия, и от Египет, и от Патрос, и от Хус, и от Елам, и от Сенаар, и от Емат, и от морските острови. И ще издигне знаме за народите, и ще събере изгонените от Израил, и ще събере разпръснатите от Юда от четирите краища на земята. И завистта на Ефрем ще се махне, и противниците на Юда ще бъдат отсечени: Ефрем не ще завижда на Юда, и Юда не ще притеснява Ефрем. Исая 11:10–13.
When God’s last-day people are gathered a second time there is a unification among those disciples that was represented by the ten days that preceded Pentecost, and that Isaiah refers to as a time when, “The envy also of Ephraim shall depart, and the adversaries of Judah shall be cut off: Ephraim shall not envy Judah, and Judah shall not vex Ephraim.”
Когато Божият народ от последните дни бъде събран втори път, сред тези ученици настъпва единение, което бе представено от десетте дни, предшестващи Петдесетница, и за което Исая говори като за време, когато „и завистта на Ефрем ще изчезне, и противниците на Юда ще бъдат отсечени; Ефрем няма да завижда на Юда, и Юда няма да притеснява Ефрем.“
“Trials are to come upon God’s people and the tares are to be separated from the wheat. But let not Ephraim envy Judah any more, and Judah will no more vex Ephraim. Kind, tender, compassionate words will flow out from sanctified hearts and lips. It is essential that we be united, and if we all seek the meekness and the lowliness of Christ, we shall have the mind of Christ, and there will be unity of spirit.” Review and Herald, March 19, 1895.
„Изпитания ще дойдат върху Божия народ и плевелите ще бъдат отделени от житото. Но нека Ефрем вече не завижда на Юда, и Юда вече няма да притеснява Ефрем. Добри, нежни, състрадателни думи ще потичат от осветени сърца и устни. От съществено значение е да бъдем единни, и ако всички търсим кротостта и смирението на Христос, ще имаме ума на Христос и ще има единство на духа.“ Review and Herald, March 19, 1895.
Unification is an element of the work Christ accomplishes when He gathers the one hundred and forty-four thousand a second time. That unity was represented by the ten days leading to Pentecost, and the six days of the Exeter camp meeting, and could have been accomplished from 1856 unto 1863, if those who had experienced the great disappointment of October 22, 1844, had not lost their way.
Обединението е елемент от делото, което Христос извършва, когато събира сто четиридесет и четирите хиляди втори път. Това единство бе представено от десетте дни, водещи към Петдесетница, и от шестте дни на лагерното събрание в Ексетър, и би могло да бъде осъществено от 1856 до 1863 г., ако онези, които бяха преживели голямото разочарование на 22 октомври 1844 г., не бяха се отклонили от пътя си.
“But in the period of doubt and uncertainty that followed the disappointment, many of the advent believers yielded their faith. Dissensions and divisions came in. . .. Thus the work was hindered, and the world was left in darkness. Had the whole Adventist body united upon the commandments of God and the faith of Jesus, how widely different would have been our history!
„Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи се отказаха от вярата си. Появиха се разногласия и разделения.... Така делото бе възпрепятствано и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се бе обединило около Божиите заповеди и вярата в Исус, колко различна би била нашата история!“
“It was not the will of God that the coming of Christ should be thus delayed. God did not design that His people, Israel, should wander forty years in the wilderness. He promised to lead them directly to the land of Canaan, and establish them there a holy, healthy, happy people. But those to whom it was first preached, went not in ‘because of unbelief’ (Hebrews 3:19). Their hearts were filled with murmuring, rebellion, and hatred, and He could not fulfill His covenant with them.
„Не беше Божията воля идването на Христос да бъде така забавено. Бог не бе определил Неговият народ, Израил, да се скита четиридесет години в пустинята. Той обеща да ги въведе непосредствено в ханаанската земя и да ги утвърди там като свят, здрав и щастлив народ. Но онези, на които това първо бе благовестено, не влязоха „поради неверие“ (Евреи 3:19). Сърцата им бяха изпълнени с ропот, бунт и омраза и Той не можеше да изпълни Своя завет с тях.
“For forty years did unbelief, murmuring, and rebellion shut out ancient Israel from the land of Canaan. The same sins have delayed the entrance of modern Israel into the heavenly Canaan. In neither case were the promises of God at fault. It is the unbelief, the worldliness, unconsecration, and strife among the Lord’s professed people that have kept us in this world of sin and sorrow so many years.” Selected Messages, book 1, 68, 69.
„В продължение на четиридесет години неверието, ропотът и бунтът не допускаха древния Израил в ханаанската земя. Същите грехове са забавили влизането на съвременния Израил в небесния Ханаан. И в двата случая обещанията на Бога не бяха виновни. Именно неверието, светолюбието, неосвещението и раздорите сред изповядващия се за Господен народ ни задържаха толкова години в този свят на грях и скръб.“ Избрани вести, книга 1, 68, 69.
The descent of the second angel identified a scattering at the first disappointment that initiated the tarrying time, and then led to a period of six days at the Exeter camp meeting where unity upon the message was accomplished in advance of the outpouring of the Holy Spirit in the message of the Midnight Cry at the conclusion of the meeting.
Слизането на втория ангел обозначи едно разпръсване при първото разочарование, което постави началото на времето на забавянето, а след това доведе до период от шест дни на лагерното събрание в Ексетър, където единството върху вестта бе постигнато в навечерието на изливането на Светия Дух във вестта на Среднощния вик при завършека на събранието.
The descent of the third angel on October 22, 1844, identified a scattering at the great disappointment, and ushered in a period of education as the truths associated with the Most Holy Place were opened to God’s people. By 1849 the Lord was stretching His hand to gather his people together a second time, and by 1851, the 1850 chart was being presented. That chart represented the foundational message, and the very message that was to be lifted up before the world as an ensign.
Слизането на третия ангел на 22 октомври 1844 г. обозначи едно разпръскване при голямото разочарование и въведе период на поучение, когато истините, свързани с Пресветото място, бяха разкрити на Божия народ. До 1849 г. Господ простираше ръката Си, за да събере народа Си за втори път, а до 1851 г. беше представяна картата от 1850 г. Тази карта представяше основополагащата вест — именно вестта, която трябваше да бъде издигната пред света като знаме.
The gathering a second time of the disciples by Christ began immediately at His descent, and the gathering of those in Exeter began during the period of the tarrying time. In the history of the rebellion of 1863, the gathering a second time began at least five years into the educational process that began when the light of the sanctuary was opened up in 1844. In 1848, Islam was then angering the nations. The second gathering is represented as a progressive work that is accomplished by the arrival of the ten days that preceded Pentecost, and also by the six days of the Exeter camp meeting, and should have been completed by 1856.
Второто събиране на учениците от Христос започна непосредствено при Неговото слизане, а събирането на онези в Ексетър започна през периода на времето на изчакване. В историята на бунта от 1863 г. второто събиране започна най-малко пет години след началото на образователния процес, който започна, когато светлината за светилището бе открита през 1844 г. През 1848 г. тогава ислямът разгневяваше народите. Второто събиране е представено като постепенно дело, което се осъществява чрез настъпването на десетте дни, които предшестваха Петдесетница, а също и чрез шестте дни на лагерното събрание в Ексетър, и е трябвало да бъде завършено до 1856 г.
The work of gathering His people a second time is the closing work of the third angel, and it is accomplished by Christ’s hand.
Делото по събирането на Неговия народ втори път е заключителното дело на третия ангел и се извършва от ръката на Христос.
And when the sabbath day was come, he began to teach in the synagogue: and many hearing him were astonished, saying, From whence hath this man these things? and what wisdom is this which is given unto him, that even such mighty works are wrought by his hands? Mark 6:2.
И когато настъпи съботният ден, Той започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се удивяваха, казвайки: Откъде има Този това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, та дори и такива велики дела се извършват чрез ръцете Му? Марк 6:2.
The scattering that occurs when the divine symbol descends initiates a testing process that ultimately manifests two classes of worshippers, and in so doing cleanses the temple.
Разпръсването, което настъпва, когато божественият символ слиза, поставя началото на изпитателен процес, който в крайна сметка разкрива две категории поклонници и по този начин очиства храма.
Whose fan is in his hand, and he will thoroughly purge his floor, and gather his wheat into the garner; but he will burn up the chaff with unquenchable fire. Matthew 3:12.
Лопатата Му е в ръката Му; и Той ще очисти добре хармана Си, и ще събере житото Си в житницата; а плявата ще изгори с неугасим огън. Матей 3:12.
In that period God’s people are to take the message from the angel’s hand and eat it.
В онзи период Божият народ трябва да вземе вестта от ръката на ангела и да я изяде.
And I saw another mighty angel come down from heaven, clothed with a cloud: and a rainbow was upon his head, and his face was as it were the sun, and his feet as pillars of fire: And he had in his hand a little book open: and he set his right foot upon the sea, and his left foot on the earth. Revelation 10:1, 2.
И видях друг силен ангел да слиза от небето, облечен в облак; и дъга имаше над главата му, и лицето му беше като слънцето, и нозете му като огнени стълбове; и в ръката си държеше една малка разгърната книжка; и постави десния си крак върху морето, а левия — върху земята. Откровение 10:1, 2.
At the arrival of the second angel on April 19, 1844, God’s people were scattered. They had been initially gathered with the fulfillment of the prophecy of Revelation chapter nine, verse fifteen on August 11, 1840, but the Lord had held His hand over a mistake in the reckoning of some of the figures on the chart.
При идването на втория ангел на 19 април 1844 г. Божият народ беше разпръснат. Първоначално те бяха събрани с изпълнението на пророчеството от Откровение, глава девета, стих петнадесети, на 11 август 1840 г., но Господ бе задържал ръката Си над една грешка в изчисляването на някои от числата върху картата.
“I have seen that the 1843 chart was directed by the hand of the Lord, and that it should not be altered; that the figures were as He wanted them; that His hand was over and hid a mistake in some of the figures, so that none could see it, until His hand was removed.” Early Writings, 74.
„Видях, че картата от 1843 година беше направлявана от ръката на Господа и че не бива да бъде изменяна; че числата бяха такива, каквито Той желаеше; че ръката Му беше над тях и прикри една грешка в някои от числата, така че никой не можеше да я види, докато ръката Му не бе оттеглена.“ Early Writings, 74.
The removal of His hand allowed Samuel Snow to identify the correct date for the vision that tarried.
Отдръпването на Неговата ръка позволи на Самуил Сноу да определи правилната дата за видението, което се забави.
“Those faithful, disappointed ones, who could not understand why their Lord did not come, were not left in darkness. Again they were led to their Bibles to search the prophetic periods. The hand of the Lord was removed from the figures, and the mistake was explained. They saw that the prophetic periods reached to 1844, and that the same evidence which they had presented to show that the prophetic periods closed in 1843, proved that they would terminate in 1844.” Early Writings, 237.
„Тези верни, разочаровани хора, които не можеха да разберат защо техният Господ не дойде, не бяха оставени в тъмнина. Отново те бяха насочени към своите Библии, за да изследват пророческите периоди. Ръката на Господа бе отстранена от числата и грешката бе обяснена. Те видяха, че пророческите периоди достигат до 1844 година и че същите доказателства, които бяха представили, за да покажат, че пророческите периоди приключват през 1843 година, доказваха, че те завършват през 1844 година.“ Ранни писания, 237.
The history of the first and second angels contains a line of waymarks associated with Christ’s hand. When He descended on August 11, 1840 and April 19, 1844 He had a message in His hand. It was His hand that directed the production and publication of the 1843 chart in May of 1842. It was His hand that sealed up a mistake in the figures on the chart. After the scattering of that first disappointment, Jeremiah sat alone because of Christ’s hand. Then He removed His hand, and thus unsealed the message of the Midnight Cry. The act of stretching His hand out to gather His people a second time occurred from the first disappointment unto the Exeter camp meeting, as the disciples were ultimately gathered together at Jerusalem for ten days in advance of the outpouring of the Holy Spirit. At the arrival of the third angel on October 22, 1844 the Lord lifted up His hand.
Историята на първия и втория ангел съдържа редица от ориентири, свързани с ръката на Христос. Когато Той слезе на 11 август 1840 г. и на 19 април 1844 г., в ръката Си носеше вест. Неговата ръка направляваше изработването и публикуването на картата от 1843 г. през май 1842 г. Неговата ръка запечата една грешка в числата на картата. След разпръсването след онова първо разочарование Йеремия седеше сам поради ръката на Христос. Тогава Той оттегли ръката Си и така разпечатa вестта на Среднощния вик. Действието на протягането на ръката Му, за да събере народа Си втори път, се извършваше от първото разочарование до лагeрното събрание в Ексетър, както учениците в крайна сметка бяха събрани заедно в Ерусалим за десет дни преди изливането на Светия Дух. При идването на третия ангел на 22 октомври 1844 г. Господ издигна ръката Си.
And the angel which I saw stand upon the sea and upon the earth lifted up his hand to heaven, And sware by him that liveth for ever and ever, who created heaven, and the things that therein are, and the earth, and the things that therein are, and the sea, and the things which are therein, that there should be time no longer. Revelation 10:5, 6.
И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна ръката си към небето и се закле в Онзи, Който живее във вечни векове, Който е създал небето и онова, което е в него, и земята и онова, което е на нея, и морето и онова, което е в него, че не ще има вече време. Откровение 10:5, 6.
From the first gathering on August 11, 1840 until October 22, 1844 the history of the first and second angels is marked by Christ’s hand. On October 22, 1844 the third angel descended and the little Millerite flock was scattered by the Great Disappointment. On that date Christ lifted His hand to heaven and swore that time would be no longer.
От първото събрание на 11 август 1840 г. до 22 октомври 1844 г. историята на първия и втория ангел е отбелязана от ръката на Христос. На 22 октомври 1844 г. третият ангел слезе и малкото милеритско стадо бе разпръснато от Великото разочарование. На тази дата Христос издигна ръката Си към небето и се закле, че време вече няма да има.
The second gathering in the history of 1844 until 1863, began with Christ lifting up His hand, while also holding a message to be eaten in His hand. Then in 1849, He stretched forth His hand a second time to gather His scattered people. Those people had been gathered at the message of the Midnight Cry, and scattered when the event predicted did not happen. At the Exeter camp meeting Christ gathered His flock and unified them upon the message, as He had done in the ten days that preceded Pentecost. The Philadelphian Millerites left the Exeter camp meeting and repeated Pentecost. In 1856, Christ was outside of the movement that had transitioned into Laodicea, for Christ stands outside of a Laodicean’s heart and knocks, seeking an entrance.
Второто събиране в историята от 1844 до 1863 г. започна с това, че Христос издигна ръката Си, като същевременно държеше в ръката Си вест, която трябваше да бъде изядена. След това, през 1849 г., Той простря ръката Си втори път, за да събере разпръснатия Си народ. Този народ бе събран чрез вестта на Среднощния вик и бе разпръснат, когато предсказаното събитие не се случи. На лагерното събрание в Ексетър Христос събра стадото Си и го обедини върху вестта, както бе сторил през десетте дни, предшестващи Петдесетница. Филаделфийските милерити напуснаха лагерното събрание в Ексетър и повториха Петдесетница. През 1856 г. Христос бе извън движението, което бе преминало в Лаодикия, защото Христос стои вън от сърцето на лаодикиеца и хлопа, търсейки вход.
Behold, I stand at the door, and knock: if any man hear my voice, and open the door, I will come in to him, and will sup with him, and he with me. Revelation 3:20.
Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Откровение 3:20.
In 1856, Christ’s hand was knocking upon the Laodicean Millerite movement, but to no avail. In 1849, seven years earlier, He had begun to gather His people a second time, but doubt and uncertainty stopped the Philadelphian movement.
През 1856 г. ръката на Христос хлопаше на лаодикийското милеритско движение, но без успех. През 1849 г., седем години по-рано, Той бе започнал да събира народа Си втори път, но съмнението и несигурността спряха филаделфийското движение.
“Had Adventists, after the great disappointment in 1844, held fast their faith and followed on unitedly in the opening providence of God, receiving the message of the third angel and in the power of the Holy Spirit proclaiming it to the world, they would have seen the salvation of God, the Lord would have wrought mightily with their efforts, the work would have been completed, and Christ would have come ere this to receive His people to their reward. But in the period of doubt and uncertainty that followed the disappointment, many of the advent believers yielded their faith. . . . Thus the work was hindered, and the world was left in darkness. Had the whole Adventist body united upon the commandments of God and the faith of Jesus, how widely different would have been our history!” Evangelism, 695.
„Ако адвентистите, след голямото разочарование през 1844 година, бяха останали твърди във вярата си и бяха продължили единно да следват разкриващото се Божие провидение, приемайки вестта на третия ангел и прогласявайки я на света в силата на Светия Дух, те щяха да видят Божието спасение, Господ щеше да действа мощно чрез техните усилия, делото щеше да бъде завършено и Христос досега би дошъл, за да приеме Своя народ към наградата му. Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи се отказаха от вярата си.... Така делото бе възпрепятствано и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се беше обединило върху Божиите заповеди и вярата в Исус, колко различна би била нашата история!“ Евангелизъм, 695.
On September 11, 2001 Christ gathered His last day people, who were thereafter scattered on July 18, 2020. On September 11, 2001 those who were gathered took the hidden book out of Christ’s hand and ate it. On July 18, 2020 they rejected the command represented by His uplifted hand, which identified that “time would be no longer.”
На 11 септември 2001 г. Христос събра Своя народ на последните дни, който впоследствие бе разпръснат на 18 юли 2020 г. На 11 септември 2001 г. онези, които бяха събрани, взеха скритата книжка от ръката на Христос и я изядоха. На 18 юли 2020 г. те отхвърлиха заповедта, представена чрез Неговата издигната ръка, която показваше, че „време вече няма да има“.
The Philadelphian Millerites manifested no rebellion in their false prediction of 1843, for they acted upon all the light the Lord had revealed, but on July 18, 2020 the Laodiceans of the third angel’s movement rebelled against the light associated with His hand. After 1844, the Philadelphian movement of the first angel “in the period of doubt and uncertainty” “yielded their faith,” and became Laodiceans.
Филаделфийските милерити не проявиха никакъв бунт в своето погрешно предсказание за 1843 г., защото постъпваха според цялата светлина, която Господ беше открил; но на 18 юли 2020 г. лаодикийците от движението на третия ангел се разбунтуваха против светлината, свързана с Неговата ръка. След 1844 г. филаделфийското движение на първия ангел „в периода на съмнение и несигурност“ „се отказа от вярата си“ и стана лаодикийско.
1856 represents that point of transition, typifying a point of transition for God’s people of the last days.
1856 представлява онази преходна точка, която е прообраз на преходна точка за Божия народ в последните дни.
Somewhere in the seven years between 1849 and 1856 the Philadelphian Millerite movement resisted the Lord’s hand that was stretching out to gather His people a second time, and the promise was that He would do more then, than He did in the past.
Някъде в рамките на седемте години между 1849 и 1856 г. филаделфийското милеритско движение се противопостави на ръката на Господа, която се простираше, за да събере Своя народ втори път, и обещанието беше, че тогава Той щеше да извърши повече, отколкото беше извършил в миналото.
“September 23, the Lord showed me that he had stretched out his hand the second time to recover the remnant of his people, and that efforts must be redoubled in this gathering time. In the scattering time Israel was smitten and torn; but now in the gathering time God will heal and bind up his people. In the scattering, efforts made to spread the truth had but little effect, accomplished but little or nothing; but in the gathering when God has set his hand to gather his people, efforts to spread the truth will have their designed effect. All should be united and zealous in the work. I saw that it was a shame for any to refer to the scattering for examples to govern us now in the gathering; for if God does no more for us now than he did then, Israel would never be gathered. It is as necessary that the truth should be published in a paper, as preached.” Review and Herald, November 1, 1850.
„На 23 септември Господ ми показа, че е прострял ръката Си втори път, за да възвърне остатъка от Своя народ, и че усилията трябва да бъдат удвоени в това време на събиране. Във времето на разпръсването Израил беше поразен и разкъсан; но сега, във времето на събирането, Бог ще изцели и превърже народа Си. В разпръсването усилията, полагани за разпространяване на истината, имаха съвсем малко въздействие, постигаха твърде малко или нищо; но в събирането, когато Бог е прострял ръката Си, за да събере народа Си, усилията за разпространяване на истината ще имат предвидения си ефект. Всички трябва да бъдат единни и ревностни в делото. Видях, че е срамота който и да било да се позовава на разпръсването като на пример, който да ни ръководи сега в събирането; защото, ако Бог не върши за нас сега повече, отколкото вършеше тогава, Израил никога не би бил събран. Също тъй необходимо е истината да бъде публикувана във вестник, както и да бъде проповядвана.“ Review and Herald, November 1, 1850.
Obviously, the Lord attempted to move His work forward in unity, but the unity had evidently broken down, and “in the period of doubt and uncertainty that followed the disappointment, many of the advent believers yielded their faith.” The Present Truth (later the Review and Herald) began to be published in 1849, and by 1851 the 1850 chart was available, but by 1856, the message of the “seven times” of Leviticus twenty-six was left unfinished. The message that was unsealed on October 22, 1844 occurred when the time prophecies of the twenty-three hundred years and the twenty-five hundred and twenty years concluded.
Очевидно е, че Господ се опита да придвижи делото Си напред в единство, но единството явно се бе разпаднало и „в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи се отказаха от вярата си“. The Present Truth (по-късно Review and Herald) започна да се издава през 1849 г., а до 1851 г. таблицата от 1850 г. беше вече на разположение, но до 1856 г. вестта за „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава бе оставена незавършена. Вестта, която беше разпечатана на 22 октомври 1844 г., настъпи, когато времевите пророчества за две хиляди и триста години и за две хиляди петстотин и двадесет години приключиха.
The Sabbath was the doctrine that shone above the other doctrines at that time, and for twelve years a testing process progressed until the last test arrived in 1856. That test was upon the Sabbath rest for the land, and it marked the end of a testing process that began with the Sabbath rest for men. The testing period bore the signature of Alpha and Omega. 1856 also represented an increase of knowledge upon the first foundational truth discovered by Miller, so it possessed the signature of Alpha and Omega at that level as well. The Sabbath truth being the sign of God’s sanctified people was represented as the sounding of the seventh trumpet, when the mystery of Christ in the believer, the hope of glory is fulfilled. The “seven times” was represented by the Jubilee trumpet that was to be sounded on the Day of Atonement.
Съботата беше учението, което блестеше над другите учения по онова време, и в продължение на дванадесет години един процес на изпитване напредваше, докато през 1856 г. не настъпи последното изпитание. Това изпитание беше относно съботната почивка за земята и то беляза края на един процес на изпитване, започнал със съботната почивка за човека. Периодът на изпитване носеше подписа на Алфа и Омега. 1856 г. също така представляваше увеличение на познанието върху първата основополагаща истина, открита от Милър, така че и на това равнище той притежаваше подписа на Алфа и Омега. Истината за съботата, като знака на Божия осветен народ, беше представена като затръбяването на седмата тръба, когато тайната на Христос в вярващия, надеждата на славата, се изпълнява. „Седемте времена“ бяха представени чрез юбилейната тръба, която трябваше да бъде затръбена в Деня на умилостивението.
The seven years from 1856 unto 1863 represented the ten days in Jerusalem for the disciples, and the six days of the Exeter camp meeting for the Philadelphian Millerites, but, sadly, the period became the illustration of those who refuse to follow the Lord as He leads them through the transition period. The history of the first and second angels, which is the historical period of the seven thunders, identifies the Lord stretching His hand to gather His people a second time from April 19, 1844, and it illustrates an obedient response as the wise followed Christ into the Most Holy Place.
Седемте години от 1856 до 1863 представяха десетте дни в Йерусалим за учениците и шестте дни на лагерното събрание в Екзетър за филаделфийските милерити; но, уви, този период се превърна в илюстрация на онези, които отказват да следват Господа, както Той ги води през преходния период. Историята на първия и втория ангел, която е историческият период на седемте гръма, разкрива Господа, Който простира ръката Си, за да събере народа Си втори път от 19 април 1844 г., и тя илюстрира отклик на послушание, когато мъдрите последваха Христос в Пресвятото място.
The history of the first Kadesh, which is the history of the third angel from 1844 unto 1863 identifies the Lord again stretching His hand to gather His people a second time, but in that history, rebellion is manifested. Now, for the third time, ever since July 2023, the Lord is again stretching forth His hand to gather His people a second time, and they will fulfill the second Kadesh as obedient Philadelphians, for the signature of truth identifies the three times as the beginning and ending representing obedient Philadelphians, and the middle example being disobedient Laodiceans.
Историята на първия Кадис, която е историята на третия ангел от 1844 до 1863 година, показва как Господ отново простира ръката Си, за да събере народа Си втори път; но в тази история се проявява бунт. Сега, за трети път, още от юли 2023 година, Господ отново простира ръката Си, за да събере народа Си втори път, и те ще изпълнят втория Кадис като послушни филаделфийци, защото подписът на истината определя трите пъти като начало и край, представляващи послушни филаделфийци, а средният пример — непослушни лаодикийци.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“Will the churches heed the Laodicean message? Will they repent, or will they, notwithstanding that the most solemn message of truth—the third angel’s message—is being proclaimed to the world, go on in sin? This is the last message of mercy, the last warning to a fallen world. If the church of God becomes lukewarm, it does not stand in favor with God any more than do the churches that are represented as having fallen and become the habitation of devils, and the hold of every foul spirit, and the cage of every unclean and hateful bird. Those who have had opportunities to hear and receive the truth and who have united with the Seventh-day Adventist church, calling themselves the commandment-keeping people of God, and yet possess no more vitality and consecration to God than do the nominal churches, will receive of the plagues of God just as verily as the churches who oppose the law of God. Only those that are sanctified through the truth will compose the royal family in the heavenly mansions Christ has gone to prepare for those that love Him and keep His commandments.
„Ще се вслушат ли църквите в Лаодикийската вест? Ще се покаят ли, или, въпреки че на света се прогласява най-тържествената вест на истината — вестта на третия ангел, ще продължат в греха? Това е последната вест на милост, последното предупреждение към един паднал свят. Ако Божията църква стане хладка, тя не стои в Божие благоволение повече, отколкото църквите, представени като паднали и станали жилище на бесове, свърталище на всеки нечист дух и клетка на всяка нечиста и омразна птица. Онези, които са имали възможности да чуят и приемат истината и които са се присъединили към Църквата на адвентистите от седмия ден, наричайки себе си Божия народ, който пази заповедите, и въпреки това не притежават повече жизненост и посвещение на Бога, отколкото номиналните църкви, ще понесат Божиите язви също така сигурно, както и църквите, които се противопоставят на Божия закон. Само онези, които са осветени чрез истината, ще съставят царското семейство в небесните обиталища, които Христос отиде да приготви за онези, които Го любят и пазят Неговите заповеди.
“‘He that saith, I know him, and keepeth not His commandments, is a liar, and the truth is not in him’ [1 John 2:4]. This includes all who claim to have a knowledge of God, and to keep His commandments, but who do not manifest this by good works. They will receive according to their deeds. ‘Whosoever abideth in Him sinneth not: whosoever sinneth hath not seen Him, neither known Him’ [1 John 3:6]. This is addressed to all church members, including the members of the Seventh-day Adventist churches. ‘Little children, let no man deceive you: he that doeth righteousness is righteous, even as He is righteous. He that committeth sin is of the devil; for the devil sinneth from the beginning. For this purpose the Son of God was manifested, that He might destroy the works of the devil. Whosoever is born of God doth not commit sin; for His seed remaineth in him: and he cannot sin, because he is born of God. In this the children of God are manifest, and the children of the devil: whosoever doeth not righteousness is not of God, neither he that loveth not his brother’ [1 John 3:7–10].
„Който казва: Познавам Го, а не пази Неговите заповеди, лъжец е, и истината не е в него“ [1 Йоан 2:4]. Това включва всички, които претендират, че имат познание за Бога и пазят Неговите заповеди, но не проявяват това чрез добри дела. Те ще получат според делата си. „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; който съгрешава, нито Го е видял, нито Го е познал“ [1 Йоан 3:6]. Това е отправено към всички църковни членове, включително към членовете на църквите на адвентистите от седмия ден. „Дечица, никой да не ви мами: който върши правда, праведен е, както Той е праведен. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът съгрешава отначало. За това се яви Божият Син — за да разруши делата на дявола. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. По това се познават Божиите чеда и децата на дявола: всеки, който не върши правда, не е от Бога, както и онзи, който не люби брата си“ [1 Йоан 3:7–10].
“All who claim to be Sabbath-keeping Adventists, and yet continue in sin, are liars in God’s sight. Their sinful course is counterworking the work of God. They are leading others into sin. The word comes from God to every member of our churches, ‘And make straight paths for your feet, lest that which is lame be turned out of the way; but let it rather be healed. Follow peace with all men, and holiness, without which no man shall see the Lord: looking diligently lest any man fail of the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble you, and thereby many be defiled; Lest there be any fornicator, or profane person, as Esau, who for one morsel of meat sold his birthright. For ye know how that afterward, when he would have inherited the blessing, he was rejected; for he found no place of repentance, though he sought it carefully with tears’ [Hebrews 12:13–17].
„Всички, които претендират, че са адвентисти, пазещи съботата, и въпреки това продължават в грях, са лъжци в Божиите очи. Техният греховен път противодейства на Божието дело. Те въвеждат и други в грях. Към всеки член на нашите църкви идва словото от Бога: „И правете прави пътеки за нозете си, за да не се отклони куцото, а по-скоро да оздравее. Търсете мир с всички човеци и онова освещение, без което никой няма да види Господа; и внимавайте да не би някой да отпадне от Божията благодат; да не би да израсне някой горчив корен и да ви смущава, и мнозина да се осквернят чрез него; да не би да има някой блудник или нечестивец като Исав, който за едно ядене продаде първородството си. Защото знаете как и после, когато поиска да наследи благословението, беше отхвърлен; понеже не намери място за покаяние, макар и да го търси усърдно със сълзи“ [Евреи 12:13–17].“
“This is applicable to many who claim to believe the truth. Rather than give up their lustful practices, they venture on in a wrong line of education under Satan’s deceiving sophistry. Sin is not discerned as sinful. Their very consciences are defiled, their hearts are corrupted, even the thoughts are continually corrupt. Satan uses them as decoys to lure souls to unclean practices which defile the whole being. ‘He that despised Moses’ law [which was the law of God] died without mercy under two or three witnesses: Of how much sorer punishment, suppose ye, shall he be thought worthy, who hath trodden under foot the Son of God, and hath counted the blood of the covenant, wherewith he was sanctified, an unholy thing, and hath done despite unto the Spirit of grace? For we know Him that hath said, Vengeance belongeth unto Me, I will recompense, saith the Lord. And again, The Lord shall judge His people. It is a fearful thing to fall into the hands of the living God’ [Hebrews 10:28–31].” Manuscript Releases, volume 19, 176, 177.
„Това се отнася за мнозина, които твърдят, че вярват в истината. Вместо да се откажат от своите похотливи практики, те дръзват да продължават по погрешен път на възпитание под измамната софистика на Сатана. Грехът не се разпознава като греховен. Самата им съвест е осквернена, сърцата им са покварени, дори мислите им са непрестанно развратени. Сатана ги използва като примамки, за да въвлича души в нечисти практики, които оскверняват цялото същество. „Оня, който е презрял Моисеевия закон [който беше Божият закон], умира без милост при показанията на двама или трима свидетели; а колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син, и е счел за скверна кръвта на завета, чрез която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Онзи, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездие, Аз ще отплатя, казва Господ.“ И пак: „Господ ще съди людете Си.“ Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог“ [Евреи 10:28–31].“ Manuscript Releases, volume 19, 176, 177.