The fall of Belshazzar in chapter five had been typified by Nebuchadnezzar’s fall in chapter four.
Падането на Валтасар в пета глава бе предобразено от падането на Навуходоносор в четвърта глава.
“To the last ruler of Babylon, as in type to its first, had come the sentence of the divine Watcher: ‘O king, . . . to thee it is spoken; The kingdom is departed from thee.’ Daniel 4:31.” Prophets and Kings, 533.
„На последния владетел на Вавилон, както в прообраз на първия му, бе дошла присъдата на божествения Страж: „О, царю,... на тебе се говори; царството се отне от тебе.“ Даниил 4:31.“ Пророци и царе, 533.
Nebuchadnezzar represents the beginning and Belshazzar the end of the kingdom that ruled for seventy years, and thus symbolized the reign of the earth beast of Revelation chapter thirteen (the United States), that was to reign during the time when the whore of Tyre (the papacy), was forgotten.
Навуходоносор представлява началото, а Валтасар — края на царството, което управляваше седемдесет години и така символизираше царуването на земния звяр от Откровение, тринадесета глава (Съединените щати), който трябваше да царува през времето, когато блудницата Тир (папството) беше забравена.
And it shall come to pass in that day, that Tyre shall be forgotten seventy years, according to the days of one king: after the end of seventy years shall Tyre sing as an harlot. Isaiah 23:15.
И ще се случи в онзи ден, че Тир ще бъде забравен седемдесет години, според дните на един цар; а след края на седемдесетте години Тир ще запее като блудница. Исая 23:15.
Nebuchadnezzar therefore represents the beginning of the United States, and Belshazzar represents the end of the United States. Nebuchadnezzar represents the beginning of the Republican horn and the beginning of the Protestant horn. Belshazzar represents the ending of the Republican and Protestant horn.
Следователно Навуходоносор представя началото на Съединените щати, а Валтасар представя края на Съединените щати. Навуходоносор представя началото на републиканския рог и началото на протестантския рог. Валтасар представя края на републиканския и протестантския рог.
The judgment brought upon Nebuchadnezzar was “seven times.” The story of Nebuchadnezzar’s living as a beast for twenty-five hundred and twenty days, was employed by William Miller in his application of the “seven times” of Leviticus twenty-six, though he did not address the twenty-five hundred and twenty, that is symbolized in Belshazzar’s judgment.
Съдът, доведен върху Навуходоносор, бе „седем времена“. Разказът за това, че Навуходоносор живя като звяр в продължение на две хиляди петстотин и двадесет дни, бе използван от Уилям Милър в приложението му на „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава, макар че той не разгледа двете хиляди петстотин и двадесет, които са символизирани в съда над Валтасар.
And this is the writing that was written, MENE, MENE, TEKEL, UPHARSIN. This is the interpretation of the thing: MENE; God hath numbered thy kingdom, and finished it. TEKEL; Thou art weighed in the balances, and art found wanting. PERES; Thy kingdom is divided, and given to the Medes and Persians. Daniel 5:25–28.
И това е написаното, което бе изписано: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ, УФАРСИН. А ето тълкуването на това: МЕНЕ — Бог е изброил царството ти и му е сложил край. ТЕКЕЛ — Ти си претеглен на везните и си намерен недостатъчен. ПЕРЕС — Царството ти се разделя и се дава на мидяните и персите. Данаил 5:25–28.
Beyond the interpretation Daniel assigned to the mysterious handwriting on the wall, the words “mene” and “tekel,” represent a measurement of weight, and those words also represent a specific value of coinage (Exodus 30:13, Ezekiel 45:12). A “mene” is fifty shekels, or one thousand gerahs. “Mene, mene” therefore equates to two thousand gerahs. A “tekel” is twenty gerahs. Therefore “mene, mene, tekel” equates to two thousand and twenty gerahs. “Upharsin” means “to divide” and therefore means is one-half of a “mene,” and represents five hundred gerahs. Combined they represent the sum of twenty-five hundred and twenty.
Освен тълкуването, което Даниил даде на тайнственото писмо на стената, думите „мене“ и „текел“ представляват мярка за тегло, а също така означават и определена стойност на монети (Изход 30:13, Езекиил 45:12). Едно „мене“ е петдесет сикъла, или хиляда гери. Следователно „мене, мене“ се равнява на две хиляди гери. Един „текел“ е двадесет гери. Следователно „мене, мене, текел“ се равнява на две хиляди и двадесет гери. „Уфарсин“ означава „да се раздели“ и следователно означава половината от едно „мене“, и представлява петстотин гери. В съвкупност те представляват сумата от две хиляди петстотин и двадесет.
The last reference of Sister White identifies that Belshazzar was typified by Nebuchadnezzar, but more specifically she emphasized their mutual judgment, and both judgments are represented as a symbol of the “seven times” of Leviticus twenty-six. There are a few terms that the Scriptures employ to represent the “seven times” of Leviticus twenty-six. Jeremiah represents it as God’s indignation.
Последната препратка на сестра Уайт посочва, че Валтасар е бил предобразен от Навуходоносор, но още по-определено тя подчертава техния общ съд, и двата съда са представени като символ на „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. Има няколко израза, които Писанията употребяват, за да представят „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. Йеремия го представя като Божието негодувание.
How hath the Lord covered the daughter of Zion with a cloud in his anger, and cast down from heaven unto the earth the beauty of Israel, and remembered not his footstool in the day of his anger! The Lord hath swallowed up all the habitations of Jacob, and hath not pitied: he hath thrown down in his wrath the strong holds of the daughter of Judah; he hath brought them down to the ground: he hath polluted the kingdom and the princes thereof. He hath cut off in his fierce anger all the horn of Israel: he hath drawn back his right hand from before the enemy, and he burned against Jacob like a flaming fire, which devoureth round about. He hath bent his bow like an enemy: he stood with his right hand as an adversary, and slew all that were pleasant to the eye in the tabernacle of the daughter of Zion: he poured out his fury like fire. The Lord was as an enemy: he hath swallowed up Israel, he hath swallowed up all her palaces: he hath destroyed his strong holds, and hath increased in the daughter of Judah mourning and lamentation. And he hath violently taken away his tabernacle, as if it were of a garden: he hath destroyed his places of the assembly: the Lord hath caused the solemn feasts and sabbaths to be forgotten in Zion, and hath despised in the indignation of his anger the king and the priest. The Lord hath cast off his altar, he hath abhorred his sanctuary, he hath given up into the hand of the enemy the walls of her palaces; they have made a noise in the house of the Lord, as in the day of a solemn feast. The Lord hath purposed to destroy the wall of the daughter of Zion: he hath stretched out a line, he hath not withdrawn his hand from destroying: therefore he made the rampart and the wall to lament; they languished together. Lamentations 2:1–8.
Как Господ покри с облак дъщерята Сионова в гнева Си и събори от небето на земята красотата на Израил, и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на гнева Си! Господ погълна всички жилища на Яков и не пощади; в яростта Си събори крепостите на дъщерята Юдова; повали ги до земята; оскверни царството и неговите князе. Отсече в пламенния Си гняв целия рог на Израил; отдръпна десницата Си отпред на неприятеля и пламна против Яков като огнен пламък, който поглъща наоколо. Опъна лъка Си като неприятел; застана с десницата Си като противник и уби всичко, що беше приятно за окото, в шатъра на дъщерята Сионова; изля яростта Си като огън. Господ стана като неприятел; погълна Израил, погълна всичките му палати; разруши крепостите му и умножи у дъщерята Юдова скръб и ридание. И насилствено отне скинията Си, като че беше градина; разруши местата на събранието Си; Господ направи да бъдат забравени в Сион тържествените празници и съботите и презря в негодуванието на гнева Си царя и свещеника. Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде в ръката на неприятеля стените на нейните палати; те нададоха шум в дома Господен, както в ден на тържествен празник. Господ намисли да разруши стената на дъщерята Сионова; простря въже, не отдръпна ръката Си от погубване; затова направи укреплението и стената да ридаят; заедно изнемогнаха. Плачът на Йеремия 2:1–8.
The Lord’s anger is represented as the “indignation of his anger,” and his anger was accomplished upon both the northern kingdom and southern kingdom of Israel. This is why the book of Daniel identifies a “first” and a “last” indignation. Jeremiah identifies a “line” that the Lord “hath stretched out,” when he exercised his anger towards his chosen people. That line is also referred to in second Kings.
Гневът на Господа е представен като „яростта на Неговия гняв“, и Неговият гняв се изпълни както върху северното царство, така и върху южното царство на Израил. Ето защо книгата на Даниил посочва едно „първо“ и едно „последно“ негодувание. Йеремия посочва една „линия“, която Господ „простря“, когато прояви гнева Си към Своя избран народ. За тази линия се говори и във Втора книга на Царете.
And the Lord spake by his servants the prophets, saying, Because Manasseh king of Judah hath done these abominations, and hath done wickedly above all that the Amorites did, which were before him, and hath made Judah also to sin with his idols: Therefore thus saith the Lord God of Israel, Behold, I am bringing such evil upon Jerusalem and Judah, that whosoever heareth of it, both his ears shall tingle. And I will stretch over Jerusalem the line of Samaria, and the plummet of the house of Ahab: and I will wipe Jerusalem as a man wipeth a dish, wiping it, and turning it upside down. And I will forsake the remnant of mine inheritance, and deliver them into the hand of their enemies; and they shall become a prey and a spoil to all their enemies. 2 Kings 21:10–14.
И Господ говори чрез слугите Си, пророците, казвайки: Понеже Манасия, юдейският цар, извърши тия мерзости и вършеше зло повече от всичко, което вършеха аморейците, които бяха преди него, и направи и Юда да съгрешава с идолите си, затова тъй казва Господ, Израилевият Бог: Ето, Аз докарвам такова зло върху Ерусалим и Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши. И ще простра над Ерусалим въжето на Самария и отвеса на Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим, както човек избърсва паница — избърсва я и я обръща надолу. И ще оставя остатъка от Моето наследство и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще станат плячка и грабеж за всичките си неприятели. 4 Царе 21:10–14.
The “line” of God’s indignation that is Moses’ “seven times,” was first stretched over the northern kingdom (the house of Ahab), and then over Judah. Another biblical term for the “seven times” that is derived from Leviticus twenty-six is the term “scattered”.
„Отвесът“ на Божието негодувание, който е Моисеевото „седем пъти“, най-напред бе прострян над северното царство (дома на Ахав), а след това и над Юда. Друг библейски термин за „седем пъти“, който произтича от Левит, двадесет и шеста глава, е терминът „разпръснати“.
Then I will walk contrary unto you also in fury; and I, even I, will chastise you seven times for your sins. And ye shall eat the flesh of your sons, and the flesh of your daughters shall ye eat. And I will destroy your high places, and cut down your images, and cast your carcases upon the carcases of your idols, and my soul shall abhor you. And I will make your cities waste, and bring your sanctuaries unto desolation, and I will not smell the savour of your sweet odours. And I will bring the land into desolation: and your enemies which dwell therein shall be astonished at it. And I will scatter you among the heathen, and will draw out a sword after you: and your land shall be desolate, and your cities waste. Then shall the land enjoy her sabbaths, as long as it lieth desolate, and ye be in your enemies’ land; even then shall the land rest, and enjoy her sabbaths. As long as it lieth desolate it shall rest; because it did not rest in your sabbaths, when ye dwelt upon it. Leviticus 26:28–35.
Тогава и Аз ще постъпвам против вас с ярост; и Аз, именно Аз, ще ви наказвам седемкратно за греховете ви. И ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете. И ще разруша високите ви места, и ще съборя кумирите ви, и ще хвърля труповете ви върху труповете на идолите ви, и душата Ми ще се погнуси от вас. И ще превърна градовете ви в пустош, и ще докарам светилищата ви до запустение, и няма да помириша благоуханието на благовонията ви. И ще доведа земята до запустение; и враговете ви, които живеят в нея, ще се смаят от нея. И ще ви разпръсна между народите, и ще извадя меч след вас; и земята ви ще бъде запустяла, и градовете ви — опустошени. Тогава земята ще се наслаждава на съботите си, докато лежи запустяла и вие сте в земята на враговете си; тогава земята ще си почива и ще се наслаждава на съботите си. През цялото време, докато лежи запустяла, тя ще си почива; понеже не си е почивала през вашите съботи, когато сте живеели на нея. Левит 26:28–35.
The scattering among the heathen was fulfilled for Daniel when he was carried as a slave into Babylon, at the captivity of Jehoiakim. Then, while Daniel was in the “enemies’ land” the land rested and enjoyed “her sabbaths.” Second Chronicles informs us that the period of time was the seventy years of Jeremiah, which Daniel came to recognize in chapter nine.
Разпръсването между езичниците се изпълни за Даниил, когато той бе отведен като пленник във Вавилон, при пленяването на Йоаким. Тогава, докато Даниил беше „в земята на неприятелите“, земята почиваше и се наслаждаваше на „своите съботи“. Втора книга Летописи ни известява, че този период от време беше седемдесетте години на Еремия, които Даниил дойде да разпознае в девета глава.
And them that had escaped from the sword carried he away to Babylon; where they were servants to him and his sons until the reign of the kingdom of Persia: To fulfil the word of the Lord by the mouth of Jeremiah, until the land had enjoyed her sabbaths: for as long as she lay desolate she kept sabbath, to fulfil threescore and ten years. Now in the first year of Cyrus king of Persia, that the word of the Lord spoken by the mouth of Jeremiah might be accomplished, the Lord stirred up the spirit of Cyrus king of Persia, that he made a proclamation throughout all his kingdom, and put it also in writing, saying, Thus saith Cyrus king of Persia, All the kingdoms of the earth hath the Lord God of heaven given me; and he hath charged me to build him an house in Jerusalem, which is in Judah. Who is there among you of all his people? The Lord his God be with him, and let him go up. 2 Chronicles 36:20–23.
А онези, които бяха останали от меча, отведе в плен във Вавилон; и те бяха слуги на него и на синовете му до възцаряването на персийското царство; за да се изпълни словото Господне, изречено чрез устата на Еремия, докато земята се наслади на съботите си; защото, докато лежеше запустяла, тя пазеше събота, докле се изпълнят седемдесет години. А в първата година на Кир, персийския цар, за да се изпълни словото Господне, изречено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на Кир, персийския цар, така че той обяви по цялото си царство и също го изложи писмено, казвайки: Така казва Кир, персийският цар: Господ, небесният Бог, ми е дал всички земни царства; и Той ми заръча да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юдея. Кой от вас е от целия Негов народ? Господ, неговият Бог, да бъде с него; и нека възлезе. 2 Летописи 36:20–23.
The term “scattering” is a symbol of the “seven times.” The judgment of Nebuchadnezzar of “seven times” living as a beast, typified the judgment of Belshazzar, as represented by the mystical words upon the wall, “mene, mene, tekel upharsin.” Belshazzar’s judgment was represented by the handwriting that equated to twenty-five hundred and twenty, the same number of days that Nebuchadnezzar lived like a beast, and the same number of years represented with the “seven times” of Leviticus twenty-six.
Терминът „разпръсване“ е символ на „седемте времена“. Присъдата над Навуходоносор — „седем времена“, през които живя като звяр — беше предобраз на присъдата над Валтасар, както е представена чрез тайнствените думи върху стената: „мене, мене, текел упарсин“. Присъдата над Валтасар беше представена чрез надписа, който се равняваше на две хиляди петстотин и двадесет, същият брой дни, през които Навуходоносор живя като звяр, и същият брой години, представени чрез „седемте времена“ в Левит двадесет и шеста глава.
The judgment of Belshazzar, that was typified by the judgment of Nebuchadnezzar, was symbolically represented by the “seven times,” and both of those judgments represented a “fall of Babylon,” which is the symbol of the second angel’s message. The first fall of Babylon was when Nimrod’s tower was brought down.
Съдът над Валтасар, който беше предобразен чрез съда над Навуходоносор, беше символично представен чрез „седемте времена“, и и двата тези съда представляваха „падането на Вавилон“, което е символът на вестта на втория ангел. Първото падане на Вавилон беше, когато кулата на Нимрод бе съборена.
And the whole earth was of one language, and of one speech. And it came to pass, as they journeyed from the east, that they found a plain in the land of Shinar; and they dwelt there. And they said one to another, Go to, let us make brick, and burn them thoroughly. And they had brick for stone, and slime had they for mortar. And they said, Go to, let us build us a city and a tower, whose top may reach unto heaven; and let us make us a name, lest we be scattered abroad upon the face of the whole earth. And the Lord came down to see the city and the tower, which the children of men builded. And the Lord said, Behold, the people is one, and they have all one language; and this they begin to do: and now nothing will be restrained from them, which they have imagined to do. Go to, let us go down, and there confound their language, that they may not understand one another’s speech. So the Lord scattered them abroad from thence upon the face of all the earth: and they left off to build the city. Genesis 11:1–8.
И цялата земя беше с един език и с една реч. И като пътуваха от изток, намериха поле в Сенаарската земя; и се заселиха там. И казаха един на друг: Хайде, нека си направим тухли и да ги изпечем добре. И имаха тухли вместо камъни, а смола имаха вместо хоросан. И казаха: Хайде, нека си построим град и кула, чийто връх да стига до небето; и нека си създадем име, за да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. И Господ слезе да види града и кулата, които човешките чада строяха. И Господ каза: Ето, народът е един и всички имат един език; и това започват да правят; и сега нищо няма да им бъде възпряно от онова, което са намислили да сторят. Хайде, нека слезем и там да разбъркаме езика им, за да не разбират един друг речта си. Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те престанаха да строят града. Битие 11:1–8.
At the judgment of Babel, which was the judgment of Nimrod, the Lord “scattered” Nimrod’s rebels across the “face of the whole earth.” Nimrod and his cohorts knew their rebellion would cause them to be scattered, for they had said the motivation for building the tower and city was to “make us a name, lest we be scattered abroad upon the face of the whole earth.”
При съда над Вавел, който беше съдът над Нимрод, Господ „разпръсна“ бунтовниците на Нимрод по „лицето на цялата земя“. Нимрод и неговите съмишленици знаеха, че техният бунт ще доведе до разпръсването им, защото бяха казали, че подбудата за построяването на кулата и града е била да „си създадем име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя“.
A “name” prophetically is a symbol of character. The character that Nimrod and his cohorts established is represented by their works, for by the fruits you shall know the character. The fruit of Nimrod’s rebellion, and therefore the symbol of his character, was the construction of the tower and the city. A “tower” is a symbol of a church, and a “city” is a symbol of a state. The name of Nimrod’s rebels, which represents their character, was the combination of church and state, which is also symbolically represented as the image of the beast.
Пророчески едно „име“ е символ на характер. Характерът, който Нимрод и неговите съмишленици установиха, е представен чрез делата им, защото по плодовете ще познаете характера. Плодът на бунта на Нимрод, и следователно символът на неговия характер, беше построяването на кулата и на града. Една „кула“ е символ на църква, а един „град“ е символ на държава. Името на бунтовниците на Нимрод, което представя техния характер, беше съчетанието на църква и държава, което също така символично е представено като образа на звяра.
The passage identifying the fall of Babel has the expression “go to” repeated three times. The third is when God brings the judgment of confounding their language, and scattering them abroad. The first “go to” was the preparation for the second “go to,” when they constructed their city and tower. When they had accomplished their work during the history of the second expression of “go to,” God came down to visually consider their rebellion. The third “go to,” was judgment, and the second “go to” was a visual test. The first “go to” represents their first failure, and prophetically the three times “go to” is expressed identifies the three-step testing process of the everlasting gospel. There is much more information in the testimony of Nimrod’s rebellion and fall, but we are simply identifying that the first time Babylon (Babel) fell, the symbol of “seven times,” as represented by the “scattering,” is identified. Nimrod’s judgment was represented by a scattering, Nebuchadnezzar’s by “seven times” and Belshazzar’s by “twenty-five hundred and twenty”.
Пасажът, който посочва падението на Вавилон (Бавел), съдържа израза „хайде“ повторен три пъти. Третият път е, когато Бог нанася съда, като смущава езика им и ги разпръсква по цялата земя. Първото „хайде“ беше подготовката за второто „хайде“, когато те построиха своя град и кула. Когато бяха извършили делото си в историята на втория израз „хайде“, Бог слезе, за да разгледа нагледно тяхното въстание. Третото „хайде“ беше съд, а второто „хайде“ беше зрителен изпит. Първото „хайде“ представя първия им неуспех, а пророчески тройното изразяване на „хайде“ определя тристепенния процес на изпитване на вечното евангелие. Има още много повече сведения в свидетелството за бунта и падението на Нимрод, но ние просто посочваме, че първия път, когато Вавилон (Бавел) падна, е посочен символът „седем времена“, представен чрез „разпръсването“. Съдът над Нимрод беше представен чрез разпръсване, този над Навуходоносор — чрез „седем времена“, а този над Валтасар — чрез „две хиляди петстотин и двадесет“.
The signature of the Alpha and Omega identifies that the line of prophecy represented by chapters four and five, is the latter rain message of the second angel and Midnight Cry. The line begins with the fall of Babylon represented by Nebuchadnezzar, identifying 1798, which is when spiritual Babylon (the papacy) fell the first time. Then at the end of the line, Belshazzar’s Babylon falls, marking the beginning of the progressive fall of spiritual Babylon (the papacy again), beginning at the Sunday law crisis. There are two witnesses of the fall of Babylon at the beginning of the line and two witnesses at the end of the line. Prophetic logic recognizes the signature of the great Beginning and Ending, while seeing the subject of Babylon’s fall testified to by four witnesses in the line represented by Daniel chapters four and five.
Подписът на Алфата и Омегата установява, че пророческата линия, представена от четвърта и пета глава, е вестта на късния дъжд на втория ангел и Среднощният вик. Линията започва с падането на Вавилон, представен чрез Навуходоносор, като посочва 1798 година, когато духовният Вавилон (папството) падна за първи път. След това, в края на линията, Вавилонът на Валтасар пада, отбелязвайки началото на прогресивното падане на духовния Вавилон (отново папството), започващо при кризата на неделния закон. Има двама свидетели за падането на Вавилон в началото на линията и двама свидетели в края на линията. Пророческата логика разпознава подписа на великото Начало и Край, като същевременно вижда предмета за падането на Вавилон, засвидетелстван от четирима свидетели в линията, представена от четвърта и пета глава на Даниил.
In the type and antitype relationship of Nebuchadnezzar and Belshazzar, when aligned with the last days, we find the earth beast in its lamblike condition represented by Nebuchadnezzar, and then, when it speaks as a dragon, we see Belshazzar. We see in the prophetic relationship, the Republican horn being led by the Constitution of the United States represented by Nebuchadnezzar, and the overturning of the Constitution represented by Belshazzar. We will also see Nebuchadnezzar as a wise virgin and Belshazzar as a foolish virgin.
В типологичното и антитипологичното съотношение между Навуходоносор и Валтасар, когато то се съотнесе към последните дни, откриваме земния звяр в неговото агнеподобно състояние, представен чрез Навуходоносор; а след това, когато проговаря като змей, виждаме Валтасар. В пророческото съотношение виждаме републиканския рог, воден от Конституцията на Съединените щати, представен чрез Навуходоносор, а отмяната на Конституцията — представена чрез Валтасар. Ще видим също Навуходоносор като мъдра девица, а Валтасар като неразумна девица.
We will continue our consideration of Daniel chapters four and five in the next article.
Ще продължим разглеждането на четвърта и пета глава от книгата на Даниил в следващата статия.
“Belshazzar had been given many opportunities for knowing and doing the will of God. He had seen his grandfather Nebuchadnezzar banished from the society of men. He had seen the intellect in which the proud monarch gloried taken away by the One who gave it. He had seen the king driven from his kingdom, and made the companion of the beasts of the field. But Belshazzar’s love of amusement and self-glorification effaced the lessons he should never have forgotten; and he committed sins similar to those that brought signal judgments on Nebuchadnezzar. He wasted the opportunities graciously granted him, neglecting to use the opportunities within his reach for becoming acquainted with truth. ‘What must I do to be saved?’ was a question that the great but foolish king passed by indifferently.
„На Валтасар бяха дадени много възможности да познае и да върши волята Божия. Той бе видял как неговият дядо Навуходоносор бе изгонен от обществото на човеците. Бе видял как разумът, с който горделивият монарх се славеше, му бе отнет от Онзи, Който го бе дал. Бе видял как царят бе прогонен от царството си и направен другар на полските зверове. Но любовта на Валтасар към развлеченията и самовъзвеличаването заличи уроците, които той никога не би трябвало да забравя; и той извърши грехове, подобни на онези, които навлякоха явните съдби върху Навуходоносор. Той пропиля възможностите, милостиво дарени му, като пренебрегна да използва случаите, които бяха в обсега му, за да се запознае с истината. „Какво трябва да сторя, за да бъда спасен?“ — това бе въпрос, който великият, но безумен цар подмина с безразличие.“
“This is the danger of heedless, reckless youth today. The hand of God will awaken the sinner as it did Belshazzar, but with many it will be too late to repent.
„Това е опасността на днешната безгрижна, безразсъдна младеж. Божията ръка ще събуди грешника, както стори с Валтасар, но за мнозина ще бъде твърде късно за покаяние.
“The ruler of Babylon had riches and honour, and in his haughty self-indulgence he had lifted himself up against the God of heaven and earth. He had trusted in his own arm, not supposing that any would dare to say, ‘Why doest thou this?’ But as the mysterious hand traced letters on the wall of his palace, Belshazzar was awed and silenced. In a moment he was completely shorn of his strength and humbled as a child. He realized that he was at the mercy of One greater than Belshazzar. He had been making sport of sacred things. Now his conscience was awakened. He realized that he had had the privilege of knowing and doing the will of God. The history of his grandfather stood out as vividly before him as the writing on the wall.” Bible Echo, April 25, 1898.
„Владетелят на Вавилон имаше богатства и чест, и в своето надменно самоугаждане се бе въздигнал против Бога на небето и земята. Той се бе уповавал на собствената си мишца, без да допуска, че някой би дръзнал да каже: „Защо правиш това?“ Но когато тайнствената ръка начерта букви по стената на двореца му, Валтасар бе обзет от страх и онемя. В един миг той бе напълно лишен от силата си и смирен като дете. Той осъзна, че е в ръцете на Един, по-велик от Валтасар. Беше се подигравал със свещените неща. Сега съвестта му бе пробудена. Той осъзна, че е имал привилегията да познава и да върши Божията воля. Историята на неговия дядо се открои пред него тъй живо, както и написаното на стената.“ Bible Echo, 25 април 1898 г.