The Book of Daniel - Number Twenty-Six

Символът на Навуходоносор в четвърта глава е удивителен. Неговите „седем времена“ предобразяваха периодите от време, през които езичеството (всекидневната) и папството (престъплението на запустението) тъпчеха светилището и воинството.

Потъпкването на „и светилището, и множеството“, отбелязано в тринадесети стих, представлява „седемте времена“, които бяха последните от двете Божии негодувания; а „седемте времена“ на Навуходоносор представляват „седемте времена“, които бяха първите от Божиите негодувания, но и двете са представени пророчески като една и съща линия.

Данаил, глава осма, и стих тринадесети, разглежда втората линия на Божиите негодувания, доведени върху южното царство Юда, започвайки от 677 г. пр. Хр. Навуходоносоровите „седем времена“ представляват линията на Божието първо негодувание, доведено върху северното царство Израил, започвайки от 723 г. пр. Хр. Навуходоносоровите „седем времена“ представляват хиляда двеста и шестдесет години, през които езичеството потъпкваше светилището и множеството, последвани от хиляда двеста и шестдесетте години, през които папството потъпкваше светилището и множеството.

Папизмът е просто езичество, покрито с изповядване на християнството. „Кръстено езичество“, така да се каже. В католицизма няма нищо, което да представлява Христос или християнството. Светът научи този факт от историята на Мрачните векове, но от 1798 г. насам светът го е забравил. Папството има същото сърце като езичеството. Религията и обредите на тези религии са еднакви. Присъдата на Навуходоносор от „седем времена“ се състоеше в това, че му бе дадено сърцето на звяр. Сърцето на звяра, което му бе дадено, беше сърцето, представляващо религията на езичеството, било то открито езичество или прикрито езичество във формата на католицизъм. Сестра Уайт посочва, че змейът в Откровение, дванадесета глава, е Сатана, но във вторичен смисъл той е езическият Рим.

Звярът, който Навуходоносор представляваше в продължение на „седем времена“, беше звярът на змея за хиляда двеста и шестдесет дни, а след това звярът на католицизма за още хиляда двеста и шестдесет дни. В края на тези дни Навуходоносор е символ на Съединените щати, които в крайна сметка са лъжепророкът. В пророчески смисъл Навуходоносор представляваше змея, звяра и лъжепророка, които са тройните сили, изграждащи духовния Вавилон, и които водят света към Армагедон. Навуходоносор представлява буквалния Вавилон и, като прави това, той беше използван като символ на всичките три сили, които изграждат духовния Вавилон на последните дни.

За да разпознаем току-що посочената символика, важно е най-напред да установим мястото на Навуходоносор през 1798 година, когато царството му е възстановено в края на „седемте времена“. Ще установим този ориентир в четвъртата глава на книгата на Даниил, преди да започнем да преминаваме през главата по по-систематичен начин.

В „времето на края“ през 1798 г. книгата на Даниил бе разпечатана и тогава изпълни своето предназначение, като представи нарастваща светлина, която щеше да изпита, очисти и произведе две категории поклонници. Разпечатването на книгата на Даниил бележи началото на тристепенния процес на изпитване, основан върху истините, разкрити в онова време.

Пророческата цел на разпечатването на книгата, съставена от книгата на Даниил и книгата Откровение, е да изпита поколението, което е живо през историята, в която книгата е разпечатана. В Даниил дванадесета глава са посочени три времеви пророчества. Първото е хилядата двеста и шестдесет години, през които силата на святия народ трябваше да бъде разпръсната.

Другите два пророчески периода в дванадесета глава са хиляда двеста и деветдесет дни и хиляда триста тридесет и пет дни.

В стиховете изразът „времето на края“ е споменат два пъти и е определен като моментът, когато думите на Даниил щяха да бъдат разпечатани. Думите, които са предмет на разпечатването при „времето на края“, са трите пророчески периода: хиляда двеста и шестдесет (време, времена и половина), хиляда двеста и деветдесет и хиляда триста тридесет и пет. Два от трите периода са определени като „дни“. Два от трите завършиха през 1798 г., а третият завърши в самия край на 1843 г. Именно в самия край на 1843 г., защото стихът казва: „блажен е онзи, който чака и стигне до…“

Думата „идва“ означава докосва. Следователно блажен е онзи, който чака и също така докосва първия ден на 1844 година. Времето на забавянето в притчата за десетте девици започна при първото разочарование в милеристката история, а това разочарование настъпи в самия последен ден на 1843 година, и самият последен ден на 1843 година докосва самия първи ден на 1844 година. Благословението на чакането започна, когато времето на забавянето започна при първото разочарование.

Има още много, което трябва да се разгледа в тези стихове, но въпросът, който тук разглеждаме, е пророческата роля на Даниил. Целта на книгата Даниил, която Даниил представя в този пасаж, е да произведе тристепенен изпитателен процес, когато книгата бъде разпечатана. На Даниил бе казано да върви по пътя си до времето на края, когато книгата трябваше да бъде разпечатана. Заключението на главата подчертава какво ще се случи, когато настъпи времето на края.

Книгата на Даниил трябваше да застане в своя дял в края на пророческите дни на Даниил.

Във времето на края, през 1798 г., Даниил застана в своя дял, което в тринадесети стих е изразено като „в края на дните“. Краят на Навуходоносоровото прогонване за „седем времена“ определя 1798 г., защото то завърши „в края на дните“.

Изразът „краят на дните“ представлява времето на края през 1798 година. Тогава Навуходоносор бе утвърден в царството си, което вече не беше историята на зверовете на езичеството и папството. В този момент Навуходоносор представляваше напълно обърнат човек и по този начин представляваше земния звяр от библейското пророчество, който започна да царува през 1798 година; и той започна като агне, макар че му бе отредено в крайна сметка да заговори като змей. Той представлява земния звяр, който щеше да царува седемдесет символични години в изпълнение на Исая двадесет и трета глава, точно както неговото буквално царство царува седемдесет буквални години. Символиката е „напълно непробиваема“.

Навуходоносор представлява пророческа връзка между трите сили, представени в Откровение, глави дванадесета и тринадесета. Там те са определени като змея, звяра от морето и звяра от земята. В Откровение шестнадесета те са определени като трите сили, които водят света към Армагедон. „Седемте времена“ на Навуходоносор свързват всички тези три звяра, защото буквалният Вавилон илюстрира духовния Вавилон, а същата пророческа линия, която се намира в книгата на Даниил, е продължена в книгата Откровение, понеже двете книги взаимно се довеждат до съвършенство.

Навуходоносор представлява 1798 година като пророческа връзка между змея, звяра и лъжепророка. 1798 беше „времето на края“ за вестта на първия ангел и милеритската история. Уилям Милър бе воден да изгради цялата си пророческа структура върху разпознаването си на змея като езичеството и на звяра като католицизма, но не видя Съединените щати като земния звяр и лъжепророка. Той можеше да вижда историята преди „времето на края“ през 1798 година, но бъдещето все още предстоеше. При „времето на края“ през 1989 година и трите сили щяха тогава да бъдат разпознати.

Разпечатването на пророческото разпознаване на змея и звяра през 1798 г. е представено от река Улай в седма, осма и девета глава. Разпечатването на пророческото разпознаване на змея, звяра и лъжепророка през 1989 г. е представено от река Хидекел в десета, единадесета и дванадесета глава. Навуходоносор представлява движението на първия ангел, което настъпи през 1798 г., и той е предобраз на Валтасар, който представлява движението на третия ангел, настъпило през 1989 г. Поради тази причина вторият сън на Навуходоносор, в четвърта глава, представя вестта на първия ангел.

„Седемте времена“ на Навуходоносор завършиха при „времето на края“ през 1798 година, с идването на предупредителната вест за предстоящия съд. В „края на дните“ той е обърнат човек, като по този начин представлява републиканския рог на земния звяр, когато той беше агнеподобен. Едновременно с това той представлява филаделфийския протестантски рог на земния звяр.

Като първия цар на Вавилон той е образ на Валтасар, последния цар на Вавилон. Неговият съд бе предобразен чрез съда над Нимрод и на свой ред предобразяваше съда над Валтасар. Неговият съд представляваше началото на изследователния съд на 22 октомври 1844 г.

Сънят уплаши Навуходоносор, а символиката на съня представлява вечното евангелие на първия ангел, което заповядва на човеците да „се боят от Бога“.

Вечното благовестие е вест в три стъпки: първата стъпка, както е представена в първия ангел, е да се боим от Бога; втората стъпка е да Му отдадем слава; а третата е представена от часа на Неговия съд. „Слава“ представлява характер, а второто „да слезем“ в разказа за бунта на Нимрод е мястото, където бе изследван характерът на града и кулата. Това беше изследователен съд. Съчетаването на църква и държава е образът на звяра, и втората стъпка на Нимрод беше в това да прояви образа на звяра, но втората стъпка на вечното благовестие произвежда прославяне на Божия характер, а не на Нимродовия.

Страхът на Навуходоносор е символ на първото изпитание, така както и изборът на Даниил да не яде вавилонската храна, защото Даниил се боеше от Бога. Първият ангел се яви в историята през 1798 г., а впоследствие бе овластен на 11 август 1840 г. Сънят на Навуходоносор определя появата на първата вест във времето на края през 1798 г.

Пристигането на първата вест във времето на края през 1798 година, представено чрез страха на Навуходоносор, отбелязва момента, когато книгата на Даниил трябваше да бъде разпечатана.

Когато книгата на Даниил бе разпечатана „във времето на края“, хората бяха призовани да дойдат и да изследват увеличаването на знанието, и този призив в крайна сметка произведе две групи поклонници. Едната група не можеше да разбира, а другата можеше. Мъдреците на Вавилон, представени като „влъхвите, звездобройците, халдейците и гадателите“, не можеха да разберат, но Даниил разбра. Вавилонските „мъдреци“ не можеха да разберат и следователно представляват нечестивите. Даниил представляваше мъдрите.

Ще продължим с четвърта глава на Даниил в следващата статия.