Jehoiakim was the first of the last three kings of Judah, and when he was conquered by the Babylonians the seventy years of slavery for the southern kingdom began. Those seventy years identify the period of time that Babylon, the first kingdom of Bible prophecy would reign. In Isaiah chapter twenty-three, the whore of Tyre would be forgotten for seventy symbolic years that were prophetically identified as the days of one king. In Bible prophecy a king is a kingdom, and the days of the only kingdom of Bible prophecy which amounted to seventy years, was Babylon.
Йоаким беше първият от последните трима царе на Юда, и когато беше покорен от вавилонците, започнаха седемдесетте години на робство за южното царство. Тези седемдесет години определят периода от време, през който Вавилон, първото царство в библейското пророчество, щеше да владее. В двадесет и трета глава на Исая блудницата Тир щеше да бъде забравена за седемдесет символични години, които пророчески бяха определени като дните на един цар. В библейското пророчество един цар е царство, а дните на единственото царство в библейското пророчество, които възлизаха на седемдесет години, беше Вавилон.
During that history, the whore of Tyre, who represents the papacy, would be forgotten. At the end of the seventy symbolic years, she would be remembered and go forth and commit fornication with all the kingdoms of the earth. Spiritual fornication is the unlawful relationship of the combination of church and state. At the end of the symbolic seventy years, the papacy would come into a relationship with the United Nations, represented by all the kings that the whore of Tyre commits fornication with at the end of the seventy symbolic years. The kingdom that reigns during the seventy symbolic years is the United States, the earth beast with two horns.
През тази история блудницата на Тир, която представлява папството, щеше да бъде забравена. В края на седемдесетте символични години тя щеше да бъде припомнена и да излезе, и да блудства с всички земни царства. Духовното блудство е неправомерната връзка, представляваща съчетанието между църква и държава. В края на символичните седемдесет години папството щеше да влезе във взаимоотношение с Организацията на обединените нации, представена от всички царе, с които блудницата на Тир блудства в края на седемдесетте символични години. Царството, което царува през седемдесетте символични години, са Съединените щати — земният звяр с двата рога.
Daniel chapters one through five, outline the history of Babylon’s seventy years, and therefore those chapters represent the history of both horns of the earth beast. Chapters four and five identify Babylon’s first and last kings, and together those two chapters identify the history of the earth beast and its two horns. The judgment of the two horns, and the earth beast itself is represented by the judgment of the first king and the last king. Nebuchadnezzar’s judgment was banishment for “seven times,” while he lived as a wild beast for twenty-five hundred and twenty days off the grass and dew. Belshazzar’s judgment was written on the wall, and equated to the number twenty-five hundred and twenty, thus identifying that the judgment of the earth beast and its two horns is represented by the “seven times” of Leviticus twenty-six. This is based on the witness of two kings, and the two witnesses represent the first and the last.
Глави първа до пета от книгата на Даниил очертават историята на седемдесетте години на Вавилон и следователно тези глави представят историята и на двата рога на земния звяр. Глави четвърта и пета посочват първия и последния цар на Вавилон, и заедно тези две глави определят историята на земния звяр и на двата му рога. Съдът над двата рога, както и над самия земен звяр, е представен чрез съда над първия цар и последния цар. Присъдата над Навуходоносор беше изгнание за „седем времена“, докато той живя като див звяр две хиляди петстотин и двадесет дни, хранейки се с трева и оросен от росата. Присъдата над Валтасар беше написана на стената и беше приравнена към числото две хиляди петстотин и двадесет, като по този начин се посочва, че съдът над земния звяр и двата му рога е представен чрез „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. Това се основава на свидетелството на двама царе, а двамата свидетели представят първия и последния.
The “seven times” is the stumbling stone for Adventism, and therefore cannot be recognized, though it is plainly there—for those who wish to see. It is the symbol of judgment of the nation (Babylon) that reigned for seventy years, and the symbol of judgment for the kingdom that reigns for seventy symbolic years. When William Miller presented his understanding of the “seven times” of Leviticus twenty-six, he employed Nebuchadnezzar’s twenty-five hundred and twenty days living as a beast in Daniel chapter four as one of the prophetic witnesses to uphold Leviticus twenty-six’s “seven times.” The “seven times” is both the foundation stone and the headstone in Zechariah chapter four. Jesus, Sister White, Isaiah and Peter identify it as the stone that becomes the head of the corner. It is the crowning doctrine of Bible prophecy, though it is essentially unseen by those who profess to be the messengers of the third angel.
„Седемте времена“ са камъкът на препъване за адвентизма и затова не могат да бъдат разпознати, макар че стоят явно там — за онези, които желаят да видят. Те са символът на съда над народа (Вавилон), който царуваше седемдесет години, и символът на съда над царството, което царува седемдесет символични години. Когато Уилям Милър представи своето разбиране за „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава, той използва двете хиляди петстотин и двадесет дни, през които Навуходоносор живя като звяр в Даниил четвърта глава, като едно от пророческите свидетелства в подкрепа на „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. „Седемте времена“ са както основният камък, така и крайъгълният камък в Захария четвърта глава. Исус, сестра Уайт, Исая и Петър ги определят като камъка, който става глава на ъгъла. Те са венчаващото учение на библейското пророчество, макар по същество да остават невидими за онези, които изповядват, че са вестителите на третия ангел.
As we begin to consider the first six chapters of the book of Daniel, it is important to recognize that from the very outset the “seven times” is identified. When Jehoiakim was overthrown by Babylon, the captivity of seventy-years began. The book of Chronicles explains why they were taken captive for seventy years.
Когато започваме да разглеждаме първите шест глави от книгата на Даниил, важно е да отбележим, че още от самото начало са посочени „седемте времена“. Когато Йоаким бе повален от Вавилон, започна седемдесетгодишният плен. Книгата Летописи обяснява защо те бяха отведени в плен за седемдесет години.
Zedekiah was one and twenty years old when he began to reign, and reigned eleven years in Jerusalem. And he did that which was evil in the sight of the Lord his God, and humbled not himself before Jeremiah the prophet speaking from the mouth of the Lord. And he also rebelled against king Nebuchadnezzar, who had made him swear by God: but he stiffened his neck, and hardened his heart from turning unto the Lord God of Israel. Moreover all the chief of the priests, and the people, transgressed very much after all the abominations of the heathen; and polluted the house of the Lord which he had hallowed in Jerusalem. And the Lord God of their fathers sent to them by his messengers, rising up betimes, and sending; because he had compassion on his people, and on his dwelling place: But they mocked the messengers of God, and despised his words, and misused his prophets, until the wrath of the Lord arose against his people, till there was no remedy. Therefore he brought upon them the king of the Chaldees, who slew their young men with the sword in the house of their sanctuary, and had no compassion upon young man or maiden, old man, or him that stooped for age: he gave them all into his hand. And all the vessels of the house of God, great and small, and the treasures of the house of the Lord, and the treasures of the king, and of his princes; all these he brought to Babylon. And they burnt the house of God, and brake down the wall of Jerusalem, and burnt all the palaces thereof with fire, and destroyed all the goodly vessels thereof. And them that had escaped from the sword carried he away to Babylon; where they were servants to him and his sons until the reign of the kingdom of Persia: To fulfil the word of the Lord by the mouth of Jeremiah, until the land had enjoyed her sabbaths: for as long as she lay desolate she kept sabbath, to fulfil threescore and ten years. Now in the first year of Cyrus king of Persia, that the word of the Lord spoken by the mouth of Jeremiah might be accomplished, the Lord stirred up the spirit of Cyrus king of Persia, that he made a proclamation throughout all his kingdom, and put it also in writing, saying, Thus saith Cyrus king of Persia, All the kingdoms of the earth hath the Lord God of heaven given me; and he hath charged me to build him an house in Jerusalem, which is in Judah. Who is there among you of all his people? The Lord his God be with him, and let him go up. 2 Chronicles 36:11–23.
Седекия беше на двадесет и една години, когато стана цар, и царува единадесет години в Ерусалим. И върши зло пред Господа, своя Бог, и не се смири пред пророк Еремия, който говореше от устата на Господа. Той се разбунтува и против цар Навуходоносор, който го бе заклел в Бога; но закорави врата си и ожесточи сърцето си, та не се обърна към Господа, Израилевия Бог. Освен това всички началници на свещениците и народът много умножиха престъпленията си, следвайки всички мерзости на езичниците; и оскверниха дома Господен, който Той бе осветил в Ерусалим. И Господ, Бог на бащите им, изпращаше при тях Своите пратеници, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше народа Си и обиталището Си; но те се подиграваха на Божиите пратеници, презираха думите Му и се отнасяха зле с пророците Му, докато гневът на Господа се надигна против народа Му, дотолкова че нямаше изцеление. Затова Той доведе против тях царя на халдейците, който изби младите им мъже с меч в дома на светилището им и не пожали нито момък, нито девица, нито старец, нито прегърбения от старост; Той ги предаде всички в ръката му. И всички съдове на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и на първенците му — всичко това той отнесе във Вавилон. И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и изгориха с огън всичките му палати, и погубиха всичките му скъпоценни вещи. А онези, които бяха останали от меча, той отведе в плен във Вавилон; и те бяха слуги на него и на синовете му до възцаряването на персийското царство — за да се изпълни словото Господне чрез устата на Еремия, докато земята навакса съботите си; през всичкото време, докато лежеше запустяла, тя пазеше събота, докато се изпълниха седемдесет години. А в първата година на Кир, персийския цар, за да се изпълни словото Господне, изречено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на Кир, персийския цар, така че той прогласи по цялото си царство, а и писмено обяви, като каза: Така казва Кир, персийският цар: Господ, небесният Бог, ми даде всички земни царства и ми заръча да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юдея. Който между вас е от целия Негов народ, Господ, неговият Бог, да бъде с него, и нека възлезе. 2 Летописи 36:11–23.
The seventy years in slavery were to fulfill the word of Jeremiah, “until the land had enjoyed her sabbaths, for as long as she lay desolate she kept sabbath.” There is only one passage in God’s Word, other than the verse in Chronicles we are citing, that refers to the land “enjoying” her sabbaths. That passage is in Leviticus chapters twenty-five and twenty-six. Chapter twenty-five gives the instruction on how to allow the land to enjoy its sabbath rest, and chapter twenty-six outlines the curse of “seven times” if those covenant instructions were not followed.
Седемдесетте години в робство трябваше да изпълнят словото на Йеремия: „докато земята се наслади на съботите си; през цялото време, докато лежеше запустяла, тя пазеше събота“. В Божието Слово има само един друг пасаж, освен стиха в Летописите, който цитираме, където се говори за това земята да „се наслаждава“ на съботите си. Този пасаж се намира в двадесет и пета и двадесет и шеста глава на Левит. Двадесет и пета глава дава наставлението как да се позволи на земята да се наслади на съботната си почивка, а двадесет и шеста глава излага проклятието на „седем пъти“, ако тези заветни наставления не бъдат спазени.
Jehoiakim’s fate marked the beginning of the captivity which is an element of what Daniel called the “curse” and “oath” of Moses in chapter nine. Daniel understood the curse of the “seven times,” for he gives testimony in chapter nine, that it was through his study of the seventy-year prophecy of Jeremiah, that he understood the number of years that God’s people would be enslaved in Babylon.
Съдбата на Йоаким беляза началото на плена, който е елемент от онова, което Даниил нарече „проклятието“ и „клетвата“ на Моисей в девета глава. Даниил разбираше проклятието на „седемте времена“, защото в девета глава свидетелства, че чрез своето изследване на седемдесетгодишното пророчество на Еремия е разбрал броя на годините, през които Божият народ щеше да бъде в робство във Вавилон.
In the first year of his reign I Daniel understood by books the number of the years, whereof the word of the Lord came to Jeremiah the prophet, that he would accomplish seventy years in the desolations of Jerusalem. Daniel 9:2.
В първата година на царуването му аз, Даниил, разбрах от книгите броя на годините, за които Господното слово бе дошло към пророк Йеремия, че ще се изпълнят седемдесет години в опустошенията на Йерусалим. Даниил 9:2.
Daniel understood the seventy years “by books,” not only the book of Jeremiah. The other book he understood was the writings of Moses, for in his prayer he identifies that the “curse” of the seventy years of slavery was the “oath” of Moses. The word in Daniel chapter nine, which is translated as “oath,” is the same word that is translated as “seven times” in Leviticus twenty-six. The captivity of Judah in Babylon for seventy years was a fulfillment of the curse of the “seven times,” in spite of what any modern theologian might argue. Its plain as day, but only if you are willing to see.
Даниил разбра седемдесетте години „чрез книгите“, а не само чрез книгата на Еремия. Другата книга, която той разбра, бяха писанията на Моисей, защото в молитвата си той посочва, че „проклятието“ на седемдесетте години робство беше „клетвата“ на Моисей. Думата в девета глава на Даниил, която е преведена като „клетва“, е същата дума, която в Левит двадесет и шеста глава е преведена като „седем пъти“. Пленничеството на Юда във Вавилон за седемдесет години беше изпълнение на проклятието на „седемте пъти“, въпреки каквото и да твърди който и да е съвременен богослов. Това е ясно като бял ден, но само ако сте готови да го видите.
And the Lord spake unto Moses in mount Sinai, saying, Speak unto the children of Israel, and say unto them, When ye come into the land which I give you, then shall the land keep a sabbath unto the Lord. Six years thou shalt sow thy field, and six years thou shalt prune thy vineyard, and gather in the fruit thereof; But in the seventh year shall be a sabbath of rest unto the land, a sabbath for the Lord: thou shalt neither sow thy field, nor prune thy vineyard. That which groweth of its own accord of thy harvest thou shalt not reap, neither gather the grapes of thy vine undressed: for it is a year of rest unto the land. And the sabbath of the land shall be meat for you; for thee, and for thy servant, and for thy maid, and for thy hired servant, and for thy stranger that sojourneth with thee, And for thy cattle, and for the beast that are in thy land, shall all the increase thereof be meat. And thou shalt number seven sabbaths of years unto thee, seven times seven years; and the space of the seven sabbaths of years shall be unto thee forty and nine years. Then shalt thou cause the trumpet of the jubilee to sound on the tenth day of the seventh month, in the day of atonement shall ye make the trumpet sound throughout all your land. Leviticus 25:1–9.
И Господ говори на Моисея на Синайската планина, като рече: Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази събота на Господа. Шест години да сееш нивата си и шест години да подрязваш лозето си и да събираш плода му; а в седмата година да има събота на пълна почивка за земята, събота на Господа: нивата си да не сееш и лозето си да не подрязваш. Самораслото от жетвата ти да не жънеш, нито да береш гроздето от необрязания си лозов масив; защото това е година на почивка за земята. И съботата на земята ще бъде храна за вас: за тебе, за слугата ти, за слугинята ти, за наемника ти и за пришълеца ти, който живее при тебе; и за добитъка ти, и за зверовете, които са в земята ти — целият ѝ плод ще бъде за храна. И да си изброиш седем съботи от години, седем пъти по седем години; и времето на седемте съботи от години да бъде за тебе четиридесет и девет години. Тогава да заповядаш да затръби юбилейният рог на десетия ден от седмия месец; в деня на умилостивението да направите да звучи рогът по цялата ви земя. Левит 25:1–9.
It is important to see that in the instructions of letting the land rest, that the seven cycles of six years of working the land and one year of allowing the land to rest continue unto the forty-ninth year, when there was to be a jubilee identifying the fulfillment of seven cycles of seven years. The crucial point to see is that the sounding of the jubilee trumpet was to take place on the Day of Atonement, thus identifying that when the anti-typical Day of Atonement began on October 22, 1844, the jubilee trumpet representing the cycle of “seven times” was to be then sounded. The “seven times” that began when Manasseh was carried into Babylon in 677 BC, represented twenty-five hundred and twenty years that concluded on the anti-typical Day of Atonement. The connection will only be missed by those who are unwilling to see. The cycle of “seven times,” is connected with the twenty-three hundred years.
Важно е да се види, че в наставленията относно оставянето на земята да почива, седемте цикъла от по шест години обработване на земята и една година, в която земята да почива, продължават до четиридесет и деветата година, когато трябваше да има юбилей, отбелязващ изпълнението на седем цикъла по седем години. Решаващият момент, който трябва да се види, е, че звукът на юбилейната тръба трябваше да прозвучи в Деня на умилостивението, като по този начин се посочва, че когато антитипичният Ден на умилостивението започна на 22 октомври 1844 г., тогава трябваше да прозвучи юбилейната тръба, представляваща цикъла на „седем времена“. „Седемте времена“, които започнаха, когато Манасия бе отведен във Вавилон през 677 г. пр. Хр., представляваха две хиляди петстотин и двадесет години, които завършиха в антитипичния Ден на умилостивението. Тази връзка ще бъде пропусната само от онези, които не желаят да видят. Цикълът на „седем времена“ е свързан с двадесет и трите стотини години.
It is also important to see that within the covenant instructions of the first nine verses of Leviticus twenty-five is the most profound illustration of the day-for-a-year principle in God’s Word. The dish of fables that the theologians toss out to keep the flock intoxicated with Babylonian wine, is that the judgment of “seven times” in chapter twenty-six is an incorrect understanding of the Hebrew meaning of the word translated as “seven times.” That argument is not true. The Hebrew meaning of the word fully contains within its definition, the justification for applying it in a numerical fashion, but their flawed argument, which they prop up by a misguided premise based upon their self-proclaimed expertise of Hebrew grammar, is simply an argument of misdirection.
Важно е също да се види, че в рамките на заветните наставления на първите девет стиха от Левит двадесет и пета глава се намира най-дълбоката илюстрация на принципа ден-за-година в Божието Слово. Кашата от басни, която богословите подхвърлят, за да държат стадото опиянено от виното на Вавилон, е, че съдът от „седем времена“ в двадесет и шеста глава представлява неправилно разбиране на еврейското значение на думата, преведена като „седем времена“. Този довод не е верен. Еврейското значение на думата напълно съдържа в своето определение основанието тя да бъде прилагана по числов начин, но техният погрешен довод, който те подпират с погрешна предпоставка, основана върху самопровъзгласената им вещина в еврейската граматика, е просто довод за отклоняване на вниманието.
The judgment represented as “seven times” in chapter twenty-six, is recognized by the context of the passage, not by some modern-day theologians wresting the Hebrew language. William Miller formed his conclusion without any reference to the Hebrew language, and inspiration endorsed his understanding as correct. The angels guided his understanding based upon the context of the chapter where the judgment of the “seven times” is located, not upon the Hebrew language.
Съдът, представен като „седем времена“ в двадесет и шеста глава, се разпознава по контекста на пасажа, а не чрез това някои съвременни богослови да изопачават еврейския език. Уилям Милър е достигнал до своето заключение без каквото и да било позоваване на еврейския език, и вдъхновението е потвърдило разбирането му като правилно. Ангелите са направлявали разбирането му въз основа на контекста на главата, където се намира съдът за „седемте времена“, а не въз основа на еврейския език.
The context of chapter twenty-five is where the covenant directions are identified, and chapter twenty-six then provides a promised blessing for keeping those covenant instructions, and thereafter identifies what Daniel calls the “curse of Moses” for disobedience to those instructions.
Контекстът на двадесет и пета глава е този, в който са определени наставленията на завета, а след това двадесет и шеста глава дава обещано благословение за спазването на тези заветни наставления и след това посочва онова, което Даниил нарича „проклятието на Моисей“ за непокорство към тези наставления.
The context is the theme of the principle of a day-for-a-year in Bible prophecy. Those initial verses of Leviticus twenty-five identify that in Bible prophecy a day represents a year. In the book of Exodus, Moses clearly identifies the relationship of the seventh-day sabbath rest for man and beast, and the seventh-year sabbath rest for the land.
Контекстът е темата за принципа ден-за-година в библейското пророчество. Тези начални стихове на Левит двадесет и пета глава показват, че в библейското пророчество един ден представлява една година. В книгата Изход Мойсей ясно посочва връзката между съботната почивка на седмия ден за човека и добитъка и съботната почивка на седмата година за земята.
And six years thou shalt sow thy land, and shalt gather in the fruits thereof: But the seventh year thou shalt let it rest and lie still; that the poor of thy people may eat: and what they leave the beasts of the field shall eat. In like manner thou shalt deal with thy vineyard, and with thy oliveyard. Six days thou shalt do thy work, and on the seventh day thou shalt rest: that thine ox and thine ass may rest, and the son of thy handmaid, and the stranger, may be refreshed. Exodus 23:10–12.
И шест години да засяваш земята си и да събираш плодовете ѝ; а през седмата година да я оставиш да почива и да лежи необработена, за да ядат сиромасите от народа ти; а каквото те оставят, полските зверове да го изядат. По същия начин постъпвай и с лозето си, и с маслиновата си градина. Шест дни да вършиш работата си, а на седмия ден да си почиваш, за да си отдъхнат волът ти и оселът ти, и синът на слугинята ти, и пришълецът. Изход 23:10–12.
Within those three verses can be recognized that a day of rest for men and beasts, equates to a year of rest for the land. In Leviticus chapter twenty-five, in the first five verses, we find the identical grammatical structure to the Sabbath commandment of Exodus chapter twenty, verses eight through eleven.
В тези три стиха може да се разпознае, че един ден на почивка за хората и добитъка съответства на една година на почивка за земята. В двадесет и пета глава на Левит, в първите пет стиха, намираме същата граматична структура, каквато е в заповедта за съботата в Изход, двадесета глава, стихове осми до единадесети.
And the Lord spake unto Moses in mount Sinai, saying, Speak unto the children of Israel, and say unto them, When ye come into the land which I give you, then shall the land keep a sabbath unto the Lord. Six years thou shalt sow thy field, and six years thou shalt prune thy vineyard, and gather in the fruit thereof; But in the seventh year shall be a sabbath of rest unto the land, a sabbath for the Lord: thou shalt neither sow thy field, nor prune thy vineyard. That which groweth of its own accord of thy harvest thou shalt not reap, neither gather the grapes of thy vine undressed: for it is a year of rest unto the land. Leviticus 25:1–5.
И Господ говори на Моисея на Синайската планина, като каза: Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази събота на Господа. Шест години да засяваш нивата си и шест години да подрязваш лозето си и да събираш плода му; а в седмата година да бъде събота на тържествена почивка за земята, събота на Господа: нивата си да не засяваш и лозето си да не подрязваш. Което поникне от само себе си от жетвата ти да не жънеш, нито да обираш гроздето от неподрязаната си лоза; защото това е година на почивка за земята. Левит 25:1–5.
Remember the sabbath day, to keep it holy. Six days shalt thou labour, and do all thy work: But the seventh day is the sabbath of the Lord thy God: in it thou shalt not do any work, thou, nor thy son, nor thy daughter, thy manservant, nor thy maidservant, nor thy cattle, nor thy stranger that is within thy gates: For in six days the Lord made heaven and earth, the sea, and all that in them is, and rested the seventh day: wherefore the Lord blessed the sabbath day, and hallowed it. Exodus 20:8–11.
Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа — нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито пришълецът, който е вътре в портите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Изход 20:8–11.
Together the two sabbath commandments identify the context of Leviticus twenty-five and twenty-six. Brought together line upon line, they testify that for “six days shalt thou labour, and do all thy work,” and for “six years thou shalt sow thy field, and six years thou shalt prune thy vineyard, and gather in the fruit thereof.” “But the seventh day is the sabbath of the Lord thy God,” and “the seventh year shall be a sabbath of rest unto the land, a sabbath for the Lord”.
Заедно двете съботни заповеди определят контекста на Левит двадесет и пета и двадесет и шеста глава. Събрани заедно, ред след ред, те свидетелстват, че „шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела“, и че „шест години да сееш нивата си, и шест години да подрязваш лозето си и да събираш плодовете му“. „А седмият ден е събота на Господа, твоя Бог“, и „седмата година да бъде събота на тържествен покой за земята, събота за Господа“.
Both words that are translated as “seventh,” in either of the sabbath commandments, whether it is the sabbath for men or the sabbath for the land, are the same Hebrew word that is translated as “seven times” in chapter twenty-six of Leviticus. The context of chapters twenty-five and twenty-six of Leviticus is set within the prophetic rule that a day represents a year in Bible prophecy. Just as significant is the prophetic rule of first mention.
И двете думи, които са преведени като „седми“, във всяка от заповедите за съботата, било то съботата за човеците или съботата за земята, са една и съща еврейска дума, която е преведена като „седем пъти“ в двадесет и шеста глава на Левит. Контекстът на двадесет и пета и двадесет и шеста глава на Левит е установен в рамките на пророческото правило, че един ден представлява една година в библейското пророчество. Също тъй значимо е и пророческото правило на първото споменаване.
The first thing mentioned in these two chapters is the day-for-a-year principle. William Miller was led by Gabriel and other angels to identify the “seven times” of Leviticus as a symbol of twenty-five hundred and twenty years, and it is in total agreement with the context of the chapters which is the day-for-a-year principle that is set forth in the opening five verses of chapter twenty-five.
Първото нещо, споменато в тези две глави, е принципът ден-за-година. Уилям Милър бе воден от Гавриил и други ангели да разпознае „седемте времена“ в Левит като символ на две хиляди петстотин и двадесет години, и това е в пълно съгласие с контекста на главите, който е принципът ден-за-година, изложен в първите пет стиха на двадесет и пета глава.
When the author of Chronicles identified the reason Babylon was allowed to take the southern kingdom of Judah into captivity he said it was to allow the land to enjoy her sabbath rest. The only other place in God’s Word that identifies the land enjoying a rest is located in chapters twenty-five and twenty-six of Leviticus. The seventy years that Babylon reigned as the first kingdom of Bible prophecy, not only presents the symbolic years that the earth beast would reign as the sixth kingdom of Bible prophecy, but the seventy years are a direct reference to the “seven times” of Moses’ curse.
Когато авторът на Летописите посочи причината, поради която на Вавилон бе позволено да отведе южното царство Юда в плен, той каза, че това бе, за да може земята да се наслади на своите съботни почивки. Единственото друго място в Божието Слово, което посочва, че земята се наслаждава на почивка, се намира в двадесет и пета и двадесет и шеста глава на Левит. Седемдесетте години, през които Вавилон царуваше като първото царство на библейското пророчество, не само представят символичните години, през които земният звяр ще царува като шестото царство на библейското пророчество, но седемдесетте години са и пряка препратка към „седемте времена“ от проклятието на Моисей.
When we begin to study the prophecies that are represented in the first six chapters of Daniel, it is essential to know that the curse of the “seven times,” as well as the blessing of the “seven times,” is an element of each of those chapters.
Когато започнем да изучаваме пророчествата, представени в първите шест глави на Данаил, съществено важно е да знаем, че проклятието на „седемте времена“, както и благословението на „седемте времена“, е елемент от всяка една от тези глави.
It is also important to remember that the cycle of seven cycles of seven years is marked by the blowing of the trumpet of the jubilee on the tenth day of the seventh month, which is the Day of Atonement. This fact binds the “seven times” together with the twenty-three hundred days of Daniel chapter eight, and verse fourteen. It is also important to remember that a prophetic year is three hundred and sixty days, and if you add together three hundred and sixty days, over and over, for “seven times” it equates to twenty-five hundred and twenty days.
Също така е важно да се помни, че цикълът от седем цикъла по седем години е отбелязан с прогласяването на юбилейната тръба на десетия ден от седмия месец, който е Денят на умилостивението. Този факт свързва „седемте времена“ с двете хиляди и триста дни от книгата на Даниил, глава осма, стих четиринадесети. Също така е важно да се помни, че една пророческа година е триста и шестдесет дни, и ако събирате триста и шестдесет дни отново и отново за „седем времена“, това се равнява на две хиляди петстотин и двадесет дни.
When Daniel understood by books the number of years that Jeremiah had identified, he began a prayer that addresses every element of the response of repentance that is identified as necessary, if God’s people ever awaken to the reality that they are captives in the enemy’s land. At the end of Daniel’s Leviticus twenty-six prayer, Gabriel appeared to give Daniel understanding of the vision which he had “heard”, the vision of the twenty-three hundred days. Gabriel began by informing Daniel that seventy weeks were “determined” for Daniel’s people.
Когато Даниил разбра от книгите броя на годините, които Йеремия беше посочил, той започна молитва, която обхваща всеки елемент от отклика на покаяние, определен като необходим, ако Божият народ някога се събуди за действителността, че е в плен в земята на врага. В края на молитвата на Даниил от Левит двадесет и шеста глава Гавриил се яви, за да даде на Даниил разбиране за видението, което той беше „чул“ — видението за две хиляди и триста денонощия. Гавриил започна, като извести Даниил, че седемдесет седмици са „определени“ за народа на Даниил.
Seventy weeks are determined upon thy people and upon thy holy city, to finish the transgression, and to make an end of sins, and to make reconciliation for iniquity, and to bring in everlasting righteousness, and to seal up the vision and prophecy, and to anoint the most Holy. Daniel 9:24.
Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за твоя свят град, за да се довърши престъплението, и да се направи край на греховете, и да се извърши умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, и да се запечатат видението и пророчеството, и да се помаже Пресветото. Данаил 9:24.
The word translated as “determined” in the verse means “cut off”, and therefore it means seventy weeks were to be cut off from the twenty-three hundred days. Beginning at the third decree in 457 BC, Daniel’s people would have seventy prophetic weeks of probationary time. Seventy prophetic weeks equals four hundred and ninety years. Four hundred and ninety years after the third decree, ancient Israel would stone Stephen in the year 34, and they would be fully divorced from God.
Думата, преведена в стиха като „определени“, означава „отсечени“; следователно това означава, че седемдесетте седмици трябваше да бъдат отсечени от двете хиляди и триста дни. Започвайки от третия указ през 457 г. пр. Хр., народът на Даниил щеше да има седемдесет пророчески седмици като изпитателно време. Седемдесет пророчески седмици са равни на четиристотин и деветдесет години. Четиристотин и деветдесет години след третия указ древният Израил щеше да убие с камъни Стефан в 34 г. сл. Хр. и щеше да бъде напълно разведен с Бога.
The captivity that preceded the three decrees, that identify the starting point of the four hundred and ninety years of probationary time, had been seventy years. Those seventy years were to allow the land to enjoy the sabbath rests that ancient Israel never fulfilled. Seventy years of sabbath rests for the land, were brought about because of four hundred and ninety years (or seventy weeks of years) of rebellion against the oath of Moses.
Пленът, който предшестваше трите указа, определящи началната точка на четиристотин и деветдесетте години на изпитателното време, бе седемдесет години. Тези седемдесет години трябваше да позволят на земята да се наслаждава на съботните си почивки, които древният Израил никога не изпълни. Седемдесет години съботни почивки за земята настъпиха поради четиристотин и деветдесет години (или седемдесет седмици от години) на бунт против клетвата на Мойсей.
Four hundred and ninety years of rebellion against the covenant of Leviticus twenty-five, produced seventy years of captivity for the land to enjoy its rest. The seventy years of captivity led to three decrees, which marked another four hundred and ninety years of probationary time for ancient Israel. So we see two probationary periods of four hundred and ninety years each. The three decrees typify the three angel’s messages, the first of which arrived in 1798, at the end of the first indignation of “seven times” against the northern kingdom. The third angel arrived twenty-three hundred years after the third decree on October 22, 1844, which is when “the last end of the indignation” also arrived.
Четиристотин и деветдесет години на бунт против завета от Левит двадесет и пета глава доведоха до седемдесет години плен, за да може земята да се наслади на своята почивка. Седемдесетте години плен доведоха до три указа, които отбелязаха още четиристотин и деветдесет години изпитателно време за древния Израил. Така виждаме два изпитателни периода от по четиристотин и деветдесет години. Трите указа са предобраз на вестите на трите ангела, първата от които дойде през 1798 г., в края на първото негодувание от „седем времена“ против северното царство. Третият ангел дойде две хиляди и триста години след третия указ, на 22 октомври 1844 г., когато настъпи и „последният край на негодуванието“.
During the forty-six years between the end of the first indignation and the end of the last indignation Jesus laid the foundation of the Millerite temple, and the foundation stone was the “seven times.” That stone was to be either the foundation stone (or else the stumbling stone) for Adventism at the beginning, and either the headstone and capstone (or else the gravestone) for Adventism at the end. The three decrees that represent the arrival of the three angels’ messages in the history of 1798 through 1844, also represent the first three chapters of the book of Daniel.
През четиридесет и шестте години между края на първото негодувание и края на последното негодувание Исус положи основата на милеритския храм, а основният камък беше „седемте времена“. Този камък трябваше да бъде или основният камък (или пък камъкът за препъване) за адвентизма в началото, и или крайъгълният и завършващият камък (или пък надгробният камък) за адвентизма в края. Трите указа, които представят идването на вестите на трите ангела в историята от 1798 до 1844 година, също така представят първите три глави от книгата на Даниил.
We will begin to consider the first six chapters in the next article.
Ще започнем да разглеждаме първите шест глави в следващата статия.
“When the books of Daniel and Revelation are better understood, believers will have an entirely different religious experience. . . One thing will certainly be understood from the study of Revelation—that the connection between God and His people is close and decided.” The Faith I Live By, 345.
„Когато книгите Даниил и Откровение бъдат по-добре разбрани, вярващите ще имат едно изцяло различно религиозно преживяване... Едно нещо със сигурност ще бъде разбрано от изучаването на Откровение — че връзката между Бога и Неговия народ е тясна и определена.“ The Faith I Live By, 345.