The history of the Amorites is employed to illustrate the time when God’s wrath is executed against Laodicean Adventism. Sister White identifies that God’s timing for executing His punishment is the same in the last days when the one hundred and forty-four thousand are sealed, as it was when God brought his wrath upon the Amorites. She states, “Although” the nation of the Amorites “was conspicuous because of its idolatry and corruption, it had not yet filled up the cup of its iniquity . . . The compassionate Creator was willing to bear with their iniquity until the fourth generation. Then, if no change was seen for the better, His judgments were to fall upon them. With unerring accuracy the Infinite One still keeps an account with all nations. While His mercy is tendered with calls to repentance, this account will remain open; but when the figures reach a certain amount which God has fixed, the ministry of His wrath commences. The account is closed. Divine patience ceases.”
Историята на аморейците е използвана, за да илюстрира времето, когато Божият гняв се изпълнява над лаодикийския адвентизъм. Сестра Уайт посочва, че Божието време за изпълнение на Неговото наказание е същото в последните дни, когато сто четиридесет и четирите хиляди са запечатани, както беше, когато Бог изля Своя гняв върху аморейците. Тя заявява: „Макар че“ народът на аморейците „се отличаваше със своето идолопоклонство и поквара, той още не беше напълнил чашата на своето беззаконие... Състрадателният Създател бе готов да търпи тяхното беззаконие до четвъртото поколение. Тогава, ако не се видеше промяна към по-добро, Неговите съдби трябваше да паднат върху тях. С безпогрешна точност Безкрайният и днес държи сметка на всички народи. Докато Неговата милост се предлага с призиви към покаяние, тази сметка ще остане открита; но когато числата достигнат известна сума, която Бог е определил, започва служението на Неговия гняв. Сметката се затваря. Божественото дълготърпение престава.“
Sister White clearly associates the ministry of God’s wrath against Laodicean Adventism during Ezekiel’s illustration of the sealing of the one hundred and forty-four thousand, as commencing when their cup of iniquity is filled, and the cup reaches its fulness in the fourth generation. All of this information is set forth in the context of the vision that began in chapter eight, which illustrates four escalating abominations.
Сестра Уайт ясно свързва служението на Божия гняв против лаодикийския адвентизъм по време на илюстрацията на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди у Езекиил като започващо, когато чашата на тяхното беззаконие се напълни, а чашата достига пълнотата си в четвъртото поколение. Цялата тази информация е изложена в контекста на видението, започнало в осма глава, което представя четири нарастващи мерзости.
Then said he unto me, Son of man, lift up thine eyes now the way toward the north. So I lifted up mine eyes the way toward the north, and behold northward at the gate of the altar this image of jealousy in the entry. He said furthermore unto me, Son of man, seest thou what they do? even the great abominations that the house of Israel committeth here, that I should go far off from my sanctuary? but turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations. And he brought me to the door of the court; and when I looked, behold a hole in the wall. Then said he unto me, Son of man, dig now in the wall: and when I had digged in the wall, behold a door. And he said unto me, Go in, and behold the wicked abominations that they do here. So I went in and saw; and behold every form of creeping things, and abominable beasts, and all the idols of the house of Israel, pourtrayed upon the wall round about. And there stood before them seventy men of the ancients of the house of Israel, and in the midst of them stood Jaazaniah the son of Shaphan, with every man his censer in his hand; and a thick cloud of incense went up. Then said he unto me, Son of man, hast thou seen what the ancients of the house of Israel do in the dark, every man in the chambers of his imagery? for they say, The Lord seeth us not; the Lord hath forsaken the earth. He said also unto me, Turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations that they do. Then he brought me to the door of the gate of the Lord’s house which was toward the north; and, behold, there sat women weeping for Tammuz.
Тогава ми каза: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И аз подигнах очите си към север; и ето, на север, при входа на олтарната порта, стоеше този образ на ревността. И ми каза още: Сине човешки, виждаш ли какво вършат? Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча далеч от светилището Си? Но обърни се още веднъж и ще видиш по-големи мерзости. И ме доведе до входа на двора; и когато погледнах, ето, дупка в стената. Тогава ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И когато прокопах стената, ето, врата. И ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които вършат тук. И аз влязох и видях; и ето, всякакви образи на пълзящи твари и гнусни зверове, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени по стената наоколо. И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, а сред тях стоеше Яазания, син на Шафан, всеки със своята кадилница в ръката си; и гъст облак от тамян се издигаше. Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво вършат старейшините на Израилевия дом в тъмнината, всеки в стаите на своите изображения? Защото казват: Господ не ни вижда; Господ е оставил земята. Каза ми още: Обърни се пак и ще видиш по-големи мерзости, които вършат. После ме доведе до входа на портата на Господния дом, която беше към север; и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.
Then said he unto me, Hast thou seen this, O son of man? turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations than these. And he brought me into the inner court of the Lord’s house, and, behold, at the door of the temple of the Lord, between the porch and the altar, were about five and twenty men, with their backs toward the temple of the Lord, and their faces toward the east; and they worshipped the sun toward the east. Then he said unto me, Hast thou seen this, O son of man? Is it a light thing to the house of Judah that they commit the abominations which they commit here? for they have filled the land with violence, and have returned to provoke me to anger: and, lo, they put the branch to their nose. Therefore will I also deal in fury: mine eye shall not spare, neither will I have pity: and though they cry in mine ears with a loud voice, yet will I not hear them. Ezekiel 8:5–18.
Тогава ми рече: Видя ли това, сине човешки? Обърни се още веднъж и ще видиш по-големи мерзости от тия. И ме въведе във вътрешния двор на дома Господен; и ето, при входа на храма Господен, между притвора и олтара, имаше около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към храма Господен, а лицата си към изток; и се покланяха на слънцето към изток. Тогава ми рече: Видя ли това, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзостите, които вършат тук? Защото напълниха земята с насилие и пак се върнаха, за да Ме разгневяват; и ето, турят клонката към носа си. Затова и Аз ще постъпя с ярост: окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и ако викат в ушите Ми с висок глас, пак няма да ги послушам. Езекиил 8:5–18.
After Ezekiel was shown the first abomination of the setting up of the image of jealousy at the entry of the gate of the altar, he is informed that he will be shown even greater abominations than the image of jealousy. The second abomination is represented by the secret chambers, where the leadership, represented as the ancient men, are offering prayer, represented by incense, and proclaiming that the Lord has forsaken the earth and does not see them. But Ezekiel is informed that he will see even greater abominations than these.
След като на Езекиил бе показана първата мерзост — поставянето на образа на ревността при входа на портата на олтара, — му бе съобщено, че ще му бъдат показани още по-големи мерзости от образа на ревността. Втората мерзост е представена чрез тайните стаи, където ръководителите, представени като старейшините, възнасят молитва, представена чрез тамян, и заявяват, че Господ е оставил земята и не ги вижда. Но на Езекиил бе съобщено, че ще види още по-големи мерзости и от тези.
The third abomination is represented by “women weeping for Tammuz,” but there is still a greater abomination than that, for the fourth abomination identifies a leadership of twenty-five men worshipping the sun, with the backs toward the temple.
Третата мерзост е представена чрез „жени, които плачат за Тамуз“, но има още по-голяма мерзост от нея, защото четвъртата мерзост разкрива водачество от двадесет и пет мъже, които се покланят на слънцето с гръб към храма.
In the fourth abomination the pronouncement is made that “the ancient men,” “have filled the land with violence, and have returned to provoke me to anger: and, lo, they put the branch to their nose.” The “day of provocation” is the day when God’s ministry of wrath begins, as it did with ancient Israel when they rejected the message of Joshua and Caleb concerning the Promised Land. The rejection of the sealing message marks when the cup of iniquity is full for Jerusalem. Joshua and Caleb represent the little company, who are the faithful few that are sighing and crying for the abominations in the church and in the land.
В четвъртата мерзост се произнася, че „старите мъже“ „наповниха земята с насилие и пак се връщат, за да Ме разгневяват; и ето, турят клончето до носа си“. „Денят на раздразнението“ е денят, когато Божието служение на гняв започва, както стана с древния Израил, когато те отхвърлиха вестта на Исус Навин и Халев относно Обетованата земя. Отхвърлянето на запечатващата вест отбелязва момента, когато чашата на беззаконието за Ерусалим се изпълва. Исус Навин и Халев представляват малката група — онези верни малцина, които въздишат и плачат за мерзостите в църквата и в земята.
Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel. And Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, which were of them that searched the land, rent their clothes: And they spake unto all the company of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to search it, is an exceeding good land. If the Lord delight in us, then he will bring us into this land, and give it us; a land which floweth with milk and honey. Only rebel not ye against the Lord, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence is departed from them, and the Lord is with us: fear them not. But all the congregation bade stone them with stones. And the glory of the Lord appeared in the tabernacle of the congregation before all the children of Israel. And the Lord said unto Moses, How long will this people provoke me? and how long will it be ere they believe me, for all the signs which I have showed among them? I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a greater nation and mightier than they. Numbers 14:5–12.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове. А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха от ония, що бяха съгледали земята, раздраха дрехите си; и говориха на цялото общество на израилевите синове, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е твърде добра земя. Ако Господ има благоволение към нас, тогава ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде — земя, която тече с мляко и мед. Само не се бунтувайте против Господа и не бойте се от народа на земята; защото те са хляб за нас: защитата им се е оттеглила от тях, а Господ е с нас; не се бойте от тях. Но цялото общество каза да ги убият с камъни. И славата Господня се яви в шатъра за срещане пред всички израилеви синове. И Господ каза на Моисей: Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярват, при всичките знамения, които извърших сред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги лиша от наследството им, а от тебе ще направя народ по-голям и по-могъщ от тях. Числа 14:5–12.
The “provocation” that was brought about by the rebels in Numbers, and also in Ezekiel is based upon the rebel’s refusal to acknowledge the “signs” that have been manifested. The “signs” that were rejected in the time of Moses, were the “signs” that typified the manifestation of the power of God in the history of the Millerites. Ancient Israel provoked God by rejecting the “signs” of the manifestation of his power in their foundational history. In the sealing time of the one hundred and forty-four thousand, modern Israel also rejects (turns its back against) the very foundational history that was to be the “sign,” that would allow them to “recognize” the repetition of the history of the Midnight Cry which is repeated in the last days.
„Провокацията“, предизвикана от бунтовниците в Числа, а също и в Езекиил, се основава върху отказа на бунтовника да признае „знаменията“, които са били проявени. „Знаменията“, които бяха отхвърлени във времето на Моисей, бяха „знаменията“, които предобразяваха проявлението на Божията сила в историята на милеритите. Древният Израил предизвика Бога, като отхвърли „знаменията“ на проявлението на Неговата сила в своята основополагаща история. Във времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, съвременният Израил също отхвърля (обръща гръб на) самата основополагаща история, която трябваше да бъде „знакът“, който би им позволил да „разпознаят“ повторението на историята на Среднощния вик, което се повтаря в последните дни.
God allows the rebels to see the repetition of the manifestation of the power of God, for it was the repetition of the manifestation of the power of God that was not only the latter rain, but the truth that would have saved them if they would have been among those who loved the truth.
Бог допуска бунтовниците да видят повторението на проявлението на Божията сила, защото именно повторението на проявлението на Божията сила беше не само късният дъжд, но и истината, която би ги спасила, ако бяха сред онези, които обичаха истината.
The identification of the four abominations of Ezekiel eight as symbols of the four generations of Laodicean Adventism is part of the message that is unsealed by the Lion of the tribe of Judah in the last days. The first generation began at the rebellion of 1863, and twenty-five years later in 1888, the rebellion that marked the beginning of the second generation with the symbol of secret chambers arrived. Thirty-one years later, in 1919, the publication of the book by W. W. Prescott titled, The Doctrine of Christ, marked the beginning of the third generation, which Ezekiel had represented as women weeping for Tammuz. Thirty-eight years after that, in 1957, with the publication of the book, Questions on Doctrine, the fourth generation arrived that identifies the time when the rebels will turn against the sealing message that arises from the east, and worship the sun.
Отъждествяването на четирите мерзости от Езекиил осма глава като символи на четирите поколения на лаодикийския адвентизъм е част от вестта, запечатана до последните дни и разпечатана от Лъва от Юдовото племе. Първото поколение започна с бунта от 1863 година, а двадесет и пет години по-късно, през 1888 година, настъпи бунтът, който отбеляза началото на второто поколение със символа на тайните стаи. Тридесет и една години по-късно, през 1919 година, публикуването на книгата на W. W. Prescott, озаглавена The Doctrine of Christ, отбеляза началото на третото поколение, което Езекиил бе представил като жени, плачещи за Таммуз. Тридесет и осем години след това, през 1957 година, с публикуването на книгата Questions on Doctrine, настъпи четвъртото поколение, което обозначава времето, когато бунтовниците ще се обърнат против запечатващата вест, изгряваща от изток, и ще се покланят на слънцето.
We will begin to consider the second generation of Laodicean Adventism’s rebellion that arrived at the Minneapolis General Conference in 1888. It is important to remember that all four of Ezekiel’s abominations occur in Jerusalem, though they represent a progressive history of rebellion, it is always addressing the rebellion that occurs within the city that represents Laodicean Adventism in the last days.
Ще започнем да разглеждаме второто поколение от бунта на лаодикийския адвентизъм, което се яви на Генералната конференция в Минеаполис през 1888 година. Важно е да помним, че и четирите мерзости на Езекиил се извършват в Йерусалим; макар да представят последователна история на бунт, те винаги се отнасят до бунта, който се извършва вътре в града, представляващ лаодикийския адвентизъм в последните дни.
“As one of the signs of Jerusalem’s destruction, Christ had said, ‘Many false prophets shall rise, and shall deceive many.’ False prophets did rise, deceiving the people, and leading great numbers into the desert. Magicians and sorcerers, claiming miraculous power, drew the people after them into the mountain solitudes. But this prophecy was spoken also for the last days. This sign is given as a sign of the Second Advent. Even now false christs and false prophets are showing signs and wonders to seduce His disciples. Do we not hear the cry, ‘Behold, He is in the desert’? Have not thousands gone forth into the desert, hoping to find Christ? And from thousands of gatherings where men profess to hold communion with departed spirits is not the call now heard, ‘Behold, He is in the secret chambers’? This is the very claim that spiritism puts forth. But what says Christ? ‘Believe it not. For as the lightning cometh out of the east, and shineth even unto the west; so shall also the coming of the Son of man be.’” The Desire of Ages, 631.
„Като едно от знаменията за разрушението на Йерусалим, Христос беше казал: „И ще се появят много лъжепророци, и ще заблудят мнозина.“ Лъжепророци наистина се появиха, заблуждавайки народа и отвеждайки големи множества в пустинята. Магьосници и чародеи, които претендираха за чудотворна сила, привличаха хората след себе си в планинските усамотения. Но това пророчество беше изговорено и за последните дни. Това знамение е дадено като знак за Второто пришествие. Още сега лъжехристи и лъжепророци показват знамения и чудеса, за да съблазнят Неговите ученици. Не чуваме ли вика: „Ето, Той е в пустинята“? Не са ли излезли хиляди в пустинята с надеждата да намерят Христос? И не се ли чува сега от хиляди събрания, на които хората изповядват, че общуват с духовете на починалите, зовът: „Ето, Той е в скришните стаи“? Тъкмо това е твърдението, което спиритизмът издига. Но какво казва Христос? „Не вярвайте. Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.““ Копнежът на вековете, 631.
The secret chambers are a symbol of spiritualism, and the second abomination of Ezekiel chapter eight, takes place within the temple, where earthly images had been secretly hung upon the walls.
Тайните покои са символ на спиритизма, а втората мерзост от осмата глава на Езекиил се извършва вътре в храма, където по стените тайно бяха окачени земни образи.
So I went in and saw; and behold every form of creeping things, and abominable beasts, and all the idols of the house of Israel, portrayed upon the wall round about. And there stood before them seventy men of the ancients of the house of Israel, and in the midst of them stood Jaazaniah the son of Shaphan, with every man his censer in his hand; and a thick cloud of incense went up. Then said he unto me, Son of man, hast thou seen what the ancients of the house of Israel do in the dark, every man in the chambers of his imagery? for they say, The Lord seeth us not; the Lord hath forsaken the earth. Ezekiel 8:10–12.
И така, влязох и видях; и ето, всякакъв образ на пълзящи твари и гнусни зверове, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени по стената наоколо. И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, а всред тях стоеше Иазания, синът на Сафан, всеки със своята кадилница в ръката си; и гъст облак от тамян се издигаше. Тогава Той ми каза: Сине човешки, видя ли какво вършат в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в стаите на своите образи? защото казват: Господ не ни вижда; Господ е оставил земята. Езекиил 8:10–12.
Ezekiel sees “the idols of the house of Israel, portrayed upon the walls” of the sanctuary, but he is plainly told that this rebellion is also occurring within each of the ancient men’s “chambers of imagery.” The rebellion within the literal temple identifies the rebellion within the human temple.
Езекил вижда „идолите на Израилевия дом, изобразени по стените“ на светилището, но ясно му се казва, че този бунт се извършва и вътре в „стаята на образите“ на всеки от старейшините. Бунтът в буквалния храм разкрива бунта в човешкия храм.
“In cleansing the temple from the world’s buyers and sellers, Jesus announced His mission to cleanse the heart from the defilement of sin,—from the earthly desires, the selfish lusts, the evil habits, that corrupt the soul. Malachi 3:1–3 quoted.” The Desire of Ages, 161.
„Като очисти храма от купувачите и продавачите на света, Исус възвести Своята мисия да очисти сърцето от осквернението на греха — от земните желания, себелюбивите похоти, злите навици, които покваряват душата. Цитирано Малахия 3:1–3.“ Копнежът на вековете, 161.
The second abomination represented a manifestation of wickedness both within the church, and the minds of the elders that were to be the church’s guardians. The wickedness there manifested is the wickedness of spiritualism. In the days of Noah, when every imagination of men’s hearts were wicked, the antediluvians had filled up their cup of iniquity.
Втората мерзост представляваше проявление на нечестие както вътре в църквата, така и в умовете на старейшините, които трябваше да бъдат пазители на църквата. Нечестието, проявено там, е нечестието на спиритизма. В дните на Ной, когато всяко въображение на човешките сърца беше нечестиво, предпотопните бяха препълнили чашата на своето беззаконие.
And God saw that the wickedness of man was great in the earth, and that every imagination of the thoughts of his heart was only evil continually. Genesis 6:5.
И видя Бог, че нечестието на човека беше голямо по земята и че всяко въображение на помислите на сърцето му беше само зло през цялото време. Битие 6:5.
The second generation identifies when spiritualism entered into both the leaders of Jerusalem, and also into the corporate structure of Laodicean Adventism. What “the ancients of the house of Israel” did “in the dark,” “in” their “chambers of” “imagery,” identifies “that every imagination of the thoughts of” their hearts “was only evil.” Sister White is clear that the destruction of Jerusalem represents the end of the world, and the testimony of the flood in Noah’s age also represents the end of the world. In the last days those who refuse to be sanctified by the truth are overtaken by spiritualism, as represented by the second abomination of Ezekiel chapter eight.
Второто поколение установява кога спиритизмът е навлязъл както сред водачите на Ерусалим, така и в корпоративната структура на лаодикийския адвентизъм. Това, което „старейшините от Израилевия дом“ вършеха „в тъмнината“, „в“ своите „тайни стаи“ на „образите“, разкрива, че „всяко въображение на мислите“ на сърцата им „беше постоянно само зло“. Сестра Уайт ясно заявява, че разрушението на Ерусалим представлява края на света, а свидетелството за потопа в дните на Ной също представлява края на света. В последните дни онези, които отказват да бъдат осветени чрез истината, биват застигнати от спиритизма, както е представено чрез втората мерзост в осмата глава на Езекиил.
The second abomination of Ezekiel represents the rebellion that arrived in 1888, and becomes the symbol of the second generation, but more than this, 1888, and all that it represents or is represented by, was repeated on September 11, 2001. Sister White specifically identifies that in 1888, the mighty angel of Revelation eighteen descended, and therefore the history represents the time when the great buildings of New York City were to be thrown down by a touch from God, and Revelation eighteen, verses one through three were to be fulfilled.
Втората мерзост у Езекил представя бунта, който настъпи през 1888 година, и се превръща в символ на второто поколение; но не само това — 1888 година, и всичко, което тя представлява или от което е представена, се повтори на 11 септември 2001 г. Сестра Уайт ясно посочва, че през 1888 година слезе могъщият ангел от Откровение осемнадесета глава; следователно тази история представлява времето, когато великите сгради на Ню Йорк трябваше да бъдат съборени чрез докосване от Бога и Откровение осемнадесета глава, стихове 1 до 3, трябваше да се изпълнят.
“An unwillingness to yield up preconceived opinions, and to accept this truth, lay at the foundation of a large share of the opposition manifested at Minneapolis against the Lord’s message through Brethren Waggoner and Jones. By exciting that opposition Satan succeeded in shutting away from our people, in a great measure, the special power of the Holy Spirit that God longed to impart to them. The enemy prevented them from obtaining that efficiency which might have been theirs in carrying the truth to the world, as the apostles proclaimed it after the day of Pentecost. The light that is to lighten the whole earth with its glory was resisted, and by the action of our own brethren has been in a great degree kept away from the world.” Selected Messages, book 1, 235.
„Нежеланието да се отстъпят предвзети мнения и да се приеме тази истина лежеше в основата на голяма част от съпротивата, проявена в Минеаполис срещу Господната вест чрез братя Уагонър и Джоунс. Като разпалваше това противодействие, Сатана успя в голяма степен да лиши нашия народ от онази особена сила на Светия Дух, която Бог копнееше да им предаде. Врагът им попречи да придобият онази дееспособност, която би могла да бъде тяхна при занасянето на истината до света, както апостолите я проповядваха след деня на Петдесетница. На светлината, която трябва да озари цялата земя със своята слава, беше оказана съпротива и чрез действието на наши собствени братя тя в голяма степен е била задържана далеч от света.“ Избрани вести, книга 1, 235.
The history of 1888, provided the example of the rejection of the message of the latter rain that arrived on September 11, 2001. 1888 is a symbol of the second generation of Laodicean Adventism, that is represented by Ezekiel’s second abomination, and the history therein identifies a rebellion that was typified by the seventy elders in Ezekiel. Their rebellion represented spiritualism, and paralleled the cup of probationary time being fulfilled in the time of Noah. The rejection of the message illustrated the rejection by the leadership of the message of the latter rain, which was to identify the arrival of the third Woe of Islam.
Историята от 1888 г. даде пример за отхвърлянето на вестта на късния дъжд, която пристигна на 11 септември 2001 г. 1888 г. е символ на второто поколение лаодикийски адвентизъм, представено от втората мерзост на Езекиил; а историята в нея посочва един бунт, който бе предобразен от седемдесетте старейшини в Езекиил. Техният бунт представляваше спиритизъм и беше паралелен на чашата на благодатното време, която се изпълваше в дните на Ной. Отхвърлянето на вестта онагледи отхвърлянето от страна на ръководството на вестта на късния дъжд, която трябваше да посочи настъпването на третото „горко“ на исляма.
“The latter rain is to fall upon the people of God. A mighty angel is to come down from heaven, and the whole earth is to be lighted with his glory.” Review and Herald, April 21, 1891.
„Късният дъжд трябва да се излее върху Божия народ. Могъщ ангел трябва да слезе от небето и цялата земя да се озари от неговата слава.“ Review and Herald, 21 април 1891 г.
The leadership that in 1888 rejected the message, typified the rejection of the message of Islam on September 11, 2001, but God intends to produce a manifestation of power that those leaders will witness as part of his judgment upon them. The manifestation of the power of the latter rain occurs at the end of the period of the sealing. It began on September 11, 2001, but it reaches its climax at the end of the three-and-a-half days of Revelation eleven, when the “great earthquake” arrives.
Ръководството, което през 1888 г. отхвърли вестта, предобрази отхвърлянето на вестта на исляма на 11 септември 2001 г.; но Бог възнамерява да произведе проявление на сила, на което тези водачи ще станат свидетели като част от Неговия съд над тях. Проявлението на силата на късния дъжд настъпва в края на периода на запечатването. То започна на 11 септември 2001 г., но достига своята кулминация в края на трите дни и половина от Откровение 11, когато настъпва „големият трус“.
The message of 1888, was the Laodicean message, the last call for a former chosen people who were then in the process of being passed by.
Вестта от 1888 година беше лаодикийската вест, последният призив към един някога избран народ, който тогава бе в процес на отминаване.
“The message given us by A. T. Jones, and E. J. Waggoner is the message of God to the Laodicean church, and woe be unto anyone who professes to believe the truth and yet does not reflect to others the God-given rays.” The 1888 Materials, 1053.
„Вестта, дадена ни чрез А. Т. Джоунс и Е. Дж. Уагонър, е Божията вест към лаодикийската църква; и горко на всеки, който изповядва, че вярва в истината, а въпреки това не отразява пред другите дадените от Бога лъчи.“ The 1888 Materials, 1053.
The message of 1888, represented the message that identified that when the great buildings of New York City were thrown down on September 11, 2001, the straight testimony to the Laodicean church was to be given, and the straight testimony is the message of Islam of the third Woe that, when breathed upon a backslidden people, has the power to bring them to life as a mighty army.
Вестта от 1888 г. представляваше вестта, която посочи, че когато големите сгради на град Ню Йорк бъдат сринати на 11 септември 2001 г., трябваше да бъде дадено правото свидетелство към лаодикийската църква; а правото свидетелство е вестта за исляма от третото „горко“, която, когато бъде вдъхната върху един отстъпил народ, има силата да го доведе към живот като могъща войска.
“A straight testimony must be borne to our churches and institutions, to arouse the sleeping ones.’
„Трябва да се даде прямо свидетелство на нашите църкви и институции, за да се събудят спящите.“
“When the word of the Lord is believed and obeyed, steady advancement will be made. Let us now see our great need. The Lord cannot use us until he breathes life into the dry bones. I heard the words spoken: ‘Without the deep moving of the Spirit of God upon the heart, without its life-giving influence, truth becomes a dead letter.’” Review and Herald, November 18, 1902.
„Когато словото на Господа бъде повярвано и послушано, ще се извършва устойчив напредък. Нека сега видим нашата голяма нужда. Господ не може да ни употреби, докато не вдъхне живот в сухите кости. Чух да се изговарят думите: „Без дълбокото въздействие на Божия Дух върху сърцето, без Неговото животворно влияние, истината се превръща в мъртва буква.““ Review and Herald, November 18, 1902.
1888 marks the beginning of the second generation of Adventism, but it also provides a line of prophecy that aligns with the last days. On September 11, 2001 God led the people who chose to accept that the attack of Islam upon the earth beast was a fulfillment of prophecy back to the old paths. God’s people needed to return to the jewels of William Miller and become educated upon the foundational truths that included the fulfillment of the first and second Woes, that in turn established the arrival of the third Woe at that time. Once those people returned to those old paths they were led to see the sacredness of Habakkuk’s two tables.
1888 г. бележи началото на второто поколение на адвентизма, но също така предоставя и една пророческа линия, която се съгласува с последните дни. На 11 септември 2001 г. Бог поведе хората, които избраха да приемат, че нападението на исляма срещу земния звяр е изпълнение на пророчество, обратно към старите пътеки. Божият народ трябваше да се върне към скъпоценностите на Уилям Милър и да бъде обучен в основополагащите истини, които включваха изпълнението на първото и второто горко, които от своя страна установяваха настъпването на третото горко в онова време. Щом тези хора се върнаха към тези стари пътеки, те бяха доведени да видят святостта на двете таблици на Авакум.
The rebellion of 1863 against Habakkuk’s two tables, which are Miller’s jewels and also the foundations of Adventism, typified a rebellion that was repeated on September 11, 2001; for once again the leadership of Laodicean Adventism was given opportunity to uphold the jewels of Miller, or reject them. All four generations of Adventism that are represented in Ezekiel eight, are also representing the rebellion of Laodicean Adventism on September 11, 2001.
Бунтът от 1863 г. против двете таблици на Авакум, които са бисерите на Милър и също така основите на адвентизма, предобразяваше бунт, който се повтори на 11 септември 2001 г.; защото отново на ръководството на лаодикийския адвентизъм бе дадена възможност да отстои бисерите на Милър или да ги отхвърли. И четирите поколения на адвентизма, които са представени в Езекиил осма глава, също така представят бунта на лаодикийския адвентизъм на 11 септември 2001 г.
We will continue to identify the second generation of Laodicean Adventism in the next article.
Ще продължим да разпознаваме второто поколение на лаодикийския адвентизъм в следващата статия.
“God created man with affections capable of embracing eternal realities. These affections were to be kept pure and holy, free from all earthliness. But human beings have lost eternity out of their reckoning. God, the Alpha and Omega, the beginning and the end, the One who holds in His keeping the destiny of every soul, is forgotten. Supposing themselves to be mighty in knowledge, men have let themselves down to the lowest level in God’s sight.
„Бог създаде човека с чувства, способни да обхванат вечните реалности. Тези чувства трябваше да бъдат запазени чисти и святи, свободни от всяка земност. Но човешките същества са изключили вечността от своите сметки. Бог, Алфата и Омегата, началото и краят, Онзи, Който държи в ръцете Си съдбата на всяка душа, е забравен. Мислейки, че са могъщи в знанието, хората са се принизили до най-ниското равнище пред Божиите очи.“
“The mind of man has become earthly. In the place of revealing the impress of divinity, it reveals the impress of humanity. In its chambers are seen the imagery of earth. The debasing practises which prevailed in the days of Noah, placing the inhabitants of that age beyond hope of salvation, are seen today.” Signs of the Times, December 18, 1901.
„Умът на човека е станал земен. Вместо да разкрива отпечатъка на Божественото, той разкрива отпечатъка на човешкото. В неговите покои се виждат образите на земята. Унизяващите практики, които преобладаваха в дните на Ной и поставиха жителите на онази епоха отвъд надеждата за спасение, се виждат днес.“ Signs of the Times, 18 декември 1901 г.