After we review the history from 1863 until the time of the end in 1989, in the context of the four abominations of Ezekiel chapter eight, representing the four generations of Adventism, we will turn our attention to the increase of knowledge that was unsealed in 1989. That increase of knowledge was concerning the last six verses of Daniel chapter eleven. In 1989, our little Sabbath study group discovered the reform lines of Bible prophecy, which Future for America often refers to, and which establish the sequence of events in every reform line, which in turn allows a student of prophecy to exercise the application of the latter rain methodology of “line upon line.”
След като разгледаме историята от 1863 година до времето на края през 1989 година в контекста на четирите мерзости от осма глава на Езекиил, представляващи четирите поколения на адвентизма, ще насочим вниманието си към увеличението на знанието, което бе разпечатано през 1989 година. Това увеличение на знанието се отнасяше до последните шест стиха от единадесета глава на Даниил. През 1989 година нашата малка съботна изследователска група откри реформаторските линии на библейското пророчество, за които Future for America често говори и които установяват последователността на събитията във всяка реформаторска линия, което на свой ред позволява на изследователя на пророчеството да прилага методологията на късния дъжд „ред по ред“.
Within a few years (1992), I had written a paper covering the last six verses of Daniel eleven. The paper was written for my own satisfaction, for I had no ability or intention of publicly circulating the study. By 1994, the paper had made its way to an Adventist self-supporting ministry, and by 1995, a series of eleven articles covering the last six verses of Daniel eleven, was published in a monthly magazine produced by that ministry. There are only a few specific references to Daniel eleven in the writings of the Spirit of Prophecy, and the most important of them all became a central argument to the validity of the application I set forth concerning those verses.
В рамките на няколко години (1992) бях написал труд, разглеждащ последните шест стиха на Даниил единадесета глава. Трудът бе написан за мое лично удовлетворение, тъй като нито имах възможност, нито намерение да разпространявам публично това изследване. До 1994 г. трудът бе достигнал до една адвентна самоиздържаща се служба, а до 1995 г. поредица от единадесет статии, обхващащи последните шест стиха на Даниил единадесета глава, бе публикувана в месечно списание, издавано от тази служба. В писанията на Духа на пророчеството има само няколко конкретни препратки към Даниил единадесета глава и най-важната от тях се превърна в централен аргумент в полза на валидността на тълкуването, което изложих относно тези стихове.
“We have no time to lose. Troublous times are before us. The world is stirred with the spirit of war. Soon the scenes of trouble spoken of in the prophecies will take place. The prophecy in the eleventh of Daniel has nearly reached its complete fulfillment. Much of the history that has taken place in fulfillment of this prophecy will be repeated. In the thirtieth verse a power is spoken of that ‘shall be grieved, [Daniel 11:30–36 quoted.]
„Нямаме време за губене. Смутни времена са пред нас. Светът е раздвижен от духа на война. Скоро ще се разиграят сцените на смут, за които се говори в пророчествата. Пророчеството в единадесета глава на Даниил е почти достигнало пълното си изпълнение. Голяма част от историята, която се е осъществила в изпълнение на това пророчество, ще се повтори. В тридесетия стих се говори за една сила, която „ще се огорчи, [Daniel 11:30–36 quoted.]“
“Scenes similar to those described in these words will take place.” Manuscript Releases, number 13, 394.
„Ще се разиграят сцени, подобни на описаните в тези думи.“ Manuscript Releases, number 13, 394.
Sister White is clear that 1798, is the “time of the end.”
Сестра Уайт ясно заявява, че 1798 г. е „времето на края“.
“But at the time of the end, says the prophet, “Many shall run to and fro, and knowledge shall be increased.’ Daniel 12:4. . . . Since 1798 the book of Daniel has been unsealed, knowledge of the prophecies has increased, and many have proclaimed the solemn message of the judgment near.” The Great Controversy, 356.
„А в края на времето, казва пророкът, „мнозина ще тичат насам-натам и знанието ще се умножи“ (Даниил 12:4).... От 1798 г. насам книгата на Даниил е разпечатана, познанието за пророчествата се е увеличило и мнозина са прогласявали тържествената вест за близкия съд.“ Великата борба, 356.
Verse forty of Daniel eleven begins with, “And at the time of the end.”
Четиридесетият стих на Даниил единадесета глава започва с думите: „И в края на времето.“
And at the time of the end shall the king of the south push at him: and the king of the north shall come against him like a whirlwind, with chariots, and with horsemen, and with many ships; and he shall enter into the countries, and shall overflow and pass over. Daniel 11:40.
И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; а северният цар ще се нахвърли върху него като вихрушка, с колесници, с конници и с много кораби; и ще навлезе в страните, и ще прелее, и ще премине. Даниил 11:40.
It is evident, even without the direct endorsement of the Spirit of prophecy, that verse forty marks the beginning of a sequence of events that began in 1798. Those events lead to the close of human probation, for the first verse of chapter twelve of Daniel, says, “And at that time shall Michael stand up,” and Sister White is clear that when Michael stands up human probation closes.
Очевидно е, дори и без прякото потвърждение на Духа на пророчеството, че четиридесети стих отбелязва началото на поредица от събития, започнала през 1798 г. Тези събития водят до приключването на човешкото благодатно време, защото първият стих на дванадесета глава на Данаил казва: „И в онова време Михаил ще се надигне“, а Сестра Уайт ясно заявява, че когато Михаил се надигне, човешкото благодатно време приключва.
“‘At that time shall Michael stand up, the great Prince which standeth for the children of thy people: and there shall be a time of trouble, such as never was since there was a nation even to that same time: and at that time thy people shall be delivered, everyone that shall be found written in the book.’ Daniel 12:1.
„И в онова време Михаил, великият княз, който стои за синовете на твоя народ, ще се надигне; и ще настъпи време на скръб, каквото не е имало, откакто е съществувал народ до онова време; и в онова време твоят народ ще бъде избавен — всеки, който се намери записан в книгата.“ Даниил 12:1.
“When the third angel’s message closes, mercy no longer pleads for the guilty inhabitants of the earth. The people of God have accomplished their work. They have received ‘the latter rain,’ ‘the refreshing from the presence of the Lord,’ and they are prepared for the trying hour before them. Angels are hastening to and fro in heaven. An angel returning from the earth announces that his work is done; the final test has been brought upon the world, and all who have proved themselves loyal to the divine precepts have received ‘the seal of the living God.’ Then Jesus ceases His intercession in the sanctuary above. He lifts His hands and with a loud voice says, ‘It is done;’ and all the angelic host lay off their crowns as He makes the solemn announcement: ‘He that is unjust, let him be unjust still: and he which is filthy, let him be filthy still: and he that is righteous, let him be righteous still: and he that is holy, let him be holy still.’ Revelation 22:11. Every case has been decided for life or death.” The Great Controversy, 613.
„Когато вестта на третия ангел приключи, милостта вече не ходатайства за виновните жители на земята. Божият народ е извършил своето дело. Те са приели „късния дъжд“, „времето на отдих от лицето на Господа“ и са подготвени за изпитния час, който стои пред тях. Ангели се движат насам-натам в небето. Ангел, завръщащ се от земята, известява, че неговото дело е извършено; последното изпитание е дошло върху света и всички, които са доказали верността си към Божествените предписания, са получили „печата на живия Бог“. Тогава Исус прекратява Своето ходатайство в светилището горе. Той издига ръцете Си и със силен глас казва: „Сбъдна се“; и цялото ангелско войнство слага короните си, докато Той прави тържественото заявление: „Нека неправедният върши неправда още; и нечистият нека се скверни още; и праведният нека върши правда още; и светият нека бъде осветяван още.“ Откровение 22:11. Всеки случай е решен за живот или за смърт.“ Великата борба, 613.
Verse forty of Daniel eleven, begins in 1798, and in verse forty-five, when the king of the north (the papacy), comes to his end with none to help, human probation closes, for the next verse states, “And at that time,” thus identifying the “time” represented in the previous verse, which is verse forty-five of Daniel eleven. The king of the north (the papacy), comes to its end at the close of human probation.
Четиридесетият стих на Даниил единадесета глава започва през 1798 година, а в четиридесет и пети стих, когато северният цар (папството) достигне своя край и няма кой да му помогне, човешкото изпитателно време приключва, защото следващият стих заявява: „И в онова време“, като по този начин определя „времето“, представено в предишния стих, а именно четиридесет и пети стих на Даниил единадесета глава. Северният цар (папството) достига своя край при приключването на човешкото изпитателно време.
Therefore, the history of the last six verses of Daniel eleven, identify a sequence of events that begins in 1798 and ends at the close of human probation. When Sister White was alive, 1798, was obviously in her past history. When she stated that “the prophecy in the eleventh chapter of Daniel has nearly reached its complete fulfillment,” she can only be referencing history that occurs after 1798, and before Michael stands up. She then specifically states that “much of the history that has taken place in fulfillment of this prophecy will be repeated,” thus instructing the student of prophecy that the final history of Daniel eleven, that “has nearly reached its complete fulfillment,” has been typified in other portions of histories set forth in Daniel chapter eleven.
Следователно историята на последните шест стиха от Даниил единадесета глава определя последователност от събития, която започва през 1798 година и завършва при приключването на човешкото изпитателно време. Когато сестра Уайт е била жива, 1798 година очевидно е била в миналата ѝ история. Когато тя заявява, че „пророчеството в единадесета глава на Даниил е почти достигнало пълното си изпълнение“, тя може да се отнася единствено до история, която настъпва след 1798 година и преди Михаил да се надигне. След това тя конкретно заявява, че „голяма част от историята, която се е осъществила в изпълнение на това пророчество, ще се повтори“, като по този начин наставлява изучаващия пророчествата, че заключителната история на Даниил единадесета глава, която „е почти достигнала пълното си изпълнение“, е била предобразена в други части от историите, изложени в единадесета глава на Даниил.
Once she emphasizes that most important prophetic key, she then quotes verses thirty through thirty-six, and states, “Scenes similar to those described in these words will take place.” Inspiration provided a key for those students of prophecy who wished to understand the final fulfillment of Daniel eleven. The key was that the history of the final six verses of Daniel eleven, were a parallel to the history represented in verses thirty to thirty-six. There is an abundant amount of light that is derived from this revelation, but what needs to be considered here is that in verse thirty-one of Daniel eleven, “the daily,” is taken away.
След като подчертава този най-важен пророчески ключ, тя след това цитира стихове тридесет до тридесет и шести и заявява: „Ще се разиграят сцени, подобни на описаните в тези думи.“ Вдъхновението предостави ключ за онези изучаващи пророчеството, които желаеха да разберат окончателното изпълнение на Даниил 11. Ключът беше, че историята на последните шест стиха на Даниил 11 представляваше паралел на историята, представена в стихове тридесет до тридесет и шести. От това откровение произтича изобилна светлина, но онова, което трябва да се разгледа тук, е, че в Даниил 11:31 „ежедневната“ е отнета.
To correctly understand the history which illustrates the sequence of events that lead to the close of human probation, a student of prophecy must have the correct understanding of “the daily.” If verse thirty-one is identifying Christ’s sanctuary ministry being taken away, or if it is identifying the taking away of paganism, it is absolutely essential to understand, if you wish to correctly understand the parallel history that Sister White spoke of when she wrote, “Scenes similar to those described in these words will take place.”
За да разбере правилно историята, която илюстрира последователността на събитията, водещи до приключването на човешкото изпитание, изследователят на пророчеството трябва да има правилно разбиране за „ежедневната“. Ако тридесет и първи стих посочва отнемането на Христовото служение в светилището, или ако посочва отнемането на езичеството, тогава е абсолютно необходимо да се разбира това, ако желаете правилно да разберете паралелната история, за която сестра Уайт говори, когато пише: „Сцени, подобни на описаните в тези думи, ще се разиграят.“
Of course, Laodicean Adventism did not recognize the fulfillment of verse forty of Daniel eleven, as identifying the collapse of the Soviet Union in 1989, but the verse does identify those very events. For those who wished to correctly understand the prophetic increase of knowledge that arrived with the fulfillment of verse forty in 1989, the correct understanding of “the daily,” then became present truth. In the early part of the twentieth century, the correct understanding was important, for it was an essential part of the foundational truths that the Lord used William Miller to establish.
Разбира се, лаодикийският адвентизъм не разпозна изпълнението на четиридесетия стих от Даниил единадесета глава като обозначаващо разпадането на Съветския съюз през 1989 година, но стихът действително посочва именно тези събития. За онези, които желаеха правилно да разберат пророческото увеличение на знанието, настъпило с изпълнението на четиридесетия стих през 1989 година, правилното разбиране на „ежедневната“ тогава се превърна в настояща истина. В началото на двадесети век правилното разбиране беше важно, защото то беше съществена част от основополагащите истини, които Господ използва Уилям Милър да установи.
But during the first decade and a half of the twentieth century the satanic Protestant view which claims that “the daily,” represents Christ’s sanctuary work was a minority position, and it was not worth allowing a controversy over the truth that “the daily,” is a symbol of paganism to even begin. This is why you will hear from the Laodicean historical revisionists, that the subject of “the daily,” is “not to be made into a test question,” or “that the subject of ‘the daily’ is not to be agitated.” What the revisionists always leave out when they lead the unlearned in this particular discussion, is the qualification which inspiration always placed upon the subject. The following passage is directed towards Elder Haskell.
Но през първото десетилетие и половина на двадесети век сатанинското протестантско виждане, което твърди, че „ежедневната“ представлява Христовата служба в светилището, беше малцинствено становище и не си струваше да се допуска дори да започне спор относно истината, че „ежедневната“ е символ на езичеството. Ето защо от страна на лаодикийските исторически ревизионисти ще чуете, че предметът за „ежедневната“ „не бива да се превръща в изпитен въпрос“ или „че предметът за ‘ежедневната’ не бива да се раздвижва“. Това, което ревизионистите винаги премълчават, когато водят неуките в тази конкретна дискусия, е уточнението, което Вдъхновението винаги е поставяло върху този въпрос. Следващият откъс е насочен към старейшина Хаскел.
Elder Haskell was leading the defense of the correct understanding of “the daily,” against the attacks of Prescott and Daniells in the first and second decade of the twentieth century. Pay close attention, for Sister White never identifies that Haskell’s understanding of “the daily,” was incorrect, she simply instructs him to not allow the agitation to continue, for the Lord did not want to provide an ongoing platform for the enemies of truth (Prescott and Daniells), to continue to push their false teaching. In the passage Haskell is rebuked for “the chart”, and the chart that is referred to is the 1843 chart. Haskell had reproduced the 1843 chart for a witness in that controversy. But he didn’t just reproduce it, he included upon the bottom of the chart the passage from Sister White, where she says “the 1843 chart was directed by the hand of the Lord and should not be altered.” As you read the passage, count the times she says, “at this time.”
Старейшина Хаскел водеше защитата на правилното разбиране за „всекидневната“ срещу нападките на Прескот и Даниелс през първото и второто десетилетие на двадесети век. Обърнете особено внимание, защото Сестра Уайт никога не посочва, че разбирането на Хаскел за „всекидневната“ е било неправилно; тя просто го наставлява да не допуска вълнението да продължава, защото Господ не желаеше да предоставя продължителна платформа на враговете на истината (Прескот и Даниелс), за да продължават да прокарват своето лъжливо учение. В този пасаж Хаскел е изобличен заради „картата“, а картата, за която се говори, е картата от 1843 година. Хаскел беше възпроизвел картата от 1843 година като свидетелство в този спор. Но той не само я възпроизведе; в долната част на картата той включи пасажа от Сестра Уайт, в който тя казва, че „картата от 1843 година беше насочена от ръката на Господа и не бива да бъде изменяна“. Докато четете пасажа, пребройте колко пъти тя казва: „в това време“.
“‘I am instructed to say to you, Let there be no questions agitated at this time in the Review that will tend to unsettle minds. . . . We have no time now to enter into unnecessary controversy, but we should earnestly consider the need of seeking the Lord for true conversion of heart and life. There should be determined efforts made to secure sanctification of soul and mind.’
„Наставена съм да ви кажа: Нека в настоящия момент в Review да не се повдигат въпроси, които ще имат склонност да смущават умовете.... Сега нямаме време да се впускаме в ненужни спорове, а трябва усърдно да размишляваме върху необходимостта да търсим Господа за истинско обръщане на сърцето и живота. Трябва да се полагат решителни усилия за постигането на освещение на душата и ума.“
“I have had cautions given me in regard to the necessity of our keeping a united front. This is a matter of importance to us at this time. As individuals we need to act with the greatest caution.
„Били са ми дадени предупреждения относно необходимостта да поддържаме единен фронт. Това е въпрос от важно значение за нас в настоящото време. Като отделни личности ние трябва да действаме с най-голяма предпазливост.“
“I wrote to Elder Prescott, telling him that he must be exceedingly careful not to introduce subjects in the Review that would seem to point out flaws in our past experience. I told him that this matter on which he believes a mistake has been made is not a vital question, and that, should it be given prominence now, our enemies would take advantage of it, and make a mountain out of a molehill.
„Писах на старейшина Прескот, като му казах, че трябва да бъде извънредно внимателен да не въвежда в Review въпроси, които биха изглеждали като посочване на недостатъци в нашия минал опит. Казах му, че този въпрос, по който той смята, че е била допусната грешка, не е жизненоважен въпрос и че, ако му се даде известност сега, нашите врагове ще се възползват от това и ще направят от мухата слон.“
“To you also I say that this subject [THE IDENTITY OF THE “DAILY” OF DANIEL 8.] should not be agitated at this time. No, my brother, I feel that at this crisis in our experience that chart which you have had republished should not be circulated. You have made a mistake in this matter. Satan is determinedly at work to bring about issues that will create confusion. There are those who would be delighted to see our ministers at an issue on this question, and they would make much of it.
„И на теб също казвам, че тази тема [ИДЕНТИЧНОСТТА НА „ВСЕКИДНЕВНАТА“ ОТ ДАНИИЛ 8.] не бива да бъде разпалвана в това време. Не, братко мой, чувствам, че в тази критична точка от нашия опит онази схема, която си преиздал, не бива да бъде разпространявана. Допуснал си грешка в това отношение. Сатана действа с решителност, за да предизвика въпроси, които ще създадат объркване. Има хора, които биха били възхитени да видят нашите служители изправени един срещу друг по този въпрос, и биха се възползвали много от това.“
“I have been instructed that regarding what might be said on either side of this question, silence at this time is eloquence. Satan is watching for an opportunity to create division among our leading ministers. It was a mistake to publish the chart until you could all get together and come to an agreement concerning the matter. You have not acted wisely in bringing to the front a subject that must create discussion and the bringing out of various opinions, for every item will be strained and made to mean something that will only mean injury to the cause. We have all we can do to handle the false statements of those who have given evidence of their willingness to bear false witness.” Manuscript Releases, volume 9, 106, 107.
„Получих наставление, че по отношение на това, какво би могло да се каже от едната или от другата страна на този въпрос, мълчанието в това време е красноречие. Сатана дебне възможност да създаде разделение между нашите водещи служители. Беше грешка да се публикува таблицата, преди всички вие да можете да се съберете и да постигнете съгласие по този въпрос. Не сте постъпили мъдро, като изтъкнахте на преден план тема, която непременно ще предизвика обсъждане и излагане на различни мнения, защото всяка подробност ще бъде изопачавана и принуждавана да означава нещо, което ще донесе единствено вреда на делото. Имаме всичко, с което можем да се справим, за да се противопоставим на лъжливите твърдения на онези, които са дали доказателства за готовността си да лъжесвидетелстват.“ Manuscript Releases, volume 9, 106, 107.
In the previous article we identified that Ellen White said those that gave the judgment hour cry had the correct view of “the daily,” and that Prescott and Daniells’ view that “the daily,” represented Christ’s sanctuary ministry came from Satan. She rebuked Haskell for allowing the controversy to continue, but not for his position upon the truth of what “the daily,” represents. At that time the majority still believed the pioneer understanding of “the daily,” and more importantly, the verse in Daniel eleven, that was to be unsealed at “the time of the end” in 1989, was still decades in the future. At that time (1989), the importance of the correct view of “the daily,” would be necessary. The revisionists always leave the qualifications of Ellen White that were limited to that particular period out of their dishes of fables. Count the qualification of time in the following passage.
В предишната статия установихме, че Елън Уайт каза, че онези, които дадоха вика за часа на съда, имаха правилното разбиране за „ежедневната“, и че възгледът на Прескот и Даниелс, според който „ежедневната“ представляваше Христовото служение в светилището, произхождаше от Сатана. Тя изобличи Хаскел за това, че е позволил спорът да продължи, но не и за неговата позиция относно истината за това какво представлява „ежедневната“. По онова време мнозинството все още вярваше в пионерското разбиране за „ежедневната“, а още по-важно — стихът в Даниил единадесета глава, който трябваше да бъде разпечатан при „времето на края“ през 1989 г., все още беше десетилетия в бъдещето. По онова време (1989 г.) значението на правилния възглед за „ежедневната“ щеше да бъде необходимо. Ревизионистите винаги оставят настрана уточненията на Елън Уайт, които бяха ограничени до онзи конкретен период, от своите блюда с басни. Отбележете уточнението относно времето в следния откъс.
“I have words to speak to Brethren Butler, Loughborough, Haskell, Smith, Gilbert, Daniells, Prescott, and all who have been active in urging their views in regard to the meaning of ‘the daily’ of Daniel 8. This is not to be made a test question, and the agitation that has resulted from its being treated as such has been very unfortunate. Confusion has resulted, and the minds of some of our brethren have been diverted from the thoughtful consideration that should have been given to the work that the Lord has directed should be done at this time in our cities. This has been pleasing to the great enemy of our work.
„Имам думи да кажа на братя Бътлър, Лафбъроу, Хаскел, Смит, Гилбърт, Даниелс, Прескът и на всички, които са били дейни в настойчивото отстояване на своите възгледи относно значението на „ежедневната“ от Данаил 8. Това не бива да се превръща в изпитен въпрос, а вълнението, произтекло от това, че е било третирано като такъв, е било твърде жалко. В резултат е настъпило объркване и умовете на някои от нашите братя са били отклонени от задълбоченото разглеждане, което е трябвало да бъде отдадено на делото, което Господ е насочил да бъде извършено в това време в нашите градове. Това е било угодно на великия враг на нашето дело.“
“The light given me is that nothing should be done to increase the agitation upon this question. Let it not be brought into our discourses and dwelt upon as a matter of great importance. We have a great work before us, and we have not an hour to lose from the essential work to be done. Let us confine our public efforts to the presentation of the important lines of truth on which we have clear light.
„Дадената ми светлина е, че не бива да се прави нищо, което да усили вълнението по този въпрос. Нека той да не се въвежда в нашите беседи и върху него да не се спира като върху въпрос от голяма важност. Пред нас стои велико дело и нямаме нито час за губене от съществената работа, която трябва да се извърши. Нека ограничим обществените си усилия до представянето на важните линии на истината, по които имаме ясна светлина.
“I would bring to your attention the last prayer of Christ, as recorded in John 17. There are many subjects upon which we can speak,—sacred, testing truths, beautiful in their simplicity. On these you may dwell with intense earnestness. But let not ‘the daily,’ or any other subject that will arouse controversy among brethren, be brought in at this time; for this will delay and hinder the work that the Lord would have the minds of our brethren centered upon just now. Let us not agitate questions that will reveal a marked difference of opinion, but rather let us bring from the Word the sacred truths regarding the binding claims of the law of God.
„Бих насочила вниманието ви към последната молитва на Христос, както е записана в Йоан 17. Има много теми, върху които можем да говорим — свещени, изпитващи истини, прекрасни в своята простота. Върху тях можете да се задълбочавате с напрегната искреност. Но нека „всекидневната“, нито който и да било друг въпрос, който би предизвикал спор между братята, да не се въвежда в това време; защото това ще забави и възпрепятства делото, върху което Господ желае умовете на нашите братя да бъдат съсредоточени тъкмо сега. Нека не разпалваме въпроси, които ще разкрият явно различие в мненията, а по-скоро нека извличаме от Словото свещените истини относно обвързващите изисквания на Божия закон.״
“Our ministers should seek to make the most favorable presentation of the truth. So far as possible, let all speak the same things. Let the discourses be simple, and treating upon vital subjects that can be easily understood. When all our ministers see the necessity of humbling themselves, then the Lord can work with them. We need now to be reconverted, that angels of God may co-operate with us, making a sacred impression upon the minds of those for whom we labor.
„Нашите служители трябва да се стремят да представят истината по най-благоприятния начин. Доколкото е възможно, нека всички говорят едно и също. Нека беседите бъдат прости и да се занимават с жизненоважни теми, които могат лесно да бъдат разбрани. Когато всички наши служители осъзнаят необходимостта да се смирят, тогава Господ може да работи с тях. Сега е необходимо отново да се обърнем, за да могат Божиите ангели да сътрудничат с нас, като правят свято впечатление върху умовете на онези, за които се трудим.“
“We must blend together in the bonds of Christlike unity; then our labors will not be in vain. Draw in even cords, and let no contentions be brought in. Reveal the unifying power of truth, and this will make a powerful impression on human minds. In unity there is strength.
„Трябва да се съединим в оковите на христоподобно единство; тогава трудовете ни няма да бъдат напразни. Привличайте в съвършено съгласие и не допускайте да се внасят никакви разпри. Разкривайте обединяващата сила на истината, и това ще направи силно впечатление върху човешките умове. В единството има сила.
“This is not a time to make prominent unimportant points of difference. If some who have not a strong living connection with the Master, reveal to the world their weakness of Christian experience, the enemies of the truth who are watching us closely will make the most of it, and our work will be hindered. Let all cultivate meekness, and learn lessons from Him who is meek and lowly in heart.
„Това не е време да се изтъкват маловажни различия. Ако някои, които нямат силна жива връзка с Учителя, разкрият пред света слабостта на своя християнски опит, враговете на истината, които ни наблюдават отблизо, ще се възползват максимално от това и нашето дело ще бъде възпрепятствано. Нека всички развиват кротост и да се учат от Онзи, Който е кротък и смирен по сърце.
“The subject of ‘the daily’ should not call forth such movements as have been made. As a result of the way this subject has been handled by men on both sides of the question, controversy has arisen and confusion has resulted.
Темата за „ежедневната“ не бива да поражда такива движения, каквито бяха направени. В резултат от начина, по който този въпрос бе разглеждан от хора и от двете страни на спора, възникна противоречие и настъпи объркване.
“The action of Brother Larry Smith in publishing a tract containing condemnation of his brethren and of their belief, was not endorsed by God. And to Elder Prescott I will say, The Lord has not placed upon you a burden regarding this matter.
„Действието на брат Лари Смит, като публикува трактат, съдържащ осъждане на неговите братя и на тяхната вяра, не беше одобрено от Бога. А на старейшина Прескът ще кажа: Господ не е възложил върху вас бреме по отношение на този въпрос.
“I was pained to hear that Elder Daniells, knowing that there was a difference of opinion regarding this matter among our leading brethren, should urge this matter to the front, as was done in some places.
„Натъжи ме да чуя, че старейшина Даниелс, знаейки, че по този въпрос съществува разлика в мненията между нашите водещи братя, е трябвало да изтъква този въпрос на преден план, както беше направено на някои места.
“Others of our brethren have not been guided by wisdom, and have not reasoned clearly from cause to effect regarding the results of their efforts to uphold their views regarding the interpretation of ‘the daily.’ While the present condition of difference of opinion regarding this subject exists, let it not be made prominent. Let all contention cease. At such a time silence is eloquence.
„Други от нашите братя не са били ръководени от мъдрост и не са разсъждавали ясно за връзката между причина и следствие относно резултатите от своите усилия да поддържат възгледите си относно тълкуването на „ежедневната“. Докато съществува сегашното състояние на различие в мненията по този въпрос, нека той не бъде изтъкван. Нека всяко препиране престане. В такова време мълчанието е красноречие.“
“The duty of God’s servants at this time is to preach the Word in the cities. Christ came to save souls, and we, as almoners of His grace, need to impart to the inhabitants of the great cities a knowledge of His saving truth.” Pamphlets, number 20, 11, 12.
„Дългът на Божиите служители в това време е да проповядват Словото в градовете. Христос дойде, за да спаси души, и ние, като разпределители на Неговата благодат, трябва да предадем на жителите на големите градове познание за Неговата спасителна истина.“ Брошури, № 20, стр. 11, 12.
Brother Larry Smith, who she was referring to was especially incensed at the situation for it was his father’s book, Daniel and the Revelation, that Prescott and Daniells wanted to rewrite in order to change what he wrote concerning “the daily.” Brother Smith was defending the truth, and also his father. She qualifies the controversy repeatedly with the words, “at this time,” and towards the end she states, “While the present condition of difference of opinion regarding this subject exists, let it not be made prominent.” All the universities of Adventism that teach “the daily,” today, teach the satanic view. It is obviously not the same conditions today as it was at that time.
Брат Лари Смит, когото тя имаше предвид, беше особено възмутен от положението, защото именно книгата на неговия баща, „Даниил и Откровението“, Прескът и Даниелс искаха да пренапишат, за да изменят това, което той бе написал относно „ежедневната“. Брат Смит защитаваше истината, а също и своя баща. Тя многократно определя спора с думите „в това време“, а към края заявява: „Докато съществува настоящото състояние на различие в мненията относно този предмет, нека той да не бъде изтъкван.“ Всички университети на адвентизма, които днес преподават „ежедневната“, преподават сатанинското становище. Очевидно е, че условията днес не са същите, каквито бяха тогава.
The second generation of Adventism began at the rebellion of 1888, and spiritualism was established among the leadership. That condition opened the door for the advancement of greater spiritualistic delusions that were to bring about an environment of alienation and division, as men in responsible positions determined to promote whatever they personally deemed as truth. Men such as Daniells, Prescott and Kellogg became symbols of the history where Ezekiel identified what the seventy elders, “the ancients of the house of Israel” would “do in the dark, every man in the chambers of his imagery? for they say, The Lord seeth us not.”
Второто поколение на адвентизма започна с бунта от 1888 година и спиритизмът се утвърди сред ръководството. Това състояние отвори вратата за напредъка на по-големи спиритически заблуди, които трябваше да доведат до среда на отчуждение и разделение, тъй като мъже на отговорни постове решиха да насърчават онова, което лично смятаха за истина. Мъже като Даниелс, Прескот и Келог станаха символи на историята, в която Езекиил посочи какво седемдесетте старейшини, „старейшините на Израилевия дом“, ще „вършат в тъмнината, всеки в скришната стая на своите идоли? защото казват: Господ не ни вижда.“
In that generation the messengers of the message of 1888, both lost their way in the controversies, confusion and spiritualism that engulfed Ezekiel’s seventy elders who had portrayed idols upon the walls of the temple, and the walls of their minds. The health work was removed due to the spiritualism of Kellogg, and yet the revisionists of Laodicean Adventism lead the unlearned to believe that some type of victory came out of the chaos of that generation. There was a parallel history in the time of Judges, where the summation of the history of the Judges fits this period perfectly, for the last verse of Judges states:
В онова поколение и двамата вестители на вестта от 1888 година се заблудиха сред противоречията, объркването и спиритизма, които бяха погълнали седемдесетте старейшини на Езекиил, изобразили идоли по стените на храма и по стените на своите умове. Здравното дело бе отстранено поради спиритизма на Келог, а въпреки това ревизионистите на лаодикийския адвентизъм карат неуките да вярват, че от хаоса на това поколение е произлязъл някакъв вид победа. Съществуваше паралелна история във времето на Съдиите, където обобщението на историята на Съдиите напълно съответства на този период, защото последният стих на книгата Съдии гласи:
In those days there was no king in Israel: every man did that which was right in his own eyes. Judges 21:25.
В онези дни нямаше цар в Израил; всеки вършеше онова, което му се виждаше право в собствените му очи. Съдии 21:25.
We will show why the history of Judges corresponds to the history of the second generation of Adventism as we proceed with these articles, but it should be noted that when considering the history of Laodicean Adventism, the easily available history has been provided by those who practice historical revisionism. Sister White certainly did not want the subject of “the daily,” agitated during that history, when in reality it was a small minority of men that she had stated were being guided by “angels that were expelled from heaven” to be given a public platform to promote their erroneous ideas. But to suggest that Sister White ever upheld the idea that it was alright to retain error is exactly the opposite of what she believed.
Докато продължаваме с тези статии, ще покажем защо историята на Съдиите съответства на историята на второто поколение на адвентизма; но трябва да се отбележи, че когато се разглежда историята на лаодикийския адвентизъм, леснодостъпната история е била предоставена от онези, които практикуват исторически ревизионизъм. Сестра Уайт със сигурност не желаеше въпросът за „всекидневната“ да бъде разпалван през тази история, когато в действителност на едно малцинство от мъже, за които тя беше заявила, че са водени от „ангели, които бяха изгонени от небето“, беше дадена публична трибуна, за да разпространяват своите погрешни идеи. Но да се внушава, че Сестра Уайт някога е поддържала идеята, че е допустимо заблудата да бъде запазвана, е точно противоположното на онова, в което тя вярваше.
“Brethren, as an ambassador of Christ I warn you to beware of these side issues, whose tendency is to divert the mind from the truth. Error is never harmless. It never sanctifies, but always brings confusion and dissension. It is always dangerous. The enemy has great power over minds that are not thoroughly fortified by prayer and established in Bible truth.” Testimonies, volume 5, 292.
„Братя, като посланик на Христос ви предупреждавам да се пазите от тези странични въпроси, чиято склонност е да отклоняват ума от истината. Заблудата никога не е безвредна. Тя никога не освещава, а винаги носи объркване и раздор. Тя винаги е опасна. Врагът има голяма власт над умове, които не са напълно укрепени чрез молитва и утвърдени в библейската истина.“ Свидетелства, том 5, 292.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“We have no time to lose. Troublous times are before us. The world is stirred with the spirit of war. Soon the scenes of trouble spoken of in the prophecies will take place. The prophecy in the eleventh of Daniel has nearly reached its complete fulfillment. Much of the history that has taken place in fulfillment of this prophecy will be repeated. In the thirtieth verse a power is spoken of that ‘shall be grieved, and return, and have indignation against the holy covenant: so shall he do; he shall even return, and have intelligence with them that forsake the holy covenant. And arms shall stand on his part, and they shall pollute the sanctuary of strength, and shall take away the daily sacrifice, and they shall place the abomination that maketh desolate. And such as do wickedly against the covenant shall he corrupt by flatteries: but the people that do know their God shall be strong, and do exploits. And they that understand among the people shall instruct many: yet they shall fall by the sword, and by flame, by captivity, and by spoil, many days. Now when they shall fall, they shall be holpen with a little help: but many shall cleave to them with flatteries. And some of them of understanding shall fall, to try them, and to purge, and to make them white, even to the time of the end: because it is yet for a time appointed. And the king shall do according to his will; and he shall exalt himself, and magnify himself above every god, and shall speak marvellous things against the God of gods, and shall prosper till the indignation be accomplished: for that that is determined shall be done.’ Daniel 11:30–36.
„Нямаме време за губене. Пред нас са размирни времена. Светът е раздвижен от духа на войната. Скоро ще се изпълнят сцените на смут, за които се говори в пророчествата. Пророчеството в единадесета глава на Даниил е почти достигнало пълното си изпълнение. Голяма част от историята, която се е развила в изпълнение на това пророчество, ще се повтори. В тридесетия стих се говори за една сила, която „ще се огорчи и ще се върне, и ще се разгневи против светия завет; така ще стори; дори ще се върне и ще се съюзи с онези, които изоставят светия завет. И войски ще застанат на негова страна, и ще осквернят светилището, крепостта, и ще премахнат всекидневната жертва, и ще поставят мерзостта, която докарва запустение. А онези, които вършат нечестие против завета, ще разврати с ласкателства; но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще действат. И разумните между народа ще наставят мнозина; при все това ще падат от меч и от пламък, от плен и от грабеж, много дни. А когато падат, ще бъдат подпомогнати с малко помощ; но мнозина ще се прилепят към тях с ласкателства. И някои от разумните ще паднат, за да бъдат изпитани, очистени и избелени до времето на края; защото то е още за определеното време. И царят ще постъпва според волята си; и ще се превъзнася, и ще се възвеличава над всеки бог, и ще говори чудни неща против Бога на боговете, и ще успява, докато се извърши гневът; защото определеното ще стане.“ Даниил 11:30–36.
“Scenes similar to those described in these words will take place. We see evidence that Satan is fast obtaining the control of human minds who have not the fear of God before them. Let all read and understand the prophecies of this book, for we are now entering upon the time of trouble spoken of:
„Сцени, подобни на описаните в тези думи, ще се случат. Виждаме доказателства, че Сатана бързо завладява умовете на хора, които нямат страх от Бога пред себе си. Нека всички прочетат и разберат пророчествата на тази книга, защото сега навлизаме във времето на скръбта, за което се говори:“
“‘And at that time shall Michael stand up, the great prince which standeth for the children of thy people: and there shall be a time of trouble, such as never was since there was a nation even to that same time: and at that time thy people shall be delivered, every one that shall be found written in the book. And many of them that sleep in the dust of the earth shall awake, some to everlasting life, and some to shame and everlasting contempt. And they that be wise shall shine as the brightness of the firmament; and they that turn many to righteousness as the stars for ever and ever. But thou, O Daniel, shut up the words, and seal the book, even to the time of the end: many shall run to and fro, and knowledge shall be increased.’ Daniel 12:1–4.” Manuscript Releases, number 13, 394.
„И в онова време ще се издигне Михаил, великият княз, който стои за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато не е имало, откакто съществува народ, до онова време; и в онова време твоят народ ще бъде избавен — всеки, който се намери записан в книгата. И мнозина от онези, които спят в пръстта на земята, ще се събудят — едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение. И разумните ще сияят като светлината на небесния простор; и онези, които обръщат мнозина към правда — като звездите до вечни векове. А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до времето на края; мнозина ще тичат насам-натам, и знанието ще се умножи.“ Даниил 12:1–4. Manuscript Releases, number 13, 394.