The question we will seek to resolve in this article is how the first mention of the kingdoms of Bible prophecy in Daniel chapter two agrees with the last mention of the kingdoms of Bible prophecy in Revelation seventeen. I intend to raise some questions about what is actually identified in Nebuchadnezzar’s image and the pioneer’s position, that their history represented the point when the rock would strike the feet of the image.
Въпросът, който ще се стремим да разрешим в тази статия, е как първото споменаване на царствата в библейското пророчество в Данаил, втора глава, се съгласува с последното споменаване на царствата в библейското пророчество в Откровение, седемнадесета глава. Възнамерявам да повдигна някои въпроси относно това какво всъщност е идентифицирано в образа на Навуходоносор и относно позицията на пионерите, че тяхната история представлява момента, когато канарата ще удари нозете на образа.
Sister White identifies that we had reached the point where “God’s sacred work is represented by the feet of the image in which the iron was mixed with the miry clay,” which she further describes as the “mingling of churchcraft and statecraft.”
Сестра Уайт посочва, че сме достигнали до момента, в който „Божието свято дело е представено чрез нозете на образа, в които желязото беше смесено с калната глина“, което тя по-нататък описва като „смесване на църковничество и държавничество“.
“We have come to a time when God’s sacred work is represented by the feet of the image in which the iron was mixed with the miry clay. God has a people, a chosen people, whose discernment must be sanctified, who must not become unholy by laying upon the foundation wood, hay, and stubble. Every soul who is loyal to the commandments of God will see that the distinguishing feature of our faith is the seventh-day Sabbath. If the government would honor the Sabbath as God has commanded, it would stand in the strength of God and in defense of the faith once delivered to the saints. But statesmen will uphold the spurious sabbath, and will mingle their religious faith with the observance of this child of the papacy, placing it above the Sabbath which the Lord has sanctified and blessed, setting it apart for man to keep holy, as a sign between Him and His people to a thousand generations. The mingling of churchcraft and statecraft is represented by the iron and the clay. This union is weakening all the power of the churches. This investing the church with the power of the state will bring evil results. Men have almost passed the point of God’s forbearance. They have invested their strength in politics, and have united with the papacy. But the time will come when God will punish those who have made void His law, and their evil work will recoil upon themselves.” The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1168.
„Достигнали сме до време, когато святото Божие дело е представено чрез нозете на образа, в които желязото беше смесено с калната глина. Бог има народ, избран народ, чието разсъждение трябва да бъде осветено, който не бива да става несвят, като полага върху основата дърво, сено и слама. Всяка душа, която е вярна на Божиите заповеди, ще види, че отличителната черта на нашата вяра е съботата на седмия ден. Ако управлението би почитало съботата, както Бог е заповядал, то би стояло в Божията сила и в защита на вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. Но държавниците ще подкрепят фалшивата събота и ще смесят религиозната си вяра със спазването на това чедо на папството, поставяйки го над съботата, която Господ е осветил и благословил, отделяйки я, за да я пази човекът свята, като знак между Него и Неговия народ до хиляда поколения. Смесването на църковничество и държавничество е представено чрез желязото и глината. Този съюз отслабва цялата сила на църквите. Това обличане на църквата с властта на държавата ще доведе до зли последици. Хората почти са преминали границата на Божието дълготърпение. Те са вложили силата си в политиката и са се съединили с папството. Но ще дойде време, когато Бог ще накаже онези, които са обезсилили Неговия закон, и злото им дело ще се стовари върху самите тях.“ The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1168.
The time which we have come to when God’s sacred work is mingling churchcraft and statecraft, is a description of a progressive period of time. She says the mingling “is weakening all the power of the churches,” and it “will bring evil results,” and that “the time will come when God will punish those who have made void His law.”
Времето, до което сме достигнали, когато Божието свято дело се смесва с църковническа политика и държавническа политика, представлява описание на един прогресивен период от време. Тя казва, че това смесване „отслабва цялата сила на църквите“, че „ще доведе до зли последици“ и че „ще дойде време, когато Бог ще накаже онези, които са обезсилили Неговия закон“.
The mingling of church and state that weakens the power of the churches is a description of the church of Pergamos, where the combining of churchcraft and statecraft represented the falling away that precedes the revealing of the man of sin. Pergamos and the emperor that symbolizes the compromise between Christianity and idolatry takes place in the fourth kingdom of Daniel two. That compromise is represented in Daniel two with the use of the word “clay.”
Смесването на църква и държава, което отслабва силата на църквите, е описание на църквата в Пергам, където съчетаването на църковничество и държавничество представя отстъплението, което предшества явяването на човека на греха. Пергам и императорът, който символизира компромиса между християнството и идолопоклонството, се осъществяват в четвъртото царство от Данаил 2. Този компромис е представен в Данаил 2 чрез употребата на думата „глина“.
Thou, O king, sawest, and behold a great image. This great image, whose brightness was excellent, stood before thee; and the form thereof was terrible. This image’s head was of fine gold, his breast and his arms of silver, his belly and his thighs of brass, His legs of iron, his feet part of iron and part of clay. Thou sawest till that a stone was cut out without hands, which smote the image upon his feet that were of iron and clay, and brake them to pieces. Daniel 2:31–34.
Ти, царю, гледа, и ето — голям образ. Този голям образ, чийто блясък беше превъзходен, стоеше пред тебе; и видът му беше страшен. Главата на този образ беше от чисто злато, гърдите му и мишците му — от сребро, коремът му и бедрата му — от мед. Краката му бяха от желязо, а стъпалата му — отчасти от желязо и отчасти от глина. Ти гледа, докле се отсече камък без ръце, който удари образа в стъпалата му, които бяха от желязо и глина, и ги строши на късове. Даниил 2:31–34.
As Daniel’s interpretation continues it is no longer “clay” but it became dirty or “miry clay.”
Когато тълкуването на Даниил продължава, това вече не е просто „глина“, а се е превърнало в нечиста, или „тинеста глина“.
And whereas thou sawest the feet and toes, part of potters’ clay, and part of iron, the kingdom shall be divided; but there shall be in it of the strength of the iron, forasmuch as thou sawest the iron mixed with miry clay. Daniel 2:41.
И както видя нозете и пръстите, отчасти от грънчарска глина, а отчасти от желязо, царството ще бъде разделено; но в него ще има нещо от здравината на желязото, понеже видя желязото смесено с кална глина. Даниил 2:41.
The pure clay which was the Potter’s clay changes to miry clay. God’s is the divine Potter and his work is never miry.
Чистата глина, която беше глината на Грънчаря, се превръща в кална глина. Бог е божественият Грънчар и Неговото дело никога не е кално.
But now, O Lord, thou art our father; we are the clay, and thou our potter; and we all are the work of thy hand. Isaiah 64:8.
Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти — нашият грънчар; и всички ние сме дело на Твоята ръка. Исая 64:8.
In the history of pagan Rome, the church of Smyrna was pure clay. In the history of Pergamos, which is the fourth kingdom in Daniel two, the clay changes into miry clay. What is first mentioned in the passage as simply “clay”, and thereafter “potter’s clay”, changes into “miry clay”, as the interpretation continues. Pergamos is where that change was accomplished in order to prepare the way for Thyatira, or papal Rome. The change from “clay” into “miry clay” is the falling away that prepares the way for Thyatira, which Paul identifies as the “falling away first” in Second Thessalonians.
В историята на езическия Рим църквата в Смирна беше чиста глина. В историята на Пергам, който е четвъртото царство в Даниил 2, глината се променя в кална глина. Това, което в пасажа първо е споменато просто като „глина“, а след това като „грънчарска глина“, се превръща в „кална глина“, както тълкуването продължава. Пергам е мястото, където тази промяна беше извършена, за да се подготви пътят за Тиатир, или папския Рим. Промяната от „глина“ в „кална глина“ е отстъплението, което подготвя пътя за Тиатир, което Павел определя като „първо отстъплението“ във Второ Солунци.
The Millerites could see no further than the fourth kingdom of Rome and expected the Second Coming of Christ to be the next prophetic event, for the stone that smites the image’s feet represents the Second Coming. But did Christ set up a kingdom in 1798? He did come into the Most Holy Place on October 22, 1844, to receive a kingdom, but was it set up at that time?
Милеритите не можеха да виждат по-нататък от четвъртото царство на Рим и очакваха Второто пришествие на Христос да бъде следващото пророческо събитие, защото камъкът, който поразява нозете на образа, представлява Второто пришествие. Но установи ли Христос царство през 1798 година? Той наистина влезе в Пресветото място на 22 октомври 1844 година, за да получи царство, но беше ли то установено по онова време?
The answer to the first of those two questions is that Christ did not set up His everlasting kingdom in 1798. The second question whether or not Christ set up His everlasting kingdom on October 22, 1844 is also no.
Отговорът на първия от тези два въпроса е, че Христос не установи Своето вечно царство през 1798 година. Отговорът и на втория въпрос — дали Христос установи Своето вечно царство на 22 октомври 1844 година, или не — също е отрицателен.
Was there a kingdom set up in the time of pagan Rome? I ask this for the pioneers understood the fourth kingdom to be both pagan and papal Rome which identifies 1798 as the conclusion of the fourth kingdom when Christ would set up an everlasting kingdom. But the book of Revelation identifies four kingdoms that follow pagan Rome.
Имаше ли царство, установено по времето на езическия Рим? Питам това, защото пионерите разбираха четвъртото царство като едновременно езическия и папския Рим, което определя 1798 година като завършека на четвъртото царство, когато Христос ще установи вечно царство. Но книгата Откровение посочва четири царства, които следват след езическия Рим.
If the fourth kingdom of iron in Daniel two is simply representing pagan Rome where the compromise of Constantine is represented by the clay being turned into miry clay, did Christ setup a kingdom in that history? The answer is yes. At the cross, which is the history of Pergamos, not Thyatira, Christ established His kingdom of “grace.” There was an everlasting kingdom set up at the cross, and the throne of that kingdom typifies a throne that gets set up during the latter rain. That latter rain throne represents His kingdom of “glory.”
Ако четвъртото царство от желязо в Даниил 2 просто представлява езическия Рим, където компромисът на Константин е представен чрез превръщането на глината в кална глина, установи ли Христос царство в тази история? Отговорът е да. На кръста, който е историята на Пергам, а не на Тиатир, Христос установи Своето царство на „благодатта“. На кръста бе установено едно вечно царство и престолът на това царство е прообраз на престол, който се установява по време на късния дъжд. Този престол на късния дъжд представлява Неговото царство на „слава“.
“The announcement which had been made by the disciples in the name of the Lord was in every particular correct, and the events to which it pointed were even then taking place. ‘The time is fulfilled, the kingdom of God is at hand,’ had been their message. At the expiration of ‘the time’—the sixty-nine weeks of Daniel 9, which were to extend to the Messiah, ‘the Anointed One’—Christ had received the anointing of the Spirit after His baptism by John in Jordan. And the ‘kingdom of God’ which they had declared to be at hand was established by the death of Christ. This kingdom was not, as they had been taught to believe, an earthly empire. Nor was it that future, immortal kingdom which shall be set up when ‘the kingdom and dominion, and the greatness of the kingdom under the whole heaven, shall be given to the people of the saints of the Most High;’ that everlasting kingdom, in which ‘all dominions shall serve and obey Him.’ Daniel 7:27. As used in the Bible, the expression ‘kingdom of God’ is employed to designate both the kingdom of grace and the kingdom of glory. The kingdom of grace is brought to view by Paul in the Epistle to the Hebrews. After pointing to Christ, the compassionate intercessor who is ‘touched with the feeling of our infirmities,’ the apostle says: ‘Let us therefore come boldly unto the throne of grace, that we may obtain mercy, and find grace.’ Hebrews 4:15, 16. The throne of grace represents the kingdom of grace; for the existence of a throne implies the existence of a kingdom. In many of His parables Christ uses the expression ‘the kingdom of heaven’ to designate the work of divine grace upon the hearts of men.
Възвестяването, което бе извършено от учениците в името на Господа, беше във всяко отношение правилно и събитията, към които то сочеше, вече се осъществяваха. „Времето се изпълни и Божието царство наближи“ — такава беше тяхната вест. При изтичането на „времето“ — шестдесет и деветте седмици от Даниил 9, които трябваше да достигнат до Месия, „Помазаника“ — Христос бе приел помазанието на Духа след Своето кръщение от Йоан в Йордан. А „Божието царство“, за което те бяха обявили, че е наближило, бе установено чрез смъртта на Христос. Това царство не беше, както те бяха научени да вярват, земна империя. Нито пък беше онова бъдещо, безсмъртно царство, което ще бъде установено, когато „царството, владичеството и величието на царствата под цялото небе се дадат на людете — светиите на Всевишния“ — онова вечно царство, в което „всички власти ще служат и ще Му се покоряват“. Даниил 7:27. Както се употребява в Библията, изразът „Божие царство“ служи за обозначаване както на царството на благодатта, така и на царството на славата. Царството на благодатта е представено от Павел в Посланието до евреите. След като посочва Христос, състрадателния Ходатай, Който „състрадава на нашите немощи“, апостолът казва: „И тъй, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат.“ Евреи 4:15, 16. Престолът на благодатта представлява царството на благодатта; защото съществуването на престол предполага съществуването на царство. В много от Своите притчи Христос употребява израза „небесното царство“, за да обозначи действието на Божествената благодат върху сърцата на хората.
“So the throne of glory represents the kingdom of glory; and this kingdom is referred to in the Saviour’s words: ‘When the Son of man shall come in His glory, and all the holy angels with Him, then shall He sit upon the throne of His glory: and before Him shall be gathered all nations.’ Matthew 25:31, 32. This kingdom is yet future. It is not to be set up until the second advent of Christ.
„И тъй, престолът на славата представлява царството на славата; и за това царство се говори в думите на Спасителя: „А когато дойде Човешкият Син в Своята слава, и всички светии ангели с Него, тогава ще седне на престола на Своята слава; и пред Него ще се съберат всички народи.“ Матей 25:31, 32. Това царство е още бъдещо. То няма да бъде установено до второто пришествие на Христос.
“The kingdom of grace was instituted immediately after the fall of man, when a plan was devised for the redemption of the guilty race. It then existed in the purpose and by the promise of God; and through faith, men could become its subjects. Yet it was not actually established until the death of Christ. Even after entering upon His earthly mission, the Saviour, wearied with the stubbornness and ingratitude of men, might have drawn back from the sacrifice of Calvary. In Gethsemane the cup of woe trembled in His hand. He might even then have wiped the blood-sweat from His brow and have left the guilty race to perish in their iniquity. Had He done this, there could have been no redemption for fallen men. But when the Saviour yielded up His life, and with His expiring breath cried out, ‘It is finished,’ then the fulfillment of the plan of redemption was assured. The promise of salvation made to the sinful pair in Eden was ratified. The kingdom of grace, which had before existed by the promise of God, was then established.” The Great Controversy, 347.
„Царството на благодатта бе установено непосредствено след грехопадението на човека, когато бе съставен план за изкуплението на виновния род. Тогава то съществуваше в намерението и чрез обещанието на Бога; и чрез вяра хората можеха да станат негови поданици. Но то не бе действително установено до смъртта на Христос. Дори след като бе започнал земната Си мисия, Спасителят, уморен от упорството и неблагодарността на хората, би могъл да се отдръпне от жертвата на Голгота. В Гетсимания чашата на скръбта трепереше в ръката Му. Още тогава Той би могъл да отърси кървавата пот от челото Си и да остави виновния род да погине в беззаконието си. Ако бе сторил това, за падналите хора не би могло да има изкупление. Но когато Спасителят предаде живота Си и с последния Си дъх извика: „Свърши се“, тогава изпълнението на плана за изкуплението бе осигурено. Обещанието за спасение, дадено на грешната двойка в Едем, бе потвърдено. Царството на благодатта, което по-рано съществуваше чрез обещанието на Бога, тогава бе установено.“ Великата борба, 347.
Christ did set up an everlasting kingdom in the prophetic history of pagan Rome, not at the end of papal Rome. He also sets up His kingdom of glory at His Second Coming which includes the history of the latter rain, when the four winds of Islam are released.
Христос действително установи вечно царство в пророческата история на езическия Рим, а не в края на папския Рим. Той също така установява Своето царство на слава при Своето Второ пришествие, което включва историята на късния дъжд, когато четирите ветрове на исляма са пуснати.
“The latter rain is coming on those that are pure—all then will receive it as formerly.
„Късният дъжд идва върху онези, които са чисти — тогава всички ще го приемат, както и по-рано.
“When the four angels let go, Christ will set up His kingdom. None receive the latter rain but those who are doing all they can. Christ would help us. All could be overcomers by the grace of God, through the blood of Jesus. All heaven is interested in the work. Angels are interested.” Spalding and Magan, 3.
„Когато четирите ангела пуснат, Христос ще установи Своето царство. Никой няма да приеме късния дъжд, освен онези, които правят всичко, което могат. Христос би ни помогнал. Всички биха могли да бъдат победители чрез Божията благодат, чрез кръвта на Исус. Цялото небе е заинтересувано от делото. Ангелите са заинтересувани.“ Spalding and Magan, 3.
When the four winds are released, Christ sets up His kingdom. Both the latter rain and the releasing of the four winds represent progressive events, and neither represent a point in time. The four winds represent Islam.
Когато четирите ветрове бъдат пуснати, Христос установява Своето царство. Както късният дъжд, така и пускането на четирите ветрове представляват развиващи се събития и нито едното, нито другото не представлява определен момент във времето. Четирите ветрове представляват исляма.
“Angels are holding the four winds, represented as an angry horse seeking to break loose and rush over the face of the whole earth, bearing destruction and death in its path.
„Ангели задържат четирите ветрове, представени като разярен кон, който се стреми да се откъсне и да се втурне по лицето на цялата земя, носейки разрушение и смърт по пътя си.
“Shall we sleep on the very verge of the eternal world? Shall we be dull and cold and dead? Oh, that we might have in our churches the Spirit and breath of God breathed into His people, that they might stand upon their feet and live. We need to see that the way is narrow, and the gate strait. But as we pass through the strait gate, its wideness is without limit.” Manuscript Releases, volume 20, 217.
„Нима ще спим на самия праг на вечния свят? Нима ще бъдем вяли, студени и мъртви? О, дано в нашите църкви имаме Духа и диханието на Бога, вдъхнати в Неговия народ, за да може той да се изправи на нозете си и да живее. Нужно е да видим, че пътят е тесен и вратата — тясна. Но когато преминем през тясната врата, нейната широта е без предел.“ Manuscript Releases, volume 20, 217.
The angels are holding the angry horse of Islam that is seeking to break loose bearing death and destruction in its path, in the time period when the Spirit of God is breathed upon God’s people. They then stand upon their feet and live. Prior to the Spirit being breathed upon them, God’s people are dead, for the breath of the Spirit causes them to stand up and live. When Sister White says we have now come to a time when the feet of the image that is mixed with iron and miry clay represents the combination of church and state, the outpouring of the latter rain was still in the future.
Ангелите удържат разгневения кон на исляма, който се стреми да се откъсне и да понесе смърт и разорение по пътя си, през времевия период, когато Духът Божий се вдъхва върху Божия народ. Тогава те се изправят на нозете си и оживяват. Преди Духът да бъде вдъхнат върху тях, Божият народ е мъртъв, защото диханието на Духа ги кара да се изправят и да оживеят. Когато Сестра Уайт казва, че сега сме стигнали до време, когато нозете на образа, смесени с желязо и кална глина, представляват съчетанието на църква и държава, изливането на късния дъжд все още е било в бъдещето.
“The latter rain is to fall upon the people of God. A mighty angel is to come down from heaven, and the whole earth is to be lighted with his glory.” Review and Herald, April 21, 1891.
„Късният дъжд трябва да се излее върху Божия народ. Могъщ ангел трябва да слезе от небето и цялата земя да бъде озарена от неговата слава.“ Review and Herald, April 21, 1891.
There are two voices in Revelation eighteen.
В Откровение осемнадесета глава има два гласа.
“When Jesus began His public ministry, He cleansed the Temple from its sacrilegious profanation. Among the last acts of His ministry was the second cleansing of the Temple. So in the last work for the warning of the world, two distinct calls are made to the churches.” Selected Messages, book 2, 118.
„Когато Исус започна Своето обществено служение, Той очисти храма от неговото светотатствено осквернение. Сред последните действия на Неговото служение беше второто очистване на храма. Така и в последното дело за предупреждението на света към църквите се отправят два отделни призива.“ Selected Messages, книга 2, 118.
The first voice is a wake-up call for God’s people, the second voice is the wake-up call for God’s other children that are still in Babylon.
Първият глас е призив за пробуждане към Божия народ, а вторият глас е призив за пробуждане към другите Божии чеда, които все още са във Вавилон.
“There is a world lying in wickedness, in deception, and delusion, in the very shadow of death,—asleep, asleep. Who are feeling travail of soul to awaken them? What voice can reach them? My mind is carried to the future when the signal will be given, ‘Behold the Bridegroom cometh; go ye out to meet Him.’ But some will have delayed to obtain the oil for replenishing their lamps, and too late they will find that character, which is represented by the oil, is not transferable.” Bible Echo, May 4, 1896.
„Има един свят, който лежи в нечестие, в измама и заблуда, в самата сянка на смъртта — заспал, заспал. Кои чувстват душевни мъки, за да ги събудят? Кой глас може да ги достигне? Умът ми е пренесен в бъдещето, когато ще бъде даден знакът: „Ето, Младоженецът иде; излезте да Го посрещнете.“ Но някои ще са отлагали да се снабдят с масло за допълване на светилниците си и твърде късно ще открият, че характерът, който е представен чрез маслото, не може да бъде прехвърлян.“ Bible Echo, May 4, 1896.
In the passage two questions were asked. Who are feeling travail of soul to awaken them? What voice can reach them?
В този пасаж бяха зададени два въпроса. Кои изпитват душевни мъки, за да бъдат събудени? Кой глас може да достигне до тях?
The “voice” that awakens the world is the second voice of Revelation eighteen that calls God’s other flock out of Babylon. Both God’s people and the world need to be awakened by the Midnight Cry, which is simply another symbol of the latter rain.
„Гласът“, който събужда света, е вторият глас от Откровение осемнадесета глава, който призовава другото Божие стадо да излезе от Вавилон. Както Божият народ, така и светът трябва да бъдат събудени чрез Среднощния вик, който е просто друг символ на късния дъжд.
Were the Millerites correct in identifying that in the days of the fourth kingdom Christ would set up an everlasting kingdom? Yes.
Бяха ли милеритите прави, когато установиха, че в дните на четвъртото царство Христос ще установи вечно царство? Да.
He established His kingdom of “grace” at the cross, which was during the history of the fourth kingdom of Bible prophecy. That kingdom being pagan Rome. In Daniel two, is the falling away that precedes the church of Thyatira represented? Yes, for the clay which represents God’s people changed from clay unto miry clay. So where is Thyatira in the image? Or is it even in the image? It is represented in the image, and Nebuchadnezzar sheds light on that fact when he reaches the height of his proud arrogance in chapter four of Daniel.
Той установи Своето царство на „благодатта“ при кръста, което бе по време на историята на четвъртото царство от библейското пророчество. Това царство е езическият Рим. В Даниил 2 представено ли е отстъплението, което предхожда църквата в Тиатир? Да, защото глината, която представлява Божия народ, се промени от глина в кална глина. И така, къде е Тиатир в образа? Или изобщо присъства в образа? Тя е представена в образа, и Навуходоносор хвърля светлина върху този факт, когато достига върха на своята горда надменност в четвърта глава на Даниил.
The king spake, and said, Is not this great Babylon, that I have built for the house of the kingdom by the might of my power, and for the honour of my majesty? Daniel 4:30.
Царят проговори и каза: Не е ли това великият Вавилон, който аз съградих за дом на царството със силата на моето могъщество и за славата на моето величие? Даниил 4:30.
Just prior to Nebuchadnezzar’s judgment of twenty-five hundred and twenty days of living like a beast of the field, he exhibited his pride by asking the question of whether or not he built the kingdom that is Babylon the great? The whore of Revelation seventeen has written on her forehead, “MYSTERY, BABYLON THE GREAT, THE MOTHER OF HARLOTS AND ABOMINATIONS OF THE EARTH.” The Roman church, as Sister White calls her is Babylon the Great. The head of gold in the image represents literal Babylon and it also represents spiritual Babylon, the fifth kingdom of Bible prophecy that has the singular characteristic as being the power who received a deadly wound. In Isaiah twenty-three the papal power represented as Tyre, would be forgotten for seventy years as the days of one king. Literal Babylon represented by Nebuchadnezzar also received a deadly wound that was healed when Nebuchadnezzar was banished from his kingdom for twenty-five hundred and twenty days. Literal Babylon the great typified spiritual Babylon the great and both had their kingdoms temporarily removed, and thereafter restored. The whore of Revelation seventeen did not have a silver cup in her hand, nor a brass or iron cup, she had a golden cup.
Непосредствено преди присъдата над Навуходоносор — две хиляди петстотин и двадесет дни живот като полски звяр — той прояви гордостта си, като зададе въпроса дали именно той не е построил царството, което е Вавилон великият? Блудницата от Откровение седемнадесета има написано на челото си: „ТАЙНА, ВАВИЛОН ВЕЛИКИЯТ, МАЙКА НА БЛУДНИЦИТЕ И НА ГНУСОТИИТЕ НА ЗЕМЯТА.“ Римската църква, както сестра Уайт я нарича, е Вавилон великият. Златната глава в образа представлява буквалния Вавилон, а също така представлява и духовния Вавилон, петото царство в библейското пророчество, което притежава отличителната характеристика да бъде силата, получила смъртоносна рана. В Исая двадесет и трета папската власт, представена като Тир, щеше да бъде забравена за седемдесет години като дните на един цар. Буквалният Вавилон, представен чрез Навуходоносор, също получи смъртоносна рана, която бе изцелена, когато Навуходоносор бе отстранен от царството си за две хиляди петстотин и двадесет дни. Буквалният Вавилон великият беше предобраз на духовния Вавилон великият и и на двамата царствата им бяха временно отнети, а след това възстановени. Блудницата от Откровение седемнадесета не държеше в ръката си сребърна чаша, нито медна или желязна чаша; тя държеше златна чаша.
And the woman was arrayed in purple and scarlet colour, and decked with gold and precious stones and pearls, having a golden cup in her hand full of abominations and filthiness of her fornication. Revelation 17:4.
И жената беше облечена в багреница и червено, и украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери, като държеше в ръката си златна чаша, пълна с мерзости и нечистотата на нейното блудство. Откровение 17:4.
Gold represented literal Babylon and it also represents spiritual Babylon, the fifth kingdom of Bible prophecy that received a deadly wound in 1798, when the sixth kingdom of Bible prophecy took the throne. Literal Babylon in the image was followed by a silver kingdom that consisted of two powers, the Medes and the Persians, and the Persian horn in Daniel eight came up last and higher. Darius the Mede was the first horn and his general, Cyrus was a Persian that would ultimately come into power after the Median king Darius.
Златото представляваше буквалния Вавилон и то също така представлява духовния Вавилон, петото царство на библейското пророчество, което получи смъртоносна рана през 1798 година, когато шестото царство на библейското пророчество зае престола. След буквалния Вавилон в образа последва сребърно царство, състоящо се от две сили — мидийците и персите, а персийският рог в Даниил осма глава се издигна последен и по-висок. Дарий мидянинът беше първият рог, а неговият пълководец Кир беше персиец, който в крайна сметка щеше да дойде на власт след мидийския цар Дарий.
Cyrus was a type of Christ who was going to begin the process of freeing God’s people from captivity. The Medo-Persian empire represents the sixth kingdom of Bible prophecy which is the United States. The United States has two horns representing Republicanism and Protestantism. Darius represents the Republican horn of the United States and Cyrus represents the horn of Protestantism. As Cyrus began the process of freeing God’s people to rebuild Jerusalem and the temple, the United States was the land which was raised up to free the captives of spiritual Babylon’s captivity in order to erect the spiritual temple, of which the Millerites laid the foundation. The literal captivity in Babylon being seventy years typified the captivity in spiritual Babylon for twelve hundred and sixty years. The United States is the shoulders of silver in Nebuchadnezzar’s image.
Кир беше образ на Христос, Който щеше да започне процеса на освобождаване на Божия народ от плен. Мидо-Персийската империя представлява шестото царство в библейското пророчество, което е Съединените щати. Съединените щати имат два рога, представляващи републиканизма и протестантизма. Дарий представлява републиканския рог на Съединените щати, а Кир представлява рога на протестантизма. Както Кир започна процеса на освобождаване на Божия народ, за да възстанови Ерусалим и храма, така Съединените щати бяха земята, издигната, за да освободи пленниците от плена на духовния Вавилон, за да бъде издигнат духовният храм, чиято основа положиха милеритите. Буквалният плен във Вавилон, продължил седемдесет години, беше предобраз на плена в духовния Вавилон за хиляда двеста и шестдесет години. Съединените щати са раменете от сребро в образа на Навуходоносор.
The third kingdom of brass was Greece that represents a worldwide kingdom. That kingdom is the United Nations, that in Revelation seventeen was the kingdom that in 1798 had not yet came. The ten kings of Revelation seventeen agree to give their kingdom unto the papacy, the eighth kingdom, that is of the seven. They make this agreement because they are forced to by the United States, and because the world is being destroyed by the “four winds” of Islam, that are released during the time of the latter rain, which begins to be fully poured out at the Sunday law in the United States.
Третото царство от мед беше Гърция, която представлява всемирно царство. Това царство е Организацията на обединените нации, която в Откровение седемнадесета глава беше царството, което през 1798 г. още не беше дошло. Десетте царе от Откровение седемнадесета глава се съгласяват да дадат царството си на папството, осмото царство, което е от седемте. Те сключват това споразумение, защото са принудени от Съединените щати, и защото светът бива унищожаван от „четирите ветрове“ на исляма, които се пускат по време на късния дъжд, който започва да се излива в пълнота при неделния закон в Съединените щати.
At the Sunday law in the United States, God establishes His kingdom of “glory” as He lifts up His people as an ensign to call God’s other children out of Babylon. Thus, the horn of Protestantism comes up last and is higher than the first in agreement with the two horns of Medo-Persia. Once the United Nations agrees to turn the control of the world over to the papacy, the four winds of Islam are released and the worldwide kingdom is confronted by the warfare that followed the death of Greece’s first horn that was broken and produced four horns.
При неделния закон в Съединените щати Бог установява Своето царство на „слава“, когато въздига Своя народ като знаме, за да призове другите Божии чеда да излязат от Вавилон. Така рогът на протестантизма се издига последен и е по-висок от първия, в съгласие с двата рога на Мидо-Персия. Щом Обединените нации се съгласят да предадат контрола над света на папството, четирите ветрове на исляма се освобождават и световното царство се изправя пред войната, която последва смъртта на първия рог на Гърция, който бе строшен и произведе четири рога.
When the image reaches the feet of iron (statecraft) and miry clay (churchcraft) and the ten toes (ten kings), the stone that has been cut out of the mountain without hands strikes the feet of the image. The Millerites were accurate to Daniel’s image, as much as they could be accurate from their vantage point in prophetic history. But the Alpha and Omega always illustrates the end with the beginning and the four kingdoms of Nebuchadnezzar’s image represent four literal kingdoms that typify their spiritual counterparts at the end of the world.
Когато образът достига до ходилата от желязо (държавно управление) и кална глина (църковно управление) и до десетте пръста (десет царе), камъкът, който е бил отсечен от планината без ръце, поразява ходилата на образа. Милеритите бяха точни по отношение на образа на Даниил, доколкото можеха да бъдат точни от своята гледна точка в пророческата история. Но Алфата и Омегата винаги онагледява края с началото и четирите царства от образа на Навуходоносор представляват четири буквални царства, които предобразяват своите духовни съответствия в края на света.
With the kingdoms of history Rome comes up eighth and is of the seven. In Daniel seven Rome comes up eighth and is of the seven. In Daniel eight Rome comes up eighth and is of the seven. In Revelation seventeen Rome comes up eighth and is of the seven. In Daniel two, which represents the first mention of the kingdoms of Bible prophecy, modern spiritual Rome comes up eighth and is of the seven. The first (Alpha) illustration of the kingdoms of Bible prophecy identifies the last (Omega).
При царствата на историята Рим се появява като осми и е от седемте. В Даниил 7 Рим се появява като осми и е от седемте. В Даниил 8 Рим се появява като осми и е от седемте. В Откровение 17 Рим се появява като осми и е от седемте. В Даниил 2, който представлява първото споменаване на царствата в библейското пророчество, съвременният духовен Рим се появява като осми и е от седемте. Първата (Алфа) илюстрация на царствата в библейското пророчество идентифицира последната (Омега).
“We have come to a time when God’s sacred work is represented by the feet of the image in which the iron was mixed with the miry clay. God has a people, a chosen people, whose discernment must be sanctified, who must not become unholy by laying upon the foundation wood, hay, and stubble. Every soul who is loyal to the commandments of God will see that the distinguishing feature of our faith is the seventh-day Sabbath. If the government would honor the Sabbath as God has commanded, it would stand in the strength of God and in defense of the faith once delivered to the saints. But statesmen will uphold the spurious sabbath, and will mingle their religious faith with the observance of this child of the papacy, placing it above the Sabbath which the Lord has sanctified and blessed, setting it apart for man to keep holy, as a sign between Him and His people to a thousand generations. The mingling of churchcraft and statecraft is represented by the iron and the clay. This union is weakening all the power of the churches. This investing the church with the power of the state will bring evil results. Men have almost passed the point of God’s forbearance. They have invested their strength in politics, and have united with the papacy. But the time will come when God will punish those who have made void His law, and their evil work will recoil upon themselves.” The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1168.
„Дошли сме до време, когато свещеното Божие дело е представено чрез стъпалата на образа, в които желязото бе смесено с калта. Бог има народ, избран народ, чието разпознаване трябва да бъде осветено, който не бива да става несвят, като полага върху основата дърво, сено и слама. Всяка душа, която е вярна на Божиите заповеди, ще види, че отличителната черта на нашата вяра е седмият ден, съботата. Ако правителството би почитало съботата, както Бог е заповядал, то би стояло в Божията сила и в защита на вярата, веднъж предадена на светиите. Но държавниците ще поддържат фалшивата събота и ще смесят своята религиозна вяра със спазването на това дете на папството, като го поставят над съботата, която Господ е осветил и благословил, отделяйки я, за да я пази човекът свята, като знак между Него и Неговия народ до хиляда поколения. Смесването на църковничество и държавничество е представено чрез желязото и калта. Този съюз отслабва цялата сила на църквите. Това обличане на църквата с властта на държавата ще доведе до зли последици. Хората почти са преминали границата на Божието дълготърпение. Те са вложили силата си в политиката и са се съединили с папството. Но ще дойде време, когато Бог ще накаже онези, които са обезсилили Неговия закон, и злото им дело ще се обърне върху самите тях.“ „Адвентен библейски коментар на адвентистите от седмия ден“, том 4, 1168.
The Alpha and Omega has made the correct pioneer understanding of Daniel two “new.”
Алфата и Омегата е направил правилното пионерско разбиране на Даниил две „нови“.
And he that sat upon the throne said, Behold, I make all things new. And he said unto me, Write: for these words are true and faithful. And he said unto me, It is done. I am Alpha and Omega, the beginning and the end. I will give unto him that is athirst of the fountain of the water of life freely. Revelation 21:5, 6.
И Онзи, Който седеше на престола, каза: Ето, правя всичко ново. И каза ми: Напиши; защото тези думи са верни и истинни. И каза ми: Сбъдна се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Откровение 21:5, 6.