When Elijah had Ahab summon all Israel to Carmel it prefigured God bringing the church out of the Dark Ages in 1798 after three and a half years of persecution and leading them to 1844 and thereafter to 1863. Those three dates are the final three waymarks of the structure of the “seven times” as set forth by Isaiah in chapter seven.
Когато Илия накара Ахав да свика целия Израил на Кармил, това предобразяваше как Бог извежда църквата от Тъмните векове през 1798 година, след три години и половина на гонение, и я води към 1844 година, а след това към 1863 година. Тези три дати са последните три ориентири в структурата на „седемте времена“, както е изложена от Исая в седма глава.
The same history of 1798, 1844 and 1863 was also typified when Moses led the children of Israel out of the slavery of Egypt unto Mount Sinai. The history of the first and second angels represent the Millerite movement which began at the time of the end in 1798 and continued until the movement became a church in 1863. Elijah and Moses are the two primary witnesses of the Millerite history, and they are the two primary witnesses in the book of Revelation during the history of the third angel.
Същата история от 1798, 1844 и 1863 г. бе също така предобразена, когато Моисей изведе Израилевите чеда от робството на Египет до планината Синай. Историята на първия и втория ангел представлява Милеритското движение, което започна по времето на края през 1798 г. и продължи, докато движението се превърна в църква през 1863 г. Илия и Моисей са двамата главни свидетели на Милеритската история и те са двамата главни свидетели в книгата Откровение по време на историята на третия ангел.
The Millerite movement marks the beginning of the everlasting gospel of Revelation fourteen and Future for America marks the ending. Between the beginning movement of the Millerites and the ending movement, we find the Seventh-day Adventist church. According to Adventist church historians in 1856, the remnant of the Millerite movement entered into the Laodicean condition, thus ending the Philadelphian period that represented 1798 through 1856.
Милеритското движение бележи началото на вечното евангелие от Откровение 14, а Future for America бележи неговия завършек. Между началното движение на милеритите и завършващото движение намираме Църквата на адвентистите от седмия ден. Според историците на Адвентната църква, през 1856 г. остатъкът от милеритското движение е навлязъл в лаодикийското състояние, като по този начин е приключил филаделфийският период, обхващащ времето от 1798 до 1856 г.
In the previous article we demonstrated that inspiration aligned the disappointment of the Red Sea crossing with the great disappointment of 1844. At that point the test of the Sabbath as represented by the manna arrived in the history of Moses. At the same prophetic point, the light that came from the Most Holy Place began a process of testing and purification starting with the Sabbath, for those who had crossed the sea and entered by faith into the Most Holy Place. The testing process that preceded 1844 began in Moses’ history at his birth and for the Millerites in 1798 with the increase of knowledge that Daniel identified would produce a three-step testing process that led to judgment.
В предишната статия показахме, че вдъхновението е съпоставило разочарованието при преминаването на Червеното море с великото разочарование от 1844 година. В този момент изпитът относно съботата, представен чрез манната, настъпи в историята на Моисей. В същия пророчески момент светлината, която дойде от Пресветото място, започна процес на изпитване и очистване, започвайки със съботата, за онези, които бяха преминали морето и чрез вяра бяха влезли в Пресветото място. Процесът на изпитване, който предшестваше 1844 година, започна в историята на Моисей при неговото раждане, а за милеритите — през 1798 година, с увеличаването на познанието, което Даниил посочи, че ще произведе тристепенен процес на изпитване, водещ до съд.
Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. Daniel 12:10.
Мнозина ще се очистят, ще се избелят и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат. Даниил 12:10.
The opening of the judgment on October 22, 1844 was typified by the judgment of Pharaoh beginning with the firstborn of Egypt and ending in the waters of the Red Sea. Once the wise entered into the Most Holy Place by faith, or crossed through the Red Sea, the testing process that had begun at the time of the end in 1798 continued on beyond 1844. In the history of Moses, it was represented by ten tests, which Israel failed at every step. The last of the ten tests was when the twelve spies searched out the Promised Land. The first test in Moses’ history was the manna test that represents the Sabbath, and for the Millerites the Sabbath was identified as the first test after October 22, 1844. The first test being the Sabbath in both parallel histories, the following nine tests in the history of Moses identifies that post-1844, there would be a series of tests that would lead to the entrance of either the Promised Land or the wilderness of death. 1863 represents the final test for the Millerite movement. We will begin this consideration when the twelve spies return with their reports of the Promised Land.
Откриването на съда на 22 октомври 1844 г. беше предобразено от съда над фараона, започващ с първородните на Египет и завършващ във водите на Червеното море. Щом мъдрите чрез вяра влязоха в Пресветото място, или преминаха през Червеното море, изпитателният процес, започнал във времето на края през 1798 г., продължи и след 1844 г. В историята на Мойсей това беше представено чрез десет изпитания, при които Израил се провали на всяка стъпка. Последното от десетте изпитания беше, когато дванадесетте съгледвачи проучиха Обетованата земя. Първото изпитание в историята на Мойсей беше изпитанието с манната, което представлява съботата, а за милеритите съботата беше разпозната като първото изпитание след 22 октомври 1844 г. Тъй като първото изпитание и в двете паралелни истории беше съботата, следващите девет изпитания в историята на Мойсей показват, че след 1844 г. щеше да има поредица от изпитания, която щеше да доведе или до влизането в Обетованата земя, или до пустинята на смъртта. 1863 г. представлява последното изпитание за милеритското движение. Ще започнем това разглеждане от момента, когато дванадесетте съгледвачи се завръщат със своите доклади за Обетованата земя.
And they returned from searching of the land after forty days. And they went and came to Moses, and to Aaron, and to all the congregation of the children of Israel, unto the wilderness of Paran, to Kadesh; and brought back word unto them, and unto all the congregation, and showed them the fruit of the land. And they told him, and said, We came unto the land whither thou sentest us, and surely it floweth with milk and honey; and this is the fruit of it. Nevertheless the people be strong that dwell in the land, and the cities are walled, and very great: and moreover we saw the children of Anak there. The Amalekites dwell in the land of the south: and the Hittites, and the Jebusites, and the Amorites, dwell in the mountains: and the Canaanites dwell by the sea, and by the coast of Jordan. And Caleb stilled the people before Moses, and said, Let us go up at once, and possess it; for we are well able to overcome it. But the men that went up with him said, We be not able to go up against the people; for they are stronger than we. And they brought up an evil report of the land which they had searched unto the children of Israel, saying, The land, through which we have gone to search it, is a land that eateth up the inhabitants thereof; and all the people that we saw in it are men of a great stature. And there we saw the giants, the sons of Anak, which come of the giants: and we were in our own sight as grasshoppers, and so we were in their sight. Numbers 13:25–33.
И те се върнаха от съглеждането на земята след четиридесет дни. И отидоха и дойдоха при Моисей и при Аарон, и при цялото общество на израилевите синове в пустинята Фаран, в Кадис; и донесоха известие на тях и на цялото общество, и им показаха плода на земята. И му разказаха и казаха: Дойдохме в земята, където ни изпрати; и наистина тя тече с мляко и мед, и това е плодът ѝ. Но людете, които живеят в земята, са силни, и градовете са укрепени и твърде големи; а освен това видяхме там Енаковите синове. Амаличаните живеят в южната земя; а хетейците, евусейците и аморейците живеят по хълмистата страна; а ханаанците живеят край морето и край брега на Йордан. Тогава Халев укроти народа пред Моисей и каза: Нека веднага да възлезем и да я завладеем, защото сме напълно способни да я надвием. А мъжете, които бяха отишли с него, казаха: Не можем да възлезем против този народ, защото те са по-силни от нас. И разгласиха между израилевите синове лоша мълва за земята, която бяха съгледали, като казваха: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е земя, която изяжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са мъже с голям ръст. И там видяхме исполините, Енаковите синове, които са от исполините; и в нашите собствени очи бяхме като скакалци, и такива бяхме и в техните очи. Числа 13:25–33.
This passage from Numbers has some very important truths to take note of, that might be easily overlooked when not considering the history represented therein as typifying the Millerite movement. One point is that the rebels with the “evil report” were failing their tenth and final test, and at that final test two classes of people were manifested. The two classes which have been developing through the history of the previous nine tests manifested their characters based upon which “report” they choose to accept. In 1863, Millerite Adventism rejected Moses’ report as represented by the prophecy of slavery in Leviticus twenty-six. The report presented by Joshua and Caleb was simply the repetition of God’s “report” throughout the history of their deliverance from slavery. From the birth of Moses onward, God had promised that He would take them out of slavery and into the land that had been promised to Abraham centuries before. Joshua and Caleb represent those who stood upon the foundational report, the other ten spies rejected that God had actually given that report.
Този откъс от Числа съдържа някои много важни истини, които трябва да бъдат отбелязани и които биха могли лесно да бъдат пренебрегнати, ако историята, представена в него, не се разглежда като предобраз на милеритското движение. Една от тях е, че бунтовниците със „злия доклад“ се проваляха в своето десето и последно изпитание, и че при това последно изпитание се проявиха две класи хора. Двете класи, които са се развивали през историята на предишните девет изпитания, разкриха своя характер въз основа на това кой „доклад“ избират да приемат. През 1863 г. милеритският адвентизъм отхвърли доклада на Мойсей, представен чрез пророчеството за робството в Левит двадесет и шест. Докладът, представен от Исус Навин и Халев, беше просто повторение на Божия „доклад“ през цялата история на тяхното избавление от робство. Още от раждането на Мойсей нататък Бог бе обещал, че ще ги изведе от робството и ще ги въведе в земята, която бе обещана на Авраам векове по-рано. Исус Навин и Халев представляват онези, които стояха върху основополагащия доклад; другите десет съгледвачи отхвърлиха, че Бог действително е дал този доклад.
And all the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night. And all the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said unto them, Would God that we had died in the land of Egypt! or would God we had died in this wilderness! And wherefore hath the Lord brought us unto this land, to fall by the sword, that our wives and our children should be a prey? were it not better for us to return into Egypt? And they said one to another, Let us make a captain, and let us return into Egypt. Numbers 14:1–4.
И цялото общество надигна глас и завика; и народът плака през онази нощ. И всичките израилеви синове роптаеха против Моисей и против Аарон; и цялото общество им каза: Дано бяхме умрели в египетската земя! Или дано бяхме умрели в тази пустиня! И защо Господ ни води в тази земя, за да паднем от меч, та жените ни и децата ни да станат плячка? Не би ли било по-добре за нас да се върнем в Египет? И казваха един на друг: Нека си поставим водач и нека се върнем в Египет. Числа 14:1–4.
When in 1863 James White wrote an article in the Review and Herald rejecting Miller’s understanding of the “seven times” and in the same year Uriah Smith published the counterfeit chart that was void of any reference to the “seven times” of Leviticus, both White and Smith set aside the work of William Miller and employed the biblical methodology of apostate Protestantism. The methodology of apostates who they had recently identified as the “daughters of Babylon,” was employed as the argument to reject the message of Miller that had been directed by the angel Gabriel. At the tenth test for ancient Israel they directly said, “Let us make a captain, and let us return to Egypt.” The failure at the tenth and final test is based upon a rejection of the “report” that was consistent with the report from the beginning, and a desire to return to the slavery of Egypt. When Jeremiah symbolically represented those who had been disappointed at the failed prediction of 1843, God specifically called him to return to God and his previous fervor for the message, but also commanded him to never return to those who had been identified as the daughters of Babylon.
Когато през 1863 г. Джеймс Уайт написа статия в Review and Herald, отхвърляща разбирането на Милър за „седемте времена“, и през същата година Урия Смит публикува подправената схема, лишена от каквото и да било позоваване на „седемте времена“ от Левит, и Уайт, и Смит оставиха настрана делото на Уилям Милър и приложиха библейската методология на отстъпилото протестантство. Методологията на отстъпниците, които те неотдавна бяха определили като „дъщерите на Вавилон“, бе използвана като довод за отхвърляне на вестта на Милър, която бе насочвана от ангела Гавриил. При десетото изпитание за древния Израил те направо казаха: „Да си поставим началник и да се върнем в Египет.“ Провалът при десетото и последно изпитание се основава върху отхвърляне на „съобщението“, което бе в съгласие със съобщението от самото начало, и върху желанието да се върнат в робството на Египет. Когато Йеремия символично представяше онези, които бяха разочаровани от несбъднатото предсказание за 1843 г., Бог изрично го призова да се върне при Бога и към предишната си ревност за вестта, но също така му заповяда никога да не се връща при онези, които бяха определени като дъщерите на Вавилон.
Therefore thus saith the Lord, If thou return, then will I bring thee again, and thou shalt stand before me: and if thou take forth the precious from the vile, thou shalt be as my mouth: let them return unto thee; but return not thou unto them. Jeremiah 15:19.
Затова така казва Господ: Ако се върнеш, тогава ще те върна отново, и ти ще стоиш пред Мен; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като Моите уста; нека те да се върнат при теб, а ти не се връщай при тях. Еремия 15:19.
In 1863, James White and Uriah Smith appointed a new captain to lead them back to where they had been commanded not to go. Joshua and Caleb represent those who desired to go forward, White and Smith represent those who desired to go back.
През 1863 г. Джеймс Уайт и Урия Смит назначиха нов капитан, който да ги поведе обратно там, където им бе заповядано да не отиват. Исус Навин и Халев представляват онези, които желаеха да вървят напред, а Уайт и Смит представляват онези, които желаеха да се върнат назад.
Another point that needs to be marked in the passage from the passage in Numbers is that the final rebellion which condemns all the rebels to die in the wilderness over the next forty years, is one of the two primary references that establish the day for a year principle of Bible prophecy, which was perhaps the most essential prophetic rule that Miller was used to open up the message of the everlasting gospel and the first angel. The other biblical witness to the rule is found in the book of Ezekiel.
Още една подробност, която трябва да бъде отбелязана в откъса от книгата Числа, е, че последният бунт, който осъжда всички бунтовници да умрат в пустинята през следващите четиридесет години, е едно от двете основни свидетелства, които установяват принципа ден за година в библейското пророчество — вероятно най-същественото пророческо правило, чрез което Милър бе използван, за да разкрие вестта на вечното евангелие и на първия ангел. Другото библейско свидетелство за това правило се намира в книгата на Езекиил.
And when thou hast accomplished them, lie again on thy right side, and thou shalt bear the iniquity of the house of Judah forty days: I have appointed thee each day for a year. Ezekiel 4:6.
А когато извършиш това, легни отново на десния си хълбок, и ще носиш беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; за всеки ден ти определих по една година. Езекиил 4:6.
What is often unnoticed with the two verses that established the day for a year principle is the historical context of both verses.
Това, което често остава незабелязано във връзка с двата стиха, които установиха принципа „ден за година“, е историческият контекст и на двата стиха.
After the number of the days in which ye searched the land, even forty days, each day for a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my breach of promise. Numbers 14:34.
Според числото на дните, през които съгледахте земята, именно четиридесет дни — за всеки ден по една година — ще носите беззаконията си четиридесет години и ще познаете Моето оттегляне на обещанието. Числа 14:34.
The verse in Numbers occurred at the beginning of ancient Israel and represented the rebellion of God’s covenant people, and the verse in Ezekiel occurred at the end of ancient Israel and represented the rebellion of God’s covenant people. The punishment in the beginning was death in the wilderness and the punishment at the end was slavery in their enemies’ land. The day for a year principle emphasizes the rebellion of a covenant people. Two punishments, one at the beginning and one at the ending, but both different. The first was death by attrition while journeying through the wilderness, the last was captivity and slavery in literal Babylon.
Стихът в Числа се появява в началото на древния Израил и представлява бунта на Божия заветен народ, а стихът в Езекиил се появява в края на древния Израил и представлява бунта на Божия заветен народ. Наказанието в началото беше смърт в пустинята, а наказанието в края беше робство в земята на техните врагове. Принципът ден за година подчертава бунта на един заветен народ. Две наказания — едното в началото, а другото в края, но и двете различни. Първото беше смърт чрез постепенно изтощение по време на пътуването през пустинята, а последното беше плен и робство в буквалния Вавилон.
Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel. And Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, which were of them that searched the land, rent their clothes: And they spake unto all the company of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to search it, is an exceeding good land. If the Lord delight in us, then he will bring us into this land, and give it us; a land which floweth with milk and honey. Only rebel not ye against the Lord, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence is departed from them, and the Lord is with us: fear them not. But all the congregation bade stone them with stones. And the glory of the Lord appeared in the tabernacle of the congregation before all the children of Israel. And the Lord said unto Moses, How long will this people provoke me? and how long will it be ere they believe me, for all the signs which I have showed among them? I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a greater nation and mightier than they. And Moses said unto the Lord, Then the Egyptians shall hear it, (for thou broughtest up this people in thy might from among them;) And they will tell it to the inhabitants of this land: for they have heard that thou Lord art among this people, that thou Lord art seen face to face, and that thy cloud standeth over them, and that thou goest before them, by day time in a pillar of a cloud, and in a pillar of fire by night. Now if thou shalt kill all this people as one man, then the nations which have heard the fame of thee will speak, saying, Because the Lord was not able to bring this people into the land which he sware unto them, therefore he hath slain them in the wilderness. And now, I beseech thee, let the power of my Lord be great, according as thou hast spoken, saying, The Lord is longsuffering, and of great mercy, forgiving iniquity and transgression, and by no means clearing the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the children unto the third and fourth generation. Pardon, I beseech thee, the iniquity of this people according unto the greatness of thy mercy, and as thou hast forgiven this people, from Egypt even until now. Numbers 14:5–19.
Тогава Моисей и Аарон паднаха ничком пред цялото събрание на обществото на израилевите синове. А Исус, Навиновият син, и Халев, Ефониевият син, които бяха от ония, що бяха съгледали земята, раздраха дрехите си; и говориха на цялото общество на израилевите синове, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е земя твърде, твърде добра. Ако Господ благоволи към нас, тогава ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде — земя, в която текат мляко и мед. Само не въставайте против Господа, нито се бойте от людете на земята; защото те са хляб за нас; защитата им се е оттеглила от тях, а Господ е с нас; не бойте се от тях. Но цялото общество каза да ги убият с камъни. И славата Господня се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове. И Господ каза на Моисей: Докога този народ ще Ме презира? и докога няма да Ми повярват, въпреки всички знамения, които извърших сред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги лиша от наследство; а от тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. А Моисей каза на Господа: Тогава египтяните ще чуят това, понеже Ти със силата Си изведе този народ измежду тях; и ще го кажат на жителите на тази земя; защото са чули, че Ти, Господи, си сред този народ, че Ти, Господи, се явяваш лице в лице, че Твоят облак стои над тях и че вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. Сега, ако погубиш целия този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Твоята слава, ще говорят, казвайки: Понеже Господ не можа да въведе този народ в земята, за която им се закле, затова ги умъртви в пустинята. И сега, моля Те, нека силата на моя Господ се яви велика, както си говорил, казвайки: Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя виновния ненаказан, като въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение. Прости, моля Те, беззаконието на този народ според величието на Твоята милост, както си прощавал на този народ от Египет досега. Числа 14:5–19.
The history represented in these verses became a biblical symbol that is called “the day of provocation.” The “day of provocation” is referenced in Psalm ninety-five, Jeremiah thirty-two and Hebrews three, but we will not address that symbol at this time. There is an important principle identified in the previous passage that must be recognized. The principle is also illustrated by the prophet Samuel, Lucifer, Ellen White and of course Moses in this passage.
Историята, представена в тези стихове, се превърна в библейски символ, наречен „денят на раздразнението“. „Денят на раздразнението“ се споменава в Псалом деветдесет и пети, Еремия тридесет и втора и Евреи трета, но към този символ сега няма да се спираме. В предходния откъс е посочен важен принцип, който трябва да бъде разпознат. Този принцип е илюстриран също от пророк Самуил, Луцифер, Елън Уайт и, разбира се, от Моисей в този откъс.
And said unto him, Behold, thou art old, and thy sons walk not in thy ways: now make us a king to judge us like all the nations. But the thing displeased Samuel, when they said, Give us a king to judge us. And Samuel prayed unto the Lord. And the Lord said unto Samuel, Hearken unto the voice of the people in all that they say unto thee: for they have not rejected thee, but they have rejected me, that I should not reign over them. According to all the works which they have done since the day that I brought them up out of Egypt even unto this day, wherewith they have forsaken me, and served other gods, so do they also unto thee. Now therefore hearken unto their voice: howbeit yet protest solemnly unto them, and show them the manner of the king that shall reign over them. And Samuel told all the words of the LORD unto the people that asked of him a king. And he said, This will be the manner of the king that shall reign over you: He will take your sons, and appoint them for himself, for his chariots, and to be his horsemen; and some shall run before his chariots. And he will appoint him captains over thousands, and captains over fifties; and will set them to ear his ground, and to reap his harvest, and to make his instruments of war, and instruments of his chariots. And he will take your daughters to be confectionaries, and to be cooks, and to be bakers. And he will take your fields, and your vineyards, and your oliveyards, even the best of them, and give them to his servants. And he will take the tenth of your seed, and of your vineyards, and give to his officers, and to his servants. And he will take your menservants, and your maidservants, and your goodliest young men, and your asses, and put them to his work. He will take the tenth of your sheep: and ye shall be his servants. And ye shall cry out in that day because of your king which ye shall have chosen you; and the Lord will not hear you in that day. Nevertheless the people refused to obey the voice of Samuel; and they said, Nay; but we will have a king over us; That we also may be like all the nations; and that our king may judge us, and go out before us, and fight our battles. And Samuel heard all the words of the people, and he rehearsed them in the ears of the Lord. And the Lord said to Samuel, Hearken unto their voice, and make them a king. And Samuel said unto the men of Israel, Go ye every man unto his city. 1 Samuel 8:5–22.
И му казаха: Ето, ти си остарял, а синовете ти не ходят в твоите пътища; затова сега постави ни цар, който да ни съди, както е у всичките народи. Но това нещо не се хареса на Самуил, когато казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа във всичко, що ти казват; защото не тебе отхвърлиха, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. Според всички дела, които вършеха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, с които Ме оставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. И тъй, послушай гласа им; само че ги предупреди тържествено и им покажи какъв ще бъде обичаят на царя, който ще царува над тях. И Самуил каза всички думи Господни на народа, който искаше от него цар. И каза: Такъв ще бъде обичаят на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги поставя за себе си при колесниците си и за свои конници; и някои ще тичат пред колесниците му. И ще си поставя хилядници и петдесетници; и ще ги поставя да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват бойните му оръжия и принадлежностите на колесниците му. Ще взема и дъщерите ви да бъдат миропомазвачки, готвачки и пекарки. Ще взема и нивите ви, и лозята ви, и маслиновите ви градини, най-добрите от тях, и ще ги даде на слугите си. И ще взема десятъка от семето ви и от лозята ви, и ще го даде на своите сановници и на слугите си. Ще взема и слугите ви, и слугините ви, и най-добрите ви млади мъже, и ослите ви, и ще ги употреби за своята работа. Ще взема десятъка от дребния ви добитък; и вие ще бъдете негови слуги. И тогава ще викате поради царя си, когото сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в онзи ден. При все това народът отказа да послуша гласа на Самуил; и казаха: Не, но цар ще има над нас, за да бъдем и ние като всичките народи; и царят ни да ни съди, и да излиза пред нас, и да воюва в битките ни. И Самуил чу всички думи на народа и ги повтори в слуха на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си всеки в града си. 1 Царе 8:5–22.
In this passage ancient Israel rejected God as their king, and the history points forward to the time when they proclaimed they had no king but Caesar. They rejected God’s theocracy, and insisted that they be given a king from their own people, only to ultimately proclaim that their king was a Roman king. The Roman king in the last days is the pope of Rome.
В този пасаж древният Израил отхвърли Бога като свой цар, а историята сочи напред към времето, когато те заявиха, че нямат друг цар освен кесаря. Те отхвърлиха Божията теокрация и настояха да им бъде даден цар измежду собствения им народ, само за да провъзгласят в крайна сметка, че техният цар е римски цар. Римският цар в последните дни е римският папа.
But they cried out, Away with him, away with him, crucify him. Pilate saith unto them, Shall I crucify your King? The chief priests answered, We have no king but Caesar. John 19:15.
Но те извикаха: Махни Го, махни Го, разпни Го. Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: Нямаме цар освен Цезаря. Йоан 19:15.
The rejection of the theocracy was so offensive and personal to Samuel that he understood it as a rejection of his prophetic office. But God made sure that Samuel understood that their rejection was of God, and not the prophet. These two passages which set forth Moses’ and Samuel’s prophetic relationship to the rebellion of ancient Israel, the punishment for the rebellion that followed was not the end for ancient Israel. There was still a group represented by Joshua and Caleb that would enter the Promised Land, and in the story of Samuel the end of ancient Israel was at the conclusion of Israel’s kings, not the beginning.
Отхвърлянето на теокрацията беше тъй оскърбително и лично за Самуил, че той го разбра като отхвърляне на своето пророческо служение. Но Бог се погрижи Самуил да разбере, че тяхното отхвърляне беше насочено към Бога, а не към пророка. Тези два откъса, които излагат пророческата връзка на Моисей и Самуил с бунта на древния Израил, показват, че наказанието за последвалия бунт не беше краят за древния Израил. Все още имаше една група, представена от Исус Навин и Халев, която щеше да влезе в Обетованата земя, а в разказа за Самуил краят на древния Израил беше при заключението на царете на Израил, а не в началото.
Moses reasoned with God to continue to work with ancient Israel, for Moses reasoned to bring them to a conclusion at that point would misrepresent the sacred history of the deliverance of His people and His promise to lead them into the land God had promised to Abraham. The point here is that God chooses to allow rebellion to both occur and continue when He intends to use the rebellion as witness of the truth.
Моисей увещаваше Бога да продължи да действа с древния Израил, защото Моисей разсъждаваше, че да ги доведе до край в онзи момент би представило погрешно свещената история на избавлението на Неговия народ и Неговото обещание да ги въведе в земята, която Бог беше обещал на Авраам. Същността тук е, че Бог избира да допусне бунтът както да се прояви, така и да продължи, когато възнамерява да използва този бунт като свидетелство за истината.
The attitude of righteous indignation manifested by Samuel was also manifested by Ellen White.
Отношението на праведно негодувание, проявено от Самуил, бе проявено също и от Елън Уайт.
“Never before have I seen among our people such firm self-complacency and unwillingness to accept and acknowledge light as was manifested at Minneapolis. I have been shown that not one of the company who cherished the spirit manifested at that meeting would again have clear light to discern the preciousness of the truth sent them from heaven until they humbled their pride and confessed that they were not actuated by the Spirit of God, but that their minds and hearts were filled with prejudice. The Lord desired to come near to them, to bless them and heal them of their backslidings, but they would not hearken. They were actuated by the same spirit that inspired Korah, Dathan, and Abiram. Those men of Israel were determined to resist all evidence that would prove them to be wrong, and they went on and on in their course of disaffection until many were drawn away to unite with them.
„Никога преди не съм виждала сред нашия народ такава твърда самодоволност и такова нежелание да се приеме и признае светлината, каквото се прояви в Минеаполис. Беше ми показано, че нито един от онези, които таяха духа, проявен на това събрание, не би могъл отново да има ясна светлина, за да разпознае скъпоценността на истината, изпратена им от небето, докато не смири гордостта си и не изповяда, че не е бил движен от Божия Дух, а че умът и сърцето му са били изпълнени с предразсъдък. Господ желаеше да се приближи към тях, да ги благослови и да ги изцели от техните отстъпления, но те не искаха да послушат. Те бяха движени от същия дух, който вдъхновяваше Корей, Датан и Авирон. Тези израилеви мъже бяха решени да се противопоставят на всяко доказателство, което би показало, че грешат, и продължаваха, и продължаваха по пътя на своето отчуждение, докато мнозина не бяха отвлечени, за да се присъединят към тях.“
“Who were these? Not the weak, not the ignorant, not the unenlightened. In that rebellion there were two hundred and fifty princes famous in the congregation, men of renown. What was their testimony? ‘all the congregation are holy, every one of them, and the Lord is among them: wherefore then lift ye up yourselves above the congregation of the Lord?’ [Numbers 16:3]. When Korah and his companions perished under the judgment of God, the people whom they had deceived saw not the hand of the Lord in this miracle. The whole congregation the next morning charged Moses and Aaron, ‘Ye have killed the people of the Lord’ [verse 41], and the plague was upon the congregation, and more than fourteen thousand perished.
„Кои бяха тези? Не слабите, не невежите, не непросветените. В този бунт имаше двеста и петдесет князе, прочути в обществото, мъже с име. Какво беше тяхното свидетелство? „цялото общество са свети, всеки един от тях, и Господ е между тях; защо тогава се въздигате над Господното общество?“ [Числа 16:3]. Когато Корей и неговите съучастници загинаха под Божия съд, народът, който те бяха измамили, не видя в това чудо ръката на Господа. Цялото общество на следващата сутрин обвини Мойсей и Аарон: „Вие убихте Господния народ“ [стих 41], и морът порази обществото, и загинаха повече от четиринадесет хиляди.“
“When I purposed to leave Minneapolis, the angel of the Lord stood by me and said: ‘Not so; God has a work for you to do in this place. The people are acting over the rebellion of Korah, Dathan, and Abiram. I have placed you in your proper position, which those who are not in the light will not acknowledge; they will not heed your testimony; but I will be with you; My grace and power shall sustain you. It is not you they are despising, but the messengers and the message I send to My people. They have shown contempt for the word of the Lord. Satan has blinded their eyes and perverted their judgment; and unless every soul shall repent of this their sin, this unsanctified independence that is doing insult to the Spirit of God, they will walk in darkness. I will remove the candlestick out of his place except they repent and be converted, that I should heal them. They have obscured their spiritual eyesight. They would not that God would manifest His Spirit and His power; for they have a spirit of mockery and disgust at My word. Lightness, trifling, jesting, and joking are daily practiced. They have not set their hearts to seek Me. They walk in the sparks of their own kindling, and unless they repent they shall lie down in sorrow. Thus saith the Lord: Stand at your post of duty; for I am with thee, and will not leave thee nor forsake thee.’ These words from God I have not dared to disregard.” The 1888 Materials, 1067.
„Когато възнамерявах да напусна Минеаполис, ангелът Господен застана до мен и каза: „Не така; Бог има дело за теб да извършиш на това място. Народът постъпва отново като при бунта на Корей, Датан и Авирон. Аз те поставих на твоето надлежно място, което онези, които не са в светлината, няма да признаят; те няма да се вслушат в твоето свидетелство; но Аз ще бъда с теб; Моята благодат и сила ще те поддържат. Не теб презират те, а вестителите и вестта, която изпращам на Моя народ. Те показаха презрение към словото Господне. Сатана е заслепил очите им и е извратил преценката им; и ако всяка душа не се покае за този свой грях, тази неосветена независимост, която оскърбява Божия Дух, те ще ходят в тъмнина. Ще отместя светилника му от мястото му, ако не се покаят и не се обърнат, за да ги изцеля. Те са замъглили духовното си зрение. Те не желаят Бог да изяви Своя Дух и Своята сила; защото имат дух на присмех и погнуса към Моето слово. Лекомислие, празнословие, закачки и шеги се практикуват ежедневно. Те не са насочили сърцата си да Ме търсят. Те ходят в искрите на собствения си огън и ако не се покаят, ще легнат в скръб. Така казва Господ: Стой на поста на своя дълг; защото Аз съм с теб и няма да те оставя, нито ще те изоставя.“ Тези думи от Бога не съм дръзнала да пренебрегна.“ The 1888 Materials, 1067.
Sister White paralleled Samuel’s attitude and was told to remain with the rebels and their rebellion and “stand at” the “post” of her “duty.” She was commanded to stand her post, after she (the prophetess) had determined to leave the rebels and their rebellion unto themselves.
Сестра Уайт бе съпоставена с отношението на Самуил и ѝ бе казано да остане с бунтовниците и техния бунт и да „стои на“ „поста“ на своя „дълг“. Бе ѝ заповядано да стои на поста си, след като тя (пророчицата) бе решила да остави бунтовниците и техния бунт на самите тях.
The rule of first mention, which is a primary component of the principle of Alpha and Omega, identifies that the first time a subject is mentioned is of supreme importance. Connected with the very beginning of Lucifer’s rebellion was the fact that if God had wanted to, He had all the power necessary to eliminate Lucifer at Lucifer’s very first selfish thought that had originated within Lucifer’s mind. God could have removed Lucifer from the creation and He has the power that had He chosen to do so, He could have done it in such a fashion that no other angels would have even known what had happened. Of course, He did not do that, for among other things it would have been a denial of His character, but He does possess the creative power that would have allowed Him to do that very thing. But he didn’t do it. He patiently allowed the rebellion to become part of the witness of His character, part of the testimony of the controversy that had begun in heaven and was to ultimately come to the earth. This is what Moses’ dialogue accomplished for ancient Israel. God allowed the generation of rebels to die in the wilderness and used that history as a biblical example to further the truths connected with the everlasting gospel.
Правилото за първото споменаване, което е основен съставен елемент от принципа Алфа и Омега, определя, че първият път, когато даден предмет е споменат, е от върховно значение. Със самото начало на бунта на Луцифер бе свързан фактът, че, ако Бог бе пожелал, Той е притежавал цялата необходима сила, за да унищожи Луцифер още при първата себична мисъл, възникнала в ума на Луцифер. Бог би могъл да отстрани Луцифер от творението и Той има силата така, че, ако бе избрал да стори това, би могъл да го извърши по такъв начин, че никой от другите ангели дори да не узнае какво е станало. Разбира се, Той не направи това, защото, наред с други неща, това би било отричане на Неговия характер, но Той действително притежава творческата сила, която би Му позволила да извърши именно това. Но Той не го направи. Търпеливо позволи бунтът да стане част от свидетелството за Неговия характер, част от доказателството в спора, който бе започнал на небето и трябваше в крайна сметка да дойде на земята. Това постигна диалогът на Моисей за древния Израил. Бог позволи поколението на бунтовниците да измре в пустинята и използва тази история като библейски пример, за да утвърди по-нататък истините, свързани с вечното благовестие.
So too, with the rejection of God as king in the days of Samuel. Samuel was instructed to go ahead and stand his post of duty, in spite of Samuel’s personal convictions and prophetic knowledge. This element of God’s prophetic and historical oversight is also recognized in the rebuilding of the temple after the Babylonian captivity. God predicted and governed every element of the seventy years of captivity; the return to Jerusalem, the rebuilding of Jerusalem, the temple and the streets and walls. He set forth the time prophecies that identified when they would be freed from captivity. He identified how many decrees there would be to mark the beginning of the twenty-three hundred years. He identified Cyrus by name, the heathen king that would begin the process with the first decree. All the elements of rebuilding Jerusalem and the temple were specifically identified and He raised up righteous men and prophets to accomplish the work.
Така беше и при отхвърлянето на Бога като Цар в дните на Самуил. На Самуил бе наредено да продължи напред и да заеме поста на дълга си въпреки личните си убеждения и пророческото си знание. Този елемент на Божия пророчески и исторически надзор се разпознава и при възстановяването на храма след вавилонския плен. Бог предсказа и управляваше всеки елемент от седемдесетте години пленничество; завръщането в Ерусалим, възстановяването на Ерусалим, храма, улиците и стените. Той изложи времевите пророчества, които посочваха кога те ще бъдат освободени от пленничество. Той посочи колко указа ще има, за да отбележат началото на двете хиляди и триста години. Той назова по име Кир, езическия цар, който щеше да започне процеса с първия указ. Всички елементи на възстановяването на Ерусалим и на храма бяха конкретно определени и Той издигна праведни мъже и пророци, за да извършат делото.
In spite of all the obvious divine prophetic foreknowledge and intervention, the rebellion that had led to the captivity in Babylon had already brought to a conclusion His personal presence with the people of God. The shekinah glory never returned to the temple that was rebuilt. The entire history was employed to provide prophetic structure to the history at the end of the world, though the temple never again was blessed by the presence of the shekinah in the Most Holy Place. In that sense, the temple that was rebuilt was testimony not of God’s presence, but of Israel’s rebellion. Yet the prophets of that history, like as Samuel and Sister White at Minneapolis continued to serve in the capacity of prophets.
Въпреки цялото очевидно божествено пророческо предузнание и намеса, бунтът, довел до вавилонския плен, вече бе довел до край Неговото лично присъствие с Божия народ. Славата на шекина никога не се завърна в храма, който бе възстановен. Цялата тази история бе употребена, за да осигури пророческа структура за историята в края на света, макар че храмът никога повече не бе благословен от присъствието на шекина в Пресвятото място. В този смисъл възстановеният храм бе свидетелство не за Божието присъствие, а за бунта на Израил. И все пак пророците в тази история, както Самуил и Сестра Уайт в Минеаполис, продължиха да служат в качеството си на пророци.
The rebellion of Lucifer is the first thing mentioned in the great controversy between Christ and Satan, and God allowed the rebellion to continue for His own purposes. Samuel, in spite of his righteous indignation against Israel’s desire to be like the other nations was directed to participate in anointing the first two kings. And the prophets of God participated in rebuilding God’s temple, the temple that would never again have the shekinah presence of God.
Бунтът на Луцифер е първото нещо, споменато във великата борба между Христос и Сатана, и Бог допусна бунтът да продължи заради Своите собствени цели. Самуил, въпреки праведното си негодувание срещу желанието на Израил да бъде като другите народи, бе насочен да участва в помазването на първите двама царе. И Божиите пророци участваха във възстановяването на Божия храм, храма, който никога повече нямаше да има шекина-присъствието на Бога.
Those that employ their “dishes of fables” against the prophetic Word, in an attempt to cover up the rebellion of Adventism in 1863, and who choose to base their argument upon the logic that if anything happened wrong in 1863, the prophetess would have forbidden it, are willfully ignorant of the first principle that is identified in the very first mention of rebellion against God. God allows rebellion for His own purposes and if He chooses for His prophets to remain neutral or silent in the rebellions that might arrive, that is His choice.
Онези, които използват своите „панички с басни“ срещу пророческото Слово, в опит да прикрият бунта на адвентизма през 1863 година, и които избират да основат своя довод върху логиката, че ако през 1863 година се е случило нещо неправилно, пророчицата би го забранила, съзнателно пренебрегват първия принцип, който е посочен още при самото първо споменаване на бунт срещу Бога. Бог допуска бунта за Своите Собствени цели и ако Той избере Неговите пророци да останат неутрални или безмълвни в бунтовете, които могат да възникнат, това е Негов избор.
As we begin to consider the testing process of 1844 through 1863, that has been typified by the ten tests ancient Israel failed after they crossed the Red Sea, it is essential to understand this biblical fact. God’s prophets function as His prophets in times of obedience and disobedience, and at times they do not protest issues that would appear on the surface as something a prophet would be expected to protest. At times they are obviously aware of the rebellion but are restrained and at other times the Lord holds His hand over their eyes in regard to the rebellion. When that perspective is recognized, 1863 becomes a significant waymark in the history of the sixth kingdom of Bible prophecy, for both the horn of Protestantism and the horn of Republicanism.
Когато започваме да разглеждаме процеса на изпитване от 1844 до 1863 г., който е бил предобразен от десетте изпитания, в които древният Израил се провали, след като премина Червено море, е съществено да разберем този библейски факт. Божиите пророци изпълняват служението си като Негови пророци както във времена на послушание, така и на непослушание, и понякога не се противопоставят на въпроси, които на пръв поглед изглеждат като нещо, срещу което би се очаквало един пророк да протестира. Понякога те очевидно са наясно с бунта, но са възпирани, а в други случаи Господ държи ръката Си над очите им по отношение на бунта. Когато тази гледна точка бъде разпозната, 1863 г. се превръща в значим ориентир в историята на шестото царство от библейското пророчество — както за рога на протестантизма, така и за рога на републиканизма.
I have also spoken by the prophets, and I have multiplied visions, and used similitudes, by the ministry of the prophets. Hosea 12:10.
Говорих и чрез пророците, и умножих виденията, и чрез служението на пророците употребих подобия. Осия 12:10.