Sister White addresses several times that the passage in Isaiah which Jesus read in the synagogue at Nazareth, not only announced His work, but typified our work. The perfect fulfillment of that anointed work is accomplished by those who make up the ensign of the one hundred and forty-four thousand.
Сестра Уайт нееднократно посочва, че откъсът в Исая, който Исус прочете в синагогата в Назарет, не само възвести Неговото дело, но и предобразяваше нашето дело. Съвършеното изпълнение на това помазано дело се осъществява от онези, които съставляват знамето на сто четиридесет и четирите хиляди.
The spirit of the Lord God is upon me; because the Lord hath anointed me to preach good tidings unto the meek; he hath sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and the opening of the prison to them that are bound; To proclaim the acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God; to comfort all that mourn; To appoint unto them that mourn in Zion, to give unto them beauty for ashes, the oil of joy for mourning, the garment of praise for the spirit of heaviness; that they might be called trees of righteousness, the planting of the Lord, that he might be glorified. And they shall build the old wastes, they shall raise up the former desolations, and they shall repair the waste cities, the desolations of many generations. And strangers shall stand and feed your flocks, and the sons of the alien shall be your plowmen and your vinedressers. But ye shall be named the Priests of the Lord: men shall call you the Ministers of our God: ye shall eat the riches of the Gentiles, and in their glory shall ye boast yourselves. For your shame ye shall have double; and for confusion they shall rejoice in their portion: therefore in their land they shall possess the double: everlasting joy shall be unto them. Isaiah 61:1–7.
Духът на Господа Бога е върху Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествувам на кротките; пратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася свобода на пленниците и отваряне на тъмницата на вързаните; да проглася благоприятната Господня година и деня на въздаянието на нашия Бог; да утеша всички, които жалят; да наредя за жалеещите в Сион, да им дам венец вместо пепел, елей на радост вместо плач, дреха на хваление вместо унил дух; за да се нарекат дървета на правдата, насаждение от Господа, за да се прослави Той. И те ще съградят древните развалини, ще издигнат предишните запустения и ще обновят разорените градове, запустенията на много поколения. И чужденци ще стоят и ще пасат стадата ви, и синовете на чужденеца ще бъдат ваши орачи и ваши лозари. А вие ще се наречете свещеници Господни; ще ви назовават служители на нашия Бог; ще ядете богатството на народите и с тяхната слава ще се хвалите. Вместо срама си ще имате двойно, и вместо посрамване ще се радват на дела си; затова в земята си ще притежават двойно; вечна радост ще бъде за тях. Исая 61:1–7.
In the previous article we began to identify the “hour, month, day and year” that made up the time prophecy of three hundred and ninety-one years and fifteen days. Time is no longer, so the four expressions of time must be applied symbolically in the latter days, when the prophetic characteristics of the first and second woes are repeated in the third woe. The “year” is “the acceptable year of the Lord,” and it is also “the day of vengeance of our God.”
В предишната статия започнахме да определяме „часа, месеца, деня и годината“, които съставяха времепророчеството от триста деветдесет и една години и петнадесет дни. Време вече няма, следователно четирите израза за време трябва да бъдат приложени символично в последните дни, когато пророческите характеристики на първото и второто горко се повтарят в третото горко. „Годината“ е „благоприятната Господня година“, а също и „денят на възмездието на нашия Бог“.
The “day,” is “the day of calamity,” a day of recompense, and vengeance, as set forth by Moses.
„Денят“ е „денят на бедствието“ — ден на въздаяние и отмъщение, както е изложено от Моисей.
To me belongeth vengeance, and recompense; their foot shall slide in due time: for the day of their calamity is at hand, and the things that shall come upon them make haste. Deuteronomy 32:35.
На Мене принадлежи отмъщението и въздаянието; кракът им ще се подхлъзне на времето си; защото денят на тяхната погибел е близо, и онова, което ще дойде върху тях, бърза. Второзаконие 32:35.
In Isaiah it is the “acceptable year” and the “day of vengeance,” and the day of vengeance is Moses’ “day of calamity” where Laodicea’s foot slides as they receive recompense and vengeance. The hour of the great earthquake, the day of calamity, the acceptable year and the first month all align with the Sunday law. The word “month” in Joel is an added word, but the added word is correct. The translators added the word “month” in agreement with the truth that the latter rain came in the first month.
В Исая това са „благоприятната година“ и „денят на възмездието“, а денят на възмездието е Моисеевият „ден на бедствието“, когато кракът на Лаодикия се подхлъзва, докато те получават отплата и възмездие. Часът на голямото земетресение, денят на бедствието, благоприятната година и първият месец всички съвпадат със закона за неделята. Думата „месец“ в Йоил е добавена дума, но тази добавена дума е правилна. Преводачите са добавили думата „месец“ в съгласие с истината, че късният дъжд е дошъл в първия месец.
Be glad then, ye children of Zion, and rejoice in the Lord your God: for he hath given you the former rain moderately, and he will cause to come down for you the rain, the former rain, and the latter rain in the first month. Joel 2:23.
И тъй, веселете се, синове на Сион, и радвайте се в Господа, вашия Бог; защото Той ви даде ранния дъжд с мярка и ще направи да слезе за вас дъждът — ранният и късният дъжд — в първия месец. Йоил 2:23.
The word “month” is an interpretation, not part of the original inspired text. The Hebrew simply says the rains will come “in the first” or “as at the first”—meaning God will restore the rains in their proper season, just like in former times. Sister White repeatedly aligns the Millerite movement of 1840 to 1844 with Pentecost to describe the latter rain in the latter days. The latter rain comes “as at the first,” which was Pentecost, which Sister White repeatedly aligns with the Sunday law.
Думата „месец“ е тълкуване, а не част от първоначалния вдъхновен текст. Еврейският просто казва, че дъждовете ще дойдат „в началото“ или „както в началото“ — тоест Бог ще възстанови дъждовете в техния надлежен сезон, точно както в предишни времена. Сестра Уайт многократно съотнася Милеритовото движение от 1840 до 1844 година с Петдесетница, за да опише късния дъжд в последните дни. Късният дъжд идва „както в началото“, а това беше Петдесетница, която Сестра Уайт многократно съотнася със неделния закон.
“The angel who unites in the proclamation of the third angel’s message is to lighten the whole earth with his glory. A work of world-wide extent and unwonted power is here foretold. The advent movement of 1840–44 was a glorious manifestation of the power of God; the first angel’s message was carried to every missionary station in the world, and in some countries there was the greatest religious interest which has been witnessed in any land since the Reformation of the sixteenth century; but these are to be exceeded by the mighty movement under the last warning of the third angel.
„Ангелът, който се присъединява към прогласяването на вестта на третия ангел, трябва да освети цялата земя със славата си. Тук е предсказано дело със световен обхват и необичайна мощ. Адвентното движение от 1840–44 г. беше славно проявление на Божията сила; вестта на първия ангел беше занесена до всяка мисионска станция по света, а в някои страни имаше най-големия религиозен интерес, на който е ставала свидетел която и да е земя от Реформацията на шестнадесети век насам; но всичко това ще бъде надминато от могъщото движение под последното предупреждение на третия ангел.“
“The work will be similar to that of the Day of Pentecost. As the ‘former rain’ was given, in the outpouring of the Holy Spirit at the opening of the gospel, to cause the upspringing of the precious seed, so the ‘latter rain’ will be given at its close for the ripening of the harvest. ‘Then shall we know, if we follow on to know the Lord: His going forth is prepared as the morning; and He shall come unto us as the rain, as the latter and former rain unto the earth.’ Hosea 6:3. ‘Be glad then, ye children of Zion, and rejoice in the Lord your God: for He hath given you the former rain moderately, and He will cause to come down for you the rain, the former rain, and the latter rain.’ Joel 2:23. ‘In the last days, saith God, I will pour out of My Spirit upon all flesh.’ ‘And it shall come to pass, that whosoever shall call on the name of the Lord shall be saved.’ Acts 2:17, 21.
„Делото ще бъде подобно на това в деня на Петдесетница. Както „ранният дъжд“ бе даден в изливането на Светия Дух при началото на благовестието, за да предизвика поникването на скъпоценното семе, така и „късният дъжд“ ще бъде даден при неговия завършек за узряването на жетвата. „И тъй, ще познаем, ако следваме да познаем Господа; излизането Му е приготвено като зората; и Той ще дойде при нас като дъжд, като късен и ранен дъжд на земята.“ Осия 6:3. „И тъй, радвайте се, синове Сионови, и веселете се в Господа, вашия Бог; защото Той ви даде ранния дъжд умерено и ще направи да слезе за вас дъждът, ранният и късният дъжд.“ Йоил 2:23. „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си върху всяка твар.“ „И всеки, който призове името на Господа, ще се спаси.“ Деяния 2:17, 21.
“The great work of the gospel is not to close with less manifestation of the power of God than marked its opening. The prophecies which were fulfilled in the outpouring of the former rain at the opening of the gospel are again to be fulfilled in the latter rain at its close. Here are ‘the times of refreshing’ to which the apostle Peter looked forward when he said: ‘Repent ye therefore, and be converted, that your sins may be blotted out, when the times of refreshing shall come from the presence of the Lord; and He shall send Jesus.’ Acts 3:19, 20.” The Great Controversy, 611.
„Великото дело на евангелието не трябва да завърши с по-малка изява на Божията сила, отколкото беляза неговото начало. Пророчествата, които се изпълниха при изливането на ранния дъжд в началото на евангелието, отново трябва да се изпълнят при късния дъжд в неговия край. Тук са „времената на освежаване“, към които апостол Петър гледаше напред, когато каза: „И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, та да дойдат времена на освежаване от лицето на Господа; и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос.“ Деян. 3:19, 20.“ Великата борба, 611.
Pentecost was the "opening" or the "beginning" of the gospel work and the latter rain at the "close" is the "ending." The first represents the last. The first month is identifying the outpouring of the Holy Spirit at the Sunday law.
Петдесетница беше „откриването“ или „началото“ на евангелското дело, а късният дъжд при „края“ е „завършекът“. Първото представя последното. Първият месец идентифицира изливането на Светия Дух при неделния закон.
“Not one of us will ever receive the seal of God while our characters have one spot or stain upon them. It is left with us to remedy the defects in our characters, to cleanse the soul temple of every defilement. Then the latter rain will fall upon us as the early rain fell upon the disciples on the Day of Pentecost. …
„Никой от нас никога няма да получи Божия печат, докато върху характера ни има и едно петно или недостатък. На нас е оставено да отстраним недостатъците в характерите си, да очистим храма на душата от всяко осквернение. Тогава късният дъжд ще падне върху нас, както ранният дъжд падна върху учениците в деня на Петдесетница. …“
“What are you doing, brethren, in the great work of preparation? Those who are uniting with the world are receiving the worldly mold and preparing for the mark of the beast. Those who are distrustful of self, who are humbling themselves before God and purifying their souls by obeying the truth these are receiving the heavenly mold and preparing for the seal of God in their foreheads. When the decree goes forth and the stamp is impressed, their character will remain pure and spotless for eternity.” Testimonies, volume 5, 214, 216.
„Какво вършите, братя, в това велико дело на приготовление? Онези, които се съединяват със света, приемат светския отпечатък и се подготвят за белега на звяра. А онези, които не се уповават на себе си, които се смиряват пред Бога и очистват душите си чрез послушание към истината — те приемат небесния отпечатък и се подготвят за Божия печат на челата си. Когато указът бъде издаден и отпечатъкът бъде положен, техният характер ще остане чист и неопетнен за вечността.“ Свидетелства, том 5, 214, 216.
The first “month” is the Sunday law, the “hour” of the great earthquake is the Sunday law, the “day” of calamity, recompense and vengeance is the Sunday law and the acceptable “year” is the Sunday law. The one hundred and fifty years of the prophecy of the first woe concludes at the Sunday law, where the three hundred and ninety-one years and fifteen days begins.
Първият „месец“ е неделният закон, „часът“ на голямото земетресение е неделният закон, „денят“ на бедствие, въздаяние и отмъщение е неделният закон, и благоприятната „година“ е неделният закон. Сто и петдесетте години от пророчеството за първото горко завършват при неделния закон, където започват триста деветдесет и едната години и петнадесетте дни.
Saying to the sixth angel which had the trumpet, Loose the four angels which are bound in the great river Euphrates. And the four angels were loosed, which were prepared for an hour, and a day, and a month, and a year, for to slay the third part of men. Revelation 9:14, 15.
казвайки на шестия ангел, който имаше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И четирите ангела бяха развързани, които бяха приготвени за час, и ден, и месец, и година, за да избият третата част от човеците. Откровение 9:14, 15.
The “four angels” that were “bound in the great river Euphrates” are “loosed” at the hour of the Sunday law. They have been prophetically “prepared” for the hour, day, month and year of the second woe to slay the third part of men. The United States is slain as the sixth kingdom of Bible prophecy at the Sunday law, and the United States is one third of the three fold union that is established at the Sunday law. The second woe is repeated in the third woe, just as the second angel is repeated in the third angel.
„Четирите ангела“, които бяха „вързани при голямата река Ефрат“, се „развързват“ в часа на неделния закон. Те са били пророчески „приготвени“ за часа, деня, месеца и годината на второто горко, за да избият третата част от човеците. Съединените щати биват поразени като шестото царство на библейското пророчество при неделния закон, а Съединените щати са една трета от тройния съюз, който се установява при неделния закон. Второто горко се повтаря в третото горко, както вторият ангел се повтаря в третия ангел.
Those four winds were released at 9/11, marking the beginning of the sealing of the one hundred and forty-four thousand, and immediately thereafter restrained. When those represented in Isaiah sixty-one who mourn are comforted, they are comforted with the full out pouring of the Comforter at the Sunday law, which is also the “hour” of the great earthquake. Those who mourn in the acceptable year, are the very same who are mourning in Ezekiel nine who receive the seal of God. Jesus began His ministry by citing Isaiah sixty-one, and Sister White aligns His pronouncement with our work.
Тези четири ветрове бяха пуснати на 11 септември, отбелязвайки началото на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, и непосредствено след това бяха възпрени. Когато онези, представени в Исая шестдесет и първа глава, които скърбят, бъдат утешени, те биват утешени с пълното изливане на Утешителя при неделния закон, което е също и „часът“ на голямото земетресение. Онези, които скърбят в благоприятната година, са същите, които скърбят в Езекиил девета глава и които получават Божия печат. Исус започна Своето служение, като цитира Исая шестдесет и първа глава, а сестра Уайт съпоставя Неговото изявление с нашето дело.
“Christ announced his mission to the world when, in the synagogue at Nazareth, he read from the prophecy of Isaiah: ‘The Spirit of the Lord is upon me, because he hath anointed me to preach the Gospel to the poor; he hath sent me to heal the broken-hearted, to preach deliverance to the captives, and recovering of sight to the blind, to set at liberty them that are bruised, to preach the acceptable year of the Lord.’ What a work was before him!—To preach the acceptable year of the Lord. This period embraces age after age, extends from century to century, while probation shall last. God is waiting to hear the asking and knocking; watching to see humanity draw nigh unto him, who alone can help us. He longs to forgive their sins, to receive them as his own. He will receive every contrite soul who comes to him; for it was to do this work that God anointed his only-begotten Son.
„Христос възвести Своята мисия пред света, когато в синагогата в Назарет прочете от пророчеството на Исая: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да проповядвам благовестието на бедните; пратил Ме е да изцелявам съкрушените по сърце, да проповядвам освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проповядвам благоприятната Господня година.“ Какво дело стоеше пред Него! — Да проповядва благоприятната Господня година. Този период обхваща век след век, простира се от столетие до столетие, докато трае изпитателното време. Бог очаква да чуе молбата и хлопането; наблюдава, за да види човечеството да се приближава към Него, Който единствен може да ни помогне. Той копнее да прости греховете им, да ги приеме като Свои. Той ще приеме всяка съкрушена душа, която идва при Него; защото именно за да извърши това дело Бог помаза Своя Единороден Син.“
“But why did not Christ finish the statement recorded in Isaiah? Why did he omit the clause, ‘and the day of vengeance of our God’? The latter portion of this sentence was just as much truth as the first part; and Christ did not deny the truth by his silence, by withholding a portion of his own words given to his chosen prophet. But this last clause was that upon which his hearers delighted to dwell, and which they were inclined to practice, pronouncing judgment upon all who were not of their religious faith. Instead of giving to the people words of truth and righteousness and forgiveness, they had taught them that God hated all the heathen world. The paternal character of God had been misrepresented, and buried beneath human traditions. Signs of the Times, January 14, 1897.
„Но защо Христос не довърши изречението, записано в Исая? Защо пропусна израза: „и деня на въздаянието от нашия Бог“? Последната част на това изречение беше също тъй истина, както и първата част; и Христос не отрече истината чрез Своето мълчание, като задържа част от собствените Си думи, дадени на Своя избран пророк. Но тази последна клауза беше именно онази, върху която Неговите слушатели с наслада се спираха и която бяха склонни да прилагат, произнасяйки съд над всички, които не бяха от тяхната религиозна вяра. Вместо да дават на народа думи на истина, правда и прошка, те го бяха учили, че Бог мрази целия езически свят. Бащинският характер на Бога беше представен погрешно и погребан под човешки предания. Signs of the Times, January 14, 1897.
“The mission of the people of God in this age is outlined in the words of inspiration that describe the work of the Messiah: ‘The spirit of the Lord God is upon me, because the Lord hath anointed me to preach good tidings unto the meek; he hath sent me to heal the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and the opening of the prison to them that are bound; to proclaim the acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God; to comfort all that mourn, to appoint unto them that mourn in Zion, to give unto them beauty for ashes, the oil of joy for mourning, the garment of praise for the spirit of heaviness; that they might be called trees of righteousness, the planting of the Lord, that he might be glorified.’
„Мисията на Божия народ в този век е очертана в думите на вдъхновението, които описват делото на Месията: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме е помазал да благовестя на кротките; пратил Ме е да изцелявам съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и отваряне на тъмницата на вързаните; да проглася благоприятната Господня година и деня на възмездието на нашия Бог; да утеша всички скърбящи, да наредя за скърбящите в Сион, да им дам венец вместо пепел, елей на радост вместо плач, дреха на хвала вместо унил дух; за да бъдат наречени дъбове на правда, насаждение Господне, за да се прослави Той.“
“‘And they shall build up the old wastes, they shall raise up the former desolations, and they shall repair the waste cities, the desolations of many generations.’” Lake Union Herald, November 11, 1908.
„И ще съградят древните развалини, ще издигнат предишните запустения и ще възстановят опустошените градове, запустенията на много поколения.“ Lake Union Herald, 11 ноември 1908 г.
Before we proceed further into the repetition of the second woe in the third woe, we should remind ourselves that the message is to be understood by bringing “line upon line.” This identifies that every “hour,” “day,” “month” and “year” in the inspired Word that fits the context of the Sunday law is also to be applied to the preparation of Islam striking at the Sunday law.
Преди да продължим по-нататък в повторението на второто горко в третото горко, трябва да си припомним, че вестта трябва да бъде разбрана чрез прилагане на принципа „ред по ред“. Това показва, че всеки „час“, „ден“, „месец“ и „година“ в боговдъхновеното Слово, който съответства на контекста на неделния закон, следва също да бъде приложен към подготовката на исляма да нанесе удар срещу неделния закон.
As an example: the word “hour” is only found in one book of the Old Testament, and that book is the book of Daniel. In Daniel, “hour” is mentioned five times.
Като пример: думата „час“ се среща само в една книга на Стария завет, и тази книга е книгата на Даниил. В Даниил „час“ се споменава пет пъти.
And whoso falleth not down and worshippeth shall the same hour be cast into the midst of a burning fiery furnace. … Now if ye be ready that at what time ye hear the sound of the cornet, flute, harp, sackbut, psaltery, and dulcimer, and all kinds of music, ye fall down and worship the image which I have made; well: but if ye worship not, ye shall be cast the same hour into the midst of a burning fiery furnace; and who is that God that shall deliver you out of my hands? Daniel 3:6, 15.
И който не падне и не се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред горяща огнена пещ. … А сега, ако сте готови, щом чуете звука на рог, свирка, арфа, псалтир, гайда и всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на образа, който съм направил — добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред горяща огнена пещ; и кой е онзи бог, който ще ви избави от ръцете ми? Даниил 3:6, 15.
Sister White repeatedly applies Daniel three, and therefore “the same hour” to the Sunday law. In Daniel chapter four, Daniel is perplexed for “one hour” as he struggles to explain the coming judgment upon Nebuchadnezzar.
Сестра Уайт многократно прилага Даниил, трета глава, и следователно „в същия час“ към неделния закон. В Даниил, четвърта глава, Даниил е смутен „за един час“, докато се бори да обясни идващия съд над Навуходоносор.
Then Daniel, whose name was Belteshazzar, was astonied for one hour, and his thoughts troubled him. The king spake, and said, Belteshazzar, let not the dream, or the interpretation thereof, trouble thee. Belteshazzar answered and said, My lord, the dream be to them that hate thee, and the interpretation thereof to thine enemies. Daniel 4:19.
Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, се смая за един час и мислите му го смущаваха. Царят проговори и каза: Валтасасаре, нека сънят и тълкуванието му да не те смущават. Валтасасар отговори и каза: Господарю мой, дано сънят бъде за онези, които те мразят, и тълкуванието му — за твоите врагове. Даниил 4:19.
Daniel is astonished for “one hour” as he seeks to understand how to inform Nebuchadnezzar of his coming judgment. Daniel is representing the messenger of the first angel who announces the “hour” of judgment has come. His prediction is given to Nebuchadnezzar, and a year later the judgment upon Babylon is brought upon Nebuchadnezzar.
Даниил е смаян „за един час“, докато се стреми да разбере как да извести на Навуходоносор за идващия върху него съд. Даниил представлява вестителя на първия ангел, който възвестява, че е дошъл „часът“ на съда. Неговото предсказание е дадено на Навуходоносор и една година по-късно съдът над Вавилон е нанесен върху Навуходоносор.
The same hour was the thing fulfilled upon Nebuchadnezzar: and he was driven from men, and did eat grass as oxen, and his body was wet with the dew of heaven, till his hairs were grown like eagles’ feathers, and his nails like birds’ claws. Daniel 4:33.
В същия час това се изпълни над Навуходоносор; и той бе изгонен от хората, и ядеше трева като воловете, и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като орлови пера, а ноктите му — като птичи нокти. Даниил 4:33.
Daniel is predicting the soon-coming Sunday law, and when it arrives, it is the “hour” of judgment upon Babylon. Both “hours” are identifying the Sunday law, which is the hour of the great earthquake. Nebuchadnezzar is the alpha and Belshazzar is the omega of the story of Babylon, and Belshazzar is slain in the very night that the hand writing came upon the wall.
Даниил предсказва скоро идващия неделен закон и когато той настъпи, това е „часът“ на съда над Вавилон. И двата „часа“ посочват неделния закон, който е часът на голямото земетресение. Навуходоносор е алфата, а Валтасар е омегата на разказа за Вавилон; и Валтасар бива убит в същата нощ, когато ръката написа върху стената.
In the same hour came forth fingers of a man’s hand, and wrote over against the candlestick upon the plaster of the wall of the king’s palace: and the king saw the part of the hand that wrote. Daniel 5:5.
В същия час се показаха пръсти на човешка ръка и писаха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец; и царят видя частта от ръката, която пишеше. Даниил 5:5.
The “same hour” the writing came upon the wall identifies when the written Sunday law destroys the “wall” of separation of church and state at the Sunday law, and then Babylon ended as does the United States as the sixth kingdom of Bible prophecy. As the sixth kingdom the United States is the power who reigns for seventy symbolic years in Isaiah twenty-three when the whore of Tyre is forgotten. The kingdom or king that Isaiah refers to are the days of seventy years and the kingdom that reigned for seventy years in Bible prophecy was Babylon. The fall of Belshazzar’s Babylon typifies the fall of the United States, at the Sunday law, where the handwriting upon the wall aligns with the speaking as a dragon of Revelation thirteen.
В „същия час“ се яви писанието върху стената — това посочва времето, когато писаният неделен закон разрушава „стената“ на разделението между църква и държава при неделния закон; тогава Вавилон приключи, както и Съединените щати като шестото царство на библейското пророчество. Като шесто царство Съединените щати са силата, която царува седемдесет символични години в Исая двадесет и трета глава, когато блудницата Тир е забравена. Царството или царят, за които говори Исая, са дните на седемдесет години, а царството, което царува седемдесет години в библейското пророчество, беше Вавилон. Падането на Вавилона на Валтасар е прообраз на падането на Съединените щати при неделния закон, където надписът върху стената съответства на проговарянето като змей в Откровение тринадесета глава.
In Revelation eighteen the judgment upon Babylon begins at the Sunday law in verse four when the second voice identifies that her judgment comes in one hour and also in one day.
В Откровение 18 съдът над Вавилон започва при неделния закон в четвърти стих, когато вторият глас посочва, че нейният съд идва в един час, а също и в един ден.
And I heard another voice from heaven, saying, Come out of her, my people, that ye be not partakers of her sins, and that ye receive not of her plagues. For her sins have reached unto heaven, and God hath remembered her iniquities. Reward her even as she rewarded you, and double unto her double according to her works: in the cup which she hath filled fill to her double. How much she hath glorified herself, and lived deliciously, so much torment and sorrow give her: for she saith in her heart, I sit a queen, and am no widow, and shall see no sorrow. Therefore shall her plagues come in one day, death, and mourning, and famine; and she shall be utterly burned with fire: for strong is the Lord God who judgeth her. And the kings of the earth, who have committed fornication and lived deliciously with her, shall bewail her, and lament for her, when they shall see the smoke of her burning, Standing afar off for the fear of her torment, saying, Alas, alas, that great city Babylon, that mighty city! for in one hour is thy judgment come. Revelation 18:4–10.
И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете ѝ и да не приемете от язвите ѝ. Защото греховете ѝ стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония. Отплатете ѝ, както и тя отплати на вас, и въздайте ѝ двойно според делата ѝ; в чашата, в която е наливала, налейте ѝ двойно. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица и не съм вдовица, и скръб няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите ѝ: смърт, плач и глад; и с огън ще бъде напълно изгорена; защото силен е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които блудстваха с нея и живяха разкошно с нея, ще я оплакват и ще ридаят за нея, когато видят дима от изгарянето ѝ, като стоят надалеч от страх пред мъката ѝ и казват: Горко, горко, великият град Вавилон, могъщият град! защото в един час дойде твоят съд. Откровение 18:4–10.
Clearly the progressive judgment upon Babylon begins at the Sunday law of verse four when God’s other flock is called out of Babylon. John identifies the time of her judgment as both a “day” and “hour,” confirming that the symbols of time are to be understood symbolically.
Ясно е, че постепенният съд над Вавилон започва при неделния закон от стих четвърти, когато другото Божие стадо е призовано да излезе от Вавилон. Йоан определя времето на нейния съд едновременно като „ден“ и „час“, потвърждавайки, че времевите символи трябва да се разбират символично.
Passover was to be kept in the first month, and Passover aligns with the cross, which in turn aligns with the Sunday law.
Пасхата трябваше да се спазва през първия месец, а Пасхата съответства на кръста, който от своя страна съответства на неделния закон.
And the Lord spake unto Moses and Aaron in the land of Egypt, saying, This month shall be unto you the beginning of months: it shall be the first month of the year to you. Speak ye unto all the congregation of Israel, saying, In the tenth day of this month they shall take to them every man a lamb, according to the house of their fathers, a lamb for an house: And if the household be too little for the lamb, let him and his neighbour next unto his house take it according to the number of the souls; every man according to his eating shall make your count for the lamb. Your lamb shall be without blemish, a male of the first year: ye shall take it out from the sheep, or from the goats: And ye shall keep it up until the fourteenth day of the same month: and the whole assembly of the congregation of Israel shall kill it in the evening. Exodus 12:1–6.
И Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: Този месец ще ви бъде начало на месеците; той ще ви бъде първият месец на годината. Говорете на цялото общество Израилево, като кажете: На десетия ден от този месец нека вземат всеки човек по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за дом. А ако домът е твърде малоброен за агнето, тогава нека той и съседът му, който е най-близо до дома му, го вземат според броя на душите; според яденето на всекиго да направите сметката за агнето. Агнето ви да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; да го вземете от овцете или от козите. И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; тогава цялото събрание на обществото Израилево да го заколи привечер. Изход 12:1–6.
Passover was the beginning of the Pentecostal season, and it therefore typifies Pentecost, which in turn aligns with the Sunday law. The tabernacle was reared up on the first day of the first month, thus typifying the raising up of the church triumphant as an ensign at the Sunday law. The “hour,” “day,” “month” and “year” of the second woe is identifying the Sunday law, and line upon line, each of those expressions of time align with the Sunday law when the context agrees. At the Sunday law, the second period of papal persecution begins, the first being the 1,260 years that brought about the martyrs of that period crying to the Lord in the fifth seal with the question of “how long,” until the papal power would be judged. In the second papal blood bath Jesus has informed His people that they need not worry about what they will say when persecuted.
Пасхата беше началото на петдесятния период и следователно е предобраз на Петдесетница, която от своя страна съответства на неделния закон. Скинията беше издигната в първия ден на първия месец, като по този начин предобразява издигането на църквата тържествуваща като знаме при неделния закон. „Часът“, „денят“, „месецът“ и „годината“ на второто горко посочват неделния закон и, правило след правило, всеки от тези изрази на време съответства на неделния закон, когато контекстът е съгласуван. При неделния закон започва вторият период на папско преследване, като първият е 1260-те години, които доведоха до това мъчениците от онзи период да викат към Господа в петия печат с въпроса „докога“, докато папската власт бъде съдена. Във втората папска кървава баня Исус е известил Своя народ, че не бива да се тревожат какво ще кажат, когато бъдат преследвани.
But when they shall lead you, and deliver you up, take no thought beforehand what ye shall speak, neither do ye premeditate: but whatsoever shall be given you in that hour, that speak ye: for it is not ye that speak, but the Holy Ghost. Mark 13:11.
А когато ви поведат и ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, нито го обмисляйте отнапред; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете; защото не вие сте, които говорите, а Светият Дух. Марк 13:11.
In the first woe, men were tormented for one hundred and fifty years. Those years began on July 27, 1299 and ended on July 27, 1449 when the four angels released the four winds that had been prepared for the hour, day, month, and year, for to slay a third part of men. The period of torment represents the period of the setting up of the image of the beast in the United States. That period is the fifteen days represented in Leviticus twenty-three from the feast of trumpets to Pentecost. The period of the formation of the image of the beast is from 9/11 unto the Sunday law, but the period of the proclamation of the message of the midnight cry is a fractal of the image of the beast formation from 9/11 unto the Sunday law.
В първото „горко“ човеците бяха измъчвани в продължение на сто и петдесет години. Тези години започнаха на 27 юли 1299 г. и завършиха на 27 юли 1449 г., когато четирите ангела пуснаха четирите ветрове, които бяха приготвени за часа, деня, месеца и годината, за да убият третата част от човеците. Периодът на мъчението представлява периода на издигането на образа на звяра в Съединените щати. Този период са петнадесетте дни, представени в Левит двадесет и трета глава, от празника на тръбите до Петдесетница. Периодът на формирането на образа на звяра е от 11 септември до неделния закон, но периодът на прогласяването на вестта на среднощния вик е фрактал на формирането на образа на звяра — от 11 септември до неделния закон.
The beginning and ending of the sealing are also the alpha and omega of the image of the beast formation. One class is forming a character for the seal of God; the other is forming an image of the beast. That period in the United States aligns with the same period in the world that begins at the Sunday law. The “month” is a symbol of the torment that forces the setting up of the image, so the month at the Sunday law as represented by verse fifteen in Revelation nine also represents the Islamic torment during the setting up of the image of the beast in the world.
Началото и краят на запечатването са също така алфата и омегата на формирането на образа на звяра. Една класа оформя характер за Божия печат; другата оформя образ на звяра. Този период в Съединените щати съответства на същия период в света, който започва при неделния закон. „Месецът“ е символ на мъчението, което принуждава към издигането на образа, така че месецът при неделния закон, както е представен в петнадесети стих на Откровение девета глава, също така представлява ислямското мъчение по време на издигането на образа на звяра в света.
There are other prophetic applications of how the prophecy of the second woe, and its hour, day, month and year represent the Sunday law and the release of Islam to strike the United States, but we must proceed on to other points.
Съществуват и други пророчески приложения на начина, по който пророчеството за второто горко и неговият час, ден, месец и година представят неделния закон и освобождаването на исляма да порази Съединените щати, но трябва да преминем към други въпроси.
In the recent period of time, over the last six months or so I have been emphasizing that Islam of the three woes is prophetically connected with the three angels. From Jacob’s latter day prediction of Judah being the “vine” that is attached to the “ass,” to Christ releasing the ass in advance of His triumphal entry and other lines of Islam of the first and second woe represents the prophetic message that empowered the first and second angel’s messages, and Islam of the third woe represents the prophetic message of the third angel.
През последния период от време, през последните около шест месеца, подчертавам, че ислямът на трите скърби е пророчески свързан с трите ангела. От Якововото предсказание за последните дни, че Юда е „лозата“, която е привързана към „осела“, до това, че Христос освобождава осела преди Своето тържествено влизане, и по други линии, ислямът на първата и втората скръб представлява пророческата вест, която е дала сила на вестите на първия и втория ангел, а ислямът на третата скръб представлява пророческата вест на третия ангел.
Recently a chapter from a book written by A. T. Jones was referenced and it identifies the same fact, but from a different approach. Jones uses the grammar and the structure of Revelation to show how it is impossible to separate the last three woe trumpets from the three angels’ messages. He is emphasizing that the first angel cannot be separated from the second, and that the third cannot be separated from the previous two. Jones’ focus is on the three angels and while he makes his case about the inseparable relationship of the three angels, he proves by the very same logic that neither can the trumpets of Revelation nine be separated from the three angels of Revelation fourteen. We will close this article with Jones’ chapter.
Неотдавна бе цитиран една глава от книга, написана от А. Т. Джоунс, и тя посочва същия факт, но от различен подход. Джоунс използва граматиката и структурата на книгата Откровение, за да покаже колко е невъзможно последните три тръби на горко да бъдат отделени от вестите на трите ангела. Той подчертава, че първият ангел не може да бъде отделен от втория и че третият не може да бъде отделен от предишните два. Вниманието на Джоунс е насочено към трите ангела и, докато изгражда своето доказателство за неразривната връзка между трите ангела, той чрез същата логика доказва, че и тръбите от девета глава на Откровение не могат да бъдат отделени от трите ангела от четиринадесета глава на Откровение. Ще завършим тази статия с главата на Джоунс.
CHAPTER XI. THE THIRD ANGEL'S MESSAGE
ГЛАВА XI. ВЕСТТА НА ТРЕТИЯ АНГЕЛ
“THE answer to that important question for today, ‘What shall we do?’ can be given with certainty upon the basis of the Seven Trumpets and the place of the great nations of today; because the answer is given by the word of God, upon this very basis.
„Отговорът на този важен за днес въпрос: „Какво да направим?“ може да бъде даден с увереност въз основа на Седемте тръби и мястото на великите народи на днешния ден; защото отговорът е даден от Божието слово именно на тази основа.
“We have seen that inseparably connected with the last three of the Seven Trumpets, are the Three Woes. In the very midst of the Seven Trumpets—after the ending of the Fourth Trumpet, and before the beginning of the Fifth Trumpet—it is written: ‘And I beheld, and heard an angel flying through the midst of heaven, saying with a loud voice, Woe, woe, woe, to the inhabiters of the earth by reason of the other voices of the trumpet of the three angels which are yet to sound.’ Revelation 8:13.
„Видяхме, че неразривно свързани с последните три от Седемте тръби са Трите горко. В самата среда на Седемте тръби — след края на Четвъртата тръба и преди началото на Петата тръба — е написано: „И видях, и чух един ангел да лети посред небето, като казваше със силен глас: Горко, горко, горко на живеещите по земята поради останалите гласове на тръбата на тримата ангели, които имат още да затръбят.“ Откровение 8:13.
“That the Three Woes are inseparably connected with the last three of the Seven Trumpets, one with each, is put beyond all question by the fact that, when the Fifth Angel’s sounding is ended, it is written: ‘One woe is past; and, behold, there come two woes more hereafter.’ Revelation 9:12. And when the Sixth trumpet is ended, it is written: ‘The second woe is past; and, behold, the third woe cometh quickly. And the seventh angel sounded.’ Revelation 11:15.
„Това, че трите горко са неразривно свързани с последните три от седемте тръби, по едно с всяка, е поставено вън от всякакво съмнение от факта, че когато свършва тръбенето на петия ангел, е писано: „Едното горко премина; и ето, идат след това още две горка.“ Откровение 9:12. А когато свършва шестата тръба, е писано: „Второто горко премина; и ето, третото горко иде скоро. И седмият ангел затръби.“ Откровение 11:15.
“Now, inseparably connected with this angel which proclaims the coming of the Three Woes, which are inseparably connected with the last three of the Seven Trumpets, is the ‘Third Angel’ of Revelation 14.
„А сега, неразривно свързан с този ангел, който възвестява идването на Трите горко, които са неразривно свързани с последните три от Седемте тръби, е „Третият ангел“ от Откровение 14.
“That this may be seen as also certain beyond all question, let us begin with the Third Angel’s Message of Revelation 14, and trace backward its direct connections to their beginning.
„И за да може и това да се види като сигурно, вън от всякакво съмнение, нека започнем с вестта на Третия ангел от Откровение 14 и да проследим назад нейните непосредствени връзки до тяхното начало.
“The first words in the record concerning ‘the Third Angel’ are: ‘And the third angel followed them.’ Revelation 14:9. This shows that some have gone before, whom the Third Angel ‘followed.’
„Първите думи в записа относно „третия ангел“ са: „И третият ангел ги последва.“ Откровение 14:9. Това показва, че преди него са отишли някои, които Третият ангел „последва“.
“Take, then, the preceding verse: ‘And there followed another angel.’ This shows that an angel has also preceded this one, which, when this one follows, makes it ‘another.’
„Вземете тогава предходния стих: „И след него дойде друг ангел.“ Това показва, че и преди този е имало ангел, който, щом този го следва, го прави „друг“.“
“Go back now to the sixth verse: ‘And I saw another angel.’ This also certifies that an angel has gone before, which causes this one, as he flies in the midst of heaven, to be ‘another.’
„Върнете се сега към шестия стих: „И видях друг ангел.“ И това също удостоверява, че преди него е отишъл ангел, поради което този, докато лети посред небето, е „друг“.“
“Following back further in the book of Revelation, we find no angel, except the Seventh Trumpet angel, until we come to the first verse of chapter ten; and there we read: ‘And I saw another mighty angel.’ This expression, as before, certifies that, before this one, there is an angel, which, when this one comes forth, causes him to be spoken of as ‘another.’
„Проследявайки по-нататък назад в книгата Откровение, не намираме никакъв ангел, освен ангела на Седмата тръба, докато не стигнем до първия стих на десета глава; и там четем: „И видях друг силен ангел.“ Този израз, както и преди, удостоверява, че преди този има ангел, което, когато този излиза, става причина за него да се говори като за „друг“.“
“Following yet further back, we find no angels, except the Sixth and the Fifth Trumpet angels, until we reach the last verse of chapter eight; and there we reach the primal, for we read: ‘And I beheld, and heard an angel’—not ‘another angel,’ but, primarily, ‘an angel.’
„Проследявайки още по-нататък назад, не намираме никакви ангели, освен ангелите на Шестата и Петата тръба, докато не достигнем последния стих на осма глава; и там стигаме до първичното, защото четем: „И видях, и чух един ангел“ — не „друг ангел“, а, първично, „един ангел“.“
“Thus, beginning with Revelation 8:13, there is an unbroken series of angels connected by the word ‘another,’ straight through to the Third Angel of Revelation 14, with his message. Thus:
„И тъй, започвайки от Откровение 8:13, има непрекъсната поредица от ангели, свързани чрез думата „друг“, която продължава без прекъсване чак до Третия ангел от Откровение 14, заедно с неговата вест. И тъй:“
“‘I beheld, and heard an angel." Revelation 8:13.
„И видях и чух един ангел.“ Откровение 8:13.
“‘And I saw another mighty angel.’ Revelation 10:1.
„И видях друг силен ангел.“ Откровение 10:1.
“‘And I saw another angel.’ Revelation 14:6.
„И видях друг ангел.“ Откровение 14:6.
“‘And there followed another angel.’ Verse 8.
„И след него дойде друг ангел.“ Стих 8.
“‘And the third angel followed them.’ Verse 9.
„И третият ангел ги последва.“ Стих 9.
“Perhaps the following simple diagram will aid in making plain the connection between the angel that announces the Three Woes of the last three of the Seven Trumpets, and the Third Angel’s Message of Revelation 14:
„Може би следната проста схема ще спомогне да се изясни връзката между ангела, който възвестява Трите горко на последните три от Седемте тръби, и вестта на Третия ангел от Откровение 14:“
“1st Trumpet Revelation 8:7
„Първата тръба Откровение 8:7“
“2nd Trumpet Revelation 8:8
„Втората тръба“ Откровение 8:8
“3rd Trumpet Revelation 8:10
„Третата тръба Откровение 8:10“
“4th Trumpet Revelation 8:12 ‘An angel’—Woe, woe, woe. Revelation 8:13.
„Четвъртата тръба“ Откровение 8:12 „Един ангел“ — Горко, горко, горко. Откровение 8:13.
“5th Trumpet Revelation 9:1–11/ First Woe
„Петата тръба — Откровение 9:1–11 / Първото горко“
“6th Trumpet Revelation 9:13 to 11:13 Second Woe ‘Another mighty angel.’ Revelation 10:1
„Шестата тръба Откровение 9:13 до 11:13 Второ горко „Друг силен ангел.“ Откровение 10:1“
“7th Trumpet Revelation 11:13–19 Third Woe ‘Another angel. Revelation 14:6
„Седмата тръба“ Откровение 11:13–19 Трето горко „Друг ангел.“ Откровение 14:6
“‘There followed another.’ Revelation 14:6
„Подир него следваше друг.“ Откровение 14:6
“‘The third angel followed them.’ Revelation 14:9.
„И третият ангел ги последва.“ Откровение 14:9.
“The bearing of all this may now be more fully seen through a consideration of what the Third Angel’s Message really is in itself: On its face the expression ‘the Third Angel,’ clearly has reference to the third in a series of three angels. As already signified, this series of three angels, each one bearing a message, is found in the fourteenth chapter of Revelation, verses 6–12. The messages of these three angels blend and culminate in the third, which does not cease to sound until the harvest of the earth is ripe, and made ready for the coming of the Lord to reap it.
Значението на всичко това сега може да бъде по-пълно разбрано чрез разглеждане на това какво всъщност представлява само по себе си Вестта на третия ангел: По самия си израз „третият ангел“ явно се отнася до третия в поредица от три ангела. Както вече бе посочено, тази поредица от три ангела, всеки от които носи вест, се намира в четиринадесетата глава на Откровение, стихове 6–12. Вестите на тези трима ангели се съчетават и достигат своята кулминация в третата, която не престава да звучи, докато жетвата на земята узрее и бъде приготвена за идването на Господа да я пожъне.
“The Third Angel's Message itself, as it is announced in the words of the Third Angel, is as follows: ‘And the third angel followed them, saying with a loud voice, If any man worship the beast and his image, and receive his mark in his forehead, or in his hand, the same shall drink of the wine of the wrath of God, which is poured out without mixture into the cup of his indignation; and he shall be tormented with fire and brimstone in the presence of the holy angels, and in the presence of the Lamb: and the smoke of their torment ascendeth up forever and ever: and they have no rest day nor night, who worship the beast and his image, and whosoever receiveth the mark of his name. Here is the patience of the saints: here are they that keep the commandments of God, and the faith of Jesus.’
„Самата Тройноангелска вест, както е възвестена в думите на третия ангел, е следната: „И след тях дойде друг, трети ангел, който казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белега му на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, налято неразредено в чашата на Неговото негодувание; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и не ще имат покой денем и нощем онези, които се покланят на звяра и на неговия образ, и всеки, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите; тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова.“”
“This is the Third Angel’s Message as it stands, separated from the other two. But, in fact, it can not be regarded as separate; and cannot be made to stand apart as if it alone were a single, separate message to the world; for the very first words concerning it are: ‘The Third Angel followed THEM.’ Thus, by the very first words of the message itself we are referred not only to the one, but to the two, which preceded it. And the Greek word translated ‘followed’ signifies not following apart, nor only following, but ‘following with,’ as soldiers follow their captain, or servants their master; therefore, ‘to follow one in a thing; to let one’s self be led.’ When spoken of things, it signifies to follow as a result; to follow ‘as a consequence of something which had gone before.’ Thus, as to persons, the Third Angel follows with the two which have preceded; and his message, as a thing, follows as a result, or consequence, of the which have gone before.
„Това е вестта на Третия ангел така, както стои, отделена от другите две. Но всъщност тя не може да се разглежда като отделна; и не може да бъде представяна като стояща отделно, сякаш само тя е една самостоятелна, отделна вест към света; защото още първите думи относно нея са: „Третият ангел ги последва.“ Така чрез самите първи думи на вестта ние биваме насочени не само към единия, но и към двата, които са я предшествали. И гръцката дума, преведена с „последва“, означава не следване отделно, нито само следване, а „следване заедно с“, както войниците следват своя военачалник, или слугите — своя господар; следователно „да следваш някого в нещо; да оставиш себе си да бъдеш воден“. Когато се говори за неща, тя означава да следваш като резултат; да следваш „като последица от нещо, което е било преди“. Така, що се отнася до личности, Третият ангел следва заедно с двата, които са го предшествали; а неговата вест, като нещо, следва като резултат или последица от онова, което е било преди.“
“But of the Second one also it is written: ‘And there followed another angel.’ As with the Third Angel following the Second, so it is with the Second Angel following the First. And of the First one it is written: ‘And I saw another angel fly,’ etc. This is the first in this series of three. There follows with him another; and the Third Angel follows with them. There is a succession in the order of their rise; but, when the three have in succession risen, then they go on together as one. The First one sounds forth his message; the Second one follows and joins with the First; the Third follows them, and joins with them; so that, when the three are joined, and go on together in their united power, they form a mighty, threefold, loud-voiced message. It takes all to make the Third Angel's Message complete; and the Third Angel’s Message cannot be truly given without the giving of all.
„Но и за Втория е писано: „И подир него вървеше друг ангел.“ Както е с Третия ангел, следващ Втория, така е и с Втория ангел, следващ Първия. А за Първия е писано: „И видях друг ангел да лети“, и пр. Това е първият в тази поредица от трима. След него върви друг; и Третият ангел върви след тях. Има последователност в реда на тяхното въздигане; но когато и тримата последователно са се въздигнали, тогава продължават заедно като едно. Първият възгласява вестта си; Вторият го следва и се присъединява към Първия; Третият ги следва и се присъединява към тях; така че, когато тримата са съединени и продължават заедно в своята обединена сила, те образуват могъща, тройна, гръмогласна вест. Необходимо е всичко това, за да бъде вестта на Третия ангел пълна; и вестта на Третия ангел не може да бъде истински проповядвана, без да бъдат проповядвани всички.“
“What, then, is the threefold message in its respective parts?—Here is the First: ‘And I saw another angel fly in the midst of heaven, having the everlasting gospel to preach unto them that dwell on the earth, and to every nation, and kindred, and tongue, and people, saying with a loud voice, Fear God, and give glory to Him; for the hour of His judgment is come: and worship Him that made heaven, and earth, and the sea, and the fountains of waters.’
„Какво тогава представлява тройната вест в нейните съответни части? — Ето първата: „И видях друг ангел, че летеше посред небето, имайки вечното благовестие, за да го проповядва на живеещите по земята, и на всеки народ и племе, език и люде, като казваше със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава; защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
“Here is the Second: ‘And there followed another angel, saying, Babylon is fallen, is fallen, that great city, because the made all nations drink of the wine of the wrath of her fornication.’
„Ето втората: „И след него дойде друг ангел, който казваше: Падна, падна Вавилон, онзи велик град, защото напои всички народи с виното на яростта на своето блудство.““
“And here is the Third: ‘And the Third Angel followed them, saying with a loud voice, If any man worship the beast and his image, and receive his mark in his forehead, or in his hand, the same shall drink of the wine of the wrath of God, which is poured out without mixture into the cup of his indignation; and he shall be tormented with fire and brimstone in the presence of the holy angels, and in the presence of the Lamb: and the smoke of their torment ascendeth up forever and ever: and they have no rest day nor night, who worship the Beast and his Image, and whosoever receiveth the mark of his name. Here is the patience of the saints: here are they that keep the commandments of God, and the faith of Jesus.’
„И ето Третият: „И третият ангел ги последва, като казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белега му на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, влято неразредено в чашата на Неговото негодувание; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от мъчението им се издига во веки веков; и те нямат покой ни денем, ни нощем, които се покланят на Звяра и на неговия Образ, и който приеме белега на името му. Тук е търпението на светиите: тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.“
“A glance at the wording of each of these messages will discover that thought in the Greek word ‘followed,’ which signifies ‘following as a consequence.’ The First bears the everlasting gospel, to preach to every creature, calling upon all to fear God and give glory to Him, and to worship Him; because the hour of His judgment is come. the rejection of this message produces a condition of things which, as the consequence of such rejection, is described in the words of the Second Angel, which follows. And because of the rejection of the First Message; and because of the consequences of that rejection, as announced in the Second; a condition of things is produced, as a further consequence, which requires that the Third Angel shall follow them, proclaiming with a loud voice his dreadful warning against the terrible evils that have been produced as the double consequence of the rejection of the First Message.
„Един поглед върху израза на всяка от тези вести ще открие мисълта, съдържаща се в гръцката дума „followed“, която означава „следвам като последствие“. Първата носи вечното благовестие, за да проповядва на всяко създание, призовавайки всички да се боят от Бога и да Му въздадат слава, и да Му се поклонят; защото часът на Неговия съд е настъпил. Отхвърлянето на тази вест поражда такова състояние на нещата, което, като последствие от това отхвърляне, е описано в думите на Втория Ангел, който следва. И поради отхвърлянето на Първата вест; и поради последиците от това отхвърляне, както са известени във Втората; се поражда такова състояние на нещата, като по-нататъшно последствие, което изисква Третият Ангел да ги последва, прогласявайки със силен глас своето страшно предупреждение против ужасните злини, породени като двойно последствие от отхвърлянето на Първата вест.“
“And that the voice and work of the Third Angel blend with that of the First, is plain from his closing words: ‘Here are they that keep the commandments of God, and the faith of Jesus;’ because this is ever the object of the preaching of the everlasting gospel. It is the substance of fearing God and giving glory to him, and of worshiping ‘him that made heaven, and earth, and the sea, and the fountains of waters.’ The keeping of the commandments of God and the faith of Jesus is the only thing that will enable any soul to stand in the hour of his judgment, which the first angel declares ‘is come.’
„И че гласът и делото на Третия ангел се съчетават с тези на Първия, е ясно от заключителните му думи: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова“; защото именно това винаги е целта на проповядването на вечното благовестие. Това е същността на боязънта от Бога и отдаването на слава Нему, както и на поклонението на „Този, Който е направил небето, земята, морето и водните извори“. Пазенето на Божиите заповеди и вярата Исусова е единственото, което ще направи която и да е душа способна да устои в часа на Неговия съд, за който първият ангел заявява, че „е дошъл“.“
“Immediately following the closing words of the Third Angel is ‘heard a voice from heaven saying unto me, Write, Blessed are the dead which die in the Lord from henceforth’—from this time forward. Revelation 14:13. And immediately following this are the words, ‘And I looked, and behold a white cloud, and upon the cloud one sat like unto the Son of man, having on his head a golden crown, and in his hand a sharp sickle. And another angel came out of the temple, crying with a loud voice to him that sat on the cloud, Thrust in thy sickle, and reap: for the time is come for thee to reap; for the harvest of earth is ripe. And he that sat on the cloud thrust in his sickle on the earth; and the earth was reaped.’ Revelation 14:14–16. And ‘the harvest is the end of the world.’ Matthew 13:39.
„Непосредствено след заключителните думи на Третия ангел се „чу глас от небето, който ми казваше: Пиши: Блажени са мъртвите, които отсега нататък умират в Господа“ — от това време нататък. Откровение 14:13. А непосредствено след това са думите: „И погледнах, и ето бял облак; и на облака седеше Един, подобен на Човешкия Син, Който имаше на главата Си златен венец, а в ръката Си — остър сърп. И друг ангел излезе от храма и извика със силен глас към Онзи, Който седеше на облака: Пусни сърпа Си и пожъни, защото е дошло време да жънеш; понеже жетвата на земята е узряла. И Онзи, Който седеше на облака, пусна сърпа Си над земята; и земята биде пожъната.“ Откровение 14:14–16. А „жетвата е свършекът на света“. Матей 13:39.
“Again: the Third Angel particularly warns all people against the worship of the beast and his image, whatever these may be; and, from Revelation 19:11–21, we find that the beast and his image are ‘alive’ when the Lord comes in the clouds of heaven, and are ‘both’ destroyed with the brightness of his coming.
„Отново: Третият ангел особено предупреждава всички хора против поклонението на звяра и неговия образ, каквито и да са те; и от Откровение 19:11–21 откриваме, че звярът и неговият образ са „живи“, когато Господ идва на небесните облаци, и „и двамата“ са унищожени от сиянието на Неговото пришествие.
“These facts show that the Third Angel’s Message is a mighty, threefold, loud-voiced message, which goes forth to every nation and kindred and tongue and people, just before the second coming of the Lord; and which ripens the harvest of the earth, and makes ready a people prepared for the Lord, just as the message of John the Baptist prepared the way for the first coming of the Lord. And so it is the last, the closing, message of God to the world.
„Тези факти показват, че вестта на Третия ангел е могъща, тройна, гръмогласна вест, която излиза към всеки народ и племе и език и люде, непосредствено преди второто пришествие на Господа; и която узрява жетвата на земята и приготвя народ, подготвен за Господа, точно както вестта на Йоан Кръстител подготви пътя за първото пришествие на Господа. И така, тя е последната, заключителната, вест на Бога към света.“
“And now, having thus an understanding of what the Third Angel’s Message is in itself, the relation of that message to the great nations of today can be better discerned by a consideration of The Time of the Third Angel’s Message.” A. T. Jones, The Great Nations of Today, 114.
„И сега, имайки по такъв начин разбиране за това какво представлява само по себе си Вестта на третия ангел, връзката на тази вест с великите народи на днешния ден може по-добре да бъде разбрана чрез разглеждане на Времето на Вестта на третия ангел.“ A. T. Jones, The Great Nations of Today, 114.