It is an acceptable biblical understanding to identify the prophet Ezekiel as thirty years old in his opening verses.
Приемливо библейско разбиране е в уводните стихове пророк Езекиил да бъде определен като тридесетгодишен.
Now it came to pass in the thirtieth year, in the fourth month, in the fifth day of the month, as I was among the captives by the river of Chebar, that the heavens were opened, and I saw visions of God. In the fifth day of the month, which was the fifth year of king Jehoiachin’s captivity, The word of the Lord came expressly unto Ezekiel the priest, the son of Buzi, in the land of the Chaldeans by the river Chebar; and the hand of the Lord was there upon him. Ezekiel 1:1–3.
И стана в тридесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях между пленниците при реката Ховар, че небесата се отвориха и видях Божии видения. На петия ден от месеца, което беше петата година от плена на цар Йоахин, словото Господне дойде изрично към свещеника Йезекиил, сина на Вузий, в земята на халдейците при реката Ховар; и там ръката Господня беше върху него. Йезекиил 1:1–3.
Some believe “the thirtieth year” is based upon a specific jubilee cycle, which began with king Josiah and ended with verse one of chapter forty.
Някои смятат, че „тридесетата година“ се основава на определен юбилеен цикъл, който е започнал с цар Йосия и е завършил със стих първи от четиридесета глава.
In the five and twentieth year of our captivity, in the beginning of the year, in the tenth day of the month, in the fourteenth year after that the city was smitten, in the selfsame day the hand of the Lord was upon me, and brought me thither. Ezekiel 40:1.
В двадесет и петата година от нашето пленничество, в началото на годината, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година след като градът бе поразен, в същия този ден ръката на Господа беше върху мене и ме заведе там. Езекиил 40:1.
Biblical chronologists date verse one of chapter forty as either April 28 or October 22, 573 BC. All the prophets identify the latter days, so the fall date of October 22, 573 BC is the omega date of a line that began fifty years prior in what is called “Josiah’s Great Passover” on May 5, 622 BC.
Библейските хронолози датират първия стих на четиридесета глава или на 28 април, или на 22 октомври 573 г. пр. Хр. Всички пророци посочват последните дни, така че есенната дата 22 октомври 573 г. пр. Хр. е омега-датата на една линия, започнала петдесет години по-рано в онова, което е наречено „Великата Пасха на Йосия“ на 5 май 622 г. пр. Хр.
The number thirty is a symbol of the priests who were to be thirty years old when they began to serve. Whether verse one through three of Ezekiel one, is identifying Ezekiel’s age as thirty, or simply as a symbol of a priest he would also be represented as thirty years old. If the thirty years of verse one is as others believe; representing the thirtieth year since Josiah’s Great Passover in 622 BC, the prophetic implications are still the same.
Числото тридесет е символ на свещениците, които трябваше да бъдат на тридесет години, когато започваха да служат. Дали в Езекиил 1:1–3 се посочва възрастта на Езекиил като тридесет години, или просто той бива обозначен символично като свещеник, и в двата случая той би бил представен като тридесетгодишен. Ако тридесетте години в стих 1 са, както вярват други, обозначение на тридесетата година от Великата Пасха на Йосия през 622 г. пр. Хр., пророческите последици остават същите.
Josiah means “foundation,” and his Great Passover began a jubilee period that ended on October 22 on the Day of Atonement 573 BC. The “jubilee line” from Josiah to October 22 aligns with the history of 1840 to 1844. The foundations of 1840 were represented by king Josiah and also by Josiah Litch. October 22 was represented by the horn of the jubilee trumpet being sounded along with the horn of the Day of Atonement.
Йосия означава „основа“, а неговата велика Пасха постави началото на юбилеен период, който завърши на 22 октомври, в Деня на умилостивението, през 573 г. пр. Хр. „Юбилейната линия“ от Йосия до 22 октомври съответства на историята от 1840 до 1844 година. Основите на 1840 година бяха представени от цар Йосия, а също и от Джосая Лич. 22 октомври беше представен от рога на юбилейната тръба, който прозвуча заедно с рога на Деня на умилостивението.
And thou shalt number seven sabbaths of years unto thee, seven times seven years; and the space of the seven sabbaths of years shall be unto thee forty and nine years. Then shalt thou cause the trumpet of the jubilee to sound on the tenth day of the seventh month, in the day of atonement shall ye make the trumpet sound throughout all your land. Leviticus 25:8, 9.
И да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години; и времето на седемте седмици от години да ти бъде четиридесет и девет години. Тогава да заповядаш да затръби юбилейната тръба на десетия ден от седмия месец; в Деня на умилостивението да накарате тръбата да затръби по цялата ви земя. Левит 25:8, 9.
Ezekiel is set within the Jubilee line from king Josiah to October 22, a line that represents Revelation ten’s first and second angels from 1840 unto 1844. Ezekiel represents the Millerites of the first and second angels and the one hundred and forty-four thousand of the third angel. Ezekiel represents the priesthood of the one hundred and forty-four thousand, but his primary prophetic attribute is that he is a prophet.
Йезекиил е поставен в юбилейната линия от цар Йосия до 22 октомври — линия, която представя първия и втория ангел от Откровение 10 от 1840 до 1844 година. Йезекиил представя милеритите на първия и втория ангел и сто четиридесет и четирите хиляди на третия ангел. Йезекиил представя свещенството на сто четиридесет и четирите хиляди, но неговият първостепенен пророчески белег е, че той е пророк.
Prophet, Priest and King
Пророк, Свещеник и Цар
There are three biblical characters that began to serve when thirty years of age. Along with Ezekiel were David and Joseph. Because they all began to serve at the age of thirty, they are all priests. David is a symbol of the king, Joseph is the priest and Ezekiel is the prophet in the threefold kingdom of glory that consists of a prophet, a priest and a king.
Има три библейски личности, които започнаха да служат на тридесетгодишна възраст. Наред с Езекил бяха Давид и Йосиф. Понеже всички те започнаха да служат на тридесетгодишна възраст, всички те са свещеници. Давид е символ на царя, Йосиф е свещеникът, а Езекил е пророкът в тройното царство на славата, което се състои от пророк, свещеник и цар.
However we might apply the prophet Ezekiel as a symbol, he is a priest, and when applied in the line of the jubilee from Josiah to October 22, Ezekiel is a priest who would represent a priest in the sealing time of the one hundred and forty-four thousand as typified by the history of 1840 to 1844 and king Josiah to October 22, 573 BC.
Както и да приложим пророк Езекиил като символ, той е свещеник; и когато се приложи в линията на юбилея от Йосия до 22 октомври, Езекиил е свещеник, който би представлявал свещеник във времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, както е предобразено в историята от 1840 до 1844 година и от цар Йосия до 22 октомври 573 г. пр. Хр.
Twenty-two
Двадесет и две
The Bible is clear that Ezekiel ministered for twenty-two years. “Twenty-two” is a symbol of the one hundred and forty-four thousand who are the ensign of Divinity combined with humanity. In the history represented by Josiah’s Passover unto chapter forty’s October 22’s Jubilee celebration, Josiah’s Passover typified the work of Josiah Litch in 1838 and 1840. That work was setting forth the time prophecies of the first and second woes. It can now be seen that the prophecy of the first and second woes is much larger than the pioneers recognized.
Библията ясно посочва, че Езекиил служи в продължение на двадесет и две години. „Двадесет и две“ е символ на сто четиридесет и четирите хиляди, които са знамето на Божествеността, съединена с човечността. В историята, представена от Пасхата на Йосия до юбилейното празнуване на 22 октомври в четиридесета глава, Пасхата на Йосия беше предобраз на делото на Йосия Лич през 1838 и 1840 година. Това дело се състоеше в излагането на времевите пророчества за първото и второто горко. Сега може да се види, че пророчеството за първото и второто горко е много по-обширно, отколкото пионерите са разпознали.
Ezekiel as a biblical prophet identifies more specific dates in his writings than any other biblical author.
Езекил като библейски пророк посочва в своите писания повече конкретни дати от всеки друг библейски автор.
Ezekiel is the omega of the day equaling a year in Bible prophecy. In the book of Numbers, the alpha mention of the day year principle is represented at the first rebellion at Kadesh that brought about forty years of wandering in the wilderness. The last, or omega rebellion is being represented by Ezekiel in chapter four as Jerusalem is destroyed.
Езекил е омегата на принципа ден, равен на година, в библейското пророчество. В книгата Числа алфа-споменаването на принципа ден-година е представено при първото въстание в Кадис, което доведе до четиридесет години скитане в пустинята. Последният, или омега, бунт е представен от Езекил в четвърта глава, когато Йерусалим бива разрушен.
Alpha
Алфа
After the number of the days in which ye searched the land, even forty days, each day for a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my breach of promise. I the Lord have said, I will surely do it unto all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die. Numbers 14:34, 35.
Според броя на дните, през които съгледахте земята, именно четиридесет дни, за всеки ден по една година, ще носите беззаконията си четиридесет години и ще познаете Моето нарушение на обещанието. Аз, Господ, казах: непременно това ще сторя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен; в тази пустиня ще бъдат погубени и там ще измрат. Числа 14:34, 35.
Omega
Омега
Lie thou also upon thy left side, and lay the iniquity of the house of Israel upon it: according to the number of the days that thou shalt lie upon it thou shalt bear their iniquity. For I have laid upon thee the years of their iniquity, according to the number of the days, three hundred and ninety days: so shalt thou bear the iniquity of the house of Israel. And when thou hast accomplished them, lie again on thy right side, and thou shalt bear the iniquity of the house of Judah forty days: I have appointed thee each day for a year. Therefore thou shalt set thy face toward the siege of Jerusalem, and thine arm shall be uncovered, and thou shalt prophesy against it. Ezekiel 4:4–7.
Легни и ти на левия си хълбок и положи върху него беззаконието на Израилевия дом; според броя на дните, през които ще лежиш на него, ще носиш тяхното беззаконие. Защото Аз ти определих годините на тяхното беззаконие според броя на дните — триста и деветдесет дни; така ще носиш беззаконието на Израилевия дом. А когато ги изтърпиш, легни отново на десния си хълбок и ще носиш беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; за всеки ден ти определих по една година. И тъй, обърни лицето си към обсадата на Ерусалим, и мишцата ти да бъде открита, и пророкувай против него. Езекиил 4:4–7.
Kadesh and Jerusalem’s destruction represent the alpha and omega rebellion representing the day for a year principle. The “day for a year principle” was the primary rule of the Millerite's and in the history of 1840 to 1844, as typified in the Jubilee line of king Josiah unto October 22. Ezekiel sets forth more dates than any other prophet. Within the dating of Ezekiel, the line of the Jubilee is identified, tying Ezekiel’s witness directly into the history of the first and second angels, and thereafter the history of the third angel.
Кадис и разрушението на Ерусалим представляват алфа и омега бунта, представящи принципа „ден за година“. Принципът „ден за година“ беше основното правило на милеритите и в историята от 1840 до 1844 г., както е предобразено в юбилейната линия от цар Йосия до 22 октомври. Езекиил излага повече дати от всеки друг пророк. В рамките на датирането у Езекиил се разкрива линията на Юбилея, свързвайки свидетелството на Езекиил непосредствено с историята на първия и втория ангел, а след това и с историята на третия ангел.
Along with the “Jubilee line” Ezekiel lies on his side for three hundred and ninety days, then on his other side for forty days. “Four hundred and thirty” is a symbol of the old and new covenants, for Abram’s covenant promise of four hundred years of captivity in Egypt found the second witness of thirty years with the apostle Paul. Together Abram, (later Abraham) of ‘the old’ and Saul, (later Paul) of ‘the new’ combined their witnesses to establish four hundred and thirty years as a symbol of the everlasting covenant. “Three hundred and ninety days” “shalt thou bear the iniquity of the house of Israel.” “And” “thou shalt bear the iniquity of the house of Judah forty days.” Together the right side and the left side equal Abram and Paul.
Наред с „юбилейната линия“ Езекиил лежи на едната си страна триста и деветдесет дни, а после на другата си страна четиридесет дни. „Четиристотин и тридесет“ е символ на стария и новия завет, защото обещанието на завета към Аврам за четиристотин години плен в Египет намери второто свидетелство от тридесет години в апостол Павел. Заедно Аврам, (по-късно Авраам) от „старото“, и Савел, (по-късно Павел) от „новото“, съчетаха своите свидетелства, за да установят четиристотин и тридесет години като символ на вечния завет. „Триста и деветдесет дни“ „ще носиш беззаконието на Израилевия дом“. „И“ „ще носиш беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни“. Заедно дясната страна и лявата страна се равняват на Аврам и Павел.
The covenant was always based upon obedience or disobedience—life or death. The year day principle in Millerite history was a life or death issue, and the history was announced by the first angel as the everlasting gospel. The “gospel” is a life or death issue, and the life or death testing issue of Millerite history was set within the context of the principle of a day equating to a year. The prediction that empowered the message of the first angel was the three hundred ninety-one years and fifteen days prophecy of the second woe. Within the three hundred and ninety days that Ezekiel laid upon his left side is an illustration of the three hundred and ninety-one years and fifteen days time prophecy of the second woe. It requires prophetic discernment to rightly divide the prophecy, but it is nothing less than the continuing work of the Lion of the tribe of Judah unsealing the message of the midnight cry.
Заветът винаги е бил основан върху послушание или непослушание — живот или смърт. Принципът ден-година в милеристката история беше въпрос на живот или смърт, а тази история беше възвестена от първия ангел като вечното благовестие. „Благовестието“ е въпрос на живот или смърт, и изпитният въпрос на живот или смърт в милеристката история бе поставен в контекста на принципа, че един ден се равнява на една година. Предсказанието, което придаде сила на вестта на първия ангел, беше пророчеството за триста деветдесет и една години и петнадесет дни на второто горко. В рамките на триста и деветдесетте дни, през които Езекиил лежа на лявата си страна, се съдържа илюстрация на времевото пророчество за триста деветдесет и една години и петнадесет дни на второто горко. Нужно е пророческо разпознаване, за да се разпределя правилно пророчеството, но това е нищо по-малко от продължаващото дело на Лъва от Юдовото племе, Който разпечатва вестта на среднощния вик.
I contend that Ezekiel must be treated as a symbol of the one hundred and forty-four thousand, but primarily as a symbol of the gift of the Spirit of Prophecy, whether represented as a manifestation of a latter-day prophet, or as a manifestation of the covenant people who understand the principle of line upon line methodology.
Поддържам, че Езекил трябва да бъде разглеждан като символ на сто четиридесет и четирите хиляди, но преди всичко като символ на дара на Духа на пророчеството, независимо дали е представен като проявление на пророк от последните дни, или като проявление на заветния народ, който разбира принципа на методологията „ред върху ред“.
I contend that Ezekiel’s light upon the three hundred and ninety-one years and fifteen days prophecy aligns with the dirt brush man casting the jewels into the larger casket.
Поддържам, че светлината, която Езекиил хвърля върху пророчеството за триста деветдесет и една години и петнадесет дни, съответства на човека с четката за прах, който хвърля скъпоценностите в по-голямото ковчеже.
I contend that the light from Ezekiel is an essential element of the capstone message, when the temple is finished.
Поддържам, че светлината от Езекиил е съществен елемент от вестта на крайъгълния камък, когато храмът бъде завършен.
Ezekiel is at October 22 in verse one of chapter forty, and it is there that the vision of the future temple is given to Ezekiel. That temple is the temple of the one hundred and forty-four thousand, of which Ezekiel is a symbol of that number. That group will have passed two tests before they reach the third and litmus test. Ezekiel is portrayed as receiving his light in the temple, and therefore the light he produces as a symbol represents the light that comes when God’s people enter the Most Holy Place in alignment with Daniel chapter ten.
Езекиил се намира на 22 октомври в първия стих на четиридесета глава, и именно там на Езекиил е дадено видението за бъдещия храм. Този храм е храмът на сто четиридесет и четирите хиляди, за които Езекиил е символ на това число. Тази група ще е преминала две изпитания, преди да достигне до третото и решаващо изпитание. Езекиил е представен като получаващ своята светлина в храма, и следователно светлината, която той произвежда като символ, представлява светлината, която идва, когато Божият народ влезе в Пресветото място в съгласие с десета глава на Даниил.
The light of the Revelation of Jesus Christ that is unsealed, is unsealed just before probation closes.
Светлината на Откровението на Исус Христос, която е разпечатана, се разпечатва непосредствено преди да приключи благодатното време.
And he saith unto me, Seal not the sayings of the prophecy of this book: for the time is at hand. He that is unjust, let him be unjust still: and he which is filthy, let him be filthy still: and he that is righteous, let him be righteous still: and he that is holy, let him be holy still. Revelation 22:10, 11.
И ми казва: Не запечатвай думите на пророчеството на тази книга, защото времето е близо. Нека неправедният върши неправда още; и нечистият нека се осквернява още; и праведният нека върши правда още; и светият нека се освещава още. Откровение 22:10, 11.
The “time is at hand” just before probation closes in verse eleven, and the Revelation of Jesus Christ is therefore unsealed at that time, for “the time is at hand.”
„Времето е близо“ непосредствено преди приключването на благодатното време в единадесети стих, и следователно Откровението на Исус Христос е разпечатано в онова време, защото „времето е близо“.
The Revelation of Jesus Christ, which God gave unto him, to shew unto his servants things which must shortly come to pass; and he sent and signified it by his angel unto his servant John: Who bare record of the word of God, and of the testimony of Jesus Christ, and of all things that he saw. Blessed is he that readeth, and they that hear the words of this prophecy, and keep those things which are written therein: for the time is at hand. Revelation 1:1–3.
Откровението на Исус Христос, което Бог Му даде, за да покаже на Своите слуги онова, което трябва скоро да стане; и Той го изпрати и го извести чрез Своя ангел на Своя слуга Йоан, който засвидетелства Божието слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, що видя. Блажен е онзи, който чете, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо. Откровение 1:1–3.
Probation closes for Laodicean Seventh-day Adventism at the Sunday law and Adventism is represented as Jerusalem in chapter nine of Ezekiel. There those who sigh and cry for the abominations done in the land and in the church receive the seal. The sealing takes place when the east winds of Islam are angering the nations, just before probation closes. In Ezekiel chapter eight the four generations of Adventism conclude with the fourth generation being symbolized by the twenty-five leaders bowing to the sun.
Изпитателният срок за Лаодикийския адвентизъм от седмия ден приключва при неделния закон, и в деветата глава на Езекиил адвентизмът е представен като Йерусалим. Там онези, които въздишат и плачат за мерзостите, вършени в земята и в църквата, получават печата. Запечатването се извършва, когато източните ветрове на исляма разгневяват народите, тъкмо преди да приключи изпитателният срок. В осмата глава на Езекиил четирите поколения на адвентизма завършват, като четвъртото поколение е символизирано от двадесет и петте водачи, покланящи се на слънцето.
That vision was given symbolically one day before the Sunday law, or just before the close of probation as represented by six, six, six.
Това видение беше дадено символично един ден преди неделния закон, или тъкмо преди приключването на благодатното време, представено чрез шест, шест, шест.
And it came to pass in the sixth year, in the sixth month, in the fifth day of the month, as I sat in mine house, and the elders of Judah sat before me, that the hand of the Lord God fell there upon me. Then I beheld, and lo a likeness as the appearance of fire: from the appearance of his loins even downward, fire; and from his loins even upward, as the appearance of brightness, as the colour of amber. And he put forth the form of an hand, and took me by a lock of mine head; and the spirit lifted me up between the earth and the heaven, and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the door of the inner gate that looketh toward the north; where was the seat of the image of jealousy, which provoketh to jealousy. And, behold, the glory of the God of Israel was there, according to the vision that I saw in the plain. Ezekiel 8:1–4.
И в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, когато седях в дома си и юдейските старейшини седяха пред мене, там върху мене падна ръката на Господа Бога. Тогава погледнах, и ето, подобие като вид на огън: от вида на кръста Му надолу — огън, а от кръста Му нагоре — като вид на сияние, като блясък на кехлибар. И Той простря нещо като ръка и ме хвана за един кичур от косата на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето и ме отведе в Божии видения в Ерусалим, до входа на вътрешната порта, която гледа към север; там, където беше седалището на идола на ревността, който възбужда ревност. И ето, славата на Израилевия Бог беше там, според видението, което бях видял в полето. Езекиил 8:1–4.
The vision of the sixth year, sixth month and fifth day came just before ‘666,’ a symbol of the Sunday law, when probation closes for Laodicean Adventism. That vision was “according to the vision” Ezekiel “saw in the plain.” The vision he saw in the plain is found earlier, in chapter three.
Видението от шестата година, шестия месец и петия ден дойде непосредствено преди „666“, символ на неделния закон, когато благодатното време за лаодикийския адвентизъм приключва. Това видение беше „според видението“, което Езекиил „видя в равнината“. Видението, което той видя в равнината, се намира по-рано, в трета глава.
Then I arose, and went forth into the plain: and, behold, the glory of the Lord stood there, as the glory which I saw by the river of Chebar: and I fell on my face. Ezekiel 3:23.
Тогава станах и излязох на полето; и ето, там стоеше славата Господня, както славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си. Езекиил 3:23.
The vision of the “plain”, which was the vision of the sixth year, sixth month and fifth day was the vision Ezekiel had seen earlier at the river of Chebar.
Видението за „равнината“, което беше видението на шестата година, шестия месец и петия ден, беше видението, което Езекиил бе видял по-рано при река Ховар.
Now it came to pass in the thirtieth year, in the fourth month, in the fifth day of the month, as I was among the captives by the river of Chebar, that the heavens were opened, and I saw visions of God. Ezekiel 1:1.
И стана в тридесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях между пленниците при реката Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения. Езекиил 1:1.
The “visions of God” which Ezekiel “saw,” by the river of Chebar, was the vision of the plain, which was also the vision of Ezekiel chapter eight through eleven. Those visions were presented in the context of Ezekiel looking into the sanctuary, which is where the "marah" looking glass vision of chapter ten is accomplished. Ezekiel represents those who partake of the prophetic light radiating from the Most Holy Place as the Revelation of Jesus Christ is brought forth just before the close of probation.
„Божиите видения“, които Езекиил „видя“ при реката Ховар, бяха видението на равнината, което беше също и видението от Езекиил, глави осма до единадесета. Тези видения бяха представени в контекста на това, че Езекиил гледа в светилището, където се осъществява видението на „marah“ — огледалния образ — от десета глава. Езекиил представлява онези, които участват в пророческата светлина, излъчваща се от Пресвятото място, когато Откровението на Исус Христос се явява непосредствено преди приключването на изпитателното време.
When we identify king Josiah’s Jubilee line that begins with Passover and ends on October 22, we are identifying the symbol of the Spring feasts and the Fall feasts as set forth in Leviticus twenty-three. There the spring and fall feasts are set forth with twenty-two verses each, just as Ezekiel’s ministry was for twenty-two years. Aligning Ezekiel in the thirtieth year of the Jubilee line allows Ezekiel’s birth to align with Josiah’s revival. If he was thirty years old in the thirtieth year of the Jubilee cycle, then Ezekiel would be born at Josiah’s reformation.
Когато определяме юбилейната линия на цар Йосия, която започва с Пасха и завършва на 22 октомври, ние определяме символа на пролетните празници и есенните празници, както са изложени в Левит двадесет и трета глава. Там пролетните и есенните празници са изложени в по двадесет и два стиха всеки, точно както служението на Езекиил беше в продължение на двадесет и две години. Съгласуването на Езекиил в тридесетата година на юбилейната линия позволява неговото раждане да се съгласува с възраждането при Йосия. Ако той е бил на тридесет години в тридесетата година от юбилейния цикъл, тогава Езекиил би се родил при Йосиевата реформация.
Ezekiel is a symbol of those who by faith enter into the Most Holy Place. Once there they see the wheels within the wheels representing the complex play of human interactions. As with John in Revelation chapter ten, Ezekiel represents the Millerites, but more directly the one hundred and forty-four thousand. His parallel three-hundred-ninety-one-years and fifteen-days time prophecy illustrates the final judgment of Laodicean Adventism with the destruction of Jerusalem, and it includes the enigma of thirty-eight and forty.
Езекиил е символ на онези, които чрез вяра влизат в Пресветото място. Щом влязат там, те виждат колелата вътре в колелата, представящи сложното взаимодействие на човешките взаимоотношения. Както при Йоан в десета глава на Откровение, Езекиил представлява милеритите, но по-пряко — сто четиридесет и четирите хиляди. Неговото успоредно времепророчество от триста деветдесет и една години и петнадесет дни онагледява последния съд над лаодикийския адвентизъм с разрушаването на Йерусалим и включва загадката на тридесет и осем и четиридесет.
It includes the symbolism of four hundred and thirty years.
То включва символиката на четиристотин и тридесет години.
It includes the four-year period represented by 1333 to 1337, 1449 to 1453 and 1840 to 1844.
Това включва четиригодишния период, представен от 1333 до 1337, 1449 до 1453 и 1840 до 1844.
We will begin our considerations of this most important subject in the next article.
Ще започнем нашите разсъждения върху този най-важен предмет в следващата статия.
“In the visions given to Isaiah, to Ezekiel, and to John we see how closely heaven is connected with the events taking place upon the earth and how great is the care of God for those who are loyal to Him.” Testimonies, volume 5, 753.
„Във виденията, дадени на Исая, на Езекиил и на Йоан, виждаме колко тясно е небето свързано със събитията, които се извършват на земята, и колко велика е Божията грижа за онези, които са Му верни.“ Свидетелства, том 5, 753.
“Christ Himself was the Lord of the temple. When He should leave it, its glory would depart—that glory once visible in the holy of holies over the mercy seat, where the high priest entered only once a year, on the great day of atonement, with the blood of the slain victim (typical of the blood of the Son of God shed for the sins of the world), and sprinkled it upon the altar. This was the Shekinah, the visible pavilion of Jehovah.
„Сам Христос беше Господ на храма. Когато Той го напуснеше, славата му щеше да се оттегли — онази слава, някога видима в Светая Светих над умилостивилището, където първосвещеникът влизаше само веднъж в годината, в великия ден на умилостивението, с кръвта на закланата жертва (предобраз на кръвта на Божия Син, пролята за греховете на света), и я поръсваше върху олтара. Това беше Шекина, видимият павилион на Йехова.“
“It was this glory that was revealed to Isaiah, when he says, ‘In the year that king Uzziah died I saw also the Lord sitting upon a throne, high and lifted up, and his train filled the temple’ [Isaiah 6:1–8 quoted].” The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1139.
„Именно тази слава бе открита на Исая, когато той казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях и Господа, седящ на престол, висок и издигнат, и полите на дрехата Му изпълваха храма“ [цитира се Исая 6:1–8].“ The Seventh-day Adventist Bible Commentary, том 4, 1139.
“The vision given to Isaiah represents the condition of God’s people in the last days. They are privileged to see by faith the work that is going forward in the heavenly sanctuary. ‘And the temple of God was opened in heaven, and there was seen in his temple the ark of his testament.’ As they look by faith into the holy of holies, and see the work of Christ in the heavenly sanctuary, they perceive that they are a people of unclean lips,—a people whose lips have often spoken vanity, and whose talents have not been sanctified and employed to the glory of God. Well may they despair as they contrast their own weakness and unworthiness with the purity and loveliness of the glorious character of Christ. But if they, like Isaiah, will receive the impression the Lord designs shall be made upon the heart, if they will humble their souls before God, there is hope for them. The bow of promise is above the throne, and the work done for Isaiah will be performed in them. God will respond to the petitions coming from the contrite heart.
„Видението, дадено на Исая, представя състоянието на Божия народ в последните дни. На тях е дадена привилегията чрез вяра да виждат делото, което се извършва в небесното светилище. „И се отвори Божият храм на небето, и се видя в храма Му ковчегът на Неговия завет.“ Когато чрез вяра поглеждат в Светая Светих и виждат делото на Христос в небесното светилище, те осъзнават, че са народ с нечисти устни — народ, чиито устни често са изричали суета и чиито дарби не са били осветени и употребени за Божия слава. С право могат да се отчайват, когато съпоставят собствената си слабост и недостойнство с чистотата и красотата на славния Христов характер. Но ако те, подобно на Исая, приемат впечатлението, което Господ възнамерява да бъде направено върху сърцето, ако смирят душите си пред Бога, за тях има надежда. Дъгата на обещанието е над престола и извършеното за Исая ще бъде извършено и в тях. Бог ще откликне на молитвите, издигащи се от съкрушеното сърце.“
“The object of this great and solemn work of God is to gather together the sheaves for the heavenly garner; for the earth is to be filled with the glory of the Lord. Then let none be dismayed as they see the prevailing wickedness and hear the language coming from unclean lips. When the powers of darkness set themselves in array against the people of God; when Satan shall muster his forces for the last great conflict, and his power seems to be great and almost overwhelming, the clear view of the divine glory, the throne high and lifted up, arched with the bow of promise, will give comfort, assurance, and peace.” Review and Herald, December 22, 1896.
„Целта на това велико и тържествено Божие дело е да събере снопите в небесната житница; защото земята трябва да се изпълни със славата на Господа. Затова нека никой не се обезсърчава, когато вижда преобладаващото нечестие и чува езика, излизащ от нечисти устни. Когато силите на тъмнината се строяват срещу Божия народ; когато Сатана събере силите си за последния велик конфликт и неговата мощ изглежда голяма и почти непреодолима, ясният взор към Божествената слава, престола висок и издигнат, обгърнат от дъгата на обещанието, ще даде утеха, увереност и мир.“ Review and Herald, 22 декември 1896 г.
“Upon the banks of the river Chebar, Ezekiel beheld a whirlwind seeming to come from the north, ‘a great cloud, and a fire infolding itself, and a brightness was about it, and out of the midst thereof as the color of amber.’ A number of wheels, intersecting one another, were moved by four living beings. High above all these ‘was the likeness of a throne, as the appearance of a sapphire stone: and upon the likeness of the throne was the likeness as the appearance of a man above upon it.’ ‘And there appeared in the cherubims the form of a man’s hand under their wings.’ Ezekiel 1:4, 26; 10:8. The wheels were so complicated in arrangement that at first sight they appeared to be in confusion; but they moved in perfect harmony. Heavenly beings, sustained and guided by the hand beneath the wings of the cherubim, were impelling these wheels; above them, upon the sapphire throne, was the Eternal One; and round about the throne a rainbow, the emblem of divine mercy.
„Край бреговете на реката Ховар Езекиил видя вихрушка, която като че ли идваше от север — „голям облак, и огън, който се свиваше в себе си, и сияние имаше около него, а изсред него — като цвят на кехлибар“. Множество колела, пресичащи се едно друго, се движеха от четири живи същества. Високо над всичко това „имаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше нещо като вид на човек над него“. „И в херувимите се виждаше образът на човешка ръка под крилете им.“ Езекиил 1:4, 26; 10:8. Колелата бяха тъй сложно устроени, че на пръв поглед изглеждаха в безпорядък; но се движеха в съвършена хармония. Небесни същества, поддържани и направлявани от ръката под крилете на херувимите, задвижваха тези колела; над тях, върху сапфирения престол, беше Вечният; а около престола — дъгата, символът на божествената милост.“
“As the wheel like complications were under the guidance of the hand beneath the wings of the cherubim, so the complicated play of human events is under divine control. Amidst the strife and tumult of nations, He that sitteth above the cherubim still guides the affairs of the earth.
„Както колелоподобните усложнения бяха под ръководството на ръката под крилете на херувимите, така и сложният ход на човешките събития е под божествен контрол. Сред борбата и смутовете на народите, Онзи, Който седи над херувимите, все още направлява делата на земята.“
“The history of nations that one after another have occupied their allotted time and place, unconsciously witnessing to the truth of which they themselves knew not the meaning, speaks to us. To every nation and to every individual of today God has assigned a place in His great plan. Today men and nations are being measured by the plummet in the hand of Him who makes no mistake. All are by their own choice deciding their destiny, and God is overruling all for the accomplishment of His purposes.
„Историята на народите, които един след друг са заемали определения им дял от време и място, несъзнателно свидетелствайки за истината, чийто смисъл самите те не са познавали, говори на нас. На всеки народ и на всеки човек днес Бог е отредил място в Своя велик план. Днес хората и народите биват измервани с отвеса в ръката на Онзи, Който не допуска грешка. Всички чрез собствения си избор определят своята съдба, а Бог направлява всичко за осъществяването на Своите намерения.“
“The history which the great I AM has marked out in His word, uniting link after link in the prophetic chain, from eternity in the past to eternity in the future, tells us where we are today in the procession of the ages, and what may be expected in the time to come. All that prophecy has foretold as coming to pass, until the present time, has been traced on the pages of history, and we may be assured that all which is yet to come will be fulfilled in its order.” Education, 178.
„Историята, която великият АЗ СЪМ е начертал в Своето слово, свързвайки звено след звено в пророческата верига — от вечността в миналото до вечността в бъдещето — ни показва къде се намираме днес в шествието на вековете и какво може да се очаква във времето, което предстои. Всичко, което пророчеството е предсказало, че ще се изпълни до настоящото време, е проследено по страниците на историята, и можем да бъдем уверени, че всичко, което предстои, ще се изпълни в своя ред.“ Възпитание, 178.