The Hidden History of Verse Forty - Number Twenty-Six

Пророческата линия, която определям като „колелото на Йосия“, започва с бунта на древния Израил, когато те отхвърлиха Бога като свой цар през 1097 г. пр. Хр. Първите трима царе (Саул, Давид и Соломон) са посочени като царували по четиридесет години — от 1097 г. пр. Хр. до 977 г. пр. Хр. При смъртта на Соломон бунтът на Йеровоам и на десетте северни племена завършва линията на първите трима царе и поставя началото на линия от царе както в северното, така и в южното царство.

Първите трима царе са символ на много истини, но едно от колелата на истината, с което те са свързани, са последните трима царе на Юда — Йоаким, Йехония и Седекия, които от своя страна представят Кир, Дарий и Артаксеркс. Кир, Дарий и Артаксеркс на свой ред представят техните три указа, простиращи се от 516 г. пр. Хр. до 457 г. пр. Хр.; които от своя страна представят трите ангела от Откровение 14, които идват съответно през 1798 г., 19 април 1844 г. и 22 октомври 1844 г. Историята на идването на трите ангела от Откровение 14 се повтаря до най-малката буква във времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, като по този начин се установява, че пророческата линия, която започва с помазването на Саул за цар, достига своето заключение, когато тържествуващата църква бъде помазана при скоро идващия неделен закон. Линията включва колелото на цар Йосия, което се простира назад до бунта на Йеровоам в Бетел и Дан през 977 г. пр. Хр.

Йеровоам носи символиката на двадесет и две, защото царува двадесет и две години, като по този начин свързва своето свидетелство с историята, представена от двадесет и две, което е символ на съчетанието на Божествеността с човечеството, както е онагледено в marah-видението на Даниил на двадесет и втория ден, и с числото двеста и двадесет, от което числото двадесет и две е десятък.

„Из-куп-лението“ („at-One-Ment“), представляващо съчетанието на Божествеността и човечеството, е делото на Христос, което започна на 22 октомври, или десетия месец (Григорианския календар); десет по двадесет и две е равно на двеста и двадесет. Йеровоам издигна фалшиви олтари и във Ветил, и в Дан, и следователно е символ на фалшивото поклонение в неделя във връзка със съчетанието на църква (Ветил: означава църква) и държава (Дан: означава съд).

В основополагащата история на десетте северни племена имаше бунт, който бе предобразен чрез отхвърлянето от страна на Израил на Бога като цар, а също и чрез бунта на Аарон и златното теле. Бунтът на Аарон беше в основополагащата история на древния Израил, а този на Еровоам — в основополагащата история на десетте северни племена. „Ред върху ред“ Аарон, като първосвещеник, представлява църквата, а Еровоам, като цар, представлява държавата. Тези два основополагащи бунта са една линия, която включва основополагащия бунт на израилевия народ в желанието му за човешки цар.

В свещената история, представена в книгата на Езекиил, има три периода от по четиристотин и деветдесет години, като единият е свързан с царете, другият — със светилището, а третият — с войнството. Тези три периода съответстват на бунта на Аарон (светилището), Саул (войнството) и Еровоам (царя). От трите символа — пророк, свещеник и цар — именно цар Саул е посочен като пророкуващ, а Аарон беше свещеникът, а Еровоам — царят.

Тържествуващата църква се състои от един тридесетгодишен пророк, един тридесетгодишен свещеник и един тридесетгодишен цар, представени от Езекиил, който започна в тридесетата година, Йосиф, който започна служението си на тридесетгодишна възраст, и цар Давид, който започна да царува в тридесетата си година. Тържествуващата църква е представена в последните осем глави на книгата на Езекиил като храма, който изпълва земята, а тържествуващата църква е Филаделфия, която е осмата църква, която е от седемте.

Пророческата линия на Йосия, започнала през 977 г. пр. Хр., завършва при скоро идващия неделен закон. Очистването и запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, започнало на 31 декември 2023 г., започна, когато Михаил слезе, за да възкреси двамата свидетели от Откровение единадесета глава. 2023 г. настъпи двадесет и две години след 11 септември 2001 г., точно както Законите за чужденците и подстрекателството от 1798 г. настъпват двадесет и две години след Декларацията за независимост от 1776 г. Двадесет и двегодишното царуване на Еровоам започна през 977 г. пр. Хр., когато бе изложено пророчеството за Йосия. По онова време непокорният пророк от 3 Царе, глава тринадесета, се изправи срещу отстъплението на Еровоам, както Моисей се изправи срещу отстъплението на Аарон, а Самуил — срещу множеството, което желаеше цар. Тези противопоставяния срещу основополагащи отстъпления, представени чрез вестта на непокорния пророк, Моисей и Самуил, представляват високия вик на третия ангел при неделния закон. Това е предупредителната вест, провъзгласявана от знамето, което е представено в историята на Еровоам като предсказанието за Йосия, придружено със „знамение“.

Отказът на пророка да яде с Еровоам въпреки предложението „половината от дома ти“ съответства на обещанието на Ирод към Саломе за половината от царството му.

Обещанието на Ирод за половината от царството му бе дадено при неговия рожден ден. Ирод е символ на Рим, а десетте царе от Откровение седемнадесета глава са предобразени чрез десетократното разделение на Рим в Даниил, седма глава, и чрез десетте пръста на краката във втора глава. Рожденият му ден е отбелязан, когато шестото царство бъде заменено от седмото царство при неделния закон, и в този смисъл това е рожденият ден на Организацията на обединените нации като седмото царство на библейското пророчество. При скоро идващия неделен закон десетте царе, представени от десетте северни племена на Еровоам, се съгласяват да дадат царството си на звяра за един час в Откровение „седемнадесета глава“.

Преди да разгледаме пророчеството на Езекиил в четвърта глава, ще установим тринадесетте случая, в които Езекиил пряко посочва дата. Тези тринадесет ориентири по принцип се разпределят между света и Божия народ. Светът, представен от Египет, е поставен в пряко датиране шест пъти, на Тир е обърнато внимание веднъж, а в останалите шест случая предмет е Ерусалим. Книгата започва през 592 г. пр. Хр., което е тридесетата година от седемнадесетия юбилеен цикъл, а първият стих на четиридесета глава на Езекиил посочва 22 октомври 573 г. пр. Хр. като края на цикъла. Юбилейният цикъл представлява времето на запечатване на сто четиридесет и четирите хиляди от 11 септември до предстоящия неделен закон, който от своя страна е представен във фрактал на самата тази история от 31 декември 2023 г. до предстоящия неделен закон. И двата периода бяха предобразени от 11 август 1840 г. до 22 октомври 1844 г.

На 11 август 1840 г. не друг, а сам Исус Христос слезе като могъщия ангел от Откровение десета глава, който донесе малка книжка, която Божият народ трябваше да вземе и да изяде. Същият ангел отново слезе на 9/11, за да отбележи началото на времето на запечатването. Същият ангел слезе на 31 декември 2023 г., за да възкреси двамата свидетели, които бяха убити на улицата на онзи велик град, Содом и Египет, където и Господ бе разпнат. Това слизане отбеляза заключителния период на времето на запечатването. В рамките на фракталния период от 31 декември 2023 г. до неделния закон на свещеника Езекиил е дадено видение за храма на небето. По това време той онемява и говори само когато Бог му заповяда да стори това. Състоянието му продължава до скорошния неделен закон, представен чрез разрушаването на Ерусалим.

Както на Йоан, и на Езекиил е заповядано да вземе книгата, която беше в ръката на слизащия ангел в Откровение 10, и също така му е казано да изяде книгата на плач, ридание и горко.

Вестта е представена като трояка вест, като по този начин олицетворява вестта на трите ангела от Откровение четиринадесета глава. Следователно именно запечатващата вест на третия ангел запечатва онези в Йерусалим, които ридаят и плачат за греха на църквата и на земята, както е представено в девета глава на Езекиил и седма глава на Откровение.

Онези, които приемат печата, скърбят за греховете на църквата и за греховете на земята, и свидетелството на Езекиил е вплетено в историята на Йерусалим и Египет — символи на църквата и на света.

В контекста на книгата Плач Йеремиев, оплакването и скръбта, които предобразяват трите ангела от Откровение четиринадесета глава, оплакванията и скръбта са първият и вторият ангел, а третият е вестта за горко — символ на източния вятър, който е възпиран от четиримата въздържащи ангели от Откровение седма глава.

В книгата на Езекиил са посочени тринадесет дати. Първата от поредицата дати, свързани с Египет, е Езекиил 29:1 и тя съответства на 587 г. пр. Хр.

587 г. пр. Хр. е годината на обсадата, започнала година и половина преди разрушението на Йерусалим. По онова време Езекиил прогласява, че Бог ще съкруши Египет и че това съкрушаване ще покаже на Божия народ тяхното безумие, задето са се уповавали на змея на Египет. В края на главата се прави изявление, че Египет ще бъде предаден на Вавилон, като по този начин се посочва кога десетте царе дават своето седмо царство от библейското пророчество на съвременния Вавилон — осмото царство, което е от седемте. Това пророчество се изпълни „седемнадесет“ години по-късно, през 571 г. пр. Хр., както е изложено в края на главата. Следователно глава 29 съдържа първото и последното датирано споменаване, свързано с Египет.

Двадесетата година, първият месец, първият ден от стих седемнадесет представлява последната дата от тринадесетте дати в Езекиил и е единствената дата, която настъпва след 22 октомври 573 г. пр. Хр. Тя представлява времето, когато царят на север в Даниил 11:42–43 получава Египет, както и момента, когато десетте царе дават своето седмо царство на осмото царство, което е от седемте. Тя се изпълнява, когато „рогът на дома Израилев“ изниква. В Исая Израил изниква в деня на източния вятър.

Когато Езекиил 29:17 се изпълни и драконът на Египет бъде предаден на папския звяр при скоро идващия неделен закон, късният дъжд ще бъде излят без мярка върху Израил. Този дъжд започна на 11 септември като поръсване, както бе предобразено от Христос, Който духна върху учениците Си, след като слезе на земята, след като бе възлязъл при Своя Отец след Своето възкресение.

Предсказанието на Езекиил за падението на Египет бе прогласено през 587 г. пр. Хр., в годината на обсадата, и „седемнадесет“ години по-късно предсказанието се изпълни. То се изпълнява в периода, представен от числото „седемнадесет“, като по този начин представлява скритата история на четиридесети стих от Даниил единадесета глава. То трябва да се изпълни по време на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, което е изобразено в девета глава на Езекиил. Във времето на запечатването късният дъжд се излива, първо като поръсване на 11 септември, а след това като пълно изливане при неделния закон. То се изпълнява според Исая в „деня на източния вятър“, а ислямът е източният вятър, и ислямът е третото „горко“. Вестта, която Езекиил трябваше да изяде, беше тройна вест, от която третата част беше вестта на горко.

Тринадесетте датирани послания на Езекиил бяха изложени във връзка с Йерусалим, Египет и Тир. Всички те се отнасяха до бунта, представен чрез числото „тринадесет“.

Ще продължим да разглеждаме датирането при Езекиил в следващата статия.