Скритата история на четиридесетия стих — число девет

Петър е в Паниум (Кесария Филипова), само шест или осем дни преди средния от трите случая, когато Петър, Йоан и Яков отиват сами с Исус. Първият бе проява на силата Му при възкресяването на дванадесетгодишната дъщеря на Яир; вторият бе проява на славата Му на планината на Преображението; а третият бе Гетсимания — проявата на страданието Му. В Паниум, в единадесета глава, Петър е разположен непосредствено преди кръста от шестнадесети стих. Планината бе средната точка на трите пътувания, при които Исус бе придружен единствено от тези трима ученици. На планината небесният Отец също проговори за втори път от общо три; Отец проговори при кръщението, на планината и след това непосредствено преди кръста. Петър два пъти заема средното място в поредица от три конкретни събития. Той е и средната точка на главите от единадесета до двадесет и втора в Евангелието според Матей.

Планината предшестваше тържественото влизане, което започна с отвързването на осела, за да пренесе жертвата в Йерусалим, както оселът на Авраам носеше дървата за жертвоприношението на Мория, древното място на храма в Йерусалим. Празникът на тръбите в линията на двадесет и трета глава на Левит бележи отвързването на осела, така че преживяването на планината на Преображението предшестваше тържественото влизане, което поставя Петър в историята на тридесетте дни от двадесет и трета глава на Левит, съотнесени с периода на Петдесетница. През тези тридесет дни кандидатите за място сред осемдесетте доблестни свещеници са изправени пред храма (средното изпитание). В свидетелството за бунта на цар Озия в Светая осемдесетте свещеници са определени като доблестни, което подсказва, че е имало и свещеници, които не са взели участие.

Храбрите свещеници са онези, които следват Агнето, където и да отива То.

Лъвът от Юдовото племе води Своя народ в Светая Светих и го кара да се вгледа във вътрешността на ковчега на завета и да размишлява за Първосвещеника, Който служи там, извършвайки Своето заключително дело по заличаването на греха. Петър беше възкресен на 31 декември 2023 г., а след това беше изправен пред изпитанието на основата във връзка с ролята на Рим в установяването на външното видение на пророчеството. След това за Петър настъпи второто изпитание на храма и именно там видението на вътрешната линия е представено в огледалното видение от десетата глава на Даниил.

Петър се беше отрекъл от своя Господ на 18 юли 2020 г., и го направи три пъти.

Петър представляваше две категории поклонници.

Митарят се прибра у дома си оправдан.

Авел и митарят са символ на оправдание чрез вяра.

Вестта от 1888 година беше съпроводена от слизането на ангела от Откровение 18.

Петър митарят олицетворява душа, която е оправдана чрез вяра, а оправданието чрез вяра е третата ангелска вест; това е лаодикийската вест, която дойде на 11 септември, когато големите сгради в Ню Йорк се срутиха и се изпълни пророчеството от Откровение 18:1–3. Тогава късният дъжд започна да ръми и започна запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди. В края на времето за запечатване на сто четиридесет и четирите хиляди ангелът от осемнадесета глава на Откровение слезе като архангел Михаил и възкреси Петър чрез три изпитания. Първото изпитание започна на 31 декември 2023 г. и символизираше основополагащата истина, че Рим е силата от четиринадесети стих на единадесета глава на Даниил, която утвърждава видението. Това видение е видението „хазон“, което представлява външната пророческа линия, за която Соломон казва, че е живот или смърт.

Второто изпитание на Петър е храмовото изпитание, което изисква влизане чрез вяра в Светая Светих, както сестра Уайт е онагледила в първите си видения. Там тя видя заповедта за седмия ден — съботата — да сияе по-ярко от останалите девет заповеди. Това учение при започването на съда символизира учението за въплъщението, което в последните дни, при приключването на съда, сияе по-ярко от останалите пророчески учения. Въплъщението на Божествения Христос, Който приема върху Себе Си паднала греховна плът, макар да не е познал грях, е представено чрез различни образи. Най-значимият от тях е учението за седемте времена. Учението за седемте времена беше алфата на пророческите открития на Милър и именно това учение през 1856 г. представляваше учението омега в историята на милеритите, в която филаделфийският милеритски адвентизъм се бунтуваше в продължение на седем години и през 1863 г. се превърна в лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден.

Двете пръчки от Езекиил тридесет и седма глава представят двата 2,520-годишни съда над северното и южното царство. Северното царство представя човешката плът, а южното царство представя ума, който е бил предназначен да бъде съединен с ума на Христос; така Божествеността би била съединена с човечеството. Това е учението за въплъщението в опростено представяне. Седемте времена бяха алфата и омегата на милеристката история и, тъй като тя представя въплъщението, тя е също и омегата на историята на адвентистите от седмия ден по отношение на алфа-доктрината за съботата през 1844 година. Едното е знакът на съботата на седмия ден, а другото — знакът на съботата на седмата година.

Името на Петър е променено при Паний, което беше втората стъпка за Авраамовото представяне на първия завет с избран народ; и Петър става представител на последния завет с избран народ при своята втора стъпка. Това е втората стъпка в линията на глави единадесета до двадесет и втора и вторият от трите пъти, когато Петър, Яков и Йоан отидоха с Исус отделно от другите ученици, както и вторият от трите пъти, когато Небесният Отец проговори. Линията на Нерон завършва в средната точка между битките при Рафия и Паний, защото се подравнява с другите два периода от 250 години, които започнаха през 457 г. пр. Хр. и 1776 г. 457 г. пр. Хр. завърши през 207 г. пр. Хр., а 1776 г. завършва през 2026 г. Петър е при 207 г. пр. Хр., 2026 г., 313 г. и храмовото изпитание, което предхожда третото и лакмусово изпитание на развързването на ослето, представено като празника на тръбите.

Изпитанието на Петър е да последва Христос в Пресвятото място, а неговото дело е да поправи и след това да прогласи поправената вест за огнените кълба над Нашвил. Вестта на Петър за огнените кълба над Нашвил е вестта на Петдесетница, която най-напред беше представена в горницата, а след това — в храма. Той представя своята вест, като посочва огнените кълба над Нашвил и изпълнението на битката при Рафия във връзка с битката при Паний, която се превръща в битката при Актиум при неделния закон от стих шестнадесети. Неделният закон от стих шестнадесети е също и неделният закон от стих четиридесет и първи и от стих двадесет и втори. Тези три стиха се съгласуват и със стих тридесет и първи, където папството пое властта през 538 година и прие неделен закон на Третия Орлеански събор. Стиховете, които водят до стих тридесет и първи, посочват ориентири, довели до неделния закон от 538 година, и са прообраз на историята, която предхожда скоро идващия неделен закон.

„Корабите от Хитим“ представляваха вандалите, които са представени също и като втората тръба в осмата глава на Откровение. Постепенният упадък на Рим започна през 330 г., когато Константин раздели царството на изток и запад. След това той го раздели между тримата си синове. Римската империя, която бе непобедима от битката при Акциум, тогава бе разделена на две части, после на три части, а след това първите четири тръби от Откровение 8 представяха нашествието на враговете, което доведе Западния Рим до неговия край през 476 г. Източният Рим в Константинопол продължи до края на петата и началото на шестата тръба, които са също и първото и второто горко. Времепророчеството за сто и петдесет години на първото горко приключи на датата, на която започна времепророчеството на второто горко.

Вавилон пада за една нощ. Може би бихте възразили, че Кир първо е трябвало да отклони реката и че това е отнело известно време, но падането на Вавилон става за една нощ, докато падането на Рим обхваща 1123 години. Тези години включват конкретни пророчески вехи, които описват постепенния упадък на имперския Рим, а имперският езически Рим предобразява Съединените щати в делото им по възкачването на папството на престола като петото царство от библейското пророчество през 538 г. Папството е възкачено на престола при неделния закон от шестнадесети стих на единадесета глава на Даниил. Вехите, които предобразяват делото на Съединените щати, са представени във вехите на постепенния упадък на езическия Рим.

Корабите на Хитим представляваха финансово бедствие за Рим, понеже флотът на вандалите донесе опустошение по морските пътища на Средиземно море. В последните дни ислямът е представен като финансово бедствие за земните царе. Вандалите и техните кораби бяха силата на втората тръба, а трите „горко“ са ислямски сили на тръбите. Първата беше Арабия, втората — Турция, а третата е световна.

Корабите са символ на икономическа мощ, а в Писанията тарсийските кораби са върховният символ на икономическа мощ. Тези кораби са потопени от разгневен източен вятър сред моретата, а в Писанията ислямът е децата на изтока. Когато ислямът е отбелязан в пророческата последователност на събитията, той поражда икономическа криза. Ислямът е представен чрез Валаам с ослица, което е еврейската дума, преведена като „див човек“ при първото споменаване на Исмаил в Писанията. На пророческо равнище Исмаил е бащата на исляма, без това да отрича Авраам като баща на Исмаил, но дванадесетте племена на Исмаил стават известни в Писанията като децата на изтока.

В последните дни Валаам, символ на Съединените щати като лъжепророк, удря ослицата си три пъти, което символизира три удара на исляма. 11 септември бе първият от тези удари и отбеляза идването на запечатващия ангел, който възхожда от изток сред бурните източни ветрове на раздора. Вторият удар на исляма е двоен, защото втората стъпка бележи удвояване. На 7 октомври 2023 г. ислямът неочаквано порази буквалния Израил, а когато Нашвил, Тенеси, бъде неочаквано поразен от исляма, духовният Израил ще е бил поразен. В разказа за Валаам вторият пътен знак се намираше между две лозя, а двете лозя на Господа на Силите бяха древният буквален Израил и Съединените щати, съвременният духовен Израил. Третият пътен знак на Валаам бе моментът, когато ослицата проговори; а символът на проговарянето, който бележи края на времето за запечатване на сто четиридесет и четирите хиляди, започнало на 11 септември, е неделният закон, когато Съединените щати говорят като змей. Голямото земетресение от единадесетата глава на Откровението е този неделен закон, при който третото горко иде скоро, при който Съединените щати, ослицата и Захария проговарят.

Бащата на Йоан Кръстител принадлежеше към осмата от двадесет и четирите свещенически чреди, учредени от Давид за служение в храма. Свещеникът Захария бе поразен с немота поради неверието си и остана ням до раждането на сина си Йоан; той е символ на числото осем (символ на свещенството). При въвеждането на неделния закон последното поколение свещеници, представено чрез Йоан Кръстител, ще проговори, както е изобразено чрез неговия баща Захария. Христос отъждестви Йоан с Илия, а вестта на Илия в последните дни е представена чрез връзката между баща и дете, каквато бе връзката между Захария и Йоан. Предобраз на Йоан бе Йеремия, на когото бе казано, че ако се върне, ще бъде Божии уста.

Йеремия оплакваше първото разочарование от 18 юли 2020 г., и ако се върнеше, щеше да стане Божии уста при неделния закон, когато представяше пророческата вест на Авакум, която се бавеше, но трябваше да „проговори“ в края. Йеремия, а следователно и Йоан, а следователно и Петър, трябваше да проговори вестта на Авакум в момента, когато магарицата на исляма проговори и когато Съединените щати проговорят като змей.

Петър в Кесария Филипова, тоест в Паниум, се намира във времеви период, предшестващ пътепоказателя „планината“, след който щеше да последва тържественото влизане, довело до кръста, или неделния закон. Този времеви период е представен чрез битката при Паниум, която завършва с победа за папата и за действащата от негово име сила — Съединените щати. Паниум е третата от трите войни, водени чрез посредници, първата от които приключи при Берлинската стена през 1989 г., а последната, или третата, война, водена чрез посредници, приключва със събарянето на „стената“ на разделението между църквата и държавата. 1989 г. отбеляза кулминацията на война, водена чрез посредници, наречена „студената война“, която бе започнала в края на Втората световна война, а Паниум представлява студена война, която завършва при Третата световна война, представена чрез битката при Акциум. По средата между първия и третия пътепоказател на трите войни, водени чрез посредници, се намира буквалната война в Украйна, представена чрез битката при Рафия в стихове единадесет и дванадесет.

Паниум е студена война, която води до Третата световна война, както е представено чрез Студената война, която приключи във времето на края през 1989 г. и бе започнала в края на Втората световна война. При ориентирите, представени от десети стих и 1989 г., от единадесети и дванадесети стих и войната в Украйна, започнала през 2014 г., и от стихове тринадесети до петнадесети и настоящата студена война между MAGA-изма и глобализма, имаше трима президенти, които белязаха съюзи между папството и Съединените щати.

Роналд Рейгън е бил в таен съюз с папа Йоан Павел II, консервативен папа от гледна точка на сатанинските пророчества от Фатима, и е свързан с пророческата история на десети стих. Президентството на Обама съответства на историята на битката при Рафия в единадесети и дванадесети стих. По време на неговото президентство е имало двама символични папи, тъй като вторият ориентир обозначава удвояване. При третия ориентир в стихове тринадесет до петнадесет папата е първият папа от Съединените щати. Първоначално предполагахме, че папа Лъв е консервативен папа, чийто предобраз е Йоан Павел II, но когато се приложи пророческото тълкуване с тройно приложение, третият ориентир притежава характеристиките на първите две изпълнения, така че Лъв е консервативният Йоан Павел II и той е бившият ръководител на Службата на Инквизицията, Бенедикт XVI, който подаде оставка в полза на уок папата Франциск по време на мандата на Обама.

Първата война чрез посредници е представена с един стих, втората — с два, а третата — с три стиха. Студената война, която приключи през 1989 г., започна в края на Втората световна война, а Третата световна война, представена чрез битката при Акциум, започва в края на Студената война, представена чрез битката при Панион. Трите световни войни, също както и трите войни чрез посредници, се подчиняват на принципите, свързани с тройното приложение на пророчеството. Краят на Втората световна война постави началото на студена война, която приключи при осмия президент, считано от Рузвелт през 1945 г. — Рейгън. Рейгън във времето на края през 1989 г. постави началото на поредица от осем президенти, водеща до Тръмп (който е от седемте). Студената война на Тръмп започна през 2015 г., когато той обяви кандидатурата си за президент и разбуни глобалистите, в изпълнение на Даниил, единадесета глава, втори стих. Тази студена война завършва с неделния закон, който е битката при Акциум — третото препятствие пред Рим, преди той да започне да властва безразделно.

Рузвелт поставя началото на поредица от осем президенти до Рейгън, който поставя началото на поредица от осем президенти до Тръмп. Рузвелт бележи Втората световна война, като умира на 12 април 1945 г., а след това Труман е президент, когато войната в Европа завършва на 8 май, а войната в Тихия океан — на 2 септември. Войната в Европа е предимно сухопътна битка, а войната в Тихия океан е морска битка, точно както Панион представлява сухопътна битка, а Акциум представлява морска битка. Първото илюстрира последното, а поредицата от осем президенти се основава на свидетелството в Даниил, единадесета глава, втори и трети стих, както и на загадката, че осмият е от седемте. По време на първите два континентални конгреса, в началото на историята на звяра от земята от Откровение, тринадесета глава, е имало седем президентски мандата. В този исторически период Джордж Вашингтон е назначен за главнокомандващ. Назначаването на Вашингтон, първия официален президент, на Втория континентален конгрес го представя символично още в самото начало като осмия от седем президенти.

Първият президент е бил осмият от първите седем президенти, а последният президент е осмият, който е от седемте. Свещеникът Захария говори при раждането на Йоан, когато говори оселът и когато говори звярът от земята. Тук говори и видението на Авакум. Раждането на Йоан, предобразяващо знамето на сто четиридесет и четирите хиляди при неделния закон, е последното поколение на свещеника Захария. Захария е принадлежал към осмия от двадесет и четирите свещенически отреда. При неделния закон Захария (свещениците) говори, когато ислямът (оселът) говори и Съединените щати говорят като змей. При този жалон смъртоносната рана на папството бива изцелена и то става осмото, което е от седемте. Тръмп също е осмият, който е от седемте, и именно той изгражда образа на звяра, който придобива окончателния си вид при неделния закон. Тогава свещенството на сто четиридесет и четирите хиляди става Божията уста и прогласява вестта със силния вик на третия ангел. Това свещенство е осмата църква, която е от седемте.

Рузвелт поставя началото на поредица от осем президенти, която води до времето на края през 1989 г., и бележи прехода от Втората световна война към Студената война, завършила през 1989 г. Президентът Труман наследява Рузвелт и управлява, когато приключват сраженията по суша и море, съставляващи Втората световна война. Труман е президент, когато на 24 октомври 1945 г. е създадена Организацията на обединените нации. Връзката между Рузвелт и Труман се определя от 1945 година. И двамата са президенти през тази година и през нея завършва двойната война, представляваща Втората световна война, създадена е Организацията на обединените нации и започва Студената война.

През 1989 г., както и през 1945 г., също имаше двама президенти: Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши. Рейгън сложи край на Студената война, а Джордж Буш-старши обяви, че е преди всичко глобалист, когато на 1 октомври 1990 г. се обърна към „четиридесет и петата“ сесия на Общото събрание на ООН, говорейки за изграждането на „нов световен ред“. В речта си той заяви: „В наши ръце е да оставим тези мрачни машини зад гърба си, в Тъмните векове, където им е мястото, и да продължим напред, за да увенчаем едно историческо движение към нов световен ред и дълга ера на мир.“

В тази реч Буш свърза тази концепция със сътрудничеството след Студената война, кризата в Персийския залив (нахлуването на Ирак в Кувейт), укрепването на ООН и едно ново партньорство между народите, основано върху върховенството на закона. Буш-старши популяризира израза „нов световен ред“ няколко седмици по-рано в обръщение от 11 септември 1990 г. пред съвместно заседание на Конгреса.

Обърнете внимание на факта, че Буш постави своята реч в ООН в контекст, в който определи неотдавнашния край на Студената война с понятията на „Тъмните векове“. Тъмните векове завършиха във времето на края през 1798 г., а Буш се намираше във времето на края на 1989 г. Обърнете внимание, че при първото му въвеждане на израза „нов световен ред“ ислямът разгневяваше народите и речта бе произнесена на 11 септември. От Рузвелт до Картър бяха осем президенти, а от Рейгън до Тръмп бяха осем президенти. Тръмп е последният президент и бе предобразен от първия президент, който беше осмият от първите седем президенти.

Времето на края през 1798 г. бележи смъртоносната рана на папството, а папството бе властта, която господстваше над кралете на Европа през Тъмните векове. В седемнадесета глава на Откровение тази връзка е изобразена като блудница, която язди звяр и властва над него. През 1798 г. подкрепата на европейските крале бе оттеглена и звярът бе мъртъв. През 1799 г. папата почина в изгнание. 1798 и 1799 г. представляват времето на края в най-пълния му смисъл, точно както времето на края по времето на Христос е белязано от раждането на Йоан Кръстител, а след това, шест месеца по-късно, от раждането на Христос. Изказванията на Буш от 1990 г. го представят като втория от двамата президенти, които бележат времето на края, и бележат движението към глобализма, който е властта на змея. Символиката на Буш бележи стъпка към неделния закон, когато Съединените щати престават да бъдат шестото царство на библейското пророчество, проговаряйки като змей. При въвеждането на неделния закон Съединените щати стават гласът на Организацията на обединените нации. Именно в този контекст ислямът разгневява народите и се отбелязва 11 септември. На 11 септември 1990 г., когато първият Буш говори пред Конгреса за своята глобалистка програма, той предобразяваше момента, в който ислямът отново щеше да разгневи народите на 11 септември 2001 г., но тогава президент щеше да бъде последният Буш.

Рузвелт, първият от осем президенти, беляза края на Втората световна война през 1945 г. и бе последван от следващия президент, който постави началото на Организацията на обединените нации. Рейгън, първият от осем президенти, беляза края на Студената война през 1989 г. и бе последван от следващия президент, който работеше за утвърждаването на Организацията на обединените нации. Последният от осемте президенти ще сложи край на една студена война, започнала, когато той обяви намерението си да се кандидатира през 2015 г., и ще даде начало на Третата световна война. Той ще превърне шестото царство от библейското пророчество в главата на седмото царство от библейското пророчество (ООН), а след това ще се съгласи да предаде това царство на звяра при въвеждането на неделния закон.

Както Втората световна война се състоеше от сухопътна и морска война, така и последният президент ще води студена война, представена чрез сухопътната битка при Панион, която води до морската битка при Акциум. При неделния закон студената война, която започна през 2015 г., когато Тръмп разбуни глобалистите, прераства в Третата световна война, представена чрез сухопътните и морските битки на Втората световна война. В края на Втората световна война следващата стъпка беше глобализмът на Организацията на обединените нации, както се случи и в края на Студената война при Рейгън и Буш. Първо при неделния закон идва краят на Съединените щати; след това „новият световен ред“ на Буш въвежда седмото царство, което незабавно се съгласява да предаде властта си на осмото царство.

Първият Буш и последният Буш са свързани помежду си чрез обявяването от първия на „новия световен ред“ пред Конгреса при 9/11 и чрез Патриотичния акт от 2001 г. на последния. И двата ориентировъчни белега са поставени в контекста на това, че ислямът разгневява народите.

Ще продължим с тези неща в следващата статия.