Скритата история на четиридесетия стих — число девет

Петър е в Паниум (Кесария Филипова), което е само шест или осем дни преди средното от трите събития, когато Петър, Йоан и Яков отидоха насаме с Исус. Първото беше явяването на Неговата сила при възкресението на дванадесетгодишната дъщеря на Яир; второто беше явяването на Неговата слава на планината на преображението; а третото беше Гетсимания — явяването на Неговото страдание. В Паниум, в единадесета глава, Петър стои непосредствено преди кръста от шестнадесети стих. Планината беше средната точка на трите изключителни пътувания на тримата ученици. На планината небесният Отец също говори втория от три пъти; Отец говори при кръщението, на планината, а след това и непосредствено преди кръста. Петър два пъти се намира в средна точка на три определени събития. Той е също и средната точка на глави единадесета до двадесет и втора от Матей.

Планината предшества тържествения вход, който започна с отвързването на осела, за да понесе приношението в Йерусалим, както оселът на Авраам носеше дървата за приношението на Мория, древното място на храма в Йерусалим. Празникът на тръбите в последователността на Левит двадесет и трета глава отбелязва отвързването на осела, така че преживяването на планината на преображението предшества тържествения вход, като по този начин поставя Петър в историята на тридесетте дни от Левит двадесет и трета глава, съотнесени към Петдесетния сезон. В тези тридесет дни храмът (средното изпитание) се привежда върху кандидатите да бъдат сред осемдесетте храбри свещеници. В свидетелството за бунта на цар Озия в светото място осемдесетте свещеници са определени като храбри, което по този начин подсказва, че е имало свещеници, които не са участвали.

Храбрите свещеници са онези, които следват Агнето, където и да отива То.

Лъвът от Юдовото племе води Своя народ в Пресветото място и го кара да вгледа погледа си в ковчега на завета и да размишлява върху Първосвещеника, Който там служи в Своето последно дело по заличаването на греха. Петър бе възкресен на 31 декември 2023 г., а след това бе изправен пред основополагащото изпитание относно ролята на Рим в установяването на външното видение на пророчеството. След това за Петър настъпи второто изпитание на храма, и именно там видението за вътрешната линия е представено в огледалното видение в десета глава на Даниил.

Петър се беше отрекъл от своя Господ на 18 юли 2020 г., и го направи три пъти.

Петър представляваше две категории поклонници.

Митарят отиде у дома си оправдан.

Авел и митарят са символ на оправдание чрез вяра.

Вестта от 1888 година беше съпроводена от слизането на ангела от Откровение 18.

Петър митарят представлява душа, която е оправдана чрез вяра, а оправданието чрез вяра е вестта на третия ангел; това е лаодикийската вест, която пристигна на 9/11, когато големите сгради на Ню Йорк паднаха и Откровение 18:1–3 се изпълни. Тогава късният дъжд започна да поръсва и запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди започна. При завършека на времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди ангелът от Откровение осемнадесета глава слезе като Михаил Архангелът и възкреси Петър чрез три изпитания. Първото изпитание започна на 31 декември 2023 г. и представляваше основополагащата истина, че Рим е силата в четиринадесети стих на Даниил единадесета глава, която установява видението. Това видение е видението chazon, което представлява външната пророческа линия, за която Соломон казва, че е живот или смърт.

Второто изпитание на Петър е храмовото изпитание, което изисква влизане в Пресветото място чрез вяра, както сестра Уайт го илюстрира в първите си видения. Там тя видя заповедта за съботата на седмия ден да сияе над останалите девет заповеди. Това учение при началото на съда представлява учението за въплъщението, което сияе над другите пророчески учения в последните дни, по време на приключването на съда. Въплъщението на Христос, Божествения, Който прие върху Себе Си паднала греховна плът, макар че не позна грях, е представено чрез разнообразни илюстрации. Най-значимото е учението за седемте времена. Учението за седемте времена беше алфата на пророческите открития на Милър, и именно това беше учението през 1856 г., което представляваше омега-учението на милеритската история, когато милеритският филаделфийски адвентизъм се разбунтува в продължение на седем години и през 1863 г. се превърна в лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден.

Двете пръчки от Езекиил тридесет и седма глава представят двата 2,520-годишни съда над северното и южното царство. Северното царство представя човешката плът, а южното царство представя ума, който е бил предназначен да бъде съединен с ума на Христос; така Божествеността би била съединена с човечеството. Това е учението за въплъщението в опростено представяне. Седемте времена бяха алфата и омегата на милеристката история и, тъй като тя представя въплъщението, тя е също и омегата на историята на адвентистите от седмия ден по отношение на алфа-доктрината за съботата през 1844 година. Едното е знакът на съботата на седмия ден, а другото — знакът на съботата на седмата година.

Името на Петър е променено при Паний, което беше втората стъпка за Авраамовото представяне на първия завет с избран народ; и Петър става представител на последния завет с избран народ при своята втора стъпка. Това е втората стъпка в линията на глави единадесета до двадесет и втора и вторият от трите пъти, когато Петър, Яков и Йоан отидоха с Исус отделно от другите ученици, както и вторият от трите пъти, когато Небесният Отец проговори. Линията на Нерон завършва в средната точка между битките при Рафия и Паний, защото се подравнява с другите два периода от 250 години, които започнаха през 457 г. пр. Хр. и 1776 г. 457 г. пр. Хр. завърши през 207 г. пр. Хр., а 1776 г. завършва през 2026 г. Петър е при 207 г. пр. Хр., 2026 г., 313 г. и храмовото изпитание, което предхожда третото и лакмусово изпитание на развързването на ослето, представено като празника на тръбите.

Изпитанието на Петър е да последва Христос в Пресвятото място, а неговото дело е да поправи и след това да прогласи поправената вест за огнените кълба над Нашвил. Вестта на Петър за огнените кълба над Нашвил е вестта на Петдесетница, която най-напред беше представена в горницата, а след това — в храма. Той представя своята вест, като посочва огнените кълба над Нашвил и изпълнението на битката при Рафия във връзка с битката при Паний, която се превръща в битката при Актиум при неделния закон от стих шестнадесети. Неделният закон от стих шестнадесети е също и неделният закон от стих четиридесет и първи и от стих двадесет и втори. Тези три стиха се съгласуват и със стих тридесет и първи, където папството пое властта през 538 година и прие неделен закон на Третия Орлеански събор. Стиховете, които водят до стих тридесет и първи, посочват ориентири, довели до неделния закон от 538 година, и са прообраз на историята, която предхожда скоро идващия неделен закон.

„Корабите от Китим“ представляваха вандалите, които са представени също и като втората тръба в Откровение, осма глава. Постепенният упадък на Рим започна през 330 г., когато Константин раздели царството на изток и запад. След това той го раздели между тримата си синове. Римската империя, която от битката при Акциум бе непобедима, тогава бе разделена на две части, после на три части, а след това първите четири тръби от Откровение 8 представиха нападението на врагове, което доведе Западния Рим до неговия край през 476 г. Източният Рим в Константинопол продължи до края на петата и началото на шестата тръба, които са също и първото и второто горко. Времевото пророчество за сто и петдесетте години на първото горко завърши на датата, на която започна времевото пророчество на второто горко. Тази дата беше падането на Константинопол под османските турци през 1453 г.

Вавилон падна в една нощ; може би бихте възразили, че Кир първо е трябвало да отклони реката и че това е отнело известен период от време, но падането на Вавилон стана в една нощ; докато падането на Рим обхвана 1123 години. Тези години съдържаха специфични пророчески ориентири, които описват постепенното пропадане на Имперския Рим, а имперският езически Рим е прообраз на Съединените щати в тяхното дело да поставят папството на престола като петото царство от библейското пророчество през 538 година. Папството е поставено на престола при неделния закон от шестнадесети стих на Даниил 11. Ориентирите, които са прообраз на делото на Съединените щати, са представени в ориентирите на постепенното пропадане на езическия Рим.

Корабите на Хитим представляваха финансово бедствие за Рим, понеже флотът на вандалите донесе опустошение по морските пътища на Средиземно море. В последните дни ислямът е представен като финансово бедствие за земните царе. Вандалите и техните кораби бяха силата на втората тръба, а трите „горко“ са ислямски сили на тръбите. Първата беше Арабия, втората — Турция, а третата е световна.

Корабите са символ на икономическа мощ, а в Писанията корабите на Хитим са върховните символи на икономическа мощ. Тези кораби биват потопени от разгневен източен вятър сред моретата, а в Писанията ислямът е децата на изтока. Когато ислямът е отбелязан в пророческата последователност на събитията, той предизвиква икономическа криза. Ислямът е представен чрез Валаам като магаре, което е еврейската дума, преведена като „див човек“ при първото представяне на Исмаил в Писанията. Исмаил е бащата на исляма на пророческо равнище, без да се отрича Авраам като баща на Исмаил, но дванадесетте племена на Исмаил в Писанията стават известни като децата на изтока.

В последните дни Валаам, символ на Съединените щати като лъжепророк, удря ослицата си три пъти, което представлява три удара на исляма. 11 септември беше първият от тези удари и беляза идването на ангела, който запечатва, който възлиза от изток сред бурните източни ветрове на раздора. Вторият удар на исляма е двоен, защото втората стъпка бележи удвояване. На 7 октомври 2023 г. ислямът неочаквано порази буквалния Израил, а когато Нашвил, щата Тенеси, бъде неочаквано поразен от исляма, духовният Израил ще бъде поразен. В разказа за Валаам вторият ориентир дойде между две лозови градини, а двете лозови градини на Господа на Силите бяха древният буквален Израил и Съединените щати, съвременният духовен Израил. Третият ориентир на Валаам беше, когато ослицата проговори; а символът на проговарянето, който бележи края на времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, започнало на 11 септември, е неделният закон, когато Съединените щати проговарят като змей. Голямото земетресение от Откровение 11 е този неделен закон, при който третото горко идва скоро, при който Съединените щати, ослицата и Захария говорят.

Бащата на Йоан Кръстител принадлежеше към осмия от двадесет и четирите свещенически реда, установени от Давид за служба в храма. Свещеникът Захария онемя поради неверие до раждането на своя син Йоан и е символ на числото осем (символ на свещенството). При неделния закон последното поколение свещеници, представено от Йоан Кръстител, ще говори, както е представено от баща му Захария. Христос отъждестви Йоан с Илия, а вестта на Илия за последните дни е представена чрез взаимоотношението баща и дете, каквито бяха Захария и Йоан. Йоан беше предобразен от Еремия, на когото бе казано, че ако се върне, ще бъде Божии уста.

Йеремия оплакваше първото разочарование от 18 юли 2020 г., и ако се върнеше, щеше да стане Божии уста при неделния закон, когато представяше пророческата вест на Авакум, която се бавеше, но трябваше да „проговори“ в края. Йеремия, а следователно и Йоан, а следователно и Петър, трябваше да проговори вестта на Авакум в момента, когато магарицата на исляма проговори и когато Съединените щати проговорят като змей.

Петър при Кесария Филипова, която е Паниум, се намира в период от време, който предхожда ориентирa на „планината“, след който трябваше да последва тържественото влизане, довело до кръста, или неделния закон. Този период от време е представен от битката при Паниум, която завършва с победа за папата и неговата представителна сила — Съединените щати. Паниум е третата от три представителни войни, първата от които завърши при Берлинската стена през 1989 г., а последната, или третата представителна война, завършва със събарянето на „стената“ на разделението между църква и държава. 1989 г. отбеляза кулминацията на една представителна война, наречена „студената война“, която беше започнала в края на Втората световна война, а Паниум представя една студена война, която завършва при Третата световна война, представена от битката при Актиум. В средата между първия и третия ориентир на трите представителни войни е буквалната война в Украйна, представена от битката при Рафия във стихове единадесет и дванадесет.

Паний е студена война, която води до Третата световна война, както е представено от студената война, приключила във времето на края през 1989 г., и започнала в края на Втората световна война. В ориентирите, представени от стих десети и 1989 г., стихове единадесети и дванадесети и Украинската война, започнала през 2014 г., и стихове тринадесети до петнадесети и настоящата студена война между MAGA-изма и глобализма, имаше трима президенти, които белязаха съюзи между папството и Съединените щати.

Роналд Рейгън беше в таен съюз с папа Йоан Павел II, консервативен папа по отношение на сатанинските фатимски пророчества, и е свързан с пророческата история на десети стих. Президентството на Обама съответства на историята за битката при Рафиа в единадесети и дванадесети стих. По време на неговото президентство имаше двама символични папи, защото вторият ориентир обозначава удвояване. При третия ориентир на стихове тринадесети до петнадесети папата е първият папа от Съединените щати. Първоначално предположихме, че папа Лъв е консервативен папа, предобразен от Йоан Павел II, но когато това се приложи според пророческото приложение на тройното приложение, третият ориентир притежава характеристиките на първите две изпълнения, така че Лъв е консервативният Йоан Павел II и той е бившият ръководител на Службата на Инквизицията, Бенедикт XVI, който се оттегли заради уок папата Франциск по време на мандата на Обама.

Първата посредническа война е представена от един стих, втората — от два, а третата — от три стиха. Студената война, която завърши през 1989 г., започна в края на Втората световна война; а третата световна война, представена от битката при Акциум, започва в края на студената война, която е представена от битката при Паниум. Трите световни войни, както и трите посреднически войни, се управляват от принципите, свързани с тройното приложение на пророчеството. Краят на Втората световна война постави началото на студена война, която приключи с осмия президент след Рузвелт през 1945 г., а това беше Рейгън. Рейгън, във времето на края през 1989 г., започна поредица от осем президенти, водеща до Тръмп (който е от седемте). Студената война на Тръмп започна през 2015 г., когато той обяви кандидатурата си за президент и раздвижи глобалистите, в изпълнение на Даниил 11:2. Тази студена война завършва при неделния закон, който е битката при Акциум, третото препятствие на Рим, преди тя да управлява върховно.

Рузвелт поставя начало на поредица от осем президенти до Рейгън, която поставя начало на поредица от осем президенти до Тръмп. Рузвелт бележи Втората световна война, като умира на 12 април 1945 г., а след това Труман е президент, когато европейската война приключва на 8 май, а тихоокеанската война приключва на 2 септември. Европейската война в голяма степен беше сухопътна война, а тихоокеанската война беше морска война, точно както Паниум представлява сухопътна битка, а Актиум представлява морска битка. Първото илюстрира последното, а поредицата от осем президенти е установена върху свидетелството на Даниил единадесета глава, стихове 2 и 3, а също и върху загадката за осмия, който е от седемте. В първите два Континентални конгреса, в началото на историята на земния звяр от Откровение тринадесета глава, имаше седем мандата на президенти. В тази история Джордж Вашингтон беше назначен за главнокомандващ. Като първи официален президент, назначаването на Вашингтон във Втория континентален конгрес символизира Вашингтон в самото начало като осмия от седем президенти.

Първият президент беше осмият от първите седем президенти, а последният президент е осмият, който е от седемте. Свещеникът Захария говори при раждането на Йоан, когато говори ослицата и когато говори земният звяр. Тук говори и видението на Авакум. Раждането на Йоан, което е образ на знамето на сто четиридесет и четирите хиляди при неделния закон, е последното поколение на свещеника Захария. Захария беше в осмия от двадесет и четирите свещенически чреда. При неделния закон Захария (свещениците) говори, когато Ислямът (ослицата) говори и Съединените щати говорят като змей. На този ориентир смъртоносната рана на папството бива изцелена и тя става осмата, която е от седемте. Тръмп също е осмият, който е от седемте, и именно той формира образа на звяра, който се завършва при неделния закон. Тогава свещенството на сто четиридесет и четирите хиляди става Божии уста и прогласява вестта в силния вик на третия ангел. Това свещенство е осмата църква, която е от седемте.

Рузвелт поставя началото на осемте президенти, които водят до времето на края през 1989 година, и той отбелязва прехода от Втората световна война към студената война, която завършва през 1989 година. Президентът Труман последва Рузвелт и управляваше, когато приключиха сухоземните и морските сражения, съставлявали Втората световна война. Като президент Труман управляваше, когато Организацията на обединените нации беше основана на 24 октомври 1945 година. Връзката между Рузвелт и Труман се установява чрез 1945 година. И двамата бяха президенти през тази година, и през тази година завърши двойната война, която беше Втората световна война, и беше създадена Организацията на обединените нации, и започна студената война.

През 1989 г., както и през 1945 г., също имаше двама президенти: Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши. Рейгън сложи край на Студената война, а Джордж Буш-старши заяви, че преди всичко е глобалист, когато се обърна към „четиридесет и петата“ сесия на Общото събрание на ООН на 1 октомври 1990 г., където говори за изграждането на „нов световен ред“. В речта си той заяви: „В нашите ръце е да оставим тези тъмни машини зад себе си, в Тъмните векове, където им е мястото, и да продължим напред, за да увенчаем едно историческо движение към нов световен ред и дълга епоха на мир.“

В тази реч Буш свърза това понятие със следстуденовойнното сътрудничество, кризата в Персийския залив (нахлуването на Ирак в Кувейт), укрепването на ООН и ново партньорство между народите, основано на върховенството на закона. Буш за пръв път популяризира израза „нов световен ред“ няколко седмици по-рано в обръщение от 11 септември 1990 г. пред съвместна сесия на Конгреса.

Обърнете внимание на факта, че Буш постави своята реч в ООН в контекст, в който определи неотдавнашния край на студената война с термините на „Тъмните векове“. Тъмните векове приключиха във времето на края през 1798 година, а Буш беше във времето на края на 1989 година. Обърнете внимание, че при първото му въвеждане на израза „нов световен ред“ ислямът разгневяваше народите и речта беше произнесена на 11.09. Рузвелт до Картър бяха осем президенти, а от Рейгън до Тръмп бяха осем президенти. Тръмп е последният президент и той беше предобразен от първия президент, който беше осмият от първите седем президенти.

Времето на края през 1798 година обозначава смъртоносната рана на папството, а папството беше силата, която владееше над царете на Европа през Тъмните векове. В Откровение седемнадесета тази връзка е представена като блудница, която язди звяр и господства над него. През 1798 година подкрепата на европейските царе беше отнета и звярът беше мъртъв. През 1799 година папата умря в изгнание. 1798 и 1799 година представляват времето на края в най-пълния му смисъл, точно както времето на края по времето на Христос е белязано от раждането на Йоан Кръстител, а след това, шест месеца по-късно, от раждането на Христос. Изказванията на Буш от 1990 година представят Буш като втория от двама президенти, които бележат времето на края и отбелязват движението към глобализъм, който е силата на змея. Символиката на Буш отбелязва стъпка към неделния закон, когато Съединените щати приключват като шестото царство на библейското пророчество, като проговарят като змей. При неделния закон Съединените щати стават гласа на Организацията на обединените нации. Именно в този контекст ислямът разгневява народите и 11 септември е отбелязан. На 11 септември 1990 година, когато първият Буш говори пред Конгреса за своята глобалистична програма, той предобразяваше времето, когато ислямът отново щеше да разгневи народите на 11 септември 2001 година, но тогава президентът щеше да бъде последният Буш.

Рузвелт, първият от осемте президенти, беляза края на Втората световна война през 1945 г., и бе последван от следващия президент, който въведе Организацията на обединените нации. Рейгън, първият от осемте президенти, беляза края на Студената война през 1989 г., и бе последван от следващия президент, който насърчаваше Организацията на обединените нации. Последният президент от осемте президенти ще сложи край на една студена война, започнала, когато той обяви намерението си да се кандидатира през 2015 г., и ще започне Третата световна война. Той ще преведе шестото царство от библейското пророчество в главата на седмото царство от библейското пророчество (ООН), а след това ще се съгласи да предаде това царство на звяра при неделния закон.

Точно както Втората световна война се състоеше от сухопътна и морска война, така последният президент ще има студена война, представена от сухопътната битка при Паниум, която води до морската битка при Акциум. При неделния закон студената война, започнала, когато Тръмп раздвижи глобалистите през 2015 г., се превръща в Трета световна война, както е представено чрез сухопътните и морските битки на Втората световна война. В края на Втората световна война следващата стъпка беше глобализмът на Обединените нации, точно както беше и в края на студената война с Рейгън и Буш. Първо Съединените щати приключват при неделния закон, а след това „новият световен ред“ на Буш въвежда седмото царство, което незабавно се съгласява да даде властта си на осмото царство.

Първият Буш и последният Буш са свързани помежду си чрез обявяването от първия на „новия световен ред“ пред Конгреса при 9/11 и чрез Патриотичния акт от 2001 г. на последния. И двата ориентировъчни белега са поставени в контекста на това, че ислямът разгневява народите.

Ще продължим с тези неща в следващата статия.