It has been a slow-moving journey to get to the book of Joel, with Peter as our witness. Peter is one of the most amazing symbols within God’s prophetic Word, but aren’t they all? Peter is at Caesarea Philippi, and he is also at Pentecost in the upper room at the third hour, and then in the temple at the ninth hour of the same day. Jesus was crucified at the third hour and died at the ninth hour. Peter is called to Caesarea at the ninth hour, but the Caesarea that he is called to in the story of Cornelius, is not Caesarea Philippi at the base of Mount Hermon, it was Caesarea by the sea, called Caesarea Maritima.
Пътят, за да стигнем до книгата на Йоил, беше бавен и постепенен, като Петър е наш свидетел. Петър е един от най-забележителните образи в Божието пророческо Слово, но нима не са такива всички? Петър е в Кесария Филипова, а също и на Петдесетница в горницата в третия час, а после в храма в деветия час на същия ден. Исус беше разпнат в третия час и издъхна в деветия час. Петър е призован в Кесария в деветия час, но Кесарията, в която е призован в разказа за Корнилий, не е Кесария Филипова в подножието на планината Ермон, а Кесария край морето, наречена Кесария Маритима.
Caesarea Maritima is the coastal city on the Mediterranean Sea, about 30–35 miles north of modern Tel Aviv (built by Herod the Great as a grand Roman port city). It appears frequently in the book of Acts (mentioned 15 times), and is the one most people refer to simply as “Caesarea” in the New Testament. Philip the Evangelist lived there with his four prophesying daughters (Acts 8:40; 21:8). Paul was imprisoned there for two years, appeared before governors Felix and Festus, and King Agrippa (Acts 23–26). More significantly, perhaps, Peter preached to the Roman centurion Cornelius here—the first major Gentile conversion to Christianity (Acts 10) in 34 AD, when the week that Christ confirmed the covenant with many, ended.
Кесария Маритима е крайбрежният град на Средиземно море, на около 30–35 мили северно от съвременен Тел Авив (построен от Ирод Велики като величествен римски пристанищен град). Той се появява често в книгата Деяния на апостолите (споменат 15 пъти) и е този, който повечето хора имат предвид, когато в Новия Завет се говори просто за „Кесария“. Там живееше Филип Благовестникът с четирите си дъщери, които пророкуваха (Деяния 8:40; 21:8). Павел беше затворен там за две години, яви се пред управителите Феликс и Фест, и пред цар Агрипа (Деяния 23–26). Още по-значимо, може би, е, че Петър проповядва тук на римския стотник Корнилий — първото голямо обръщане на езичници към християнството (Деяния 10) през 34 сл. Хр., когато завърши седмицата, в която Христос потвърди завета с мнозина.
And he shall confirm the covenant with many for one week: and in the midst of the week he shall cause the sacrifice and the oblation to cease, and for the overspreading of abominations he shall make it desolate, even until the consummation, and that determined shall be poured upon the desolate. Daniel 9:27.
И той ще потвърди завета с мнозина за една седмица; а в средата на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и поради разпространението на мерзостите ще го направи пусто, чак до свършека; и определеното ще се излее върху запустялото. Даниил 9:27.
Caesarea Maritima served as the Roman administrative capital of Judea and a major Gentile hub. Caesarea Philippi is a different city, located in the far north near the base of Mount Hermon (about 25–30 miles north of the Sea of Galilee), in what is now the Golan Heights area (modern Banias). It is mentioned only in the Gospels (Matthew 16:13 and Mark 8:27), when Jesus took His disciples to Caesarea Philippi. This is the famous location where Peter confessed that Jesus is “the Messiah, the Son of the living God,” and where Jesus declared, “On this rock I will build my church, and the gates of Hades will not overcome it” (Matthew 16:13–20). It was a pagan area with temples to Greek gods, especially the goat-god Pan, whose grotto of Pan was called the “gates of hell,” making Jesus’ declaration there particularly striking.
Кесария Приморска служеше като римската административна столица на Юдея и като голям езически център. Кесария Филипова е различен град, разположен далеч на север, близо до подножието на планината Ермон (около 25–30 мили северно от Галилейското езеро), в района на днешните Голански възвишения (съвременен Банияс). Той се споменава само в Евангелията (Матей 16:13 и Марк 8:27), когато Исус заведе учениците Си в Кесария Филипова. Това е прочутото място, където Петър изповяда, че Исус е „Месията, Синът на живия Бог“, и където Исус заяви: „На тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:13–20). Това беше езическа област с храмове на гръцки богове, особено на козия бог Пан, чиято пещера на Пан беше наричана „портите на ада“, което прави изявлението на Исус там особено поразително.
The two cities are completely separate geographically and historically—one a bustling Roman seaport in the south-west, the other a northern Hellenistic/pagan site near the headwaters of the Jordan River. The coastal one dominates the Book of Acts, while the northern one is central to a pivotal moment in the Gospels. Caesarea of the sea is a symbol of Rome—the beast, and Caesarea of the earth is a symbol of the dragon. Sister White identifies the period from the cross to Pentecost, the “Pentecostal season,” which began at the cross and ended at Pentecost.
Двата града са напълно отделни географски и исторически — единият е оживено римско морско пристанище на югозапад, а другият — северно елинистично/езическо място близо до изворите на река Йордан. Крайбрежният град доминира в книгата Деяния на апостолите, докато северният е средоточие на решаващ момент в Евангелията. Кесария при морето е символ на Рим — звяра, а Кесария на сушата е символ на змея. Сестра Уайт определя периода от кръста до Петдесетница, „петдесетническия период“, който започна на кръста и завърши на Петдесетница.
“It is with an earnest longing that I look forward to the time when the events of the day of Pentecost shall be repeated with even greater power than on that occasion. John says, ‘I saw another angel come down from heaven, having great power; and the earth was lightened with his glory.’ Then, as at the Pentecostal season, the people will hear the truth spoken to them, every man in his own tongue.
„С искрено копнеене очаквам времето, когато събитията от деня на Петдесетница ще се повторят с още по-голяма сила, отколкото при онзи случай. Йоан казва: „Видях друг ангел да слиза от небето, който имаше голяма власт; и земята се освети от неговата слава.“ Тогава, както в дните на Петдесетница, хората ще чуят истината да им се говори — всеки на своя собствен език.
“God can breathe new life into every soul that sincerely desires to serve Him, and can touch the lips with a live coal from off the altar, and cause them to become eloquent with His praise. Thousands of voices will be imbued with the power to speak forth the wonderful truths of God’s Word. The stammering tongue will be unloosed, and the timid will be made strong to bear courageous testimony to the truth. May the Lord help His people to cleanse the soul temple from every defilement, and to maintain such a close connection with Him that they may be partakers of the latter rain when it shall be poured out.” Review and Herald, July 20, 1886.
„Бог може да вдъхне нов живот във всяка душа, която искрено желае да Му служи, и може да докосне устните с жив въглен от олтара и да ги направи красноречиви в Неговата прослава. Хиляди гласове ще бъдат проникнати от силата да възвестяват чудните истини на Божието Слово. Заекващият език ще се развърже, а плахите ще бъдат укрепени, за да свидетелстват смело за истината. Нека Господ помогне на Своя народ да очисти храмa на душата от всяко осквернение и да поддържа такава тясна връзка с Него, че да стане причастник на късния дъжд, когато той бъде излян.“ Review and Herald, July 20, 1886.
Technically the Pentecostal season would start at the feast of first fruits, which aligns with Christ’s resurrection; but without the death of the cross there would be no blood for the risen savior to take with Him when He arose. Without His death, He, as the Bread of life would not have rested on the day of the feast of unleavened bread, and the Bread of life needed to rest in advance of it’s rising on the feast of first fruits, thus beginning the fifty-day period that led to the day and feast of Pentecost.
Технически погледнато, петдесятният период би започнал с празника на първите плодове, който съответства на Христовото възкресение; но без смъртта на кръста не би имало кръв, която възкръсналият Спасител да вземе със Себе Си, когато възкръсна. Без Неговата смърт Той, като Хлябът на живота, не би почивал в деня на празника на безквасните хлябове, а Хлябът на живота трябваше да почине преди Своето въздигане на празника на първите плодове, като така постави начало на петдесетдневния период, който доведе до деня и празника Петдесетница.
When Christ came to confirm the covenant for one week; the week began at His baptism and then “in the midst of the week,” three and a half years later, He was crucified, rested in the tomb on the day of unleavened Bread, rose as the feast of the first fruits of the barley harvest on Sunday, thus starting the fifty-day Pentecostal season that reached to the first fruits feast of the wheat. From the cross to the end of the week, three and a half years later, the seven-year-period came to its conclusion with Cornelius of Caesarea Maritima, who became the very first Gentile convert–to the Christian church at the end of the week in 34 AD.
Когато Христос дойде, за да потвърди завета за една седмица, седмицата започна при Неговото кръщение и после „в средата на седмицата“, три години и половина по-късно, Той бе разпънат на кръст, почина в гроба в деня на Безквасните хлябове, възкръсна в неделя като празника на първите плодове от ечемичената жетва, като така постави началото на петдесетдневния петдесятен период, достигащ до празника на първите плодове от пшеницата. От кръста до края на седмицата, три години и половина по-късно, седемгодишният период достигна своя завършек с Корнилий от Кесария Маритима, който стана първият езичник, обърнат към християнската църква — в края на седмицата, през 34 сл. Хр.
The week Christ came to confirm the covenant is prophetically 2,520 days, and the cross is “in the midst of the week,” so it was 1,260 days after the baptism and 1,260 days before Cornelius was converted. At the cross Christ was crucified at the third hour, and He died at the ninth hour. That was the beginning of the Pentecostal season and at the end, (for Jesus always illustrates the end with the beginning) on the day of Pentecost, Peter gives his first sermon of the book of Joel at the third hour in the upper room, where Christ met the disciples on the day of His resurrection. Peter then gives his second sermon on Joel in the temple at the ninth hour. Clearly the third and ninth hour are an alpha and omega symbol of the beginning and ending of the Pentecostal season.
Седмицата, в която Христос дойде да потвърди завета, е пророчески 2 520 дни, а кръстът е „в средата на седмицата“, така че това беше 1 260 дни след кръщението и 1 260 дни преди обръщането на Корнилий. На кръста Христос бе разпнат в третия час, а умря в деветия час. Това беше началото на петдесятния период и в края му (защото Исус винаги илюстрира края с началото), в деня на Петдесетница, Петър изнася първата си проповед от книгата на Йоил в третия час в горницата, където Христос се срещна с учениците в деня на Своето възкресение. След това Петър изнася втората си проповед върху Йоил в храма в деветия час. Ясно е, че третият и деветият час са символ алфа и омега за началото и края на петдесятния период.
Line upon line, when we align the third and ninth hour of these two events, we find the six hours as a prophetic period that both provide a witness of a division. Christ goes from life to death to life. He goes from earth to heaven and back to earth. Peter is outside and then inside the temple. There are of course other parallel alignments of the third to ninth hour, but we first need to consider Peter, Cornelius and Caesarea by the sea.
Ред по ред, когато съпоставим третия и деветия час на тези две събития, откриваме шестте часа като пророчески период, които и в двата случая дават свидетелство за едно разделение. Христос преминава от живот към смърт и към живот. Той преминава от земята към небето и обратно на земята. Петър е вън, а после вътре в храма. Разбира се, съществуват и други паралелни съпоставяния между третия и деветия час, но най-напред трябва да разгледаме Петър, Корнилий и Кесария Приморска.
As with the prophetic divisions that are represented in the six hours, when the angel was sent to Cornelius to direct him to send for Peter it was the ninth hour.
Както и при пророческите деления, представени в шестте часа, когато ангелът беше изпратен при Корнилий, за да го насочи да изпрати за Петър, беше деветият час.
There was a certain man in Caesarea called Cornelius, a centurion of the band called the Italian band, A devout man, and one that feared God with all his house, which gave much alms to the people, and prayed to God alway. He saw in a vision evidently about the ninth hour of the day an angel of God coming in to him, and saying unto him, Cornelius. And when he looked on him, he was afraid, and said, What is it, Lord? And he said unto him, Thy prayers and thine alms are come up for a memorial before God. And now send men to Joppa, and call for one Simon, whose surname is Peter. Acts 10:1–5.
Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийският полк, благочестив и богобоязлив човек с целия си дом, който даваше много милостиня на народа и се молеше Богу винаги. Той видя ясно във видение около деветия час на деня Божий ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий. А той, като го погледна, уплаши се и рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега изпрати човеци в Йопия и повикай Симон, чийто прякор е Петър. Деяния 10:1–5.
The arrival of an angel is a symbol of a message, and of a waymark, and the angel confirms that it is a waymark when he says, “Thy prayers and thine alms are come up for a memorial before God.” The waymark of the conclusion of the week is Cornelius sending for Peter at the ninth hour after fasting for four days, and it is called a “memorial,” which is a waymark. As a “centurion,” Cornelius was a captain over one hundred men.
Появата на ангел е символ на вест и на ориентир, и ангелът потвърждава, че това е ориентир, когато казва: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.“ Ориентирът за завършека на седмицата е това, че Корнилий изпраща да повикат Петър в деветия час, след като е постил четири дни, и това е наречено „спомен“, което е ориентир. Като „стотник“ Корнилий беше началник над сто мъже.
When Peter is at Caesarea Philippi in Matthew sixteen there is no reference to any hour. Caesarea Philippi is the name of the city at the time when Jesus took the disciples there. In the history of Daniel eleven, verses thirteen to fifteen, verses that were fulfilled at the battle of Panium, and that typify the war that leads to the Sunday law in the United States, Caesarea Philippi was named Panium. Peter is in verses thirteen through fifteen when he is at Caesarea Philippi, which is Panium.
Когато Петър е в Кесария Филипова в Матей шестнадесета глава, няма никакво споменаване на какъвто и да било час. Кесария Филипова е името на града по времето, когато Исус заведе там учениците. В историята на Даниил единадесета глава, стихове тринадесети до петнадесети — стихове, които се изпълниха при битката при Паниум и които са прообраз на войната, водеща до неделния закон в Съединените щати — Кесария Филипова се е наричала Паниум. Петър е в стихове тринадесети до петнадесети, когато е в Кесария Филипова, която е Паниум.
Identifying that the Battle of Panium was a fulfillment of verses thirteen to fifteen of Daniel eleven, and that the verses and the history of the Battle of Panium identifies a war that leads to the Sunday law in the United States is exactly how the methodology of line upon line is designed to work. Employing that methodology demands that Caesarea Philippi and Panium must be aligned, for the primary rule of prophecy that addresses this truth is that “each of the ancient prophets spoke more for our day than the days in which they lived.” Paul adds that the spirits of the prophets are subject to the prophets, so not only do they all identify the latter days, but they all agree.
Установяването, че битката при Паниум е изпълнение на тринадесети до петнадесети стих на Даниил единадесета глава и че тези стихове, заедно с историята на битката при Паниум, посочват война, която води до неделния закон в Съединените щати, е именно начинът, по който методологията „ред по ред“ е предназначена да действа. Прилагането на тази методология изисква Кесария Филипова и Паниум да бъдат приведени в съответствие, защото основното правило на пророчеството, което се отнася до тази истина, е, че „всеки от древните пророци е говорил повече за нашите дни, отколкото за дните, в които е живял“. Павел добавя, че духовете на пророците се покоряват на пророците, така че те не само всички посочват последните дни, но и всички са в съгласие.
For this reason if and when Panium is identified in God’s prophetic Word as Panium and thereafter as Caesarea Philippi, they must both be applied in the latter days, and they must align together, for they are the same city.
Поради тази причина, ако и когато Паниум е отъждествен в пророческото Божие Слово като Паниум, а след това като Кесария Филипова, и двете названия трябва да бъдат приложени в последните дни и трябва да се съгласуват помежду си, защото става дума за един и същи град.
In conjunction with this logic, though slightly different, is Caesarea Philippi and Caesarea Maritima. Peter went to Caesarea Philippi with Christ, but he was sent to Caesarea Maritima by the Holy Spirit. Yet at both Caesarea’s it is Peter who is the main covenant character. What is wonderful about this line is that it was at the ninth hour that Cornelius was visited by the angel and instructed to send for Peter. Peter at Caesarea is a prophetic symbol, but the two Caesarea’s are distinctly different. One is Caesarea by the sea, and the other Caesarea on the earth. Caesarea by the sea is associated with the Gentiles, and Cornelius was the first Gentile convert exactly at the end of the covenant week in 34 AD. Caesarea by the sea is the ninth hour and aligns with Peter in the temple at Pentecost, and the death of Christ at the ninth hour.
В съзвучие с тази логика, макар и донякъде различно, стоят Кесария Филипова и Кесария Маритима. Петър отиде в Кесария Филипова с Христос, но в Кесария Маритима бе изпратен от Светия Дух. И все пак и в двете Кесарии именно Петър е главният заветен персонаж. Прекрасното в тази линия е, че именно в деветия час Корнилий бе посетен от ангела и му бе наредено да изпрати за Петър. Петър в Кесария е пророчески символ, но двете Кесарии са ясно различни. Едната е Кесария край морето, а другата — Кесария на сушата. Кесария край морето е свързана с езичниците, и Корнилий беше първият обърнат езичник точно в края на заветната седмица през 34 сл. Хр. Кесария край морето е деветият час и се съгласува с Петър в храма на Петдесетница и със смъртта на Христос в деветия час.
Caesarea by the earth, that is Caesarea Philippi is the third hour. There is no other options to choose. Caesarea Philippi at the beginning, the third hour and Caesarea Maritima at the end, the ninth hour. Philippi is the alpha of the period of six hours and Maritima is the omega. The omega at the ninth hour was the death of Christ in the midst of the covenant week, and Peter in the temple at Pentecost was also the ninth hour. Cornelius calling for Peter aligns with the death of Christ, which typifies the Sunday law, and also Peter in the temple at Pentecost, which once again typifies the Sunday law. Cornelius, as the first Gentile convert represents the first eleventh-hour worker at the Sunday law.
Кесария край земята, тоест Кесария Филипова, е третият час. Няма други възможности за избор. Кесария Филипова в началото — третият час, а Кесария Маритима в края — деветият час. Филипова е алфата на периода от шест часа, а Маритима е омегата. Омегата при деветия час беше смъртта на Христос в средата на заветната седмица, а Петър в храма на Петдесетница също беше деветият час. Това, че Корнилий повика Петър, съответства на смъртта на Христос, която е предобраз на неделния закон, а също и на Петър в храма на Петдесетница, което отново е предобраз на неделния закон. Корнилий, като първия обърнат езичник, представлява първия работник от единадесетия час при неделния закон.
The third hour when Christ was crucified, and the third hour when Peter was in the upper room must, and can only represent Caesarea Philippi. The upper room that Peter was in on the day of Pentecost, was the very same upper room that Christ appeared after His resurrection, ascension and descent. Christ came to the upper room and then fifty days later, on the day of Pentecost, Peter presented the message of the book of Joel in the same upper room.
Третият час, когато Христос бе разпнат, и третият час, когато Петър беше в горницата, трябва — и може единствено — да представляват Кесария Филипова. Горницата, в която Петър беше в деня на Петдесетница, беше същата онази горница, в която Христос се яви след Своето възкресение, възнесение и слизане. Христос дойде в горницата, а след това, петдесет дни по-късно, в деня на Петдесетница, Петър изложи посланието на книгата на Йоил в същата тази горница.
Caesarea Philippi is the third hour that aligns with the crucifixion and the upper room at Pentecost. The crucifixion is a symbol of scattering and the upper room a symbol of unity. This identifies Caesarea Philippi as the point just before the Sunday law where one class is scattered, and the other is gathered. When the history of the Battle of Panium begins to be repeated, the foolish and wise virgins will be forever separated, and they will be separated over the cross, which represents the approach of the Sunday law. It was at Caesarea Philippi that Christ began to teach about the approaching Sunday law. When He did so, Peter opposed the message, thus in nine verses, Peter represents those who are sealed and those who are scattered by the message of the cross, which is the Sunday law.
Кесария Филипова е третият час, който съответства на разпятието и горницата на Петдесетница. Разпятието е символ на разпръсване, а горницата — символ на единство. Това определя Кесария Филипова като точката непосредствено преди неделния закон, при която едната група е разпръсната, а другата е събрана. Когато историята на Битката при Паниум започне да се повтаря, неразумните и мъдрите девици ще бъдат завинаги разделени и ще бъдат разделени поради кръста, който представлява приближаването на неделния закон. Именно в Кесария Филипова Христос започна да поучава за приближаващия неделен закон. Когато Той направи това, Петър се противопостави на вестта; така в рамките на девет стиха Петър представя онези, които са запечатани, и онези, които са разпръснати от вестта за кръста, която е неделният закон.
He saith unto them, But whom say ye that I am?
Той им казва: А вие за кого Ме казвате, че съм?
And Simon Peter answered and said, Thou art the Christ, the Son of the living God.
А Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог.
And Jesus answered and said unto him, Blessed art thou, Simon Barjona: for flesh and blood hath not revealed it unto thee, but my Father which is in heaven. And I say also unto thee, That thou art Peter, and upon this rock I will build my church; and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven.
И Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонин; защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата. И Аз ти казвам още: ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Then charged he his disciples that they should tell no man that he was Jesus the Christ. From that time forth began Jesus to shew unto his disciples, how that he must go unto Jerusalem, and suffer many things of the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised again the third day.
Тогава заръча на учениците Си да не казват никому, че Той е Иисус Христос. Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
Then Peter took him, and began to rebuke him, saying, Be it far from thee, Lord: this shall not be unto thee.
Тогава Петър Го отведе настрана и започна да Го смъмря, казвайки: Да бъде далеч от Тебе, Господи; това никак няма да стане с Теб.
But he turned, and said unto Peter, Get thee behind me, Satan: thou art an offence unto me: for thou savourest not the things that be of God, but those that be of men. Matthew 16:15–23.
Но Той се обърна и каза на Петър: Махни се зад Мене, сатано; ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Матей 16:15–23.
The third hour crucifixion and Peter’s upper room message aligns the prophetic transition of the church militant, defined as the church with both wheat and tares, unto the church triumphant. The church triumphant is the first fruit wheat offering of Pentecost, which is the Sunday law. When the tares and the wheat reach maturity, the angels separate the two classes. It is the rain that began to sprinkle at 9/11 that causes the wheat and tares to come to fruition.
Разпятието в третия час и посланието на Петър в горната стая съгласуват пророческия преход на воюващата църква, определяна като църквата с житото и плевелите, към тържествуващата църква. Тържествуващата църква е първоплодното приносно приношение от жито на Петдесетница, което е неделният закон. Когато плевелите и житото достигнат зрелост, ангелите отделят двата класа. Дъждът, който започна да поръсва на 11 септември, е това, което довежда житото и плевелите до плод.
A period of six hours represents the history of the Exeter camp meeting unto October 22, 1844, the triumphal entry of Christ into Jerusalem and the entry of king David into Jerusalem with the ark. The ninth hour is also the time of the evening sacrifice, around 3 PM.
Период от шест часа представлява историята на лагерното събрание в Ексетър до 22 октомври 1844 г., тържественото влизане на Христос в Йерусалим и влизането на цар Давид в Йерусалим с ковчега. Деветият час е също и времето на вечерната жертва, около 15 часа.
Now this is that which thou shalt offer upon the altar; two lambs of the first year day by day continually. The one lamb thou shalt offer in the morning; and the other lamb thou shalt offer at even. Exodus 29:38, 39.
А ето каквото ще принасяш на олтара: всеки ден непрестанно по две едногодишни агнета. Едното агне ще принасяш сутрин, а другото агне ще принасяш привечер. Изход 29:38, 39.
The word translated as “even,” is sometimes represented as “between the evenings.” Between the evenings speaks to the six-hour period between the third and ninth hours. Christ’s covenant week represents the six-hour period at the cross, which becomes the alpha of the six-hour period on Pentecost. Two witnesses in the covenant week that identify a period of six-hours that are directly connected with not only the prophecy of the sacred week, but also with the symbols of the Pentecostal season. Then at the conclusion of that very same prophetic week, Peter is called to Caesarea at the ninth hour. The fact that three ninth hours within the same prophetic structure of the sacred week; two of which are omega endings of a six-hour period, that was also the period between the morning and evening offerings, demand of prophetic necessity that a third hour exist as the alpha of a period that ended at Cornelius’ ninth hour.
Думата, преведена като „дори“, понякога се предава като „между вечерите“. „Между вечерите“ се отнася до шестчасовия период между третия и деветия час. Заветната седмица на Христос представлява шестчасовия период на кръста, който става алфата на шестчасовия период в Петдесетница. Двама свидетели в заветната седмица посочват период от шест часа, които са пряко свързани не само с пророчеството за свещената седмица, но и със символите на петдесятния сезон. А след това, в заключението на същата тази пророческа седмица, Петър е призован в Кесария в деветия час. Фактът, че в рамките на същата пророческа структура на свещената седмица има три девети часа, два от които са омега-завършеци на шестчасов период, който е бил също и периодът между утринната и вечерната жертва, изисква по пророческа необходимост да съществува трети час като алфа на период, завършил при деветия час на Корнилий.
Two Caesarea’s, both with Peter as a central figure identify Caesarea Philippi as the third hour. That six-hour period begins and ends with Caesarea, because the end is illustrated by the beginning.
Двете Кесарии, и в двете от които Петър е централна фигура, определят Кесария Филипова като третия час. Този шестчасов период започва и завършва с Кесария, защото краят е илюстриран чрез началото.
The Passover lamb was to be killed in the evening, which is the ninth hour—when Christ died.
Пасхалното агне трябваше да бъде заклано привечер, което е деветият час — когато Христос умря.
And ye shall keep it up until the fourteenth day of the same month: and the whole assembly of the congregation of Israel shall kill it in the evening. Exodus 12:6.
И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; и цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. Изход 12:6.
The hour of prayer is also the ninth hour, for it was at the evening sacrifice.
Часът на молитвата е също и деветият час, защото тогава бе вечерната жертва.
Let my prayer be set forth before thee as incense; and the lifting up of my hands as the evening sacrifice. Psalms 141:2.
Нека молитвата ми бъде представена пред Теб като тамян, и издигането на ръцете ми — като вечерната жертва. Псалми 141:2.
In agreement with the evening sacrifice being the hour of prayer, Ezra is praying at the evening sacrifice, so he is praying at the ninth hour, when Peter is in the temple, when Christ died and when Cornelius was told to send for Peter.
В съгласие с това, че вечерната жертва е часът на молитва, Ездра се моли при вечерната жертва; следователно той се моли в деветия час, когато Петър е в храма, когато Христос умря и когато на Корнилий бе казано да изпрати за Петър.
And at the evening sacrifice I arose up from my heaviness; and having rent my garment and my mantle, I fell upon my knees, and spread out my hands unto the Lord my God. Ezra 9:5.
А при вечерната жертва станах от унинието си; и като бях раздрал дрехата си и наметалото си, паднах на коленете си и прострях ръцете си към Господа, моя Бог. Ездра 9:5.
In his prayer, Ezra is repenting after understanding that those who came out of Babylon to rebuild the temple and Jerusalem were joined to heathen wives.
В своята молитва Ездра се кае, след като разбира, че онези, които бяха излезли от Вавилон, за да възстановят храма и Йерусалим, бяха се свързали с езически жени.
Now when Ezra had prayed, and when he had confessed, weeping and casting himself down before the house of God, there assembled unto him out of Israel a very great congregation of men and women and children: for the people wept very sore. And Shechaniah the son of Jehiel, one of the sons of Elam, answered and said unto Ezra, We have trespassed against our God, and have taken strange wives of the people of the land: yet now there is hope in Israel concerning this thing. Now therefore let us make a covenant with our God to put away all the wives, and such as are born of them, according to the counsel of my lord, and of those that tremble at the commandment of our God; and let it be done according to the law. Arise; for this matter belongeth unto thee: we also will be with thee: be of good courage, and do it.
А когато Ездра се беше помолил и беше направил изповед, плачейки и проснат пред Божия дом, около него се събра от Израил твърде голямо множество мъже, жени и деца; защото народът плачеше горко. И Шехания, синът на Йехиил, един от синовете на Елам, отговори и каза на Ездра: Ние съгрешихме против нашия Бог и взехме чужденки измежду народите на земята; но и сега има надежда за Израил поради това. И така, нека сега сключим завет с нашия Бог, че ще отпратим всички жени и родените от тях, според съвета на господаря ми и на онези, които треперят пред заповедта на нашия Бог; и нека стане според закона. Стани; защото това дело принадлежи на теб; и ние ще бъдем с теб; бъди твърд и го извърши.
Then arose Ezra, and made the chief priests, the Levites, and all Israel, to swear that they should do according to this word. And they sware. Then Ezra rose up from before the house of God, and went into the chamber of Johanan the son of Eliashib: and when he came thither, he did eat no bread, nor drink water: for he mourned because of the transgression of them that had been carried away. And they made proclamation throughout Judah and Jerusalem unto all the children of the captivity, that they should gather themselves together unto Jerusalem; And that whosoever would not come within three days, according to the counsel of the princes and the elders, all his substance should be forfeited, and himself separated from the congregation of those that had been carried away. Then all the men of Judah and Benjamin gathered themselves together unto Jerusalem within three days. It was the ninth month, on the twentieth day of the month; and all the people sat in the street of the house of God, trembling because of this matter, and for the great rain. Ezra 10:1–9.
Тогава стана Ездра и накара главните свещеници, левитите и целия Израил да се закълнат, че ще постъпят според това слово. И те се заклеха. Тогава Ездра се оттегли отпред дома Божий и влезе в стаята на Йоанан, сина на Елиасив; и когато отиде там, не яде хляб, нито пи вода, защото скърбеше поради престъплението на ония, които бяха дошли от плена. И разгласиха по цяла Юдея и в Йерусалим на всички завърнали се от плена да се съберат в Йерусалим; и че всеки, който не дойде в течение на три дни, според решението на първенците и старейшините, цялото му имущество ще бъде отнето и самият той ще бъде отделен от събранието на ония, които бяха дошли от плена. Тогава всички мъже от Юда и Вениамин се събраха в Йерусалим в течение на три дни. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и целият народ седеше на площада пред дома Божий, треперейки поради това дело и поради силния дъжд. Ездра 10:1–9.
The covenant of the one hundred and forty-four thousand is represented as a separation from those who had taken strange wives. This is the separation of the wise and foolish virgins, and it occurs at the ninth hour, which is the death of Christ, Peter in the temple on Pentecost, and Peter being called to Caesarea by the sea. Ezra’s separation is also the purging of the Levites by the Messenger of the Covenant in Malachi chapter three. The purging in Malachi illustrates the two temple cleansings of Christ.
Заветът на сто четиридесет и четирите хиляди е представен като отделяне от онези, които бяха взели чужди жени. Това е отделянето на мъдрите и неразумните девици и то настъпва в деветия час, който е смъртта на Христос, Петър в храма на Петдесетница и призоваването на Петър в Кесария при морето. Отделянето при Ездра е също и очистването на левитите от Вестителя на завета в трета глава на Малахия. Очистването в Малахия онагледява двете храмови очиствания на Христос.
“In cleansing the temple from the world’s buyers and sellers, Jesus announced His mission to cleanse the heart from the defilement of sin,—from the earthly desires, the selfish lusts, the evil habits, that corrupt the soul. Malachi 3:1–3 quoted.” The Desire of Ages, 161.
„Като очисти храма от купувачите и продавачите на света, Исус обяви Своята мисия да очисти сърцето от осквернението на греха — от земните желания, себичните страсти, злите навици, които покваряват душата. Цитиран е Малахия 3:1–3.“ Копнежът на вековете, с. 161.
Ezra and those who enter into the covenant are told to “arise” and Joshua was told to rise up after all the rebels died over a period of thirty-eight years. It took two years for ancient Israel to fail the tenfold testing process, and thirty-eight years later the rebels were all dead and God tells them to arise.
На Ездра и на онези, които влизат в завета, се казва да „станат“, а на Исус Навин бе заповядано да стане, след като всички бунтовници измряха в продължение на тридесет и осем години. На древния Израил бяха необходими две години, за да не издържи десетократния изпитателен процес, а тридесет и осем години по-късно всички бунтовници бяха мъртви и Бог им казва да станат.
Now rise up, said I, and get you over the brook Zered. And we went over the brook Zered. And the space in which we came from Kadeshbarnea, until we were come over the brook Zered, was thirty and eight years; until all the generation of the men of war were wasted out from among the host, as the Lord sware unto them. Deuteronomy 2:13, 14.
„Сега станете“, рекох аз, „и преминете потока Зеред.“ И ние преминахме потока Зеред. А времето, през което идвахме от Кадис-Варни, докле преминахме потока Зеред, беше тридесет и осем години, докле цялото поколение на воюващите мъже се изтреби измежду стана, както Господ им се беше заклел. Второзаконие 2:13, 14.
In John five, Jesus healed the impotent man that had been that way for thirty-eight years, and when He healed him, He told the man to “arise.”
В Йоан пет Исус изцели недъгавия човек, който бе в такова състояние тридесет и осем години, и когато го изцели, каза на човека: „Стани.“
For an angel went down at a certain season into the pool, and troubled the water: whosoever then first after the troubling of the water stepped in was made whole of whatsoever disease he had. And a certain man was there, which had an infirmity thirty and eight years. When Jesus saw him lie, and knew that he had been now a long time in that case, he saith unto him, Wilt thou be made whole?
Защото ангел слизаше от време на време в къпалнята и размътваше водата; и който пръв влезеше след размътването на водата, оздравяваше от каквато и болест да бе болен. А там имаше един човек, който страдаше от недъг тридесет и осем години. Исус, като го видя да лежи и разбра, че вече дълго време е в това състояние, му каза: Искаш ли да оздравееш?
The impotent man answered him, Sir, I have no man, when the water is troubled, to put me into the pool: but while I am coming, another steppeth down before me.
Болният Му отговори: Господине, нямам човек, който, когато водата се раздвижи, да ме спусне в къпалнята; а докато аз идвам, друг слиза преди мене.
Jesus saith unto him, Rise, take up thy bed, and walk. And immediately the man was made whole, and took up his bed, and walked: and on the same day was the sabbath. John 5:4–9.
Исус му казва: Стани, вдигни постелката си и ходи. И веднага човекът оздравя, вдигна постелката си и ходеше; а в същия ден беше събота. Йоан 5:4–9.
At Ezra’s illustration of the covenant of the one hundred and forty-four thousand, the people were to “arise.” In 1838 Josiah Litch, a prominent Millerite preacher predicted the end of the Ottoman supremacy around 1840, and the Millerite message arose, only to be empowered with the exact fulfillment on August 11, 1840. The lifting up of the church triumphant includes a prediction that causes God’s people to arise when the covenant is established. In Ezra’s separation from strange wives we find Malachi’s purging of the Levites, and also the two temple cleansings of Christ, and each line identifies a separation of wheat and tares, that is accomplished when Christ forever removes sin from the hearts of the one hundred and forty-four thousand. Christ’s ninth hour, and Peter’s two ninth hours along with Ezra’s prayer for purification align with the Sunday law, when the latter rain will be poured out without measure. In Daniel chapter nine, Daniel receives and answer to his petitions at the time of the evening oblation, which is the ninth hour.
При Ездровото онагледяване на завета на сто четиридесет и четирите хиляди народът трябваше да „стане“. През 1838 г. Йосия Лич, виден милеритски проповедник, предсказа края на османското върховенство около 1840 г., и милеритската вест се надигна, само за да бъде надарена със сила чрез точното изпълнение на 11 август 1840 г. Въздигането на тържествуващата църква включва предсказание, което кара Божия народ да стане, когато заветът бъде установен. В Ездровото отделяне от чуждите жени намираме Малахиевото очистване на левитите, а също и двете очиствания на храма от Христос, и всяка линия посочва отделяне на житото от плевелите, което се извършва, когато Христос завинаги премахне греха от сърцата на сто четиридесет и четирите хиляди. Деветият час на Христос и двата девети часа на Петър, заедно с Ездровата молитва за очистване, се съгласуват със неделния закон, когато късният дъжд ще бъде излян без мярка. В девета глава на Даниил Даниил получава отговор на молбите си по времето на вечерната жертва, което е деветият час.
Yea, whiles I was speaking in prayer, even the man Gabriel, whom I had seen in the vision at the beginning, being caused to fly swiftly, touched me about the time of the evening oblation. Daniel 9:21.
Да, докато още говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в началото във видението, понесен с бърз полет, се допря до мене около времето на вечерната жертва. Даниил 9:21.
We are informed that the visions given to Daniel by the great rivers of Shinar are now in the process of fulfillment, and that we are to consider the circumstances when the prophecies were given.
Известява ни се, че виденията, дадени на Даниил при великите реки на Сеннаар, сега са в процес на изпълнение и че трябва да разгледаме обстоятелствата, при които бяха дадени пророчествата.
“The light that Daniel received from God was given especially for these last days. The visions he saw by the banks of the Ulai and the Hiddekel, the great rivers of Shinar, are now in process of fulfillment, and all the events foretold will soon come to pass.
„Светлината, която Даниил получи от Бога, бе дадена особено за тези последни дни. Виденията, които той видя при бреговете на Улай и Хидекел, великите реки на Сенаар, сега са в процес на изпълнение и всички предсказани събития скоро ще се сбъднат.
“Consider the circumstances of the Jewish nation when the prophecies of Daniel were given.” Testimonies to Ministers, 113.
„Разгледайте обстоятелствата на еврейския народ, когато бяха дадени пророчествата на Даниил.“ Свидетелства към служителите, 113.
The light of the visions associated with the Hiddekel and Ulai rivers represents the last six chapters of Daniel chapter eleven. In chapter nine, represented by the Ulai river, Daniel is given light upon chapters seven, eight and nine. In chapter ten, represented by the Hiddekel river, Daniel is given the light of chapters ten, eleven and twelve. The prophetic information is represented by both the prophetic events represented within the chapters, but also by Daniel, for we are to consider the circumstances of the Jewish nation when the prophecies were given.
Светлината на виденията, свързани с реките Хидекел и Улай, представя последните шест глави от книгата на пророк Даниил и единадесета глава. В девета глава, представена чрез река Улай, на Даниил е дадена светлина относно седма, осма и девета глава. В десета глава, представена чрез река Хидекел, на Даниил е дадена светлината на десета, единадесета и дванадесета глава. Пророческата информация е представена както чрез самите пророчески събития, изобразени в тези глави, така и чрез Даниил, защото трябва да вземем предвид обстоятелствата на юдейския народ, когато са били дадени пророчествата.
We are to bring those considerations to the latter days and align them with the other prophet’s testimonies. This means that just as Peter is at Caesarea Philippi and also Caesarea Maritima, Daniel is visited by Gabriel at the ninth hour in chapter nine, and he is visited on the twenty-second day in chapter ten. The light of the Ulai and the Hiddekel for the last days is unsealed to Daniel at the ninth hour of the twenty-second day. That light represents the outpouring of the latter rain without measure at the Sunday law.
Ние трябва да пренесем тези съображения към последните дни и да ги съгласуваме със свидетелствата на другия пророк. Това означава, че както Петър е в Кесария Филипова, а също и в Кесария Маритима, така и Даниил е посетен от Гавриил в деветия час в девета глава, и е посетен на двадесет и втория ден в десета глава. Светлината на Улай и Хидекел за последните дни се разпечатва за Даниил в деветия час на двадесет и втория ден. Тази светлина представлява изливането на късния дъжд без мярка при неделния закон.
Daniel’s testimony is fully opened at the ninth hour, for it identifies both the external and internal history of what “befalls” God’s people in the latter days. When that light is proclaimed the Gentiles, represented by Cornelius, will send for the one hundred and forty-four thousand, the law of God will be murdered by Sunday enforcement, and Peter will deliver a message to the temple that Christ had departed from and identified as the Jew’s empty house. Peter addresses the Gentiles, and also the Sanhedrin, while Ezra pleads for the separation and Daniel fasts and prays for light. The ninth hour at Pentecost, at Christ’s death, at Cornelius’s call of Peter, the evening sacrifice all align with Elijah on Mount Carmel.
Свидетелството на Даниил се разкрива напълно в деветия час, защото то посочва както външната, така и вътрешната история на онова, което „сполетява“ Божия народ в последните дни. Когато тази светлина бъде прогласена на езичниците, представени от Корнилий, те ще повикат сто и четиридесет и четирите хиляди, Божият закон ще бъде убит чрез налагането на неделята, а Петър ще предаде вест на храма, който Христос бе напуснал и бе определил като празния дом на юдеите. Петър се обръща към езичниците, а също и към Синедриона, докато Ездра пледира за отделяне, а Даниил пости и се моли за светлина. Деветият час при Петдесетница, при Христовата смърт, при повикването на Петър от Корнилий, вечерната жертва — всичко това се съгласува с Илия на планината Кармил.
It is evident that the six-hour period represents a period that ends at the Sunday law, but that it begins with an event that is directly connected to the end, such was the morning and evening offerings. In terms of Peter, the six-hour period is Caesarea Philippi to Caesarea by the sea. At Pentecost it was the upper room to the temple. The period that is the bright light that is set up at the beginning of the path is the Midnight Cry, and that period reaches to the Sunday law. The six hours, between the evenings represent the triumphal entry of Christ into Jerusalem, which in turn represented the period from the Exeter camp meeting from August 12 to 17, 1844, that initiated the proclamation of the message that reached its conclusion on October 22, 1844. Exeter is Caesarea Philippi and Caesarea by the sea is October 22, 1844. The beginning is marked by Caesarea as is the ending.
Очевидно е, че шестчасовият период представлява период, който завършва при неделния закон, но започва със събитие, което е пряко свързано с края, както беше при сутрешната и вечерната жертва. В термините на Петър шестчасовият период е от Кесария Филипова до Кесария край морето. При Петдесетница това беше от горницата до храма. Периодът, който е ярката светлина, поставена в началото на пътя, е Среднощният вик, и този период достига до неделния закон. Шестте часа, между двете вечери, представляват тържественото влизане на Христос в Йерусалим, което на свой ред представляваше периода от лагерното събрание в Ексетър от 12 до 17 август 1844 г., който положи началото на прогласяването на вестта, достигнала своето заключение на 22 октомври 1844 г. Ексетър е Кесария Филипова, а Кесария край морето е 22 октомври 1844 г. Началото е отбелязано с Кесария, както и краят.
The triumphal entry is marked by a controversy at the beginning and a controversy at the end. The controversy at Exeter was represented by the false worship that was taking place on the grounds in the Watertown tent. Two messages were represented by those two tents, and when Christ entered Jerusalem the quibbling Jews complained about the message being proclaimed as He came down from the Mount of Olives, riding into Jerusalem on the recently loosed ass. The first and the last controversy identify an alpha and omega to the period. At Exeter the Watertown class represent a class of virgins that had no oil, and for them the door of salvation was closed. At the end of that period the door into the holy place was closed, thus providing an alpha and omega to the period. That alpha and omega aligns with the two controversies of the triumphal entry, and Caesarea to Caesarea with Peter.
Тържественото влизане е белязано от спор в началото и спор в края. Спорът в Exeter бе представен от лъжливото поклонение, което се извършваше на мястото при шатрата в Watertown. Две вести бяха представени от тези две шатри, и когато Христос влезе в Йерусалим, придирчивите юдеи се оплакваха от вестта, която се прогласяваше, докато Той слизаше от Елеонския хълм, влизайки в Йерусалим, яздейки наскоро отвързаното осле. Първият и последният спор определят алфа и омега за този период. В Exeter групата от Watertown представлява категория девици, които нямаха масло, и за тях вратата на спасението бе затворена. В края на този период вратата към светото място бе затворена, като по този начин се дава алфа и омега на периода. Тази алфа и омега съответства на двата спора на тържественото влизане, и Caesarea към Caesarea с Петър.
In Caesarea Philippi, Simon Barjona’s name is changed to Peter, in a passage where he is praised as a mouthpiece of inspiration, then condemned as Satan, for opposing the message of the cross. Peter is a symbol of the two classes that are separated by the message of the baptism and cross, which is the message of 9/11 and the Sunday law.
В Кесария Филипова името на Симон Вар-йона е променено на Петър, в един пасаж, където той е възхвален като говорител на вдъхновението, а след това осъден като Сатана, задето се противопоставя на вестта на кръста. Петър е символ на двете категории, които биват отделени чрез вестта за кръщението и кръста, която е вестта на 11 септември и на неделния закон.
“For each of the classes represented by the Pharisee and the publican there is a lesson in the history of the apostle Peter. In his early discipleship Peter thought himself strong. Like the Pharisee, in his own estimation he was ‘not as other men are.’ When Christ on the eve of His betrayal forewarned His disciples, ‘All ye shall be offended because of Me this night,’ Peter confidently declared, ‘Although all shall be offended, yet will not I.’ Mark 14:27, 29. Peter did not know his own danger. Self-confidence misled him. He thought himself able to withstand temptation; but in a few short hours the test came, and with cursing and swearing he denied his Lord.” Christ’s Object Lessons, 152.
„За всеки от двата вида, представени от фарисея и митаря, има поука в историята на апостол Петър. В ранните дни на своето ученичество Петър се смяташе за силен. Подобно на фарисея, по собствената си преценка той беше „не като другите човеци“. Когато Христос в навечерието на Своето предаване предупреди учениците Си предварително: „Всички вие ще се съблазните поради Мене тая нощ“, Петър уверено заяви: „Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не.“ Марк 14:27, 29. Петър не познаваше собствената си опасност. Самоувереността го подведе. Той мислеше, че е способен да устои на изкушението; но само след няколко кратки часа изпитанието дойде и с клетви и заклевания той се отрече от своя Господ.“ Притчи Христови, 152.
At the ninth hour, which is the time of the evening offering in answer to the prayer of Elijah, fire came down and consumed the offering for the purpose of making God’s people know that the Lord is God. There are two classes symbolized at Mount Carmel, one class that then knows that the Lord He is God, and the other represented by the prophets of Baal who are thereafter slain.
В деветия час, който е времето на вечерната жертва, в отговор на молитвата на Илия слезе огън и погълна приношението, за да стане Божият народ да узнае, че Господ е Бог. На планината Кармил са символизирани две категории: едната, която тогава узнава, че Господ, Той е Бог, и другата, представена от пророците на Ваал, които след това биват избити.
And it came to pass at the time of the offering of the evening sacrifice, that Elijah the prophet came near, and said, Lord God of Abraham, Isaac, and of Israel, let it be known this day that thou art God in Israel, and that I am thy servant, and that I have done all these things at thy word. Hear me, O Lord, hear me, that this people may know that thou art the Lord God, and that thou hast turned their heart back again.
И стана по времето на принасянето на вечерната жертва, че пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека се узнае днес, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово съм извършил всичко това. Чуй ме, Господи, чуй ме, за да познае този народ, че Ти си Господ Бог, и че Ти си обърнал сърцето им обратно.
Then the fire of the Lord fell, and consumed the burnt sacrifice, and the wood, and the stones, and the dust, and licked up the water that was in the trench. And when all the people saw it, they fell on their faces: and they said, The Lord, he is the God; the Lord, he is the God.
Тогава огънят Господен падна и погълна всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която беше в рова. А когато целият народ видя това, паднаха по лицата си и казаха: Господ, Той е Бог; Господ, Той е Бог.
And Elijah said unto them, Take the prophets of Baal; let not one of them escape. And they took them: and Elijah brought them down to the brook Kishon, and slew them there. 1 Kings 18:36–40.
И Илия им каза: Хванете пророците на Ваала; нито един от тях да не избяга. И те ги хванаха; а Илия ги сведе при поток Кисон и ги изби там. 3 Царе 18:36–40.
The evening sacrifice, the death of Christ, Peter healing the lame man, Peter taking the message to the Gentiles, Daniel receiving prophetic light, Elijah’s prayer being answered with fire, while Ezra is in sackcloth and ashes praying for the transition of Laodicea to Philadelphia, for the transition the church militant unto the church triumphant. The ninth hour is the hour of sacrifice, the hour of answered prayer, the hour heaven touches earth, the bridge between judgment and mercy and that is why Christ dies at the ninth hour, for the ninth hour of sacrifice opened the gospel to the Gentiles, who were those that sat in darkness, but would see great light when the book of Daniel is opened fully at the Sunday law.
Вечерната жертва, смъртта на Христос, Петър, който изцелява куция човек, Петър, който отнася вестта на езичниците, Даниил, който получава пророческа светлина, молитвата на Илия, на която е отговорено с огън, докато Ездра е във вретище и пепел и се моли за прехода на Лаодикия към Филаделфия, за прехода на воюващата църква към тържествуващата църква. Деветият час е часът на жертвата, часът на отговорената молитва, часът, в който небето докосва земята, мостът между съда и милостта; и затова Христос умира в деветия час, защото деветият час на жертвата отвори благовестието за езичниците, които бяха онези, що седяха в тъмнина, но ще видят голяма светлина, когато книгата на Даниил бъде напълно отворена при неделния закон.
At Gideon’s offering in Judges 6:21, the Angel of the Lord touches Gideon’s meat and unleavened bread offering with his staff, and fire springs up from the rock to consume it entirely. The fire confirmed God’s call to Gideon and his acceptance of the sign.
При приноса на Гедеон в Съдии 6:21 Ангелът Господен докосна с жезъла Си месото и безквасните хлябове, които Гедеон бе принесъл, и огън излезе от канарата и ги погълна напълно. Огънят потвърди Божия призив към Гедеон и приемането на това знамение.
And he said unto him, If now I have found grace in thy sight, then shew me a sign that thou talkest with me. Depart not hence, I pray thee, until I come unto thee, and bring forth my present, and set it before thee. And he said, I will tarry until thou come again. And Gideon went in, and made ready a kid, and unleavened cakes of an ephah of flour: the flesh he put in a basket, and he put the broth in a pot, and brought it out unto him under the oak, and presented it. And the angel of God said unto him, Take the flesh and the unleavened cakes, and lay them upon this rock, and pour out the broth. And he did so. Then the angel of the Lord put forth the end of the staff that was in his hand, and touched the flesh and the unleavened cakes; and there rose up fire out of the rock, and consumed the flesh and the unleavened cakes. Then the angel of the Lord departed out of his sight. And when Gideon perceived that he was an angel of the Lord, Gideon said, Alas, O Lord God! for because I have seen an angel of the Lord face to face. Judges 6:17–22.
И той му каза: Ако сега съм намерил благоволение в Твоите очи, тогава покажи ми знамение, че Ти говориш с мене. Не си отивай оттук, моля Те, докле дойда при Теб, и донеса приноса си, и го поставя пред Теб. А Той каза: Ще почакам, докато се върнеш. И Гедеон влезе, приготви яре и безквасни пити от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона наля в гърне, и ги изнесе при Него под дъба, и Му ги поднесе. И Божият ангел му каза: Вземи месото и безквасните пити, и ги сложи върху тази канара, и излей бульона. И той направи така. Тогава ангелът Господен простря края на тоягата, която беше в ръката му, и се допря до месото и до безквасните пити; и от канарата излезе огън и погълна месото и безквасните пити. Тогава ангелът Господен се махна от погледа му. А когато Гедеон разбра, че беше ангел Господен, Гедеон каза: Уви, Господи Боже! защото видях ангела Господен лице в лице. Съдии 6:17–22.
The angel appeared to Gideon in the first verse of the chapter and called Gideon, “a mighty man of valor” and Gideon asked for a sign to prove that claim. Then Gideon asks the angel to tarry, and the angel that tarries in prophecy is the second angel. After the tarrying time had ended, Gideon sets forth an offering and fire consumes the offering. Gideon is at the ninth hour for Elijah was the evening offering, and the ninth hour is the Sunday law when the Pentecostal tongues of fire align. Gideon represents a class that sees the Lord face to face, which is what happened to Daniel in chapter ten. When Gideon saw the fire consume the offering, he then realized that he had been interacting with the Lord, who he had seen face to face.
Ангелът се яви на Гедеон в първия стих на главата и нарече Гедеон „силен и храбър мъж“, а Гедеон поиска знамение, за да докаже това твърдение. След това Гедеон моли ангела да почака, а ангелът, който чака в пророчеството, е вторият ангел. След като времето на забавянето приключи, Гедеон представя принос и огън поглъща приноса. Гедеон е при деветия час, защото при Илия това беше вечерната жертва, а деветият час е неделният закон, когато петдесятните огнени езици се привеждат в съответствие. Гедеон представлява една категория, която вижда Господа лице в лице, което е и онова, което се случи на Даниил в десета глава. Когато Гедеон видя огъня да поглъща приноса, тогава осъзна, че е общувал с Господа, Когото беше видял лице в лице.
Gideon awakens to this reality when the miracle of fire confirms the sign, and the sign was Gideon, the mighty man of God and the army of 300 priests, who all had Habakkuk’s 300 tables in their hands. The sign, or ensign is Gideon himself, and the army of three hundred, that is also Ezekiel’s mighty army–that stands up in chapter thirty-seven.
Гедеон се пробужда за тази действителност, когато чудото на огъня потвърждава знамението; а знамението беше самият Гедеон, силният Божий мъж, и войнството от 300 свещеници, които всички държаха в ръцете си 300-те таблици на Авакум. Знамението, или стягът, е самият Гедеон и войнството от триста, което е също и мощното войнство на Езекиил — онова, което се изправя в тридесет и седма глава.
When the tabernacle was dedicated in Leviticus 9:23, 24, after Aaron’s first offerings as high priest, fire comes out from before the Lord and consumes the burnt offering and fat on the altar. The people shout and fall on their faces in awe. This must, line upon line, align with Elijah’s fire.
Когато скинията беше осветена в Левит 9:23, 24, след първите жертви на Аарон като първосвещеник, огън излезе от присъствието на Господа и пояде всеизгарянето и тлъстината върху олтара. Народът извика и падна по лицата си в страхопочитание. Това трябва, ред по ред, да съответства на огъня на Илия.
Ezra’s ninth hour prayer for the separation of wheat and tares, which occurs at the Sunday law, is fulfilled then when the church militant transforms into the church triumphant. It must align with Gideon’s fire as well. The consuming fire upon Aaron’s first offering, that was made after seven days of consecration on the eighth day, returned on the same day, and destroyed Aaron’s two wicked sons. When the Holy Spirit is poured out without measure at the ninth hour, at the Sunday law, there will be a separation of two classes of priests, and the church triumphant will begin the work represented by the white horse of Ephesus, that goes forth conquering and to conquer. The anointing of the church triumphant finds a second witness in Solomon’s temple.
Молитвата на Ездра в деветия час за отделянето на житото от плевелите, което настъпва при неделния закон, тогава се изпълнява, когато воюващата църква се преобразява в тържествуващата църква. Тя трябва да се съгласува и с огъня на Гедеон. Поглъщащият огън върху първия принос на Аарон, който беше принесен след седем дни на освещение, на осмия ден се върна отново в същия ден и погуби двамата нечестиви синове на Аарон. Когато Светият Дух бъде излян без мярка в деветия час, при неделния закон, ще настъпи разделяне на две категории свещеници и тържествуващата църква ще започне делото, представено от белия кон на Ефес, който излиза побеждавайки и за да победи. Помазанието на тържествуващата църква намира втори свидетел в Соломоновия храм.
Solomon’s temple dedication in 2 Chronicles 7:1–3, after Solomon’s prayer, fire came down from heaven and consumed the burnt offerings and sacrifices. The glory of the Lord filled the temple, leading the people to worship and declare God’s goodness and enduring mercy. At the Sunday law the church triumphant is lifted up above all the mountains as a crown and an ensign according to Zechariah and Isaiah. When the fire descended at Solomon’s dedication of the temple, the temple was filled with the glory of the Lord, symbolizing that the sounding of the seventh trumpet has finished its work upon God’s people and is about to finish that very work upon the eleventh-hour workers. The seventh trumpet represents the atonement, the combination of Divinity and humanity that occurs as Jesus lifts up His kingdom of glory. That fire which came down at Moses tabernacle and Solomon’s temple was also a fire of judgment for Aaron’s son, as it was for David.
При освещаването на Соломоновия храм в 2 Летописи 7:1–3, след Соломоновата молитва, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите. Славата на Господа изпълни храма, което подтикна народа да се поклони и да провъзгласи Божията благост и Неговата вечна милост. При неделния закон църквата тържествуваща се издига над всички планини като корона и знаме според Захария и Исая. Когато огънят слезе при Соломоновото освещаване на храма, храмът се изпълни със славата на Господа, което символизира, че звученето на седмата тръба е завършило своето дело върху Божия народ и е на път да завърши същото това дело върху работниците от единадесетия час. Седмата тръба представлява умилостивението, съчетанието на Божествеността и човечеството, което се осъществява, когато Исус въздига Своето царство на слава. Онзи огън, който слезе при Моисеевата скиния и Соломоновия храм, беше също и огън на съд за Аароновия син, както беше и за Давид.
David’s offering on the threshing floor of Araunah/Ornan in 1 Chronicles 21:26, during the plague brought about by David’s census, was answered with fire from heaven on the altar, signaling acceptance and halting the plague. The plague of Laodicea is ended when the fire descends upon David’s offering to stay the plague of His dependence upon human strength and wisdom. The transition from human to Divine human is marked when the atonement is accomplished, and the church is lifted up as an ensign. At that point, in agreement with Solomon’s temple, the glory of the Lord filled the temple as Divinity is combined with humanity.
Приношението на Давид на хармана на Арауна/Орнан в 1 Летописи 21:26, по време на морa, предизвикан от преброяването на Давид, получи отговор с огън от небето върху олтара, което означаваше приемане и спря мора. Морът на Лаодикия завършва, когато огънят се спуска върху приношението на Давид, за да спре мора на неговата зависимост от човешка сила и мъдрост. Преходът от човешкото към Божествено-човешкото е отбелязан, когато умилостивението е извършено и църквата е издигната като знаме. В този момент, в съгласие с храма на Соломон, славата Господня изпълни храма, тъй като Божествеността се съединява с човечеството.
We will continue our consideration of the period of the Midnight Cry as represented by the third and ninth hours in the next article.
В следващата статия ще продължим разглеждането на периода на Среднощния вик, представен чрез третия и деветия час.
And after six days Jesus taketh Peter, James, and John his brother, and bringeth them up into an high mountain apart, And was transfigured before them: and his face did shine as the sun, and his raiment was white as the light. And, behold, there appeared unto them Moses and Elias talking with him.
И след шест дни Иисус взема Петър, Яков и Йоан, неговия брат, и ги извежда насаме на една висока планина. И се преобрази пред тях; и лицето Му светеше като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него.
Then answered Peter, and said unto Jesus, Lord, it is good for us to be here: if thou wilt, let us make here three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elias. While he yet spake, behold, a bright cloud overshadowed them: and behold a voice out of the cloud, which said, This is my beloved Son, in whom I am well pleased; hear ye him.
Тогава Петър отговори и рече на Исус: Господи, добре е да бъдем тук; ако желаеш, нека направим тук три шатъра: един за Тебе, един за Моисей и един за Илия. Докато той още говореше, ето, светъл облак ги осени; и ето, глас от облака каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
And when the disciples heard it, they fell on their face, and were sore afraid. And Jesus came and touched them, and said, Arise, and be not afraid.
А когато учениците чуха това, паднаха на лицата си и твърде много се уплашиха. А Иисус се приближи, допря се до тях и каза: Станете и не бойте се.
And when they had lifted up their eyes, they saw no man, save Jesus only. And as they came down from the mountain, Jesus charged them, saying, Tell the vision to no man, until the Son of man be risen again from the dead. Matthew 17:1–9.
И когато подигнаха очите си, не видяха никого, освен само Иисус. А когато слизаха от планината, Иисус им заповяда, казвайки: Никому не казвайте за видението, докле Син Човечески не възкръсне от мъртвите. Матей 17:1–9.