In order for there to be a voice in the wilderness, there must be a wilderness. In July of 2023, a voice began to sound identifying that the Lion of the tribe of Judah was then unsealing the revelation of Himself as set forth in chapter one of the book of Revelation. The disappointment of Sabbath, July 18, 2020, began the three and a half days of Revelation eleven that ended on Sabbath, December 30, 2023. That Sabbath, for the first time since July 2020, Future for America spoke publicly on a zoom meeting.
За да има глас в пустинята, трябва да има пустиня. През юли 2023 г. започна да звучи глас, който посочваше, че Лъвът от Юдовото племе тогава разпечатваше откровението за Самия Себе Си, както е изложено в първа глава на книгата Откровение. Разочарованието в събота, 18 юли 2020 г., положи началото на трите дни и половина от Откровение единадесета глава, които приключиха в събота, 30 декември 2023 г. В онази събота, за пръв път от юли 2020 г. насам, Future for America говори публично в zoom среща.
From that point on, the Revelation of Jesus Christ has been opening progressively. It started with a revelation of the word “truth,” that was then seen to represent a framework of three steps outlined by the first, thirteenth and twenty-second letters of the Hebrew alphabet, when brought together form the word “truth.” The three steps represented in the framework of the word “truth” was an old truth, placed in a new setting.
Оттогава нататък Откровението на Исус Христос се разгръща постепенно. То започна с откровение на думата „истина“, за която след това се видя, че представлява рамка от три стъпки, очертана от първата, тринадесетата и двадесет и втората буква на еврейската азбука, които, събрани заедно, образуват думата „истина“. Трите стъпки, представени в рамката на думата „истина“, бяха стара истина, поставена в нова обстановка.
For years we have shown the three steps of the courtyard, holy place and Most Holy Place, were parallel to the three works of the Holy Spirit as He convicts of sin in the courtyard, manifests righteousness in the holy place and judges in the Most Holy Place. We have identified these three steps are manifested throughout God’s Word, but all those understandings were magnified with the framework of “truth,” as of 2023. Taking an old truth and placing it in a new framework of truth is what Christ does as He progressively unseals His Word. The “wilderness” that ended in 2023, represents a prophetic “time of the end,” when a prophecy is unsealed. That prophecy is the revelation of Jesus Christ, who is the “Truth.”
В продължение на години сме показвали, че трите стъпки — дворът, Светото място и Пресвятото място — са успоредни на трите действия на Светия Дух, тъй като Той изобличава за грях в двора, изявява правда в Светото място и съди в Пресвятото място. Ние сме установили, че тези три стъпки се проявяват навсякъде в Божието Слово, но всички тези разбирания бяха увеличени в рамката на „истината“ към 2023 г. Да се вземе една стара истина и да се постави в нова рамка на истина — това е, което Христос върши, докато постепенно разпечатва Своето Слово. „Пустинята“, която приключи през 2023 г., представлява пророческо „време на края“, когато едно пророчество бива разпечатано. Това пророчество е откровението на Исус Христос, Който е „Истината“.
“In the time of the Savior, the Jews had so covered over the precious jewels of truth with the rubbish of tradition and fable, that it was impossible to distinguish the true from the false. The Savior came to clear away the rubbish of superstition and long-cherished errors, and to set the jewels of God’s word in the framework of truth. What would the Savior do if he should come to us now as he did to the Jews? He would have to do a similar work in clearing away the rubbish of tradition and ceremony. The Jews were greatly disturbed when he did this work. They had lost sight of the original truth of God, but Christ brought it again to view. It is our work to free the precious truths of God from superstition and error. What a work is committed to us in the gospel!” Review and Herald, June 4, 1889.
„По времето на Спасителя юдеите бяха тъй затрупали скъпоценните бисери на истината с отломките на преданието и баснята, че беше невъзможно да се различи истинското от лъжливото. Спасителят дойде, за да разчисти отломките на суеверието и отдавна поддържаните заблуждения и да постави бисерите на Божието слово в рамката на истината. Какво би направил Спасителят, ако би дошъл при нас сега така, както дойде при юдеите? Би трябвало да извърши подобно дело, като разчисти отломките на преданието и церемонията. Юдеите бяха силно смутени, когато Той извърши това дело. Те бяха изгубили от поглед първоначалната Божия истина, но Христос отново я постави пред тях. Нашата работа е да освободим скъпоценните Божии истини от суеверие и заблуда. Какво дело ни е поверено в евангелието!“ Review and Herald, 4 юни 1889 г.
It “is our work to free the precious truths of God from superstition and error,” and “set the jewels of God’s Word in the framework of truth.” In 2023 the Lord introduced the framework of truth, in the structure represented by the word “truth.” That framework brings to view the “original” truths “of God.”
„Наша работа е да освободим скъпоценните Божии истини от суеверие и заблуда“ и „да поставим скъпоценностите на Божието Слово в рамката на истината“. През 2023 година Господ въведе рамката на истината в структурата, представена чрез думата „истина“. Тази рамка извежда пред погледа „първоначалните“ истини „на Бога“.
“The dust and rubbish of error have buried the precious jewels of truth, but the Lord’s workers can uncover these treasures, so that thousands will look upon them with delight and awe. Angels of God will be beside the humble worker, giving grace and divine enlightenment, and thousands will be led to pray with David, ‘Open thou mine eyes that I may behold wondrous things out of thy law.’ Truths that have been for ages unseen and unheeded, will blaze forth from the illuminated pages of God’s holy word. The churches generally that have heard, refused, and trampled upon the truth, will do more wickedly; but ‘the wise,’ those who are honest, will understand. The book is open, and the words of God reach the hearts of those who desire to know his will. At the loud cry of the angel from heaven who joins the third angel, thousands will awake from the stupor that has held the world for ages, and will see the beauty and value of the truth.” Review and Herald, December 15, 1885.
„Прахът и отломките на заблудата са затрупали скъпоценните бисери на истината, но Господните работници могат да открият тези съкровища, така че хиляди да ги съзерцават с наслада и благоговение. Божии ангели ще бъдат до смирения работник, като му дават благодат и божествено просветление, и хиляди ще бъдат подтикнати да се молят с Давид: „Отвори очите ми, за да съзерцавам чудните неща от Твоя закон.“ Истини, които векове наред са били невиждани и пренебрегвани, ще заблестят от озарените страници на Божието свято слово. Църквите като цяло, които са чули, отхвърлили и потъпкали истината, ще вършат още по-нечестиво; но „разумните“, онези, които са честни, ще разберат. Книгата е отворена и Божиите слова достигат до сърцата на онези, които желаят да познаят Неговата воля. При мощния вик на ангела от небето, който се присъединява към третия ангел, хиляди ще се пробудят от вцепенението, което е държало света векове наред, и ще видят красотата и стойността на истината.“ Review and Herald, December 15, 1885.
The “Lord’s workers” who are “the wise” and “who are honest” “will understand,” and will “uncover” “treasures, so that thousands will look upon them with delight and awe.” Unfortunately for Laodicean Adventism it is not they who wake up from their stupor at the loud cry of the third angel, for that is the Sunday law, and that is much too late for Adventism to awaken. The eleventh-hour workers awaken from their “stupor” “at the loud cry of the angel who joins the third angel” at the soon-coming Sunday law. Since 2024, “Truths that have been for ages unseen and unheeded,” have been blazing “forth from the illuminated pages of God’s holy word.”
„Господните работници“, които са „мъдрите“ и „които са честни“, „ще разберат“ и ще „разкрият“ „съкровища, така че хиляди да ги гледат с наслада и благоговение“. За съжаление за лаодикийския адвентизъм не те се пробуждат от своето вцепенение при силния вик на третия ангел, защото това е неделният закон, а тогава е твърде късно, за да се пробуди адвентизмът. Работниците на единадесетия час се пробуждат от своето „вцепенение“ „при силния вик на ангела, който се присъединява към третия ангел“ при скоро идващия неделен закон. От 2024 година насам „истини, които в продължение на векове са оставали невиждани и пренебрегвани“, са засиявали „от осветените страници на Божието свято слово“.
In Isaiah 22:22 Eliakim is given a key, and in Matthew 16 Peter is given the keys to the kingdom.
В Исая 22:22 на Елиаким е даден ключ, а в Матей 16 на Петър са дадени ключовете на царството.
And the key of the house of David will I lay upon his shoulder; so he shall open, and none shall shut; and he shall shut, and none shall open. Isaiah 22:22.
И ключа на Давидовия дом ще положа на рамото му; и той ще отвори, и никой няма да затвори; и той ще затвори, и никой няма да отвори. Исая 22:22.
The “key” is given to Philadelphia, for that is the only other place in the Scriptures the key of opening and shutting is referenced.
„Ключът“ е даден на Филаделфия, защото това е единственото друго място в Писанията, където се споменава ключът за отваряне и затваряне.
And to the angel of the church in Philadelphia write; These things saith he that is holy, he that is true, he that hath the key of David, he that openeth, and no man shutteth; and shutteth, and no man openeth; I know thy works: behold, I have set before thee an open door, and no man can shut it: for thou hast a little strength, and hast kept my word, and hast not denied my name. Revelation 3:7, 8.
И до ангела на църквата във Филаделфия пиши: Това казва Светият, Истинният, Който има Давидовия ключ, Който отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря: Зная твоите дела; ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори; защото имаш малко сила, и си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от Моето име. Откровение 3:7, 8.
At the last interaction with the quibbling Jews, Christ raised a question that the Jews could not answer.
При последното общуване със заядливите юдеи Христос постави въпрос, на който юдеите не можаха да отговорят.
While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them, Saying, What think ye of Christ? whose son is he? They say unto him, The Son of David. He saith unto them, How then doth David in spirit call him Lord, saying, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool? If David then call him Lord, how is he his son?
И когато фарисеите бяха събрани заедно, Исус ги попита, казвайки: Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Те Му казаха: Син Давидов. Той им каза: Как тогава Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: „Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как е Негов Син?
And no man was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions. Matthew 22:41–46.
И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито някой дръзна от онзи ден нататък да Му зададе повече въпроси. Матей 22:41–46.
The Jews were unable to understand the prophetic relationship of David and Christ, for they lacked the prophetic keys to understand the biblical language of line upon line. Christ ended His interaction with the Jews by identifying their blindness was based upon their inability to correctly divide the Word of truth. He had identified that if you understood Moses, you would understand Christ, but they did not understand the Scriptures they claimed to uphold and defend.
Юдеите не бяха в състояние да разберат пророческата връзка между Давид и Христос, защото им липсваха пророческите ключове, за да разбират библейския език „ред след ред“. Христос завърши общуването Си с юдеите, като посочи, че тяхната слепота се дължи на неспособността им правилно да разпределят словото на истината. Той бе заявил, че ако разбираха Моисей, щяха да разбират и Христос; но те не разбираха Писанията, които твърдяха, че поддържат и защитават.
The “key” of the “house of David” was given to the Millerites, who were the church of Philadelphia. The “key” was a reformatory movement that was represented by open and shut doors. From 1798 unto 1863 the Millerite movement went from the experience of Philadelphia unto the experience of Laodicea, while going from a movement unto a church. A door opened and a door closed on April 19, 1844, as a door opened and a door closed on October 22, 1844, as a door opened and a door closed in 1863.
„Ключът“ на „Дома Давидов“ бе даден на милеритите, които бяха Филаделфийската църква. „Ключът“ беше едно реформационно движение, представено чрез отворени и затворени врати. От 1798 до 1863 г. милеритското движение премина от опитността на Филаделфия към опитността на Лаодикия, като същевременно премина от движение към църква. Една врата се отвори и една врата се затвори на 19 април 1844 г., както една врата се отвори и една врата се затвори на 22 октомври 1844 г., както една врата се отвори и една врата се затвори през 1863 г.
Eliakim had a key, but Peter was given “keys.” The key in the singular was the shut door of 1844.
Елиаким имаше ключ, но на Петър бяха дадени „ключове“. Ключът в единствено число беше затворената врата от 1844 година.
“The subject of the sanctuary was the key which unlocked the mystery of the disappointment of 1844. It opened to view a complete system of truth, connected and harmonious, showing that God’s hand had directed the great advent movement and revealing present duty as it brought to light the position and work of His people.” The Great Controversy, 423.
„Темата за светилището беше ключът, който отключи тайната на разочарованието от 1844 година. Тя разкри пред погледа цялостна система от истина, свързана и хармонична, показвайки, че Божията ръка е направлявала великото адвентно движение и разкривайки настоящия дълг, като осветли положението и делото на Неговия народ.“ Великата борба, 423.
The subject of the sanctuary was the key that unlocked the shut door of 1844, but Peter was also given the keys of the kingdom.
Темата за светилището беше ключът, който отключи затворената врата от 1844 година, но и на Петър бяха дадени ключовете на царството.
And Jesus answered and said unto him, Blessed art thou, Simon Barjona: for flesh and blood hath not revealed it unto thee, but my Father which is in heaven. And I say also unto thee, That thou art Peter, and upon this rock I will build my church; and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven. Matthew 16:17–19.
А Исус в отговор му рече: Блажен си ти, Симоне, сине Ионин; защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата. И Аз ти казвам още: ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Матей 16:17–19.
Line upon line, Philadelphia, the last covenant bride as represented by Peter, is given the key of the house of David as well as the keys to the kingdom of heaven. The key of the house of David is the last subject Jesus interacted with the Pharisees over.
Ред по ред, на Филаделфия, последната заветна Невяста, представена чрез Петър, се дава ключът на дома Давидов, както и ключовете на небесното царство. Ключът на дома Давидов е последният предмет, по който Исус влезе във взаимодействие с фарисеите.
While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them, Saying, What think ye of Christ? whose son is he? They say unto him, The Son of David. He saith unto them, How then doth David in spirit call him Lord, saying, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool? If David then call him Lord, how is he his son?
И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита, казвайки: Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Те Му отговориха: Давидовият Син. А Той им каза: Как тогава Давид, в духа, Го нарича Господ, като казва: „Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа Твоите врагове за Твое подножие“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как е Той негов Син?
And no man was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions. Matthew 22:41–46.
И никой не можа да Му отговори ни дума; нито се осмели някой от онзи ден нататък да Му зададе вече въпроси. Матей 22:41–46.
The subject of David and his Lord is exactly where Peter begins at Pentecost in the upper room at the third hour. The subject that closed the door of interaction between the Pharisees and Christ is the key Peter used to open the door of the upper room at Pentecost.
Темата за Давид и неговия Господ е именно мястото, откъдето Петър започва в деня на Петдесетница в горницата в третия час. Темата, която затвори вратата за общение между фарисеите и Христос, е ключът, който Петър използва, за да отвори вратата на горницата в деня на Петдесетница.
For David is not ascended into the heavens: but he saith himself, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, Until I make thy foes thy footstool. Therefore let all the house of Israel know assuredly, that God hath made that same Jesus, whom ye have crucified, both Lord and Christ.
Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие.“ И тъй, нека целият Израилев дом знае твърдо, че Бог направи същия този Иисус, Когото вие разпнахте, и Господ, и Христос.
Now when they heard this, they were pricked in their heart, and said unto Peter and to the rest of the apostles, Men and brethren, what shall we do?
А когато чуха това, бяха прободени в сърцето си и казаха на Петра и на останалите апостоли: Мъже и братя, какво да сторим?
Then Peter said unto them, Repent, and be baptized every one of you in the name of Jesus Christ for the remission of sins, and ye shall receive the gift of the Holy Ghost. For the promise is unto you, and to your children, and to all that are afar off, even as many as the Lord our God shall call. And with many other words did he testify and exhort, saying, Save yourselves from this untoward generation. Then they that gladly received his word were baptized: and the same day there were added unto them about three thousand souls. Acts 2:34–41.
Тогава Петър им рече: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух. Защото обещанието е за вас и за децата ви, и за всички далечни, за колкото Господ, нашият Бог, ще призове. И с много други думи той свидетелстваше и ги увещаваше, казвайки: Спасете се от това извратено поколение. Тогава онези, които с радост приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден към тях се прибавиха около три хиляди души. Деяния 2:34–41.
Peter had the keys to bind or loose, and when he did so, heaven was in agreement with Peter’s action. Peter represents Divinity and humanity working together to unseal the truths of God’s Word. When those truths are unsealed, they are represented as knowledge.
Петър имаше ключовете да вързва или да развързва, и когато правеше това, небето беше в съгласие с действието на Петър. Петър представлява Божествеността и човечеството, действащи заедно, за да разпечатат истините на Божието Слово. Когато тези истини бъдат разпечатани, те са представени като познание.
“The key of knowledge in Christ’s day had been taken away by those who should have held it to unlock the treasure house of wisdom in the Old Testament Scriptures. The rabbis and teachers had virtually shut up the kingdom of heaven from the poor and the afflicted, and left them to perish. In His discourses Christ did not bring many things before them at once, lest He might confuse their minds. He made every point clear and distinct. He did not disdain the repetition of old and familiar truths in prophecies if they would serve His purpose to inculcate ideas.
„Ключът на познанието в дните на Христос бе отнет от онези, които трябваше да го държат, за да отключват съкровищницата на мъдростта в старозаветните Писания. Равините и учителите на практика бяха затворили небесното царство пред бедните и онеправданите и ги бяха оставили да погинат. В Своите поучения Христос не излагаше пред тях много неща наведнъж, за да не би да обърка умовете им. Той правеше всяка точка ясна и отчетлива. Не се гнусяше да повтаря стари и познати истини от пророчествата, ако те служеха на Неговата цел да внедрява идеи.“
“Christ was the originator of all the ancient gems of truth. Through the work of the enemy these truths had been displaced. They had been disconnected from their true position, and placed in the framework of error. Christ’s work was to readjust and establish the precious gems in the framework of truth. The principles of truth which had been given by Himself to bless the world had, through Satan’s agency, been buried and had apparently become extinct. Christ rescued them from the rubbish of error, gave them a new, vital force, and commanded them to shine as precious jewels, and stand fast forever.
„Христос беше източникът на всички древни скъпоценни бисери на истината. Чрез делото на врага тези истини бяха изместени. Те бяха откъснати от истинското си място и поставени в рамката на заблудата. Делото на Христос беше да пренареди и утвърди скъпоценните бисери в рамката на истината. Принципите на истината, които Сам Той беше дал, за да благословят света, чрез действието на Сатана бяха погребани и привидно бяха станали изчезнали. Христос ги избави от развалините на заблудата, даде им нова, жизнена сила и им заповяда да сияят като скъпоценни скъпоценности и да стоят твърдо довека.“
“Christ Himself could use any of these old truths without borrowing the smallest particle, for He had originated them all. He had cast them into the minds and thoughts of each generation, and when He came to our world He rearranged and vitalized the truths which had become dead, making them more forcible for the benefit of future generations. It was Jesus Christ who had the power of rescuing the truths from the rubbish, and again giving them to the world with more than their original freshness and power.” Manuscript Releases, volume 13, 240, 241.
„Самият Христос можеше да използва всяка една от тези древни истини, без да заимства и най-малката частица, защото Той ги бе породил всички. Той ги бе вложил в умовете и мислите на всяко поколение, и когато дойде в нашия свят, Той пренареди и оживотвори истините, които бяха станали мъртви, като ги направи по-въздействащи за благото на бъдещите поколения. Исус Христос беше Този, Който имаше силата да избави истините от развалините и отново да ги даде на света с повече от първоначалната им свежест и сила.“ Manuscript Releases, том 13, 240, 241.
Peter’s keys were to bind and to loose, and Peter represents the last Christian bride, who are the one hundred and forty-four thousand. The binding message of Peter represented in the witness of the one hundred and forty-four thousand is the sealing. The loosing message of Peter in the witness of the one hundred and forty-four thousand is Islam of the third woe.
Ключовете на Петър бяха, за да връзват и да развързват, а Петър представлява последната християнска невяста, която са сто четиридесет и четирите хиляди. Свързващата вест на Петър, представена в свидетелството на сто четиридесет и четирите хиляди, е запечатването. Развръзващата вест на Петър в свидетелството на сто четиридесет и четирите хиляди е ислямът на третата скръб.
“I then saw the third angel. Said my accompanying angel, ‘Fearful is his work. Awful is his mission. He is the angel that is to select the wheat from the tares, and seal, or bind, the wheat for the heavenly garner. These things should engross the whole mind, the whole attention.’” Early Writings, 119.
„След това видях третия ангел. Съпровождащият ме ангел каза: „Страшно е неговото дело. Ужасна е неговата мисия. Той е ангелът, който трябва да отдели житото от плевелите и да запечата, или върже, житото за небесната житница. Тези неща трябва да погълнат целия ум, цялото внимание.““ Ранни писания, 119.
The wheat that are bound are represented by the first fruit wheat offering of Pentecost, that as a wave offering would represent the lifting up of the ensign of the one hundred and forty-four thousand. The sealing of God’s people is Peter’s internal message, that occurs during the history of Islam of the third woe that is progressively loosed from 9/11 onward.
Пшеницата, която е снопувана, е представена от първоплодното пшенично приношение на Петдесетница, което като възвявано приношение би представлявало издигането на знамето на сто четиридесет и четирите хиляди. Запечатването на Божия народ е вътрешната вест на Петър, която се осъществява по време на историята на исляма на третото горко, което постепенно бива освобождавано от 11 септември нататък.
And after these things I saw four angels standing on the four corners of the earth, holding the four winds of the earth, that the wind should not blow on the earth, nor on the sea, nor on any tree. And I saw another angel ascending from the east, having the seal of the living God: and he cried with a loud voice to the four angels, to whom it was given to hurt the earth and the sea, Saying, Hurt not the earth, neither the sea, nor the trees, till we have sealed the servants of our God in their foreheads. Revelation 7:1–3.
И след това видях четири ангела, стоящи на четирите краища на земята, които държаха четирите ветрове на земята, за да не духа вятър върху земята, нито върху морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел, възлизащ от изток, който имаше печата на живия Бог; и извика със силен глас към четирите ангела, на които бе дадено да вредят на земята и на морето, казвайки: Не вредете на земята, нито на морето, нито на дърветата, докле не запечатаме слугите на нашия Бог по челата им. Откровение 7:1–3.
Those four winds that are restrained during the binding of God’s people were released at 9/11, and then restrained by George Bush the lesser. The external message of Peter is Islam, and the loosening and the restraining if Islam is the external message that runs through the sealing time. Peter’s humanity is connected with Divinity, for the keys given to him represent agreement between heaven and earth.
Онези четири ветрове, които са възпирани по време на запечатването на Божия народ, бяха пуснати на свобода на 11 септември, а след това възпрени от Джордж Буш-младши. Външната вест на Петър е ислямът, а развързването и възпирането на исляма е външната вест, която преминава през времето на запечатването. Човешката природа на Петър е свързана с Божествеността, защото ключовете, дадени нему, представляват съгласие между небето и земята.
We will continue this study in the next article.
Ще продължим това изследване в следващата статия.
“The darkness of the evil one encloses those who neglect to pray. The whispered temptations of the enemy entice them to sin; and it is all because they do not make use of the privileges that God has given them in the divine appointment of prayer. Why should the sons and daughters of God be reluctant to pray, when prayer is the key in the hand of faith to unlock heaven’s storehouse, where are treasured the boundless resources of Omnipotence? Without unceasing prayer and diligent watching we are in danger of growing careless and of deviating from the right path. The adversary seeks continually to obstruct the way to the mercy seat, that we may not by earnest supplication and faith obtain grace and power to resist temptation.
„Тъмнината на лукавия обгръща онези, които пренебрегват да се молят. Прошепнатите изкушения на врага ги примамват към грях; и всичко това е, защото те не се възползват от привилегиите, които Бог им е дал в божественото установление на молитвата. Защо синовете и дъщерите на Бога да се колебаят да се молят, когато молитвата е ключът в ръката на вярата, за да отключи небесната съкровищница, където се пазят безпределните ресурси на Всемогъществото? Без непрестанна молитва и прилежно бдение ние сме в опасност да станем небрежни и да се отклоним от правия път. Противникът постоянно се стреми да препречи пътя към престола на благодатта, за да не получим чрез усърдна молба и вяра благодат и сила да устоим на изкушението.“
“There are certain conditions upon which we may expect that God will hear and answer our prayers. One of the first of these is that we feel our need of help from Him. He has promised, ‘I will pour water upon him that is thirsty, and floods upon the dry ground.’ Isaiah 44:3. Those who hunger and thirst after righteousness, who long after God, may be sure that they will be filled. The heart must be open to the Spirit’s influence, or God’s blessing cannot be received.
„Съществуват определени условия, при които можем да очакваме, че Бог ще чуе и ще отговори на нашите молитви. Едно от първите между тях е да усещаме нуждата си от Неговата помощ. Той е обещал: „Защото ще излея вода на жадния и потоци на сухата земя.“ Исая 44:3. Онези, които гладуват и жадуват за правда, които копнеят за Бога, могат да бъдат уверени, че ще се наситят. Сърцето трябва да бъде отворено за влиянието на Духа, иначе Божието благословение не може да бъде прието.
“Our great need is itself an argument and pleads most eloquently in our behalf. But the Lord is to be sought unto to do these things for us. He says, ‘Ask, and it shall be given you.’ And ‘He that spared not His own Son, but delivered Him up for us all, how shall He not with Him also freely give us all things?’ Matthew 7:7; Romans 8:32.
„Самата ни голяма нужда е вече довод и ходатайства най-красноречиво в наша полза. Но трябва да се търси Господ, за да извърши Той тези неща за нас. Той казва: „Искайте, и ще ви се даде.“ А „Онзи, Който не пощади Своя Собствен Син, но Го предаде за всички нас, как няма с Него да ни подари и всичко?“ Матей 7:7; Римляни 8:32.
“If we regard iniquity in our hearts, if we cling to any known sin, the Lord will not hear us; but the prayer of the penitent, contrite soul is always accepted. When all known wrongs are righted, we may believe that God will answer our petitions. Our own merit will never commend us to the favor of God; it is the worthiness of Jesus that will save us, His blood that will cleanse us; yet we have a work to do in complying with the conditions of acceptance.
„Ако таим беззаконие в сърцата си, ако се държим за някой известен ни грях, Господ няма да ни чуе; но молитвата на каещата се, съкрушена душа винаги се приема. Когато всички известни прегрешения бъдат изправени, можем да вярваме, че Бог ще отговори на нашите прошения. Нашата собствена заслуга никога няма да ни препоръча на Божието благоволение; достойността на Исус е тази, която ще ни спаси, Неговата кръв е тази, която ще ни очисти; и все пак ние имаме дял, който трябва да изпълним, като се съобразим с условията за приемане.״
“Another element of prevailing prayer is faith. ‘He that cometh to God must believe that He is, and that He is a rewarder of them that diligently seek Him.’ Hebrews 11:6. Jesus said to His disciples, ‘What things soever ye desire, when ye pray, believe that ye receive them, and ye shall have them.’ Mark 11:24. Do we take Him at His word?” Steps to Christ, 94–96.
„Друг елемент на победоносната молитва е вярата. „А който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че въздава на ония, които Го търсят усърдно.“ Евреи 11:6. Исус каза на Своите ученици: „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви бъде.“ Марк 11:24. Приемаме ли думата Му такава, каквато е?“ Пътят към Христа, 94–96.
“Here is a lesson for young men who profess to be servants of God, bearing His message, who are exalted in their own estimation. They can trace nothing remarkable in their experience, as could Elijah, yet they feel above performing duties which to them appear menial. They will not come down from their ministerial dignity to do needful service, fearing that they will be doing the work of a servant. All such should learn from the example of Elijah. His word locked the treasures of heaven, the dew and rain, from the earth three years. His word alone was the key to unlock heaven and bring showers of rain. He was honored of God as he offered his simple prayer in the presence of the king and the thousands of Israel, in answer to which fire flashed from heaven and kindled the fire upon the altar of sacrifice. His hand executed the judgment of God in slaying eight hundred and fifty priests of Baal; and yet, after the exhausting toil and most signal triumph of the day, he who could bring clouds and rain and fire from heaven was willing to perform the service of a menial and run before the chariot of Ahab in the darkness and in the wind and rain to serve the sovereign whom he had not feared to rebuke to his face because of his sins and crimes. The king passed within the gates. Elijah wrapped himself in his mantle and lay upon the bare earth.” Testimonies, volume 3, 287.
„Тук има поука за младите мъже, които изповядват, че са Божии служители, носещи Неговата вест, и които са възвеличени в собствената си преценка. Те не могат да посочат нищо забележително в своята опитност, както можеше Илия, и все пак се чувстват над извършването на задължения, които на тях им се струват низки. Те не желаят да слязат от служебното си достойнство, за да извършат необходима служба, страхувайки се, че ще вършат работата на слуга. Всички такива трябва да се поучат от примера на Илия. Неговото слово заключи съкровищата на небето — росата и дъжда — от земята за три години. Само неговото слово беше ключът да отключи небето и да донесе дъждовни порои. Той бе почетен от Бога, когато възнесе своята проста молитва в присъствието на царя и хилядите израилтяни, в отговор на която огън блесна от небето и запали огъня върху жертвения олтар. Неговата ръка изпълни Божия съд, като уби осемстотин и петдесет Ваалови жреци; и въпреки изтощителния труд и най-знаменателния триумф на деня, онзи, който можеше да доведе облаци и дъжд и огън от небето, бе готов да извърши службата на най-нисш слуга и да тича пред колесницата на Ахав в тъмнината, сред вятъра и дъжда, за да послужи на владетеля, когото не се бе побоял да изобличи в лицето заради неговите грехове и престъпления. Царят премина навътре през портите. Илия се загърна в кожуха си и легна върху голата земя.“ Свидетелства, том 3, 287.