The Book of Joel and The Laodicean Seventh-day Adventist Church - Number Thirty-Seven

В съня на Уилям Милър „суматохата“ в началото, когато хората започнаха да безпокоят скъпоценностите, беше предшествана от това, че Милър събра скъпоценностите и извика: „ела и виж“. Христос, като човека с четката за прах, използва метлата, за да изметe боклука, да събере скъпоценностите в много по-голям сандък, и след това Той повика Милър: „ела и виж“. Когато Христос започва Своето дело с метлата, стаята е празна, защото Милър записва, че „една врата се отвори и един човек влезе в стаята, при което всички хора я напуснаха; а той, като държеше в ръката си четка за прах, отвори прозорците и започна да изчетква праха и боклука от стаята“.

Човекът с метлата за прах влиза в стаята, когато всички хора са я напуснали. През 2023 г. човекът с метлата за прах влезе в празната стая, защото движението на сто четиридесет и четирите хиляди бе разбито и разпръснато. Истините, представени чрез Таблиците на Авакум от 2012 година, бяха погребани в смет, и стаята беше празна. Човекът с метлата за прах е Този, Който дойде след Йоан Кръстител, за Когото Йоан каза, че има лопата, и че ще употреби тази лопата, за да очисти напълно хармана Си.

Галилея е символ на повратна точка, а мястото на Йордан, където Исус дойде, за да бъде кръстен, се нарича Витавара, и то означава „мястото на преминаването с кораб“, и отбелязва мястото, където древният Израил премина в Обетованата земя. Когато Исус бе кръстен, Той тогава стана Исус Христос. Галилея, Йордан, Витавара и това, че Исус стана Христос, всички подчертават промяна на домостроителство, което е и онова, което представлява една врата, особено за филаделфийците, на които е даден ключът на вратата, която се отваря и затваря.

Когато Христос „отвори“ „вратата“ и „влезе в стаята“, стаята беше „Неговата стая“, защото Той основно очиства „Своя харман“. Ако това е Неговият харман, това е Неговата стая.

Той влиза в стаята Си, за да събере житото Си и да събере и изгори плевелите. Промяната на диспенсацията, представена от Галилея, Йордан, Витавара, кръщението, прехода от Йоан към Исус, съответства на прехода от воюващата църква Лаодикия към тържествуващата църква Филаделфия. Той влезе в стаята Си през юли 2023 година. Милър беше затворил очите си сред шума и суетата на 18 юли 2020 година и когато отвори очите си, стаята беше празна от хора; истината беше погребана под заблудата, а после човекът с четката за прах отвори прозорците и започна да измита навън боклука.

В последния ден на 2023 година, който се допира до първия ден на 2024 година, Лъвът от Юдовото племе започна постепенно да разпечатва откровението за Самия Себе Си. В съответствие с тристепенния процес на изпитване при разпечатването в Даниил 12, тогава щяха да има три изпитания, представени като „очистени, избелени и изпитани“.

Първият ангел представлява очистване, тъй като изобличеният грешник полага греховете си върху жертвата в двора, където бива оправдан чрез кръвта.

След това кръвта се внася в светилището, където процесът на освещаването в святост е представен като избеляване чрез измиването с кръвта от двора. Там праведността се проявява в онези, които побеждават чрез кръвта и чрез словото на своето свидетелство.

След това те са изпитани и в последните дни се установява, че са десет пъти по-добри от всички други мъдреци на Вавилон. Третото изпитание е онова, при което те са прославени в Пресветото място и отличени от другата класа изповядващи се за мъдреци. Това трето изпитание е неделният закон, а първото изпитание е призивът на първия ангел за завръщане към основите, защото в следващата стъпка храмът се издига. Тази следваща стъпка е вестта на отделянето на втория ангел, след която идва решаващото изпитание на третия ангел.

През 2023 г. първият ангел дойде, както беше направил на 11 август 1840 г., когато слезе с вест за исляма на второто горко. Той слезе, както беше направил на 11 септември, с вест за исляма на третото горко и с призива за завръщане към старите пътеки. Основите на милеристката история бяха положени, щом вестта на второто горко се изпълни на 11 август 1840 г. Тогава ангелът от десета глава на Откровение слезе, като по този начин предобрази слизането на ангела от осемнадесета глава на Откровение и идването на третото горко.

Йосия Лич е историческата личност, свързана с полагането на основите на 11 август 1840 г. Името „Йосия“ означава „основата на Бога“, а цар Йосия в свещената история представлява реформацията на Йосия, която включваше откриването на проклятието на Мойсей, заровено сред развалините в светилището, точно както съкровищата на Милър бяха заровени в стаята.

Цар Йосия умря при Мегидо, което е Армагедон от Откровение, глава шестнадесета. Реформата на Йосия беше изпълнение на пророчеството, изречено от непокорния пророк, когато Еровоам издигна двата олтара във Ветил и Дан. Този непокорен пророк умря между осела и лъва. Цар Йосия беше предсказан по име, и неговата реформа беше част от това предсказание, което включваше, че бъдещият цар Йосия ще събори самия олтар, при който непокорният пророк се изправи срещу нечестивия цар Еровоам.

Йосия означава „основата на Бога“, а цар Йосия изпълни предсказанието, дадено около 340 години преди неговото царуване. Той поведе съживление и реформация, които в крайна сметка стигнаха до олтара, при който пророкът от Юда се изправи срещу цар Йеровоам. Когато стигна там, Йосия разруши олтара, както беше предсказано, че ще направи. Тези два олтара на Йеровоам бяха преднамерени фалшификати на храма в Ерусалим, дотолкова, че Йеровоам установи и фалшиви празнични дни. С това той просто вършеше онова, което Аарон направи със златното теле. Бунтът на Аарон беше в основата на свещената история на древния Израил. Той се случи, когато Моисей получаваше Закона, който е основата на Божието управление.

Бунтът на Аарон беше основополагащ бунт и бе повторен, когато Еровоам утвърди десетте северни племена като Израил. Моисей смъмри Аарон, а Моисей е алфата, или основата, по отношение на Христос — омегата. Аарон и Моисей представляват две групи в основополагащия бунт, а трета група са героите, които застанаха с Моисей — левитите. Цар Еровоам и пророкът от Юда са двете групи в основополагащия бунт на северното царство, и отново левитите са героите.

При основополагащия бунт на Еровоам пророкът от Юда го изобличава и пророкува за един цар, който ще бъде наречен „основата на Бога“ — Йосия. Изпълнението на предсказаната реформация включва това, че когато Йосия започна своето съживление и реформация, проклятието на Моисей бе открито, и прочитането на свещените думи на Моисей даде сила на едно съживление и реформация, които вече бяха започнали. Йосия, явно пророчески символ, представлява съживление и реформация, които получават сила, когато се открие едно пророчество от писанията на Моисей.

Първичното въстание в историята на цар Йеровоам е представено от израилевия цар, а също и от пророка от Юда, който бе изпратен с божествено изявление против първичното въстание на Йеровоам и с наставления за пророка, указващи кой път да избягва при завръщането си в Юда. Пророкът от Юда отхвърля молбата на Йеровоам да остане, но след това приема поканата на лъжепророка от Ветил и запечатва съдбата си. Непокорният пророк щеше да умре между осела и лъва, а след това да бъде погребан в гробницата на лъжепророка.

На 11 август 1840 г. се изпълни пророчеството за второто горко и бяха положени основите на адвентизма. Джосая Лич представи пророчеството през 1838 г., а след това, десет дни преди 11 август 1840 г., прецизира своите изчисления и посочи 11 август 1840 г. като деня, в който османското върховенство щеше да престане, в изпълнение на пророчеството за исляма на второто горко.

Цар Йосия символизира последното съживление и реформация, защото всеки пророк говори по-непосредствено за последните дни, отколкото за които и да било предишни дни. Цар Йосия символизира последното съживление и реформация, и тази реформация е представена в Библията чрез едно предсказание. Книгата на Йоил определя последното съживление и реформация, които се извършват сред онези, които ще бъдат сто четиридесет и четирите хиляди. Съживлението на Йосия беше в две стъпки: то започна, а след това едно пророчество беше разпечатано, което придаде допълнителен тласък на делото. Тези две стъпки са ранният и късният дъжд, както са представени в книгата на Йоил и изпълнени в книгата Деяния, а след това отново изпълнени в милеритската история.

При основополагащите бунтове на Аарон, цар Йеровоам и пророка от Юда до цар Йосия, а след това до Джосая Лич, се проследява линия на свидетелство относно основополагащото изпитание. Основополагащото изпитание е първото изпитание, което е последвано от храмовото изпитание, когато се поставя крайъгълният камък. След това настъпва третото изпитание — лакмусовото изпитание.

От златния телец, през олтарите на Йеровоам във Ветил и Дан, до цар Йосия, до Йосия Лич, е представена поредица от пророчески стъпки, които водят към основополагащото изпитание на 11 септември. Когато великите сгради на Ню Йорк се срутиха на 11 септември, едно пророчество за третото горко посочи изпитанието, което призоваваше към завръщане към древните основополагащи пътеки, защото паралелът между 11 август 1840 г. и 11 септември можеше да бъде видян от всеки лаодикийски адвентист от седмия ден, който избереше да види. Участието на Ал Кайда в 11 септември често се поставя под въпрос в тези дни на конспиративни теории, които по принцип са верни, но Ал Кайда означава „основата“, и те започнаха като организация една година преди времето на края — през 1989 г., всъщност на 11 август 1988 г.

Ако тези подробности относно пророческата символика на основите не бъдат забелязани, много се изгубва. На 11 септември основите бяха положени в първата стъпка. Във втората стъпка храмът е завършен, когато е поставен краеъгълният камък. Третата стъпка е затворената врата на неделния закон. От 11 септември до неделния закон вестта е насочена предимно към лаодикийските адвентисти от седмия ден, защото съдът започва от Божия дом, а за Божия дом завършва при неделния закон. Там и тогава лаодикийският адвентизъм от седмия ден е отминат; както протестантите в милеритската история, и юдеите в историята на Христос, и както онези, които умираха в продължение на повече от четиридесет години в историята на Мойсей.

Третото горко на 11 септември беше прообразено от второто горко на 11 август 1840 г. и на това равнище и двата ориентирни белега са представени чрез осела — първия символ на исляма в библейското пророчество. Неделният закон е белегът на звяра, а този звяр често е представен като лъв, като по този начин подправя Лъва от Юдовото племе. Неделният закон е лъвът, а непокорният пророк от Юда умря между осела и лъва и беше погребан в същия гроб като лъжливия пророк от Ветил. Той умря в пророческия период от 11 септември до неделния закон, който е пророческият период от осела до лъва. Този период на изпитание е гробът на лъжливия пророк от Ветил, който погреба непокорния пророк от Юда в собствения си гроб.

Царството на Йеровоам, което е представено като фалшификат на царството на Юда, където се намират Ерусалим и храмът, представляваше протестантите от милеритската история, които вече не бяха Божий народ. Те изгубиха своето заветно обозначение между 11 август 1840 г. и затворената врата на 22 октомври 1844 г. Тази история съответства на периода от 11 септември до неделния закон и поради тази причина непокорният пророк от Юда е погребан в същия гроб, в който бяха и отстъпническите протестанти, представени от лъжливия пророк от Ветил.

Като цяло цар Йосия беше добър цар, но все пак умря при Мегидо — очевидно и пряко приложение към Армагедон. Той се отклони, като отказа предупредителната вест на Нехао. Нехао, египетският цар, а следователно и южният цар, беше на път да воюва с Вавилон, северния цар. Йосия представлява юдеите, които умират в Армагедон, защото отхвърлиха предупредителната вест за битката между южния цар и северния цар в Даниил 11:40–45. Тази вест стана основата на 11 септември.

Първото изпитание е призивът на първия ангел да се върнем към основите.

Второто изпитание е призивът на втория ангел да се отделят и да завършат храма.

Третото изпитание е лакмусовият тест на третия ангел за печата или белега.

Първото изпитание е изпитание върху основите, и през 2024 година приблизително половината от онези, които участваха в съботните Zoom събрания, се оттеглиха заради единствения доктринален спор, представен на картата от 1843 година. Този спор беше относно символа, който установява видението за Божия народ в последните дни. Милеритската полемика се състоеше в това, че протестантите твърдяха, че Антиох Епифан, или ислямът, е силата, която се превъзнася и пада, за да установи видението в четиринадесети стих на Данаил единадесета глава.

Дали ислямът или Антиох Епифан бяха грабителите на твоя народ, или това беше Рим, както посочи Милър. Милър беше разбрал, че опустошителните сили на езичеството и папството са и двете онази сила, която се превъзнася, която падна и която беше грабителят на Божия народ. Този довод е представен на картата, която беше „насочвана от Божията ръка и не бива да бъде изменяна“, и е единственото изображение върху която и да било от двете таблици на Авакум, което посочва събитие, за което нямаше пряко указание в пророческото Слово. Позоваването върху картата беше, за да подчертае този основополагащ довод като символ на разделящата сила на Божието пророческо Слово.

През 2024 г. приблизително половината от Zoom групата я напуснаха поради погрешното разбиране, че именно Съединените щати установяват видението, а не Рим, както милеритите тъй уместно защитаваха.

Пресяването, което започна през 2023 година, започна, когато Христос влезе в стаята Си с веялото Си, а веялото са Неговите думи на истина. Когато Той влезе в Своята стая, тя беше празна от хора, затова издигна глас в пустинята, за да приготви пътя на Господа. Гласът трябваше да приготви пътя за Вестителя на завета, за да дойде внезапно в храма Си; храма Си на сто четиридесет и четирите хиляди.

След това, през 2024 г., идва първият изпит, изпитът на основите, изпитът кой утвърждава видението — онова видение, което запечатва остатъка. Вътрешното видение, което запечатва остатъка, е видението за Христос в десета глава, а външното видение е видението, което се утвърждава от антихриста, а антихристът е Рим. Вътрешно видение за Христос и външно видение за антихрист. Запечатването е установяване в истината, както духовно, така и интелектуално; и вътрешното видение в десета глава е духовното, а външното видение в единадесета глава е интелектуалното. Разбирането и съответстващият опит на двете видения са изискваният критерий за всеки, който би бил запечатан, както Данаил представи в първия стих на десета глава от книгата на Данаил.

Алфа-изпитът на основите беше върху четиринадесети стих от Даниил единадесета глава и беше паралел на същия основополагащ изпит на милеритите, а този изпит беше единственият спор от историята на милеритите, който е представен на таблицата, която на стража на Авакум беше заповядано да напише и да направи ясна. Основополагащият изпит на 2024 г. беше слизането на първия ангел, както е представено чрез 11 август 1840 г., 1888 г. и 11 септември.

Този ангел бе слязъл и като Михаил, защото Михаил е Този, Който възкреси Моисей, който заедно с Илия бе възкресен в последния ден на 2023 година. Това възкресение е представено от Езекиил като извършено чрез пророчество за четирите ветрове, което Сестра Уайт нарича разгневения, възпиран кон, който е ислямът от 11 август 1840 г. и 11 септември. Алфа-изпитът беше основополагащото изпитание на външното видение. Омега-изпитът би бил вътрешно, венчаващо видение.

Защо би имало алфа и омега, последвани от трети изпит? Именно този въпрос посочвам. Видението за външното изпитване — алфа — от 2024 г. е първото от три изпитания. Този основополагащ изпит трябва да бъде издържан, за да има човек участие във връхния изпит — омега. Тези две изпитания са от различно пророческо естество в сравнение с третото изпитание. Третото изпитание е лакмусов тест, който показва дали кандидатът действително е издържал предишните две стъпки.

Първият изпит е основата, а вторият изпит е завършеният храм. Основата на храма бе положена в историята на първия указ за излизане от Вавилон. В историята на втория указ храмът бе завършен. Третият указ беше различен, защото в този указ националният суверенитет на Юда бе възстановен, като им бе дадена властта да преследват граждански и религиозни престъпления. Съдът е възстановен при третия указ. През 2024 г. основополагащият алфа изпит отдели онези в практически празната стая на човека с прашната четка.

Омега-изпитът е моментът, когато храмът е завършен, както е представено чрез поставянето на крайъгълния камък. Завършването на храма е тържествуващата църква, която се установява, когато плевелите бъдат отстранени. Завършването на храма в съня на Милър бе тогава, когато скъпоценностите бяха хвърлени обратно в по-големия ковчег „без никакви видими усилия от страна на човека, който ги хвърли вътре“. След като Милър разпознава човека с четката за прах, който хвърля скъпоценностите в по-големия ковчег, той завършва свидетелството си с думите: „Извиках от самата радост, и този вик ме събуди.“

Обърнете внимание, че силният вик на Милър, който събужда, бе надарен със сила чрез „радост“. Радостта е символът на онези в Йоил, които имат „новото вино“, а „срам“ е върху онези други пиячи на вино, които са били отсечени от новото вино. Среднощният вик, който събужда Милър, следва след като човекът с четката за прах хвърля скъпоценните камъни в по-голямото ковчеже. По-голямото ковчеже е пълно със скъпоценните камъни, които са били отделени от боклука и хвърлени в ковчежето, което е едновременно храмът на сто четиридесет и четирите хиляди и вестта на Среднощния вик. Храмът е завършен при втория указ, или втория ангел, или второто и омега изпитание. В съня на Милър омега изпитанието е представено, когато се отварят небесните прозорци.

На 22 октомври 1844 г. се изпълниха „четири пришествия на Христос“, и всяко от тези четири пришествия се изпълнява по-съвършено при скоро настъпващия неделен закон. Той дойде като Вестителя на Завета, в изпълнение на очистването и пречистването на левитите в Малахия трета глава. Той дойде, за да приеме царство, в изпълнение на Даниил 7:13. Той дойде да очисти светилището, в изпълнение на Даниил 8:14, и също така дойде на брака. Бракът се извършва, когато невестата се е приготвила.

Според боговдъхновението, „светът може да бъде предупреден само“ чрез това, че „вижда мъже и жени“ с Божия печат по време на кризата, свързана със закона за неделята.

Когато невестата се приготви, жетвата е дошла. Жътвата започва със събирането на приноса от първия плод на пшеницата, който се издига като възвяван принос — знаме. Първо се събират първите плодове, които са сто четиридесет и четирите хиляди в книгата Откровение, а след това и другото стадо, което е голямото множество. Знамето е Неговата могъща войска, а Неговата могъща войска е облечена в тънък бял висон. При брака храмът на сто четиридесет и четирите хиляди е завършен преди съда на неделния закон, и този храм е не само по-големият ковчег на Милър, но е и църквата тържествуваща, която притежава всички дарби, включително духа на пророчеството.

Сто четиридесет и четирите хиляди са онези, които имат свидетелството на Исус, а свидетелството на Исус е изложено „ред след ред“ както в Библията, така и в Духа на пророчеството. Когато лаодикийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди се преобрази във филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди, всички те ще използват методологията „ред след ред“, за да представят своето свидетелство. Това свидетелство е съчетание от Божествената кръв и човешкото свидетелство.

Свидетелството на човечеството, съчетано с кръвта на Божествеността, е свидетелството на Мойсей и на Агнето. Мойсей беше човечеството, алфата спрямо кръвта на божествеността на Омега-Агнето. Всички дарби се възстановяват щом невестата се приготви и, като могъща войска, облечена в бял висон, заема мястото си като знаме на настъпващата Господня войска. Този боен поход започва, когато невестата бъде приготвена и облечена в бяло, което е времето, когато небесните прозорци се отварят, както беше в съня на Милър.

Когато човекът с четката за прах влезе в празната стая и отвори прозорците, той събира скъпоценните камъни и ги хвърля в по-големия омега-ковчег. Джеймс Уайт би определил тези скъпоценни камъни като Божия народ, но Уилям Милър би ви казал, че символите имат повече от едно значение, и скъпоценните камъни представляват не само разпръснатите основополагащи истини, но и разпръснатите скъпоценни камъни, които са върху короната, която се издига нагоре, представлявайки Христовото славно царство.

Омега и второто изпитание след основополагащото алфа-изпитание за Рим, установяващо видението, е върховото омега-изпитание. То представлява завършването на изпитанието на храма, което предхожда третото лакмусово изпитание на съда. Това изпитание очиства двете класи поклонници една от друга, като отделя мъдрите от неразумните въз основа на маслото, което е вестта, или, както Сестра Уайт го определя в своя коментар върху синагогата в Капернаум — „думите на истината“.

Капернаум е мястото, където в Йоан 6:66 Исус изгуби най-големия брой ученици наведнъж, и тези ученици никога не се върнаха. Като най-голямото изпитание на ученичеството по времето на Христос, Капернаум е символ на омега-изпитанието на ученичеството по времето на Христос, което от своя страна предобразява омега-изпитанието на ученичеството в тристепенния процес на изпитване, започнал през 2023 година. В Капернаум изпитанието беше представено чрез Хляба от Небето и то разкри провала на юдеите в контекста на тяхната неспособност да разберат пророчеството поради нежеланието им да приемат, че когато Исус говореше за естествени неща, това трябваше да се разбира в духовно приложение.

Ще продължим тези неща в следващата статия.