Review
Преглед
Leviticus twenty-three identifies three tests within the Pentecostal season of the one hundred and forty-four thousand. Aligning the first day of the feast of Tabernacles with the day of Pentecost, and then aligning the forty days that Christ taught the disciples face to face before His ascension with the day of first fruits creates an overall structure that represents the three angel’s messages.
Левит двадесет и трета глава посочва три изпитания в рамките на периода на Петдесятница на сто четиридесет и четирите хиляди. Съгласуването на първия ден от празника Шатроразпъване с деня на Петдесятница, а след това и съгласуването на четиридесетте дни, през които Христос поучаваше учениците лице в лице преди Своето възнесение, с деня на първите плодове, създава цялостна структура, която представлява вестите на трите ангела.
When the “death, burial and resurrection” is applied as a single prophetic waymark that has three steps; as it is represented by Christ’s baptism, we find that five days after the resurrection on the day of first fruits, the end of the seven day feast of unleavened bread arrives as a holy convocation. Thus, at Christ’s resurrection, which aligns with the first fruit offering, there follows a five-day period.
Когато „смъртта, погребението и възкресението“ се прилагат като един-единствен пророчески ориентир, който има три стъпки, както е представен чрез Христовото кръщение, установяваме, че пет дни след възкресението, в деня на първите плодове, краят на седемдневния празник на безквасните хлябове настъпва като свято събрание. Така при Христовото възкресение, което съответства на приноса на първите плодове, следва период от пет дни.
At the end of the structure which is created by aligning the first day of the feast of Tabernacles with the day of Pentecost, there is another waymark with three steps, also followed by five days that reaches unto Pentecost.
В края на структурата, която се образува чрез съпоставянето на първия ден от празника Шатроразпъване с деня на Петдесетница, има още един ориентир с три стъпки, следван също от пет дни, който достига до Петдесетница.
Between those two ‘three-step waymarks followed by five days,’ is a period of thirty days. When we align the first day of the feast of Tabernacles with the day of Pentecost, we understand that five days before the feast of Tabernacles was the Day of Atonement. Ten days before the day of Atonement was the feast of Trumpets. The forty days of Christ teaching face to face after His resurrection on the day of first fruits, aligns five days after the feast of Trumpets, and five days before the day of atonement.
Между тези две „тристъпкови ориентири, последвани от пет дни“, има период от тридесет дни. Когато съпоставим първия ден на празника Шатроразпъване с деня на Петдесетница, разбираме, че пет дни преди празника Шатроразпъване е бил Денят на умилостивението. Десет дни преди Деня на умилостивението е бил празникът Тръби. Четиридесетте дни, през които Христос поучава лице в лице след Своето възкресение в деня на първите плодове, съответстват на пет дни след празника Тръби и на пет дни преди Деня на умилостивението.
The three-step waymark of His ‘death, burial and resurrection,’ followed by five days unto the end of the feast of unleavened bread is then repeated thirty days later when the three-step waymark of ‘trumpets, ascension, and judgment,’ that are then followed by five days unto Pentecost. The beginning three-step waymark is easily defined as one waymark with three steps, for it is directly identified as such with Christ’s baptism, that symbolizes His ‘death, burial and resurrection.’ The baptism was the alpha to the sacred 1,260-day period that culminated at His ‘death, burial and resurrection’ which was the omega to the 1,260 days.
Тристъпалният ориентир на Неговите „смърт, погребение и възкресение“, последван от пет дни до края на празника на безквасните хлябове, след това се повтаря тридесет дни по-късно, когато настъпва тристъпалният ориентир на „тръбите, възнесението и съда“, които от своя страна са последвани от пет дни до Петдесетница. Началният тристъпален ориентир лесно се определя като един ориентир с три стъпки, защото е непосредствено отъждествен като такъв с Христовото кръщение, което символизира Неговите „смърт, погребение и възкресение“. Кръщението беше алфата на свещения период от 1 260 дни, който достигна своята кулминация в Неговите „смърт, погребение и възкресение“, които бяха омегата на 1 260-те дни.
The three-step waymark at the end of the Pentecostal season must be recognized through prophetic application. In the fifty days of the Pentecostal season the same structure is found at the beginning and the ending. Based upon the principle that Christ always illustrates the end with the beginning we can identify the feast of trumpets, followed by the ascension, followed by the day of Atonement, followed by five days as one ‘three-step waymark followed by five days.’
Тристепенният ориентир в края на петдесятния период трябва да бъде разпознат чрез пророческо приложение. В петдесетте дни на петдесятния период същата структура се открива в началото и в края. Въз основа на принципа, че Христос винаги онагледява края с началото, можем да определим празника на тръбите, последван от възнесението, последвано от Деня на Умилостивението, последван от пет дни, като един „тристепенен ориентир, последван от пет дни“.
We also test the proposed three steps with the biblical guidelines of the characteristics of each of the three steps. Those three steps are represented repeatedly in God’s Word. They are the three angels; they are the courtyard, holy place and Most Holy Place; they are the work of the Holy Spirit in convicting of sin, righteousness and judgment. Identifying the feast of trumpets, the ascension and the day of Atonement as those three steps requires that each of the steps aligns with the established biblical testimony.
Ние също така проверяваме предложените три стъпки чрез библейските насоки относно характеристиките на всяка от трите стъпки. Тези три стъпки многократно са представени в Божието Слово. Те са трите ангела; те са дворът, Светото място и Пресвятото място; те са делото на Светия Дух в изобличаването за грях, правда и съд. Определянето на празника на тръбите, възнесението и Деня на умилостивението като тези три стъпки изисква всяка от стъпките да съответства на утвърденото библейско свидетелство.
Trumpets are a warning message and it is associated with the first angel who cries out “fear God.” The ascension of Christ is a symbol of the glory of His Second Coming, for the second expression of the first angel is “give Him glory.” The day of Atonement is the symbol of judgment, and the third expression of the first angel is “the hour of His judgment is come.” There are several ways to identify that the prophetic characteristics of the three steps in the waymark at the end of the Pentecostal season represent the three steps of the everlasting gospel, where many are “purified, made white and tried.”
Тръбите са предупредителна вест и са свързани с първия ангел, който извиква: „бойте се от Бога“. Възнесението на Христос е символ на славата на Неговото Второ пришествие, защото вторият израз на първия ангел е: „въздайте Нему слава“. Денят на умилостивението е символ на съда, а третият израз на първия ангел е: „настана часът на Неговия съд“. Има няколко начина да се установи, че пророческите характеристики на трите стъпки в знака по пътя в края на Петдесятния период представят трите стъпки на вечното благовестие, където мнозина са „очистени, избелени и изпитани“.
This being so, you then may see that in the first waymark of three steps the barley first fruit offering is given, and in the last waymark of the three steps the wheat first fruit offering is given. You then might see that the alpha three steps of the Pentecostal season identify unleavened bread, but the omega waymark of three steps identify leavened bread. You then could even see that in the three-step waymark in the beginning is where Christ was lifted up to draw all men, and in the ending three-step waymark the ensign of the one hundred and forty-four thousand is lifted up to draw the Gentiles.
И така, тогава можете да видите, че при първия ориентир от трите стъпки се принася приносът на ечемичния първи плод, а при последния ориентир от трите стъпки се принася приносът на пшеничния първи плод. Тогава бихте могли да видите, че алфа-трите стъпки на петдесятния период обозначават безквасния хляб, но омега-ориентирът от трите стъпки обозначава квасния хляб. Тогава бихте могли дори да видите, че в ориентира от три стъпки в началото е мястото, където Христос бе издигнат, за да привлече всички човеци, а в заключителния ориентир от три стъпки се издига знамето на сто четиридесет и четирите хиляди, за да привлече езичниците.
The first and third angels are the same angel at the prophetic level, for the first is the beginning—and the third is the ending. The alpha first angel announces the opening of judgment and the omega last angel announces the close of judgment. The first angel’s message was empowered by the fulfillment of Islam on August 11, 1840, and the third angel was empowered by a fulfillment of Islam on 9/11. Sister White informs us that the mission of both the first and the third angel was to lighten the earth with its glory. Other witnesses are abundant, and they provide ample support for identifying the structure of the Pentecostal season as set forth in the fifty days from Christ’s resurrection unto Pentecost, with the first twenty-two verses of Leviticus twenty-three and the last twenty-two verses of Leviticus twenty-three. Between the two waymarks that are a waymark of three steps followed by five days is a thirty-day period that represents the second angel.
Първият и третият ангел са един и същ ангел на пророческо равнище, защото първият е началото, а третият е краят. Първият ангел, Алфа, възвестява откриването на съда, а последният ангел, Омега, възвестява приключването на съда. Вестта на първия ангел бе укрепена чрез изпълнението на исляма на 11 август 1840 г., а третият ангел бе укрепен чрез изпълнение на исляма на 11 септември. Сестра Уайт ни уведомява, че мисията както на първия, така и на третия ангел, беше да осветят земята със славата си. Изобилстват и други свидетелства и те предоставят достатъчна подкрепа за отъждествяването на структурата на петдесятния период, както е изложена в петдесетте дни от Христовото възкресение до Петдесетница, с първите двадесет и два стиха на Левит двадесет и трета глава и с последните двадесет и два стиха на Левит двадесет и трета глава. Между двата ориентирни белега, които представляват ориентирен белег от три стъпки, следван от пет дни, има тридесетдневен период, който представя втория ангел.
The first waymark of ‘three steps followed by five’ days is the first angel, the thirty days is the second angel and the second waymark of ‘three steps followed by five’ days is the third angel. These three steps cover the entire Pentecostal season up to Pentecost, which then marks the beginning of the seven days of the feast of Tabernacles that represents the outpouring of the latter rain during the Sunday law crisis beginning at the Sunday law in the United States and continuing until Michael stands up and human probation closes. The structure is divine, but it produces some serious considerations.
Първият ориентир от „три стъпки, последвани от пет“ дни е първият ангел; тридесетте дни са вторият ангел; а вторият ориентир от „три стъпки, последвани от пет“ дни е третият ангел. Тези три стъпки обхващат целия петдесятен период до Петдесетница, която след това бележи началото на седемте дни на празника Шатроразпъване, представляващ изливането на късния дъжд по време на кризата на неделния закон, започваща с неделния закон в Съединените щати и продължаваща, докато Михаил се изправи и човешкото благодатно време приключи. Структурата е божествена, но тя поражда някои сериозни съображения.
Serious Considerations
Сериозни съображения
It is evident that the waymark represented by the ‘trumpets, ascension and judgment’ is the litmus and third test. The third test is always the litmus test, where character is manifested, but never developed.
Ясно е, че ориентирът, представен чрез „тръбите, възнесението и съда“, е лакмусът и третият изпит. Третият изпит винаги е лакмусовият изпит, при който характерът се проявява, но никога не се развива.
“Character is revealed by a crisis. When the earnest voice proclaimed at midnight, ‘Behold, the bridegroom cometh; go ye out to meet him,’ the sleeping virgins roused from their slumbers, and it was seen who had made preparation for the event. Both parties were taken unawares, but one was prepared for the emergency, and the other was found without preparation. Character is revealed by circumstances. Emergencies bring out the true metal of character. Some sudden and unlooked-for calamity, bereavement, or crisis, some unexpected sickness or anguish, something that brings the soul face to face with death, will bring out the true inwardness of the character. It will be made manifest whether or not there is any real faith in the promises of the word of God. It will be made manifest whether or not the soul is sustained by grace, whether there is oil in the vessel with the lamp.
„Характерът се разкрива чрез криза. Когато настойчивият глас прогласи в полунощ: „Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете“, заспалите девици се пробудиха от съня си и се видя кои бяха направили подготовка за събитието. И двете страни бяха заварени неподготвени, но едната беше подготвена за извънредното положение, а другата се оказа без подготовка. Характерът се разкрива чрез обстоятелствата. Извънредните положения изваждат наяве истинския метал на характера. Някое внезапно и неочаквано бедствие, загуба на близък или криза, някаква неочаквана болест или мъка, нещо, което изправя душата лице в лице със смъртта, ще извади наяве истинската вътрешна същност на характера. Ще стане явно дали има, или няма, някаква действителна вяра в обещанията на Божието слово. Ще стане явно дали душата се поддържа от благодатта, дали в съда заедно със светилника има масло.“
“Testing times come to all. How do we conduct ourselves under the test and proving of God? Do our lamps go out? or do we still keep them burning? Are we prepared for every emergency by our connection with Him who is full of grace and truth? The five wise virgins could not impart their character to the five foolish virgins. Character must be formed by us as individuals.” Review and Herald, October 17, 1895.
„Времена на изпитание идват за всички. Как се държим ние под изпита и изпитването от Бога? Угасват ли светилниците ни? или продължаваме ли още да ги поддържаме да горят? Подготвени ли сме за всяка извънредна нужда чрез връзката си с Този, Който е пълен с благодат и истина? Петте мъдри девици не можеха да предадат характера си на петте неразумни девици. Характерът трябва да бъде формиран от нас като отделни личности.“ Review and Herald, 17 октомври 1895 г.
When the feast of trumpets waymark arrives, your character is forever sealed, you are lifted up as an ensign and your sins are forever blotted out. The three steps represent three aspects of the sealing. The arrival of the message of the Midnight Cry manifests those who have oil and who are lifted up as an ensign as their sins are removed. The message, the work and the seal are all one waymark. It is a waymark “that brings the soul face to face with death” because of an “unlooked for calamity.” The trumpet of Islam represents that “unlooked for calamity.” At that point the message, “Behold the Bridegroom cometh,” is proclaimed five days in advance of the Sunday law, where the message changes unto the loud cry of the third angel.
Когато настъпи ориентирът на празника на тръбите, вашият характер е завинаги запечатан, вие сте издигнати като знаме и греховете ви са завинаги заличени. Трите стъпки представляват три аспекта на запечатването. Настъпването на вестта на Среднощния вик изявява онези, които имат масло и които са издигнати като знаме, когато греховете им биват премахнати. Вестта, делото и печатът са все един и същ ориентир. Това е ориентир, „който довежда душата лице в лице със смъртта“ поради „неочаквано бедствие“. Тръбата на исляма представлява това „неочаквано бедствие“. В този момент вестта: „Ето, Младоженецът иде“, се прогласява пет дни преди неделния закон, където вестта преминава в силния вик на третия ангел.
The three steps of the waymark are identifying elements of the sealing of and the lifting up of the one hundred and forty-four thousand, just before the Sunday law. It is clear that the litmus test of ‘trumpets, ascension and judgment’ has been represented by the Exeter camp meeting. The five days between the day of Atonement and Pentecost, represents the sixty-six days between the end of the Exeter camp meeting on August 17 unto October 22, 1844, when the door closed. Those sixty-six days of Millerite history are illustrating the latter days, and in this regard, they are illustrating the proclamation of the message of the Midnight Cry by the one hundred and forty-four thousand.
Трите стъпки на ориентирния белег са елементи, които определят запечатването и издигането на сто четиридесет и четирите хиляди, непосредствено преди неделния закон. Ясно е, че лакмусовият критерий „тръби, възнесение и съд“ е бил представен чрез лагерното събрание в Ексетър. Петте дни между Деня на умилостивението и Петдесетница представляват шестдесет и шестте дни между края на лагерното събрание в Ексетър на 17 август и 22 октомври 1844 г., когато вратата се затвори. Тези шестдесет и шест дни от милеритската история илюстрират последните дни и в това отношение илюстрират прогласяването на вестта на Среднощния вик от сто четиридесет и четирите хиляди.
The five days to Pentecost, aligns with the sixty-six days of the Millerites proclaiming the message of the Midnight Cry, which was also typified by Christ’s triumphal entry into Jerusalem. The first of the three steps is the feast of trumpets, which is the seventh trumpet, or third woe, or Islam in the latter days, and Christ’s triumphal entry was preceded by the loosing of an ass.
Петте дни до Петдесетница съответстват на шестдесет и шестте дни, през които милеритите прогласяваха вестта на Среднощния вик, която също бе предобразена от тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Първата от трите стъпки е празникът на тръбите, който е седмата тръба, или третото горко, или ислямът в последните дни, а тържественото влизане на Христос бе предшествано от отвързването на едно осле.
Prophetically this identifies that the loosing of the ass marks the beginning of the triumphal entry, which is the Midnight Cry. Bible prophecy is to be applied in the latter days to the sixth kingdom of Bible prophecy—the earth beast, the United States. Islam will strike the United States, as it did at 9/11, thus marking the beginning of the proclamation of the Midnight Cry with a significant strike upon the United States by Islam, and the ending of the proclamation of the Midnight Cry with another significant strike upon the United States by Islam, for Jesus always illustrates the end of a thing with the beginning of a thing.
Пророчески това посочва, че развързването на ослицата бележи началото на тържественото влизане, което е Среднощният вик. Библейското пророчество трябва да бъде приложено в последните дни към шестото царство на библейското пророчество — земния звяр, Съединените щати. Ислямът ще порази Съединените щати, както направи на 11 септември, като по този начин ще отбележи началото на прогласяването на Среднощния вик със значителен удар върху Съединените щати от страна на исляма, и края на прогласяването на Среднощния вик с друг значителен удар върху Съединените щати от страна на исляма, защото Исус винаги илюстрира края на едно нещо с началото на едно нещо.
The message of Pentecost is the message of the loud cry, and the loud cry is simply an escalation of the message of the Midnight Cry. In Millerite history the Midnight Cry ended when the door was closed on October 22, 1844, and it ends when the door closes at the Sunday law in the latter days. At Pentecost Peter proclaimed the message of Joel, and Pentecost is the omega ending of the Midnight Cry, so the alpha beginning of the Midnight Cry Peter must of prophetic necessity also be presenting the message of Joel. At the Midnight Cry Peter is in Acts chapter two, in the upper room at the third hour, and then on the same day at the ninth hour he is in the temple proclaiming Joel’s message.
Вестта на Петдесетница е вестта на силния вик, а силният вик е просто ескалация на вестта на Среднощния вик. В милеритската история Среднощният вик приключи, когато вратата бе затворена на 22 октомври 1844 г., и той приключва, когато вратата се затвори при неделния закон в последните дни. На Петдесетница Петър прогласи вестта на Йоил, а Петдесетница е омега-завършекът на Среднощния вик, така че алфа-началото на Среднощния вик — Петър — по пророческа необходимост трябва също да представя вестта на Йоил. При Среднощния вик Петър е в Деяния, глава втора, в горницата в третия час, а после, в същия ден, в деветия час, той е в храма и прогласява вестта на Йоил.
Peter is the symbol of the one hundred and forty-four thousand at Pentecost, which is the end of the Midnight Cry, and he is the symbol of the one hundred and forty-four thousand at the beginning of the Midnight Cry. The sealing and raising up of the one hundred and forty-four thousand begins with the loosing of the ass as Islam strikes. When the Millerites left the Exeter camp meeting they carried the message like a tidal wave, and symbolically typified the one hundred and forty-four thousand who repeat that experience.
Петър е символът на сто четиридесет и четирите хиляди при Петдесетница, която е краят на Среднощния вик, и той е символът на сто четиридесет и четирите хиляди в началото на Среднощния вик. Запечатването и издигането на сто четиридесет и четирите хиляди започва с развързването на осела, когато ислямът нанася удар. Когато милеритите напуснаха лагерното събрание в Ексетър, те понесоха вестта като приливна вълна и символично предобразиха сто четиридесет и четирите хиляди, които повтарят това преживяване.
This application becomes more serious when you recognize that Peter is representing those who proclaim the Midnight Cry message at the litmus and third test of the Pentecostal season. The third hour for Peter at Pentecost places him in the upper room, and the upper room is also the ten days before Pentecost. The second test of the Pentecostal season is the thirty-day temple test that follows the foundational test. The second test of the temple requires the faithful to enter by faith into the Most Holy Place where their sins are blotted out and where they are seated by faith with Christ in heavenly places. The book of Acts informs us that Peter began his sermon on the book of Joel at the third hour in the upper room, then at the ninth hour he was in the temple.
Това приложение става по-сериозно, когато осъзнаете, че Петър представя онези, които прогласяват вестта на Среднощния вик при лакмусовия и третия изпит на петдесятния период. Третият час за Петър при Петдесятница го поставя в горницата, а горницата е също и десетте дни преди Петдесятница. Вторият изпит на петдесятния период е тридесетдневният храмов изпит, който следва основополагащия изпит. Вторият изпит на храма изисква от верните чрез вяра да влязат в Пресветото място, където греховете им се заличават и където чрез вяра са посадени с Христос в небесни места. Книгата Деяния ни уведомява, че Петър започна своята проповед върху книгата на Йоил в третия час в горницата, а после, в деветия час, беше в храма.
But Peter, standing up with the eleven, lifted up his voice, and said unto them, Ye men of Judaea, and all ye that dwell at Jerusalem, be this known unto you, and hearken to my words: For these are not drunken, as ye suppose, seeing it is but the third hour of the day. But this is that which was spoken by the prophet Joel. … Now Peter and John went up together into the temple at the hour of prayer, being the ninth hour. Acts 2:14–16; 3:1.
А Петър, като застана с единадесетте, издигна гласа си и им каза: Мъже юдеи и всички, които живеете в Йерусалим, нека това ви бъде известно, и чуйте думите ми; защото тези не са пияни, както вие предполагате, понеже е само третият час на деня. Но това е онова, което беше изговорено чрез пророк Йоил. … А Петър и Йоан се изкачваха заедно в храма в часа на молитвата, деветия час. Деяния 2:14–16; 3:1.
Christ was nailed to the cross at the third hour and He died at the ninth hour. His death, burial and resurrection are one waymark with three steps. The third step, the day of first fruits, begins the fifty days which conclude at Pentecost. In the alpha of the Pentecostal season the third and ninth hour represent a distinct contrast, for Christ was alive at the third hour and dead at the ninth. Peter was in the upper room at the third hour and in the temple at the ninth.
Христос бе прикован на кръста в третия час и Той умря в деветия час. Неговата смърт, погребение и възкресение са една жалонна точка с три стъпки. Третата стъпка, денят на първите плодове, поставя началото на петдесетте дни, които завършват на Петдесетница. В алфата на петдесятния период третият и деветият час представляват отчетлив контраст, защото Христос бе жив в третия час и мъртъв в деветия. Петър беше в горницата в третия час и в храма в деветия.
The Pentecostal season of fifty sacred days in the time of Christ was a sacred prophetic period directly connected to the prophecy of twenty-three hundred years. It was especially connected with the final week of the four hundred and ninety years for the Jewish nation in Daniel nine. That sacred week when Christ confirmed the covenant was divided into two equal periods of 1,260 prophetic days. The heart of that week was the cross. The cross identifies the third and ninth hour, and Peter at Pentecost does the same. In the year 34, the end of that same sacred week when Cornelius sent for Peter from Caesarea Maritima, it was the ninth hour.
Петдесетният сезон на петдесетте свещени дни по времето на Христос беше свещен пророчески период, пряко свързан с пророчеството за две хиляди и триста години. Той беше особено свързан с последната седмица от четиристотин и деветдесетте години за юдейския народ в Данаил 9. Тази свещена седмица, през която Христос потвърди завета, беше разделена на два равни периода от 1 260 пророчески дни. Сърцевината на тази седмица беше кръстът. Кръстът посочва третия и деветия час, и Петър на Петдесетница прави същото. В 34-та година, в края на същата тази свещена седмица, когато Корнилий изпрати за Петър от Кесария Маритима, беше деветият час.
There was a certain man in Caesarea called Cornelius, a centurion of the band called the Italian band, A devout man, and one that feared God with all his house, which gave much alms to the people, and prayed to God alway. He saw in a vision evidently about the ninth hour of the day an angel of God coming in to him, and saying unto him, Cornelius. And when he looked on him, he was afraid, and said, What is it, Lord? And he said unto him, Thy prayers and thine alms are come up for a memorial before God. And now send men to Joppa, and call for one Simon, whose surname is Peter. Acts 10:1–5.
В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийският полк, благочестив човек и такъв, който се боеше от Бога с целия си дом, даваше много милостиня на народа и се молеше на Бога непрестанно. Той видя явно във видение около деветия час на деня Божий ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий. А когато го погледна, той се уплаши и каза: Какво има, Господи? А ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, чийто прякор е Петър. Деяния 10:1–5.
The next day, Peter goes up on the roof to pray about the sixth hour.
На следващия ден Петър се качва на покрива да се помоли около шестия час.
On the morrow, as they went on their journey, and drew nigh unto the city, Peter went up upon the housetop to pray about the sixth hour: And he became very hungry, and would have eaten: but while they made ready, he fell into a trance, And saw heaven opened, and a certain vessel descending unto him, as it had been a great sheet knit at the four corners, and let down to the earth: Wherein were all manner of four footed beasts of the earth, and wild beasts, and creeping things, and fowls of the air. And there came a voice to him, Rise, Peter; kill, and eat. But Peter said, Not so, Lord; for I have never eaten anything that is common or unclean. And the voice spake unto him again the second time, What God hath cleansed, that call not thou common. This was done thrice: and the vessel was received up again into heaven. Acts 10:9–16.
На следния ден, когато те пътуваха и се приближаваха към града, Петър се качи на покрива да се помоли около шестия час. И той огладня много и искаше да яде; но докато приготвяха, изпадна в унес и видя небето отворено, и някакъв съд да слиза към него, като голямо платнище, вързано за четирите ъгъла и спускано на земята, в което имаше всякакви четириноги земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици. И към него дойде глас: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър каза: В никакъв случай, Господи; защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто. И гласът му проговори отново втори път: Което Бог е очистил, ти не го наричай скверно. Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна на небето. Деяния 10:9–16.
The call for Peter to come to Caesarea is at the ninth hour, when an angel arrives to address Cornelius. Cornelius represents God’s other children who are called out of Babylon at the Sunday law. The angel who arrives at the Sunday law is the second voice of Revelation eighteen, who calls to those still in Babylon to flee. Peter is the one hundred and forty-four thousand and Cornelius is the eleventh-hour workers, who are represented to Peter as unclean animals. The relation of Peter and Cornelius is the relation of Revelation seven, where the one hundred and forty-four thousand are identified in association with the great multitude. Peter was commanded three times to rise, kill and eat. As the one hundred and forty-four thousand the call from Cornelius is where the ensign is commanded to rise.
Призивът към Петър да дойде в Кесария е в деветия час, когато ангел пристига, за да се обърне към Корнилий. Корнилий представлява другите Божии чеда, които са призовани да излязат от Вавилон при неделния закон. Ангелът, който пристига при неделния закон, е вторият глас от Откровение осемнадесета глава, който призовава онези, които още са във Вавилон, да побягнат. Петър е сто четиридесет и четирите хиляди, а Корнилий е работниците на единадесетия час, които са представени на Петър като нечисти животни. Връзката между Петър и Корнилий е връзката от Откровение седма глава, където сто четиридесет и четирите хиляди са посочени във връзка с голямото множество. На Петър бе заповядано три пъти да стане, да заколи и да яде. Като сто четиридесет и четирите хиляди, призивът от Корнилий е мястото, където на знамето е заповядано да се издигне.
Cornelius is in Caesarea Maritima, sometimes called Caesarea by the sea. Revelation seventeen informs us that “the waters” “are peoples, and multitudes, and nations, and tongues.” The waters are those outside of God’s church and in Revelation as well as with Peter’s vision of the unclean beasts, the number four represents the entire world. Four various beasts are in Peter’s vision, and they descend in a sheet which is held at its four corners. The relation of Peter to Cornelius is also represented by Noah and the beasts that got on the ark.
Корнилий се намира в Кесария Маритима, понякога наричана Кесария край морето. Седемнадесета глава на Откровение ни известява, че „водите“ „са люде и множества, народи и езици“. Водите са онези, които са извън Божията църква, а в Откровение, както и в Петъровото видение за нечистите зверове, числото четири представлява целия свят. В Петъровото видение има четири различни зверове и те слизат в платно, държано за четирите му ъгъла. Връзката на Петър с Корнилий е представена също и чрез Ной и зверовете, които влязоха в ковчега.
Peter was in Joppa, which means “bright and beautiful,” for as a symbol of the one hundred and forty-four thousand Peter is the bright and beautiful ensign to the Gentiles. The ninth hour, the Gentiles awaken to the ensign which Sister White identifies as the Sabbath, the law of God, the third angel’s message and the missionaries around the world that carry the message of the latter days. Cornelius was awakened to the ensign when the angel arrived at the ninth hour in Caesarea by the sea. The message at the Pentecostal Sunday law then goes to the world—the sea.
Петър беше в Яфа, което означава „светла и прекрасна“, защото като символ на сто четиридесет и четирите хиляди Петър е светлото и прекрасно знаме за езичниците. Деветият час — тогава езичниците се пробуждат за знамето, което сестра Уайт определя като съботата, Божия закон, вестта на третия ангел и мисионерите по целия свят, които носят вестта на последните дни. Корнилий се пробуди за знамето, когато ангелът дойде в деветия час в Кесария край морето. Тогава вестта при петдесятния неделен закон отива към света — морето.
The lifting up of the ensign is also represented as the Lord’s house being lifted up above the mountains, and Peter was praying on the rooftop of the beautiful bright city of Joppa, in the sixth hour, just before the Sunday law of the ninth hour. When the one hundred and forty-four thousand are sealed, the circumstances of the crisis within the world will draw God’s other children who are still in Babylon to seek for light. They are led to find Peter on the top of the house in Joppa.
Издигането на знамето е представено също и като издигането на дома Господен над планините, а Петър се молеше на покрива на красивия, светъл град Йопия, в шестия час, непосредствено преди неделния закон на деветия час. Когато сто четиридесет и четирите хиляди бъдат запечатани, обстоятелствата на кризата в света ще подтикнат другите Божии чада, които все още са във Вавилон, да потърсят светлина. Те биват водени да намерят Петър на покрива на къщата в Йопия.
Peter was also in Caesarea Philippi in Matthew sixteen. Caesarea Philippi at the base of Mount Hermon had the same name as Caesarea by the sea, but it had a distinct contrast as one city was upon the land and the other on the sea. Christ’s crucifixion at the third hour and His death at the ninth, identify a distinct contrast of life and death. Peter at Pentecost’s third and ninth hour identifies a distinct contrast from the upper room unto the temple. Caesarea on the land or Caesarea on the sea represents the necessary prophetic contrast of the third and ninth hour, but there is no direct reference to the third hour when Peter was in Caesarea Philippi. Upon the testimony of two or three a thing is established and with the third and ninth hour of the cross and also on the day of Pentecost both illustrations are represented by a single person, whether Christ alive or in the tomb, or Peter in the upper room or the temple.
Петър беше също и в Кесария Филипова в Матей шестнадесета глава. Кесария Филипова, в подножието на планината Ермон, носеше същото име като Кесария при морето, но между тях съществуваше ясно разграничение, тъй като единият град беше на сушата, а другият — на морето. Разпятието на Христос в третия час и Неговата смърт в деветия обозначават ясно разграничение между живот и смърт. Петър в третия и деветия час на Петдесетница обозначава ясно разграничение от горницата до храма. Кесария на сушата или Кесария на морето представя необходимия пророчески контраст на третия и деветия час, но няма пряко споменаване на третия час, когато Петър беше в Кесария Филипова. От свидетелството на двама или трима едно нещо се утвърждава, и чрез третия и деветия час на кръста, а също и в деня на Петдесетница, и двете илюстрации са представени чрез едно-единствено лице — било Христос жив или в гроба, или Петър в горницата или в храма.
The third testimony of a third and ninth hour at the two Caesarea’s identifies Peter as the primary character in both instances, as was Christ in the beginning of the Pentecostal season and Peter at the end of that same season. The alpha character of the third hour is the same as the omega character of the ninth hour, providing one witness that Caesarea Philippi is the alpha of the two Caesarea’s. The second witness is that the name of both cities is the same, so the name of the main character and the name of the city are the same. A third witness is the contrast of land and sea. When Peter was at Caesarea Philippi, it was the third hour. This is where the message becomes even more serious.
Третото свидетелство за третия и деветия час при двете Кесарии определя Петър като основния образ и в двата случая, както Христос беше в началото на петдесятния период, а Петър — в края на същия този период. Алфа-образът на третия час е същият като омега-образа на деветия час, като по този начин дава едно свидетелство, че Кесария Филипова е алфата на двете Кесарии. Второто свидетелство е, че името и на двата града е едно и също, така че името на главния образ и името на града са едни и същи. Трето свидетелство е противопоставянето между сушата и морето. Когато Петър беше в Кесария Филипова, беше третият час. Тук вестта става още по-сериозна.
It is correct to align two cities with the same name, which is what we are doing, but we are also incorporating the third and ninth hour into the application based upon the witness of Christ at the cross and Peter at Pentecost. By bringing the three lines together; Christ’s third and ninth hour, Peter at Pentecost’s third and ninth hour—we establish the third hour at Caesarea Philippi. The very same prophetic logic is to be applied to Cornelius at the ninth hour, Peter at the sixth hour and then Peter at Caesarea Philippi at the third hour.
Правилно е да се съпоставят два града с едно и също име, което и правим, но също така включваме третия и деветия час в приложението въз основа на свидетелството на Христос на кръста и на Петър при Петдесетница. Като съберем трите линии заедно — третия и деветия час на Христос, третия и деветия час на Петър при Петдесетница — установяваме третия час при Кесария Филипова. Същата тази пророческа логика следва да се приложи към Корнилий в деветия час, Петър в шестия час, а след това и към Петър при Кесария Филипова в третия час.
Peter is at all three waymarks, Cornelius is at the sixth and ninth hour with Peter, but not at the third in Caesarea Philippi. The line is tied together for each step is either the third, sixth and ninth hour respectively from Caesarea Philippi, to Joppa to Caesarea Maritima. Both Caesarea’s had their cultural roots attached to both Greece and Rome, but Caesarea Philippi’s distinction was the embodiment of remote, mystical paganism, and Caesarea by the sea was a commercial and administrative hub, blending Greek culture with Roman governance. Caesarea Philippi was a symbol of churchcraft and Caesarea Maritima of statecraft.
Петър присъства и при трите ориентировъчни белега; Корнилий е при шестия и деветия час заедно с Петър, но не и при третия в Кесария Филипова. Линията е свързана в едно, понеже всяка стъпка съответно е или третият, шестият, и деветият час — от Кесария Филипова, през Яфа, до Кесария Приморска. И двете Кесарии имаха своите културни корени, свързани както с Гърция, така и с Рим, но отличителната черта на Кесария Филипова беше това, че тя въплъщаваше отдалеченото, мистично езичество, а Кесария край морето беше търговски и административен център, съчетаващ гръцката култура с римското управление. Кесария Филипова беше символ на църковното държавничество, а Кесария Приморска — на държавното управление.
In the line of Caesarea to Caesarea, Joppa is the middle step of three steps. The three steps are represented by the third, sixth and ninth hours. Caesarea by the sea at the ninth hour is the Sunday law when the gospel goes to the Gentiles. Three hours before, at the sixth hour Peter is in Joppa, the bright and shining city. Three hours before that Peter is at the feast of Trumpets in the third hour. Caesarea to Caesarea is the period of the Midnight Cry. Peter represents those who proclaim the Midnight Cry at the beginning all the way to the ending, for Jesus always aligns the beginning with the ending. The Midnight Cry begins with the ass being loosed at the feast of trumpets waymark, where Peter is proclaiming the message of Joel.
По линията от Кесария до Кесария, Йопия е средната стъпка от трите стъпки. Трите стъпки са представени от третия, шестия и деветия час. Кесария край морето в деветия час е неделният закон, когато евангелието отива при езичниците. Три часа по-рано, в шестия час, Петър е в Йопия, светлия и сияен град. Три часа преди това Петър е на празника на Тръбите в третия час. Кесария до Кесария е периодът на Среднощния вик. Петър представя онези, които прогласяват Среднощния вик от началото чак до края, защото Исус винаги съгласува началото с края. Среднощният вик започва с развързването на осела при граничния знак на празника на тръбите, където Петър прогласява вестта на Йоил.
Peter is at the three-step waymark of the feast of trumpets, the ascension, followed by judgment. At that waymark in Matthew sixteen the issue is raised about who Christ was. Peter’s name is changed and it is stated by Christ that it would be upon this Rock that He builds His church. The Rock which the temple is built upon is the foundation, and Peter at Caesarea Philippi is the first angel’s message, which is the foundational message. When Peter gets to the next step, at Joppa, he ascends as did Christ at the end of the forty days of face-to-face teaching. The ascension is also a parallel to the cross, the primary ensign of salvational history; and the cross is divided into two parts, with the two thieves, the tearing of the veil into the Most Holy Place and the darkness and the hours.
Петър се намира при тройния ориентир на празника на тръбите: възнесението, последвано от съда. При този ориентир, в Матей шестнадесета глава, се повдига въпросът кой е Христос. Името на Петър е променено и Христос заявява, че именно върху тази Скала Той ще изгради Своята църква. Скалата, върху която е изграден храмът, е основата, а Петър в Кесария Филипова е вестта на първия ангел, която е основополагащата вест. Когато Петър достига до следващата стъпка, в Иопия, той се възнася, както направи и Христос в края на четиридесетте дни на лично обучение лице в лице. Възнесението е също и паралел на кръста, първичното знаме на спасителната история; а кръстът е разделен на две части — с двамата разбойници, раздирането на завесата към Пресветото място, тъмнината и часовете.
Now from the sixth hour there was darkness over all the land unto the ninth hour. And about the ninth hour Jesus cried with a loud voice, saying, Eli, Eli, lama sabachthani? that is to say, My God, my God, why hast thou forsaken me? Matthew 27:45, 46.
А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А около деветия час Исус извика със силен глас, казвайки: Ели, Ели, лама савахтани? тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Матей 27:45, 46.
At Joppa, at the sixth hour Peter is at a prophetic point of division, between the lost and saved, between light and darkness and between the beginning of and ending of the Midnight Cry. That break is emphasizing the transition of the Laodicean movement of the one hundred and forty-four thousand unto the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand. It is marking the full rejection of the Laodicean Seventh-day Adventist church. That closed door of judgment represented by the day of Atonement comes five days before the Pentecostal Sunday law. That judgment is preceded by the ascension, and before that, the trumpet message. Those three steps represent the waymark where the seal of God is impressed, and the message of the Midnight Cry is proclaimed by the church triumphant to those represented by Cornelius.
В Йопия, в шестия час, Петър се намира в пророческа точка на разделение — между изгубените и спасените, между светлината и тъмнината и между началото и края на Среднощния вик. Този прелом подчертава прехода на лаодикийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди към филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди. Той отбелязва пълното отхвърляне на лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден. Тази затворена врата на съда, представена чрез Деня на умилостивението, идва пет дни преди петдесятния неделен закон. Този съд е предшестван от възнесението, а преди него — от вестта на тръбата. Тези три стъпки представляват ориентирния белег, при който Божият печат се полага и вестта на Среднощния вик се прогласява от тържествуващата църква на онези, представени от Корнилий.
Peter proclaims the message at Pentecost, and Pentecost marks the end of the message of the Midnight Cry. It is of prophetic necessity therefore that Peter also proclaims the message at the beginning of the period of the Midnight Cry. The beginning always illustrates the end. Peter’s Midnight Cry message is empowered when the ass of Islam is loosed, and attacks the United States, as it does again at the Sunday law. Peter proclaiming the message at the third and ninth hour of Pentecost identifies the beginning and ending of the Midnight Cry.
Петър прогласява вестта на Петдесетница, а Петдесетница отбелязва края на вестта на Среднощния вик. Следователно по пророческа необходимост Петър прогласява вестта и в началото на периода на Среднощния вик. Началото винаги илюстрира края. Вестта на Петър за Среднощния вик се овластява, когато магарето на исляма бъде отвързано и нападне Съединените щати, както отново прави при неделния закон. Това, че Петър прогласява вестта в третия и деветия час на Петдесетница, определя началото и края на Среднощния вик.
In the line we are considering, the forty days that ends at Christ’s ascension, also begins the ten days in the upper room. Five days into the ten days, the day of atonement identifies that the sins of Israel have been blotted out and the church has made herself ready. It was in the third hour that Peter was in the upper room at Pentecost. At the ninth hour of the Sunday law, the message changes from the midnight unto the loud cry.
В разглежданата от нас линия четиридесетте дни, които завършват с Христовото възнесение, също така поставят началото на десетте дни в горницата. На петия ден от тези десет дни Денят на умилостивението показва, че греховете на Израил са изгладени и църквата се е приготвила. В третия час Петър беше в горницата на Петдесетница. В деветия час на неделния закон вестта се променя от среднощния вик към силния вик.
The proclamation of the message of the Midnight Cry by Peter occurs when he is in the third hour. That message is marked by the feast of trumpets, when the ass is loosed, and by Caesarea Philippi, and Caesarea Philippi is also Panium. Panium is represented in verses thirteen through fifteen of Daniel eleven. Peter is identifying not only an Islamic strike upon the United States when the ass is loosed at the outset of the proclamation of the Midnight Cry, but Peter is simultaneously at the battle of Panium that leads to the Sunday law. The battle of Panium is a parallel event to the Islamic strike upon the United States.
Провъзгласяването на вестта на Среднощния вик от Петър се случва, когато той е в третия час. Тази вест е белязана от празника на тръбите, когато магарето е отвързано, и от Кесария Филипова, а Кесария Филипова е също и Паниум. Паниум е представен в стихове тринадесети до петнадесети на Даниил единадесета глава. Петър посочва не само ислямски удар върху Съединените щати, когато магарето е отвързано в началото на провъзгласяването на Среднощния вик, но Петър същевременно е и при битката при Паниум, която води до неделния закон. Битката при Паниум е паралелно събитие на ислямския удар върху Съединените щати.
We will continue these things in the next article.
Ще продължим с тези неща в следващата статия.