The final controversy I wish to bring together with the other historical arguments over the symbol of Rome within Advent history is the book of Joel. That controversy took place after September 11, 2001, and without considering the circumstances of that period a few subtle points might very well be missed. To place those circumstances into context requires a consideration of the Millerite history. On August 11, 1840 the time prophecy of Revelation chapter nine, verse fifteen was fulfilled.
Последният спор, който желая да свържа с останалите исторически аргументи относно символа на Рим в адвентната история, е книгата на Йоил. Този спор се състоя след 11 септември 2001 г., и без да се вземат предвид обстоятелствата на онзи период, някои тънки моменти биха могли съвсем лесно да бъдат пропуснати. За да бъдат поставени тези обстоятелства в контекст, е необходимо да се разгледа милеритската история. На 11 август 1840 г. се изпълни времевото пророчество от Откровение, глава 9, стих 15.
And the four angels were loosed, which were prepared for an hour, and a day, and a month, and a year, for to slay the third part of men. Revelation 9:15.
И четиримата ангели бяха развързани, които бяха приготвени за час, и ден, и месец, и година, за да убият третата част от човеците. Откровение 9:15.
The verse identifies the “hour, and a day, and a month, and a year,” as equating to three hundred ninety-one years and fifteen days. The four angels represented when Islam rose to power and brought warfare against Rome, beginning on July 27, 1449. The starting point was determined by employing the ending point of another time prophecy of one hundred and fifty years. The first time prophecy of one hundred and fifty years was set forth in the history of the first woe, which is also the fifth trumpet of Revelation chapter nine. When the one-hundred-and-fifty-year prophecy concluded on July 27, 1449, the time prophecy we are now considering began, and three hundred and ninety-one years and fifteen days later the prophecy ended on August 11, 1840.
Стихът определя „часът, и денят, и месецът, и годината“ като равняващи се на триста деветдесет и една години и петнадесет дни. Четирите ангела бяха представени, когато ислямът се издигна на власт и поведе война срещу Рим, започвайки на 27 юли 1449 г. Началната точка бе определена чрез използването на крайната точка на друго времево пророчество от сто и петдесет години. Първото времево пророчество от сто и петдесет години беше изложено в историята на първото горко, което е и петата тръба от девета глава на Откровение. Когато пророчеството за сто и петдесетте години приключи на 27 юли 1449 г., времевото пророчество, което сега разглеждаме, започна и триста деветдесет и една години и петнадесет дни по-късно пророчеството завърши на 11 август 1840 г.
William Miller had understood the powers of Revelation nine to represent Islam, and prior to the date of August 11, 1840, a Millerite named Josiah Litch set forth a prediction based upon the prophecy identifying that in 1840, the Ottoman Supremacy would cease. Ten days before August 11, 1840, Litch fine-tuned and updated his prediction to identify not simply the year the prophecy would be fulfilled, but the very year, day and month. Sister White comments on the effect of Litch’s prediction upon the religious world of the Millerites when the event was fulfilled.
Уилям Милър бе разбрал, че силите от девета глава на Откровение представляват исляма, а преди датата 11 август 1840 г. един милерит на име Джосая Лич изложи предсказание, основано на пророчеството, което посочваше, че през 1840 г. османското върховенство ще престане. Десет дни преди 11 август 1840 г. Лич прецизира и обнови предсказанието си, като посочи не просто годината, в която пророчеството щеше да се изпълни, а самата година, ден и месец. Сестра Уайт коментира въздействието на предсказанието на Лич върху религиозния свят на милеритите, когато събитието се изпълни.
“In the year 1840 another remarkable fulfillment of prophecy excited widespread interest. two years before, Josiah Litch, one of the leading ministers preaching the second advent, published an exposition of Revelation 9, predicting the fall of the Ottoman Empire. According to his calculations, this power was to be overthrown . . . on the 11th of August, 1840, when the Ottoman power in Constantinople may be expected to be broken. And this, I believe, will be found to be the case.’
„В 1840 година едно друго забележително изпълнение на пророчество възбуди широко разпространен интерес. Две години по-рано Джозая Лич, един от водещите служители, проповядващи Второто пришествие, публикува тълкуване на Откровение 9, предсказвайки падането на Османската империя. Според неговите изчисления тази сила трябваше да бъде съкрушена... на 11 август 1840 година, когато може да се очаква османската власт в Константинопол да бъде сломена. И аз вярвам, че именно така ще се окаже.“
“At the very time specified, Turkey, through her ambassadors, accepted the protection of the allied powers of Europe, and thus placed herself under the control of Christian nations. The event exactly fulfilled the prediction. When it became known, multitudes were convinced of the correctness of the principles of prophetic interpretation adopted by Miller and his associates, and a wonderful impetus was given to the advent movement. Men of learning and position united with Miller, both in preaching and in publishing his views, and from 1840 to 1844 the work rapidly extended.” The Great Controversy, 334, 335.
„В самото посочено време Турция чрез своите посланици прие закрилата на съюзническите сили на Европа и така се постави под контрола на християнските народи. Събитието изпълни предсказанието точно. Когато това стана известно, множества се убедиха в правилността на принципите на пророческото тълкуване, възприети от Милър и неговите сътрудници, и на адвентното движение бе даден чудесен тласък. Хора с образование и положение се присъединиха към Милър както в проповядването, така и в публикуването на неговите възгледи, и от 1840 до 1844 г. делото бързо се разпространи.“ Великата борба, 334, 335.
Her endorsement of this event has through the years been attacked repeatedly through a variety of ways by Laodicean Seventh-day Adventists. As with the seven times and “the daily”, to attack this truth is to reject the foundations as represented upon the two sacred tables, and also the authority of the Spirit of Prophecy. The reason Satan has worked to destroy confidence in this history is multifaceted.
Нейното утвърждаване на това събитие през годините е било многократно атакувано по различни начини от лаодикийските адвентисти от седмия ден. Както при седемте времена и „ежедневната“, да се атакува тази истина означава да се отхвърлят основите, както са представени върху двете свещени плочи, а също и авторитетът на Духа на пророчеството. Причината, поради която Сатана е действал, за да разруши доверието в тази история, е многостранна.
Litch’s prediction employed “the principles of prophetic interpretation adopted by Miller.” Miller was given insight to the element of prophetic time, and any who doubt that Miller’s message was based upon prophetic time, only needs to review the 1843 and 1850 pioneer charts to confirm that this was true. Before August 11, 1840, those opposing Miller’s prediction of the return of Christ would argue that prophetic time could not be employed to understand when Christ would return. They often used the Bible’s statement about not knowing the day nor hour, to resist his message and work.
Предсказанието на Лич използваше „принципите на пророческото тълкуване, възприети от Милър“. На Милър бе дадено разбиране за елемента на пророческото време, и всеки, който се съмнява, че вестта на Милър се основаваше на пророческото време, трябва само да прегледа пионерските карти от 1843 и 1850 г., за да потвърди, че това е било така. Преди 11 август 1840 г. онези, които се противопоставяха на предсказанието на Милър за Христовото завръщане, твърдяха, че пророческото време не може да бъде използвано, за да се разбере кога Христос ще се върне. Те често използваха библейското изявление, че не знаем деня, нито часа, за да се противопоставят на неговата вест и дело.
But of that day and hour knoweth no man, no, not the angels of heaven, but my Father only. But as the days of Noe were, so shall also the coming of the Son of man be. For as in the days that were before the flood they were eating and drinking, marrying and giving in marriage, until the day that Noe entered into the ark, And knew not until the flood came, and took them all away; so shall also the coming of the Son of man be. Then shall two be in the field; the one shall be taken, and the other left. Matthew 24:36–40.
А за онзи ден и час никой не знае — нито небесните ангели, а само Моят Отец. Но както бяха дните на Ной, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото, както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато не дойде потопът и не ги отнесе всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще бъде взет, а другият оставен. Матей 24:36–40.
In spite of this passage the Millerites found too much biblical evidence to support their predictions and carried on and operated upon a principle later identified by Sister White.
Въпреки този пасаж милеритите намираха твърде много библейски доказателства в подкрепа на своите предсказания и продължиха, като действаха според един принцип, по-късно посочен от сестра Уайт.
“‘No man knoweth the day nor the hour’ was the argument most often brought forward by rejecters of the advent faith. The scripture is: ‘Of that day and hour knoweth no man, no not the angels of heaven, but My Father only.’ Matthew 24:36. A clear and harmonious explanation of this text was given by those who were looking for the Lord, and the wrong use made of it by their opponents was clearly shown. The words were spoken by Christ in that memorable conversation with His disciples upon Olivet after He had for the last time departed from the temple. The disciples had asked the question: ‘What shall be the sign of Thy coming, and of the end of the world?’ Jesus gave them signs, and said: ‘When ye shall see all these things, know that it is near, even at the doors.’ Verses 3, 33. One saying of the Saviour must not be made to destroy another. Though no man knoweth the day nor the hour of His coming, we are instructed and required to know when it is near. We are further taught that to disregard His warning, and refuse or neglect to know when His advent is near, will be as fatal for us as it was for those who lived in the days of Noah not to know when the flood was coming. And the parable in the same chapter, contrasting the faithful and the unfaithful servant, and giving the doom of him who said in his heart, ‘My Lord delayeth His coming,’ shows in what light Christ will regard and reward those whom He finds watching, and teaching His coming, and those denying it. ‘Watch therefore,’ He says. ‘Blessed is that servant, whom his Lord when He cometh shall find so doing.’ Verses 42, 46. ‘If therefore thou shalt not watch, I will come on thee as a thief, and thou shalt not know what hour I will come upon thee.’ Revelation 3:3.” The Great Controversy, 370.
„„Никой не знае деня, нито часа“ беше доводът, който най-често се изтъкваше от отхвърлящите вярата в пришествието. Писанието гласи: „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец.“ Матей 24:36. Ясно и съгласувано обяснение на този текст беше дадено от онези, които очакваха Господа, и погрешната употреба, която противниците им правеха от него, беше ясно показана. Тези думи бяха изречени от Христос в онзи паметен разговор с Неговите ученици на Елеонския хълм, след като Той за последен път беше напуснал храма. Учениците бяха задали въпроса: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и на свършека на света?“ Исус им даде знамения и каза: „Когато видите всичко това, знайте, че е близо, при вратите.“ Стихове 3, 33. Не бива една дума на Спасителя да се използва, за да обезсилва друга. Макар никой да не знае деня, нито часа на Неговото пришествие, ние сме наставени и задължени да знаем кога то е близо. По-нататък сме учени, че ако пренебрегнем Неговото предупреждение и откажем или занемарим да узнаем кога Неговото пришествие е близо, това ще бъде за нас така гибелно, както беше за онези, които живееха в дните на Ной, да не знаят кога ще дойде потопът. И притчата в същата глава, която противопоставя верния и неверния слуга и изрича присъдата над онзи, който каза в сърцето си: „Господарят ми се бави да дойде“, показва в каква светлина Христос ще разглежда и възнаграждава онези, които намери да бдят и да поучават за Неговото пришествие, и онези, които го отричат. „Бдете, прочее“ — казва Той. „Блажен е онзи слуга, когото господарят му, когато си дойде, намери, че прави така.“ Стихове 42, 46. „И тъй, ако не бдиш, ще дойда върху тебе като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“ Откровение 3:3.“ Великата борба, 370.
When Litch’s prediction was fulfilled men “of learning and position united with Miller, both in preaching and in publishing his views, and from 1840 to 1844 the work rapidly extended.” Miller’s message was empowered when his rules of prophetic interpretation were confirmed as valid rules. In response to the fulfillment of the time prophecy, not only was Miller’s rule's confirmed, and many then joined the Millerite movement, but just as prophetically significant was that it was the primary rule of Miller’s rules that had been confirmed. Also, the fact that the confirmation was accomplished by the application of a prophecy of the second of three woes, which are also the fifth, sixth and seventh trumpet.
Когато предсказанието на Лич се изпълни, мъже „с ученост и положение се присъединиха към Милър както в проповядването, така и в публикуването на неговите възгледи, и от 1840 до 1844 г. делото бързо се разпространи“. Вестта на Милър бе овластена, когато правилата му за пророческо тълкуване бяха потвърдени като валидни правила. В отговор на изпълнението на времевото пророчество не само че правилата на Милър бяха потвърдени и мнозина тогава се присъединиха към милеритското движение, но също така пророчески значимо бе и това, че беше потвърдено първостепенното правило сред правилата на Милър. Също така и фактът, че потвърждението бе осъществено чрез прилагането на пророчество за второто от трите горко, които също са петата, шестата и седмата тръба.
The empowerment of Miller’s message became one of the most significant waymarks of the Millerite reform movement. It had been typified by Jesus’ baptism. It marked that the final testing process of the former covenant people (the Protestants) had begun. It became the focus of Satan’s attack against the overall Millerite movement and message.
Овластяването на вестта на Милър стана една от най-значимите ориентирни точки на милеритското реформаторско движение. То бе предобразено чрез кръщението на Исус. То отбеляза, че е започнал последният процес на изпитване на народа на предишния завет (протестантите). То се превърна във фокуса на сатанинската атака срещу цялостното милеритско движение и вест.
“Any question that Satan can arouse in the mind to create doubt in regard to the grand history of the past travels of the people of God will please his satanic majesty and is an offense to God. The tidings of the Lord’s soon coming in power and great glory to our world is truth, and in 1840 many voices were raised in its proclamation.” Manuscript Releases, volume 9, 134.
„Всеки въпрос, който Сатана може да възбуди в ума, за да породи съмнение относно великата история на миналия път на Божия народ, ще бъде угоден на негово сатанинско величество и е оскърбление за Бога. Вестта за скорошното идване на Господа в сила и голяма слава в нашия свят е истина, и през 1840 година много гласове се издигнаха в нейното прогласяване.“ Manuscript Releases, volume 9, 134.
On September 11, 2001 the third woe arrived into prophetic history. The event confirmed the primary rule of prophetic interpretation adopted by the movement of the third angel that began in 1989. The first truth opened up to the messenger of that reform movement was opened up in 1989, and it was not the last six verses of Daniel eleven. It was the truth that all the reform movements run parallel to each other and are to be brought together line upon line in order to identify the characteristics of the movement of the one hundred and forty-four thousand which is the movement of the third angel. The first public presentation I ever gave was at a camp meeting in 1994, or perhaps 1995. The presentation was not on the last six verses of Daniel eleven, it was on the reform lines running parallel to each other.
На 11 септември 2001 г. третото горко навлезе в пророческата история. Това събитие потвърди основното правило на пророческото тълкуване, възприето от движението на третия ангел, което започна през 1989 г. Първата истина, разкрита на вестителя на това реформаторско движение, бе разкрита през 1989 г., и тя не бяха последните шест стиха на Даниил единадесета глава. Това бе истината, че всички реформаторски движения протичат успоредно едно на друго и трябва да бъдат събрани заедно ред след ред, за да бъдат установени характеристиките на движението на сто четиридесет и четирите хиляди, което е движението на третия ангел. Първото публично представяне, което някога съм изнасял, бе на лагерно събрание през 1994 г., или може би през 1995 г. Представянето не беше върху последните шест стиха на Даниил единадесета глава; то беше върху реформаторските линии, протичащи успоредно една на друга.
When the prophecy of Islam of the third woe was fulfilled on September 11, 2001, it paralleled August 11, 1840. In 1840 a prophecy of the first and second woes confirmed the message of the Millerites, and on September 11, 2001 a prophecy of the third woe confirmed the message of Future for America. The recognition of that fact brought a multitude into the movement, where it had previously been primarily one individual. The message of the movement and the messenger then became under attack, just as the history of 1840 had become the focus of satanic attack through the decades that followed.
Когато пророчеството за исляма на третото горко се изпълни на 11 септември 2001 г., то беше паралел на 11 август 1840 г. През 1840 г. едно пророчество за първото и второто горко потвърди вестта на милеритите, а на 11 септември 2001 г. пророчество за третото горко потвърди вестта на Future for America. Признаването на този факт доведе множество хора в движението, докато преди това то беше съставено предимно от един отделен човек. Тогава вестта на движението и вестителят му станаха обект на нападение, точно както историята от 1840 г. беше станала средоточие на сатанински атаки през последвалите десетилетия.
Those who joined the movement of Future for America adopted the rules of prophetic interpretation assembled by the messenger of that history. One of those rules, perhaps the most significant of those rules was and is a triple application of prophecy. The messenger had come to understand that certain prophetic truths were illustrated upon three specific fulfillments. Believing that the Millerite history was repeated in the history of the one hundred and forty-four thousand it was seen that August 11, 1840 typified September 11, 2001, and that the other sacred reform lines also possessed that very same waymark.
Онези, които се присъединиха към движението „Бъдеще за Америка“, възприеха правилата на пророческото тълкуване, събрани от вестителя на тази история. Едно от тези правила, може би най-значимото сред тях, беше и е тройното приложение на пророчеството. Вестителят бе достигнал до разбирането, че определени пророчески истини са илюстрирани чрез три конкретни изпълнения. Тъй като се вярваше, че милеритската история се повтаря в историята на сто четиридесет и четирите хиляди, се видя, че 11 август 1840 г. е предобраз на 11 септември 2001 г., и че другите свещени реформаторски линии също притежаваха същия този ориентир.
The evidence of the repetition of every sacred reform line in the line of the third angel was then opened up by the Lion of the tribe of Judah. It was seen that just as the Millerite history fulfilled the parable of the ten virgins to the very letter, so too did the history of Future for America.
Доказателството за повторението на всяка свещена реформаторска линия в линията на третия ангел бе тогава разкрито от Лъва от Юдовото племе. Видя се, че както милеритската история изпълни притчата за десетте девици до най-малката подробност, така и историята на Future for America.
“I am often referred to the parable of the ten virgins, five of whom were wise, and five foolish. This parable has been and will be fulfilled to the very letter, for it has a special application to this time, and, like the third angel’s message, has been fulfilled and will continue to be present truth till the close of time.” Review and Herald, August 19, 1890.
„Често ми се посочва притчата за десетте девици, пет от които бяха мъдри, а пет — неразумни. Тази притча се е изпълнила и ще се изпълни до най-малката буква, защото има специално приложение за настоящото време и, подобно на вестта на третия ангел, се е изпълнила и ще продължи да бъде настояща истина до свършека на времето.“ Review and Herald, 19 август 1890 г.
The seven thunders of Revelation ten were recognized to identify that the experience of the Millerites from August 11, 1840 to October 22, 1844, and also the history of September 11, 2001 unto the soon-coming Sunday law.
Седемте гръмотевици от Откровение 10 бяха разпознати като определящи опита на милеритите от 11 август 1840 г. до 22 октомври 1844 г., а също и историята от 11 септември 2001 г. до скоро настъпващия неделен закон.
“The special light given to John which was expressed in the seven thunders was a delineation of events which would transpire under the first and second angels’ messages. . . .
„Особената светлина, дадена на Йоан, която бе изразена в седемте гръмотевици, представляваше очертание на събитията, които щяха да се случат под вестите на първия и втория ангел....“
“After these seven thunders uttered their voices, the injunction comes to John as to Daniel in regard to the little book: ‘Seal up those things which the seven thunders uttered.’ These relate to future events which will be disclosed in their order.” The Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 7, 971.
„След като тези седем гръмотевици изрекоха гласовете си, към Йоан идва повеление, както и към Даниил, относно малката книжка: „Запечатай онова, което изрекоха седемте гръмотевици.“ Това се отнася до бъдещи събития, които ще бъдат разкрити в определения им ред.“ The Seventh-day Adventist Bible Commentary, том 7, стр. 971.
It was recognized that Sister White directly said that the movement of the third angel runs parallel with the movement of the first and second angels.
Беше признато, че сестра Уайт пряко е заявила, че движението на третия ангел върви успоредно с движението на първия и втория ангел.
“God has given the messages of Revelation 14 their place in the line of prophecy, and their work is not to cease till the close of this earth’s history. The first and second angel’s messages are still truth for this time, and are to run parallel with this which follows. The third angel proclaims his warning with a loud voice. ‘After these things,’ said John, ‘I saw another angel come down from heaven, having great power, and the earth was lightened with his glory.’ In this illumination, the light of all the three messages is combined.” The 1888 Materials, 803, 804.
„Бог е дал вестите от Откровение 14 тяхното място в пророческата верига и тяхното дело не трябва да престане до самия край на историята на тази земя. Вестите на първия и втория ангел все още са истина за настоящото време и трябва да вървят успоредно с тази, която следва. Третият ангел прогласява своето предупреждение със силен глас. „След това“, каза Йоан, „видях друг ангел да слиза от небето, който имаше голяма власт, и земята се освети от славата му.“ В това осветяване е съчетана светлината и на трите вести.“ The 1888 Materials, 803, 804.
The movement of the first and second angels runs parallel with the movement of the third angel. The prophecy that empowered the movement of the first and second angel, was empowered by a fulfillment of a time prophecy of the first and second woe, and the empowerment of the movement of the third angel was empowered by a fulfillment of a prophecy of the third woe.
Движението на първия и втория ангел върви успоредно с движението на третия ангел. Пророчеството, което даде сила на движението на първия и втория ангел, получи сила чрез изпълнението на времево пророчество за първото и второто горко; а укрепването на движението на третия ангел бе извършено чрез изпълнението на пророчество за третото горко.
As with August 11, 1840, when the message of Future for America was confirmed “multitudes were convinced of the correctness of the principles of prophetic interpretation adopted” by Future for America, and “a wonderful impetus was given to the advent movement.” “Men of learning and position united” with Future for America, “both in preaching and in publishing” the prophetic message of Future for America. The specific rule of Future for America which clearly confirmed September 11, 2001 as a fulfillment of prophecy was a “triple application of prophecy.”
Както на 11 август 1840 г., когато вестта на Future for America бе потвърдена, „множества се убедиха в правилността на възприетите“ от Future for America „принципи на пророческото тълкуване“, и „на адвентното движение бе даден чудесен тласък“. „Мъже на ученост и положение се присъединиха“ към Future for America, „както в проповядването, така и в публикуването“ на пророческата вест на Future for America. Специфичното правило на Future for America, което ясно потвърди 11 септември 2001 г. като изпълнение на пророчество, беше „тройно приложение на пророчеството“.
When we accept the foundational view of Islam of the first and second woes, as represented on both sacred charts, in conjunction with the written testimony of those who taught the message, we recognize specific prophetic characteristics associated with the first woe, and the second woe. The Bible repeatedly teaches, in a variety of ways, that truth is established upon the testimony of two. The prophetic characteristics of the first woe, combined with the prophetic characteristics of the second woe, establishes the prophetic characteristics of the third woe. The triple application of Islam is so specific in identifying the arrival of the third woe on September 11, 2001, that it is impossible not to see, though most choose to close their eyes to the evidence.
Когато приемем основополагащото разбиране за исляма във връзка с първото и второто горко, както е представено и на двете свещени карти, заедно с писменото свидетелство на онези, които са проповядвали вестта, ние разпознаваме определени пророчески характеристики, свързани с първото горко и с второто горко. Библията многократно учи, по различни начини, че истината се установява въз основа на свидетелството на двама. Пророческите характеристики на първото горко, съчетани с пророческите характеристики на второто горко, установяват пророческите характеристики на третото горко. Тройното приложение на исляма е толкова конкретно в определянето на настъпването на третото горко на 11 септември 2001 г., че е невъзможно то да не бъде видяно, макар мнозина да избират да затворят очите си пред доказателствата.
The triple application of prophecy firmly established that the third woe arrived on September 11, 2001. It was then seen that the rule had been directly associated with the second angel’s message, which in the time of the Millerites and also in the time of the one hundred and forty-four thousand is the period when the Holy Spirit is poured out. Both histories are a fulfillment of the parable of the ten virgins, and in the parable the message of the Midnight Cry is where the distinction between the wise and foolish is manifested, and it is where the message of the second angel is empowered.
Тройното приложение на пророчеството твърдо установи, че третото горко настъпи на 11 септември 2001 г. Тогава се видя, че правилото е било пряко свързано с вестта на втория ангел, която във времето на милеритите, а също и във времето на сто четиридесет и четирите хиляди, е периодът, когато Светият Дух се излива. И двете истории са изпълнение на притчата за десетте девици, а в притчата вестта на среднощния вик е мястото, където се проявява разграничението между мъдрите и неразумните, и където вестта на втория ангел бива овластена.
“Near the close of the second angel’s message, I saw a great light from heaven shining upon the people of God. The rays of this light seemed bright as the sun. And I heard the voices of angels crying, ‘Behold, the Bridegroom cometh; go ye out to meet Him!’
„Към края на вестта на втория ангел видях голяма светлина от небето да сияе върху Божия народ. Лъчите на тази светлина изглеждаха ярки като слънцето. И чух гласовете на ангели да викат: „Ето, Младоженецът иде; излезте да Го посрещнете!““
“This was the midnight cry, which was to give power to the second angel’s message. Angels were sent from heaven to arouse the discouraged saints and prepare them for the great work before them. The most talented men were not the first to receive this message. Angels were sent to the humble, devoted ones, and constrained them to raise the cry, ‘Behold, the Bridegroom cometh; go ye out to meet Him!’” Early Writings, 238.
„Това беше среднощният вик, който трябваше да даде сила на вестта на втория ангел. Ангели бяха изпратени от небето, за да събудят обезсърчените светии и да ги подготвят за великото дело пред тях. Най-даровитите мъже не бяха първите, които приеха тази вест. Ангели бяха изпратени при смирените, посветени люде и ги подтикнаха да издигнат вика: „Ето, Младоженецът иде; излезте да Го посрещнете!““ Ранни писания, 238.
In the history of the first and second angels, the outpouring of the Holy Spirit is accomplished by the Midnight Cry joining the second angels’ message. This is repeated in the history of the third angel.
В историята на първия и втория ангел изливането на Светия Дух се осъществява чрез Среднощния вик, който се присъединява към вестта на втория ангел. Това се повтаря в историята на третия ангел.
“Angels were sent to aid the mighty angel from heaven, and I heard voices which seemed to sound everywhere, Come out of her, my people, that ye be not partakers of her sins, and that ye receive not of her plagues; for her sins have reached unto heaven, and God hath remembered her iniquities. This message seemed to be an addition to the third message, and joined it, as the midnight cry joined the second angel’s message in 1844. The glory of God rested upon the patient, waiting saints, and they fearlessly gave the last solemn warning, proclaiming the fall of Babylon, and calling upon God’s people to come out of her; that they might escape her fearful doom.” Spiritual Gifts, volume 1, 195.
„Бяха изпратени ангели да помогнат на могъщия ангел от небето, и аз чух гласове, които сякаш звучаха навсякъде: Излезте от нея, люде Мои, за да не станете съучастници в нейните грехове и за да не приемете от язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха до небето, и Бог си спомни нейните беззакония. Тази вест сякаш беше прибавка към третата вест и се съедини с нея, както среднощният вик се присъедини към вестта на втория ангел през 1844 година. Славата на Бога почиваше върху търпеливите, очакващи светии, и те безстрашно дадоха последното тържествено предупреждение, прогласявайки падението на Вавилон и призовавайки Божия народ да излезе от нея, за да избегне страшната ѝ участ.“ Spiritual Gifts, том 1, 195.
In terms of a triple application of prophecy, the second angel’s message represents a triple application of prophecy, for the message in either history is Babylon twice fallen.
Що се отнася до тройното приложение на пророчеството, вестта на втория ангел представлява тройно приложение на пророчеството, защото във всяка от тези истории вестта е, че Вавилон е паднал два пъти.
And there followed another angel, saying, Babylon is fallen, is fallen, that great city, because she made all nations drink of the wine of the wrath of her fornication. Revelation 14:8.
И след него дойде друг ангел, който казваше: Падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с виното на яростта на своето блудство. Откровение 14:8.
The mighty angel of Revelation ten descended with the fulfillment of a prophecy of the first and second woe on August 11, 1840, and in so doing it typified the descent of the mighty angel of Revelation chapter eighteen on September 11, 2001. That angel who lightens the earth with His glory then made a proclamation.
Могъщият ангел от Откровение десета глава слезе с изпълнението на едно пророчество за първото и второто „горко“ на 11 август 1840 г., и с това предобрази слизането на могъщия ангел от Откровение осемнадесета глава на 11 септември 2001 г. Този ангел, който осветява земята със Своята слава, тогава направи едно провъзгласяване.
And he cried mightily with a strong voice, saying, Babylon the great is fallen, is fallen, and is become the habitation of devils, and the hold of every foul spirit, and a cage of every unclean and hateful bird. Revelation 18:2.
И той извика силно с мощен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на демони и свърталище на всеки нечист дух, и клетка на всяка нечиста и омразна птица. Откровение 18:2.
The message of the second angel of chapter fourteen, and of the mighty angel of chapter eighteen is identifying that Babylon has twice fallen, and the message is identifying Babylon of the last days. It identifies Babylon of the last days, for the two times Babylon previously fell in the time of Nimrod, and in the time of Nebuchadnezzar unto Belshazzar establishes the prophetic characteristics of the fall of the whore of Revelation seventeen who has written on her forehead, “Babylon the Great.” To identify that fall of Babylon in the last days requires the two witnesses of the two previous falls of Babylon, for the message of the last days is Babylon is fallen, is fallen. When the mighty angel descended when the great buildings of New York City were brought down by a touch of God, by His proclamation He identifies the rule of a triple application of prophecy. The triple application of prophecy that established September 11, 2001 as a fulfillment of God’s prophetic Word was the triple application of the three woes.
Вестта на втория ангел от четиринадесета глава и на силния ангел от осемнадесета глава показва, че Вавилон е паднал два пъти, и вестта посочва Вавилон на последните дни. Тя посочва Вавилон на последните дни, защото двата предишни пъти, когато Вавилон падна — във времето на Нимрод и във времето от Навуходоносор до Валтасар — установяват пророческите характеристики на падението на блудницата от Откровение 17, която има написано на челото си: „Вавилон великият“. За да се установи това падение на Вавилон в последните дни, се изискват двамата свидетели на двете предишни падения на Вавилон, защото вестта на последните дни е: „Падна, падна Вавилон“. Когато силният ангел слезе, когато големите сгради на град Ню Йорк бяха съборени чрез Божие докосване, чрез своето прогласяване той посочва действието на правилото за тройно приложение на пророчеството. Тройното приложение на пророчеството, което установи 11 септември 2001 година като изпълнение на Божието пророческо слово, беше тройното приложение на трите горко.
At that fulfillment many joined the movement of Future for America, and they were convinced of the principles of prophetic interpretation that had been employed by Future for America. August 11, 1840 repeated, and in so doing the repetition did not confirm the primary rule of Miller, that being that a day represents a year in Bible prophecy, for the primary rule of Future for America was that the Millerite history of the first and second angels’ messages is repeated in the history of the movement of the third angel.
При това изпълнение мнозина се присъединиха към движението Future for America и се убедиха в принципите на пророческото тълкуване, които Future for America бе използвало. 11 август 1840 г. се повтори и с това повторението не потвърди първичното правило на Милър, а именно, че един ден представлява една година в библейското пророчество, защото първичното правило на Future for America беше, че милеритската история на вестите на първия и втория ангел се повтаря в историята на движението на третия ангел.
It seems self-evident that if the year 1840 became a specific attack of his satanic majesty, as Sister White identifies Satan, then the history of September 11, 2001 would also be subject to a similar attack. Thus, we find conspiracy theories identifying the role of the globalist, or the Jesuits, or the CIA, or the Bushes or some combination of those powers. Those theories, though containing some elements of truth are designed to refute the idea that it was a touch from God that brought down the great buildings of New York City, thus marking the arrival of the third woe into the history of the movement of the one hundred and forty-four thousand.
Изглежда самоочевидно, че ако годината 1840 се е превърнала в особен предмет на нападение от негово сатанинско величество, както Сестра Уайт определя Сатана, тогава и историята на 11 септември 2001 г. би била подложена на подобно нападение. Така откриваме конспиративни теории, които посочват ролята на глобалистите, или на йезуитите, или на ЦРУ, или на Бушовците, или на някакво съчетание от тези сили. Тези теории, макар и да съдържат някои елементи на истина, са замислени така, че да опровергаят идеята, че именно докосване от Бога събори великите сгради на Ню Йорк, като по този начин отбеляза навлизането на третото горко в историята на движението на сто четиридесет и четирите хиляди.
“Now comes the word that I have declared that New York is to be swept away by a tidal wave? This I have never said. I have said, as I looked at the great buildings going up there, story after story, ‘What terrible scenes will take place when the Lord shall arise to shake terribly the earth! Then the words of Revelation 18:1–3 will be fulfilled.’ The whole of the eighteenth chapter of Revelation is a warning of what is coming on the earth. But I have no light in particular in regard to what is coming on New York, only that I know that one day the great buildings there will be thrown down by the turning and overturning of God’s power. From the light given me, I know that destruction is in the world. One word from the Lord, one touch of his mighty power, and these massive structures will fall. Scenes will take place the fearfulness of which we cannot imagine.” Review and Herald, July 5, 1906.
„Откъде идва думата, че съм заявила, че Ню Йорк трябва да бъде пометен от приливна вълна? Това никога не съм казвала. Казвала съм, когато гледах как там се издигат огромните сгради, етаж след етаж: „Какви страшни сцени ще се разиграят, когато Господ се надигне, за да разтърси ужасно земята! Тогава ще се изпълнят думите от Откровение 18:1–3.“ Цялата осемнадесета глава на Откровение е предупреждение за това, което идва върху земята. Но нямам особена светлина относно това какво предстои на Ню Йорк, освен че зная, че един ден големите сгради там ще бъдат съборени чрез обръщането и преобръщането на Божията сила. От дадената ми светлина зная, че разрушение има в света. Една дума от Господа, едно докосване на Неговата могъща сила — и тези масивни постройки ще паднат. Ще се разиграят сцени, чиято страшност не можем да си представим.“ Review and Herald, 5 юли 1906 г.
The conspiracy theories, whether containing no truth or partial truths all undermine the truth that it was God’s providential activity that brought about the events of that date. Those various conspiracy theories are Satan’s attack from the outside of the movement against the truth, but he also worked to undermine the truth from within the movement. One of those internal attacks is based upon a rejection of Rome as the subject of the book of Joel.
Конспиративните теории, независимо дали не съдържат никаква истина или съдържат частични истини, всички подкопават истината, че именно Божията провиденциална дейност доведе до събитията от онази дата. Тези различни конспиративни теории са сатанинска атака отвън срещу истината в рамките на движението, но той действаше и за да подкопае истината отвътре в самото движение. Една от тези вътрешни атаки се основава върху отхвърлянето на Рим като предмет на книгата на Йоил.
We will consider that controversy in the next article.
Ще разгледаме този спор в следващата статия.
The word of the Lord that came to Joel the son of Pethuel. Hear this, ye old men, and give ear, all ye inhabitants of the land. Hath this been in your days, or even in the days of your fathers? Tell ye your children of it, and let your children tell their children, and their children another generation. That which the palmerworm hath left hath the locust eaten; and that which the locust hath left hath the cankerworm eaten; and that which the cankerworm hath left hath the caterpiller eaten. Awake, ye drunkards, and weep; and howl, all ye drinkers of wine, because of the new wine; for it is cut off from your mouth. For a nation is come up upon my land, strong, and without number, whose teeth are the teeth of a lion, and he hath the cheek teeth of a great lion. Joel 1:1–6.
Словото Господне, което дойде към Иоил, син на Фатуил. Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на земята. Случвало ли се е това във вашите дни или дори в дните на бащите ви? Разкажете за това на децата си, и нека децата ви разкажат на своите деца, а техните деца — на друго поколение. Каквото е оставила скакалецът-резач, изяла е скакалката; и каквото е оставила скакалката, изял е червеят; и каквото е оставил червеят, изяла е гъсеницата. Събудете се, пияници, и плачете; и ридайте, всички вие, които пиете вино, заради младото вино, защото е отнето от устата ви. Защото народ е нахлул върху земята Ми, силен и безчислен, чиито зъби са зъби на лъв, и той има челюсти на лъвица. Иоил 1:1–6.