Докато събираме разглеждането на различните спорове, възникнали в адвентната история, ред по ред, за да завършим разбирането си за настоящия въпрос, ние взехме подбрани характеристики от пет пророчески линии. Първата линия е също и последната линия, защото и двата спора бяха пряко основани върху четиринадесети стих от Даниил единадесета глава — „разбойниците от твоя народ“. Разгледахме споровете на Урайа Смит и Джеймс Уайт и спора относно „ежедневната“ в книгата Даниил. Разгледахме спора, възникнал след разпечатването на последните шест стиха от Даниил единадесета глава през 1989 г., относно северния цар. След това разгледахме четирите насекоми в книгата на Йоил. Има още много, което би могло да се прибави към всяка една от тези линии, но ние просто изолираме определени характеристики, които допринесоха за позициите, отхвърлили истините, свързани с темата за Рим.
Пет истории, но понеже първата е и последната, това представлява шест линии. Пророческата обстановка за тези линии на борба е последните дни, затова те следва да бъдат приложени по време на изпитанието на образа на звяра.
„Господ ми показа ясно, че образът на звяра ще бъде издигнат преди да приключи изпитателният срок; защото той трябва да бъде голямото изпитание за Божия народ, чрез което ще бъде решена вечната им участ....“
„Това е изпитът, който Божият народ трябва да понесе, преди да бъде запечатан.“ Manuscript Releases, том 15, 15.
Изпитанието относно образуването на образа на звяра е, както и при останалите шест линии на спор, изпитание относно пророческия предмет за Рим. Великото изпитание, което настъпва преди Божият народ да бъде запечатан, е относно образуването на образа на римския звяр. Звярът е папската власт, а Съединените щати образуват образ на папската власт, докато напредват към скоро предстоящия неделен закон.
„За да могат Съединените щати да образуват образ на звяра, религиозната власт трябва дотолкова да овладее гражданското управление, че и държавната власт да бъде използвана от църквата за осъществяването на нейните собствени цели.“ Великата борба, с. 443.
Този неделен закон в Съединените щати показва, че образът на звяра е бил напълно оформен в Съединените щати.
„Но в самия акт на налагане на религиозно задължение чрез светска власт църквите сами биха образували образ на звяра; следователно налагането на неделното богопочитане в Съединените щати би било налагане на поклонението пред звяра и неговия образ.“ Великата борба, 449.
При неделния закон образът на звяра е напълно оформен в Съединените щати, и тогава Съединените щати са напълно отделени от Бога и започват своето пророческо дело да принуждават целия свят да създаде образ на звяра. При неделния закон в Съединените щати Сатана започва своето удивително дело, като води народите на света да повторят процеса на създаване на образ на звяра, който обхваща всички народи на света.
„Чрез указа, налагащ установяването на папството в нарушение на Божия закон, нашата нация ще се отдели напълно от правдата. Когато протестантизмът простре ръката си през бездната, за да хване ръката на римската власт; когато протегне ръка над пропастта, за да се ръкува със спиритизма; когато под влиянието на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на своята Конституция като протестантско и републиканско управление и направи условия за разпространението на папските лъжи и заблуди, тогава ще можем да знаем, че е дошло времето за чудното действие на Сатана и че краят е близо.“ Свидетелства, том 5, 451.
При скоро идващия неделен закон в Съединените щати Сатана, в сътрудничество със Съединените щати, ще принуди всяка нация да последва примера на Съединените щати, като изгради система на църква и държава и наложи неделното богослужение.
„Сатана ще върши чудеса, за да измами онези, които живеят по земята. Спиритизмът ще извърши своето дело, като накара мъртвите да бъдат представяни. Онези религиозни общности, които отказват да чуят Божиите предупредителни вести, ще бъдат подложени на силна измама и ще се съюзят с гражданската власт, за да преследват светиите. Протестантските църкви ще се съединят с папската власт в преследването на Божия народ, който пази заповедите. Това е онази власт, която съставлява великата система на гонение, която ще упражнява духовна тирания над съвестите на хората.“
„Имаше два рога, подобни на агнешки, и говореше като змей.“ Макар да изповядват, че са последователи на Божия Агнец, хората се проникват от духа на змея. Те изповядват, че са кротки и смирени, но говорят и законодателстват с духа на Сатана, като с делата си показват, че са противоположност на онова, за което се представят. Тази агнеподобна сила се съединява със змея, за да воюва против онези, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус Христос. И Сатана се съединява с протестантите и папистите, действайки в съгласие с тях като бога на този свят, като диктува на хората, сякаш са поданици на неговото царство, за да бъдат направлявани, управлявани и държани под властта му, както му е угодно.
„Ако хората не се съгласят да потъпчат Божиите заповеди, се разкрива духът на змея. Те биват хвърляни в тъмница, изправяни пред съвети и глобявани. „И той прави щото всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да им се даде белег на дясната им ръка или на челата им“ [Откровение 13:16]. „И беше му дадено да вложи дихание в образа на звяра, така щото образът на звяра и да заговори, и да направи да бъдат избити всички, които не се поклонят на образа на звяра“ [стих 15]. Така Сатана си присвоява прерогативите на Йехова. Човекът на греха седи на Божието място, като провъзгласява себе си за Бог и действа над Бога.“ Manuscript Releases, том 14, 162.
Папската власт е звярът, Организацията на обединените нации е змеят, а Съединените щати са лъжепророкът. Онези, които се объркат относно значението на антихриста, който е едновременно Сатана и земният представител на Сатана, римският папа, в крайна сметка ще се окажат на страната на антихриста.
Съединените щати не са човекът на греха. Човекът на греха е антихристът и той е земният представител на Сатана. Да се смесва силата, която поставя папството на престола на земята, с папството, е представено от Павел като доказателство за това, че човек не обича истината. Да се отхвърля пророческата връзка на езическия Рим, който възпираше папската власт, докато езическият Рим не бъде отстранен, за да се разкрие папската власт, както е изложено във 2 Солунци, глава втора, означава да се отхвърли изливането на Светия Дух и да се приеме изливането на нечистия дух, което Павел определя като силна заблуда. Като се има предвид това, всеки от древните пророци говореше по-пряко за последните дни, отколкото за дните, в които живееше.
„Всеки от древните пророци говореше по-малко за своето време, отколкото за нашето, така че тяхното пророкуване е в сила за нас. „А всичко това им се случваше за примери; и се написа за наставление на нас, върху които са дошли последните времена.“ 1 Коринтяни 10:11. „На тях им се откри, че не на себе си, а на нас служеха с това, което сега ви се възвести чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух, изпратен от небето; в което ангели желаят да надникнат.“ 1 Петрово 1:12....“
„Библията е натрупала и събрала заедно своите съкровища за това последно поколение. Всички великите събития и тържествени действия от старозаветната история са се повтаряли и се повтарят в църквата в тези последни дни.“ Selected Messages, книга 3, 338, 339.
Езическият Рим и човекът на греха във 2 Солунци представляват Съединените щати и папския Рим на последните дни. Да се разбира погрешно тази истина означава, наред с други неща, да се покаже, че дори ако някой твърди, че основава своето частно тълкуване върху принципа на „образ и прообраз“, той всъщност не разбира „образ и прообраз“. Съединените щати са били предобразени от няколко сили в свещената история. Всяка двурога сила представлява Съединените щати в последните дни, било то северното и южното царство на Израил, Мидо-Персийската империя или атеистична Франция, представена чрез Содом и Египет.
Периодът, когато Съединените щати образуват образ на и за звяра, е бил предобразен чрез желязото и глината в Даниил 2, и чрез малкия рог, който се проявява като мъжко и женско в Даниил 8, както и чрез Вааловите пророци и жреците на ашерата в свидетелството на Илия на планината Кармил. Саломе е предобраз на Съединените щати в свидетелството за пияния рожден ден на Ирод. Пергам е предобраз на Съединените щати и посочва компромиса, който води към Тиатир, който е предобраз на папската власт на последните дни.
Хлодвиг, царят на франките през 496 г., е прообраз на Съединените щати в епохата на Роналд Рейгън. Юстиниан през 533 г. представлява Доналд Тръмп преди неделния закон. Във всеки от тези прообрази Съединените щати представляват силата, която се прекланя в подчинение пред папската власт на последните дни. Силата, която се прекланя в подчинение, е представена като отдаваща почит на Рим. Действието на „почит“ включва прекланяне пред царя, който е главата.
Показано бе, че Съединените щати са властта, представена чрез звяра с агнешките рога, и че това пророчество ще се изпълни, когато Съединените щати наложат спазването на неделята, което Рим изтъква като особено признание на своето върховенство. Но в тази почит към папството Съединените щати няма да бъдат сами. Влиянието на Рим в страните, които някога са признавали неговото господство, все още е далеч от това да бъде унищожено. И пророчеството предсказва възстановяване на неговата мощ. „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; и смъртоносната му рана оздравя; и целият свят се учуди и тръгна след звяра.“ Стих 3. Нанасянето на смъртоносната рана сочи към падението на папството през 1798 година.
„След това,“ казва пророкът, „смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се почуди и тръгна след звяра.“ Павел заявява ясно, че „човекът на греха“ ще продължи до второто пришествие. 2 Солунци 2:3–8. До самия край на времето той ще продължава делото на измамата. И още, тайнозрителят заявява, като се отнася също и до папството: „И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, чиито имена не са записани в книгата на живота.“ Откровение 13:8. И в Стария, и в Новия свят папството ще получи почит чрез отдаваната чест на неделната институция, която почива единствено върху авторитета на Римската църква.“ Великата борба, 578.
Последното изречение предоставя още доказателства, че сестра Уайт е разбирала израза „старият свят“ като представящ Европа, а „новият свят“ — като представящ Америките. Така, както стоят нещата, Съединените щати отдават почит на папската власт и принуждават останалата част от света да прави същото. Това определя Съединените щати като подчинени на указанията на папската власт. Определението на Исая и неговият акцент върху разбирането на „главата“, за да бъдем утвърдени, намират своето божествено предназначение в това, че символът „глава“ става ключ за разбирането на външната пророческа линия, а също и на вътрешната пророческа линия.
Защото главата на Сирия е Дамаск, и главата на Дамаск е Рецин; и след шестдесет и пет години Ефрем ще бъде строшен дотолкова, че да не бъде народ. И главата на Ефрем е Самария, и главата на Самария е синът на Ремалия. Ако не повярвате, наистина няма да се утвърдите. Исая 7:8, 9.
В последните дни, когато свидетелството на всеки пророк е в сила, „разбойниците на твоя народ“ утвърждават видението. Въз основа на авторитета на Духа на пророчеството и в съгласие с основополагащите истини на адвентизма, както са представени върху двете свещени карти на Авакум, „разбойниците“ са символ на Рим. Когато езическият Рим за пръв път се намеси в историята през 200 г. пр. Хр., те предобразиха съвременния Рим на последните дни. Тази пророческа истина е онова, което утвърждава пророческото видение за последните дни, и ако отказвате да видите, че „главата“ на съвременния Рим е папската власт, тогава със сигурност няма да бъдете утвърдени.
„Светът е изпълнен с бури, война и раздор. Но под една глава — папската власт — хората ще се обединят, за да се противопоставят на Бога в лицето на Неговите свидетели.“ Свидетелства, том 7, с. 182.
Ако имате уши да слушате, тогава можете да разберете, че едно основно прегрешение на юдеите от епохата на Христос беше това, че те отъждествяваха „сянката“ със „същността“. Юдеите преди и след кръста се уповаваха на прообразите на своята система на богослужение и отхвърлиха Антитипа. Те твърдяха, че „сянката“ е „същността“, и по този начин оставиха в боговдъхновения запис един народ в последните дни, който също ще отъждестви сянката със същността.
Когато Съединените щати образуват образ на звяра, те образуват сянка на звяра. Те образуват сянка на същността, защото образът е предобраз. Да се отъждествят Съединените щати, когато образуват образа на звяра, като символ на Съвременния Рим, означава да се постави паралел с отхвърлянето и разпятието от древния Израил на Великия Антитип.
Онези, които преподават погрешния възглед, че Съединените щати са разбойниците от твоя народ, говорят много за употребата си на образ и първообраз, и често отъждествяват Съединените щати с образа на звяра и някак си смятат, че като отъждествят Съединените щати с образа на звяра, това по някакъв начин доказва, че Съединените щати са „разбойниците“. Ако те действително си позволяваха да бъдат ръководени от основните принципи на „образ и първообраз“, бързо биха видели, че пророческата роля на Съединените щати, която многократно е била предобразена в Божието Слово, определя Съединените щати като силата, която е подчинена на папската власт. Биха видели, че без звяра като отправна точка е абсурдно да се определя образ на звяра, който не е съществувал. Единственото, което може да определи образа на звяра, е самият звяр, защото папската власт е това, което установява образа във видението на огледалото.
Паралелната пророческа линия към Съединените щати, които образуват образ на звяра, е когато рогът на истинския протестантизъм образува образ на Христос. Това образуване е конкретно посочено в десета глава на Даниил, когато Даниил съзерцава „marah“, видение, което е видението на „огледалото“. Даниил представлява онези, които съзерцават Христос, и като правят това, те отразяват характера на Христос. Ако видението за Христос не беше представено на Даниил, той не би могъл да отразява характера на Христос. За да могат сто четиридесет и четирите хиляди, които са представени от Даниил в десета глава като образуващи вътре в себе си образ на Христос, те трябва да съзерцават Неговия характер. Чрез съзерцаване те се променят.
А ние всички, с открито лице, като в огледало гледайки славата на Господа, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен. 2 Коринтяни 3:18.
Еврейското определение на видението „marah“, което Даниил видя в десета глава, е: „видение; също (в причинителен смисъл) огледало: — огледало, видение“. Гръцката дума, преведена като „стъкло“ в предишния стих, означава да се огледа човек, тоест да види отражение (в преносен смисъл): — да гледа като в огледало.
Яков също излага една линия на истина, свързана с огледалото.
Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало; защото се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. А който се вглежда в съвършения закон на свободата и пребъдва в него, като не е забравящ слушател, а изпълнител на делото, този човек ще бъде блажен в делото си. Яков 1:23–25.
Ако обичаме истината и затова сме изпълнители на Словото, тогава огледалото, в което се взираме, е съвършеният закон на свободата; но ако не обичаме истината и след това тръгнем по своя собствен път, както постъпиха онези, които бяха с Даниил, когато избягаха, тогава огледалото е просто отражение на самите нас.
„Божият закон е огледалото, което представя пълно отражение на човека такъв, какъвто е, и изправя пред него верния образ. Някои ще се отвърнат и ще забравят тази картина, докато други ще употребят оскърбителни епитети срещу закона, сякаш това би излекувало недостатъците на техния характер. А трети, които са осъдени от закона, ще се покаят за своите престъпвания и чрез вяра в заслугите на Христос ще усъвършенстват християнския характер.“ Вяра и дела, 31.
Даниил не видя себе си във видението на огледалото; той видя Христос, Който е съвършеното въплъщение на съвършения закон на свободата от Яков.
„Животът на Христос на земята е съвършено отражение на Божествения закон. В Него са животът и надеждата, и светлината. Гледайте към Него и ще бъдете преобразени в същия образ, от характер в характер.“ Signs of the Times, 10 май 1910 г.
Образът на звяра отразява звяра, а изграждането на образа на звяра е великото изпитание за Божия народ, чрез което ще бъде решена тяхната вечна съдба. Когато протестантските църкви поемат контрол над правителството на Съединените щати, те ще са образували образ на църковно-държавната система, която папската власт винаги е използвала. В същия период от време образът на Христос ще бъде произведен в Неговия народ на последните дни. И все пак онези, които бяха с Данаил, не видяха видението, защото побягнаха от видението.
Формирането на образа на Христос поражда проявлението на две категории поклонници. Едната категория отхвърля принципа на отражението. Принципът на отражението е представен чрез огледало, защото Христос използва буквалните земни неща, за да представи духовни небесни истини.
„В Христовото поучаване чрез притчи се вижда същият принцип, както и в собствената Му мисия към света. За да можем да се запознаем с Неговия Божествен характер и живот, Христос прие нашето естество и обитаваше между нас. Божествеността бе разкрита в човечество; невидимата слава — във видим човешки образ. Хората можеха да научат за непознатото чрез познатото; небесните неща бяха разкрити чрез земните; Бог бе явен в подобие на човеци. Така беше и в Христовото учение: непознатото се онагледяваше чрез познатото; Божествените истини — чрез земни неща, с които народът беше най-добре запознат.“
„Писанието казва: „Всичко това Исус говореше на множествата с притчи; … за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: Ще отворя устата Си с притчи; ще изрека неща, които са били държани в тайна от създанието на света.“ Матей 13:34, 35. Естествените неща бяха средство за духовното; нещата от природата и житейският опит на Неговите слушатели бяха свързани с истините на писаното слово. Като водят така от естественото към духовното царство, притчите на Христос са звена от веригата на истината, която свързва човека с Бога и земята с небето.“ Притчи Христови, 17.
Духовният принцип на отражението се осъществява чрез взиране в огледало, което представлява Христос, и понеже видението „marah“ е причиняващо видение, образът на Христос в огледалото поражда образа на Христос в човечеството.
Да се твърди, че Съединените щати са това, което установява видението, е все едно да се твърди, че образът от Даниил е това, което установява Христос. Христос е Този, Който установява видението за Своя характер и дело, а антихристът е този, който установява видението за своя характер и дело. Видението е това, което се отразява в огледалото, и видението се установява от грабителите. Да се неразбира образът на звяра, като образът се отъждествява със самия звяр, поражда паралелни линии.
Необърнатият човек вижда себе си в огледалото, или, ако все пак вижда Божия закон, хвърля презрение върху закона в опит да избегне неговите изисквания. Обърнатият човек вижда Христос и Неговия закон в огледалото. Съединените щати образуват образ на папската власт, като гледат папската власт и я възпроизвеждат. Антихристът е дублиран от Съединените щати.
Луцифер пожела да седне на Божиите политически и религиозни престоли.
Как си паднал от небето, о, Луцифер, сине на зората! Как си повален на земята, ти, който отслабваше народите! Защото ти каза в сърцето си: Ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди; и ще седна на планината на събранието, в северните предели; ще възляза над висините на облаците; ще бъда подобен на Всевишния. Езекиил 14:12–14.
Сатана е антихристът, и също така и папската власт. Папската власт бе установена в църквата и царуваше над политическите престоли на Европа. Причиняващото огледало на десета глава на Даниил, когато бъде видяно в неговото духовно приложение, преобразява онези, които го съзерцават, в образа на Христос. Тази истина управлява линията на антихриста. Когато една нация или един човек гледа в това огледално видение, то произвежда причиняващ ефект, тъй като възпроизвежда своя образ или в човека, или в нацията, която го съзерцава, и така се поражда или образът на Христос, или образът на звяра. Това е успоредно на същото въздействие, представено от Даниил. Христос е Този, Който установи видението за Даниил, а антихристът установява видението за Съединените щати, когато те формират образ на звяра.
Ще продължим тези разсъждения в следващата статия.