Rome Establishes the Vision - Number Six

Разглеждаме шест направления на пророчески спор, възникнали в историята на адвентизма от 1798 година до наши дни.

Предишната статия разгледа първия и последния спор относно римската власт, а сега ще се заемем със спора, възникнал между Урия Смит и Джеймс Уайт. Урия Смит внесе свое собствено „частно тълкуване“ в тридесет и шести стих.

Смит признава, че силата в предишния стих е „папският Рим“, но твърди, че характеристиките на стих тридесет и шести не са пророчески характеристики, които отъждествяват папския Рим. Това твърдение е лъжливо. Трябва да се помни, че при бунта от 1863 г. седемте времена от двадесет и шеста глава на Левит бяха отстранени настрана и следователно беше отхвърлено представянето на седемте времена и в двете таблици на Авакум. И схемата от 1843 г., и тази от 1850 г. изобразяват седемте времена в самия център на схемите, и двете изображения поставят кръста в центъра на линията на седемте времена. Когато през 1856 г. дойде новата светлина за седемте времена и след това беше отхвърлена, това беляза отхвърляне на двете таблици на Авакум, а също и на авторитета на Духа на пророчеството, който толкова ясно посочва, че и двете схеми са били насочени от Бога.

Според Сестра Уайт последната измама на Сатана е да обезсили свидетелството на Божия Дух, а тук първата измама беше да обезсили свидетелството на Божия Дух и същевременно представляваше отхвърляне на основополагащите истини върху двете карти, и по-специално — седемте времена.

При отстъплението от 1863 г. именно Урия Смит изработи фалшивата карта от 1863 г., която премахна линията на седемте времена. До 1863 г. Урия Смит бе затворил очите си за светлината относно седемте времена и не беше способен да види, че съществуват две „негодования“, които Даниил посочва. Двете негодования представляват седемте времена срещу северното царство на Израил и южното царство на Юда. Първото срещу десетте северни племена започна през 723 г. пр. Хр. и завърши през 1798 г., а второто започна през 677 г. пр. Хр. и завърши през 1844 г.

Гавриил дойде при Даниил в осма глава, за да обясни видението marah, и във връзка със своята работа той представи второ свидетелство за 1844 година. Двете хиляди и триста години от осма глава на Даниил завършиха през 1844 година, но тогава завърши и последното от двете негодувания против северното и южното царство.

Последният край предполага първи край. Последното от двете негодувания, което е просто друг израз за седемте времена, завърши през 1844 г., а първото негодувание завърши през 1798 г. Стихът, за който Смит твърдеше, че не съдържа никакви уточнения относно папската власт, посочваше годината, в която папството щеше да получи смъртоносната си рана.

„Царят“ в стих тридесет и шести щеше „да благоуспява, докато се извърши негодуванието“. Забележете какво пише Смит относно Даниил, глава осма, стихове двадесет и трети и двадесет и четвърти в същата книга, в която твърди, че папската власт не притежава необходимите характеристики, за да изпълни стих тридесет и шести.

Смит два пъти в разглеждания откъс посочва, че пророческите характеристики на езическия и папския Рим са взаимозаменяеми, защото те са просто проявлението на Рим в двете му фази, подобно на смесването на желязо и кал в Данаил, втора глава, което сестра Уайт определя като символи на църковничество и държавничество. Когато Данаил посочва в стиховете, които Смит разглежда, че Рим „ще успява и ще действа“ и че Рим „ще направи лукавството да успява в ръката му“, Смит твърди, че в стих тридесет и шести „царят“, който „ще успява, докато се извърши негодуванието“, обозначава пророческа характеристика както на езическия, така и на папския Рим. След това той заявява, че нито една от характеристиките на Рим в стих тридесет и шести не се отнася до папската власт.

Позовахме се на Смит в подкрепа на отъждествяването на Рим с разбойниците, които утвърждават видението, и една от четирите пророчески характеристики в стих четиринадесети е, че Рим възвеличава себе си.

Смит твърди, че характеристиките на царя в тридесет и шести стих не съответстват на папската власт, макар че по-рано защитаваше становището, че именно Рим в четиринадесети стих се превъзнася. И все пак царят в тридесет и шести стих „ще се превъзнесе“. Същият този цар в тридесет и шести стих ще „говори чудни неща против Бога на боговете“. В книгата на Даниил папската власт „ще говори надменно против Всевишния“, а в книгата Откровение папската власт богохулства против Всевишния.

В тридесет и шести стих се открива всяка пророческа характеристика на папската власт.

Човешките тълкуватели многократно са ненадеждни, но мнозина адвентни тълкуватели свидетелстват за очевидната истина, че именно тридесет и шестият стих е бил този, който апостол Павел перифразира от 2 Солунци, когато говори за човека на греха.

Тридесет и шести стих заявява, че „той ще се превъзнесе и ще възвеличи себе си над всеки бог“, а Павел казва: „да се открие човекът на греха, синът на погибелта; който се противи и превъзнася себе си над всичко, що се нарича Бог или на което се отдава поклонение“. Ясно е, че Смит не е имал никаква пророческа власт, за да твърди, че царят от тридесет и шести стих е различен от царя, за когото се говори в стиховете, водещи до тридесет и шести стих. От граматична гледна точка той не е имал никакво основание за своето погрешно приложение, а твърдението му, че е постъпил така, защото тридесет и шести стих не притежава никакви белези на папската власт, представляваше изопачаване на Писанието в опит да се утвърди частно тълкуване.

През годините на лаодикийския адвентизъм е имало много адвентни богослови, пастири и автори, които са разглеждали въпроса дали смятат приложението на Смит за правилно или неправилно. Един австралийски пастир, Луис Уеър, отдавна починал, е прекарал по-голямата част от своето служение в противопоставяне на лъжливия пророчески модел на Смит. Причината за неговото противопоставяне не беше просто това, че Смит в крайна сметка отъждестви царя, който достига своя край в четиридесет и пети стих, с Турция, но и това, че постановката на Смит доведе също до неправилно тълкуване на Армагедон. През 80-те години на ХХ век, или приблизително тогава, един адвентен автор написа книга, озаглавена Adventists and Armageddon, Have we Misunderstood Prophecy? Името на автора е Доналд Мансел, а книгата все още е достъпна.

Мансел проследява историята, водеща до Първата световна война и Втората световна война, като показва, че когато се виждаше, че и двете войни наближават, адвентните евангелизатори започнаха да използват погрешното приложение на Смит за Турция, която марширува към буквалния Ерусалим, като белег за Армагедон и края на света. Той показва чрез църковните членствени списъци, че с приближаването на всяка от войните много души бяха приведени в членството на Адвентната църква въз основа на пророческия акцент на евангелизаторите, извлечен от погрешния възглед на Смит за Армагедон.

Когато която и да било от войните завърши и погрешните предсказания не се изпълниха, църквата изгуби повече членове, отколкото бе спечелила чрез пророческия модел, изграден от Смит.

Чрез отхвърлянето от страна на Смит на основополагащата вест на милеритите и чрез готовността му да прокарва своето лично тълкуване на стихове тридесет и шести до четиридесет и пети от Даниил, логиката на Смит доведе до пророчески модел, основан върху текущите събития.

В спора между Смит и Джеймс Уайт относно царя, който достига края си в последния стих на Даниил единадесета глава, Джеймс Уайт изложи логика, която сбито представяше пясъчната пророческа основа на Смит. Уайт учеше, че „пророчеството произвежда история, но историята не произвежда пророчество“.

Адвентните евангелизатори, които работеха преди двете войни, използваха развиващата се история, за да представят погрешния пророчески модел на Армагедон на Смит; и тяхното дело, което изглеждаше тъй благословено в навечерието на войните, доведе в крайна сметка до чиста загуба, когато бе показано, че пророческият модел се основава на частно тълкуване.

Готовността на Смит да утвърждава един частен пророчески модел относно царя в тридесет и шести стих даде плод и в създаването на неправилно приложение на шестата язва и Армагедон.

Както вече посочихме, шестата язва идва след края на човешкото изпитателно време, така че предупреждението да пазиш дрехите си трябва да се отнася до изпитен въпрос, който възниква преди Михаил да се изправи, човешкото изпитателно време да приключи и първата язва да започне. Шестата язва посочва действията на змея, звяра и лъжепророка, които са тройният съюз, събиращ се при скоро предстоящия неделен закон. Този троен съюз е Съвременният Рим, а символът, който обозначава и установява тройния съюз на Съвременния Рим, са „разбойниците от твоя народ“, които „се въздигат, за да утвърдят видението“ и „падат“.

Предупреждението на шестата язва, когато бъде разбрано, позволява на една душа да опази дрехите си; но ако бъде отхвърлено, то оставя душата гола, което е една от петте характеристики на лаодикиеца. Символът, който установява това предупреждение, са разбойниците от твоя народ, които се превъзнасят и накрая падат. Соломон каза, че ако Божият народ няма това видение, загива.

Еврейската дума „загина“ означава „да се оголи“, а Йоан записа: „Блажен е онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не виждат срама му.“ Смит грешеше относно северния цар и тази лъжлива пророческа основа му позволи да развие пророческо приложение, което, ако бъде прието, води до голота — символ на лаодикийците, които биват изплюти от устата на Господа.

Смит нямаше никакъв проблем да защитава новото си погрешно отъждествяване на царя на север против съпруга на пророчицата, Джеймс Уайт. Адвентните историци и Сестра Уайт разглеждат тяхното известно разногласие. Елън Уайт порица и съпруга си, и Смит за това, че са допуснали различието в мненията си относно това кого представя царят на север в Даниил единадесета глава, да бъде изнесено в публичното пространство. В самото първо адвентно издание след Голямото разочарование от 1844 година Джеймс Уайт написа:

Когато Смит въведе своята тъй наречена „нова светлина“ по въпроса за „последната сила в Даниил, единадесета глава“, Джеймс Уайт възприе приложението на Смит не като нова светлина, а като нападение срещу основите. Спорът относно Рим като северния цар в Даниил 11, който се състоя между Урия Смит и Джеймс Уайт, притежава определени особености, които ние, като изследователи на пророчествата, следва да съпоставим с другите спорове от адвентната история относно символа на Рим.

Един от тези белези е въвеждането на частно тълкуване. Друг белег е, че прилагането на частното тълкуване изисква изопачаване на простата граматика, защото Смит не само пренебрегна, че всеки пророчески белег в тридесет и шести стих се отнася до Рим, но пренебрегна и това, че граматическата структура изисква царят от тридесет и шести стих да бъде същият цар, представен в предходния пасаж.

Друго е, че частното тълкуване представляваше отхвърляне на основополагащи истини. Друго е, че то представлява отхвърляне на авторитета на Духа на пророчеството. Друга характерна особеност е, че първата погрешна идея относно Рим ще доведе до пророчески модел, който не позволява на човека да запази дрехите си, когато се приближава към края на времето на човешкото изпитание. Друго беше готовността публично да насърчава своето частно тълкуване. Друго е, че частното тълкуване неизменно се определя като нова светлина. Всички тези характеристики са представени в настоящото обсъждане на „грабителите на твоя народ“.

Когато последният спор на Рим, който бе предобразен чрез първия спор на Рим, разпознаващ „разбойниците измежду твоя народ“, бъде съпоставен с пророческата линия на спора на Урия Смит и Джеймс Уайт, ще видим, че една група ще изгражда своя пророчески модел върху лично тълкуване, което отхвърля основополагащата истина.

Отхвърлянето на основополагащите истини автоматично представлява отхвърляне на авторитета на Духа на пророчеството, който така убедително защитава тези основополагащи истини. Тази категория хора също ще бъде склонна да излага своето становище публично, независимо от каквито и да било опасения, които биха могли да бъдат повдигнати относно въздействието, което това учение може да окаже върху Божия народ по целия свят.

Непосредствено след 1844 година, в първото поколение на адвентизма, беше въведен още един спор относно Рим. Този спор продължи да бъде разпалван, докато погрешното становище не бе прието в третото поколение на адвентизма. Ще разгледаме спора за „всекидневната“ като четвъртата от шестте линии, които сега разглеждаме в модела „ред след ред“.

Но преди да разгледаме четвъртата линия на споровете на Рим, необходимо е да си припомним, че в предишната статия, когато разглеждахме десети стих от единадесета глава на Даниил, заявихме: „Стих десети също така пряко свързва „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава със скритата история, но тази линия на истината е извън онова, което тук излагаме.“

Урия Смит бе водещият в отхвърлянето на „седемте времена“ през 1863 г. Той бе отхвърлил нарасналата светлина по този въпрос, представена в статиите върху тази тема, написани от Хайрам Едсън и публикувани в Review през 1856 г. Последиците от това, че Смит е бил свързан с движение, което е представило „седемте времена“, но впоследствие е отхвърлил нарасналата светлина именно по този въпрос, също са извън предмета на характеристиките на въвеждането от Смит на онова, което той твърдеше, че е нова светлина по въпроса за северния цар; но когато завършим нашия обзор на линията на адвентните спорове относно Рим, ще се върнем както към значението на десети стих от единадесета глава на Даниил, така и към онова, което е представено чрез отхвърлянето от Смит на Лаодикийската вест, която пристигна през 1856 г. с нарасналата светлина относно „седемте времена“.