Rome Establishes the Vision - Number Eight

В последната статия се позовахме на следните думи на Исус.

Бунтът от 1863 година бележи началото на това как лаодикийският адвентизъм от седмия ден изгражда лъжлива основа върху пясъка. Пясъкът представлява сатанинския принцип на плурализма, в противоположност на Канарата на абсолютната истина. Абсолютната истина се установява върху двама свидетели, а истините, представени на двете свещени карти на Авакум, които адвентизмът постепенно е отстранил, са извлечени от Библията и потвърдени от Духа на пророчеството. Тези истини са абсолютни.

Когато настъпи 11 септември 2001 година, настъпиха и дъждовете на Светия Дух.

Когато великите сгради на Ню Йорк бяха съборени от едно докосване от Бога, късният дъжд започна да ръси. Когато настъпи 11 септември 2001 г., шлюзовете на папските принципи бяха отприщени.

„Патриотичният акт“ бележи началото на защитата на римокатолическите принципи, която постепенно води към скоро предстоящия неделен закон. На 11 септември 2001 г. четирите ветрове, които представляват исляма на третото горко, започнаха да духат.

Дъждът, вятърът и потопът дойдоха на 11 септември 2001 г., и Лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден бе изпитана, както бяха изпитани юдеите при кръщението на Христос и както бяха изпитани протестантите, започвайки от 11 август 1840 г. Оттогава до бунтовното предсказание от 18 юли 2020 г. домът на Лаодикийските адвентисти от седмия ден постепенно падаше, също така несъмнено, както храмът на юдеите бе обявен за пуст преди кръста, и както протестантите преминаха в отстъпнически протестантизъм при първото разочарование на 19 април 1844 г.

Лаодикийското движение на третия ангел тогава навлезе в своя окончателен процес на изпитване; и както при изпитанието, започнало на 11 септември 2001 година, девиците бяха призовани да се върнат към древните пътища, които бяха основополагащите истини не само на милеристкото движение на първия и втория ангел, но и на основополагащите истини на движението на третия ангел.

Символът на отхвърлянето на онези основополагащи истини в контекста на силната заблуда е вестта, която Павел записва във Второ послание до солунците. Тази вест е символизирана чрез „ежедневната“ в книгата на Даниил, защото именно в пасажа от Посланието до солунците Уилям Милър стигна до разбирането, че „ежедневната“ в книгата на Даниил представлява езическия Рим.

Написани са книги, които разглеждат определението на „ежедневната“ в книгата на Даниил. Повечето са погрешни, макар че, ако желаете да прегледате труд от адвентен богослов, който представя въпроса правилно, бихте могли да откриете „Тайната на ежедневната“ от John W. Peters. В тази статия нямам намерение да разглеждам този аспект на „ежедневната“. Има също и други книги, които проследяват историята на „кой, какво и защо“, чрез която лъжливият възглед за „ежедневната“ в крайна сметка бе установен в лаодикийския адвентизъм от седмия ден.

Определението на еврейската дума, преведена като „ежедневната“, и историята на бунта срещу основополагащата истина за „ежедневната“, който започна с пълна сила през 1901 г., бяха многократно изложени в „Таблиците на Авакум“, както и в неотдавнашните статии върху книгата Даниил.

В тази статия възнамерявам да запазя съсредоточаването върху пророческите характеристики, свързани със символа на отхвърления Рим, по отношение на „ежедневната“. Всеки, който искрено приема авторитета на писанията на Елън Уайт, трябва просто да прочете следното, за да узнае кое е правилното разбиране за „ежедневната“.

Да се отхвърли разбирането на Уилям Милър за „всекидневната“ означава едновременно да се отхвърли и авторитетът на писанията на Елън Уайт, защото тя видя, „че Господ даде правилното разбиране за нея на онези, които възвестиха вика за часа на съда.“ Показано ѝ беше също, че другите възгледи за „всекидневната“ пораждат „тъмнина и объркване“, които не са свойства на Христос. Милър разпозна „всекидневната“ като езически Рим, когато изучаваше Второ послание към солунците.

В крайна сметка лаодикийският адвентизъм отхвърли правилното разбиране, което бе дадено на Милър и на онези, които възвестиха вика за часа на съда, и прие погрешната идея на отстъпническия протестантизъм, че „ежедневната“ представлява Христовото служение в светилището. Това разбиране е абсурдно на много равнища, но освен че е погрешно, то твърди, че един сатанински символ е символ на Христос.

Милър отъждестви „непрестанната“ с езическия Рим, дракона, но Лаодикийският адвентизъм възприе от падналия протестантизъм идеята, че тя представлява небесното светилищно служение на Христос. Отхвърлянето на Милъровото отъждествяване на „непрестанната“ с езическия Рим представлява отхвърляне на една истина, която е представена и на двете свещени карти, изпълнение на втора глава от Авакум. Следователно това е отхвърляне на една основополагаща истина, както беше и отхвърлянето на седемте времена от Левит двадесет и шеста глава.

Да се отхвърли истината, че „ежедневната“ представлява езическия Рим, означава да се отхвърлят основите на адвентизма и авторитетът на Духа на пророчеството. Да се отъждестви символ на Сатана със символ на Христос е равнозначно на това да се отъждестви делото на Христос с делото на Сатана.

Когато лаодикийският адвентизъм отхвърли основополагащото разбиране за „ежедневната“ и за седемте времена, той не само отхвърли авторитета на Духа на пророчеството и основите, но отхвърли и делото на Уилям Милър, който бе доведен до своите разбирания от ангела Гавриил и от други ангели.

„Неговият ангел“ е израз, който обозначава ангела Гавриил.

Отъждествяването на сатанински символ като символ на Христос е не само паралел на непростимия грях, но непростимият грях е свързан и с отхвърлянето на вестителите, които Христос изпраща. Тогава „ежедневната“ се превръща в символ на непростимия грях, и когато се разбере, че „избраният“, Уилям Милър, е бил воден към правилното разбиране на тази истина, а след това тя е била отхвърлена, това съответства пряко на Второ послание към солунците, което е именно пасажът от Писанието, в който Милър е направил своето откритие. Да се отхвърли тази истина е доказателство за липса на любов към истината, а този бунт води до оттегляне на Светия Дух и до предаване на нечистия дух на Сатана, което Павел определя като силна заблуда.

Както „грабителите от твоя народ“, които „утвърждават видението“, така и „ежедневната“ е символ на езическия Рим. В контекста на Второ послание към солунците Павел учи, че отхвърлянето на посланието на втора глава е доказателство, че онези, които постъпват така, не любят истината. Понеже не любят истината, представена в тази глава, те приемат силно заблуждение.

Всички пророци се обръщат към последните дни, а предишните вдъхновени пасажи в тази статия показват, че силната заблуда идва върху онези, които не обичат истината, по време на изливането на Светия Дух. Едната група приема маслото, а другата група приема силната заблуда.

Светият Дух се излива в течение на историята, когато Светият Дух бива отнеман от онези, които отхвърлят нарастването на познанието, което се разкрива през двата периода на изпитание в запечатващото време — от 11 септември 2001 г. до скоро предстоящия неделен закон. Повтаряйки един предишен пасаж:

Ред по ред, Даниил учи, че в последните дни разбойниците от твоя народ (символ на Рим) утвърждават видението. Разбойниците са представени и като „ежедневната“. Соломон учи, че в последните дни онези, които нямат видението, загиват, което означава да бъдат голи. Да бъдеш направен гол е да бъдеш лаодикиец, а лаодикиец е неразумна девица.

Да бъдеш неразумна девица, когато вестта на Среднощния вик пристигне, означава да проявиш онова, което Йоан записва в шестнадесетата глава на Откровение като „срама на твоята голота“. Предупреждението на Йоан в шестата язва е във връзка с тройния съюз на змея, звяра и лъжепророка, които от 1989 година насам са в процес на повеждане на света към Армагедон.

Посланието на Павел във Второ послание до солунците не е просто за това, че езическият Рим е представен от Данаил като „ежедневната жертва“, а главата подчертава връзката на езическия Рим с папския Рим. Езическият Рим възпираше (задържаше) човека на греха да се възкачи на престола на земята през 538 г. Щом езическият Рим бе отстранен, тогава се открива „тайната на беззаконието“, „онзи беззаконник“, който е римският папа. В тази глава Павел посочва една конкретна пророческа връзка между езическия и папския Рим. Да се отхвърли учението на тази глава означава да се отхвърли истината и да се приеме силно заблуждение.

Защо тези хора от последните дни са „осъдени“? Защо им се изпраща „силна заблуда“? Защо те „погиват“ и така разкриват срама на своята голота? Откъсът заявява, че това е така, защото те не обичат истината, а истината, изложена в главата, установява, че езическият Рим, четвъртото царство в библейското пророчество, ще възпрепятства папския Рим, петото царство в библейското пророчество, да се възкачи на престола, докато езичеството не бъде отстранено.

Връзката между езическия и папския Рим, която е посочена в главата, е посочена от Йоан и чрез връзката между църквата в Пергам и църквата в Тиатир. Пергам съответства на езическия Рим, а Тиатир е папският Рим. Павел и Йоан дават две свидетелства за връзката между двете власти, както прави и книгата на Даниил.

В книгата на Даниил връзката между езическия Рим и папския Рим многократно е представена. Във втора глава на Даниил тя е изобразена чрез смесването на желязото с кал. В седма глава на Даниил както езическият, така и папският Рим са „различните“ царства; и макар че втора глава на Даниил представя двете сили като смес, седма глава посочва, че папската власт произлиза от десетрогото царство на езическия Рим. В осма глава на Даниил малкият рог от стихове девет до дванадесет е Рим и в двете му фази. Стихове девет и единадесет представят малкия рог в мъжки род, като по този начин посочват езическия Рим, а стихове десет и дванадесет представят малкия рог в женски род, като по този начин посочват папския Рим.

В осмата глава на Даниил, тринадесети стих, езическият и папският Рим са представени като две опустошаващи сили. Езическият Рим е „всекидневната“ опустошаваща сила, а папският Рим е престъплението, което опустошава. В единадесета глава, тридесет и първи стих, „всекидневната“ опустошаваща сила на езическия Рим поставя мерзостта, която опустошава, а именно папската власт. В дванадесета глава, единадесети стих, „всекидневната“ опустошаваща сила на езическия Рим е отстранена, за да бъде установена мерзостта, която опустошава — папството.

Взаимоотношението между двете опустошаващи сили на Рим е основна тема в книгите на Даниил и Откровение, и именно това взаимоотношение Павел посочва като истината, която трябва да бъде възлюбена, ако човек желае да избегне силната заблуда, която се поражда от вярването в лъжата. Бог никога не е излишно повторителен и всяко представяне на взаимоотношението между езическия Рим и папския Рим дава свое особено свидетелство по този въпрос; но да се отхвърли символът на Рим в последните дни означава да се отхвърли късният дъжд и да се приеме на негово място силна заблуда. Това означава човек завинаги да бъде определен като гол Лаодикиец.

Лаодикийските адвентни историци, макар и да не проявяват никакво свято уважение към ролята и делото на Уилям Милър, все пак признават, че именно неговото разбиране за взаимовръзката между езическия и папския Рим е било пророческата структура, върху която той е изградил „всичките“ си пророчески приложения. Гавриил и другите ангели водиха Милър да разбере взаимовръзката между езическия и папския Рим, но в своята история той не видя Рим като тройна същност, състояща се от змея, звяра и лъжепророка.

В неговото време Съединените щати още не бяха започнали своята роля на лъжепророк, защото протестантите в Съединените щати не станаха дъщери на Рим до 1844 година, а основополагащото дело на Милър вече бе поставено върху картата от 1843 година, изработена през май 1842 година.

През 1989 г. последните шест стиха на единадесета глава на Даниил бяха разпечатани и вестителят за този период от време разпозна, че има три сили, чиито пророчески дейности преминават през стихове четиридесет до четиридесет и пети от единадесета глава. Южният цар в стих четиридесети е силата на змея, северният цар е папската сила, която в началото на стиха през 1798 г. беше получила смъртоносната си рана от силата на змея — Наполеонова Франция. В този стих папската сила започва делото по изцеляването на смъртоносната си рана. През 1989 г. северният цар отвръща на удара срещу драконовата сила на Съветския съюз, който тогава бе станал южният цар. Когато звярът на католицизма отвърна на удара срещу Съветския съюз, той дойде с прокси-армията на Съединените щати, лъжепророка от Откровение, шестнадесета глава. Драконовият южен цар, звярът — северен цар, и лъжепророкът на колесниците, конниците и корабите са всички представени в стих четиридесети, а пророческата линия завършва в стих четиридесет и пети, когато папската сила „идва към своя край, и не ще има кой да ѝ помогне“.

Армагедон, в Откровение шестнадесета глава, е символична географска област, обозначаваща бунта на човечеството, който предшества завръщането на Христос. Армагедон е символ; думата е съставена от две думи: „Har“, означаваща планина, и „Megiddo“, което е долината Езраел. Фактът, че Йоан е съчетал планина с Мегидо, при положение че Мегидо е долина, известява изучаващия пророчествата, че Армагедон е символ, който съдържа географска препратка, защото в долината Езраел няма планина.

Долината Езраел се намира между трите морета (Средиземно море, Галилейско море и Мъртво море) и Йерусалим. Тя е сравнително централно разположена в северен Израил, като тези три водни басейна и Йерусалим се намират около нея в различни посоки. Четиридесет и пети стих на единадесета глава на Даниил е мястото, където северният цар стига до своя край, без никой да му помогне, и стихът определя географския му край като между моретата и славната свята планина на Йерусалим. Четиридесети стих на единадесета глава на Даниил въвежда трите сили, които са предмет на изцелението на смъртоносната рана на папската власт и на нейния окончателен край.

Първата фраза на стиховете определя времето на края през 1798 г., когато папството получи своята смъртоносна рана, а четиридесет и пети стих посочва неговата постоянна смъртоносна рана. Пророческата история между първата и последната смърт на папската власт разкрива бунта на човечеството, когато то възстановява надмощието на папската власт, при което нейната смъртоносна рана е изцелена преди окончателната гибел на папската власт. Шестте стиха носят печата на истината, защото и началото, и краят са смъртта на папската власт, а средните стихове представляват бунта на човечеството, докато първата смъртоносна рана бива изцелена.

На Милър бе дадена светлина от небесни ангели относно връзката между езическия и папския Рим. Ключът за разбирането на Милър за пророческия модел, който той използваше във всички свои пророчески приложения, беше „ежедневната“ във Второ послание към солуняните. „Ежедневната“ в тази глава е езическият Рим, което установява видението, до което Уилям Милър достигна в разбирането си; защото именно Рим, разбойниците от твоя народ в четиринадесетия стих на единадесета глава, установява видението.

Вестителят, издигнат, за да разбере увеличаването на знанието през 1989 година, дойде до разбиране на тройната природа на Рим. Милър беше вестителят на първия и втория ангел и разбираше първото и второто проявление на Рим, за да утвърди видението, което представи на света. Вестителят на третия ангел дойде до разбиране и на трите проявления на Рим, за да утвърди видението, което му беше дадено да прогласи на света.

Първото проявление на Рим беше езическият Рим. От езическия Рим произлезе папският Рим, второто проявление. От първите две проявления произлезе съвременният Рим — тройният съюз на змея, звяра и лъжепророка.

В следващата статия ще продължим разглеждането на спора относно „всекидневната“ в адвентната история.