We are currently addressing the prophetic line of the controversies within Advent history that have taken place concerning the various symbols of Rome. We are currently addressing “the daily” in the book of Daniel. That controversy represents a rejection of the foundations of Adventism, the rejection of the authority of the Spirit of Prophecy, and the rejection of the messenger that was chosen by God. Rejecting the work of Miller also represents a rejection of the instruction that had been given to Miller by heavenly angels, who led Miller to his understanding of the message produced by the increase of knowledge when the book of Daniel was unsealed in 1798.
Понастоящем разглеждаме пророческата линия на споровете в адвентната история, възникнали относно различните символи на Рим. Понастоящем разглеждаме „ежедневната“ в книгата на Даниил. Този спор представлява отхвърляне на основите на адвентизма, отхвърляне на авторитета на Духа на пророчеството и отхвърляне на вестителя, избран от Бога. Отхвърлянето на делото на Милър също така представлява отхвърляне на наставлението, дадено на Милър от небесни ангели, които водеха Милър към неговото разбиране на вестта, породена от увеличаването на знанието, когато книгата на Даниил бе разпечатана през 1798 г.
Those that reject the truth identifying the power (pagan Rome) that restrained the papal power from being revealed in 2 Thessalonians, manifest that they do not love the truth, and for rejecting the love of truth, they receive a lie. The lie in turn brings strong delusion upon them. The lie is the cause, and the strong delusion they receive is the effect. The lack of love of the truth is their motivation. The lie represents the choice of a pluralistic acceptance of biblical doctrine, as opposed to those who believe in absolute truth. This is why Isaiah’s representation of Paul’s strong delusion is represented as delusions, not simply a delusion. The other class are those who do love the truth, accept the premise of absolute truth, and are identified by Isaiah as those who tremble at God’s Word.
Онези, които отхвърлят истината, която в 2 Солунци разпознава силата (езическия Рим), възпираща папската власт да бъде явена, показват, че не любят истината; и понеже отхвърлят любовта към истината, те приемат лъжа. А лъжата от своя страна им докарва силна заблуда. Лъжата е причината, а силната заблуда, която приемат, е следствието. Липсата на любов към истината е тяхната подбуда. Лъжата представлява избора на плуралистично приемане на библейското учение, за разлика от онези, които вярват в абсолютната истина. Ето защо представянето у Исая на Павловата силна заблуда е изразено като заблуди, а не просто като една заблуда. Другата група са онези, които любят истината, приемат предпоставката за абсолютна истина и са определени от Исая като хора, които треперят пред Божието слово.
Thus saith the Lord, The heaven is my throne, and the earth is my footstool: where is the house that ye build unto me? and where is the place of my rest? For all those things hath mine hand made, and all those things have been, saith the Lord: but to this man will I look, even to him that is poor and of a contrite spirit, and trembleth at my word. He that killeth an ox is as if he slew a man; he that sacrificeth a lamb, as if he cut off a dog’s neck; he that offereth an oblation, as if he offered swine’s blood; he that burneth incense, as if he blessed an idol. Yea, they have chosen their own ways, and their soul delighteth in their abominations. I also will choose their delusions, and will bring their fears upon them; because when I called, none did answer; when I spake, they did not hear: but they did evil before mine eyes, and chose that in which I delighted not. Hear the word of the Lord, ye that tremble at his word; Your brethren that hated you, that cast you out for my name’s sake, said, Let the Lord be glorified: but he shall appear to your joy, and they shall be ashamed. Isaiah 66:1–5.
Тъй казва Господ: Небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми; какъв е домът, който Ми съграждате? и кое е мястото на Моя покой? Защото всичко това Моята ръка е сътворила, и така е станало всичко това, казва Господ; но към този ще погледна: към бедния и съкрушения духом, и към онзи, който трепери пред словото Ми. Който коли вол, е като че убива човек; който жертва агне, като че отсича кучешка шия; който принася принос, като че принася свинска кръв; който кади с тамян, като че благославя идол. Да, те избраха своите собствени пътища, и душата им се наслаждава в техните мерзости. И Аз ще избера техните заблуди и ще докарам върху тях онова, от което се боят; защото, когато повиках, никой не отговори; когато говорих, те не послушаха; а вършиха зло пред очите Ми и избраха онова, в което не благоволих. Чуйте словото Господне, вие, които треперите пред Неговото слово; вашите братя, които ви мразеха, които ви отхвърляха заради Моето име, казваха: Нека се прослави Господ; но Той ще се яви за ваша радост, а те ще се посрамят. Исая 66:1–5.
Those who tremble at God’s Word are the outcasts of Israel, who in the last days are those who are represented as the ensign.
Онези, които треперят пред Божието слово, са изгнаниците на Израил, които в последните дни са представени като знаме.
And he shall set up an ensign for the nations, and shall assemble the outcasts of Israel, and gather together the dispersed of Judah from the four corners of the earth. Isaiah 11:12.
И ще издигне знаме за народите, и ще събере изгонените от Израил, и ще събере разпръснатите от Юда от четирите краища на земята. Исая 11:12.
God identifies that it is He who made the house that the class who are presenting corrupted offerings claim to have made. It is that house they trust in when they proclaim “the temple of the Lord are these.”
Бог заявява, че именно Той е построил дома, за който онези, които принасят покварени приноси, твърдят, че са построили те. Именно на този дом те уповават, когато провъзгласяват: „това е храмът Господен“.
Stand in the gate of the Lord’s house, and proclaim there this word, and say, Hear the word of the Lord, all ye of Judah, that enter in at these gates to worship the Lord. Thus saith the Lord of hosts, the God of Israel, Amend your ways and your doings, and I will cause you to dwell in this place. Trust ye not in lying words, saying, The temple of the Lord, The temple of the Lord, The temple of the Lord, are these. Jeremiah 7:2–4.
Застани при портата на дома Господен и прогласи там това слово, като кажеш: Чуйте словото Господне, всички вие от Юда, които влизате през тези порти, за да се поклоните на Господа. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви направя да обитавате на това място. Не се уповавайте на лъжливи думи, като казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това. Еремия 7:2–4.
Those who “trust” in lying words, are those who believe a lie. The house which the Lord built was raised upon the foundation which He also made. The class who refused to answer when God called, chose their own ways and delighted in abominations. They chose “ways,” and “abominations,” in the plural, when Jeremiah stated that there was only one way to walk within.
Онези, които „се уповават“ на лъжливи думи, са онези, които вярват на лъжа. Домът, който Господ изгради, бе въздигнат върху основата, която и Сам Той положи. Групата, която отказа да отговори, когато Бог призова, избра своите собствени пътища и намираше наслада в мерзости. Те избраха „пътища“ и „мерзости“ в множествено число, когато Йеремия заяви, че има само един път, по който да се ходи вътре в него.
Thus saith the Lord, Stand ye in the ways, and see, and ask for the old paths, where is the good way, and walk therein, and ye shall find rest for your souls. But they said, We will not walk therein. Also I set watchmen over you, saying, Hearken to the sound of the trumpet. But they said, We will not hearken. Therefore hear, ye nations, and know, O congregation, what is among them. Hear, O earth: behold, I will bring evil upon this people, even the fruit of their thoughts, because they have not hearkened unto my words, nor to my law, but rejected it. To what purpose cometh there to me incense from Sheba, and the sweet cane from a far country? your burnt offerings are not acceptable, nor your sacrifices sweet unto me. Jeremiah 6:16–20.
Тъй казва Господ: Застанете по пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Няма да ходим по него. Поставих още над вас стражи, които казваха: Внимавайте в звука на тръбата. Но те рекоха: Няма да внимаваме. Затова слушайте, народи, и знай, о, събрание, какво има между тях. Слушай, земьо: ето, Аз ще докарам зло върху този народ, плода на техните помисли, защото не послушаха Моите думи, нито закона Ми, а го отхвърлиха. За какво Ми е тамянът, който идва от Шева, и благовонната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми угодни, нито жертвите ви са приятни за Мен. Еремия 6:16–20.
In chapter fifteen, Jeremiah calls the evil congregation that would not hearken, though they had ears, the “assembly of mockers.” This congregation was given a “watchman” in both the history of the first and second angels’ messages, and again in the history of the third angel, but they refused to walk in the good way, which is the old paths. Instead, they walked in the “ways.” For this reason, Isaiah identifies that God will choose multiple delusions, for they chose a plurality of false paths instead of the absolute way of the old paths. As with Isaiah’s testimony the assembly of mockers’ worship is rejected by the Lord. Sister White directly associates Isaiah’s plurality of delusions with Paul’s strong delusion, and she places it in the context of the rejection of the foundational truths, the foundation which the Lord built and builds His house upon.
В петнадесета глава Йеремия нарича злото събрание, което не искаше да слуша, макар че имаше уши, „събрание на присмивателите“. На това събрание бе даден „страж“ както в историята на вестите на първия и втория ангел, така и отново в историята на третия ангел, но те отказаха да ходят в добрия път, който е старите пътеки. Вместо това те ходеха по „пътищата“. Поради тази причина Исая посочва, че Бог ще избере множество заблуди, защото те избраха множественост от лъжливи пътища вместо абсолютния път на старите пътеки. Както и в свидетелството на Исая, поклонението на събранието на присмивателите е отхвърлено от Господа. Сестра Уайт пряко свързва Исайевата множественост от заблуди с Павловата силна заблуда и я поставя в контекста на отхвърлянето на основополагащите истини — основата, върху която Господ е изградил и изгражда Своя дом.
“One who sees beneath the surface, who reads the hearts of all men, says of those who have had great light: ‘They are not afflicted and astonished because of their moral and spiritual condition.’ Yea, they have chosen their own ways, and their soul delighteth in their abominations. I also will choose their delusions, and will bring their fears upon them; because when I called, none did answer; when I spake, they did not hear: but they did evil before Mine eyes, and chose that in which I delighted not.’ ‘God shall send them strong delusion, that they should believe a lie,’ because they received not the love of the truth, that they might be saved,’ ‘but had pleasure in unrighteousness.’ Isaiah 66:3, 4; 2 Thessalonians 2:11, 10, 12.
„Онзи, Който вижда под повърхността, Който чете сърцата на всички човеци, казва за онези, които са имали голяма светлина: „Те не са наскърбени и ужасени поради своето нравствено и духовно състояние.“ Да, те избраха своите собствени пътища, и душата им намира наслада в мерзостите им. „И Аз ще избера тяхната заблуда и ще докарам върху тях това, от което се боят; защото, когато виках, никой не отговори; когато говорих, те не послушаха; но вършиха зло пред очите Ми и избраха онова, в което Аз не благоволих.“ „И затова Бог ще им прати силно заблуждение, за да повярват на лъжата“, понеже „не приеха любовта към истината, за да се спасят“, „а се наслаждаваха в неправдата.“ Исая 66:3, 4; 2 Солунци 2:11, 10, 12.
“The heavenly Teacher inquired: ‘What stronger delusion can beguile the mind than the pretense that you are building on the right foundation and that God accepts your works, when in reality you are working out many things according to worldly policy and are sinning against Jehovah? Oh, it is a great deception, a fascinating delusion, that takes possession of minds when men who have once known the truth, mistake the form of godliness for the spirit and power thereof; when they suppose that they are rich and increased with goods and in need of nothing, while in reality they are in need of everything.’
„Небесният Учител попита: „Каква по-силна заблуда може да измами ума от преструвката, че градиш върху правилната основа и че Бог приема делата ти, когато в действителност извършваш много неща според светска политика и съгрешаваш против Йехова? О, това е голяма измама, омайваща заблуда, която завладява умовете, когато човеци, които някога са познали истината, вземат формата на благочестие за нейния дух и сила; когато предполагат, че са богати, забогатели и нямат нужда от нищо, докато в действителност имат нужда от всичко.“
“God has not changed toward His faithful servants who are keeping their garments spotless. But many are crying, ‘Peace and safety,’ while sudden destruction is coming upon them. Unless there is thorough repentance, unless men humble their hearts by confession and receive the truth as it is in Jesus, they will never enter heaven. When purification shall take place in our ranks, we shall no longer rest at ease, boasting of being rich and increased with goods, in need of nothing.
„Бог не се е променил спрямо Своите верни служители, които пазят дрехите си неопетнени. Но мнозина викат: „Мир и безопасност“, докато внезапна погибел идва върху тях. Ако не настъпи цялостно покаяние, ако хората не смирят сърцата си чрез изповед и не приемат истината такава, каквато е в Исус, те никога няма да влязат в небето. Когато в нашите редици се извърши очистване, ние вече няма да почиваме безгрижно, хвалейки се, че сме богати и сме се обогатили, и нямаме нужда от нищо.“
“Who can truthfully say: ‘Our gold is tried in the fire; our garments are unspotted by the world’? I saw our Instructor pointing to the garments of so-called righteousness. Stripping them off, He laid bare the defilement beneath. Then He said to me: ‘Can you not see how they have pretentiously covered up their defilement and rottenness of character? ‘How is the faithful city become an harlot!’ My Father’s house is made a house of merchandise, a place whence the divine presence and glory have departed! For this cause there is weakness, and strength is lacking.’” Testimonies, volume 8, 249, 250.
„Кой може истинно да каже: „Нашето злато е изпитано в огън; нашите дрехи са неопетнени от света“? Видях как нашият Наставник посочваше дрехите на тъй наречената праведност. Като ги свали, Той откри осквернението отдолу. Тогава ми каза: „Не можеш ли да видиш как те престорено са прикрили своето осквернение и гнилостта на характера? „Как е станал верният град блудница!“ Домът на Моя Отец е направен дом на търговия, място, откъдето Божественото присъствие и славата са се оттеглили! Поради това има слабост и липсва сила.““ Свидетелства, том 8, 249, 250.
In the passage, Jeremiah’s assembly of mockers is identified as Laodiceans, who are foolish virgins.
В този пасаж събранието на присмехулниците у Йеремия е отъждествено с лаодикийците, които са неразумните девици.
“The state of the Church represented by the foolish virgins, is also spoken of as the Laodicean state.” Review and Herald, August 19, 1890.
„Състоянието на Църквата, представено от неразумните девици, е назовано също и Лаодикийско състояние.“ Review and Herald, August 19, 1890.
The foolish virgins manifest their lack of oil at the arrival of the Midnight Cry, when they receive a delusion that aligns with their own previous choice of which way to take, while rejecting Jeremiah’s old paths. The old paths are where rest and refreshing are to be found, and the rest and refreshing is the latter rain.
Неразумните девици проявяват липсата си на елей при настъпването на Среднощния вик, когато приемат заблуда, съответстваща на собствения им предишен избор кой път да поемат, като същевременно отхвърлят старите пътеки на Йеремия. Старите пътеки са мястото, където се намират покой и освежаване, а покоят и освежаването са късният дъжд.
“I was pointed down to the time when the third angel’s message was closing. The power of God had rested upon His people; they had accomplished their work and were prepared for the trying hour before them. They had received the latter rain, or refreshing from the presence of the Lord, and the living testimony had been revived. The last great warning had sounded everywhere, and it had stirred up and enraged the inhabitants of the earth who would not receive the message.” Early Writings, 279.
„Бях насочена към времето, когато вестта на третия ангел приключваше. Силата на Бога бе почивала върху Неговия народ; те бяха изпълнили делото си и бяха приготвени за изпитния час пред тях. Бяха приели късния дъжд, или освежаването от присъствието на Господа, и живото свидетелство бе възстановено. Последното велико предупреждение бе прозвучало навсякъде и бе раздвижило и разярило жителите на земята, които не искаха да приемат вестта.“ Ранни писания, 279.
It is during the outpouring of the Holy Spirit that the strong delusion is poured out upon the foolish Laodicean virgins who do not love the truth, and therefore chose a lie to believe instead of the truth. The rejection of the truth is equated with rejecting the law, for God’s law is embodied in His prophetic rules.
Именно по време на изливането на Светия Дух силното заблуждение се излива върху неразумните лаодикийски девици, които не обичат истината и затова са избрали да повярват на лъжата вместо на истината. Отхвърлянето на истината се приравнява на отхвърляне на закона, защото Божият закон е въплътен в Неговите пророчески правила.
“Revelation is not the creation or invention of something new, but the manifestation of what was, until revealed, unknown to human beings. The great and eternal truths contained in the gospel are revealed through diligent searching and humbling of ourselves before God. The divine Teacher leads the mind of the humble seeker for truth; and by the Holy Spirit’s guidance, the truths of the Word are made known to him. And there can be no more certain and efficient way of knowledge than in being thus guided. The promise of the Saviour was, ‘When he, the Spirit of truth, is come, he will guide you into all truth.’ It is through the impartation of the Holy Spirit that we are made to understand the Word of God.
„Откровението не е създаване или измисляне на нещо ново, а проявяване на онова, което, докато не бъде открито, е било неизвестно на човешките същества. Великите и вечни истини, съдържащи се в Евангелието, се разкриват чрез усърдно изследване и чрез смиряване на самите нас пред Бога. Божественият Учител води ума на смирения търсач на истината; и чрез ръководството на Светия Дух истините на Словото му се правят известни. И не може да има по-сигурен и по-действен път към познанието от това да бъдем така направлявани. Обещанието на Спасителя беше: „А когато дойде Той, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина.“ Именно чрез предаването на Светия Дух ние биваме доведени до разбиране на Божието Слово.
“The psalmist writes, ‘Wherewithal shall a young man cleanse his way? by taking heed thereto according to thy word. With my whole heart have I sought thee: O let me not wander from thy commandments. . . . Open thou mine eyes, that I may behold wondrous things out of thy law.’
„Псалмистът пише: „Как ще очисти младежът пътя си? Като внимава според Твоето слово. С цялото си сърце Те потърсих; не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.... Отвори очите ми, за да съзерцавам чудните неща от Твоя закон.“
“We are admonished to seek for the truth as for hid treasure. The Lord opens the understanding of the true seeker after truth; and the Holy Spirit enables him to grasp the truths of revelation. This is what the psalmist means when he asks that his eyes may be opened to behold wondrous things out of the law. When the soul pants after the excellencies of Jesus Christ, the mind is enabled to grasp the glories of the better world. Only by the aid of the divine Teacher can we understand the truths of the Word of God. In Christ’s school we learn to be meek and lowly because there is given to us an understanding of the mysteries of godliness.” Sabbath School Worker, December 1, 1909.
„Наставлявани сме да търсим истината като скрито съкровище. Господ отваря разума на истинския търсач на истината; и Светият Дух го прави способен да обхване истините на откровението. Това има предвид псалмистът, когато моли очите му да бъдат отворени, за да види чудните неща от закона. Когато душата жадува за превъзходствата на Исус Христос, умът бива направен способен да обхване славите на по-добрия свят. Само с помощта на Божествения Учител можем да разберем истините на Божието Слово. В Христовото училище се учим да бъдем кротки и смирени, защото ни се дава разбиране за тайнствата на благочестието.“ Sabbath School Worker, 1 декември 1909 г.
To reject the message or the methodology of the latter rain is to reject the law of God. When Jeremiah stated that “they have not hearkened unto my words, nor to my law, but rejected it,” he is agreeing with Hosea.
Да се отхвърли вестта или методологията на късния дъжд, означава да се отхвърли Божият закон. Когато Еремия заявява, че „не послушаха думите Ми, нито закона Ми, а го отхвърлиха“, той е в съгласие с Осия.
My people are destroyed for lack of knowledge: because thou hast rejected knowledge, I will also reject thee, that thou shalt be no priest to me: seeing thou hast forgotten the law of thy God, I will also forget thy children. Hosea 4:6.
Народът Ми загива поради липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля, за да не бъдеш свещеник пред Мене; тъй като си забравил закона на своя Бог, и Аз ще забравя твоите чеда. Осия 4:6.
The knowledge the foolish reject is the increase of knowledge, identified by Daniel as occurring at the time of the end. At the time of the end in 1798, and then again at the time of the end in 1989, there was an increase of knowledge that was formalized by the messenger which God chose to employ as He erected the foundation for each of those two parallel generations. Those foundational truths were organized by certain biblical rules which were revealed to the chosen messengers of their respective histories, and those foundational truths are Jeremiah’s old paths, and they are the truths which ultimately represent the oil of the midnight and the loud cry messages. The latter rain, produces the Midnight Cry message in the history of the sealing of the one hundred and forty-four thousand, and thereafter produces the loud cry message in the history of the gathering of God’s other flock that is still in Babylon. The latter rain is both a message and the methodology that produces the message. Daniel’s increase of knowledge initiates a three-step testing process.
Знанието, което неразумните отхвърлят, е увеличаването на знанието, посочено от Даниил като настъпващо във времето на края. Във времето на края през 1798 г., а после отново във времето на края през 1989 г., настъпи увеличаване на знанието, което бе формализирано чрез вестителя, когото Бог избра да употреби, когато полагаше основата за всяко от тези две успоредни поколения. Тези основополагащи истини бяха подредени според определени библейски правила, които бяха разкрити на избраните вестители на съответните им истории; и тези основополагащи истини са древните пътеки на Еремия, и те са истините, които в крайна сметка представляват маслото на вестите за среднощния вик и за силния вик. Късният дъжд поражда вестта на Среднощния вик в историята на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, а след това поражда вестта на силния вик в историята на събирането на другото Божие стадо, което все още е във Вавилон. Късният дъжд е едновременно вест и методологията, която поражда вестта. Увеличаването на знанието у Даниил поставя началото на процес на изпитване в три стъпки.
And he said, Go thy way, Daniel: for the words are closed up and sealed till the time of the end. Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. Daniel 12:9, 10.
И той каза: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края. Мнозина ще се очистят, ще се избелят и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере, но разумните ще разберат. Данаил 12:9, 10.
Daniel’s wicked are Matthew’s foolish virgins who choose to retain their Laodicean condition. Their condition is manifested in the third step of Daniel’s three tests, when both the wise and wicked are tried. The final test is where judgment is executed, and both classes manifest whether they have the oil.
Нечестивите в Даниил са неразумните девици в Матей, които избират да запазят своето лаодикийско състояние. Тяхното състояние се проявява в третата стъпка от трите изпитания на Даниил, когато и мъдрите, и нечестивите биват изпитвани. Последното изпитание е мястото, където се извършва съдът и и двата класа проявяват дали имат маслото.
“Again these parables teach that there is to be no probation after the judgment. When the work of the gospel is completed, there immediately follows the separation between the good and the evil, and the destiny of each class is forever fixed.” Christ’s Object Lessons, 123.
„Отново тези притчи учат, че след съда няма да има никакво време на изпитание. Когато делото на евангелието бъде завършено, незабавно следва отделянето между доброто и злото и участта на всяка група завинаги се определя.“ Притчи Христови, 123.
The manifestation of character at the third test identifies the worshippers as either a foolish Laodicean or a wise Philadelphian. The final test is accomplished in conjunction with the latter rain message, which has been brought to light by the methodology of the latter rain. To reject the methodology of the latter rain places a soul in the position where they cannot understand the message of the latter rain. The message and methodology are identified by Isaiah as the final test.
Проявлението на характера при третото изпитание определя поклонниците или като неразумен Лаодикиец, или като мъдър Филаделфиец. Последното изпитание се извършва във връзка с вестта на късния дъжд, която е била изведена наяве чрез методологията на късния дъжд. Да се отхвърли методологията на късния дъжд означава да се постави една душа в положение, в което тя не може да разбере вестта на късния дъжд. Вестта и методологията са определени от Исая като последното изпитание.
Whom shall he teach knowledge? and whom shall he make to understand doctrine? them that are weaned from the milk, and drawn from the breasts. For precept must be upon precept, precept upon precept; line upon line, line upon line; here a little, and there a little: For with stammering lips and another tongue will he speak to this people. To whom he said, This is the rest wherewith ye may cause the weary to rest; and this is the refreshing: yet they would not hear. But the word of the Lord was unto them precept upon precept, precept upon precept; line upon line, line upon line; here a little, and there a little; that they might go, and fall backward, and be broken, and snared, and taken. Wherefore hear the word of the Lord, ye scornful men, that rule this people which is in Jerusalem. Because ye have said, We have made a covenant with death, and with hell are we at agreement; when the overflowing scourge shall pass through, it shall not come unto us: for we have made lies our refuge, and under falsehood have we hid ourselves: Therefore thus saith the Lord God, Behold, I lay in Zion for a foundation a stone, a tried stone, a precious corner stone, a sure foundation: he that believeth shall not make haste. Judgment also will I lay to the line, and righteousness to the plummet: and the hail shall sweep away the refuge of lies, and the waters shall overflow the hiding place. And your covenant with death shall be disannulled, and your agreement with hell shall not stand; when the overflowing scourge shall pass through, then ye shall be trodden down by it. Isaiah 28:9–18.
Кого ще научи на знание? и кого ще направи да разбере учение? Отбитите от млякото и отдръпнатите от гърдите. Защото правило след правило, правило след правило; ред след ред, ред след ред; тук малко и там малко. Понеже с заекващи устни и с друг език ще говори на този народ. На които каза: Това е покоят, с който можете да дадете покой на уморения; и това е освежаването; но те не искаха да слушат. Но словото Господне беше за тях правило след правило, правило след правило; ред след ред, ред след ред; тук малко и там малко; за да идат и да паднат назад, и да бъдат строшени, и уловени в примка, и хванати. Затова чуйте словото Господне, вие, присмехулници, които управлявате този народ, който е в Ерусалим. Понеже казахте: Направихме завет със смъртта и със шеол се споразумяхме; когато премине прииждащият бич, няма да дойде върху нас; защото направихме лъжата свое убежище и под измамата се скрихме. Затова така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион за основа камък, изпитан камък, скъпоценен крайъгълен камък, сигурна основа; който вярва, няма да бърза. Съд също ще положа за мерило и правда за отвес; и градушката ще помете убежището на лъжата, и водите ще залеят скривалището. И вашият завет със смъртта ще бъде унищожен, и вашето споразумение с шеол няма да устои; когато премине прииждащият бич, тогава ще бъдете стъпкани от него. Исая 28:9–18.
The “overflowing scourge” of Bible prophecy is the progressive Sunday law crisis which begins at the soon-coming Sunday law in the United States. Those foolish, wicked Laodiceans who do not possess the “love of the truth,” and therefore reject the increase of knowledge, believe the “overflowing scourge” will “not come” upon them, for among other things, they chose to accept a false definition of a symbol of Rome in Bible prophecy. In doing so, they produced a false prophetic model based upon their own prophetic foundation. Their foundation is built upon sand, which represents a multitude of tiny crushed rocks. The foundation of the wise is built upon the singular Rock.
„Преливащият бич“ в библейското пророчество е прогресиращата криза на неделния закон, която започва с предстоящия скоро неделен закон в Съединените щати. Онези безумни, нечестиви лаодикийци, които не притежават „любовта към истината“ и следователно отхвърлят увеличаването на знанието, вярват, че „преливащият бич“ „няма да дойде“ върху тях, защото, наред с другото, са избрали да приемат лъжливо определение на един символ на Рим в библейското пророчество. Като постъпват така, те създадоха лъжлив пророчески модел, основан върху собствената им пророческа основа. Тяхната основа е построена върху пясък, който представлява множество ситно стрити камъни. Основата на мъдрите е построена върху единствената Канара.
According to the grace of God which is given unto me, as a wise masterbuilder, I have laid the foundation, and another buildeth thereon. But let every man take heed how he buildeth thereupon. For other foundation can no man lay than that is laid, which is Jesus Christ. Now if any man build upon this foundation gold, silver, precious stones, wood, hay, stubble; Every man’s work shall be made manifest: for the day shall declare it, because it shall be revealed by fire; and the fire shall try every man’s work of what sort it is. 1 Corinthians 3:10–13.
Според Божията благодат, която ми е дадена, аз, като мъдър строител-майстор, положих основата, а друг гради върху нея. Но всеки нека внимава как гради върху нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради върху тази основа със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама, делото на всекиго ще стане явно; защото Денят ще го открие, понеже в огън се открива; и самият огън ще изпита делото на всекиго какво е. 1 Коринтяни 3:10–13.
The false foundations are contrasted with the true foundation, which is Christ Jesus—the Rock. The true or false foundation is revealed in the final of Daniel’s three tests. It is “revealed by fire”—the fire of the Messenger of the Covenant, who will suddenly come to His temple. Then a class is manifested who have made a covenant with death, and a class is manifested who have made a covenant of life.
Лъжливите основи са противопоставени на истинската основа, която е Христос Исус — Канарата. Истинската или лъжливата основа се разкрива в последното от трите изпитания на Данаил. Тя се „разкрива чрез огън“ — огъня на Вестителя на Завета, Който внезапно ще дойде в Своя храм. Тогава се явява една група, която е сключила завет със смъртта, и се явява една група, която е сключила завет на живот.
Behold, I will send my messenger, and he shall prepare the way before me: and the Lord, whom ye seek, shall suddenly come to his temple, even the messenger of the covenant, whom ye delight in: behold, he shall come, saith the Lord of hosts. But who may abide the day of his coming? and who shall stand when he appeareth? for he is like a refiner’s fire, and like fullers’ soap: And he shall sit as a refiner and purifier of silver: and he shall purify the sons of Levi, and purge them as gold and silver, that they may offer unto the Lord an offering in righteousness. Then shall the offering of Judah and Jerusalem be pleasant unto the Lord, as in the days of old, and as in former years. And I will come near to you to judgment; and I will be a swift witness against the sorcerers, and against the adulterers, and against false swearers, and against those that oppress the hireling in his wages, the widow, and the fatherless, and that turn aside the stranger from his right, and fear not me, saith the Lord of hosts. Malachi 3:1–5.
Ето, Аз изпращам вестителя Си, и той ще приготви пътя пред Мен; и Господ, Когото търсите, внезапно ще дойде в храма Си, именно Вестителят на завета, в Когото намирате благоволение; ето, Той ще дойде, казва Господ на Силите. Но кой може да издържи деня на идването Му? И кой ще устои, когато се яви? Защото Той е като огън на пречиствач и като сапун на тепавичарите; и ще седне като пречиствач и очистител на сребро; и ще очисти Левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро, за да принасят на Господа принос в правда. Тогава приносът на Юда и Йерусалим ще бъде угоден на Господа, както в древните дни и както в предишните години. И ще се приближа към вас за съд; и ще бъда бърз свидетел против чародейците, и против прелюбодейците, и против лъжеклетниците, и против онези, които угнетяват наемника в надницата му, вдовицата и сирачето, и които лишават чужденеца от правото му, и не се боят от Мен, казва Господ на Силите. Малахия 3:1–5.
The Messenger of the Covenant comes near in judgment when the testing process of Daniel reaches the third test, and the wise and wicked are tried. The three-step testing process of Daniel begins at the time of the end, when the book of Daniel is unsealed and knowledge is increased. The increase of knowledge is brought into clarity through the work of the chosen messenger who sounds a trumpet. That messenger is addressed by Malachi as the “messenger” that “prepares the way” before the arrival of the Messenger of the Covenant who reveals by fire who has entered into covenant with Him, or who chose to make a covenant with death. In Millerite history Christ came suddenly to His temple on October 22, 1844, a waymark which prefigures the soon-coming Sunday law.
Вестителят на завета пристъпва в съд, когато процесът на изпитване в Даниил достига третото изпитание и мъдрите и нечестивите биват изпитани. Тристепенният процес на изпитване в Даниил започва във времето на края, когато книгата на Даниил е разпечатана и знанието се умножава. Умножаването на знанието се изяснява чрез делото на избрания вестител, който надига тръба. Към този вестител Малахия се обръща като към „вестителя“, който „приготвя пътя“ преди идването на Вестителя на завета, Който чрез огън разкрива кой е влязъл в завет с Него или кой е избрал да сключи завет със смъртта. В милеритската история Христос внезапно дойде в Своя храм на 22 октомври 1844 г., белег на пътя, който предобразява близко предстоящия неделен закон.
“The coming of Christ as our high priest to the most holy place, for the cleansing of the sanctuary, brought to view in Daniel 8:14; the coming of the Son of man to the Ancient of Days, as presented in Daniel 7:13; and the coming of the Lord to His temple, foretold by Malachi, are descriptions of the same event; and this is also represented by the coming of the bridegroom to the marriage, described by Christ in the parable of the ten virgins, of Matthew 25.” The Great Controversy, 426.
„Идването на Христос като наш Първосвещеник в Пресвятото място за очистването на светилището, представено в Даниил 8:14; идването на Човешкия Син при Стария по дни, както е представено в Даниил 7:13; и идването на Господа в Неговия храм, предсказано от Малахия, са описания на едно и също събитие; и това също е представено чрез идването на младоженеца на сватбата, описано от Христос в притчата за десетте девици в Матей 25.“ Великата борба, 426.
The final of Daniel’s three tests occurs at the soon-coming Sunday law, when the Messenger of the Covenant arrives to reveal by fire who has made a covenant with life or death which is placed in the context of the Levites. When Malachi describes Matthew’s wise and foolish virgins, who are John’s Laodicean's and Philadelphian's, and Daniel’s wise and wicked, both groups are tested by fire, and they then manifest who is, or who is not, a Levite.
Последният от трите изпита на Даниил настъпва при скоро идващия неделен закон, когато Пратеникът на Завета идва, за да разкрие чрез огън кой е сключил завет с живот или със смърт, което е поставено в контекста на левитите. Когато Малахия описва мъдрите и неразумните девици на Матей, които са лаодикийците и филаделфийците на Йоан, и мъдрите и нечестивите на Даниил, и двете групи биват изпитани чрез огън и тогава проявяват кой е, или кой не е, левит.
The Levites are the symbol of those who stood faithfully in the two rebellions of the golden calves. The first rebellion being that of Aaron, and the second being the rebellion of Jeroboam. In both illustrations the Levites represented the faithful, and both illustrations provide two witnesses of the faithfulness of a group represented by the Levites at the soon coming Sunday law. Aaron made a golden calf. Gold is the symbol of Babylon, and a calf is an image of a beast. He then ordained a feast and the foolish people danced naked around the calf. All their rebellion was premised and motivated in their rejection of Moses, the chosen messenger.
Левитите са символ на онези, които останаха верни в двете въстания на златните телци. Първото въстание е това на Аарон, а второто — въстанието на Йеровоам. И в двата примера левитите представляваха верните, и двата примера дават двама свидетели за верността на една група, представена от левитите, при скоро идващия неделен закон. Аарон направи златен телец. Златото е символ на Вавилон, а телецът е образ на звяр. След това той установи празник и безумният народ танцуваше гол около телеца. Целият им бунт беше основан и подбуден от отхвърлянето им на Мойсей, избрания вестител.
And Moses said unto Aaron, What did this people unto thee, that thou hast brought so great a sin upon them? And Aaron said, Let not the anger of my lord wax hot: thou knowest the people, that they are set on mischief. For they said unto me, Make us gods, which shall go before us: for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we wot not what is become of him. And I said unto them, Whosoever hath any gold, let them break it off. So they gave it me: then I cast it into the fire, and there came out this calf. And when Moses saw that the people were naked; (for Aaron had made them naked unto their shame among their enemies:) Then Moses stood in the gate of the camp, and said, Who is on the Lord’s side? let him come unto me. And all the sons of Levi gathered themselves together unto him. And he said unto them, Thus saith the Lord God of Israel, Put every man his sword by his side, and go in and out from gate to gate throughout the camp, and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbour. And the children of Levi did according to the word of Moses: and there fell of the people that day about three thousand men. Exodus 32:21–28.
И Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, та си навел върху него толкова голям грях? А Аарон каза: Да не пламва гневът на господаря ми; ти познаваш народа, че е предаден на зло. Защото ми казаха: Направи ни богове, които да вървят пред нас; понеже за този Моисей, човека, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво е станало с него. И аз им казах: Който има злато, нека го свали. И те ми го дадоха; тогава го хвърлих в огъня, и излезе това теле. А когато Моисей видя, че народът беше разюздан; (защото Аарон ги беше оставил да се разюздаят за срам между враговете им;) тогава Моисей застана при портата на стана и каза: Който е на страната на Господа, нека дойде при мене. И всички левиеви синове се събраха при него. И той им каза: Така казва Господ, Израилевият Бог: Нека всеки препаше меча си отстрани и минете напред-назад от порта до порта през целия стан, и нека всеки убие брата си, и всеки приятеля си, и всеки ближния си. И левиевите синове сториха според думата на Моисея; и от народа паднаха в онзи ден около три хиляди мъже. Изход 32:21–28.
Those who danced were Laodiceans who manifested the “shame of their nakedness,” which is the warning of the sixth plague, a warning of the necessity to correctly understand the threefold makeup of modern Rome as the dragon, the beast and the false prophet. That warning sharply contradicts Uriah Smith’s private interpretation that destroyed the truths associated with the six plague and Armageddon.
Онези, които танцуваха, бяха лаодикийци, които проявиха „срама на своята голота“, което е предупреждението на шестата язва — предупреждение за необходимостта правилно да се разбира тройният състав на съвременния Рим като змея, звяра и лъжепророка. Това предупреждение рязко противоречи на личното тълкувание на Урия Смит, което разруши истините, свързани с шестата язва и Армагедон.
Those who manifested their Laodicean condition had rejected the authority of the chosen messenger and manifested the same confused understanding as those who choose to identify the satanic symbol of “the daily” as the godly symbol of Christ’s sanctuary ministry. They attributed their deliverance to a symbolic god, but the god they chose to worship was a symbol of the god of Egypt, and Egypt is a symbol of the dragon. As with Laodicean Adventism they rejected the truth that “the daily” is a symbol of pagan Rome, the dragon, and identified the satanic symbol as a symbol of Christ.
Онези, които проявиха своето лаодикийско състояние, бяха отхвърлили авторитета на избрания вестител и проявиха същото объркано разбиране като онези, които избират да отъждествяват сатанинския символ на „ежедневната“ с благочестивия символ на Христовото служение в светилището. Те приписваха своето избавление на един символичен бог, но богът, когото избраха да почитат, беше символ на египетския бог, а Египет е символ на змея. Както при лаодикийския адвентизъм, те отхвърлиха истината, че „ежедневната“ е символ на езическия Рим, змея, и отъждествиха сатанинския символ като символ на Христос.
Son of man, set thy face against Pharaoh king of Egypt, and prophesy against him, and against all Egypt: Speak, and say, Thus saith the Lord God; Behold, I am against thee, Pharaoh king of Egypt, the great dragon that lieth in the midst of his rivers, which hath said, My river is mine own, and I have made it for myself. Ezekiel 29:2, 3.
Сине човешки, обърни лицето си против фараона, египетския цар, и пророкувай против него и против целия Египет. Говори и кажи: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против теб, фараоне, египетски царю, големи змее, който лежиш сред реките си, който си казал: Моя е реката ми, и аз сам си я направих. Езекиил 29:2, 3.
Aaron’s rebels believed the lie that a symbol of the dragon, represented by the golden calf was the god that had delivered them from the bondage of Egypt. Laodicean Adventism believes the lie that a symbol of pagan Rome (the dragon), represented by “the daily,” is a symbol of Christ whose work is to deliver men from the bondage of sin in His ministry in the heavenly sanctuary. They also rejected the chosen messenger, as did Laodicean Adventism in the controversy over the symbolism of “the daily.”
Бунтовниците на Аарон повярваха на лъжата, че един символ на змея, представен от златното теле, е богът, който ги беше избавил от робството на Египет. Лаодикийският адвентизъм вярва на лъжата, че един символ на езическия Рим (змея), представен от „ежедневната“, е символ на Христос, чието дело е да избавя човеците от робството на греха чрез Своето служение в небесното светилище. Те също така отхвърлиха избрания вестител, както направи и лаодикийският адвентизъм в спора относно символиката на „ежедневната“.
In the first generation (1844 to 1888) of Laodicean Adventism, they rejected Miller’s work in identifying the seven times. In the second generation (1888 to 1919) they began the process of rejecting the truth of “the daily.” In their third generation (1919 to 1957) they had reverted to the understanding of apostate Protestantism that the robbers of thy people is Antiochus Epiphanes. On September 11, 2001 they rejected the role of Islam in Bible prophecy when the third woe arrived on that date. Each of those four truths were upheld by Miller and are represented upon Habakkuk’s two tables, and each are foundational truths attributed to the work of Miller, who Sister White calls the “chosen one.”
В първото поколение (1844 до 1888) на Лаодикийския адвентизъм те отхвърлиха делото на Милър в определянето на седемте времена. Във второто поколение (1888 до 1919) те започнаха процеса на отхвърляне на истината за „ежедневната“. В третото си поколение (1919 до 1957) те се бяха върнали към разбирането на отстъпническия протестантизъм, че разбойниците от твоя народ е Антиох Епифан. На 11 септември 2001 г. те отхвърлиха ролята на исляма в библейското пророчество, когато на тази дата дойде третото горко. Всяка от тези четири истини беше поддържана от Милър и е представена върху двете таблици на Авакум, и всяка е основополагаща истина, приписвана на делото на Милър, когото сестра Уайт нарича „избраникът“.
Jeroboam’s rebellion began at the beginning of the northern kingdom which consisted of the ten tribes who made Jeroboam their first king. Jeroboam made two golden calves and placed one in Bethel, meaning house of God, and the other at Dan, meaning judgment. Together Bethel and Dan represent the combination of church (Bethel) and state (Dan.) And as with Aaron’s rebellion the calves were made of gold, a symbol of Babylon, and both were an image of a beast. As with Aaron, Jeroboam ordained an annual feast and identified the calves as the god’s that delivered God’s people out of Egypt.
Бунтът на Йеровоам започна с началото на северното царство, което се състоеше от десетте племена, направили Йеровоам свой първи цар. Йеровоам направи два златни телци и постави единия във Ветил, което означава дом Божий, а другия в Дан, което означава съд. Заедно Ветил и Дан представляват съчетанието на църква (Ветил) и държава (Дан). И както при бунта на Аарон, телците бяха направени от злато, символ на Вавилон, и и двата бяха образ на звяр. Както и при Аарон, Йеровоам установи ежегоден празник и определи телците като боговете, които избавиха Божия народ от Египет.
And Jeroboam said in his heart, Now shall the kingdom return to the house of David: If this people go up to do sacrifice in the house of the Lord at Jerusalem, then shall the heart of this people turn again unto their lord, even unto Rehoboam king of Judah, and they shall kill me, and go again to Rehoboam king of Judah. Whereupon the king took counsel, and made two calves of gold, and said unto them, It is too much for you to go up to Jerusalem: behold thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt. And he set the one in Bethel, and the other put he in Dan. And this thing became a sin: for the people went to worship before the one, even unto Dan. And he made an house of high places, and made priests of the lowest of the people, which were not of the sons of Levi. And Jeroboam ordained a feast in the eighth month, on the fifteenth day of the month, like unto the feast that is in Judah, and he offered upon the altar. So did he in Bethel, sacrificing unto the calves that he had made: and he placed in Bethel the priests of the high places which he had made. So he offered upon the altar which he had made in Bethel the fifteenth day of the eighth month, even in the month which he had devised of his own heart; and ordained a feast unto the children of Israel: and he offered upon the altar, and burnt incense. 1 Kings 12:26–33.
И Еровоам рече в сърцето си: Сега царството ще се върне на Давидовия дом. Ако този народ отива да принася жертви в дома Господен в Йерусалим, тогава сърцето на този народ пак ще се обърне към господаря им, към Ровоама, царя на Юда; и те ще ме убият и ще се върнат при Ровоама, царя на Юда. Затова царят се посъветва, направи две златни телета и им каза: Тежко ви е да възлизате в Йерусалим; ето твоите богове, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. И постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан. И това стана грях; защото народът отиваше да се покланя пред едното чак до Дан. И направи дом на високите места и постави свещеници измежду най-ниските люде, които не бяха от Левиевите синове. И Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който беше в Юда; и принасяше върху олтара. Така направи той във Ветил, като жертваше на телетата, които беше направил; и постави във Ветил свещениците на високите места, които беше направил. И принасяше върху олтара, който беше направил във Ветил, на петнадесетия ден от осмия месец, именно в месеца, който беше измислил в собственото си сърце; и установи празник за израилевите синове; и принасяше върху олтара, и кадеше. 3 Царе 12:26–33.
Jeroboam “devised in his own heart,” which represents the work of Uriah Smith in introducing a “private interpretation” in which to build his prophetic model. Jeroboam followed the pattern of Aaron and thereby misrepresented a god of Egypt as the true God. The god that both Aaron and Jeroboam produced was based upon a misapplication of a symbol of Rome’s twofold nature as a symbol of statecraft and churchcraft. Aaron and Jeroboam were both identifying an image of the dragon power, with the symbolism of an image of a beast. Thus, both those sacred histories of rebellion represent the great test of the people of God, by which their eternal destiny will be decided. That test according to inspiration is the test of the formation of the image of the beast.
Йеровоам „измисли в собственото си сърце“, което представлява делото на Урия Смит при въвеждането на „частно тълкуване“, върху което да изгради своя пророчески модел. Йеровоам последва образеца на Аарон и по този начин представи погрешно един бог на Египет като истинския Бог. Богът, който и Аарон, и Йеровоам създадоха, се основаваше върху погрешно приложение на символа на двойнственото естество на Рим като символ на държавничество и църковничество. И Аарон, и Йеровоам отъждествяваха образ на драконовата сила със символиката на образ на звяр. Следователно и двете тези свещени истории на бунт представят великото изпитание на Божия народ, чрез което ще бъде решена вечната му участ. Според вдъхновението това изпитание е изпитанието, свързано с образуването на образа на звяра.
The first controversy over the symbol of Rome as the robbers of thy people, which made its way on to the 1843 pioneer chart argued that Antiochus Epiphanes was the robber, in place of the fact that the robbers are Rome. The first controversy represented the last controversy over the robbers of thy people being Rome, where it is now argued that the United States is the robbers, and not Rome. However, Antiochus is a symbol of the United States in verses ten through fifteen of Daniel eleven, so the beginning lie and the ending lie about who is represented is identical.
Първото противоречие относно символа за Рим като разбойниците на твоя народ, което намери място върху пионерската схема от 1843 година, поддържаше, че Антиох Епифан е разбойникът, вместо факта, че разбойниците са Рим. Първото противоречие представляваше последното противоречие относно това, че разбойниците на твоя народ са Рим, където сега се твърди, че Съединените щати са разбойниците, а не Рим. Обаче Антиох е символ на Съединените щати в стихове десети до петнадесети на Даниил единадесета глава, така че началната лъжа и крайната лъжа относно това кой е представен са еднакви.
The darkness and confusion over what Antiochus represented in the last days, produces a confusion over the image of the beast, as did the rebellion of Aaron and Jeroboam. The confusion over the image of the beast is occurring at the very time when the great test for the people of God is the formation of the image of the beast.
Тъмнината и объркването относно това какво представляваше Антиох в последните дни пораждат объркване относно образа на звяра, както стана и при бунта на Аарон и Еровоам. Объркването относно образа на звяра настъпва именно във времето, когато великото изпитание за Божия народ е формирането на образа на звяра.
“The Lord has shown me clearly that the image of the beast will be formed before probation closes; for it is to be the great test for the people of God, by which their eternal destiny will be decided. Your position is such a jumble of inconsistencies that but few will be deceived.
„Господ ми е показал ясно, че образът на звяра ще бъде издигнат преди да приключи времето на благодатта; защото той трябва да бъде голямото изпитание за Божия народ, чрез което ще се реши вечната му съдба. Вашето становище е такава смесица от несъответствия, че само малцина ще бъдат измамени.
“In Revelation 13 this subject is plainly presented; [Revelation 13:11–17, quoted].
„В Откровение 13 този въпрос е ясно представен; [Откровение 13:11–17, цитирано].“
“This is the test that the people of God must have before they are sealed. All who proved their loyalty to God by observing His law, and refusing to accept a spurious sabbath, will rank under the banner of the Lord God Jehovah, and will receive the seal of the living God. Those who yield the truth of heavenly origin and accept the Sunday sabbath, will receive the mark of the beast.” Manuscript Releases, volume 15, 15.
„Това е изпитът, който Божият народ трябва да премине, преди да бъде запечатан. Всички, които са доказали своята вярност към Бога, като са спазвали Неговия закон и са отказали да приемат един лъжлив съботен ден, ще застанат под знамето на Господа Бога Йехова и ще получат печата на живия Бог. А онези, които отхвърлят истината с небесен произход и приемат неделната събота, ще получат белега на звяра.“ Manuscript Releases, volume 15, 15.
When Sister White endorsed Miller’s view of “the daily” representing pagan Rome, she stated that since 1844, “other views”, in the plural, have been embraced which produced “darkness and confusion.” The confusion produced by false views of “the daily,” which is a symbol of pagan Rome, as the “robbers of thy people,” produces confusion and darkness concerning the distinction between Rome and Rome’s image.
Когато Сестра Уайт одобри възгледа на Милър, че „ежедневната“ представлява езическия Рим, тя заяви, че от 1844 г. насам са били възприети „други възгледи“, в множествено число, които са породили „тъмнина и объркване“. Объркването, породено от лъжливи възгледи относно „ежедневната“, която е символ на езическия Рим, като „грабителите на твоя народ“, поражда объркване и тъмнина относно разграничението между Рим и образа на Рим.
The first and last controversies over a symbol of Rome occurred between a former covenant people who were being passed by and a people who were then becoming the new covenant people of God. The controversy included an unwillingness to be governed by the established rules of grammar, for the word “also” in verse fourteen, was disallowed by the Protestants, thus claiming that the robbers must be the same power represented within the previous verses.
Първите и последните спорове относно един символ на Рим възникнаха между един някогашен заветен народ, който бе отминаван, и един народ, който тогава ставаше новият заветен Божий народ. Спорът включваше и нежелание да се следва утвърденото правило на граматиката, тъй като думата „също“ в четиринадесети стих бе отхвърлена от протестантите, които по този начин твърдяха, че грабителите трябва да бъдат същата сила, представена в предходните стихове.
It represented a wresting of the Scriptures when Antiochus was forced to be the robbers. It was a private interpretation, for any false doctrine in opposition to truth is a private interpretation. The controversy itself became a foundational truth, for it was recorded upon the 1843 pioneer chart. The ratification of the chart by inspiration confirmed and validated “the robbers” as a symbol of Rome, and magnified the seriousness of the truth, for to reject the doctrine was to reject both, the foundations and the authority of the Spirit of Prophecy.
Това представляваше изопачаване на Писанията, когато Антиох бе принуден да бъде „разбойниците“. Това беше частно тълкуване, защото всяко лъжливо учение, противопоставено на истината, е частно тълкуване. Самият спор се превърна в основополагаща истина, понеже бе отбелязан върху пионерската карта от 1843 г. Утвърждаването на картата чрез вдъхновение потвърди и узакони „разбойниците“ като символ на Рим и увеличи сериозността на тази истина, защото да се отхвърли това учение означаваше да се отхвърлят и двете — основите и авторитетът на Духа на пророчеството.
The correct understanding of the robbers of thy people representing Rome, added to the prophetic model which angels gave unto William Miller, for it agreed with the prophetic model he came to understand and present, that being: that pagan and papal Rome were the foundation of all his prophetic applications.
Правилното разбиране за разбойниците измежду твоя народ, представляващи Рим, бе прибавено към пророческия модел, който ангелите дадоха на Уилям Милър, понеже то съответстваше на пророческия модел, който той достигна да разбере и да представи, а именно: че езическият и папският Рим бяха основата на всичките му пророчески приложения.
Uriah Smith’s private interpretation identifying the king of the north in verse thirty-six of Daniel eleven as France, and then as Turkey in verse forty, consisted of two false identifications of the king of the north. Smith’s rejection of the foundations in 1863, produced a blindness that disallowed him from seeing a most basic rule of prophecy, that being: that roughly at the time of Christ prophecy illustrated the modern spiritual entities that were typified by the ancient literal entities. Paul specifically taught this truth as he identified that what came first was the literal and afterward the spiritual.
Частното тълкуване на Урия Смит, което отъждествява царя на север в тридесет и шести стих на Даниил единадесета глава с Франция, а след това в четиридесети стих — с Турция, представляваше две неверни отъждествявания на царя на север. Отхвърлянето от страна на Смит на основите през 1863 г. породи слепота, която не му позволи да види едно от най-основните правила на пророчеството, а именно: че приблизително по времето на Христос пророчеството представяше съвременните духовни сили, които бяха предобразени от древните буквални сили. Павел изрично поучаваше тази истина, когато посочи, че първо идва буквалното, а след това — духовното.
Howbeit that was not first which is spiritual, but that which is natural; and afterward that which is spiritual. 1 Corinthians 15:46.
Но първо не е духовното, а естественото; а след това — духовното. 1 Коринтяни 15:46.
Smith was of the covenant people who had replaced apostate Protestantism as God’s people, but he championed their rebellion when he rejected the seven times, and introduced his 1863 chart. Applying his private interpretation produced a false understanding of Armageddon in Revelation chapter sixteen, which is another test over the correct understanding of Rome.
Смит беше от народа на завета, който бе заменил отстъпилото протестантство като Божий народ, но той застана в защита на техния бунт, когато отхвърли „седемте времена“ и въведе своята карта от 1863 година. Прилагането на неговото частно тълкуване породи лъжливо разбиране за Армагедон в шестнадесета глава на Откровение, което е още едно изпитание относно правилното разбиране за Рим.
With the first controversy over the robbers, Smith represented those who had been involved with the first fulfillment of the parable of the ten virgins. Thus, with his personal view of the king of the north, he represents a covenant people who were being passed by between 1856 and 1863, as they became the Laodicean Seventh-day Adventist Church. As with the Protestants in the controversy of the robbers, Smith disregarded the grammatical authority of the passage he wrested with his private interpretation, because grammatically the king of the north from verse thirty-one to verse forty-five is always and only the papal power.
С първия спор относно разбойниците Смит представяше онези, които бяха участвали в първото изпълнение на притчата за десетте девици. Следователно чрез личното си виждане за северния цар той представя заветен народ, който биваше отминаван между 1856 и 1863 г., докато се превръщаше в Лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден. Както и при протестантите в спора за разбойниците, Смит пренебрегна граматическия авторитет на пасажа, който той изврати чрез своето частно тълкуване, защото в граматическо отношение северният цар от стих тридесет и първи до стих четиридесет и пети винаги и единствено е папската власт.
With the controversy of “the daily,” lies were introduced into Advent history by Willie White and A. G. Daniells to uphold the old Protestant view that “the daily” represented Christ’s sanctuary ministry. That particular history has been identified in Habakkuk’s Tables, but is important to note the false witness associated with the promotion and establishment of the incorrect view, for the correct understanding was recognized by Miller in 2 Thessalonians, where the issue is the contrast between those who love the truth and those who believe a lie.
Със спора относно „всекидневната“ бяха въведени лъжи в адвентната история от Уили Уайт и А. Г. Даниелс, за да бъде поддържан старият протестантски възглед, че „всекидневната“ представлява Христовото служене в светилището. Тази конкретна история е била установена в Таблиците на Авакум, но е важно да се отбележи лъжесвидетелството, свързано с насърчаването и утвърждаването на този неправилен възглед, защото правилното разбиране беше разпознато от Милър във 2 Солунци, където въпросът е противопоставянето между онези, които обичат истината, и онези, които вярват на лъжата.
“The daily” controversy adds to the line upon line understanding that the final controversy of Rome takes place in the time of the outpouring of the Holy Spirit. As the Holy Spirit is being poured out from above, a power from beneath is rising up and possessing those who receive it as the power of God, though it is a strong delusion.
Спорът относно „ежедневната“ прибавя към разбирането „правило след правило“, че последният спор с Рим се разиграва във времето на изливането на Светия Дух. Докато Светият Дух се излива отгоре, една сила отдолу се надига и завладява онези, които я приемат като Божия сила, макар че тя е силна заблуда.
“The two great powers in controversy are working, one from beneath, the other from above. Every man is under the secret influence of the one or the other, and his acts will reveal the character of the inspiration from which they proceed. Those who are united with Christ will work always in Christ’s lines. Those who are in union with Satan will work under the inspiration of their leader, opposed to the Holy Spirit’s power and action. The will of man is left free to act, and by action is revealed what spirit is moving upon the heart. ‘By their fruits ye shall know them.’” The 1888 Materials, 1508.
„Двете велики сили в спора действат — едната отдолу, другата отгоре. Всеки човек е под тайното влияние на едната или на другата, и делата му ще разкрият характера на вдъхновението, от което произтичат. Онези, които са съединени с Христос, винаги ще действат по Христовите линии. Онези, които са в единство със Сатана, ще действат под вдъхновението на своя водач, противопоставяйки се на силата и действието на Светия Дух. Волята на човека е оставена свободна да действа, а чрез действието се разкрива какъв дух въздейства върху сърцето. „По плодовете им ще ги познаете.“ The 1888 Materials, 1508.
The prophetic contrast in the controversy of “the daily” is the identification of a symbol of the dragon as a symbol of Christ. Those who reject the truth, are also rejecting the role of Miller who discovered this truth, and in so doing they are rejecting the Holy Spirit and accomplishing the unpardonable sin.
Пророческият контраст в спора относно „ежедневната“ се състои в отъждествяването на символ на змея като символ на Христос. Онези, които отхвърлят истината, отхвърлят също и ролята на Милър, който откри тази истина, и по този начин отхвърлят Светия Дух и извършват непростимия грях.
We will take up a controversy over Rome that occurred shortly after September 11, 2001 in the next article.
В следващата статия ще разгледаме един спор относно Рим, възникнал малко след 11 септември 2001 г.
“We are living in a time when life is most precious and most interesting. The end of all things is at hand. Startling developments will be continually unfolding before us; for unseen agencies are at work, manifesting intense activity. The powers of darkness from beneath are moving upon human agents, and evil men are cooperating with evil angels to war against the commandments of God and the faith of Jesus; at the same time a power from above is moving upon those who will yield to divine influences, and the people of God are cooperating with heavenly intelligences. Nothing short of real, genuine faith will survive the strain that will come upon every soul of man in these last days to test and try him. God must be our refuge; we cannot trust in form, profession, ceremony, or position, or think that because we have a name to live, we shall be able to stand in the day of trial. Everything that can be shaken will be shaken, and those things that cannot be shaken by the deceptions and delusions of these last days, will remain. Rivet the soul to the eternal Rock; for in Christ alone there will be safety. Jesus described the days in which we are living as days of peril. He said, ‘As the days of Noe were, so shall also the coming of the Son of man be. For as in the days that were before the flood they were eating and drinking, marrying and giving in marriage, until the day that Noe entered into the ark, and knew not until the flood came, and took them all away; so shall also the coming of the Son of man be.’ ‘Likewise also as it was in the days of Lot; they did eat, they drank, they bought, they sold, they planted, they builded; but the same day that Lot went out of Sodom it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed them all. Even thus shall it be in the day when the Son of man is revealed.’ ‘When the Son of man shall come in his glory, and all the holy angels with him, then shall he sit upon the throne of his glory: and before him shall be gathered all nations: and he shall separate them one from another, as a shepherd divideth his sheep from the goats: and he shall set the sheep on his right hand, but the goats on the left. Then shall the King say unto them on his right hand, Come, ye blessed of my Father, inherit the kingdom prepared for you from the foundation of the world.’ Our course in this life will decide our eternal destiny there; it is left with us to say whether we shall be with those who inherit the kingdom of God, or with those who go away into outer darkness. God has made every provision for our salvation; then let us avail ourselves of that which has been purchased at infinite cost. ‘For God so loved the world, that he gave his only begotten Son, that whosoever believeth in him should not perish, but have everlasting life.’” Youth Instructor, August 3, 1893.
„Живеем във време, когато животът е най-скъп и най-интересен. Краят на всичко е близо. Поразителни развития ще се разгръщат непрестанно пред нас; защото невидими сили действат, проявявайки усилена дейност. Силите на тъмнината отдолу въздействат върху човешките оръдия, а зли човеци сътрудничат на злите ангели, за да воюват против Божиите заповеди и вярата в Исус; в същото време една сила отгоре въздейства върху онези, които се поддават на Божественото влияние, и Божият народ сътрудничи на небесните разумни същества. Нищо по-малко от истинска, неподправена вяра няма да устои на напрежението, което ще дойде върху всяка човешка душа в тези последни дни, за да я изпита и опита. Бог трябва да бъде нашето прибежище; не можем да се уповаваме на форма, изповед, церемония или положение, нито да мислим, че понеже имаме име, че живеем, ще можем да устоим в деня на изпитанието. Всичко, което може да се разклати, ще се разклати, а онези неща, които не могат да бъдат разклатени от измамите и заблужденията на тези последни дни, ще останат. Приковете душата към Вечната Канара; защото единствено в Христос ще има безопасност. Исус описа дните, в които живеем, като опасни дни. Той каза: „Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и при пришествието на Човешкия Син. Защото както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и ги отнесе всички; така ще бъде и при пришествието на Човешкия Син.“ „Също така, както беше в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, строяха; но в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра заваляха от небето и ги погубиха всички. Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Човешкият Син.“ „А когато Човешкият Син дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си; и пред Него ще бъдат събрани всички народи; и ще ги отдели едни от други, както овчарят отделя овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите — от лявата. Тогава Царят ще каже на онези от дясната Си страна: Елате, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“ Нашият път в този живот ще определи вечната ни участ там; от нас зависи да кажем дали ще бъдем с онези, които наследяват Божието царство, или с онези, които отиват във външната тъмнина. Бог е направил всичко необходимо за нашето спасение; нека, прочее, се възползваме от онова, което е било придобито с безкрайна цена. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Youth Instructor, 3 август 1893 г.“