Паниум — номер едно

От известно време насочваме вниманието си към скритата история на Даниил 11:40, а през последните седмици Господ насочи разглеждането ни към стих 27:

Първоначално не бях сигурен относно подробностите — кога, къде и кои седяха на онази трапеза, говорейки лъжи един на друг, — но тези въпроси сега са в процес на преразглеждане. През последните няколко съботи допуснах някои погрешни стъпки, докато работех върху тези редове. Но чрез онова, което вярвам, че беше промислително ръководство, съюзите, представени в стихове 13–15, символизирани от Кесария Филипова, започнаха да се разкриват. Макар някои елементи все още да се нуждаят от доуточняване, вярвам, че Господ е отдръпнал ръката Си от тези стихове, за да открие значението им.

Това разбиране се кристализира непосредствено след миналосъботната Zoom среща. Седмица по-рано бях поразен от сложното преплитане на истории в стихове 10–15. Написах и изпратих текстово съобщение до няколко души, в което изложих мислите си, и помолих да ги споделя в петък вечер. Опитвах се да подредя въпросите в тези стихове, убеден, че там има нещо дълбоко значимо. Има, но то не беше онова, което първоначално предложих. Въпреки затрудненията ми през изминалата седмица и половина, докато се борех с този пасаж, разпознавам едно познато провидение. Господ разпечатваше една особена, жизненоважна истина. Щом човешкият елемент бъде напълно изобличен и отстранен, истината — отворена от Лъва от Юдовото племе — се оказва още по-дълбока, отколкото бях схванал.

Путин, като царя на юга, отразява Птолемей, който ще триумфира във войната в Украйна, изпълнявайки стих 11. Исторически победата на Птолемей IV Филопатор в битката при Рафа изпълни този стих, предизобразявайки предстоящия успех на Путин. Стихове 5–9 очертават една история, която в изключителна подробност предвещава 1 260-годишното управление на папството (538–1798). Тези подробности са били многократно разглеждани в миналото, затова тук ще подчертая един пророчески ориентир, изпълнен в стихове 5–9 и отразен в периода от 538 до 1798.

Този период започна с договор между южното Птолемеево царство и северното Селевкидско царство, скрепен, когато южният цар даде дъщеря си за жена на северния цар. Този съюз постави началото на седемгодишен период, който завърши, когато южният цар нахлу на север, отведе северния цар в плен в Египет, а плененият цар по-късно умря, след като падна от кон.

Нашествието произтече от нарушен договор. След като започна седемгодишният период, северният цар отстрани първата си съпруга, за да се ожени за южната принцеса и да осигури договора. По-късно той отхвърли южната съпруга и възстанови първоначалната си царица. Това подтикна първата царица да погуби южната царица и нейното обкръжение, разгневявайки семейството на южната царица в Египет.

С пророческа проницателност седем години могат да се разглеждат като два периода от по три години и половина, както е илюстрирано от трите години и половина преди и след кръста, които заедно представляваха седмицата, през която Христос потвърди завета. Трите години и половина се разпознават също и в проклятието от седем времена, изпълнено над северното царство на Израил от 723 г. пр. Хр. до 1798 г. Тези седем времена са разделени на два периода от по хиляда двеста и шестдесет, с 538 г. като средна точка. Тези илюстрации на седем, разделено на два периода от по три години и половина, не са случайни; те са целенасочени.

В разделението на седмицата Христос утвърди завета; кръстът представлява центъра и по този начин посочва Христос, Който лично представяше вестта в продължение на три години и половина, последван от Неговите ученици, които представяха вестта за същия период. В седемте времена против северното царство 538 разделя историята на период, през който езичеството тъпчеше светилището и множеството, последван от папството, което тъпчеше светилището и множеството за същия период. В пророческата символика „седем“ се представя чрез три и половина, което на свой ред се представя чрез четиридесет и два месеца, три дни и половина или години, хиляда двеста и шестдесет, двадесет и пет двадесет и време, времена и половин време. В контекста всички тези числа са взаимозаменяеми.

Договорът, сключен между Птолемеевото царство, управлявано от потомците на Птолемей I (един от генералите на Александър Велики), които владеели Египет, и Селевкидската империя, управлявана от потомците на Селевк I (друг от генералите на Александър), които владеели голяма част от Близкия изток, включително Сирия, приключил Втората сирийска война през 253 г. пр. Хр. Войната била започнала седем години по-рано, през 260 г. пр. Хр. Седем години след като договорът бил ратифициран, той бил нарушен през 246 г. пр. Хр. Четиринадесет години, разделени на два седемгодишни периода. Първата половина е война, а втората половина е мир. Четиринадесетте години започват с Втората сирийска война и завършват с Третата сирийска война. Този вид симетрия в историята се усилва, когато се осъзнае, че историята е представена в стихове пети до девети от единадесета глава. Договорът и неговото нарушаване са средоточието на стиховете и на историята, която ги е изпълнила.

Това съответства на папското господство от 538 до 1798 г. Към края на този период Наполеон Бонапарт сключи договор с Ватикана. Позовавайки се на нарушението от страна на Ватикана на Договора от Толентино от 1797 г., Наполеон изпрати през 1798 г. генерал Бертие, за да плени папата. Папата умря във Франция през 1799 г. Този 1260-годишен период е подробно описан в стихове 31–39.

Историята на стихове 5–9 е паралелна на тази на стихове 31–39 и предоставя две свидетелства в рамките на Даниил 11. И двете линии споделят еднакви пророчески ориентири, разкривайки взаимоотношенията между южния и северния цар. Всеки период е символизиран от три години и половина, завършвайки с това, че южният цар надделява, пленява северния цар и го отвежда в южната земя, където и двамата северни царе умират. И в двата случая, както заявява текстът, южният цар се завръща с плячка:

За Птолемей това беше съкровище, по-рано заграбено от северния цар; за Наполеон това бяха богатствата на Ватикана, ограбени и отнесени във Франция. Тези две линии на свидетелство показват, че смъртта на северния цар е символизирана чрез падане от кон. В Откровение 17 жената, яздеща звяра, представлява Католическата църква:

Звярът, който тя язди, е Организацията на обединените нации. Откровение 17 описва нейното възстановяване на власт след смъртоносната рана от 1798 година. Като осмото царство, тя възобновява своето господство, символизирано чрез това, че язди звяра:

Смъртоносната рана от 1798 г. бе предобразена в стихове 5–9, когато северният цар падна от кон и умря. Тези две линии в Даниил 11 вървят успоредно със стихове 41–45. Неделният закон в САЩ, отбелязан в стих 41, поставя началото на последната езда на папството върху звяра — период, отразен в тези две линии. Когато Елън Уайт отбелязва, че „голяма част от историята“, изпълнена в Даниил 11, „ще се повтори“, стихове 5–9 и 31–39 се съотнасят към стихове 41–45.

От стих 31 до 45 единствено стих 40 стои извън пророческия период от три дни и половина. Той представя една уникална история в рамките на последната третина от 45-те стиха на Данаил. В стих 16 историята на езическия императорски Рим се разгръща чрез четирима владетели — Помпей, Юлий Цезар, Август Цезар и Тиберий Цезар. Победата на Август в битката при Акциум през 31 г. пр. Хр. поставя началото на 360-годишното управление на императорския Рим, изпълнявайки „времето“ в стих 24:

След Акциум Рим превърна Египет в провинция през 30 г. пр. Хр. Триста и шестдесет години по-късно, през 330 г., Константин премести столицата на империята от Рим в Константинопол. Това „време“ се съгласува пророчески с 1 260-те години на папското управление и със 7-те години от стихове 5–9.

От стих 16 езическият императорски Рим владее до стих 30, като обхваща съюза на Макавеите с Рим и родословната линия на Христос. И все пак стихове 16–30 съответстват на стихове 31–39 и 41–45. Така в последните 30 стиха на Даниил 11 се очертава последователна пророческа линия — с изключение на стих 40, където „времето на края“ е отбелязано през 1798 и 1989 година.

С незначителни изключения в стихове 2 и 3 — където последният от осемте президенти преминава към това да управлява десетте царе на Обединените нации — първите два стиха съответстват на стих 40, представяйки неделния закон и прехода от шестото към седмото и осмото царство. Стихове 3 и 4 съответстват на стих 45 и на Даниил 12:1, изобразявайки възхода и падението на гръцкото царство, успоредно с установяването и гибелта на папството в стихове 41 до Даниил 12:1. И жената, и звярът, който тя язди, завършват без помощ, като така обрамчват началото и края на Даниил 11 извън историята на стих 40. Александър Велики символизира Обединените нации, блудствайки с тирската блудница (северния цар от стих 41 нататък), които са едновременно и звярът, и змейът.

Стихове 5–9 завършват във времето на края през 1798 г., докато стих 10 отбелязва 1989 г. Следователно периодът между стихове 9 и 10 — от 1798 до 1989 г. — представлява разкритата част на стих 40, поставяща начало на неговата скрита история. За пояснение: почти всеки стих в Даниил 11 отразява управлението на папството от 538 до 1798 г. Стих 40 обхваща периода от 1798 г. до неделния закон в САЩ. Стихове 6–9 са образ на папската епоха, докато стих 10 предвещава разпадането на СССР през 1989 г. Следователно стихове 11–15 обхващат периода от 1989 г. до неделния закон, както е представено в стихове 16, 31 и 41.

Стих 40 е разделен на две части. Първата, от 1798 до 1989 година, започва и завършва с „време на края“. Втората половина започва през 1989 година, където приключва първата половина. Стихове 1 и 2 посочват последователност от президенти, започваща през 1989 година, в съответствие с втората част на стих 40. Стих 11 отбелязва началото на войната в Украйна през 2014 година, докато стих 12 подчертава последиците, които победоносният южен цар навлича върху себе си. Стих 13 е близо до изпълнение, но тук отбелязваме, че стих 11 попада във втората част на стих 40 — след 1989 година, но преди неделния закон (стих 41).

Стихове 13–15 сочат към битката при Паниум през 200 г. пр. Хр., годината, в която езическият Рим започна да упражнява влияние върху човешките дела, свързано с тази битка. Състояла се много преди влизането на Помпей в Ерусалим в стих 16, тя предоставя историческо доказателство, което отъждествява стих 41 със закона за неделята в САЩ.

Всяка пророческа линия и нейното историческо изпълнение в Даниил 11 се намира или в историята на стих 40 (1798 г. до неделния закон), или от стих 41 до Даниил 12:1. От 45-те стиха, стихове 1, 2, 7–15 и 40 — общо дванадесет — се отнасят към времевата линия на стих 40, когато се наслагват ред върху ред. Стих 40 се разделя на два сегмента при 1989 г. Стихове 1, 2 и 10–15 съответстват на неговата втора половина. Стихове 1 и 2 проследяват линията на президентите в историята на земния звяр, докато стихове 10–15 изобразяват три прокси войни, организирани от северния цар (папската власт) от 1989 г. до неделния закон. Трите прокси войни започват със Съединените щати, обозначени в стих 40 като „колесници, кораби и конници“.

Ще продължим в следващата статия.