Паниум — Число Шестнадесет

Единадесета глава на Даниил започва, като представя Доналд Тръмп като последния президент на шестото царство от библейското пророчество. В третата година на Кир, където видението започна в десета глава, първият стих на единадесета глава е допълнен с думата „също“.

Гавриил внимателно се връща назад до Дарий и го свързва с Кир, когато започва изложението си в единадесета глава. Десета глава продължава като едно видение чак до последния стих на дванадесета глава, и то започва в третата година на Кир.

Дарий заедно с Кир съставляват символа на двойнствената нация на мидяните и персите, представляваща двойнствената власт на републиканизма и протестантизма в Съединените щати; така те представляват двойнствения символ на времето на края. Раждането на Аарон и Мойсей беляза времето на края на четиристотингодишното пророчество на Авраам в началото на древния Израил; така също раждането на Йоан Кръстител и Христос представяше двата ориентирни белега на времето на края в края на древния Израил. Исус винаги онагледява края чрез началото.

Дарий и Кир заедно представляват ориентирa, представен като времето на края, когато седемдесетгодишният плен във Вавилон приключи.

Дарий и Кир олицетворяват годините 1798 и 1799, като представят времето на края, когато приключи паралелният плен на духовния Израил в духовния Вавилон. 1798 година бележи края на политическата система на папството, представена като звяр, върху който яздеше римската блудница.

Наполеон сложи край на живота на звяра през 1798 г., а през 1799 г. жената, която яздеше звяра, умря в изгнание. През 1989 г. и Роналд Рейгън, и Джордж Буш-старши бяха президенти, отбелязвайки времето на края през 1989 г. Дарий и Кир представляват Рейгън и Буш-старши. Втори стих гласи:

Дарий беше Рейгън, Кир беше Буш-старши, а тримата, които последваха след Кир, бяха Клинтън, Буш-младши, Обама Разделителят и четвъртият и „далеч по-богат“ президент, който надигна глобалистите на Гърция, беше Тръмп. Думата „надигам“ означава да събуждам. Когато Тръмп обяви кандидатурата си през 2015 г., глобалистите, които Йоил определя като „езичници“, бяха събудени.

Когато „езичниците“ бъдат събудени, „денят Господен е близо“ в долината на Йосафат. „Йосафат“ означава съд на Йехова; и долината се нарича също долината на решението. От 2015 година нататък „множествата“ на планетата Земя ще започнат да се придвижват към различните снопове, приготвени за всяко извинение, давано от хората, за да не решат да служат на Бога. На 9/11 започна съдът над живите, а през 2015 година Тръмп обяви, че ще се кандидатира за президент. На 9/11 започна да пада първата фаза на късния дъжд, а късният дъжд е това, което довежда посева до плододаване; и през 2015 година, четиринадесет години след началото на дъжда, който произвежда узрялата жетва, книгата на Йоил отправя предупреждението, че когато Доналд Тръмп „раздвижва царството на Гърция“, или, както казва Йоил, когато Тръмп „събужда езичниците през 2015 година“, жетвата на планетата Земя започва да узрява.

Важно е да се признае, че първата истина, спомената в Даниил единадесета глава, е пророческата роля на Доналд Тръмп. Първото царство на библейското пророчество, представено в книгата на Даниил, е Вавилон. Представете си разказа за Вавилон в книгата на Даниил, ако Навуходоносор не беше използван от Вдъхновението, за да установи пророчески образец. Шестото царство на библейското пророчество е непълно без свидетелството на последния владетел на това царство. Правилото за първото споменаване установява значението на Тръмп като символ от първостепенна важност във видението, което Даниил получи на двадесет и втория ден, след като пости три седмици.

Видението от единадесета глава илюстрира какво сполетява Божия народ в последните дни, а това, че Тръмп е водачът на Съединените щати, а след това и на Обединените нации, е истина, която има вечни последици, свързани с това дали тази истина се разбира, или не се разбира. Тази истина беше толкова важна, че Гавриил да я предаде на Даниил, че в четиринадесети стих Даниил записва, въз основа на светлината, дадена от ангела Гавриил, че именно „грабителите на твоя народ“ утвърждават видението. Невъзможно е правилно да се проследят движенията на Доналд Тръмп в пророчеството, без Рим да бъде използван като образец, за да се разпознаят стъпките на Тръмп в пророческата история на Даниил 11.

Тръмп, като символ на Съединените щати през периода на неделния закон, образува образ на звяра и, като прави това, той почита звяра; следователно това е образ на звяра, а също и образ в чест на звяра. В Откровение 17 папството е осмият, който е от седемте, а Доналд Тръмп е осмият президент след Рейгън по времето на края през 1989 г., но той е също и шестият, което означава, че той е осмият, който е от седемте.

В седемнадесета глава на Откровението Йоан в трети стих е отнесен в пустинята, където вижда блудницата да язди звяр. Блудницата е била отъждествявана от всяка голяма протестантска деноминация с католическата църква, макар всички те в последните дни да се отричат от своите основополагащи вярвания. Римската църква беше пияна от кръвта на мъчениците, когато Йоан я видя, и тя носеше титлата майка на блудниците. Това показва, че Йоан е бил пренесен в 1798 г., когато папството носеше върху себе си кръвта на мъченичеството и някои някогашни протестантски църкви вече се завръщаха в общение с Римокатолическата църква. От тази гледна точка Йоан видя „седем царе“, пет от които вече бяха паднали към 1798 г., и едно царство съществуваше през 1798 г., и това царство бяха Съединените щати, но след него щеше да дойде друго царство, съставено от десет царе; защото през 1798 г., където стоеше Йоан, седмото царство още не беше дошло. Десетте царе управляват за часа на кризата на неделния закон и се съгласяват да предадат своето седмо царство на звяра на петото царство, който беше получил смъртоносна рана през 1798 г.

Числото „8“ представлява възкресение, а папството е осмият, който е от седемте, когато смъртоносната му рана бъде изцелена при трикратния съюз на змея, звяра и лъжепророка, който настъпва при скоро идващия неделен закон. През 2020 г. глобалистите откраднаха изборите от Тръмп и той бе убит по улиците на Откровение единадесета глава. Двамата свидетели от Откровение единадесета глава представляват двата рога на земния звяр, които и двата бяха убити през 2020 г. Тръмп е шестият президент след Рейгън във времето на края през 1989 г.; но към 2024 г. той е и осмият, който е от седемте предишни царе. През 2024 г. смъртоносната му рана бе изцелена и той едновременно стана осмият, който е от седемте, в съвършено съответствие с пророческия символ, който утвърждава видението. Ако нямате Рим, нямате никаква възможност да проследите движенията на образа на Рим.

За да се разбере как Тръмп е Константин Велики, когато Нероновите „250“ години приключват, или как той е Антиох Велики през 207 г. пр. Хр., или как той е последният президент, чието цялостно движение на златен век се основава на това да направи Америка „велика“, е необходимо да се признае, че главата най-напред споменава Тръмп и неговата пророческа роля.

Подписът на „истината“, представен чрез еврейската дума „истина“, която е съставена от първата, тринадесетата и двадесет и втората буква на еврейската азбука, определя Рейгън като първата буква, а Обама — като тринадесетата буква на бунта, както е представено от 2013 г., когато бившият ръководител на Службата на инквизицията бе последван от първия папа йезуит. Понеже ръководителят на инквизицията се оттегли, неговата крайна точка съвпада с началната точка на папата йезуит. Тази връзка между двамата папи на Обама беше 13 март 2013 г. Обама съответства на тринадесетата буква на бунта, а двадесет и втората буква е Тръмп.

Двадесет и второто изменение ограничава един президент до два мандата, и когато се разглеждат президентите с по два мандата, чиито мандати НЕ са били последователни, те са само двама. Гроувър Кливланд е алфата на президентите с два непоследователни мандата, а Тръмп е омегата. Гроувър Кливланд беше двадесет и вторият президент, а Тръмп, като омега спрямо Кливланд, притежава алфа-отличителността на „22“. Кливланд и Тръмп представляват алфа и омега, които съдържат символиката на двадесет и втората буква от еврейската азбука. Има само двама президенти, които са имали два непоследователни мандата, и Тръмп е вторият от тези двама. Двете на омегата, умножено по двадесет и двете на алфата, е равно на четиридесет и четири — символ на 1844, което е символ на затворената врата при неделния закон, както е предобразено чрез затворената врата от 1844 година. Тръмп е 44-ият отделен човек, който е бил президент, и е президент, когато вратата се затваря при неделния закон.

Тръмп е бил предобразен чрез Кир Велики. Кир Велики издаде първия указ, а Артаксеркс Велики издаде третия указ. Първият и третият се съгласуват един с друг, защото Исус винаги илюстрира края чрез началото. Тръмп присъства там, където приключват „250“-те години на Нерон, представени чрез Константин Велики. В края на „250“-те години, считано от 457 г. пр. Хр., Тръмп е представен чрез Антиох Велики, който се завърна по-силен отпреди през 2024 г., в изпълнение на стих тринадесети.

Когато Съединените щати бъдат покорени от Рим чрез неделния закон, тогава всяка страна в света ще бъде принудена да се поклони пред Рим.

„Чуждите народи“ са принудени да сторят това от Съединените щати, които поемат ръководството на Обединените нации при скоро идващия неделен закон. Обединените нации са десетте царе от Откровение 17, над които властва Ахав, царят на десетте северни племена, който е женен за Езавел. Бракът на Езавел с Ахав е бракът, който се довежда до пълно осъществяване при скоро идващия неделен закон. При неделния закон Съединените щати, славната земя от Даниил 11, и земният звяр от Откровение 13 завършват своята история като шестото царство на библейското пророчество. На планината Кармил 850-те пророци на Ваал и жреците на ашерата, които ядяха на трапезата на Езавел, са избити от Илия. Съединените щати биват поразени при скоро идващия неделен закон, както лъжепророците бяха на планината Кармил. Оттам нататък разказът е за Илия срещу Ахав и Езавел, а Ахав представлява десетократно царство, управлявано от онзи, който пръв извърши блудство с Езавел. Езавел възнамерява да извърши блудство с всяко царство, но Ахав представлява първия, който прави това, и именно Съединените щати умират на планината Кармил и незабавно стават първият любовник на Езавел. По отношение на Даниил 11, именно там, при неделния закон, Тръмп се надига като могъщия цар на Гърция, представен от Александър Велики.

Доналд Тръмп се изправя като „силният цар“ на Организацията на обединените нации, който е представен в стиха и след това предобразен чрез историята на Александър Велики. Когато той се изправя, Съединените щати, шестото царство в библейското пророчество, завършват, и започва седмото царство на десетте царе в Откровение седемнадесета глава. Десетте царе започват своето седмо царство, като там и тогава се съгласяват да предадат своето седмо царство на папската власт, която е осмото царство и е от седемте предишни царства. Тяхното съгласие беше да изпълнят Божията воля, а Неговата воля е представена ред след ред навсякъде в Писанията на истината.

Стихове пети до девети от Даниил единадесета глава се изпълниха с една пророческа история, която съвършено предобразяваше историята на папската власт, както е изложена в стихове тридесет и първи до четиридесети от същата глава. Историческата линия в стихове пети до девети е успоредна на историческата линия в стихове тридесет и първи до четиридесети. И двете линии посочват период, в който силата, представляваща папския Рим, най-напред преодоля три препятствия, управляваше за известен период, докато не бе нарушен един договор, което доведе южен цар против нея и ѝ нанесе смъртоносна рана. Колкото по-внимателно се изучават тези две линии и се сравняват с историята, толкова по-дълбоко се разпознава тяхната точност. Тяхната точност се отнася до това колко тясно те отразяват структурата в стиховете, както и историята, която изпълни тези стихове.

Историята, която изпълни петте стиха, е паралелна и съответства на историята на папския Рим, изложена в стихове тридесет и първи до четиридесети, и създава предпоставката за въвеждането на Антиох Велики в стихове десети до петнадесети.

В изпълнение на десети стих Антиох Велики победи чак до крепостта на Египет, където прекрати похода, за да се прегрупира. Тази история е образ на разпадането на Съветския съюз през 1989 г., както е представено в четиридесети стих на същата глава.

Изразът в десети стих „непременно ще дойде, ще прелее и ще премине“ е тъждествен на еврейски с израза в четиридесети стих „той ще навлезе в страните, ще прелее и ще премине“. И двата стиха посочват кога северният цар (Антиох в десети стих и Рейгън в четиридесети стих) побеждава южния цар (Птолемей в десети стих и Съветския съюз в четиридесети стих). И двете нападения са ответни спрямо предишната победа на южния цар (Птолемей в стихове пети до девети и Наполеон в четиридесети стих). Подтикът на южния цар за нападение е нарушен договор (бракът на Береника в стихове пети до девети и нарушеното Толентинско споразумение от 1797 г. с Наполеон). Пророческата структура, представена в тези стихове, както и последвалото изпълнение на стиховете в историята, също съответстват на Исая 8:8.

Когато Исая предсказва, че войската на Сенахирим „ще залее и ще премине“, това отново е същият еврейски израз, както в стихове десети и четиридесети. Исая посочва времето, когато Сенахирим, северното царство, завладя южното царство Юда, но остави Ерусалим да стои, защото стигна само „до шията“, точно както Антиох стигна до границата в стих десети. Подбудата на Сенахирим беше, че Езекия бе нарушил договора с Асирия, както е представено чрез това, че Езекия прекрати договорения данък. Нарушеният договор е аномалията спрямо трите успоредни стиха. Всеки от тях включваше нарушен договор, но при Птолемей и Наполеон северният цар беше обвинен, че е нарушил договора. Сенахирим, северният цар, обвини Езекия, че отказва определения данък.

Северната войска на Сенахирим превзе четиридесет и шест юдейски града по пътя си към Ерусалим. От голямо пророческо значение е, че Исая 8:8 е свързан със стихове десет и четиридесет, като по този начин предоставя трето свидетелство за рухването на южното царство на Съветския съюз през 1989 година. Този срив отбелязва началото на един период в стих четиридесет, който е празен. От изпълнението на стих четиридесет през 1989 година до стих четиридесет и първи, който представлява скоро предстоящия неделен закон, в стих четиридесет има празен период. Този период започва през 1989 година и завършва с неделния закон. Стих четиридесет не казва нищо за този времеви период, но стих четиридесет може да бъде разбран чрез методологията „ред след ред“.

Първостепенен „ключ“ за установяването на скритата история на четиридесети стих е свидетелството на Исая за победоносната ответна война на северното царство срещу южното царство. Независимо дали става дума за бунта на Езекия, който престанал да спазва предишното си задължение да плаща „данък“ на Асирия, или за отхвърлянето на Береника от Антиох, или за Договора от Толентино на Наполеон, и трите стиха се изпълнили в истории, които подчертават нарушен договор като лежащ в основата мотив за нападение. По време на президентството на Обама, при Държавния департамент на Джон Кери, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд предизвика цветна революция за свалянето на правителството на Украйна. От този момент нататък относно Украинската война съществуват две страни на един и същ спор: Путин казва, че е имало нарушен договор, а неговите противници казват, че договорът, на който Путин се позовава, никога не е съществувал в контекста, който Путин твърди. Дали действително е бил сключен договор и след това е бил нарушен, или обратното, няма значение, защото пророческият запис просто отбелязва нарушен договор като мотив за война.

Исая 8:8 дава „ключа“, чрез който да се види, че северният цар завладява само до шията, или до главата. Този „ключ“ определя Русия като главата, която остана да стои след срива на тялото през 1989 г. Пророческата важност на осми стих се открива не само в „ключа“ за разпознаването на главата, но и в това, че неговото посочване на „шията“, представяща главата, или столичния град, може да бъде установено само във връзка с предишен пасаж от същото видение в Исая 8. Това видение започва в седма глава, и в стихове седем и осем една глава е определена като цар, или неговото царство, или столичния град на едно царство. Ерусалим беше столицата на Юда, чиито 46 града бяха завладени от войската на Сенахирим, но Сенахирим остави столичния град Ерусалим да стои.

Когато войската на Сенахирим дойде до стените на Ерусалим през 701 г. пр. Хр., той стигна до шията и, правейки това, остави историческо свидетелство за Русия, която остава след срива през 1989 г. Както Антиох Велики започна своето възмездие срещу южното царство, той в стих десети стигна до границата на Египет, но не влезе. Значимото във победата на Антиох в стих десети е, че тя отбелязва заключението на един военен поход на Антиох, в който липсваше отделна решителна битка, но който представлява неговото дело по възстановяването на преди това изгубени територии. Неговото завладяване в стих десети представлява заключението на няколко победи. Той завърши похода на четвъртата сирийска война при Рафия, което означава „погранична земя“, а Рафия беше границата, или „шията“, на Египет. Походът на Антиох от 219 г. пр. Хр. до 217 г. пр. Хр. представлява преливането и преминаването на срива на Съветския съюз от 1989 до 1991 г., когато царят премина през страните.

Пророчески Исая 8:8 позволява Русия, като шията в битката на Сенахирим, или крепостта в тази на Антиох, да бъде отъждествена с южния цар в битката при Рафия, както е представено чрез изпълнението на единадесети стих. По този начин той пряко свързва външната история, представена от змея (южния цар), звяра (северния цар) и лъжепророка (посредническата власт на северния цар), с вътрешната пророческа линия, както е представена от шестдесет и петгодишното пророчество в седми стих на седма глава.

В пророческо отношение значението на възлизането на Сенахирим против Ерусалим предоставя едно от най-могъщите пророчески свидетелства за Божията сила в Писанията, тъй като там Бог унищожи армията на Сенахирим от 185 000 души за една нощ. Предишния ден на стената на Ерусалим бяха както Елиаким, така и Шевна — символите на лаодикийския и филаделфийския адвентизъм, които са белязани при затворената врата от 1844 г. и при затворената врата на неделния закон.

В седма глава на Исая, Исая е изпратен с послание до нечестивия Ахаз, царя на Юда, южното царство. Именно това царство Сенахирим напада в осма глава, осми стих. Когато Исая среща нечестивия цар Ахаз, той го среща „при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива“, точно там, където Равсак богохулства името на Господа. Исая учеше, че той и децата му бяха знамения.

Когато Исая срещна нечестивия цар Ахаз „при водопровода на горния водоем, на пътя към нивата на тепавичаря“, Исая бе довел със себе си сина си Шеар-Яшув, чието име означава: „Остатък ще се завърне.“

Шеар-ясув посочва, че вестта, прогласявана от Исая при „края на водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря“, е вест, която обозначава остатъка, който се завръща. Този остатък са онези в книгата на Малахия, които са призовани да изпитат Господа, като се върнат при Него и като внесат десятъците в хранилището. Онези, които се завръщат, са представени също и от Йеремия като онези, които се завръщат след първото разочарование. В седма глава „края на водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря“ изобразява Исая, който дава вест на нечестив южен цар, а в Исая тридесет и шеста Елиаким, Севна и летописецът Йоах действаха от името на Езекия, докато Рабсак представляваше Сенахирим.

Първата вест за „края на водопровода на горния водоем при пътя към нивата на тепавичаря“ е прогласена от Исая и неговия син; последната вест за „края на водопровода на горния водоем при пътя към нивата на тепавичаря“ беше прогласена от трима души. Първата вест беше към вътрешен цар, а втората — към външен цар. Разделителната линия е стената, която е символ на Божия закон, и неделният закон, който представлява премахването на стената на разделение между църква и държава. При неделния закон, или при стената, има три символа: Елиаким е Филаделфия, Шевна е Лаодикия, а Йоав, летописецът, е Сардис.

При неделния закон мнозина биват повалени според Даниил 11:41, и тези лица са онези, които се държат отговорни за светлината относно съботата на седмия ден. Повалените в стих 41 са лаодикийски адвентисти от седмия ден, а Елиаким представлява Филаделфия.

Шевна е заменен от Елиаким, а Шевна на стената представлява Лаодикийските адвентисти от седмия ден, които отказват да се възползват от вестта на ранния или късния дъжд. Ранният дъжд при църквата беше представен от Исая и остатъка, който се завърна, и вестта беше насочена към отстъпническа църква, представена от нечестивия цар Ахаз. Вестта от стената беше дадена на нечестив цар от север, който се стремеше да победи Ерусалим, и тя представлява късния дъжд във връзка с ранния дъжд. Докато Божията църква е съдена, ранният или първият дъжд ръси, но при неделния закон дъждът се излива без мярка. Вестта към Ахаз беше вътрешната вест, вестта към Сенахирим беше външна. Първият глас от Откровение 18:1–3 е повторение на вестта на втория ангел и е вътрешен. Вторият глас от Откровение осемнадесета глава, стих четвърти, е външен и е третата вест. Исая и синът му донесоха вътрешната вест на втория ангел, а на стената, с външна вест, има три души.

Елиаким е сто четиридесет и четирите хиляди; Шевна е лаодикийският адвентизъм от седмия ден, който в онова време бива изплют от устата на Господа. Йоав, летописецът, представлява другото Божие стадо, което записва историята, водеща до стената, за да разпознае знамето на Елиаким, когато то бъде издигнато.

Исая 8:8 привежда вестите на Исая, шеста до дванадесета глава, в Данаил 11:10. По този начин то дава второ свидетелство, че главата на царството е оставена да стои след нападението. То посочва довода за нарушен договор, който се използва, за да предизвика битка.

От разпадането на Съветския съюз през 1989 година, във стих четиридесети, до скоро настъпващия неделен закон, представен в следващия стих, има тридесет и седем години пророческа история, за които стих четиридесети не казва нищо. Стихове десети до петнадесети от Данаил единадесета глава представят пророческата история, която не е разгледана в стих четиридесети. Тя може да бъде видяна единствено чрез прилагането на методологията „ред по ред“. „Ако не повярвате, наистина няма да се утвърдите“ е пророческото предупреждение, свързано с трите стиха, които описват 1989 година, а историческото изпълнение на стих осми от Исая осма глава изобразява изпит за Елиаким и Шевна. Можете ли да видите, или сте слепи?

Стих четиридесет и първи от Даниил 11 е скоро предстоящият неделен закон в Съединените щати, който е предобразен от историята, изпълнила стих шестнадесети.

Историческото изпълнение на стих шестнадесети до стих тридесети в Даниил единадесета глава е историята на езическия Рим. Всяка пророческа линия в единадесета глава на Даниил или предобразява историята на езическия, папския или съвременния Рим. Всеки ред или пряко посочва римска история, или предобразява бъдеща римска история. Всеки ред. Стиховете, които непосредствено се отнасят до историята, изпълнена от езическия Рим, предобразяват папския Рим. Заедно езическият Рим и папският Рим свидетелстват за съвременния Рим. Рим установява видението, защото от началото на главата до края видението е за Рим.

Иисус посочи, че има предател, за да помогне на Своите ученици да повярват, когато предателството на Юда бъде разкрито.

На 31 декември 2023 г. Лъвът от Юдовото племе започна да разпечатва откровението за Самия Себе Си и започна основополагащият изпит. Изпитът беше дали Рим все още е символът, който установява видението в стих четиринадесети, или нещата са се променили? Когато първият антихрист от Съединените щати започна да царува на 8 май 2025 г., стих четиринадесети беше изпълнен. Тогава можеше да се види, че взаимоотношението между Тръмп и папа Лъв е било предобразено от Рейгън и Йоан Павел II. Украинската война, която започна през 2014 г., когато Държавният департамент на Съединените щати предизвика цветна революция в Украйна, се случи по време на президентството на Обама, който царуваше по времето на двама папи. Рейгън и Йоан Павел II в стих десети, а след това, през 2014 г., Украинската война започна, както е представена от битката в стих единадесети за пограничната земя, или битката при Рафия. Рафия означава „погранична земя“, и същото означава и думата „Украйна“. В тази история Обама и двама папи отбелязват втората битка от трите битки в стихове десети до петнадесети. След това, през 2024 г., Тръмп се завърна в изпълнение на стих тринадесети. Тогава в стих четиринадесети видението се установява чрез идването на папския съответник на Тръмп.

Установеното беше, че трите битки от стихове десети до петнадесети представляват три ориентирни точки, като всяка от тях определя взаимоотношението между Йезавел и Ахав, водещо към планината Кармил при неделния закон. При Рейгън Йезавел беше в Самария, укрита чрез таен съюз. След това Вааловите жреци и пророците на ашерата издигнаха спиритуализма на woke либералния католицизъм, съчетан с шизофреничната символика на Обама както на лъжепророка на отстъпническия протестантизъм, така и на лъжепророка на исляма, поклонението на майката земя, разпуснатостта и анархията на Френската революция. След това Тръмп се завърна през 2024 г., и откритото взаимоотношение между звяра и неговия образ беше направено явно през 2025 г. Сега е 2026 г., и външното изпитание на видението върху основата е преминато, и сега сме във видението на изпитанието на храма.

Единадесетият стих се изпълни в битката при Рафия през 217 г. пр. Хр. и е прообраз на Украинската война, започнала през 2014 г., която ескалира през 2022 г. и сега е на прага на своето заключение. Путин ще надделее, но победата само въвежда началото на неговата гибел. Пророческата структура на единадесетия стих и историческото му изпълнение в победата на Птолемей в битката при Рафия през 217 г. пр. Хр., в изпълнение на единадесетия стих от единадесета глава, съответства на пророческата история на цар Озия. И Птолемей, и Озия бяха южни царе, чиито сърца се възгордяха поради военни успехи, но възгордените им сърца ги доведоха до падение, а гибелта и на двамата е свързана с взаимни опити да принесат приношение в светилището в Йерусалим.

В следващата статия ще продължим да разглеждаме гибелта на Путин, която води към битката при Паниум в петнадесети стих.