In the first seventeen verses of Isaiah forty the one hundred and forty-four thousand are prophetically located at the end of three and a half days, where they had been lying dead in the streets, while the world rejoiced. All the prophets agree with each other and the prophetic events they present always align with the other prophets, for God is not the author of confusion.
В първите седемнадесет стиха на Исая четиридесета глава сто четиридесет и четирите хиляди са пророчески поставени в края на три и половина дни, когато те бяха лежали мъртви по улиците, докато светът се радваше. Всички пророци са в съгласие помежду си и пророческите събития, които представят, винаги съответстват на тези у другите пророци, защото Бог не е Бог на безредие.
And the spirits of the prophets are subject to the prophets. For God is not the author of confusion, but of peace, as in all churches of the saints. 1 Corinthians 14:32, 33.
И духовете на пророците се покоряват на пророците. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както е във всички църкви на светиите. 1 Коринтяни 14:32, 33.
The Comforter, who Jesus promised to send in His absence, was placed into the very first words, of the very first verse, of the twenty-six chapters that make up Isaiah’s final prophetic narrative. “Comfort ye, comfort ye my people, saith your God.” The rule of first mention emphasizes that the following twenty-six chapters is to be understood in reference to the perfect and final fulfillment of the coming of the Comforter.
Утешителят, Когото Исус обеща да изпрати в Своето отсъствие, бе вложен в самите първи думи на първия стих на двадесет и шестте глави, които съставят последния пророчески разказ на Исая. „Утешавайте, утешавайте людете Ми, казва вашият Бог.“ Правилото за първото споменаване подчертава, че следващите двадесет и шест глави трябва да бъдат разбрани във връзка със съвършеното и окончателно изпълнение на идването на Утешителя.
And I will pray the Father, and he shall give you another Comforter, that he may abide with you forever. . .. But the Comforter, which is the Holy Ghost, whom the Father will send in my name, he shall teach you all things, and bring all things to your remembrance, whatsoever I have said unto you. John 14:16, 26.
И Аз ще помоля Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека.... А Утешителят, Който е Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви казал. Йоан 14:16, 26.
The Midnight Cry of the Millerite history is repeated in the history of the one hundred and forty-four thousand.
Среднощният вик от милеристката история се повтаря в историята на сто четиридесет и четирите хиляди.
“There is a world lying in wickedness, in deception and delusion, in the very shadow of death,—asleep, asleep. Who are feeling travail of soul to awaken them? What voice can reach them? My mind was carried to the future, when the signal will be given. ‘Behold, the Bridegroom cometh; go ye out to meet him.’ But some will have delayed to obtain the oil for replenishing their lamps, and too late they will find that character, which is represented by the oil, is not transferable.” Review and Herald, February 11, 1896.
„Има един свят, който лежи в нечестие, в измама и заблуда, в самата сянка на смъртта — заспал, заспал. Кои изпитват душевно мъчение, за да ги събудят? Какъв глас може да ги достигне? Умът ми бе пренесен в бъдещето, когато ще бъде даден знакът. „Ето, Младоженецът иде; излезте да го посрещнете.“ Но някои ще са се забавили да придобият масло за допълване на светилниците си и твърде късно ще открият, че характерът, който е представен чрез маслото, не може да се предава.“ Review and Herald, February 11, 1896.
The question is asked, “what voice can” “awaken” those that are “asleep”? The “voice” that awakens them in Isaiah chapter forty, is the “voice” that “cries” in the “wilderness.”
Задава се въпросът: „кой глас може“ да „събуди“ онези, които са „заспали“? „Гласът“, който ги събужда в четиридесетата глава на Исая, е „гласът“, който „вика“ в „пустинята“.
Speak ye comfortably to Jerusalem, and cry unto her, that her warfare is accomplished, that her iniquity is pardoned: for she hath received of the Lord’s hand double for all her sins. The “voice” of him that “crieth” in the wilderness. . .. Isaiah 40:2, 3.
Говорете утешително на Йерусалим и извикайте към него, че воюването му се свърши, че беззаконието му се прости; защото прие от ръката Господня двойно за всичките си грехове. „Гласът“ на онзи, който „вика“ в пустинята.... Исая 40:2, 3.
The message of the Midnight Cry is also the message of the latter rain.
Вестта на среднощния вик е също и вестта за късния дъжд.
“You are getting the coming of the Lord too far off. I saw the latter rain was coming as [suddenly as] the midnight cry, and with ten times the power.” Spalding and Magan, 5.
„Вие отдалечавате твърде много идването на Господа. Видях, че късният дъжд идваше [внезапно като] среднощния вик и с десет пъти по-голяма сила.“ Spalding and Magan, 5.
One of the many symbols found in the Word of God that represents the latter rain message, is the symbol that is recognized by a doubling of words or phrases. The doubling of words, or phrases is a symbol of the Midnight Cry, or latter rain message in the last days. The symbolism of the doubling of “comfort ye,” places the opening of Isaiah chapter forty in the tarrying time, when the message represented as the Midnight Cry of the parable of the ten virgins is to be recognized and then proclaimed. At that time, Christ sends the Comforter to awaken the sleeping virgins, who are prophetically represented as sleeping, and in some prophetic passages as sleeping, the sleep of death. The first verse of Isaiah forty, is prophetically located three and a half symbolic days ‘after’ the disappointment of July 18, 2020, for that is when the Comforter is sent to awaken those that are asleep. Three and a half days is a symbol of a wilderness, and there is where the “voice” begins to “cry.”
Един от многото символи, откриващи се в Божието Слово, който представя вестта на късния дъжд, е символът, разпознаван чрез удвояване на думи или изрази. Удвояването на думи или изрази е символ на Среднощния вик, или вестта на късния дъжд в последните дни. Символиката на удвоеното „утешавайте, утешавайте“ поставя началото на четиридесета глава на Исая във времето на забавянето, когато вестта, представена като Среднощния вик от притчата за десетте девици, трябва да бъде разпозната и след това прогласена. В онова време Христос изпраща Утешителя, за да събуди спящите девици, които пророчески са представени като спящи, а в някои пророчески пасажи — като спящи съня на смъртта. Първият стих на Исая 40 е пророчески разположен три и половина символични дни „след“ разочарованието от 18 юли 2020 г., защото тогава Утешителят е изпратен, за да събуди онези, които спят. Три и половина дни са символ на пустиня, и именно там „гласът“ започва да „вика“.
Revelation eleven, Ezekiel thirty-seven, Matthew twenty-five, the history of the Millerites (along with the same waymarks of Millerite history that occur in every reform movement), combine to identify a ‘specific process’ of awakening the sleeping virgins. The process starts with the virgins going to sleep at the disappointment. The period of the tarrying time that began at the disappointment is ultimately recognized as the tarrying time. The last portion of the tarrying time is the development of the message of the Midnight Cry. When the message is established, it is then proclaimed until it reaches its climax, the judgment.
Откровение единадесета глава, Езекиил тридесет и седма глава, Матей двадесет и пета глава и историята на милеритите (заедно със същите ориентири в историята на милеритите, които се срещат във всяко реформационно движение) се съчетават, за да посочат един „специфичен процес“ на събуждане на спящите девици. Процесът започва с това, че девиците заспиват при разочарованието. Периодът на забавянето, който започва при разочарованието, в крайна сметка бива разпознат като времето на забавяне. Последната част от времето на забавяне е развитието на вестта на Среднощния вик. Когато вестта бъде утвърдена, тогава тя се прогласява, докато достигне своята кулминация — съда.
The messenger represented as the “voice” in Isaiah, asked what the message was that was to be proclaimed. He was told in symbolic language to present the message of Islam. The prophetic message of Islam cannot be separated from the soon-coming Sunday law, for Islam is a trumpet power, and the seven trumpets of Revelation represent God’s judgment upon the powers who pass Sunday laws. Those powers were pagan Rome in 321, a symbol of the dragon; papal Rome in 538, a symbol of the beast; and the soon coming Sunday law in the United States, a symbol of the false prophet.
Вестителят, представен като „гласът“ в Исая, попита каква е вестта, която трябваше да бъде прогласена. Беше му казано със символичен език да представи вестта на исляма. Пророческата вест на исляма не може да бъде отделена от скоро идващия неделен закон, защото ислямът е тръбна сила, а седемте тръби от Откровение представят Божия съд над силите, които приемат неделни закони. Тези сили бяха езическият Рим през 321 г., символ на змея; папският Рим през 538 г., символ на звяра; и скоро идващият неделен закон в Съединените щати, символ на лъжепророка.
In connection with the identification of what the message that the “voice” who had been crying in the wilderness was to proclaim, was the promise that God’s word never fails. The ‘promise and assurance’ that God’s word never fails, is located in the identical prophetic setting that in Habakkuk chapter two, and verse three, is expressed as “at the end it shall speak, and not lie: though it tarry, wait for it; because it will surely come, it will not tarry.” The message of Islam will never fail, it will surely come. The last verse of Isaiah chapter forty, addresses those that wait for the vision in Habakkuk.
Във връзка с установяването на това какво послание трябваше да възвести „гласът“, който бе викал в пустинята, стоеше обещанието, че Божието слово никога не се проваля. „Обещанието и уверението“, че Божието слово никога не се проваля, се намира в същата пророческа обстановка, която в Авакум, глава втора, стих трети, е изразена така: „в края то ще проговори и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го; защото непременно ще дойде, няма да се забави.“ Посланието на исляма никога няма да се провали; то непременно ще дойде. Последният стих на Исаия, глава четиридесета, се обръща към онези, които чакат видението в Авакум.
But they that wait upon the Lord shall renew their strength; they shall mount up with wings as eagles; they shall run, and not be weary; and they shall walk, and not faint. Isaiah 40:31.
Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си; ще се издигнат с крила като орли; ще тичат и няма да се уморят; и ще ходят, и няма да отпаднат. Исая 40:31.
The “hidden history” of the seven thunders, that is now being unsealed, identifies three waymarks that begin and end with a disappointment. In that symbolic history, there are three waymarks, separated by two periods of time. A disappointment begins the tarrying time. The tarrying time leads to the corrected message and prediction of the Midnight Cry. The message of the Midnight Cry begins a period of proclaiming the message of the Midnight Cry, that leads to a second disappointment, that is represented as judgment. Those three steps, separated by two periods of time, represent the Alpha and Omega, as created in the Hebrew word “truth.”
„Скритата история“ на седемте гръма, която сега се разпечатва, определя три ориентирни момента, които започват и завършват с разочарование. В тази символична история има три ориентирни момента, разделени от два периода от време. Едно разочарование поставя началото на времето на забавяне. Времето на забавяне води до поправената вест и предсказание на Среднощния вик. Вестта на Среднощния вик поставя началото на период на прогласяване на вестта на Среднощния вик, който води до второ разочарование, представено като съд. Тези три стъпки, разделени от два периода от време, представляват Алфата и Омегата, както са създадени в еврейската дума „истина“.
In Ezekiel thirty-seven, Ezekiel also represents the “voice” of Isaiah forty. The voice in Isaiah forty asks, “What shall I cry?” The “voice” in Ezekiel thirty-seven, verse seven, then “prophesied as” he “was commanded.”
В Езекиил тридесет и седма глава Езекиил също така представлява „гласа“ от Исая четиридесета глава. Гласът в Исая четиридесета глава пита: „Какво да проглася?“ Тогава „гласът“ в Езекиил тридесет и седма глава, седми стих, „пророкува, както“ му „бе заповядано“.
So I prophesied as I was commanded: and as I prophesied, there was a noise, and behold a shaking, and the bones came together, bone to his bone. And when I beheld, lo, the sinews and the flesh came up upon them, and the skin covered them above: but there was no breath in them. Ezekiel 37:7, 8.
И пророкувах, както ми бе заповядано; и докато пророкувах, настана шум, и ето, тресене, и костите се събраха, кост към костта си. И когато погледнах, ето, жилите и плътта се появиха върху тях, и кожата ги покри отгоре; но в тях нямаше дъх. Езекиил 37:7, 8.
Ezekiel’s first prophecy brought the bones and flesh together, but they were not yet alive. “So,” Ezekiel “prophesied as he” was “commanded” a second time. The second prophecy brought the bodies to life. The two prophecies are typified by the creation of Adam.
Първото пророчество на Езекил събра костите и плътта заедно, но те още не бяха живи. „И тъй“, Езекил „пророкува, както му“ бе „заповядано“ втори път. Второто пророчество доведе телата до живот. Двете пророчества са предобразени в сътворението на Адам.
And the Lord God formed man of the dust of the ground, and breathed into his nostrils the breath of life; and man became a living soul. Genesis 2:7.
И Господ Бог създаде човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му дихание за живот; и човекът стана жива душа. Битие 2:7.
The two-step process of bringing the dead dry bones to life is first mentioned in the creation of Adam, thus emphasizing that God’s prophetic Word is also His creative power. God first “formed” Adam, and Ezekiel’s first prophecy brought the bones and bodies together, then God “breathed into his nostrils the breath of life; and man became a living soul.”
Двуетапният процес на съживяването на мъртвите сухи кости е споменат за пръв път при сътворението на Адам, като по този начин се подчертава, че Божието пророческо Слово е също и Неговата творческа сила. Бог най-напред „създаде“ Адам, а първото пророчество на Езекиил събра костите и телата заедно; след това Бог „вдъхна в ноздрите му дихание за живот; и човекът стана жива душа.“
Ezekiel’s second prophecy was directed “unto the wind,” not unto the bones, for he was told to “say to the wind,” “Come from the four winds, O breath, and breathe upon these slain, that they may live.” Ezekiel’s second prophecy, which brings the dead bodies to life as a mighty army, was directed, not at the dead bodies, but at the wind. It was a command to the wind to breathe upon the bodies. The first time the word “breath” is mentioned in God’s Word is the creation of Adam, and it is there defined as the breath of life, and what brings life into the dead bodies, comes from the four winds.
Второто пророчество на Езекил беше отправено „към вятъра“, а не към костите, защото му беше казано: „кажи на вятъра“, „Ела от четирите ветрища, о, дихание, и духни върху тези убити, за да оживеят.“ Второто пророчество на Езекил, което довежда мъртвите тела до живот като могъща войска, беше отправено не към мъртвите тела, а към вятъра. То беше заповед към вятъра да духне върху телата. Първият път, когато думата „дихание“ се споменава в Божието Слово, е при сътворението на Адам, и там тя е определена като диханието на живота; и онова, което внася живот в мъртвите тела, идва от четирите ветрища.
“Angels are holding the four winds, represented as an angry horse seeking to break loose and rush over the face of the whole earth, bearing destruction and death in its path.
„Ангели удържат четирите ветрове, представени като разярен кон, който се стреми да се изтръгне и да се втурне по лицето на цялата земя, носейки разорение и смърт по пътя си.
“Shall we sleep on the very verge of the eternal world? Shall we be dull and cold and dead? Oh, that we might have in our churches the Spirit and breath of God breathed into His people, that they might stand upon their feet and live.” Manuscript Releases, volume 20, 217.
„Ще спим ли на самия праг на вечния свят? Ще бъдем ли вяли, студени и мъртви? О, дано в нашите църкви имаме Духа и диханието на Бога, вдъхнати в Неговия народ, за да може той да се изправи на нозете си и да живее.“ Manuscript Releases, том 20, 217.
The two questions here are shall we sleep, and shall we be dead?…two terms for the same prophetic condition. The message of the four winds that are being restrained by angels, is the message that causes the breath of God to enter the dead and causes them to stand up and live. The message of the four winds is the message of the angry horse of Islam. The message of the four winds in the book of Revelation, is the sealing message. The sealing message of Revelation seven, verse one through three, is the message that identifies that the four winds are restrained, until the servants of God are sealed.
Двата въпроса тук са: ще спим ли и ще бъдем ли мъртви?… две названия за едно и също пророческо състояние. Вестта за четирите ветрове, които са възпирани от ангели, е вестта, която причинява диханието Божие да влезе в мъртвите и ги кара да се изправят и да живеят. Вестта за четирите ветрове е вестта за гневния кон на исляма. Вестта за четирите ветрове в книгата Откровение е запечатващата вест. Запечатващата вест от Откровение 7:1–3 е вестта, която посочва, че четирите ветрове са възпирани, докато слугите Божии не бъдат запечатани.
And after these things I saw four angels standing on the four corners of the earth, holding the four winds of the earth, that the wind should not blow on the earth, nor on the sea, nor on any tree. And I saw another angel ascending from the east, having the seal of the living God: and he cried with a loud voice to the four angels, to whom it was given to hurt the earth and the sea, Saying, Hurt not the earth, neither the sea, nor the trees, till we have sealed the servants of our God in their foreheads. Revelation 7:1–3.
И след това видях четири ангела, стоящи на четирите краища на земята, които държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър на земята, нито на морето, нито на някое дърво. И видях друг ангел, който възлизаше от изток, като имаше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повреждат земята и морето, като казваше: Не повреждайте нито земята, нито морето, нито дърветата, докле не положим печат на челата на слугите на нашия Бог. Откровение 7:1–3.
Ezekiel’s second prophecy was directed to the wind, and the life that the wind delivered unto the bodies came from the message of the four winds. In verses eight through ten, in Ezekiel thirty-seven the words that appear either as “wind” or “breath” is the same Hebrew word in each occurrence. God breathed into Adam, the breath of life, and in Ezekiel the breath of life is the message of the sealing of the one hundred and forty-four thousand that comes from the four winds. That message delivers God’s creative power to the bodies that have been brought together in the valley of death, by the first message. The message of the four winds is the message of Islam bringing judgment upon the United States for the Sunday law. It is the message of the Midnight Cry.
Второто пророчество на Езекил бе насочено към вятъра, а животът, който вятърът донесе на телата, произхождаше от вестта на четирите ветрове. В стихове осми до десети от Езекил тридесет и седма глава думите, които се явяват като „вятър“ или „дъх“, са една и съща еврейска дума при всяка поява. Бог вдъхна в Адам диханието на живота, а в Езекил диханието на живота е вестта за запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, която идва от четирите ветрове. Тази вест донася Божията творческа сила на телата, които са били събрани в долината на смъртта чрез първата вест. Вестта на четирите ветрове е вестта за исляма, който носи съд над Съединените щати заради неделния закон. Това е вестта на Среднощния вик.
The hidden history of the seven thunders begins with a disappointment, which begins the tarrying time. In Revelation eleven when the two prophets were slain on July 18, 2020, the tarrying time began. Ezekiel was among the dead when the Lord asked Ezekiel if the two witnesses that are dead in the street could live.
Скритата история на седемте гръма започва с едно разочарование, което поставя началото на времето на забавянето. В Откровение единадесета глава, когато двамата пророци бяха убити на 18 юли 2020 г., времето на забавянето започна. Езекиил беше сред мъртвите, когато Господ попита Езекиил дали двамата свидетели, които лежат мъртви на улицата, могат да оживеят.
The hand of the Lord was upon me, and carried me out in the spirit of the Lord, and set me down in the midst of the valley which was full of bones, And caused me to pass by them round about: and, behold, there were very many in the open valley; and, lo, they were very dry. And he said unto me, Son of man, can these bones live? And I answered, O Lord God, thou knowest. Ezekiel 37:1–3.
Ръката на Господа беше върху мен и ме изведе чрез Духа Господен, и ме постави всред долината, която беше пълна с кости; и ме накара да мина край тях наоколо; и ето, те бяха твърде много по лицето на долината; и ето, бяха твърде сухи. И ми рече: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? А аз отговорих: О, Господи Боже, Ти знаеш. Езекиил 37:1–3.
In verse seven, when Ezekiel delivers the first of the two prophecies the message was simply, “O ye dry bones, hear the word of the Lord.” John, in the Revelation records, “blessed are those who hear the words of the prophecy of this book.” Ezekiel represents the dead dry bones who are blessed, as those who hear Ezekiel’s command to hear the Word of the Lord, and His Word is Truth. In chapter two of Ezekiel, the experience of those who hear God’s word is described.
В седми стих, когато Езекиил изрича първото от двете пророчества, вестта беше просто: „О, вие сухи кости, чуйте словото Господне.“ Йоан, в Откровението, записва: „блажени са онези, които слушат думите на пророчеството на тази книга.“ Езекиил представя мъртвите сухи кости, които са благословени, като онези, които чуват Езекиилевата заповед да чуят Словото Господне, а Неговото Слово е Истина. Във втора глава на Езекиил е описана опитността на онези, които чуват Божието слово.
And he said unto me, Son of man, stand upon thy feet, and I will speak unto thee. And the spirit entered into me when he spake unto me, and set me upon my feet, that I heard him that spake unto me. Ezekiel 2:1, 2.
И Той ми каза: Сине човешки, изправи се на нозете си, и Аз ще говоря с тебе. И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме изправи на нозете ми, така че чух Онзи, Който ми говореше. Езекиил 2:1, 2.
In Revelation eleven, when the dead bodies hear the Word of the Lord, the Comforter enters into them and they stand on their feet. It is the Comforter that sets them on their feet.
В Откровение единадесета глава, когато мъртвите тела чуват Словото на Господа, Утешителят влиза в тях и те се изправят на краката си. Утешителят е Този, Който ги поставя на краката им.
And after three days and an half the Spirit of life from God entered into them, and they stood upon their feet; and great fear fell upon them which saw them. Revelation 11:11.
И след три дни и половина дух на живот от Бога влезе в тях, и те се изправиха на нозете си; и голям страх падна върху онези, които ги гледаха. Откровение 11:11.
The standing up of the dead is step number one, in a two-step process that raises them out of their graves to become the ensign that is lifted up at the judgment of the Sunday law. When they stand in chapter eleven, “great fear” comes upon those that see them.
Изправянето на мъртвите е първа стъпка в един двустепенен процес, който ги издига от гробовете им, за да станат знамето, което се издига при съда на неделния закон. Когато се изправят в глава единадесета, „голям страх“ обзема онези, които ги виждат.
And he shall pass over to his strong hold for fear, and his princes shall be afraid of the ensign, saith the Lord, whose fire is in Zion, and his furnace in Jerusalem. Isaiah 31:9.
И ще премине към крепостта си от страх, и първенците му ще се уплашат от знамето, казва Господ, чийто огън е в Сион и чиято пещ е в Ерусалим. Исая 31:9.
The Midnight Cry message of Millerite history was the second part of the second angel’s message. The second angel’s message produced a separation of the Millerites from the churches that were then identified as the daughters of Babylon, and the faithful were called out to come and stand with the Millerites. A ‘body’ of believers was formed by that message, and then the second step was the message of the Midnight Cry that joined and added power to the second message. The Millerites then became a mighty army that took the message like a tidal wave across the land. That two-step process is the two voices of Revelation eighteen, and it is the identical process of the resurrection of the dead dry bones in Ezekiel who were slain in the street of Revelation eleven.
Викът в полунощ от историята на милеритите беше втората част от вестта на втория ангел. Вестта на втория ангел произведе отделяне на милеритите от църквите, които тогава бяха определени като дъщерите на Вавилон, и верните бяха призовани да излязат и да застанат заедно с милеритите. Чрез тази вест беше формирано едно „тяло“ от вярващи, а след това втората стъпка беше вестта на Вика в полунощ, която се присъедини към втората вест и ѝ придаде сила. Тогава милеритите се превърнаха в мощна войска, която понесе вестта като приливна вълна по цялата земя. Този двустъпков процес са двата гласа от Откровение осемнадесета глава и е тъждественият процес на възкресението на мъртвите сухи кости в Езекиил, които бяха убити на улицата в Откровение единадесета глава.
“Angels were sent to aid the mighty angel from heaven, and I heard voices which seemed to sound everywhere, Come out of her, my people, that ye be not partakers of her sins, and that ye receive not of her plagues; for her sins have reached unto heaven, and God hath remembered her iniquities. This message seemed to be an addition to the third message, and joined it, as the midnight cry joined the second angel’s message in 1844.” Spiritual Gifts, volume 1, 195, 196.
„Бяха изпратени ангели да помогнат на могъщия ангел от небето и аз чух гласове, които сякаш звучаха навсякъде: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете ѝ и за да не приемете от язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония. Тази вест изглеждаше като допълнение към третата вест и се присъедини към нея, както среднощният вик се присъедини към вестта на втория ангел през 1844 година.“ Spiritual Gifts, том 1, 195, 196.
The first waymark in the hidden history of the seven thunders, is the disappointment which begins the tarrying time. The tarrying time is a period of time that is represented as three and a half days, which is a symbol of the wilderness. At the end of the forty years of wandering in the wilderness, Joshua led a mighty army into the Promised Land. At the end of the three and a half days, Ezekiel is taken to the valley of death, and is told to command the dead bodies to “hear the word of the Lord.” Ezekiel is a “voice” crying in the wilderness. The command to hear the Word of the Lord brings the body parts together, but they are not yet alive, they are not yet an army, they are not yet sealed. The “word of the Lord” which is spoken by Ezekiel in chapter two, identifies that when the Comforter arrives, God’s people stand, while they simultaneously hear the Word of the Lord. Christ promised He would send the Comforter, three and a half days after they were murdered in the street.
Първият ориентир в скритата история на седемте гръмове е разочарованието, което поставя началото на времето на забавянето. Времето на забавянето е период, представен като три и половина дни, което е символ на пустинята. В края на четиридесетте години на скитане в пустинята Исус Навин поведе могъща войска в Обетованата земя. В края на трите и половина дни Езекиил е отведен в долината на смъртта и му е казано да заповяда на мъртвите тела да „чуят словото Господне“. Езекиил е „глас“, който вика в пустинята. Заповедта да се чуе Словото Господне събира частите на телата, но те все още не са живи, все още не са войска, все още не са запечатани. „Словото Господне“, което Езекиил изрича във втора глава, показва, че когато Утешителят пристигне, Божият народ се изправя, докато едновременно чува Словото Господне. Христос обеща, че ще изпрати Утешителя три и половина дни след като бяха убити на улицата.
Once standing, the bodies ‘who are not yet alive,’ are going to be given a second prophecy. The “voice that crieth in the wilderness” in Isaiah, asks what the prophecy is that he is to cry? The “message” that both Ezekiel, and the “voice” in Isaiah forty are commanded to present, is the message of Islam. When that prophecy is delivered, “Adam” comes to life as a mighty army. The living two witnesses then proclaim the message of Islam’s judgment upon the United States, because of the passage of the soon-coming Sunday law. The judgment of the Sunday law is the third waymark of the hidden history of the seven thunders. When it is fulfilled, the army is lifted up as an ensign to heaven, and is represented in Revelation fourteen.
Щом веднъж се изправят, телата, „които още не са живи“, ще получат второ пророчество. „Гласът на викащия в пустинята“ в Исая пита какво е пророчеството, което трябва да възвести. „Вестта“, която и на Езекиил, и на „гласа“ в Исая четиридесета глава е заповядано да представят, е вестта на исляма. Когато това пророчество бъде изречено, „Адам“ оживява като могъща войска. Тогава живите двама свидетели възвестяват вестта за съда на исляма над Съединените щати поради приемането на скоро предстоящия неделен закон. Съдът на неделния закон е третият ориентир в скритата история на седемте гръма. Когато той се изпълни, войската е издигната като знаме към небето и е представена в Откровение четиринадесета глава.
“I have had an experience in the first, second, and third angels’ messages. The angels are represented as flying in the midst of heaven, proclaiming to the world a message of warning, and having a direct bearing upon the people living in the last days of this earth’s history. No one hears the voice of these angels, for they are a symbol to represent the people of God who are working in harmony with the universe of heaven. Men and women, enlightened by the Spirit of God and sanctified through the truth, proclaim the three messages in their order.” Selected Messages, book 2, 387.
„Имала съм опитност в първата, втората и третата ангелска вест. Ангелите са представени като летящи посред небето, възвестявайки на света предупредителна вест, която има пряко отношение към хората, живеещи в последните дни от историята на тази земя. Никой не чува гласа на тези ангели, защото те са символ, представящ Божия народ, който работи в съгласие с небесната вселена. Мъже и жени, просветени от Божия Дух и осветени чрез истината, прогласяват трите вести в определения им ред.“ Избрани вести, книга 2, 387.
The ensign that is lifted up is the third angel that is flying in the midst of heaven, warning mankind against accepting the mark of the beast. The mighty army continues to present that message to the world, until Michael stands up and human probation closes.
Издигнатото знаме е третият ангел, който лети посред небето и предупреждава човечеството да не приеме белега на звяра. Могъщата войска продължава да представя тази вест на света, докато Михаил не се изправи и времето на човешката благодат не приключи.
We will continue these thoughts in the next article.
Ще продължим тези мисли в следващата статия.
And at midnight there was a cry made, Behold, the bridegroom cometh; go ye out to meet him. Matthew 25:6.
А в полунощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете. Матей 25:6.