The prophetic history that has been opened up within the seven thunders identifies the history we are now in. The secret was hidden until the history it represented arrived. It is the time when the Comforter, the Spirit of “truth” reveals the truth that John called the Revelation of Jesus Christ, for Jesus Christ is the Truth. It is not simply that the word “truth” represents the character of God. And it is not simply a revelation of the wonderful linguist, that the Hebrew word “truth” is used in such profound ways throughout the Scriptures. But is also the amazing miracle that when understood becomes the key for opening the prophecies of the book of Revelation, and in so doing it opens the entire Bible. But it is only for those willing to see, hear, and keep those things written therein for the time is at hand.
Пророческата история, която е била разкрита в рамките на седемте гръмове, определя историята, в която сега се намираме. Тайната беше скрита, докато не настъпи историята, която тя представяше. Това е времето, когато Утешителят, Духът на „истината“, разкрива истината, която Йоан нарече Откровението на Исус Христос, защото Исус Христос е Истината. Не става просто дума за това, че думата „истина“ представя характера на Бога. И не става просто дума за едно откровение относно удивителния лингвистичен факт, че еврейската дума за „истина“ е употребена по толкова дълбоки начини навсякъде в Писанията. Но това е и изумителното чудо, което, когато бъде разбрано, се превръща в ключа за отварянето на пророчествата в книгата Откровение, и така отваря цялата Библия. Но това е само за онези, които са готови да виждат, да чуват и да пазят онова, което е написано в нея, защото времето е близо.
In order for men to recognize the “truth” in such a way to be sanctified by it, requires the presence of the Holy Spirit. Men can intellectually understand the word “truth,” and even be amazed at the significance of it, but the “truth” must be eaten. It must be internalized and made a part of a person’s experience, for the word conveys the creative power of God to those who seek to be transformed into the image of Christ. One of the starting places of my personal investigation of the Hebrew word translated as “truth” was the Hebrew scholars, who also address the amazing nature of the word “truth” and its usage in the Bible. But there is no reason to believe that their intellectual understanding of the word “truth” has led them to Christ.
За да могат хората да разпознаят „истината“ по такъв начин, че да бъдат осветени чрез нея, е необходимо присъствието на Светия Дух. Хората могат интелектуално да разбират думата „истина“ и дори да се удивляват на нейното значение, но „истината“ трябва да бъде изядена. Тя трябва да бъде вътрешно усвоена и да стане част от опитността на човека, защото словото предава творческата сила на Бога на онези, които търсят да бъдат преобразени в образа на Христос. Една от отправните точки в моето лично изследване на еврейската дума, преведена като „истина“, бяха еврейските учени, които също разглеждат удивителната природа на думата „истина“ и нейната употреба в Библията. Но няма основание да се вярва, че тяхното интелектуално разбиране на думата „истина“ ги е довело до Христос.
The prophetic fact that the word needs to be eaten with the presence of the Holy Spirit echoes of Sister White’s definition of the “oil” in the parable of the ten virgins, and also her description of the two classes of virgins that are waiting for the Bridegroom.
Пророческият факт, че словото трябва да бъде изядено в присъствието на Светия Дух, е в съзвучие с определението на сестра Уайт за „маслото“ в притчата за десетте девици, както и с нейното описание на двата вида девици, които очакват Младоженеца.
A symbol most often has more than one meaning, and the meaning is to be defined by the context where the symbol is located. It is not to be defined by the grammatical expert’s definition of the word or by the historical time frame when the word was written. Those two approaches are what the theologians of Adventism have grasped in order to deny the “truth.” A symbol is defined by the context where it is employed. Within the Spirit of Prophecy, the word “oil” in the parable of the ten virgins represents at least a few different things depending on the context of the passage where the “oil” is found. Why does one class of virgins possess the oil and the other not?
Един символ най-често има повече от едно значение, и значението му трябва да се определя от контекста, в който символът се намира. То не бива да се определя нито от определението на думата, дадено от граматическия специалист, нито от историческия времеви период, когато думата е била написана. Именно тези два подхода са възприели богословите на адвентизма, за да отрекат „истината“. Един символ се определя от контекста, в който е употребен. В Духа на пророчеството думата „масло“ в притчата за десетте девици представлява поне няколко различни неща в зависимост от контекста на пасажа, където се среща „маслото“. Защо едната група девици притежава маслото, а другата — не?
“There is a world lying in wickedness, in deception, and delusion, in the very shadow of death,—asleep, asleep. Who are feeling travail of soul to awaken them? What voice can reach them? My mind is carried to the future when the signal will be given, ‘Behold the Bridegroom cometh; go ye out to meet Him.’ But some will have delayed to obtain the oil for replenishing their lamps, and too late they will find that character, which is represented by the oil, is not transferable. That oil is the righteousness of Christ. It represents character, and character is not transferable. No man can secure it for another. Each must obtain for himself a character purified from every stain of sin.” Bible Echo, May 4, 1896.
„Съществува свят, потънал в нечестие, в измама и заблуда, в самата сянка на смъртта — заспал, заспал. Кои изпитват душевни мъки, за да го събудят? Кой глас може да достигне до него? Умът ми се пренася в бъдещето, когато ще бъде даден сигналът: „Ето, Младоженецът иде; излезте да Го посрещнете.“ Но някои ще са се забавили да се снабдят с масло за допълване на светилниците си и твърде късно ще открият, че характерът, представен чрез маслото, не може да бъде прехвърлен. Това масло е правдата на Христос. То представлява характера, а характерът не може да бъде прехвърлен. Никой човек не може да го осигури за друг. Всеки трябва сам за себе си да придобие характер, очистен от всяко петно на греха.“ Bible Echo, 4 май 1896 г.
The foolish virgins do not possess the character necessary to succeed in the soon-coming crisis. They lack Christ’s righteousness. But the oil is also a message, and the oil in the parable of the ten virgins in the “last days” is the final warning message represented by the Revelation of Jesus Christ that is to be heard, read and kept.
Неразумните девици не притежават характера, необходим, за да устоят в предстоящата криза. Те са лишени от Христовата праведност. Но маслото е и вест, а маслото в притчата за десетте девици в „последните дни“ е последната предупредителна вест, представена чрез Откровението на Исус Христос, която трябва да бъде слушана, четена и пазена.
“The anointed ones standing by the Lord of the whole earth, have the position once given to Satan as covering cherub. By the holy beings surrounding his throne, the Lord keeps up a constant communication with the inhabitants of the earth. The golden oil represents the grace with which God keeps the lamps of believers supplied, that they shall not flicker and go out. Were it not that this holy oil is poured from heaven in the messages of God’s Spirit, the agencies of evil would have entire control over men.
„Помазаните, които стоят при Господа на цялата земя, заемат положението, което някога бе дадено на Сатана като закрилящ херувим. Чрез светите същества, които обкръжават Неговия престол, Господ поддържа постоянно общение с жителите на земята. Златното масло представлява благодатта, чрез която Бог поддържа светилниците на вярващите снабдени, за да не премигват и да угасват. Ако не беше това свято масло, изливано от небето чрез вестите на Божия Дух, силите на злото биха имали пълен контрол над хората.“
“God is dishonored when we do not receive the communications which he sends us. Thus we refuse the golden oil which he would pour into our souls to be communicated to those in darkness. When the call shall come, ‘Behold, the bridegroom cometh; go ye out to meet him,’ those who have not received the holy oil, who have not cherished the grace of Christ in their hearts, will find, like the foolish virgins, that they are not ready to meet their Lord. They have not, in themselves, the power to obtain the oil, and their lives are wrecked. But if God’s Holy Spirit is asked for, if we plead, as did Moses, ‘Show me thy glory,’ the love of God will be shed abroad in our hearts. Through the golden pipes, the golden oil will be communicated to us. ‘Not by might, nor by power, but by my Spirit, saith the Lord of Hosts.’ By receiving the bright beams of the Sun of Righteousness, God’s children shine as lights in the world.” Review and Herald, July 20, 1897.
„Бог бива безчестен, когато не приемаме вестите, които Той ни изпраща. Така ние отказваме златното масло, което Той би излял в душите ни, за да бъде предавано на онези, които са в тъмнина. Когато прозвучи призивът: „Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете“, онези, които не са приели святото масло, които не са съхранили благодатта на Христос в сърцата си, ще открият, подобно на неразумните девици, че не са готови да посрещнат своя Господ. Те нямат в себе си силата да придобият маслото и животът им е претърпял крушение. Но ако се поиска Светият Дух на Бога, ако умоляваме, както направи Моисей: „Покажи ми славата Си“, Божията любов ще се излее в сърцата ни. Чрез златните тръби златното масло ще ни бъде предадено. „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.“ Приемайки светлите лъчи на Слънцето на Правдата, Божиите чада сияят като светила в света.“ Review and Herald, July 20, 1897.
The “oil” is the final message, which once again, is the Revelation of Jesus Christ. In the passage those who wish to have the oil need to plead to God as did Moses in Horeb’s cave. But notice that if we are to “plead, as did Moses” that God would “show” us His “glory,” we must first ask for the Holy Spirit who is the Comforter. If we do, then by angels and the two golden pipes we shall receive of Christ righteousness. We deceive ourselves if we think we can pray and plead for Christ’s character as the traditions and customs of Laodicean Adventism suggests should be done, while at the same time we are refusing the message of the Revelation of Jesus Christ. His righteousness is conveyed to us through the “messages of God’s Spirit,” that are conveyed by the two anointed ones that stand before God’s throne. When we reject his message, we reject His righteousness.
„Маслото“ е последната вест, която отново е Откровението на Исус Христос. В този пасаж онези, които желаят да имат маслото, трябва да умоляват Бога, както Моисей в пещерата на Хорив. Но забележете, че ако трябва да „умоляваме, както Моисей“ Бог да ни „покаже“ Своята „слава“, ние най-напред трябва да поискаме Светия Дух, Който е Утешителят. Ако направим това, тогава чрез ангелите и двете златни тръби ще приемем Христовата правда. Мамим себе си, ако мислим, че можем да се молим и да умоляваме за Христовия характер, както традициите и обичаите на Лаодикийския адвентизъм внушават, че трябва да се прави, като същевременно отхвърляме вестта на Откровението на Исус Христос. Неговата правда ни се предава чрез „вестите на Божия Дух“, които се предават от двамата помазани, които стоят пред Божия престол. Когато отхвърляме Неговата вест, ние отхвърляме Неговата правда.
Then answered I, and said unto him, What are these two olive trees upon the right side of the candlestick and upon the left side thereof? And I answered again, and said unto him, What be these two olive branches which through the two golden pipes empty the golden oil out of themselves? And he answered me and said, Knowest thou not what these be? And I said, No, my lord. Then said he, These are the two anointed ones, that stand by the Lord of the whole earth. Zechariah 4:11–14.
Тогава в отговор аз му рекох: Какви са тези две маслини отдясно на светилника и отляво му? И отново в отговор рекох: Какви са тези две маслинови клонки, които чрез двете златни тръби изливат от себе си златното масло? А той ми отговори и каза: Не знаеш ли какво са те? И аз рекох: Не, господарю мой. Тогава той каза: Това са двамата помазани, които стоят пред Господа на цялата земя. Захария 4:11–14.
The two “anointed ones, that stand by the Lord of the whole earth,” are also represented as the two witnesses of Revelation eleven.
Двамата „помазани“, които стоят пред Господа на цялата земя, са представени също и като двамата свидетели от Откровение единадесета глава.
“Concerning the two witnesses the prophet declares further: ‘These are the two olive trees, and the two candlesticks standing before the God of the earth.’ ‘Thy word,’ said the psalmist, ‘is a lamp unto my feet, and a light unto my path.’ Revelation 11:4; Psalm 119:105. The two witnesses represent the Scriptures of the Old and the New Testament.” The Great Controversy, 267.
„Относно двамата свидетели пророкът по-нататък заявява: „Това са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Бога на земята.“ „Твоето слово — каза псалмистът — е светило на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ Откровение 11:4; Псалом 119:105. Двамата свидетели представляват Писанията на Стария и Новия Завет.“ Великата борба, 267.
Whether we consider Zechariah’s or John’s testimony of the two witnesses, the context of either testimony is the communication process that is the very first truth mentioned in association with the message of the Revelation of Jesus Christ in Revelation chapter one and verse one. From the Father, to the Son, to the angels, to a prophet to the church. The process in which Christ speaks to mankind is a major understanding that He seeks to reveal within the final warning message. This corresponds with the emphasis in the presentation of both the first and third angel’s messages.
Независимо дали разглеждаме свидетелството на Захария или на Йоан за двамата свидетели, контекстът и на двете свидетелства е процесът на предаване, който е самата първа истина, спомената във връзка с вестта на Откровението на Исус Христос в Откровение, първа глава, първи стих. От Отца, към Сина, към ангелите, към пророк, към църквата. Процесът, чрез който Христос говори на човечеството, е основно разбиране, което Той се стреми да разкрие в заключителната предупредителна вест. Това съответства на ударението в представянето както на първата, така и на третата ангелска вест.
The message of the first angel is represented by William Miller. Miller possesses several prophetic characteristics that must be recognized. He was the “Father” of the movement, which in terms of the Alpha and Omega demands that there would be a son. He represented a movement represented by the name “Millerite,” which is the word for a type of rock. He was used to organize a set of biblical rules of prophetic interpretation. Those rules become a major component of the communication of the messages of God’s Spirit that were either refused or accepted as those of Miller’s generation chose whether to retain their foolish Laodicean condition or to become wise Philadelphians. As the father of the message of the first angel, he typifies a movement that will proclaim the message of the third angel’s message, and that movement’s understanding of the message will be directed by a special set of biblical rules of prophetic interpretation that establish the message of the third angel as soundly as Miller was used to establish the message of the first angel. God never changes, Jesus Christ the same yesterday, today and forever.
Вестта на първия ангел е представена чрез Уилям Милър. Милър притежава няколко пророчески характеристики, които трябва да бъдат разпознати. Той беше „бащата“ на движението, което по отношение на Алфата и Омегата изисква да има син. Той представляваше движение, обозначавано с името „милеритско“, като тази дума означава вид скала. Той бе употребен, за да организира съвкупност от библейски правила за пророческо тълкуване. Тези правила стават главен компонент в предаването на вестите на Божия Дух, които бяха или отхвърлени, или приети, тъй като онези от поколението на Милър избраха дали да запазят своето глупаво лаодикийско състояние, или да станат мъдри филаделфийци. Като баща на вестта на първия ангел, той е предобраз на движение, което ще прогласи вестта на третия ангел, и разбирането на това движение за вестта ще бъде насочвано от специален набор библейски правила за пророческо тълкуване, които утвърждават вестта на третия ангел тъй убедително, както Милър бе употребен да утвърди вестта на първия ангел. Бог никога не се променя, Исус Христос е същият вчера, днес и до века.
Do not err, my beloved brethren. Every good gift and every perfect gift is from above, and cometh down from the Father of lights, with whom is no variableness, neither shadow of turning. Of his own will begat he us with the word of truth, that we should be a kind of firstfruits of his creatures. James 1:16–18.
Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. Всяко добро дарование и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. По Своя воля Той ни роди чрез словото на истината, за да бъдем един вид първи плодове на Неговите създания. Яков 1:16–18.
In the beginning or the end of Adventism, the messages of God’s Spirit which are represented by the oil, are conveyed through the two witnesses. At the beginning with the Millerites the two witnesses were the Old and New Testaments and at the end they are the Bible and the Spirit of Prophecy. This is the reason why John, who most perfectly illustrates the end of God’s people in the last days of the investigative judgment was in the isle of Patmos.
В началото или в края на адвентизма вестите на Божия Дух, представени чрез маслото, се предават чрез двамата свидетели. В началото, при милеритите, двамата свидетели бяха Старият и Новият завет, а в края те са Библията и Духът на пророчеството. Това е причината Йоан, който най-съвършено илюстрира края на Божия народ в последните дни на изследователния съд, да бъде на остров Патмос.
I John, who also am your brother, and companion in tribulation, and in the kingdom and patience of Jesus Christ, was in the isle that is called Patmos, for the word of God, and for the testimony of Jesus Christ. Revelation 1:9.
Аз, Йоан, който съм и ваш брат и съучастник в скръбта, и в царството, и в търпението на Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, заради Божието слово и заради свидетелството на Исус Христос. Откровение 1:9.
The prophetic setting of Patmos represents that John is being persecuted. He was being persecuted for receiving the messages of God’s spirit that identify the Revelation of Jesus Christ through the Bible and Spirit of Prophecy.
Пророческата обстановка на Патмос показва, че Йоан е бил преследван. Той е бил преследван, защото е получавал вестите на Божия Дух, които разкриват Откровението на Исус Христос чрез Библията и Духа на пророчеството.
The persecution of God’s “last day” people is also represented in Revelation eleven when the two witnesses are slain in the streets, and everyone celebrates their death. In chapter eleven those two witnesses are Elijah and Moses. They have given their testimony for three and a half years and then they are slain, but they were thereafter resurrected.
Преследването на Божия народ на „последните дни“ е представено и в Откровение, единадесета глава, когато двамата свидетели са убити по улиците и всички празнуват смъртта им. В единадесета глава тези двама свидетели са Илия и Моисей. Те са давали своето свидетелство в продължение на три години и половина, а след това са били убити, но след това са били възкресени.
All the prophets speak more of the last days than they do their own history, so if there is ever a book that is speaking of the last days it is the book of Revelation where all the books of the Bible meet and end. There must therefore be a “message” in the last days that is slain, and thereafter resurrected. Revelation eleven illustrated the history of the French Revolution, but it more directly illustrates an attack against the message of the third angel in the last days. The message and the movement that was typified by Miller’s message and movement suffered that attack and died on July 18, 2020. According to Revelation eleven that attack would be carried out by the beast that ascended up out of the bottomless pit.
Всички пророци говорят повече за последните дни, отколкото за собствената си история; така че, ако изобщо има книга, която говори за последните дни, това е книгата Откровение, където всички книги на Библията се събират и завършват. Следователно в последните дни непременно трябва да има една „вест“, която бива убита и след това възкресена. Откровение единадесета глава илюстрира историята на Френската революция, но още по-пряко илюстрира нападение срещу вестта на третия ангел в последните дни. Вестта и движението, които бяха предобразени от вестта и движението на Милър, понесоха това нападение и умряха на 18 юли 2020 г. Според Откровение единадесета глава това нападение щеше да бъде извършено от звяра, който възлезе от бездънната бездна.
And when they shall have finished their testimony, the beast that ascendeth out of the bottomless pit shall make war against them, and shall overcome them, and kill them. And their dead bodies shall lie in the street of the great city, which spiritually is called Sodom and Egypt, where also our Lord was crucified. Revelation 11:8, 9.
И когато свършат своето свидетелство, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат на улицата на великия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ беше разпнат. Откровение 11:8, 9.
Sister White informs us that the “bottomless pit” represents a new manifestation of satanic power.
Сестра Уайт ни известява, че „бездънната бездна“ представлява ново проявление на сатанинска сила.
“‘When they shall have finished [are finishing] their testimony.’ The period when the two witnesses were to prophesy clothed in sackcloth ended in 1798. As they were approaching the termination of their work in obscurity, war was to be made upon them by the power represented as ‘the beast that ascendeth out of the bottomless pit.’ In many of the nations of Europe the powers that ruled in Church and State had for centuries been controlled by Satan, through the medium of the papacy. But here is brought to view a new manifestation of Satanic power.” The Great Controversy, 268.
„‘Когато завършат [завършват] своето свидетелстване.’ Периодът, през който двамата свидетели трябваше да пророкуват, облечени във вретище, приключи през 1798 година. Когато наближаваха края на своето дело в неизвестност, срещу тях трябваше да бъде водена война от силата, представена като „звярът, който излиза от бездната“. В много от народите на Европа силите, които управляваха Църквата и държавата, в продължение на векове бяха контролирани от Сатана чрез посредничеството на папството. Но тук пред нас е разкрита нова проява на сатанинска сила.“ Великата борба, 268.
There are three powers identified in the book of Revelation that come from the bottomless pit, the first mentioned is Islam in Revelation chapter nine verse two, the second is atheism of the French Revolution in chapter eleven verse eight and the third is modern Rome in chapter seventeen verse eight. The “new manifestation” in the last days that will not only attack the movement typified by the Millerite movement, but also attack the world is the counterfeit awakening of the counterfeit Midnight Cry known as “Woke-ism.” Woke-ism represents a “new manifestation of satanic power” which is upheld by the current Jesuit antichrist and is promoted through the merchants, the political leaders of the United Nations, the liberal representatives in the fallen churches of Protestantism in the United States, and the Democratic party in conjunction with the RINO-Republicans who either promote or permit the promotion of all the variations of the deviant lifestyles of the homosexual community as represented in chapter eleven as “Sodom.” These three powers are what lead the world to Armageddon, and they are also represented by “Egypt,” the symbol of atheism and worldliness. Set within the anarchy of the French Revolution, which is another element of these three powers that make up what Sister White calls the “evil confederacy,” either directly promote or allow Woke-ism. Woke-ism is the satanic counterfeit of the awakening of the ten virgins. We have more to discuss on these lines, but we need first to address the aftermath of the murder in the street that was accomplished on July 18, 2020.
В книгата Откровение са посочени три сили, които произлизат от бездънната бездна; първата спомената е ислямът в Откровение, глава девета, стих втори; втората е атеизмът на Френската революция в глава единадесета, стих осми; а третата е съвременният Рим в глава седемнадесета, стих осми. „Новото проявление“ в последните дни, което не само ще нападне движението, представено прообразно от милеритското движение, но също така ще нападне и света, е фалшивото пробуждане на фалшивия Среднощен вик, известно като „воукизъм“. Воукизмът представлява „ново проявление на сатанинска сила“, което се поддържа от настоящия йезуитски антихрист и се насърчава чрез търговците, политическите водачи на Обединените нации, либералните представители в падналите църкви на протестантизма в Съединените щати и Демократическата партия във връзка с републиканците RINO, които или насърчават, или допускат насърчаването на всички разновидности на девиантния начин на живот на хомосексуалната общност, представена в глава единадесета като „Содом“. Тези три сили са онова, което води света към Армагедон, и те също така са представени чрез „Египет“, символа на атеизма и светскостта. Поставен в рамките на анархията на Френската революция, която е още един елемент от тези три сили, съставящи онова, което Сестра Уайт нарича „злият съюз“, воукизмът бива или пряко насърчаван, или му се позволява да бъде насърчаван. Воукизмът е сатанинският фалшификат на пробуждането на десетте девици. Имаме още да разгледаме по тези въпроси, но първо трябва да се спрем на последствията от убийството на улицата, извършено на 18 юли 2020 година.
And also, dear Reader, please understand I have no support to offer to the Republican party. There is no political persuasion that I have any confidence in. It is simply the prophetic dynamics that exist in the United States, the United Nations and the Papacy that I am pointing out. Those dynamics will be more specifically addressed when we begin to directly address the two horns that parallel each other from 1798 until the Sunday law.
И също, драги Читателю, моля, разбери, че нямам никаква подкрепа, която да предложа на Републиканската партия. Няма политическо убеждение, на което да имам каквото и да било доверие. Аз просто посочвам пророческата динамика, която съществува в Съединените щати, Организацията на обединените нации и Папството. Тази динамика ще бъде разгледана по-конкретно, когато започнем пряко да разглеждаме двата рога, които вървят успоредно един на друг от 1798 година до неделния закон.
The satanic Woke-ism that represents a counterfeit Midnight Cry precedes the actual Midnight Cry and before the time of the genuine Midnight Cry, those that have been slain in the streets will ultimately evolve into either a foolish or wise virgin. The period of time when the binding off of our characters into either the bundle destined for the fire of destruction or as the bundle for the heavenly garner is now here.
Сатанинският уокизъм, който представлява фалшив Среднощен вик, предхожда действителния Среднощен вик, и преди времето на истинския Среднощен вик онези, които са били убити по улиците, в крайна сметка ще се развият или в неразумна, или в мъдра девица. Периодът, в който се извършва свързването на нашите характери или в снопа, предназначен за огъня на погибелта, или като сноп за небесната житница, е вече настъпил.
Sister White identifies that in the tarrying time the foolish virgins of the Millerite history reacted to the testing disappointment differently than the wise virgins, thus suggesting that by the tarrying time their characters were already settled. But Jeremiah’s testimony informs us that we can choose to return to God and He will not only return to us, but He will make us a fenced brazen wall against the wicked and the terrible as we are used as his mouth piece in the ensuing crisis. It is at that prophetic point that Jesus promises to comfort us. This is the significance of John’s four chapters that are set within our current history.
Сестра Уайт посочва, че във времето на забавянето неразумните девици от милеристката история са реагирали на изпитващото разочарование по различен начин от разумните девици, като по този начин внушава, че към времето на забавянето техните характери вече са били установени. Но свидетелството на Еремия ни осведомява, че можем да изберем да се върнем към Бога и Той не само ще се върне към нас, но и ще ни направи оградена медна стена против нечестивия и страшния, докато сме употребявани като Негово устие в предстоящата криза. Именно в тази пророческа точка Исус обещава да ни утеши. Това е значението на четирите глави на Йоан, които са поставени в рамките на нашата настояща история.
The oil is the Holy Spirit, it is character and it is the messages of God’s Spirit. God’s Spirit is the “Comforter.” As God so loved the world that He gave His only-begotten Son, and as Jesus sacrificed His godly being to willingly accept the humanity he had created as part of Himself for eternity, so too the Holy Spirit that is given in this period of time will abide with us forever.
Маслото е Светият Дух; то е характер и е вестите на Божия Дух. Божият Дух е „Утешителят“. Както Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, и както Исус пожертва Своето божествено естество, за да приеме доброволно човечеството, което бе създал, като част от Себе Си за вечността, така и Светият Дух, Който се дава в този период от време, ще пребъдва с нас завинаги.
If ye love me, keep my commandments. And I will pray the Father, and he shall give you another Comforter, that he may abide with you forever; Even the Spirit of truth; whom the world cannot receive, because it seeth him not, neither knoweth him: but ye know him; for he dwelleth with you, and shall be in you. I will not leave you comfortless: I will come to you. John 14:15–18.
Ако Ме любите, пазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека; Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; а вие Го познавате, защото пребъдва с вас и ще бъде във вас. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Йоан 14:15–18.
This sacrifice of the Spirit in choosing to abide with human beings forever, parallels the sacrifice of the other two persons of the heavenly trio. Perhaps as significant as the sacrifice of the Spirit in His willingness to live within each of the redeemed for eternity is that the arrival of the “Comforter” in this particular history identifies when God’s people are sealed for eternity.
Тази жертва на Духа, изразена в решението Му да обитава с човешките същества завинаги, е успоредна на жертвата на другите две Личности от небесното трио. Може би не по-малко значимо от жертвата на Духа в Неговата готовност да живее във всеки от изкупените през вечността е това, че идването на „Утешителя“ в тази конкретна история посочва кога Божият народ е запечатан за вечността.
And grieve not the holy Spirit of God, whereby ye are sealed unto the day of redemption. Ephesians 4:30.
И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Ефесяни 4:30.
In the history where the promise of the Comforter is perfectly fulfilled, which is the history of the one hundred and forty-four thousand the Spirit will “abide” in us “forever.” Every Christian that met the requirements of the gospel received the Holy Spirit and was therefore “sealed unto the day of redemption,” but that sealing simply points forward to the time when the one hundred and forty-four thousand are to be sealed during this current history. In Ephesians those that are sealed unto the day of redemption are contrasted with those who “grieve” the “Holy Spirit.” They grieve the Holy Spirit by refusing to accept the communications of God’s Spirit, and thus refuse the golden oil. When Christ promises to send us the “Comforter” “the Spirit of truth” in this period of disappointment, He is promising to place His seal upon us, and His seal represents the keeping of His commandments, particularly the Sabbath commandment, which is the day that John received the revelation and which is the issue that is about to confront the world.
В историята, в която обещанието за Утешителя се изпълнява съвършено, а именно историята на сто четиридесет и четирите хиляди, Духът ще „пребъдва“ в нас „завинаги“. Всеки християнин, който е изпълнил изискванията на евангелието, е приел Светия Дух и затова е бил „запечатан за деня на изкуплението“, но това запечатване просто сочи напред към времето, когато сто четиридесет и четирите хиляди трябва да бъдат запечатани в настоящата история. В Посланието към ефесяните онези, които са запечатани за деня на изкуплението, са противопоставени на онези, които „оскърбяват“ „Светия Божи Дух“. Те оскърбяват Светия Дух, като отказват да приемат вестите на Божия Дух и така отказват златния зехтин. Когато Христос обещава да ни изпрати „Утешителя“, „Духа на истината“ в този период на разочарование, Той обещава да положи Своя печат върху нас, а Неговият печат представлява пазенето на Неговите заповеди, особено съботната заповед, която е денят, в който Йоан получи откровението и която е въпросът, който е на път да се изправи пред света.
The sealing of the wise virgins is accomplished before the test of the Sunday law, for it is there that the characters of both the wise and foolish will be manifested, and character is never developed in a crisis, it is simply manifested. The sealing represents, among other things a transformation from the mind of a Laodicean into the mind of a Philadelphian. The problem is that for that transformation to be accomplished, the first test for each of us is to genuinely understand that heretofore we have been Laodiceans, for as Laodiceans our primary spiritual attitude is that everything is alright, when everything is actually all wrong. That attitude must be set aside, it is one of the vile things that must be separated from the precious.
Запечатването на мъдрите девици се извършва преди изпита на неделния закон, защото именно там ще се проявят характерите и на мъдрите, и на неразумните; а характерът никога не се развива в криза — той просто се проявява. Запечатването представлява, наред с други неща, преобразяване от ума на Лаодикия в ума на Филаделфия. Проблемът е, че за да бъде осъществено това преобразяване, първото изпитание за всеки от нас е действително да разберем, че досега сме били лаодикийци; защото като лаодикийци нашата основна духовна нагласа е, че всичко е наред, когато всъщност всичко е напълно погрешно. Тази нагласа трябва да бъде отстранена; тя е едно от нечистите неща, които трябва да бъдат отделени от скъпоценното.
“Just as soon as the people of God are sealed in their foreheads—it is not any seal or mark that can be seen, but a settling into the truth, both intellectually and spiritually, so they cannot be moved—just as soon as God’s people are sealed and prepared for the shaking, it will come. Indeed, it has begun already; the judgments of God are now upon the land, to give us warning, that we may know what is coming.” Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1161.
„Щом Божият народ бъде запечатан на челата си — това не е някакъв печат или белег, който може да се види, а утвърждаване в истината, както интелектуално, така и духовно, така че да не могат да бъдат помръднати — щом Божият народ бъде запечатан и подготвен за пресяването, то ще дойде. Наистина, то вече е започнало; Божиите съдби сега са върху земята, за да ни дадат предупреждение, та да знаем какво идва.“ Seventh-day Adventist Bible Commentary, volume 4, 1161.
The “Comforter” that Jesus promises to His disciples who comforts them in the time of disappointment guides His people into all truth, and it is through a “settling into the truth” that we are sealed. The “truth” which God’s people are to settle into at this point is the “truth” that is unsealed just before probation closes, for the “time is at hand.” That truth is the structure of the hidden history of the seven thunders, and that hidden history identifies the history where the Revelation of Jesus Christ is opened up. The hidden history of the seven thunders will be fulfilled at the very time that “truth” represented as the hidden history is unsealed. The unsealing of the “truth” is what seals those who receives the message that has been previously sealed.
„Утешителят“, Когото Исус обещава на Своите ученици и Който ги утешава във време на разочарование, води народа Си във всяка истина, и именно чрез едно „утвърждаване в истината“ ние биваме запечатани. „Истината“, в която Божият народ трябва да се утвърди в този момент, е „истината“, която се разпечатва непосредствено преди края на благодатното време, защото „времето е близо“. Тази истина е структурата на скритата история на седемте гръма, а тази скрита история посочва историята, в която Откровението на Исус Христос се разкрива. Скрита̀та история на седемте гръма ще се изпълни именно във времето, когато „истината“, представена като скрита история, бъде разпечатана. Разпечатването на „истината“ е онова, което запечатва онези, които приемат вестта, която преди това е била запечатана.
God’s people are sealed in their foreheads in advance of the shaking of the angry nations that occurs at the Sunday law, thus initiating national ruin. The Revelation of Jesus Christ is the “sayings of the prophecy of” the book of Revelation that are no longer to be sealed, for the time is at hand. It is the truth that now is to be read, heard and most importantly to be kept, if we are to be blessed.
Божият народ е запечатан на челата си преди пресяването на разгневените народи, което настъпва при неделния закон и така поставя началото на националната гибел. Откровението на Исус Христос са „думите на пророчеството на“ книгата Откровение, които вече не трябва да бъдат запечатани, защото времето е близо. Това е истината, която сега трябва да се чете, да се слуша и най-вече да се пази, ако искаме да бъдем благословени.
Judas saith unto him, not Iscariot, Lord, how is it that thou wilt manifest thyself unto us, and not unto the world? Jesus answered and said unto him, If a man love me, he will keep my words: and my Father will love him, and we will come unto him, and make our abode with him. He that loveth me not keepeth not my sayings: and the word which ye hear is not mine, but the Father’s which sent me. These things have I spoken unto you, being yet present with you. But the Comforter, which is the Holy Ghost, whom the Father will send in my name, he shall teach you all things, and bring all things to your remembrance, whatsoever I have said unto you. John 14:22–26.
Юда, не Искариот, Му каза: Господи, как е това, че ще се явиш на нас, а не на света? Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и обиталище у него ще направим. Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил. Това ви казах, докле съм още с вас. А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Йоан 14:22–26.
For those who keep the message that is being unsealed, the promise is that the Comforter will “teach” us “all things” “whatsoever” Jesus has said “unto you.” This is the promise that was fulfilled to the disciples of Emmaus and thereafter the eleven disciples. When Christ removed his hand from “holden” the Emmaus disciples’ eyes and thereafter “opened” the eleven disciples’ “understanding” so they could fully “understand the scriptures,” He was recording a promise for those living in the “last days” who will return from their disappointment, repent of their Laodicean condition and accept the “truth.” The “Comforter” in the “last days” will “bring all things to” our “remembrance” as he teaches us “all things.” Just as significant as bringing past truths to our remembrance as He teaches us all things, He will also “show us things to come.”
За онези, които пазят вестта, която бива разпечатвана, обещанието е, че Утешителят ще ни „научи“ на „всичко“ — „каквото“ Исус е казал „вам“. Това е обещанието, което се изпълни за учениците по пътя към Емаус, а след това и за единадесетте ученици. Когато Христос отдръпна ръката Си от очите на учениците от Емаус, които бяха „възпрепятствани“, а след това „отвори“ „ума“ на единадесетте ученици, за да могат напълно да „разбират Писанията“, Той запечатваше едно обещание за онези, които живеят в „последните дни“, които ще се върнат от своето разочарование, ще се покаят за своето лаодикийско състояние и ще приемат „истината“. „Утешителят“ в „последните дни“ ще „напомни“ на нашата „памет“ „всичко“, като ни учи на „всичко“. Също тъй значимо, както е това, че ни напомня минали истини, докато ни учи на всичко, Той също така ще ни „извести бъдещите неща“.
Nevertheless I tell you the truth; It is expedient for you that I go away: for if I go not away, the Comforter will not come unto you; but if I depart, I will send him unto you. And when he is come, he will reprove the world of sin, and of righteousness, and of judgment: Of sin, because they believe not on me; Of righteousness, because I go to my Father, and ye see me no more; Of judgment, because the prince of this world is judged. I have yet many things to say unto you, but ye cannot bear them now. Howbeit when he, the Spirit of truth, is come, he will guide you into all truth: for he shall not speak of himself; but whatsoever he shall hear, that shall he speak: and he will show you things to come. He shall glorify me: for he shall receive of mine, and shall show it unto you. John 16:7–14.
Обаче Аз ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида; защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И когато дойде, Той ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, защото не вярват в Мен; за правда, защото отивам при Отца Си и вече не Ме виждате; за съд, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви казвам, но сега не можете да ги понесете. А когато дойде Той, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори; и ще ви извести бъдещите неща. Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви го извести. Йоан 16:7–14.
At this time the Comforter shall “guide” us into “truth,” “teach us all things,” including “things to come,” for at this time Jesus still has “many things to say unto” us. Those things whether they be things from our “remembrance,” “things to come” or the many “things” he has “yet” to say unto us is what seals us for the coming crisis. It does so, for his truth represents his creative power. He seals us in advance of the coming crisis, for He intends that we should be forewarned of the greatest period of persecution against His people that ever takes place in sacred history. That persecution specifically identifies that the words and actions which we have done in the past will be remembered and used against us as Christ’s words were twisted against him. Never-the-less we are to present the message as a witness against their rebellion as represented by Ezekiel and Christ.
В това време Утешителят ще ни „води“ в „истината“, ще ни „научи на всичко“, включително и на „онова, което предстои“, защото в това време Исус все още има „много неща да ни каже“. Тези неща — било то неща от нашето „припомняне“, „онова, което предстои“, или многото „неща“, които Той има „още“ да ни каже — са онова, което ни запечатва за идващата криза. Така е, защото Неговата истина представлява Неговата творческа сила. Той ни запечатва предварително преди идващата криза, защото възнамерява да бъдем предварително предупредени за най-големия период на гонение срещу Неговия народ, който някога ще настъпи в свещената история. Това гонение по-специално показва, че думите и делата, които сме вършили в миналото, ще бъдат припомнени и използвани против нас, както Христовите думи бяха изопачени против Него. Въпреки това ние трябва да представим вестта като свидетелство против техния бунт, както е представено чрез Езекиил и Христос.
Remember the word that I said unto you, The servant is not greater than his lord. If they have persecuted me, they will also persecute you; if they have kept my saying, they will keep yours also. But all these things will they do unto you for my name’s sake, because they know not him that sent me. If I had not come and spoken unto them, they had not had sin: but now they have no cloak for their sin. He that hateth me hateth my Father also. If I had not done among them the works which none other man did, they had not had sin: but now have they both seen and hated both me and my Father. But this cometh to pass, that the word might be fulfilled that is written in their law, They hated me without a cause. But when the Comforter is come, whom I will send unto you from the Father, even the Spirit of truth, which proceedeth from the Father, he shall testify of me. John 15:20–26.
Помнете словото, което ви казах: Слугата не е по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово опазиха, и вашето ще опазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не биха имали грях; а сега нямат извинение за греха си. Който мрази Мене, мрази и Моя Отец. Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; а сега и видяха, и намразиха и Мене, и Моя Отец. Но това става, за да се изпълни словото, написано в техния закон: „Ненавидяха Ме без причина.“ А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене. Йоан 15:20–26.
The “Spirit of truth” who is the “Comforter” will “testify of” Christ, who is the “truth.” And the “truth” is the Alpha and Omega, the first and the last, the beginning and the ending. The hidden history of the seven thunders that is now being unsealed is the sealing message of the one hundred and forty-four thousand. In the aftermath of July 18, 2020 Jeremiah provides an example that we may choose to return to Him that first loved us. In accomplishing that work of returning we have the responsibility of separating the precious from the vile. If we work out our salvation, with fear and trembling and accomplish that work we will be sealed and immediately enter into the greatest crisis of earth’s history. We will also have the privilege of experiencing the history that prophets, kings and righteous men have desired to see.
„Духът на истината“, Който е „Утешителят“, ще „свидетелства за“ Христос, Който е „истината“. А „истината“ е Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Скритата история на седемте гръмотевици, която сега се разпечатва, е запечатващата вест за сто четиридесет и четирите хиляди. След 18 юли 2020 г. Йеремия дава пример, че можем да изберем да се върнем при Онзи, Който пръв ни възлюби. При извършването на това дело на завръщане ние носим отговорността да отделим скъпоценното от нищожното. Ако изработваме спасението си със страх и трепет и извършим това дело, ще бъдем запечатани и незабавно ще навлезем в най-голямата криза в земната история. Ще имаме също и привилегията да преживеем историята, която пророци, царе и праведни мъже са желали да видят.
Those that take up that work and return “will walk in the light proceeding from the throne of God,” and by “means of the angels there will be constant communication between heaven and earth,” which is the communication process identified in the opening verse of the book of Revelation.
Онези, които поемат това дело и се завръщат, „ще ходят в светлината, излизаща от Божия престол“, и чрез „служението на ангелите ще има постоянно общение между небето и земята“, което е процесът на общуване, посочен в началния стих на книгата Откровение.
“Not all in this world have taken sides with the enemy against God. Not all have become disloyal. There are a faithful few who are true to God; for John writes: ‘Here are they that keep the commandments of God, and the faith of Jesus.’ Revelation 14:12. Soon the battle will be waged fiercely between those who serve God and those who serve Him not. Soon everything that can be shaken will be shaken, that those things that cannot be shaken may remain.
„Не всички в този свят са взели страна с врага против Бога. Не всички са станали неверни. Има малцина верни, които са истинни към Бога; защото Йоан пише: „Тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“ Откровение 14:12. Скоро битката ще се води ожесточено между онези, които служат на Бога, и онези, които не Му служат. Скоро всичко, което може да се разклати, ще бъде разклатено, за да останат онези неща, които не могат да се разклатят.“
“Satan is a diligent Bible student. He knows that his time is short, and he seeks at every point to counterwork the work of the Lord upon this earth. It is impossible to give any idea of the experience of the people of God who shall be alive upon the earth when celestial glory and a repetition of the persecutions of the past are blended. They will walk in the light proceeding from the throne of God. By means of the angels there will be constant communication between heaven and earth. And Satan, surrounded by evil angels, and claiming to be God, will work miracles of all kinds, to deceive, if possible, the very elect. God’s people will not find their safety in working miracles, for Satan will counterfeit the miracles that will be wrought. God’s tried and tested people will find their power in the sign spoken of in Exodus 31:12–18. They are to take their stand on the living word: ‘It is written.’ This is the only foundation upon which they can stand securely. Those who have broken their covenant with God will in that day be without God and without hope.
„Сатана е прилежен изследовател на Библията. Той знае, че времето му е кратко, и се стреми във всяка точка да противодейства на делото на Господа върху тази земя. Невъзможно е да се даде каквато и да било представа за опитността на Божия народ, който ще бъде жив на земята, когато небесната слава и повторението на гоненията от миналото се смесят. Те ще ходят в светлината, изхождаща от Божия престол. Чрез ангелите ще има постоянно общение между небето и земята. А Сатана, заобиколен от зли ангели и претендиращ, че е Бог, ще върши всякакъв вид чудеса, за да измами, ако е възможно, и самите избрани. Божият народ няма да намери своята безопасност в извършването на чудеса, защото Сатана ще подправя чудесата, които ще бъдат извършвани. Изпитаният и проверен Божий народ ще намери своята сила в знака, за който се говори в Изход 31:12–18. Те трябва да застанат върху живото слово: „Писано е.“ Това е единствената основа, върху която могат да стоят сигурно. Онези, които са нарушили завета си с Бога, в онзи ден ще бъдат без Бог и без надежда.“
“The worshipers of God will be especially distinguished by their regard for the fourth commandment, since this is the sign of God’s creative power and the witness to His claim upon man’s reverence and homage. The wicked will be distinguished by their efforts to tear down the Creator’s memorial and to exalt the institution of Rome. In the issue of the conflict all Christendom will be divided into two great classes, those who keep the commandments of God and the faith of Jesus, and those who worship the beast and his image, and receive his mark. Although church and state will unite their power to compel all, ‘both small and great, rich and poor, free and bond,’ to receive the mark of the beast, yet the people of God will not receive it. Revelation 13:16. The prophet of Patmos beholds ‘them that had gotten the victory over the beast, and over his image, and over his mark, and over the number of his name, stand on the sea of glass, having the harps of God,’ and singing the song of Moses and the Lamb. Revelation 15:2.
„Поклонниците на Бога ще бъдат особено отличени чрез почитта си към четвъртата заповед, тъй като тя е знакът на Божията творческа сила и свидетелството за Неговото право на човешко благоговение и поклонение. Нечестивите ще се отличават чрез усилията си да съборят паметника на Твореца и да възвеличат постановлението на Рим. В решителния въпрос на борбата цялото християнство ще бъде разделено на две големи категории: онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус, и онези, които се покланят на звяра и на неговия образ и приемат неговия белег. Макар църквата и държавата да обединят силата си, за да принудят всички, „малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби“, да приемат белега на звяра, Божият народ няма да го приеме. Откровение 13:16. Пророкът от Патмос съзерцава „онези, които бяха победили звяра и неговия образ, и неговия белег, и числото на името му, как стоят на стъкленото море, държейки Божиите арфи“ и пеят песента на Моисей и на Агнето. Откровение 15:2.
“Fearful tests and trials await the people of God. The spirit of war is stirring the nations from one end of the earth to the other. But in the midst of the time of trouble that is coming,—a time of trouble such as has not been since there was a nation,—God’s chosen people will stand unmoved. Satan and his host cannot destroy them, for angels that excel in strength will protect them.” Testimonies, volume 9, 15–17.
„Страшни изпитания и скърби очакват Божия народ. Духът на войната раздвижва народите от единия край на земята до другия. Но сред настъпващото време на скръб — време на скръб, каквото не е имало, откакто съществува народ — Божият избран народ ще остане непоколебим. Сатана и неговото войнство не могат да го унищожат, защото ангели, превъзхождащи по сила, ще го закрилят.“ Свидетелства, том 9, 15–17.
It is worthwhile to recognize that this passage is the ending of a chapter that begins on page eleven of Testimonies volume nine, which can be recognized as representing nine-eleven. It is worthwhile to take note that the title is about the coming Bridegroom, and also to the charts of Habakkuk which is where Paul derived the verse he wrote in the book of Hebrews. The beginning of the chapter is marking the history that began on September 11, 2001, the two tables of the covenant of prophecy that was entered into at the beginning of Adventism, and that the title is the last crisis, which identifies the last Midnight Cry. The end of the chapter is in complete agreement with the beginning, for both the beginning and end address the final crisis.
Струва си да се отбележи, че този откъс представлява края на една глава, която започва на страница единадесет в девети том на „Свидетелства“, което може да бъде разпознато като представящо девет-единадесет. Струва си да се обърне внимание, че заглавието е за идващия Младоженец, а също и към схемите на Авакум, откъдето Павел е извлякъл стиха, който е написал в книгата Евреи. Началото на главата отбелязва историята, започнала на 11 септември 2001 г., двете плочи на завета на пророчеството, в който е било встъпено в началото на адвентизма, и че заглавието е „Последната криза“, което обозначава последния Среднощен вик. Краят на главата е в пълно съгласие с началото, защото и началото, и краят разглеждат последната криза.
“Section 1—For the Coming of the King
„Раздел 1 — За идването на Царя“
“Yet a little while, and He that shall come will come, and will not tarry.’ Hebrews 10:37.
„Още малко, съвсем малко, и Този, Който иде, ще дойде и няма да се забави.“ Евреи 10:37.
“The Last Crisis
„Последната криза“
“We are living in the time of the end. The fast-fulfilling signs of the times declare that the coming of Christ is near at hand. The days in which we live are solemn and important. The Spirit of God is gradually but surely being withdrawn from the earth. Plagues and judgments are already falling upon the despisers of the grace of God. The calamities by land and sea, the unsettled state of society, the alarms of war, are portentous. They forecast approaching events of the greatest magnitude.” Testimonies, volume 9, 11.
„Живеем във времето на края. Бързо изпълняващите се знамения на времето възвестяват, че идването на Христос е близо при вратата. Дните, в които живеем, са тържествени и важни. Божият Дух постепенно, но сигурно се оттегля от земята. Язви и съдби вече спохождат онези, които презират Божията благодат. Бедствията по суша и по море, неустойчивото състояние на обществото, тревогите от война, са зловещи предзнаменования. Те предвещават наближаващи събития от най-голяма величина.“ Свидетелства, том 9, с. 11.
If we return and accept the high calling of being God’s “mouth” as represented by Jeremiah, we will very soon participate in the greatest ingathering of sacred history.
Ако се върнем и приемем високото призвание да бъдем Божията „уста“, както е представено чрез Еремия, ние съвсем скоро ще участваме в най-великото събиране на жетвата в свещената история.
“He spoke to them also words of hope and courage. ‘Let not your heart be troubled,’ He said; ‘ye believe in God, believe also in Me. In My Father’s house are many mansions: if it were not so, I would have told you. I go to prepare a place for you. And if I go and prepare a place for you, I will come again, and receive you unto Myself; that where I am, there ye may be also. And whither I go ye know, and the way ye know.’ John 14:1–4. For your sake I came into the world; for you I have been working. When I go away I shall still work earnestly for you. I came to the world to reveal Myself to you, that you might believe. I go to My Father and yours to co-operate with Him in your behalf.
„Той им говореше и думи на надежда и насърчение. „Да не се смущава сърцето ви — каза Той. — Вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз. И където отивам, знаете, и пътя знаете.“ Йоан 14:1–4. Заради вас дойдох в света; за вас работих. Когато си отида, пак ще работя усърдно за вас. Дойдох в света, за да ви се открия, та да повярвате. Отивам при Моя Отец и вашия Отец, за да сътруднича с Него във ваша полза.
“‘Verily, verily, I say unto you, He that believeth on Me, the works that I do shall he do also; and greater works than these shall he do; because I go unto My Father.’ John 14:12. By this, Christ did not mean that the disciples would make more exalted exertions than He had made, but that their work would have greater magnitude. He did not refer merely to miracle working, but to all that would take place under the agency of the Holy Spirit. ‘When the Comforter is come,’ He said, ‘whom I will send unto you from the Father, even the Spirit of truth, which proceedeth from the Father, He shall testify of Me: and ye also shall bear witness, because ye have been with Me from the beginning.’ John 15:26, 27.
„Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще ги върши; и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Своя Отец.“ Йоан 14:12. С това Христос не искаше да каже, че учениците ще положат по-възвишени усилия от онези, които Той бе положил, а че тяхното дело ще бъде с по-голям размах. Той не се отнасяше само до вършенето на чудеса, а до всичко, което щеше да стане под действието на Светия Дух. „А когато дойде Утешителят — каза Той, — Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене; а и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мене отначало.“ Йоан 15:26, 27.
“Wonderfully were these words fulfilled. After the descent of the Holy Spirit, the disciples were so filled with love for Him and for those for whom He died, that hearts were melted by the words they spoke and the prayers they offered. They spoke in the power of the Spirit; and under the influence of that power, thousands were converted.” Acts of the Apostles, 21, 22.
„По чуден начин тези думи се изпълниха. След слизането на Светия Дух учениците бяха така изпълнени с любов към Него и към онези, за които Той умря, че сърцата се смекчаваха от думите, които говореха, и от молитвите, които възнасяха. Те говореха в силата на Духа; и под влиянието на тази сила хиляди се обърнаха.“ Деяния на апостолите, 21, 22.