And it came to pass at the time of the offering of the evening sacrifice, that Elijah the prophet came near, and said, Lord God of Abraham, Isaac, and of Israel, let it be known this day that thou art God in Israel, and that I am thy servant, and that I have done all these things at thy word. 1 Kings 18:36.
И стана във времето на принасянето на вечерната жертва, че пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане явно днес, че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой слуга, и че всичко това съм извършил по Твоето слово. 3 Царе 18:36.
We have been identifying the characteristics of Elijah as a symbol. One of those characteristics is that the ministry and message of Elijah, John the Baptist and William Miller were instruments of judgment. Their message was used by the Lord to test their respective histories. Jesus said that if He had not come, then the quibbling Jews would have had no sin.
Ние определяме характеристиките на Илия като символ. Една от тези характеристики е, че служението и вестта на Илия, Йоан Кръстител и Уилям Милър бяха оръдия на съд. Тяхната вест беше използвана от Господа, за да изпита съответните им исторически периоди. Исус каза, че ако Той не беше дошъл, тогава заяждащите се юдеи не биха имали грях.
If I had not come and spoken unto them, they had not had sin: but now they have no cloak for their sin. John 15:22.
Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не биха имали грях; а сега нямат извинение за греха си. Йоан 15:22.
Ezekiel identifies the same principle for the quibbling Jews of his history.
Езекиил посочва същия принцип за придирчивите юдеи от своето време.
For they are impudent children and stiffhearted. I do send thee unto them; and thou shalt say unto them, Thus saith the Lord God. And they, whether they will hear, or whether they will forbear, (for they are a rebellious house,) yet shall know that there hath been a prophet among them. Ezekiel 2:4, 5.
Защото те са безсрамни чада и коравосърдечни. Аз те изпращам при тях; и ти ще им кажеш: Така казва Господ Йехова. И те, било че ще послушат, било че ще се въздържат — защото са дом на бунт, — все пак ще узнаят, че е имало пророк между тях. Езекиил 2:4, 5.
The symbolism of Elijah includes his role as an instrument of judgment.
Символиката на Илия включва неговата роля като оръдие на съд.
“Those who are engaged in proclaiming the third angel’s message are searching the Scriptures upon the same plan that Father Miller adopted. In the little book entitled Views of the Prophecies and Prophetic Chronology, Father Miller gives the following simple but intelligent and important rules for Bible study and interpretation:
„Онези, които са заети с прогласяването на вестта на третия ангел, изследват Писанията по същия план, който възприе отец Милър. В малката книга, озаглавена „Изгледи върху пророчествата и пророческата хронология“, отец Милър дава следните прости, но разумни и важни правила за изучаване и тълкуване на Библията:“
“‘1. Every word must have its proper bearing on the subject presented in the Bible; 2. All Scripture is necessary, and may be understood by diligent application and study; 3. Nothing revealed in Scripture can or will be hid from those who ask in faith, not wavering; 4. To understand doctrine, bring all the scriptures together on the subject you wish to know, then let every word have its proper influence; and if you can form your theory without a contradiction, you cannot be in error; 5. Scripture must be its own expositor, since it is a rule of itself. If I depend on a teacher to expound to me, and he should guess at its meaning, or desire to have it so on account of his sectarian creed, or to be thought wise, then his guessing, desire, creed, or wisdom is my rule, and not the Bible.’
„1. Всяка дума трябва да има надлежното си отношение към представения в Библията предмет; 2. Цялото Писание е необходимо и може да бъде разбрано чрез прилежно прилагане и изследване; 3. Нищо, което е разкрито в Писанието, не може и няма да бъде скрито от онези, които искат с вяра, без да се съмняват; 4. За да се разбере учението, съберете заедно всички писания по въпроса, който желаете да узнаете, и тогава нека всяка дума има надлежното си влияние; и ако можете да изградите своето разбиране без противоречие, не можете да бъдете в заблуда; 5. Писанието трябва само да бъде свой тълкувател, понеже само то е правило за себе си. Ако зависа от учител да ми го тълкува и той започне да предполага значението му или пожелае то да бъде такова поради своето сектантско верую, или за да бъде смятан за мъдър, тогава неговото предположение, желание, верую или мъдрост са моето правило, а не Библията.“
“The above is a portion of these rules; and in our study of the Bible we shall all do well to heed the principles set forth.
„Горното е част от тези правила; и в нашето изучаване на Библията всички ние ще постъпим мъдро, ако се вслушаме в изложените принципи.
“Genuine faith is founded on the Scriptures; but Satan uses so many devices to wrest the Scriptures and bring in error, that great care is needed if one would know what they really do teach. It is one of the great delusions of this time to dwell much upon feeling, and to claim honesty while ignoring the plain utterances of the word of God because that word does not coincide with feeling. Many have no foundation for their faith but emotion. Their religion consists in excitement; when that ceases, their faith is gone. Feeling may be chaff, but the word of God is the wheat. And ‘what,’ says the prophet, ‘is the chaff to the wheat?’
„Истинската вяра е основана върху Писанията; но Сатана използва толкова много средства, за да изопачи Писанията и да въведе заблуда, че е нужна голяма предпазливост, ако някой иска да узнае какво те действително поучават. Една от големите заблуди на нашето време е да се отдава голямо значение на чувствата и да се претендира за искреност, докато ясните изказвания на Божието слово се пренебрегват, понеже това слово не съвпада с чувствата. Мнозина нямат друга основа за вярата си освен емоцията. Тяхната религия се състои във възбуда; когато тя престане, и вярата им изчезва. Чувството може да бъде плява, но Божието слово е житото. И „какво“, казва пророкът, „е плявата спрямо житото?““
“None will be condemned for not heeding light and knowledge that they never had, and they could not obtain. But many refuse to obey the truth that is presented to them by Christ’s ambassadors, because they wish to conform to the world’s standard; and the truth that has reached their understanding, the light that has shone in the soul, will condemn them in the Judgment. In these last days we have the accumulated light that has been shining through all the ages, and we shall be held correspondingly responsible. The path of holiness is not on a level with the world; it is a way cast up. If we walk in this way, if we run in the way of the Lord’s commandments, we shall find that the ‘path of the just is as the shining light, that shineth more and more unto the perfect day.’” Review and Herald, November 25, 1884.
„Никой няма да бъде осъден за това, че не е послушал светлината и познанието, които никога не е имал и които не е могъл да придобие. Но мнозина отказват да се покорят на истината, която им се представя чрез Христовите посланици, защото желаят да се съобразят с мерилото на света; и истината, достигнала до разума им, светлината, озарила душата, ще ги осъди в Съда. В тези последни дни ние имаме натрупаната светлина, която е сияла през всички векове, и съответно ще бъдем държани отговорни. Пътят на святостта не е на едно равнище със света; той е въздигнат път. Ако вървим по този път, ако тичаме по пътя на Господните заповеди, ще открием, че „пътеката на праведните е като светлата виделина, която свети все по-ярко до пълния ден.“ Review and Herald, 25 ноември 1884 г.
We are not “condemned for not heeding light and knowledge that” we “never had, and” we “could not obtain.” The important aspect of this statement is the expression “could not obtain.” Elijah, John and Miller represent light for their respective generations that could be attained. The presence of their message removed the cloak of what is legally called in the United States “plausible deniability.” The Elijah message in any generation where it is manifested removes any “plausible deniability,” thus holding the entire generation accountable for the light that is then presented.
Ние не сме „осъдени за това, че не сме послушали светлина и познание, които“ „никога не сме имали и“ „не бихме могли да придобием“. Важният аспект на това изявление е изразът „не бихме могли да придобием“. Илия, Йоан и Милър представляват светлина за съответните си поколения, която е могла да бъде придобита. Присъствието на тяхната вест премахва покривалото на онова, което в правната терминология на Съединените щати се нарича „правдоподобно отричане“. Вестта на Илия, във всяко поколение, в което се явява, премахва всяко „правдоподобно отричане“, като по този начин държи цялото поколение отговорно за светлината, която тогава се представя.
“My brother said at one time that he would not hear anything concerning the doctrine we hold, for fear he should be convinced. He would not come to the meetings, or listen to the discourses; but he afterward declared that he saw he was as guilty as if he had heard them. God had given him an opportunity to know the truth, and He would hold him responsible for this opportunity. There are many among us who are prejudiced against the doctrines that are now being discussed. They will not come to hear, they will not calmly investigate, but they put forth their objections in the dark. They are perfectly satisfied with their position. ‘Thou sayest, I am rich, and increased with goods, and have need of nothing; and knowest not that thou art wretched, and miserable, and poor, and blind, and naked: I counsel thee to buy of me gold tried in the fire, that thou mayest be rich; and white raiment, that thou mayest be clothed, and that the shame of thy nakedness do not appear; and anoint thine eyes with eyesalve, that thou mayest see. As many as I love, I rebuke and chasten: be zealous therefore, and repent’ (Revelation 3:17–19).
„Брат ми веднъж каза, че не би слушал нищо относно учението, което държим, от страх да не би да се убеди. Той не желаеше да идва на събранията или да слуша беседите; но по-късно заяви, че е видял, че е също тъй виновен, както ако ги бе чул. Бог му бе дал възможност да познае истината и Той щеше да го държи отговорен за тази възможност. Между нас има мнозина, които са предубедени против ученията, които сега се разискват. Те не идват да чуят, не изследват спокойно, но изтъкват възраженията си в тъмнината. Те са съвършено доволни от своето положение. „Ти казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо; а не знаеш, че ти си окаян и нещастен, сиромах, сляп и гол; съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено в огън, за да се обогатиш; и бели дрехи, за да се облечеш и да не се яви срамът на твоята голота; и помажи очите си с колурий, за да виждаш. Колкото любя, тях изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай“ (Откровение 3:17–19).“
“This scripture applies to those who live under the sound of the message, but who will not come to hear it. How do you know but that the Lord is giving fresh evidences of His truth, placing it in a new setting, that the way of the Lord may be prepared? What plans have you been laying that new light may be infused through the ranks of God’s people? What evidence have you that God has not sent light to His children? All self-sufficiency, egotism, and pride of opinion must be put away. We must come to the feet of Jesus, and learn of Him who is meek and lowly of heart. Jesus did not teach His disciples as the rabbis taught theirs. Many of the Jews came and listened as Christ revealed the mysteries of salvation, but they came not to learn; they came to criticize, to catch Him in some inconsistency, that they might have something with which to prejudice the people. They were content with their knowledge, but the children of God must know the voice of the True Shepherd. Is not this a time when it would be highly proper to fast and pray before God? We are in danger of variance, in danger of taking sides on a controverted point; and should we not seek God in earnestness, with humiliation of soul, that we may know what is truth?” Selected Messages, book 1, 413.
„Този стих се отнася за онези, които живеят под звука на вестта, но не желаят да дойдат, за да я чуят. Откъде знаете, че Господ не дава нови свидетелства за Своята истина, като я поставя в нова обстановка, за да се приготви пътят Господен? Какви планове сте кроили, за да може новата светлина да бъде внесена сред редиците на Божия народ? Какво доказателство имате, че Бог не е изпратил светлина на Своите чада? Всяка самодоволност, егоизъм и гордост на мнението трябва да бъдат отстранени. Трябва да дойдем при нозете на Исус и да се учим от Него, Който е кротък и смирен по сърце. Исус не поучаваше Своите ученици така, както равините поучаваха своите. Мнозина от юдеите идваха и слушаха, когато Христос разкриваше тайните на спасението, но не идваха, за да се учат; идваха, за да критикуват, за да Го уловят в някакво несъответствие, та да имат нещо, с което да настроят народа предубедено. Те бяха доволни от своето знание, но Божиите чада трябва да познават гласа на Истинския Пастир. Не е ли това време, когато би било крайно уместно да постим и да се молим пред Бога? Ние сме в опасност от разногласие, в опасност да вземем страна по спорен въпрос; и не трябва ли усърдно да търсим Бога, със смирение на душата, за да познаем що е истина?“ Избрани вести, книга 1, 413.
Those that represent the Elijah message are instruments of judgment in a process of purification that prepares the way for the messenger of the covenant to cleanse the temple. In accomplishing the work of cleansing the temple the light of present truth is revealed. If it were not to be revealed, those Christ was and is seeking to cleanse would retain their Laodicean cloak of self-deception. Elijah symbolizes a ministry that presents the truth as an instrument of judgment. That is why we are informed that those who rejected the message of John the Baptist could not be benefitted by the teaching of Jesus.
Онези, които представляват Илияновата вест, са оръдия на съд в един процес на очистване, който приготвя пътя за Вестителя на завета да очисти храма. При извършването на делото по очистването на храма се разкрива светлината на настоящата истина. Ако тя не бъде разкрита, онези, които Христос е търсил и търси да очисти, биха запазили своя лаодикийски покров на самозаблуда. Илия символизира служение, което представя истината като оръдие на съд. Ето защо ни е казано, че онези, които отхвърлиха вестта на Йоан Кръстител, не можеха да се ползват от учението на Исус.
“I was pointed back to the proclamation of the first advent of Christ. John was sent in the spirit and power of Elijah to prepare the way of Jesus. Those who rejected the testimony of John were not benefited by the teachings of Jesus.” Early Writings, 258.
„Бях насочена назад към прогласяването на първото Христово пришествие. Йоан беше изпратен в духа и силата на Илия, за да приготви пътя на Исус. Онези, които отхвърлиха свидетелството на Йоан, не се възползваха от ученията на Исус.“ Ранни писания, 258.
In the prophetic histories that typify the cleansing of God’s people a present truth message is unsealed that holds the generation accountable for either choosing darkness or light.
В пророческите повествования, които предобразяват очистването на Божия народ, се разпечатва една вест за настоящата истина, която държи това поколение отговорно за това дали ще избере тъмнината или светлината.
But thou, O Daniel, shut up the words, and seal the book, even to the time of the end: many shall run to and fro, and knowledge shall be increased…. And he said, Go thy way, Daniel: for the words are closed up and sealed till the time of the end. Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. Daniel 12:4, 9, 10.
А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до времето на края: мнозина ще тичат насам-натам и знанието ще се умножи…. И той каза: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края. Мнозина ще се очистят, ще се избелят и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере; но мъдрите ще разберат. Даниил 12:4, 9, 10.
Those who represent the Elijah message for their respective generations are identified by Christ as His ambassadors in order to use them as instruments of judgment. This is what Elijah was identifying when he said, “let it be known this day that thou art God in Israel, and that I am thy servant, and that I have done all these things at thy word.”
Онези, които представляват Илийовата вест за съответните си поколения, са определени от Христос като Негови посланици, за да ги употреби като оръдия на съд. Това именно посочваше Илия, когато каза: „нека се узнае днес, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово извърших всичко това.“
This truth is also set forth by Jesus concerning John the Baptist.
Тази истина е изложена и от Исус по отношение на Йоан Кръстител.
And as they departed, Jesus began to say unto the multitudes concerning John, What went ye out into the wilderness to see? A reed shaken with the wind? But what went ye out for to see? A man clothed in soft raiment? behold, they that wear soft clothing are in kings’ houses. But what went ye out for to see? A prophet? yea, I say unto you, and more than a prophet. For this is he, of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, which shall prepare thy way before thee. Matthew 11:7–10.
А когато те си отиваха, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, люлеена от вятъра ли? Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи ли? Ето, онези, които носят меки дрехи, са в царските домове. Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам Моя пратеник пред лицето Ти, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“ Матей 11:7–10.
John was more than a prophet, he was an instrument of judgment, and his ministry was identified to his generation, for they had went out into the wilderness to see him, just as surely as all Israel came to Carmel at Ahab’s command. William Miller understood the increase of knowledge that was unsealed in 1798. He represented those that ran to and fro in God’s Word as the knowledge increased. His message was based upon prophetic time and in 1840 his message and ministry were placed into his generation in such a fashion that all the Protestant world watched to see if his methodology worked. When it was confirmed, his message was carried around the world.
Йоан беше повече от пророк; той беше оръдие на съд, и неговото служение беше засвидетелствано пред неговото поколение, защото те бяха излезли в пустинята, за да го видят, също тъй сигурно, както целият Израил дойде на Кармил по заповедта на Ахав. Уилям Милър разбра увеличаването на знанието, което беше разпечатано през 1798 г. Той представляваше онези, които тичаха насам-натам в Божието Слово, докато знанието се увеличаваше. Неговата вест се основаваше върху пророческото време и през 1840 г. неговата вест и служение бяха поставени пред неговото поколение по такъв начин, че целият протестантски свят наблюдаваше, за да види дали неговата методология ще се окаже вярна. Когато това беше потвърдено, неговата вест беше разнесена по целия свят.
“In the year 1840 another remarkable fulfillment of prophecy excited widespread interest. two years before, Josiah Litch, one of the leading ministers preaching the second advent, published an exposition of Revelation 9, predicting the fall of the Ottoman Empire. According to his calculations, this power was to be overthrown . . . on the 11th of August, 1840, when the Ottoman power in Constantinople may be expected to be broken. And this, I believe, will be found to be the case.’
„През 1840 година едно друго забележително изпълнение на пророчество възбуди широко разпространен интерес. Две години по-рано Йосия Лич, един от водещите служители, проповядващи второто пришествие, публикува изложение върху Откровение 9, в което предсказа падането на Османската империя. Според неговите изчисления тази сила трябваше да бъде повалена... на 11 август 1840 година, когато може да се очаква османската власт в Константинопол да бъде сломена. И вярвам, че така ще се окаже.“
“At the very time specified, Turkey, through her ambassadors, accepted the protection of the allied powers of Europe, and thus placed herself under the control of Christian nations. The event exactly fulfilled the prediction. When it became known, multitudes were convinced of the correctness of the principles of prophetic interpretation adopted by Miller and his associates, and a wonderful impetus was given to the advent movement. Men of learning and position united with Miller, both in preaching and in publishing his views, and from 1840 to 1844 the work rapidly extended.” The Great Controversy, 334, 335.
„Точно в определеното време Турция, чрез своите посланици, прие закрилата на съюзените сили на Европа и така се постави под контрола на християнските народи. Събитието изпълни предсказанието с пълна точност. Когато това стана известно, мнозина се убедиха в правилността на принципите на пророческото тълкуване, възприети от Милър и неговите сътрудници, и на адвентното движение бе даден чудесен тласък. Хора с образование и обществено положение се присъединиха към Милър както в проповядването, така и в публикуването на неговите възгледи, и от 1840 до 1844 г. делото бързо се разпространи.“ Великата борба, с. 334, 335.
From “1840 to 1844” represents the history of the “seven thunders” of Revelation chapter ten. In that history a purification process that was represented in Malachi chapter three, and the two temple cleansings of Christ was initiated. The process of purification was a progressive testing process, based upon Miller’s understanding of the day for a year principle. Those who represent the Elijah message prepare the way for the messenger of the covenant to come suddenly to His temple, and they are the symbol of an instrument of judgment that is employed by the messenger of the covenant to sweep out those who choose darkness rather than light.
Периодът от „1840 до 1844“ представя историята на „седемте гръмотевици“ от десета глава на Откровение. В тази история бе започнат един процес на очистване, представен в трета глава на Малахия и в двете очиствания на храма от Христос. Процесът на очистване беше прогресивен изпитателен процес, основан върху разбирането на Милър за принципа ден за година. Онези, които представят Илияното послание, приготвят пътя за Вестителя на завета да дойде внезапно в Своя храм, и те са символ на оръдие на съд, употребявано от Вестителя на завета, за да изметe онези, които избират тъмнината, а не светлината.
I indeed baptize you with water unto repentance: but he that cometh after me is mightier than I, whose shoes I am not worthy to bear: he shall baptize you with the Holy Ghost, and with fire: Whose fan is in his hand, and he will thoroughly purge his floor, and gather his wheat into the garner; but he will burn up the chaff with unquenchable fire. Matthew 3:11, 12.
Аз наистина ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде след мене, е по-могъщ от мене, Комуто не съм достоен да нося обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън; в ръката Си държи лопата и ще очисти съвършено хармана Си, и ще събере житото Си в житницата; а плявата ще изгори с неугасим огън. Матей 3:11, 12.
In Christ’s day represented in John 6:66 he lost more disciples than any other time. In The Desire of Ages where this passage of John is addressed the methodology of prophetic application was the very reason the disciples left. They could not understand that the literal represented the spiritual, and according to the apostle Paul the literal comes before the spiritual.
В дните на Христос, представени в Йоан 6:66, Той изгуби повече ученици, отколкото по което и да е друго време. В „Копнежът на вековете“, където се разглежда този пасаж от Йоан, самата методология на пророческото приложение беше причината учениците да Го напуснат. Те не можеха да разберат, че буквалното представя духовното, а според апостол Павел буквалното идва преди духовното.
And so it is written, The first man Adam was made a living soul; the last Adam was made a quickening spirit. Howbeit that was not first which is spiritual, but that which is natural; and afterward that which is spiritual. 1 Corinthians 15:45, 46.
И тъй, писано е: „Първият човек Адам стана жива душа“; „последният Адам стана животворящ дух“. Но не духовното е първо, а естественото; а след това — духовното. 1 Коринтяни 15:45, 46.
Unwilling and therefore unable the Jews refused to understand Christ when he identified that He was the bread of heaven that needed to be eaten. Customs and traditions overruled the methodology that was exercised by Christ himself. Concerning this history Sister White recorded:
Нежелаещи и следователно неспособни, юдеите отказаха да разберат Христос, когато Той посочи, че е небесният хляб, който трябва да бъде яден. Обичаите и традициите надделяха над метода, който бе прилаган от самия Христос. Относно тази история Сестра Уайт записа:
“By the public rebuke of their unbelief these disciples were still further alienated from Jesus. They were greatly displeased, and wishing to wound the Saviour and gratify the malice of the Pharisees, they turned their backs upon Him, and left Him with disdain. They had made their choice, had taken the form without the spirit, the husk without the kernel. Their decision was never afterward reversed; for they walked no more with Jesus.
„Чрез публичното изобличение на тяхното неверие тези ученици още повече се отчуждиха от Исус. Те бяха дълбоко недоволни и, желаейки да наранят Спасителя и да удовлетворят злобата на фарисеите, Му обърнаха гръб и Го напуснаха с презрение. Те бяха направили своя избор, бяха приели формата без духа, люспата без ядката. Решението им никога след това не бе отменено; защото те вече не ходеха с Исус.“
“‘Whose fan is in His hand, and He will throughly purge His floor, and gather His wheat into the garner.’ Matthew 3:12. This was one of the times of purging. By the words of truth, the chaff was being separated from the wheat. Because they were too vain and self-righteous to receive reproof, too world-loving to accept a life of humility, many turned away from Jesus. Many are still doing the same thing. Souls are tested today as were those disciples in the synagogue at Capernaum. When truth is brought home to the heart, they see that their lives are not in accordance with the will of God. They see the need of an entire change in themselves; but they are not willing to take up the self-denying work. Therefore they are angry when their sins are discovered. They go away offended, even as the disciples left Jesus, murmuring, ‘This is an hard saying; who can hear it?’” The Desire of Ages, 392.
„‘Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти съвършено хармана Си и ще събере житото Си в житницата.’ Матей 3:12. Това беше едно от времената на пресяване. Чрез думите на истината плявата се отделяше от житото. Понеже бяха твърде суетни и самоправедни, за да приемат изобличение, твърде светолюбиви, за да приемат живот на смирение, мнозина се отвърнаха от Исус. И днес мнозина постъпват по същия начин. Душите се изпитват днес, както бяха изпитвани онези ученици в синагогата в Капернаум. Когато истината бъде приложена към сърцето, те виждат, че животът им не е в съгласие с Божията воля. Виждат нуждата от цялостна промяна в себе си; но не желаят да се заемат със себеотрицателния труд. Затова се гневят, когато греховете им бъдат разкрити. Те си отиват оскърбени, както учениците оставиха Исус, роптаейки: ‘Тежка е тая дума; кой може да я слуша?’“ Копнежът на вековете, 392.
It is Malachi’s messenger of the covenant that purges the sons of Levi with fire. He thoroughly purges his floor, separating the wheat from the chaff. He does this work with a fan. The fan is what accomplishes the separation, and the fan is the message of present truth for each respective history where He purifies the sons of Levi. The fan is the Elijah message and messengers, who represent an instrument of judgment.
Именно вестителят на завета у Малахия очиства с огън синовете на Леви. Той основно очиства хармана Си, като отделя житото от плявата. Той върши това дело с вила. Вилата е онова, чрез което се извършва отделянето, и вилата е вестта на настоящата истина за всяка съответна история, в която Той очиства синовете на Леви. Вилата е Илияновата вест и вестители, които представляват оръдие на съд.
Behold, I will send my messenger, and he shall prepare the way before me: and the Lord, whom ye seek, shall suddenly come to his temple, even the messenger of the covenant, whom ye delight in: behold, he shall come, saith the Lord of hosts. But who may abide the day of his coming? and who shall stand when he appeareth? for he is like a refiner’s fire, and like fullers’ soap: And he shall sit as a refiner and purifier of silver: and he shall purify the sons of Levi, and purge them as gold and silver, that they may offer unto the Lord an offering in righteousness. Then shall the offering of Judah and Jerusalem be pleasant unto the Lord, as in the days of old, and as in former years. Malachi 3:1–4.
Ето, Аз изпращам вестителя Си, и той ще приготви пътя пред Мене; и Господ, Когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма Си, именно Ангелът на завета, в Когото вие благоволявате; ето, Той иде, казва Господ на Силите. Но кой може да издържи деня на Неговото идване? И кой ще устои, когато се яви? Защото Той е като огън на пречиствач и като сапун на тепавичари; и ще седне като пречиствач и очистител на сребро; и ще очисти Левиевите синове, и ще ги претопи като злато и като сребро, за да принасят Господу принос в правда. Тогава приносът на Юда и Йерусалим ще бъде угоден на Господа, както в древните дни и както в предишните години. Малахия 3:1–4.
The one who comes after John the Baptist is He who purges His floor with a fan, and is like a refiner’s fire. The purification process is accomplished by the messenger of the covenant, and therefore identifies a history where the Lord is entering into covenant with a new chosen covenant people. When ancient Israel was delivered from the slavery of Egypt, a theme of that sacred history was the issue of the “firstborn.” Whether it was the death of Egypt’s firstborn, or God’s identification of Israel as His firstborn.
Този, Който идва след Йоан Кръстител, е Този, Който очиства гумното Си с веялка и е като огъня на пречиствач. Процесът на очистване се извършва от вестителя на завета и следователно посочва една история, в която Господ влиза в завет с нов избран заветен народ. Когато древният Израил беше избавен от робството на Египет, една от темите на тази свещена история беше въпросът за „първородния“. Било то смъртта на египетските първородни, или Божието определяне на Израил като Негов първороден.
And thou shalt say unto Pharaoh, Thus saith the Lord, Israel is my son, even my firstborn: And I say unto thee, Let my son go, that he may serve me: and if thou refuse to let him go, behold, I will slay thy son, even thy firstborn. Exodus 4:22, 23.
И да кажеш на фараона: Така казва Господ: Израил е Мой син, Моето първородно; и ти казвам: Пусни сина Ми, за да Ми служи; а ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, твоето първородно. Изход 4:22, 23.
When God entered into covenant with Israel in the deliverance from Egypt the divine plan was that every firstborn son of each of the tribes would be dedicated to the work of the priesthood. But at the rebellion of the golden calf, it was only the tribe of Levi that stood on Moses’ side of the rebellion. For their faithfulness, God disannulled His plan that each firstborn from every tribe would be dedicated to the priesthood and he passed by the other tribes and gave the tribe of Levi the exclusive right of the priesthood. When the messenger of the covenant purifies the sons of Levi it is representing a history where a former covenant people are being set aside for a new covenant people. This was the case with John the Baptist, the Millerites and will be with the one hundred and forty-four thousand. From 1840 to 1844 a purification process was initiated by the testing issue of the prophetic message that had been given to William Miller. It led to the Lord suddenly coming to his temple on October 22, 1844, but the process of purification did not end until 1863.
Когато Бог влезе в завет с Израил при избавлението от Египет, божественият план беше всеки първороден син от всяко племе да бъде посветен на делото на свещенството. Но при бунта около златното теле само племето на Левий застана на страната на Мойсей в този бунт. Поради тяхната вярност Бог отмени Своя план всеки първороден от всяко племе да бъде посветен на свещенството; Той отмина другите племена и даде на племето на Левий изключителното право на свещенството. Когато вестителят на завета очиства синовете на Левий, това представя една история, в която предишен заветен народ бива отстранен, за да отстъпи място на нов заветен народ. Такъв беше случаят с Йоан Кръстител, с милеритите и такъв ще бъде със сто четиридесет и четирите хиляди. От 1840 до 1844 г. беше започнат процес на очистване чрез изпитващия въпрос на пророческата вест, дадена на Уилям Милър. Това доведе до внезапното идване на Господа в Неговия храм на 22 октомври 1844 г., но процесът на очистване не приключи до 1863 г.
“Both the prophecy of Daniel 8:14, ‘Unto two thousand and three hundred days; then shall the sanctuary be cleansed,’ and the first angel’s message, ‘Fear God, and give glory to Him; for the hour of His judgment is come,’ pointed to Christ’s ministration in the most holy place, to the investigative judgment, and not to the coming of Christ for the redemption of His people and the destruction of the wicked. The mistake had not been in the reckoning of the prophetic periods, but in the event to take place at the end of the 2300 days. Through this error the believers had suffered disappointment, yet all that was foretold by the prophecy, and all that they had any Scripture warrant to expect, had been accomplished. At the very time when they were lamenting the failure of their hopes, the event had taken place which was foretold by the message, and which must be fulfilled before the Lord could appear to give reward to His servants.
„И пророчеството от Даниил 8:14: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“, и вестта на първия ангел: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава; защото настана часът на Неговия съд“, сочеха към служението на Христос в пресветото място, към следствения съд, а не към идването на Христос за изкуплението на Неговия народ и за унищожението на нечестивите. Грешката не бе в изчисляването на пророческите периоди, а в събитието, което трябваше да настъпи в края на 2300-те дни. Поради тази грешка вярващите бяха претърпели разочарование; но всичко, предсказано от пророчеството, и всичко, което те имаха библейско основание да очакват, се бе изпълнило. Точно във времето, когато оплакваха провала на своите надежди, бе настъпило събитието, предсказано от вестта, и което трябваше да се изпълни, преди Господ да може да се яви, за да даде награда на Своите слуги.“
“Christ had come, not to the earth, as they expected, but, as foreshadowed in the type, to the most holy place of the temple of God in heaven. He is represented by the prophet Daniel as coming at this time to the Ancient of Days: ‘I saw in the night visions, and, behold, one like the Son of man came with the clouds of heaven, and came’—not to the earth, but—’to the Ancient of Days, and they brought Him near before Him.’ Daniel 7:13.
„Христос бе дошъл не на земята, както те очакваха, а, както бе предобразено в сянката, в Пресветото място на Божия храм на небето. Той е представен от пророк Даниил като идващ по това време при Стария по дни: „Гледах в нощните видения, и ето, като Човешкия Син идеше с небесните облаци, и дойде“ — не на земята, а — „при Стария по дни; и Го доведоха пред Него.“ Даниил 7:13.
“This coming is foretold also by the prophet Malachi: ‘The Lord, whom ye seek, shall suddenly come to His temple, even the Messenger of the covenant, whom ye delight in: behold, He shall come, saith the Lord of hosts.’ Malachi 3:1. The coming of the Lord to His temple was sudden, unexpected, to His people. They were not looking for Him there. They expected Him to come to earth, ‘in flaming fire taking vengeance on them that know not God, and that obey not the gospel.’ 2 Thessalonians 1:8.
„Това пришествие е предсказано и от пророк Малахия: „Господ, Когото търсите, внезапно ще дойде в храма Си, именно Ангелът на завета, в Когото намирате наслада; ето, Той ще дойде, казва Господ на Силите.“ Малахия 3:1. Идването на Господа в Неговия храм беше внезапно, неочаквано за Неговия народ. Те не Го очакваха там. Очакваха Той да дойде на земята, „в пламенен огън, за да отдаде възмездие на онези, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието“. 2 Солунци 1:8.
“But the people were not yet ready to meet their Lord. There was still a work of preparation to be accomplished for them. Light was to be given, directing their minds to the temple of God in heaven; and as they should by faith follow their High Priest in His ministration there, new duties would be revealed. Another message of warning and instruction was to be given to the church.
„Но народът още не беше готов да посрещне своя Господ. За него все още трябваше да бъде извършено дело на подготовка. Трябваше да му бъде дадена светлина, насочваща умовете му към Божия храм на небето; и когато чрез вяра последва своя Първосвещеник в Неговото служение там, щяха да му бъдат разкрити нови задължения. На църквата трябваше да бъде дадена още една вест на предупреждение и наставление.
“Says the prophet: ‘Who may abide the day of His coming? and who shall stand when He appeareth? for He is like a refiner’s fire, and like fullers’ soap: and He shall sit as a refiner and purifier of silver: and He shall purify the sons of Levi, and purge them as gold and silver, that they may offer unto the Lord an offering in righteousness.’ Malachi 3:2, 3. Those who are living upon the earth when the intercession of Christ shall cease in the sanctuary above are to stand in the sight of a holy God without a mediator. Their robes must be spotless, their characters must be purified from sin by the blood of sprinkling. Through the grace of God and their own diligent effort they must be conquerors in the battle with evil. While the investigative judgment is going forward in heaven, while the sins of penitent believers are being removed from the sanctuary, there is to be a special work of purification, of putting away of sin, among God’s people upon earth. This work is more clearly presented in the messages of Revelation 14.
„Казва пророкът: „Но кой може да издържи деня на Неговото идване? и кой ще устои, когато се яви? Защото Той е като огъня на претопителя и като сапуна на тепавичарите; и ще седне като претопител и очистител на сребро; и ще очисти Левиевите синове, и ще ги претопи като злато и като сребро, за да принасят Господу принос в правда.“ Малахия 3:2, 3. Онези, които ще живеят на земята, когато ходатайството на Христос престане в небесното светилище, трябва да устоят пред погледа на светия Бог без посредник. Техните одежди трябва да бъдат неопетнени, характерите им трябва да бъдат очистени от грях чрез кръвта на поръсването. Чрез Божията благодат и чрез собственото си прилежно усилие те трябва да бъдат победители в борбата със злото. Докато в небето протича следственият съд, докато греховете на каещите се вярващи биват отстранявани от светилището, сред Божия народ на земята трябва да се извърши особено дело на очистване, на отстраняване на греха. Това дело е представено по-ясно във вестите от Откровение 14.“
“When this work shall have been accomplished, the followers of Christ will be ready for His appearing. ‘Then shall the offering of Judah and Jerusalem be pleasant unto the Lord, as in the days of old, and as in former years.’ Malachi 3:4. Then the church which our Lord at His coming is to receive to Himself will be a ‘glorious church, not having spot, or wrinkle, or any such thing.’ Ephesians 5:27. Then she will look ‘forth as the morning, fair as the moon, clear as the sun, and terrible as an army with banners.’ Song of Solomon 6:10.
„Когато това дело бъде извършено, последователите на Христос ще бъдат готови за Неговото явяване. „Тогава приносът на Юда и Ерусалим ще бъде угоден на Господа, както в древните дни и както в предишните години.“ Малахия 3:4. Тогава църквата, която нашият Господ при Своето пришествие ще приеме при Себе Си, ще бъде „славна църква, без петно, или бръчка, или нещо подобно“. Ефесяни 5:27. Тогава тя ще гледа „като зората, прекрасна като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена“. Песен на песните 6:10.
“Besides the coming of the Lord to His temple, Malachi also foretells His second advent, His coming for the execution of the judgment, in these words: ‘And I will come near to you to judgment; and I will be a swift witness against the sorcerers, and against the adulterers, and against false swearers, and against those that oppress the hireling in his wages, the widow, and the fatherless, and that turn aside the stranger from his right, and fear not Me, saith the Lord of hosts.’ Malachi 3:5. Jude refers to the same scene when he says, ‘Behold, the Lord cometh with ten thousands of His saints, to execute judgment upon all, and to convince all that are ungodly among them of all their ungodly deeds.’ Jude 14, 15. This coming, and the coming of the Lord to His temple, are distinct and separate events.
„Освен идването на Господа в Неговия храм, Малахия предсказва и Неговото второ пришествие, Неговото идване за извършване на съда, с тези думи: „И ще се приближа при вас за съд; и ще бъда бърз свидетел против чародейците, и против прелюбодейците, и против ония, които се кълнат лъжливо, и против ония, които угнетяват наемника в надницата му, вдовицата и сирачето, и които лишават чужденеца от правото му, и не се боят от Мене, казва Господ на Силите.“ Малахия 3:5. Юда се отнася към същата сцена, когато казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестиви между тях за всичките им нечестиви дела.“ Юда 14, 15. Това идване и идването на Господа в Неговия храм са отделни и различни събития.“
“The coming of Christ as our high priest to the most holy place, for the cleansing of the sanctuary, brought to view in Daniel 8:14; the coming of the Son of man to the Ancient of Days, as presented in Daniel 7:13; and the coming of the Lord to His temple, foretold by Malachi, are descriptions of the same event; and this is also represented by the coming of the bridegroom to the marriage, described by Christ in the parable of the ten virgins, of Matthew 25.” The Great Controversy, 424–426.
„Идването на Христос като наш Първосвещеник в Пресветото място за очистването на светилището, представено в Даниил 8:14; идването на Човешкия Син при Стария по дни, както е изложено в Даниил 7:13; и идването на Господа в Неговия храм, предсказано от Малахия, са описания на едно и също събитие; и то е представено също и чрез идването на младоженеца на сватбата, описано от Христос в притчата за десетте девици в Матей 25.“ Великата борба, 424–426.
Four “comings” are referred to in the last paragraph and they are all the same coming symbolized four different ways. One of those “comings” is the parable of the ten virgins.
В последния абзац се говори за четири „идвания“, и всички те са едно и също идване, символизирано по четири различни начина. Едно от тези „идвания“ е притчата за десетте девици.
“I am often referred to the parable of the ten virgins, five of whom were wise, and five foolish. This parable has been and will be fulfilled to the very letter, for it has a special application to this time, and, like the third angel’s message, has been fulfilled and will continue to be present truth till the close of time.” Review and Herald, August 19, 1890.
„Често ме насочват към притчата за десетте девици, пет от които бяха мъдри, а пет — неразумни. Тази притча е била и ще бъде изпълнена до най-малката подробност, защото има специално приложение за това време и, подобно на вестта на третия ангел, е била изпълнена и ще продължи да бъде настояща истина до края на времето.“ Review and Herald, 19 август 1890 г.
If the four “comings” “are descriptions of the same event,” then those four “comings” that were fulfilled in the beginning of Adventism in the Millerite movement, “will be fulfilled” again “to the very letter” in the Elijah movement at the end of Adventism.
Ако четирите „идвания“ „са описания на едно и също събитие“, тогава тези четири „идвания“, които се изпълниха в началото на адвентизма в милеристкото движение, „ще се изпълнят“ отново „до най-малката подробност“ в Илияновото движение в края на адвентизма.
William Miller and the Millerites were the representatives of the first angel’s message, and in the same passage from Early Writings that we recently cited, the message of the first angel possessed the identical characteristics of John the Baptist. We cited the passage that says those who rejected the message of John the Baptist could not be benefited by the teachings of Jesus. In the next paragraph she says, “Those who rejected the first message could not be benefited by the second; neither were they benefited by the midnight cry, which was to prepare them to enter with Jesus by faith into the most holy place of the heavenly sanctuary.” Both William Miller and John the Baptist represent instruments of judgment.
Уилям Милър и милеритите бяха представители на вестта на първия ангел, и в същия пасаж от „Ранни писания“, който наскоро цитирахме, вестта на първия ангел притежаваше същите характеристики като Йоан Кръстител. Цитирахме пасажа, който казва, че онези, които отхвърлиха вестта на Йоан Кръстител, не можеха да получат полза от ученията на Исус. В следващия абзац тя казва: „Онези, които отхвърлиха първата вест, не можеха да получат полза от втората; нито пък получиха полза от среднощния вик, който трябваше да ги приготви да влязат с Исус чрез вяра в пресветото място на небесното светилище.“ И Уилям Милър, и Йоан Кръстител представляват оръдия на съда.
Had neither of them appeared, their respective generations would not be held accountable for rejecting light. God used those two messengers to remove the Laodicean cloak of sin, and thus demonstrated the Laodicean nakedness of the former chosen people, by introducing a message that whether accepted or rejected would be used in judgment as a symbol that a prophet had been among them. The history of 1840 to 1844 was typified by the fire coming down on Elijah’s offering on Mount Carmel. The true prophet had been distinguished from the false prophets.
Ако нито един от двамата не се беше появил, съответните им поколения не биха били държани отговорни за отхвърлянето на светлината. Бог използва тези двама вестители, за да премахне лаодикийското покривало на греха и така показа лаодикийската голота на предишния избран народ, като въведе вест, която — независимо дали бъде приета или отхвърлена — щеше да бъде използвана в съда като знак, че между тях е имало пророк. Историята от 1840 до 1844 г. беше прообразно представена чрез огъня, слязъл върху приноса на Илия на планината Кармил. Истинският пророк беше отличен от лъжепророците.
We are at the point where we should outline the purification process that continued after October 22, 1844. Sister White stated that after October 22, 1844 “the people were not yet ready to meet their Lord. There was still a work of preparation to be accomplished for them. Light was to be given, directing their minds to the temple of God in heaven; and as they should by faith follow their High Priest in His ministration there, new duties would be revealed. Another message of warning and instruction was to be given to the church.”
Намираме се в момента, в който следва да очертаем процеса на очистване, продължил след 22 октомври 1844 г. Сестра Уайт заявява, че след 22 октомври 1844 г. „народът още не беше готов да посрещне своя Господ. За тях все още трябваше да се извърши дело на приготовление. Трябваше да им бъде дадена светлина, насочваща умовете им към Божия храм на небето; и когато чрез вяра следваха своя Първосвещеник в Неговото служение там, щяха да им бъдат разкрити нови задължения. На църквата трябваше да бъде дадена още една вест на предупреждение и наставление.“
When Adventism rejected the “seven times” of Leviticus twenty-six that Daniel called the “oath” of Moses, they lost their ability to recognize that the process of purification continued beyond their initial work of understanding the truths connected with the opening of the judgment.
Когато адвентизмът отхвърли „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава, които Даниил нарече „клетвата“ на Мойсей, той изгуби способността си да разпознае, че процесът на очистване продължава и отвъд първоначалното им дело по разбирането на истините, свързани с откриването на съда.
We will address the continued purification process in the next article, and begin to align the horn of true Protestantism that Millerite Adventism received in the 1840’s with the horn of Republicanism.
Ще разгледаме продължаващия процес на очистване в следващата статия и ще започнем да привеждаме в съгласие рога на истинския протестантизъм, който милеритският адвентизъм получи през 1840-те години, с рога на републиканизма.