And after three days and an half the Spirit of life from God entered into them, and they stood upon their feet; and great fear fell upon them which saw them. And they heard a great voice from heaven saying unto them, Come up hither. And they ascended up to heaven in a cloud; and their enemies beheld them. Revelation 11:11, 12.
И след три дни и половина духът на живот от Бога влезе в тях, и те се изправиха на нозете си; и голям страх падна върху онези, които ги гледаха. И чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тук. И възлязоха на небето в облак; и враговете им ги гледаха. Откровение 11:11, 12.
After being trampled down in the street, Elijah and Moses receive the Comforter and they then stand upon their feet. Ezekiel’s valley of bones first hear a noise and then experience a shaking, but they were still without breath.
След като биват стъпкани на улицата, Илия и Моисей приемат Утешителя и тогава се изправят на нозете си. Костите в долината на Езекиил най-напред чуват шум, а след това преживяват разтърсване, но все още са без дъх.
So I prophesied as I was commanded: and as I prophesied, there was a noise, and behold a shaking, and the bones came together, bone to his bone. And when I beheld, lo, the sinews and the flesh came up upon them, and the skin covered them above: but there was no breath in them. Ezekiel 37:7, 8.
И тъй, пророкувах, както ми бе заповядано; и когато пророкувах, настана шум, и ето, разтърсване, и костите се събраха, кост при костта си. И когато погледнах, ето, жилите и плътта израснаха върху тях, и кожата ги покри отгоре; но в тях нямаше дихание. Езекиил 37:7, 8.
When the bodies have been reconstituted, they hear the message of the four winds.
Когато телата бъдат възстановени, те чуват посланието на четирите ветрове.
Then said he unto me, Prophesy unto the wind, prophesy, son of man, and say to the wind, Thus saith the Lord God; Come from the four winds, O breath, and breathe upon these slain, that they may live. So I prophesied as he commanded me, and the breath came into them, and they lived, and stood up upon their feet, an exceeding great army. Ezekiel 37:9, 10.
Тогава Той ми каза: Пророкувай на вятъра, пророкувай, сине човешки, и кажи на вятъра: Така казва Господ Иеова: Дойди от четирите ветрове, о, дихание, и духни върху тия убити, за да оживеят. И аз пророкувах, както ми заповяда; и диханието влезе в тях, и те оживяха, и се изправиха на нозете си — една твърде голяма войска. Езекиил 37:9, 10.
All the prophets identify the end of the world, so the passage from Ezekiel produces a dilemma for those who wish to avoid the message of Revelation eleven’s two prophets. Of course, for those who wish to reject the message the easiest lie they can tell themselves is that Revelation eleven is just a history that represents the French Revolution, and it has no end of the world application. But if you accept the premise that even Revelation eleven identifies the end of the world, then you must reconcile the fact that the mighty army at the end of the world that presents the third angel’s message in a loud cry is identified as being dead and resurrected in advance of their standing up as God’s army.
Всички пророци посочват края на света, така че откъсът от Езекиил създава дилема за онези, които желаят да избегнат вестта на двамата пророци от Откровение 11. Разбира се, за онези, които желаят да отхвърлят вестта, най-лесната лъжа, която могат да си кажат, е, че Откровение 11 е просто история, представяща Френската революция, и че няма никакво приложение към края на света. Но ако приемете предпоставката, че дори Откровение 11 посочва края на света, тогава трябва да съгласувате факта, че могъщата войска в края на света, която представя вестта на третия ангел с висок вик, е определена като мъртва и възкресена преди да се изправи като Божия войска.
Then he said unto me, Son of man, these bones are the whole house of Israel: behold, they say, Our bones are dried, and our hope is lost: we are cut off for our parts. Therefore prophesy and say unto them, Thus saith the Lord God; Behold, O my people, I will open your graves, and cause you to come up out of your graves, and bring you into the land of Israel. And ye shall know that I am the Lord, when I have opened your graves, O my people, and brought you up out of your graves, And shall put my spirit in you, and ye shall live, and I shall place you in your own land: then shall ye know that I the Lord have spoken it, and performed it, saith the Lord. Ezekiel 37:11–14.
Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият дом Израилев; ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; отсечени сме откъм нашите части. Затова пророкувай и им кажи: Така казва Господ Бог: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа из гробовете ви, и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви, люде Мои, и ви изведа из гробовете ви. И ще вложа Духа Си във вас, и ще оживеете, и ще ви поставя в земята ви; тогава ще познаете, че Аз, Господ, го изговорих и го извърших, казва Господ. Езекиил 37:11–14.
Christ ascended into heaven with a cloud and He returns with clouds, and the clouds represent angels. Moses and Elijah ascend up into heaven in a cloud that represents the message of the third angel that flies in the midst of heaven at the Sunday law in the United States. Moses and Elijah ascend up into heaven at the Sunday law in connection with a message of Islam.
Христос се възнесе на небето с облак и Той се завръща с облаци, а облаците представляват ангели. Мойсей и Илия се възнасят на небето в облак, който представлява вестта на третия ангел, летящ посред небето при неделния закон в Съединените щати. Мойсей и Илия се възнасят на небето при неделния закон във връзка с една вест на исляма.
Isaiah identifies many of the truths connected with this history and in the very same passage that Jesus referenced to identify His work. He employed the prophets Elijah and Elisha as examples of a prophetic message not being received by their own countrymen, and it immediately brought those of the church in Nazareth to anger and they sought to kill him.
Исая посочва много от истините, свързани с тази история, и то в същия този откъс, на който Исус се позова, за да определи Своето дело. Той използва пророците Илия и Елисей като примери за това, че едно пророческо послание не бива прието от собствените му съотечественици, и това незабавно разгневи онези от църквата в Назарет, така че те потърсиха да Го убият.
The spirit of the Lord God is upon me; because the Lord hath anointed me to preach good tidings unto the meek; he hath sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and the opening of the prison to them that are bound; To proclaim the acceptable year of the Lord, and the day of vengeance of our God; to comfort all that mourn; To appoint unto them that mourn in Zion, to give unto them beauty for ashes, the oil of joy for mourning, the garment of praise for the spirit of heaviness; that they might be called trees of righteousness, the planting of the Lord, that he might be glorified. And they shall build the old wastes, they shall raise up the former desolations, and they shall repair the waste cities, the desolations of many generations. And strangers shall stand and feed your flocks, and the sons of the alien shall be your plowmen and your vinedressers. But ye shall be named the Priests of the Lord: men shall call you the Ministers of our God: ye shall eat the riches of the Gentiles, and in their glory shall ye boast yourselves. For your shame ye shall have double; and for confusion they shall rejoice in their portion: therefore in their land they shall possess the double: everlasting joy shall be unto them. For I the Lord love judgment, I hate robbery for burnt offering; and I will direct their work in truth, and I will make an everlasting covenant with them. And their seed shall be known among the Gentiles, and their offspring among the people: all that see them shall acknowledge them, that they are the seed which the Lord hath blessed. I will greatly rejoice in the Lord, my soul shall be joyful in my God; for he hath clothed me with the garments of salvation, he hath covered me with the robe of righteousness, as a bridegroom decketh himself with ornaments, and as a bride adorneth herself with her jewels. For as the earth bringeth forth her bud, and as the garden causeth the things that are sown in it to spring forth; so the Lord God will cause righteousness and praise to spring forth before all the nations.
Духът на Господа Бога е върху мен; защото Господ ме е помазал да благовестя на кротките; изпратил ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася свобода на пленниците и отваряне на тъмницата за вързаните; да проглася благоприятната Господня година и деня на възмездие от нашия Бог; да утеша всички, които скърбят; да определя за скърбящите в Сион, да им дам венец вместо пепел, елей на радост вместо плач, одежда на хвала вместо унил дух; за да се нарекат дъбове на правдата, насаждение Господне, за да се прослави Той. И те ще съградят древните развалини, ще издигнат предишните запустения и ще възстановят опустошените градове, запустенията на много поколения. И чужденци ще стоят и ще пасат стадата ви, и синовете на чужденеца ще бъдат ваши орачи и ваши лозари. А вие ще се наричате свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог; ще ядете богатствата на народите и с тяхната слава ще се хвалите. Вместо срама си ще имате двойно, и вместо безчестие ще се радват на дела си; затова в земята си ще притежават двойно; вечна радост ще бъде за тях. Защото Аз, Господ, обичам правосъдието, мразя грабежа при всеизгаряне; и ще насоча делото им в истина, и ще сключа с тях вечен завет. И семето им ще бъде познато между народите, и потомството им — сред племената; всички, които ги видят, ще ги признаят, че са семето, което Господ е благословил. Аз много ще се радвам в Господа, душата ми ще се весели в моя Бог; защото Той ме е облякъл в одеждите на спасението, покрил ме е с мантията на правдата, както младоженец се украсява с венец, и както невеста се накичва с накитите си. Защото, както земята произвежда кълна си, и както градината прави посятото в нея да поникне, така Господ Бог ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всички народи.
For Zion’s sake will I not hold my peace, and for Jerusalem’s sake I will not rest, until the righteousness thereof go forth as brightness, and the salvation thereof as a lamp that burneth. And the Gentiles shall see thy righteousness, and all kings thy glory: and thou shalt be called by a new name, which the mouth of the Lord shall name. Thou shalt also be a crown of glory in the hand of the Lord, and a royal diadem in the hand of thy God. Thou shalt no more be termed Forsaken; neither shall thy land any more be termed Desolate: but thou shalt be called Hephzibah, and thy land Beulah: for the Lord delighteth in thee, and thy land shall be married. For as a young man marrieth a virgin, so shall thy sons marry thee: and as the bridegroom rejoiceth over the bride, so shall thy God rejoice over thee. I have set watchmen upon thy walls, O Jerusalem, which shall never hold their peace day nor night: ye that make mention of the Lord, keep not silence. And give him no rest, till he establish, and till he make Jerusalem a praise in the earth. The Lord hath sworn by his right hand, and by the arm of his strength, Surely I will no more give thy corn to be meat for thine enemies; and the sons of the stranger shall not drink thy wine, for the which thou hast laboured: But they that have gathered it shall eat it and praise the Lord; and they that have brought it together shall drink it in the courts of my holiness. Go through, go through the gates; prepare ye the way of the people; cast up, cast up the highway; gather out the stones; lift up a standard for the people. Behold, the Lord hath proclaimed unto the end of the world, Say ye to the daughter of Zion, Behold, thy salvation cometh; behold, his reward is with him, and his work before him. And they shall call them, The holy people, The redeemed of the Lord: and thou shalt be called, Sought out, A city not forsaken. Isaiah 61:1–62:12.
Заради Сион няма да замълча и заради Йерусалим няма да се успокоя, докле правдата му не изгрее като сияние и спасението му — като запален светилник. И народите ще видят твоята правда, и всичките царе — твоята слава; и ще бъдеш наречена с ново име, което устата Господни ще определят. И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска диадема в ръката на твоя Бог. Няма вече да те наричат Изоставена, нито земята ти вече ще се нарича Пустиня; но ти ще се наречеш Хефцива, а земята ти — Веула; защото Господ благоволи в тебе и земята ти ще бъде омъжена. Защото, както млад мъж се жени за девица, така твоите синове ще се оженят за тебе; и както младоженецът се радва за невестата, така твоят Бог ще се радва за тебе. Поставих стражи по стените ти, Йерусалиме, които никога няма да мълчат ни денем, ни нощем; вие, които напомняте на Господа, не млъквайте. И не Му давайте покой, докле не утвърди и докле не направи Йерусалим хваление на земята. Господ се закле в десницата Си и в мишцата на силата Си: Няма вече да дам житото ти за храна на неприятелите ти, нито синовете на чужденеца ще пият виното ти, за което си се трудила; но онези, които го събират, ще го ядат и ще хвалят Господа; и онези, които го прибират, ще го пият в дворовете на светилището Ми. Минете, минете през портите; пригответе пътя за народа; насипете, насипете друма; изчистете камъните; издигнете знаме за народите. Ето, Господ прогласява до края на света: Кажете на сионската дъщеря: Ето, твоето спасение идва; ето, наградата Му е с Него и въздаянието Му пред Него. И ще ги нарекат: Свят народ, Изкупени Господни; а ти ще се наречеш: Потърсена, Град неоставен. Исая 61:1–62:12.
The Lord enters into “an everlasting covenant” with the one hundred and forty-four thousand who have previously been “forsaken,” but then become “a city” that is “not forsaken.” They were “desolate,” and dead in the street. Isaiah identifies them as the “Priests of the Lord,” the Lord’s “ministers,” a “holy people” and the “watchmen” on the walls of Zion.
Господ влиза в „вечен завет“ със сто четиридесет и четирите хиляди, които преди това са били „оставени“, но след това стават „град“, който е „неоставен“. Те бяха „запустели“ и мъртви на улицата. Исая ги определя като „свещеници Господни“, Господни „служители“, „свят народ“ и „стражите“ по стените на Сион.
In contrast with those who rejoiced over their dead bodies, God then rejoices over them “as the bridegroom rejoiceth over the bride.” The bride has then been made ready. Just as in the promise to Philadelphia the Lord gives them a “new name,” and He identifies their name as “Hephzibah” and “Beulah.” Hephzibah means my delight is in her, and Beulah means to marry. The Lord marries those represented by Elijah and Moses.
За разлика от онези, които се радваха над мъртвите им тела, Бог тогава се радва над тях „както младоженецът се радва над невестата“. Тогава невестата е вече приготвена. Точно както в обещанието към Филаделфия Господ им дава „ново име“, така и Той определя тяхното име като „Хефзива“ и „Веула“. Хефзива означава „Моята наслада е в нея“, а Веула означава „омъжена“ [или „съпружески съединена“ / „встъпила в брак“?]. Господ се съчетава в брак с онези, които са представени от Илия и Моисей.
The work they are given is to prepare the way for Christ Second Coming by preaching the “good tidings” of Christ and His righteousness “unto the end of the world.” They have been anointed by the Comforter in the outpouring of the Spirit and will then be lifted “up as a standard,” as “a great voice from heaven” says “unto them, Come up hither.” They will then be as “a crown of glory” and “a royal diadem” in the hand of the Lord. Zechariah identifies the same crown as an ensign, while also placing the event during the time of the latter rain.
Делото, което им е възложено, е да приготвят пътя за Второто пришествие на Христос, като проповядват „благата вест“ за Христос и Неговата правда „до края на света“. Те са били помазани от Утешителя в изливането на Духа и тогава ще бъдат издигнати „като знаме“, когато „велик глас от небето“ им казва: „Възлезте тук“. Тогава те ще бъдат като „венец на слава“ и „царска диадема“ в ръката на Господа. Захария отъждествява същия този венец като знаме, като същевременно поставя събитието по времето на късния дъжд.
And the Lord their God shall save them in that day as the flock of his people: for they shall be as the stones of a crown, lifted up as an ensign upon his land. For how great is his goodness, and how great is his beauty! corn shall make the young men cheerful, and new wine the maids. Ask ye of the Lord rain in the time of the latter rain; so the Lord shall make bright clouds, and give them showers of rain, to every one grass in the field. Zechariah 9:16–10:1.
И Господ, техният Бог, ще ги спаси в онзи ден като стадото на Своя народ; защото ще бъдат като камъните на корона, издигнати като знаме над Неговата земя. Защото колко велико е Неговото благост, и колко велико е Неговото великолепие! Житото ще развеселява младите мъже, а новото вино — девиците. Искайте от Господа дъжд във времето на късния дъжд; така Господ ще направи светли облаци и ще им даде дъждовни порои, на всекиго трева на полето. Захария 9:16–10:1.
They will be the “flock of His people,” but the Lord has a second flock who are then still in Babylon who he will also call. Their work will be to rebuild the “old” waste places and the “desolations” of many generations. They will be those who return and reestablish the old paths that have been rejected and covered up within Adventism and without Adventism. They will return to the Millerite foundational truths and present them in their purity to Laodicean Adventism and they will also present a message to those outside of Adventism concerning the “old” truths connected with God’s law, especially the Sabbath. In doing so they will use the histories of many generations to illustrate the new history. Their work will take place during the latter rain, when the judgments of God are in the land. When the Lord with His right hand, lifts them up as an ensign the entire world that had previously rejoiced over their dead bodies lying in the street will see the ensign, and hear the watchmen’s warning trumpet.
Те ще бъдат „стадото на Неговия народ“, но Господ има и второ стадо, което тогава още е във Вавилон и което Той също ще призове. Тяхното дело ще бъде да възстановят „древните“ запустели места и „опустошенията“ на много поколения. Те ще бъдат онези, които се завръщат и възстановяват старите пътища, които са били отхвърлени и затрупани както в адвентизма, така и извън адвентизма. Те ще се завърнат към милеритските основополагащи истини и ще ги представят в тяхната чистота на лаодикийския адвентизъм, а също така ще представят вест и на онези извън адвентизма относно „древните“ истини, свързани с Божия закон, особено съботата. Като вършат това, те ще използват историите на много поколения, за да илюстрират новата история. Тяхното дело ще се извърши по време на късния дъжд, когато Божиите съдби са на земята. Когато Господ с десницата Си ги издигне като знаме, целият свят, който преди това се е радвал за мъртвите им тела, лежащи на улицата, ще види знамето и ще чуе предупредителната тръба на стражите.
All ye inhabitants of the world, and dwellers on the earth, see ye, when he lifteth up an ensign on the mountains; and when he bloweth a trumpet, hear ye. Isaiah 18:3.
Всички вие, жители на света и обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините; и когато засвири тръба, слушайте. Исая 18:3.
In chapter eleven of Revelation when those who had been rejoicing over their dead bodies see them stand up “great fear fell upon them which saw them.”
В единадесетата глава на Откровение, когато онези, които се бяха радвали над мъртвите им тела, ги видяха да се изправят, „голям страх падна върху ония, които ги гледаха“.
Then shall the Assyrian fall with the sword, not of a mighty man; and the sword, not of a mean man, shall devour him: but he shall flee from the sword, and his young men shall be discomfited. And he shall pass over to his strong hold for fear, and his princes shall be afraid of the ensign, saith the Lord, whose fire is in Zion, and his furnace in Jerusalem. Isaiah 31:8, 9.
Тогава асириецът ще падне от меч, но не на силен мъж; и меч, но не на слаб човек, ще го погълне; а той ще побегне от меча, и юношите му ще бъдат поразени. И ще премине към крепостта си от страх, и князете му ще се уплашат от знамето, казва Господ, чийто огън е в Сион и чиято пещ е в Ерусалим. Исая 31:8, 9.
All the prophet’s testimonies come together in the book of Revelation. The Assyrian represents the king of the north in Daniel eleven verse forty to forty-five who comes to his end with none to help. When the one hundred and forty-four thousand, who are God’s watchmen, blow the trumpet the entire world will hear and be afraid. Those represented by the two prophets will be “anointed” by the Comforter “to preach good tidings” that are the “tidings out of the east and out of the north” that “trouble” the king of the north in Daniel chapter eleven verse forty-four and that marks the beginning of the persecution of the Sunday law crisis. At that time the Gentiles will respond to the message to come out of Babylon and come and join the priests of the Lord, who are also represented as “a root of Jesse,” thus identifying the biblical methodology that they will use to present the warning message unto the Gentiles.
Всички свидетелства на пророка се събират в книгата Откровение. Асириецът представлява северния цар в Даниил единадесета глава, стихове четиридесет до четиридесет и пет, който стига до своя край и няма кой да му помогне. Когато сто четиридесет и четирите хиляди, които са Божиите стражи, надуят тръбата, целият свят ще чуе и ще се уплаши. Представените чрез двамата пророци ще бъдат „помазани“ от Утешителя „да благовествуват“, а това са „вестите от изток и от север“, които „смущават“ северния цар в Даниил единадесета глава, стих четиридесет и четири, и това бележи началото на гонението по време на кризата на неделния закон. По онова време езичниците ще откликнат на вестта да излязат от Вавилон и да дойдат и да се присъединят към Господните свещеници, които са представени и като „Иесеев корен“, като по този начин се посочва библейската методология, която те ще използват, за да представят предупредителната вест на езичниците.
And in that day there shall be a root of Jesse, which shall stand for an ensign of the people; to it shall the Gentiles seek: and his rest shall be glorious. And it shall come to pass in that day, that the Lord shall set his hand again the second time to recover the remnant of his people, which shall be left, from Assyria, and from Egypt, and from Pathros, and from Cush, and from Elam, and from Shinar, and from Hamath, and from the islands of the sea. And he shall set up an ensign for the nations, and shall assemble the outcasts of Israel, and gather together the dispersed of Judah from the four corners of the earth. Isaiah 11:10–12.
И в онзи ден ще има Иесеев корен, който ще стои като знаме за народите; към него ще прибягват езичниците; и покоят Му ще бъде славен. И ще стане в онзи ден, че Господ отново, за втори път, ще простре ръката Си, за да възвърне остатъка от Своя народ, който ще е останал, от Асирия и от Египет, и от Патрос, и от Хус, и от Елам, и от Сенаар, и от Емат, и от морските острови. И Той ще издигне знаме за народите, и ще събере изгонените от Израил, и ще събере разпръснатите от Юда от четирите краища на земята. Исая 11:10–12.
The Lord gathered His people on September 11, 2001 with the message that identified Islam’s attack as the arrival of the third woe. The Lord gathers His people again a second time after they have been dead in the street. When He does so those gathered are identified as “the outcasts of Israel,” the “dispersed of Judah.” They were cast out into the streets on July 18, 2020, but they are gathered a second time to be the ensign that gathers God’s other flock that are still in Babylon. The gathering of those still in Babylon begins at the Sunday law in the United States, which is the second of two voices in Revelation eighteen.
Господ събра Своя народ на 11 септември 2001 г. с вестта, която определи нападението на исляма като настъпването на третото горко. Господ отново събира Своя народ втори път, след като те са били мъртви на улицата. Когато прави това, събраните са определени като „изгнаниците на Израил“, „разпръснатите на Юда“. Те бяха изхвърлени на улиците на 18 юли 2020 г., но са събрани втори път, за да бъдат знамето, което събира другото Божие стадо, което все още е във Вавилон. Събирането на онези, които все още са във Вавилон, започва при неделния закон в Съединените щати, който е вторият от двата гласа в Откровение осемнадесета глава.
The first gathering took place on September 11, 2001 when Islam struck the United States. As the ensign that is to be gathered a second time they are represented as the root of Jesse, which is a symbol which represents the work of Alpha and Omega illustrating the end of a thing with the beginning of a thing. The first gathering was marked by an Islamic strike upon the United States and illustrates and identifies an Islamic strike upon the United States as the second gathering. When the root of Jesse stands for an ensign to the Gentiles his “rest” shall be glorious, for the ensign will lead those still in Babylon back to the biblical old path of the seventh-day Sabbath, thus marking the raising of the ensign for the Gentiles at the Sunday law crisis.
Първото събиране се състоя на 11 септември 2001 г., когато ислямът нанесе удар на Съединените щати. Като знаме, което трябва да бъде събрано втори път, те са представени като корена на Есей — символ, който представя делото на Алфа и Омега, онагледявайки края на едно нещо с началото на едно нещо. Първото събиране бе белязано от ислямски удар върху Съединените щати и онагледява и определя един ислямски удар върху Съединените щати като второто събиране. Когато коренът на Есей застане за знаме на езичниците, Неговият „покой“ ще бъде славен, защото знамето ще поведе онези, които все още са във Вавилон, обратно към стария библейски път на съботата, седмия ден, като така отбележи издигането на знамето за езичниците при кризата на неделния закон.
The “ensign” first experiences a purification process that has been illustrated in Malachi chapter three, the two temple cleansings of Christ and of course the parable of the ten virgins at the end of the Millerite movement. The purification process at the beginning is repeated to the very letter at the end, and is represented by Isaiah in connection with a singular table that has been noted in a book. The rebellion of Adventism is the counterfeit table produced in 1863 to reject and replace the two tables noted in the book of Habakkuk chapter two.
„Знамето“ най-напред преживява процес на очистване, който е бил онагледен в трета глава на Малахия, в двете очиствания на храма от Христос и, разбира се, в притчата за десетте девици в края на милеритското движение. Процесът на очистване в началото се повтаря до най-малката подробност в края и е представен от Исая във връзка с една единствена трапеза, която е била отбелязана в една книга. Бунтът на адвентизма е фалшифицираната трапеза, създадена през 1863 г., за да отхвърли и замени двете трапези, отбелязани в книгата на пророк Авакум, втора глава.
Now go, write it before them in a table, and note it in a book, that it may be for the time to come for ever and ever: That this is a rebellious people, lying children, children that will not hear the law of the Lord: Which say to the seers, See not; and to the prophets, Prophesy not unto us right things, speak unto us smooth things, prophesy deceits: Get you out of the way, turn aside out of the path, cause the Holy One of Israel to cease from before us. Wherefore thus saith the Holy One of Israel, Because ye despise this word, and trust in oppression and perverseness, and stay thereon: Therefore this iniquity shall be to you as a breach ready to fall, swelling out in a high wall, whose breaking cometh suddenly at an instant. And he shall break it as the breaking of the potters’ vessel that is broken in pieces; he shall not spare: so that there shall not be found in the bursting of it a sherd to take fire from the hearth, or to take water withal out of the pit. For thus saith the Lord God, the Holy One of Israel; In returning and rest shall ye be saved; in quietness and in confidence shall be your strength: and ye would not. But ye said, No; for we will flee upon horses; therefore shall ye flee: and, We will ride upon the swift; therefore shall they that pursue you be swift. One thousand shall flee at the rebuke of one; at the rebuke of five shall ye flee: till ye be left as a beacon upon the top of a mountain, and as an ensign on an hill. And therefore will the Lord wait, that he may be gracious unto you, and therefore will he be exalted, that he may have mercy upon you: for the Lord is a God of judgment: blessed are all they that wait for him. For the people shall dwell in Zion at Jerusalem: thou shalt weep no more: he will be very gracious unto thee at the voice of thy cry; when he shall hear it, he will answer thee. Isaiah 30:8–19.
Сега иди, напиши това пред тях на дъска и го запиши в книга, за да остане за бъдещето, довека и до века: че това е бунтовен народ, лъжливи чеда, чеда, които не искат да слушат закона Господен; които казват на гледачите: Не виждайте; и на пророците: Не ни пророкувайте правото, говорете ни ласкателни неща, пророкувайте измами; отстъпете се от пътя, отклонете се от пътеката, отмахнете от пред нас Светия Израилев. Затова тъй казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово и уповавате на насилие и извратеност и се осланяте на тях, затова това беззаконие ще ви бъде като пукнатина, готова да рухне, издута във висока стена, чието срутване идва внезапно, в миг. И Той ще я строши, както се строшава грънчарски съд, разбит на късове; няма да пощади, тъй че в строшеното му не ще се намери и черепка, с която да се вземе огън от огнището или да се загребе вода от ямата. Защото тъй казва Господ Йехова, Светият Израилев: В обръщане и покой ще се спасите; в тишина и упование ще бъде силата ви; но вие не поискахте. А казахте: Не, защото ще побегнем на коне; затова ще побегнете; и: Ще яздим на бързи коне; затова бързи ще бъдат ония, които ви преследват. Хиляда ще побягнат от заплахата на един; от заплахата на петима ще побягнете, докато не останете като стожер на върха на планина и като знаме на хълм. И затова Господ ще чака, за да ви помилва, и затова ще се възвиси, за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правосъдие: блажени са всички, които Го чакат. Защото народът ще живее в Сион, в Йерусалим; ти няма вече да плачеш; Той ще бъде твърде милостив към теб при гласа на вика ти; щом го чуе, ще ти отговори. Исая 30:8–19.
In 1863 Adventism began the process of rejecting the prophetic message of William Miller as represented upon the two sacred tables of Habakkuk. Jesus illustrates the end with the beginning. In this passage the rebels at the beginning of Adventism, also represent the rebels at the end of Adventism. In both cases the rebellion represents a rejection of the prophetic message and methodology of each history, when they proclaim to the “seers,” “See not; and to the prophets, Prophesy not unto us right things, speak unto us smooth things, prophesy deceits.”
През 1863 г. адвентизмът започна процеса на отхвърляне на пророческата вест на Уилям Милър, както е представена върху двете свещени плочи на Авакум. Исус илюстрира края чрез началото. В този пасаж бунтовниците в началото на адвентизма представляват също и бунтовниците в края на адвентизма. И в двата случая бунтът представлява отхвърляне на пророческата вест и методология на съответната история, когато те казват на „гледачите“: „Не виждайте“; и на пророците: „Не ни пророкувайте прави неща; говорете ни ласкателни неща, пророкувайте измами.“
They also determine to leave the path when they proclaim “Get you out of the way, turn aside out of the path, cause the Holy One of Israel to cease from before us.” The path of the righteous is the “old paths” of Jeremiah chapter six verses sixteen and seventeen. The rebels determine not to walk in the foundational truths or to hearken to the sound of the trumpet that is blown by the watchmen that have been lifted up, representing the Millerite movement and the movement of Future for America.
Те също решават да напуснат пътя, когато прогласяват: „Махнете се от пътя, отстъпете от пътеката, накарайте Светият Израилев да престане да бъде пред нас.“ Пътят на праведните са „древните пътеки“ от Еремия, глава шеста, стихове шестнадесети и седемнадесети. Бунтовниците решават да не ходят в основополагащите истини и да не се вслушват в звука на тръбата, надувана от стражите, които са били издигнати, представляващи Милеритското движение и движението Future for America.
Thus saith the Lord, Stand ye in the ways, and see, and ask for the old paths, where is the good way, and walk therein, and ye shall find rest for your souls. But they said, We will not walk therein. Also I set watchmen over you, saying, Hearken to the sound of the trumpet. But they said, We will not hearken. Therefore hear, ye nations, and know, O congregation, what is among them. Hear, O earth: behold, I will bring evil upon this people, even the fruit of their thoughts, because they have not hearkened unto my words, nor to my law, but rejected it. Jeremiah 6:16–19.
Така казва Господ: Застанете по пътищата и вижте, и разпитайте за древните пътеки, де е добрият път, и ходете по него; и ще намерите покой за душите си. Но те казаха: Няма да ходим по него. Поставих още и стражи над вас, като казах: Послушайте звука на тръбата. Но те казаха: Няма да послушаме. Затова чуйте, народи, и узнай, о, събрание, що е между тях. Слушай, земьо: ето, ще докарам зло върху този народ, самия плод на помислите им, защото не послушаха думите Ми, нито закона Ми, а го отхвърлиха. Еремия 6:16–19.
The rebels’ refusal to walk in the old paths is also represented as their desire to “cause the Holy One of Israel to cease from before them”, and represents the rejection of the message of the Midnight Cry which is premised upon the Alpha and Omega illustrating the end of Adventism with the beginning.
Отказът на бунтовниците да ходят в древните пътища е също така представен като тяхно желание „да премахнат от пред себе си Светия Израилев“ и представлява отхвърляне на вестта на Среднощния вик, която се основава върху Алфата и Омегата, изобразяващи края на адвентизма чрез неговото начало.
“They had a bright light set up behind them at the beginning of the path, which an angel told me was the ‘midnight cry.’ This light shone all along the path, and gave light for their feet, so that they might not stumble.
„Зад тях, при началото на пътеката, бе поставена ярка светлина, за която един ангел ми каза, че е „среднощният вик“. Тази светлина сияеше по цялата пътека и осветяваше нозете им, за да не се спъват.“
“If they kept their eyes fixed on Jesus, who was just before them, leading them to the city, they were safe. But soon some grew weary, and said the city was a great way off, and they expected to have entered it before. Then Jesus would encourage them by raising His glorious right arm, and from His arm came a light which waved over the advent band, and they shouted ‘Alleluia!’ Others rashly denied the light behind them, and said that it was not God that had led them out so far. The light behind them went out, leaving their feet in perfect darkness, and they stumbled and lost sight of the mark and of Jesus, and fell off the path down into the dark and wicked world below.” Christian Experience and Teachings of Ellen G. White, 57.
„Ако държаха очите си вперени в Исус, Който беше тъкмо пред тях и ги водеше към града, те бяха в безопасност. Но скоро някои се умориха и казаха, че градът е много далеч и че са очаквали да са влезли в него по-рано. Тогава Исус ги насърчаваше, като издигаше Своята славна дясна ръка, и от ръката Му излизаше светлина, която се разливаше над адвентния народ, и те викаха: „Алилуя!“ Други необмислено отрекоха светлината зад тях и казаха, че не Бог ги е извел дотук. Светлината зад тях угасна, оставяйки нозете им в съвършена тъмнина, и те се препънаха, изгубиха от поглед целта и Исус и паднаха от пътеката долу в тъмния и нечестив свят.“ Christian Experience and Teachings of Ellen G. White, 57.
The purification process represented by the Midnight Cry produces two classes of worshippers, and Isaiah chapter thirty represents the foolish virgins lack of oil as an inability to gather water or fire, which are both symbols of the Comforter when Isaiah writes, “whose breaking cometh suddenly at an instant. And he shall break it as the breaking of the potters’ vessel that is broken in pieces; he shall not spare: so that there shall not be found in the bursting of it a sherd to take fire from the hearth, or to take water withal out of the pit.” Their judgment comes “suddenly” as represented by the cry at midnight, when they then find that it is too late to obtain the oil. The fire and water in Isaiah’s testimony are simply another representation of the oil in the parable of the ten virgins. Oil, water and fire represent character, they represent the message and also the presence of the Comforter. None of these symbols can be obtained when the judgment of the ten virgins “cometh suddenly at an instant.” It is then too late.
Процесът на очистване, представен чрез Среднощния вик, поражда две категории поклонници, а тридесетата глава на Исая представя липсата на масло у неразумните девици като неспособност да се събере вода или огън, които и двата са символи на Утешителя, когато Исая пише: „чието съкрушаване идва внезапно, в един миг. И Той ще го строши, както се строшава грънчарски съд, строшен на парчета; няма да пощади, така че сред отломките му няма да се намери ни къс, с който да се вземе огън от огнището или да се загребе вода от ямата.“ Техният съд идва „внезапно“, както е представено чрез вика в полунощ, когато тогава те откриват, че е твърде късно да се сдобият с маслото. Огънят и водата в свидетелството на Исая са просто друго представяне на маслото в притчата за десетте девици. Маслото, водата и огънят представят характера; те представят вестта, а също и присъствието на Утешителя. Нито един от тези символи не може да бъде придобит, когато съдът на десетте девици „идва внезапно, в един миг“. Тогава вече е твърде късно.
The only safety is in “returning,” which is the promise made to Jeremiah when he represented those that were disappointed at the first disappointment. If God’s people would return unto Him, He would return unto them, but the rebels refuse and the light that illuminated the path went out. The light at the beginning was the Midnight Cry and the path forward was illuminated by Christ’s glorious right arm all the way into eternity. Christ was in front of those on the path and the light behind must be the same light, for Christ illustrates the end of the path with the beginning of the path. The Midnight Cry was and is present truth.
Единствената безопасност е в „завръщането“, което е обещанието, дадено на Еремия, когато той представляваше онези, които бяха разочаровани при първото разочарование. Ако Божият народ би се завърнал при Него, Той би се завърнал при тях, но бунтовниците отказват и светлината, която осветяваше пътя, угасна. Светлината в началото беше Среднощният вик, а пътят напред беше осветяван от славната дясна ръка на Христос чак до вечността. Христос беше пред онези, които бяха на пътеката, и светлината зад тях трябва да е същата светлина, защото Христос онагледява края на пътеката с нейното начало. Среднощният вик беше и е настояща истина.
“I am often referred to the parable of the ten virgins, five of whom were wise, and five foolish. This parable has been and will be fulfilled to the very letter, for it has a special application to this time, and, like the third angel’s message, has been fulfilled and will continue to be present truth till the close of time.” Review and Herald, August 19, 1890.
„Често се насочва вниманието ми към притчата за десетте девици, пет от които бяха мъдри, а пет неразумни. Тази притча е била и ще бъде изпълнена до най-малката подробност, защото има особено приложение за това време и, подобно на вестта на третия ангел, е била изпълнена и ще продължи да бъде настояща истина до края на времето.“ Review and Herald, 19 август 1890 г.
A desire to cause the Holy One to cease from before them is a rejection of not only Christ, but Christ as the Alpha and Omega. It is the rejection of the Midnight Cry message. The Midnight Cry message in the beginning of Adventism was a correction of the failed prediction.
Желанието Светият да престане да бъде пред тях е отхвърляне не само на Христос, но и на Христос като Алфа и Омега. Това е отхвърляне на вестта за Среднощния вик. Вестта за Среднощния вик в началото на адвентизма беше поправка на неуспешното предсказание.
The rebels who rejected the “old paths” and created a counterfeit “table” separate from the righteous as represented in the Millerite movement’s fulfillment of the Midnight Cry. Then “One thousand” fled “at the rebuke of one” and the movement suddenly went from fifty thousand down to fifty. They fled because of the “rebuke” which came from the “five” wise virgins who told them they had no oil to share, and that they must go and buy their own oil. The separation of the foolish from the wise left the wise virgins “as a beacon upon the top of a mountain, and as an ensign on an hill.” The rebellion of the foolish virgins on October 22, 1844 illustrated the rebellion of 1863, for October 22, 1844 was the beginning of the nineteen years that represents the end of the “seven times” of Leviticus twenty-six. We have more to say on this subject, but the rebellion in 1844 typified the rebellion of 1863 and marks the point when the counterfeit table was created.
Бунтовниците, които отхвърлиха „старите пътеки“, създадоха фалшива „трапеза“, отделена от праведните, както е представено в изпълнението на Среднощния вик в милеритското движение. Тогава „хиляда“ побягнаха „от изобличението на един“, и движението внезапно се сви от петдесет хиляди до петдесет. Те побягнаха поради „изобличението“, което дойде от „петте“ мъдри девици, които им казаха, че нямат масло за споделяне и че трябва да отидат и да си купят свое масло. Отделянето на неразумните от мъдрите остави мъдрите девици „като знак на върха на планина и като знаме на хълм“. Бунтът на неразумните девици на 22 октомври 1844 г. илюстрира бунта от 1863 г., защото 22 октомври 1844 г. беше началото на деветнадесетте години, които представят края на „седемте времена“ от Левит двадесет и шеста глава. Имаме още какво да кажем по този въпрос, но бунтът през 1844 г. беше предобраз на бунта от 1863 г. и отбелязва момента, когато беше създадена фалшивата трапеза.
The fear that is experienced by the foolish virgins, is the fear represented when the wise virgins are brought back to life and stand upon their feet. It is then too late to return from the disappointment of July 18, 2020, and the next thing to happen is the ascension up into heaven that takes place at the Sunday law. It is then that a great earthquake takes place.
Страхът, който бива изпитан от неразумните девици, е страхът, представен, когато мъдрите девици бъдат върнати към живот и се изправят на нозете си. Тогава вече е твърде късно да се върнат от разочарованието от 18 юли 2020 г., и следващото, което предстои да се случи, е възнесението нагоре в небето, което става при неделния закон. Тогава става и голямо земетресение.
And the same hour was there a great earthquake, and the tenth part of the city fell, and in the earthquake were slain of men seven thousand: and the remnant were affrighted, and gave glory to the God of heaven. The second woe is past; and, behold, the third woe cometh quickly. Revelation 11:13, 14.
И в същия час стана голям земетръс, и десетата част от града падна; и в земетръса бяха убити седем хиляди души; а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог. Второто горко премина; и ето, третото горко иде скоро. Откровение 11:13, 14.
Revelation eleven identifies that during the French Revolution a tenth part of the city fell, and in that history the nation of France, a nation that consisted of two prophetic horns represented as Sodom and Egypt was overthrown. The two horns of France typify the two horns of the United States.
Откровение, единадесета глава, посочва, че по време на Френската революция една десета част от града падна, и в тази история народът на Франция — народ, състоящ се от два пророчески рога, представен като Содом и Египет — беше повален. Двата рога на Франция са образ на двата рога на Съединените щати.
France was prophetically one of ten kingdoms that represent pagan Rome in Daniel seven, and therefore a tenth part of the kingdom (city) fell. In fact, of those ten horns of Daniel seven that ultimately placed the papacy on the throne of the earth in 538, France was the primary kingdom that established the papacy. As one of the ten powers of Daniel seven France typifies the role of the two horned earth beast of Revelation thirteen. The United States accomplishes the same work for the papacy at the end as France did at the beginning. The United States is the premier power of ten kings that represent the United Nations, and it falls at the earthquake of the Sunday law. We will address these verses more fully in the next article.
Франция беше пророчески едно от десетте царства, които в Даниил 7 представляват езическия Рим, и следователно една десета част от царството (града) падна. Всъщност, от онези десет рога в Даниил 7, които в крайна сметка поставиха папството на престола на земята през 538 г., Франция беше главното царство, което утвърди папството. Като една от десетте сили в Даниил 7, Франция олицетворява ролята на двурогия земен звяр от Откровение 13. Съединените щати извършват в края същото дело за папството, каквото Франция извърши в началото. Съединените щати са водещата сила сред десет царе, които представляват Организацията на обединените нации, и те падат при земетресението на неделния закон. Ще разгледаме тези стихове по-пълно в следващата статия.
One of the primary issues of this article is that it is a message that brings God’s people to their feet, for the Comforter that brings them to their feet represents the oil, which not only represents the Holy Spirit but also the communications that God sends to His people. The message of Revelation eleven that brings Moses and Elijah to their feet is also represented with the promise given to Jeremiah.
Един от основните въпроси в тази статия е, че тя е вест, която изправя Божия народ на нозете му, защото Утешителят, Който го изправя на нозете му, представлява маслото, което не само представлява Светия Дух, но и вестите, които Бог изпраща на Своя народ. Вестта от Откровение единадесета глава, която изправя Моисей и Илия на нозете им, е представена също и чрез обещанието, дадено на Еремия.
Therefore thus saith the Lord, If thou return, then will I bring thee again, and thou shalt stand before me: and if thou take forth the precious from the vile, thou shalt be as my mouth: let them return unto thee; but return not thou unto them. And I will make thee unto this people a fenced brazen wall: and they shall fight against thee, but they shall not prevail against thee: for I am with thee to save thee and to deliver thee, saith the Lord. And I will deliver thee out of the hand of the wicked, and I will redeem thee out of the hand of the terrible. Jeremiah 15:19–21.
Затова така казва Господ: Ако се върнеш, тогава ще те върна отново и ще стоиш пред Мене; и ако извлечеш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като Моите уста; нека те се върнат към теб, а ти не се връщай към тях. И ще те направя за този народ укрепена медна стена; и те ще воюват против теб, но няма да ти надделеят; защото Аз съм с теб, за да те спася и да те избавя, казва Господ. И ще те избавя от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на страшните. Йеремия 15:19–21.
Isaiah had made the same appeal when he said “For thus saith the Lord God, the Holy One of Israel; In returning and rest shall ye be saved.” Isaiah added that the “returning” was in connection with the tarrying time of the parable, for he wrote, “And therefore will the Lord wait, that he may be gracious unto you, and therefore will he be exalted, that he may have mercy upon you: for the Lord is a God of judgment: blessed are all they that wait for him.”
Исая бе отправил същия призив, когато каза: „Защото така казва Господ Йехова, Светият Израилев: В обръщане и покой ще се спасите.“ Исая добави, че това „обръщане“ е свързано с времето на забавянето в притчата, защото написа: „И затова Господ ще чака, за да ви покаже благодат, и затова ще се възвиси, за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правосъдие: блажени са всички, които Го чакат.“
The privilege of being God’s “mouth” as Jeremiah identified is the privilege of speaking for God at the time when the United States “speaks as a dragon.” The words that will then be spoken by God’s people is the warning against the mark of the papal beast. To partake in that glorious movement requires that we return.
Привилегията да бъдеш Божии „уста“, както се изразява Йеремия, е привилегията да говориш от името на Бога във времето, когато Съединените щати „говорят като змей“. Думите, които тогава ще бъдат изговорени от Божия народ, са предупреждението срещу белега на папския звяр. За да участваме в това славно движение, е необходимо да се върнем.
If thou wilt return, O Israel, saith the Lord, return unto me: and if thou wilt put away thine abominations out of my sight, then shalt thou not remove. And thou shalt swear, The Lord liveth, in truth, in judgment, and in righteousness; and the nations shall bless themselves in him, and in him shall they glory. For thus saith the Lord to the men of Judah and Jerusalem, Break up your fallow ground, and sow not among thorns. Circumcise yourselves to the Lord, and take away the foreskins of your heart, ye men of Judah and inhabitants of Jerusalem: lest my fury come forth like fire, and burn that none can quench it, because of the evil of your doings. Declare ye in Judah, and publish in Jerusalem; and say, Blow ye the trumpet in the land: cry, gather together, and say, Assemble yourselves, and let us go into the defenced cities. Set up the standard toward Zion: retire, stay not: for I will bring evil from the north, and a great destruction. The lion is come up from his thicket, and the destroyer of the Gentiles is on his way; he is gone forth from his place to make thy land desolate; and thy cities shall be laid waste, without an inhabitant. Jeremiah 4:1–7.
Ако искаш да се върнеш, о, Израилю, казва Господ, върни се при Мене; и ако отмахнеш мерзостите си от пред лицето Ми, тогава няма да бъдеш отстранен. И ще се заклеваш: „Жив е Господ“, в истина, в съд и в правда; и народите ще се благославят в Него, и в Него ще се славят. Защото така казва Господ на мъжете на Юда и на Ерусалим: Разорете угарта си и не сейте между тръни. Обрежете се за Господа и отмахнете краекожието на сърцето си, вие, мъже на Юда и жители на Ерусалим, да не би яростта Ми да избухне като огън и да гори, без да има кой да я угаси, поради злото на делата ви. Известете в Юда и разгласете в Ерусалим; и кажете: Засвирете с тръба по земята; викайте, съберете се и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. Издигнете знамето към Сион; отстъпете, не се бавете; защото Аз ще доведа зло от север и голямо разорение. Лъвът е излязъл от гъсталака си и погубителят на народите е на път; излязъл е от мястото си, за да направи земята ти пуста; и градовете ти ще бъдат опустошени, без жител. Еремия 4:1–7.
But the spirit of the Lord came upon Gideon, and he blew a trumpet; and Abiezer was gathered after him. And he sent messengers throughout all Manasseh; who also was gathered after him: and he sent messengers unto Asher, and unto Zebulun, and unto Naphtali; and they came up to meet them. Judges 6:34, 35.
Но Господният Дух слезе върху Гедеон, и той затръби с тръба; и Авиезер се събра след него. И изпрати вестители по целия Манасия; и той също се събра след него; и изпрати вестители до Асир, до Завулон и до Нефталим; и те излязоха да ги посрещнат. Съдии 6:34, 35.