Скритата история на стих четиридесети — число десет

„Ангелът, който се присъединява към възвестяването на вестта на третия ангел, трябва да освети цялата земя със славата си. Тук е предсказано дело със световен обхват и необичайна сила. Адвентното движение от 1840–44 г. беше славна проява на Божията сила; вестта на първия ангел достигна до всяка мисионска станция по света, а в някои страни се прояви най-големият религиозен интерес, наблюдаван в която и да е земя след Реформацията от шестнадесети век; но всичко това ще бъде надминато от могъщото движение под последното предупреждение на третия ангел.“ Великата борба, 611.

„Предната нощ пред мен премина една твърде впечатляваща картина. Видях огромно огнено кълбо да пада сред няколко красиви имения, причинявайки незабавното им разрушение. Чух някои да казват: „Знаехме, че Божиите съдби идват върху земята, но не знаехме, че ще дойдат толкова скоро.“ Други казваха: „Вие знаехте! Защо тогава не ни казахте? Ние не знаехме.“ От всички страни чувах да се изричат такива думи.“ Писмо 217, 1904 г.

И имаха над себе си цар, ангела на бездънната бездна, чието име на еврейски език е Авадон, а на гръцки език името му е Аполион. Откровение 9/11.

„Ангели задържат четирите ветрове, представени като разярен кон, стремящ се да се откъсне и да се втурне по лицето на цялата земя, носейки разрушение и смърт по пътя си.

„Нима ще спим на самия праг на вечния свят? Нима ще бъдем вяли, студени и мъртви? О, дано в нашите църкви имаме Духа и диханието на Бога, вдъхнати в Неговия народ, за да могат да се изправят на нозете си и да живеят. Нужно е да видим, че пътят е тесен и вратата — тясна. Но когато преминем през тясната врата, нейната широта е без предел.“ Manuscript Releases, volume 20, 217.

И ангелът Господен отиде по-нататък и застана на тясно място, където нямаше път да се отбие нито надясно, нито наляво. И когато ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; и гневът на Валаам пламна, и той удари ослицата с тояга. Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя каза на Валаам: Какво ти сторих, та ме би тези три пъти? Числа 22:26–28.

„Сега се разпространява ли думата, че съм заявила, че Ню Йорк трябва да бъде пометен от приливна вълна? Това никога не съм казвала. Казвала съм, когато гледах как там се издигат големите здания, етаж след етаж: „Какви ужасни сцени ще се разиграят, когато Господ стане, за да разтърси страшно земята! Тогава ще се изпълнят думите на Откровение 18:1–3.“ Цялата осемнадесета глава на Откровение е предупреждение за онова, което идва върху земята. Но нямам особена светлина относно това, което ще дойде върху Ню Йорк, освен че знам, че един ден големите здания там ще бъдат съборени чрез обръщането и преобръщането от Божията сила. От дадената ми светлина зная, че в света има разорение. Една дума от Господа, едно докосване на Неговата могъща сила — и тези масивни постройки ще паднат. Ще се разиграят сцени, чиято ужасност не можем да си представим.“ Review and Herald, 5 юли 1906 г.

Моят народ загива поради липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля, за да не Ми бъдеш свещеник; понеже си забравил закона на своя Бог, и Аз ще забравя твоите деца. Осия 4:6.

„Когато бях в Нешвил, говорех на народа и в нощно видение се появи огромно огнено кълбо, което дойде направо от небето и се спусна над Нешвил. От това кълбо излизаха пламъци като стрели; къщи бяха поглъщани; къщи се разклащаха и рухваха. Някои от нашите хора стояха там. „Това е тъкмо както очаквахме“, казваха те, „ние очаквахме това.“ Други в мъка кършеха ръце и викаха към Бога за милост. „Вие знаехте това — казваха те, — знаехте, че това идва, и никога не казахте нито дума, за да ни предупредите!“ Изглеждаше така, сякаш почти щяха да ги разкъсат на парчета при мисълта, че никога не са им казали или не са им дали никакво предупреждение.“ Ръкопис 188, 1905 г.