According to inspiration, when it comes to inspiration, “every fact has its bearing,” and “every principle has its bearing.”
Според вдъхновението, що се отнася до вдъхновението, „всеки факт има своето значение“ и „всеки принцип има своето значение“.
“The Bible contains all the principles that men need to understand in order to be fitted either for this life or for the life to come. And these principles may be understood by all. No one with a spirit to appreciate its teaching can read a single passage from the Bible without gaining from it some helpful thought. But the most valuable teaching of the Bible is not to be gained by occasional or disconnected study. Its great system of truth is not so presented as to be discerned by the hasty or careless reader. Many of its treasures lie far beneath the surface, and can be obtained only by diligent research and continuous effort. The truths that go to make up the great whole must be searched out and gathered up, ‘here a little, and there a little.’ Isaiah 28:10.
„Библията съдържа всички принципи, които човек трябва да разбира, за да бъде подготвен или за този живот, или за бъдещия живот. И тези принципи могат да бъдат разбрани от всички. Никой, който има дух да оцени нейното учение, не може да прочете дори един-единствен откъс от Библията, без да извлече от него някаква полезна мисъл. Но най-ценното учение на Библията не може да бъде придобито чрез случайно или несвързано изучаване. Нейната велика система на истината не е представена така, че да бъде разпозната от прибързания или небрежния читател. Много от нейните съкровища лежат далеч под повърхността и могат да бъдат достигнати само чрез усърдно изследване и непрестанно усилие. Истините, които съставляват великото цяло, трябва да бъдат издирени и събрани — „тук малко, там малко“. Исая 28:10.
“When thus searched out and brought together, they will be found to be perfectly fitted to one another. Each Gospel is a supplement to the others, every prophecy an explanation of another, every truth a development of some other truth. The types of the Jewish economy are made plain by the gospel. Every principle in the word of God has its place, every fact its bearing. And the complete structure, in design and execution, bears testimony to its Author. Such a structure no mind but that of the Infinite could conceive or fashion.” Education, 123.
„Когато бъдат така изследвани и събрани заедно, ще се установи, че съвършено си подхождат едно на друго. Всяко Евангелие е допълнение към останалите, всяко пророчество — обяснение на друго, всяка истина — развитие на някоя друга истина. Образите на юдейската домостроителна система се изясняват чрез Евангелието. Всеки принцип в Божието слово има своето място, всеки факт — своето значение. И цялостният строеж, по замисъл и изпълнение, свидетелства за своя Автор. Такъв строеж никой ум освен ума на Безпределния не би могъл нито да замисли, нито да създаде.“ Възпитание, 123.
The fact of the matter is that the Hebrew expression “ereb boqer” is found eight times in the Bible. It is always translated as “evening and morning,” with the exception of Daniel 8:14 where it is rendered as “days.” According to inspiration verse fourteen is the “foundation and central pillar of the Advent faith.”
Факт е, че еврейският израз „ereb boqer“ се среща осем пъти в Библията. Той винаги е превеждан като „вечер и утро“, с изключение на Даниил 8:14, където е предаден като „дни“. Според вдъхновението четиринадесетият стих е „основата и централният стълб на адвентната вяра“.
“The scripture which above all others had been both the foundation and central pillar of the Advent faith was the declaration, ‘Unto two thousand and three hundred days; then shall the sanctuary be cleansed.’ [Daniel 8:14.]” The Great Controversy, 409.
„Библейският текст, който повече от всички други бе едновременно основата и центният стълб на адвентната вяра, беше заявлението: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.“ [Даниил 8:14.]“ Великата борба, 409.
The fact therefore is that the “days” in the verse is the eighth time of the seven times that Hebrew expression is employed. And the biblical phenomenon of God’s prophetic guidance of the translators of the King James version purposely associated the biblical enigma of the eighth being of the seven in the verse that represents one of two visions in chapter eight. One word translated as “vision” in chapter eight is the Hebrew word “chazon,” and the other is “mareh.” “Mareh” means appearance and the “mareh” vision is the vision of Christ’s appearance in God’s prophetic Word. The “mareh” vision of Daniel 8:14 identifies that Christ was to appear and suddenly come to His temple on October 22, 1844. All these truths are facts, and they have their bearing upon the verse that is the central pillar, and the central pillar is not a doctrine or a prophecy that was fulfilled on October 22, 1844, the fact is that the verse is Christ, the central pillar.
Следователно фактът е, че „дните“ в стиха са осмият път от седемте пъти, в които този еврейски израз е употребен. И библейският феномен на Божието пророческо ръководство над преводачите на версията King James целенасочено свърза библейската загадка за осмото като принадлежащо към седемте в стиха, който представя едно от двете видения в осма глава. Едната дума, преведена като „видение“ в осма глава, е еврейската дума „chazon“, а другата е „mareh“. „Mareh“ означава явяване, а видението „mareh“ е видението за явяването на Христос в Божието пророческо Слово. Видението „mareh“ от Daniel 8:14 посочва, че Христос е трябвало да се яви и внезапно да дойде в Своя храм на 22 октомври 1844 г. Всички тези истини са факти и имат отношение към стиха, който е централният стълб, а централният стълб не е доктрина или пророчество, изпълнило се на 22 октомври 1844 г.; фактът е, че стихът е Христос, централният стълб.
“While in this state of despondency, I had a dream that made a deep impression upon my mind. I dreamed of seeing a temple, to which many persons were flocking. Only those who took refuge in that temple would be saved when time should close; all who remained outside would be forever lost. The multitudes without who were going about their various ways, derided and ridiculed those who were entering the temple, and told them that this plan of safety was a cunning deception, that in fact there was no danger whatever to avoid. They even laid hold of some to prevent them from hastening within the walls.
„Докато бях в това състояние на униние, сънувах сън, който остави дълбок отпечатък върху ума ми. Сънувах, че виждам храм, към който се стичаха мнозина. Само онези, които намираха убежище в този храм, щяха да бъдат спасени, когато времето се затвори; всички, които оставаха отвън, щяха да бъдат завинаги изгубени. Множествата отвън, които вървяха по различните си пътища, се присмиваха и подиграваха на онези, които влизаха в храма, и им казваха, че този план за спасение е хитра измама, че всъщност не съществува никаква опасност, която да бъде избегната. Дори хващаха някои, за да им попречат да побързат да влязат вътре в стените.
“Fearful of being ridiculed, I thought best to wait until the multitude dispersed, or until I could enter unobserved by them. But the numbers increased instead of diminishing, and fearful of being too late, I hastily left my home and pressed through the crowd. In my anxiety to reach the temple I did not notice or care for the throng that surrounded me.
„От страх да не бъда осмяна, сметнах за най-добре да почакам, докато множеството се разпръсне, или докато мога да вляза, без те да ме забележат. Но вместо да намалеят, хората се увеличиха и, уплашена да не закъснея, аз набързо напуснах дома си и си пробих път през тълпата. В тревогата си да стигна до храма не забелязвах и нехаех за множеството, което ме заобикаляше.“
“On entering the building, I saw that the vast temple was supported by one immense pillar, and to this was tied a lamb all mangled and bleeding. We who were present seemed to know that this lamb had been torn and bruised on our account. All who entered the temple must come before it and confess their sins. Just before the lamb were elevated seats, upon which sat a company looking very happy. The light of heaven seemed to shine upon their faces, and they praised God and sang songs of glad thanksgiving that seemed like the music of the angels. These were they who had come before the lamb, confessed their sins, received pardon, and were now waiting in glad expectation of some joyful event.
„Когато влязох в сградата, видях, че огромният храм се поддържаше от един грамаден стълб и за него беше вързано едно агне, цялото разкъсано и окървавено. Ние, които присъствахме, сякаш знаехме, че това агне е било разкъсано и наранено заради нас. Всички, които влизаха в храма, трябваше да дойдат пред него и да изповядат греховете си. Точно пред агнето имаше издигнати седалища, на които седеше една група, изглеждаща много щастлива. Небесната светлина сякаш озаряваше лицата им, и те славеха Бога и пееха песни на радостна благодарност, които звучаха като музиката на ангелите. Това бяха онези, които бяха дошли пред агнето, изповядали греховете си, получили прощение и сега очакваха с радостно упование някакво радостно събитие.“
“Even after I had entered the building, a fear came over me, and a sense of shame that I must humble myself before these people; but I seemed compelled to move forward, and was slowly making my way around the pillar in order to face the lamb, when a trumpet sounded, the temple shook, shouts of triumph arose from the assembled saints, an awful brightness illuminated the building, then all was intense darkness. The happy people had all disappeared with the brightness, and I was left alone in the silent horror of night.
„Дори след като бях влязъл в сградата, страх ме обзе и чувство на срам, че трябва да се смиря пред тези хора; но сякаш бях принуден да продължа напред и бавно си пробивах път около стълба, за да се изправя срещу агнето, когато прозвуча тръба, храмът се разтресе, възгласи на тържество се издигнаха от събраните светии, страховито сияние озари сградата, а после всичко потъна в непрогледен мрак. Всички щастливи хора бяха изчезнали заедно със сиянието и аз бях оставен сам в безмълвния ужас на нощта.
“I awoke in agony of mind, and could hardly convince myself that I had been dreaming. It seemed to me that my doom was fixed; that the Spirit of the Lord had left me, never to return.” Experience and Teachings, 24, 25.
„Събудих се в душевна мъка и едва можех да се убедя, че съм сънувала. Струваше ми се, че участта ми е решена; че Духът Господен ме е напуснал и никога вече няма да се върне.“ Experience and Teachings, 24, 25.
We are now being tested as to whether we will enter the temple and thereafter confess our sins and secure the blessing of His justification. This last call to enter the temple is surrounded by obstacles to prevent our individual entrance, but should we now hesitate, we will be “left alone in the silent horror of night.” But this is not my only point.
Сега биваме изпитвани дали ще влезем в храма и след това ще изповядаме греховете си и ще си осигурим благословението на Неговото оправдание. Този последен призив да влезем в храма е обкръжен от препятствия, за да се предотврати нашето лично влизане, но ако сега се поколебаем, ще бъдем „оставени сами в безмълвния ужас на нощта“. Но това не е единственото, което искам да подчертая.
Purposeful emphasis was placed upon this most important verse by including the distinction of the word “days,” that carries with it the prophetic enigma that eight is of the seven, which is one of the wheels in the sealing time of the one hundred and forty-four thousand. In the period of the sealing, the Protestant horn and the Republican horn of the sixth kingdom of Bible prophecy will both fulfill the enigma that the eighth is of the seven. Of the eight presidents since the time of the end in 1989, Trump became the sixth king of the sixth kingdom, and after he won his second term, he became the eighth that is of the seven. In the action of the United Sates in repeating the Edict of Milan in 313, the Laodicean movement of the one hundred and forty-four thousand will become the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand. The sealing time concludes at the Sunday law where the papacy’s deadly wound is healed, and she thus fulfills the enigma of Revelation seventeen as the eight that is of the seven. One fact, represented in one Hebrew phrase, as one English word; brings the verse that identifies the opening of the judgment into the verse that identifies the close of judgment in the sealing time of the one hundred and forty-four thousand.
Умишлен акцент бе поставен върху този най-важен стих чрез включването на разграничението на думата „дни“, която носи в себе си пророческата загадка, че осмият е от седемте, което е едно от колелата във времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди. В периода на запечатването както протестантският рог, така и републиканският рог на шестото царство от библейското пророчество ще изпълнят загадката, че осмият е от седемте. От осемте президенти от времето на края насам, започнало през 1989 г., Тръмп стана шестият цар на шестото царство, а след като спечели втория си мандат, той стана осмият, който е от седемте. В действието на Съединените щати при повторението на Миланския едикт през 313 г., лаодикийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди ще стане филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди. Времето на запечатването завършва при неделния закон, когато смъртоносната рана на папството е изцелена и то така изпълнява загадката от Откровение седемнадесета глава като осмият, който е от седемте. Един факт, представен в един еврейски израз, като една английска дума, внася стиха, който посочва началото на съда, в стиха, който посочва края на съда, във времето на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди.
Every fact has its place, and there is only one expression where a numerical construction of a ‘number’ times another ‘number’ in the New Testament, and only two in the Old Testament. The alpha of the ‘numerical construction’ is in Genesis.
Всеки факт има своето място, и има само един израз, в който числова конструкция на едно „число“ по друго „число“ се среща в Новия Завет, и само два — в Стария Завет. Алфата на „числовата конструкция“ е в Битие.
If Cain shall be avenged sevenfold, truly Lamech seventy and sevenfold. Genesis 4:24.
Ако Каин ще бъде отмъстен седмократно, то наистина Ламех — седемдесет и седемкратно. Битие 4:24.
The omega ‘numerical construction’ is in Matthew.
Омега „числова конструкция“ се намира в Матей.
Then came Peter to him, and said, Lord, how oft shall my brother sin against me, and I forgive him? till seven times? Jesus saith unto him, I say not unto thee, Until seven times: but, Until seventy times seven. Matthew 18:21, 22.
Тогава Петър дойде при Него и каза: Господи, до колко пъти ще съгрешава против мене брат ми, и аз да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му казва: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. Матей 18:21, 22.
These passages represent the first and last time in the Bible where a number is identified to be multiplied with another number. There are many numbers, but the alpha of Genesis and the omega of Matthew possess the identical numerical construction, and they employ the same two numbers of ‘seven’ and ‘seventy.’
Тези пасажи представляват първия и последния случай в Библията, в който е посочено едно число да бъде умножено с друго число. Има много числа, но алфата на Битие и омегата на Матей притежават тъждествена числова конструкция и използват едни и същи две числа — „седем“ и „седемдесет“.
Between the alpha and omega; the middle, and only other place where this numerical construction exists is in Leviticus twenty-five. There the two numbers are not ‘seven’ and ‘seventy,’ but ‘seven times seven years.’
Между алфа и омега; средата, и единственото друго място, където съществува тази числова конструкция, е в Левит двадесет и пета глава. Там двете числа не са „седем“ и „седемдесет“, а „седем пъти по седем години“.
And thou shalt number seven sabbaths of years unto thee, seven times seven years; and the space of the seven sabbaths of years shall be unto thee forty and nine years. Leviticus 25:8.
И да си изброиш седем съботи от години, седем пъти по седем години; и времето на седемте съботи от години да ти бъде четиридесет и девет години. Левит 25:8.
The middle numerical construction once again employs the number ‘seven,’ but not the number ‘seventy.’ The passage where it is located contains a blessing for obedience, and also a curse for disobedience. The blessings of freeing of slaves and restoration of land, is contrasted with the curse of seven times, that is mentioned four times in chapter twenty-six of Leviticus. The blessing included the Lord’s sustenance during the years the land rested, and a double blessing in the year of Jubilee, and the cursing of chapter twenty-six is the counterpart in the covenant warning of the two chapters.
Средното числово построение отново използва числото „седем“, но не числото „седемдесет“. Пасажът, в който то се намира, съдържа благословение за послушание, а също и проклятие за непослушание. Благословенията на освобождаването на робите и възстановяването на земята са противопоставени на проклятието на седемте времена, което е споменато четири пъти в двадесет и шеста глава на Левит. Благословението включваше Господната прехрана през годините, когато земята почиваше, и двойно благословение в юбилейната година, а проклятието в двадесет и шеста глава е съответстващият му елемент в заветното предупреждение на двете глави.
The middle numerical construction appears in Leviticus 25:8 (‘seven times seven years’). It is immediately paired with the fourfold ‘seven times’ judgment of Leviticus 26. Thus, the middle numerical construction represents both a blessing and a curse, forming a doubled testimony in the book of Leviticus. The numerical construction of either the blessing or the curse of the Jubilee are placed between the judgment of Lamech, and Jesus’ identification of the limit of probationary time. All three together are identifying a probationary limit, which when concluded will manifest one class who is blessed and one class who is cursed. The alpha and omega, representing the first and third angel’s messages identify four hundred and ninety, as the symbol of probationary time. When this is coupled with the curse or blessing of the Jubilee, the facts become important as we approach the study of Ezekiel chapter one verse one that places Ezekiel in the thirtieth year of the seventeenth Jubilee cycle.
Средната числова конструкция се появява в Левит 25:8 („седем пъти по седем години“). Тя непосредствено е съчетана с четирикратния съд „седем пъти“ в Левит 26. Следователно средната числова конструкция представлява както благословение, така и проклятие, образувайки двойно свидетелство в книгата Левит. Числовата конструкция на благословението или на проклятието на Юбилея е поставена между съда над Ламех и определянето от Исус на пределa на изпитателното време. И трите заедно посочват предел на изпитателния срок, който, когато приключи, ще изяви една категория, която е благословена, и една категория, която е прокълната. Алфата и омегата, представящи вестите на първия и третия ангел, определят четиристотин и деветдесет като символ на изпитателното време. Когато това се съчетае с проклятието или благословението на Юбилея, фактите придобиват значение, когато пристъпваме към изследването на Езекиил, глава първа, стих първи, който поставя Езекиил в тридесетата година на седемнадесетия юбилеен цикъл.
That Jubilee cycle ended on October 22, 573 BC and typified not only October 22, 1844, but also the soon-coming Sunday law. We are now in 2026 which is the forty-seventh year of the seventieth Jubilee cycle. This Jubilee cycle has been typified by the ‘seventeenth’ Jubilee cycle where Ezekiel stood in the thirtieth year. He was standing in the temple, representing the one hundred and forty-four thousand who by faith have entered into the Most Holy Place at the end of the judgment, as did the faithful after October 22, 1844. To miss the “fact” of where Ezekiel is at in prophetic history in chapter one and verse one, is to lose your “bearing.”
Този юбилеен цикъл завърши на 22 октомври 573 г. пр. Хр. и беше прообраз не само на 22 октомври 1844 г., но и на скоро идващия неделен закон. Сега сме в 2026 година, която е четиридесет и седмата година от седемдесетия юбилеен цикъл. Този юбилеен цикъл е бил предобразен от „седемнадесетия“ юбилеен цикъл, когато Езекиил стоеше в тридесетата година. Той стоеше в храма, представлявайки сто четиридесет и четирите хиляди, които чрез вяра са влезли в Пресветото място в края на съда, както направиха и верните след 22 октомври 1844 г. Да се пропусне „фактът“ къде се намира Езекиил в пророческата история в първа глава и първи стих, означава да изгубиш своя „ориентир“.
After viewing the glory of the Lord given by the river Chebar, Ezekiel is humbled into the dust as was Daniel, Isaiah and John. Then all four of the examples provide elements of the anointing of those who are to give the message to a church that will not see or hear.
След като съзира славата на Господа, дадена при река Ховар, Езекиил е смирен до праха, както бяха Даниил, Исая и Йоан. Тогава и четирите примера съдържат елементи от помазанието на онези, които трябва да предадат вестта на една църква, която не ще види, нито ще чуе.
There are six dates in the book of Ezekiel that address Jerusalem. We have previously addressed the first and last dates found in chapter one, verse one and two, and then in chapter forty, verse one. I have addressed the second date found in chapter eight and verse one, but only in its symbolic representation, and not locating it in connection with the siege and destruction of Jerusalem, and the entire book revolves around that axle. Jerusalem was destroyed at the end of 586/585 BC. And in Ezekiel 33:21 a fugitive arrives with the news of Jerusalem’s fall.
В книгата на Езекил има шест дати, които се отнасят до Ерусалим. По-рано разгледахме първата и последната дата, намиращи се в глава първа, стихове първи и втори, а след това и в глава четиридесета, стих първи. Разгледах втората дата, намираща се в глава осма, стих първи, но само в нейното символично представяне, без да я свързвам с обсадата и разрушаването на Ерусалим, а цялата книга се върти около тази ос. Ерусалим бе разрушен в края на 586/585 г. пр. Хр. И в Езекил 33:21 пристига един беглец с вестта за падането на Ерусалим.
And it came to pass in the twelfth year of our captivity, in the tenth month, in the fifth day of the month, that one that had escaped out of Jerusalem came unto me, saying, The city is smitten. Now the hand of the Lord was upon me in the evening, afore he that was escaped came; and had opened my mouth, until he came to me in the morning; and my mouth was opened, and I was no more dumb. Ezekiel 33:21, 22.
И стана в дванадесетата година от нашето пленение, в десетия месец, на петия ден от месеца, че при мене дойде един, който бе избягал от Ерусалим, и каза: Градът е поразен. А ръката на Господа беше върху мене вечерта, преди да дойде оня, който бе избягал; и Той бе отворил устата ми, докато той дойде при мене на сутринта; и устата ми се отвори, и аз вече не бях ням. Езекиил 33:21, 22.
In the twelfth year the city was smitten, and Ezekiel is then free to speak upon his own volition. The vision of Ezekiel chapter eight was in the sixth year, thus roughly six years before the city was smitten.
В дванадесетата година градът бе поразен и тогава Езекиил е вече свободен да говори по собствено побуждение. Видението в осмата глава на Езекиил бе в шестата година, тоест приблизително шест години преди градът да бъде поразен.
And it came to pass in the sixth year, in the sixth month, in the fifth day of the month, as I sat in mine house, and the elders of Judah sat before me, that the hand of the Lord God fell there upon me. Ezekiel 8:1.
И стана в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, когато седях в дома си и Юдовите старейшини седяха пред мене, че там върху мене падна ръката на Господа Бога. Езекиил 8:1.
The next year, which was the seventh year, the Elders sought Ezekiel to inquire of the Lord.
Следващата година, която беше седмата година, старейшините потърсиха Езекиил, за да допитат до Господа.
And it came to pass in the seventh year, in the fifth month, the tenth day of the month, that certain of the elders of Israel came to enquire of the Lord, and sat before me. Ezekiel 20:1.
И стана в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, че някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа и седнаха пред мен. Езекиил 20:1.
Then in the ninth year, the year and a half year siege began.
Тогава, в деветата година, започна обсадата от година и половина.
Again in the ninth year, in the tenth month, in the tenth day of the month, the word of the Lord came unto me, saying, Son of man, write thee the name of the day, even of this same day: the king of Babylon set himself against Jerusalem this same day. Ezekiel 24:1, 2.
И отново в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца, Господното слово дойде към мен и рече: Сине човешки, запиши си името на деня, именно на този същия ден: вавилонският цар се опълчи против Ерусалим в този същия ден. Езекиил 24:1, 2.
Each of these dates represent specific waymarks of the latter days, for Paul says ancient Israel is an example for those who live at the end of the world.
Всяка от тези дати представлява определени жалони на последните дни, защото Павел казва, че древният Израил е пример за онези, които живеят в края на света.
Now all these things happened unto them for ensamples: and they are written for our admonition, upon whom the ends of the world are come. Wherefore let him that thinketh he standeth take heed lest he fall. 1 Corinthians 10:11, 12.
А всичко това им се случи за примери; и бе написано за наше наставление, върху които е дошъл краят на вековете. И тъй, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 1 Коринтяни 10:11, 12.
All six of the dates that concern Jerusalem occur between the first date in chapter one verse one and the last date found in chapter forty, verse one. Those two dates mark the fifth year of chapter one, which was 592 BC and the twenty-fifth year of chapter forty, which was 573 BC. At the line upon line level Ezekiel has a line for Egypt, which includes the reference of Tyre, and a line for Jerusalem. The line of Egypt has seven direct waymarks, (when Tyre is included) and Jerusalem has six. With these two lines are the line of Josiah and the seventeenth Jubilee cycle. Yet the line that is portrayed without a direct date is found in chapter four, and the line of chapter four possesses several of the wheels Ezekiel saw when he looked into the Most Holy Place. It is also laden with several symbolic truths.
Всичките шест дати, които се отнасят до Ерусалим, се появяват между първата дата в глава първа, стих първи, и последната дата, открита в глава четиридесета, стих първи. Тези две дати отбелязват петата година от глава първа, която е 592 г. пр.Хр., и двадесет и петата година от глава четиридесета, която е 573 г. пр.Хр. На равнището „ред по ред“ Езекиил има една линия за Египет, която включва и препратката към Тир, и една линия за Ерусалим. Линията на Египет има седем преки ориентири (когато е включен Тир), а Ерусалим има шест. Заедно с тези две линии са линията на Йосия и седемнадесетият юбилеен цикъл. Но линията, която е представена без пряка дата, се намира в глава четвърта, и линията на глава четвърта притежава няколко от колелата, които Езекиил видя, когато погледна в Пресветото място. Тя е също така наситена с няколко символични истини.
430
430
The number four hundred and thirty represents the everlasting covenant, and in chapter four Ezekiel is employed by the Lord as a living parable, a parable which includes the number four hundred and thirty.
Числото четиристотин и тридесет представлява вечния завет, а в четвърта глава Езекиил е употребен от Господа като жива притча — притча, която включва числото четиристотин и тридесет.
Thou also, son of man, take thee a tile, and lay it before thee, and pourtray upon it the city, even Jerusalem: And lay siege against it, and build a fort against it, and cast a mount against it; set the camp also against it, and set battering rams against it round about. Moreover take thou unto thee an iron pan, and set it for a wall of iron between thee and the city: and set thy face against it, and it shall be besieged, and thou shalt lay siege against it. This shall be a sign to the house of Israel. Lie thou also upon thy left side, and lay the iniquity of the house of Israel upon it: according to the number of the days that thou shalt lie upon it thou shalt bear their iniquity. For I have laid upon thee the years of their iniquity, according to the number of the days, three hundred and ninety days: so shalt thou bear the iniquity of the house of Israel. And when thou hast accomplished them, lie again on thy right side, and thou shalt bear the iniquity of the house of Judah forty days: I have appointed thee each day for a year. Therefore thou shalt set thy face toward the siege of Jerusalem, and thine arm shall be uncovered, and thou shalt prophesy against it. And, behold, I will lay bands upon thee, and thou shalt not turn thee from one side to another, till thou hast ended the days of thy siege. Ezekiel 4:1–8.
И ти, сине човешки, вземи си тухла, постави я пред себе си и начертай върху нея града, именно Йерусалим. И обсади го, и съгради против него укрепление, и насипи против него вал; постави против него и стан, и сложи срещу него стенобойни оръдия наоколо. Освен това вземи си железен тиган и го постави за желязна стена между себе си и града; и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден, и ти ще го обсаждаш. Това да бъде знамение за Израилевия дом. Легни също и на левия си хълбок и положи върху него беззаконието на Израилевия дом; според броя на дните, през които ще лежиш на него, ще носиш тяхното беззаконие. Защото Аз възложих върху теб годините на тяхното беззаконие според броя на дните — триста и деветдесет дни; така ще носиш беззаконието на Израилевия дом. И когато ги изпълниш, легни отново на десния си хълбок, и ще носиш беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; определих ти по един ден за една година. Затова насочи лицето си към обсадата на Йерусалим, и мишцата ти да бъде оголена, и пророкувай против него. И ето, Аз ще сложа върху теб връзки, и няма да се обръщаш от едната страна на другата, докато не завършиш дните на своята обсада. Езекиил 4:1–8.
The siege of Jerusalem, as illustrated by Ezekiel is a “sign,” just as the siege against Jerusalem brought by Cestius in the year 66. Commenting on Jesus identifying the destruction of Jerusalem, Sister White informs us that the “direct” fulfillment of the destruction of Jerusalem is in the latter days. The sign of the destruction upon the two witnesses represented by Nebuchadnezzar and Cestius identify that the sign of the siege, is the sign of the approaching Sunday law.
Обсадата на Ерусалим, както е представена от Езекиил, е „знак“, също както и обсадата срещу Ерусалим, доведена от Цестий в 66 година. Коментирайки как Исус посочва разрушението на Ерусалим, сестра Уайт ни уведомява, че „прякото“ изпълнение на разрушението на Ерусалим е в последните дни. Знакът на разрушението върху двамата свидетели, представени от Навуходоносор и Цестий, показва, че знакът на обсадата е знакът за приближаващия се неделен закон.
A Day for a Year
Ден за година
Within the passage we are considering we also see the omega biblical reference to the premier rule of prophetic interpretation of William Miller in the foundational movement of the first and second angel’s messages. The alpha of the day for a year principle was also an omega symbol, for the alpha of the day for a year principle was set forth in the book of Numbers as the tenth and final test, which Israel failed, and therefore brought upon themselves death in the wilderness over the forty years of wilderness wandering.
В разглеждания от нас пасаж виждаме също и омега библейската препратка към първостепенното правило на пророческо тълкуване на Уилям Милър в основополагащото движение на вестите на първия и втория ангел. Алфата на принципа ден за година също беше омега символ, защото алфата на принципа ден за година бе изложена в книгата Числа като десетото и последно изпитание, в което Израил се провали и затова навлече върху себе си смърт в пустинята през четиридесетте години на странстване в пустинята.
And your children shall wander in the wilderness forty years, and bear your whoredoms, until your carcases be wasted in the wilderness. After the number of the days in which ye searched the land, even forty days, each day for a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my breach of promise. I the Lord have said, I will surely do it unto all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die. Numbers 14:33–35.
И децата ви ще скитат в пустинята четиридесет години и ще носят последиците от вашето блудство, докле труповете ви изтлеят в пустинята. Според броя на дните, през които съгледахте земята, сиреч четиридесет дни, за всеки ден по една година, ще носите беззаконията си четиридесет години и ще познаете Моето оттегляне на обещанието. Аз, Господ, казах; непременно това ще сторя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще бъдат погубени и там ще измрат. Числа 14:33–35.
The prophetic implications that the day for a year principle is identified in the final rebellion of the ten-step testing process beginning at the Red Sea crossing, and that the same principle is again proclaimed as Jerusalem is to be besieged and destroyed must be understood and applied into the passage we are considering, as is the significance of the “siege” being the “sign.”
Пророческите следствия от това, че принципът ден за година е установен при последния бунт в десетстепенния процес на изпитание, започващ с преминаването през Червено море, и че същият принцип отново е провъзгласен, когато Ерусалим предстои да бъде обсаден и разрушен, трябва да бъдат разбрани и приложени към разглеждания от нас пасаж, както и значението на това, че „обсадата“ е „знамението“.
The line of history that is brought together when employing the “siege” of Jerusalem as the sign must be recognized, for it becomes an "axle" so to speak, and metaphorically the sign of the siege, has many spokes attached. The sign of the siege is perhaps the most important passage in Ezekiel, and the sign allows the Lion of the tribe of Judah to bring perfection out of what first appeared to Ezekiel to be confusion. The “sign” of the siege, the year for a day principle, and the prophetic lines brought together by the siege, must be considered in the context that four hundred and thirty represents the everlasting covenant.
Линията на историята, която се събира воедино, когато „обсадата“ на Йерусалим се използва като знака, трябва да бъде разпозната, защото тя се превръща, така да се каже, в „ос“, а метафорично към знака на обсадата са прикрепени много спици. Знакът на обсадата е може би най-важният пасаж в Езекиил и този знак позволява на Лъва от Юдовото племе да изведе съвършенство от онова, което първоначално се е явило на Езекиил като объркване. „Знакът“ на обсадата, принципът година за ден и пророческите линии, събрани чрез обсадата, трябва да бъдат разглеждани в контекста, че четиристотин и тридесет представлява вечния завет.
The Covenant
Заветът
And he said unto Abram, Know of a surety that thy seed shall be a stranger in a land that is not theirs, and shall serve them; and they shall afflict them four hundred years. Genesis 15:13.
И рече на Аврама: Знай със сигурност, че твоето потомство ще бъде пришълец в земя, която не е тяхна, и ще им служи; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Битие 15:13.
The Lord entered into covenant with Abraham in a three-step process, and the first of those three steps included the prophecy that Abraham’s descendents would be captives in Egypt for four hundred years. The second step Abraham was given the rite of circumcision, and the third step was the sacrifice of Isaac on Mount Moriah. Four hundred years was identified in the alpha of three steps the Lord took in raising up and entering into covenant with a chosen people. That chosen covenant people were divorced from God at the stoning of Stephen in the year 34, and thereafter Paul, the chosen apostle to the Gentiles identified that four hundred years as—four hundred and thirty years.
Господ влезе в завет с Авраам чрез процес от три стъпки, и първата от тези три стъпки включваше пророчеството, че Авраамовите потомци ще бъдат пленници в Египет четиристотин години. При втората стъпка на Авраам беше даден обредът на обрязването, а третата стъпка беше жертвоприношението на Исаак на планината Мория. Четиристотин години бяха посочени в алфата на трите стъпки, които Господ предприе при въздигането и влизането в завет с един избран народ. Този избран заветен народ беше разведен от Бога при убиването с камъни на Стефан в 34-та година, а след това Павел, избраният апостол на езичниците, определи тези четиристотин години като — четиристотин и тридесет години.
And this I say, that the covenant, that was confirmed before of God in Christ, the law, which was four hundred and thirty years after, cannot disannul, that it should make the promise of none effect. Genesis 3:17.
И това казвам: заветът, който бе по-напред утвърден от Бога в Христос, не може да бъде отменен от закона, който се яви четиристотин и тридесет години по-късно, така че обещанието да стане недействително. Битие 3:17.
The number that represents the covenant is four hundred and thirty, but the two witnesses of Abram and Saul, who both had their names changed to Abraham and Paul respectively, identify two distinct periods that make up the whole number of four hundred and thirty. When God changes a soul’s name, it is a symbol of a covenant relationship between that soul and God. The four hundred and thirty years is therefore a sum that is produced by the addition of two distinct numbers, as with Abraham’s four hundred and Paul’s addition of thirty. Ezekiel laid upon his left side for three hundred and ninety days, and then on his right side for forty days; identifying two numbers whose sum total is four hundred and thirty.
Числото, което представлява завета, е четиристотин и тридесет; ала двамата свидетели — Аврам и Савел, чиито имена бяха променени съответно на Авраам и Павел — посочват два различни периода, които съставляват цялото число четиристотин и тридесет. Когато Бог променя името на една душа, това е символ на заветно отношение между тази душа и Бога. Следователно четиристотин и тридесетте години са сбор, получен чрез събирането на две различни числа, както при четиристотинте на Авраам и прибавянето на тридесетте при Павел. Езекиил лежа на лявата си страна триста и деветдесет дни, а след това на дясната си страна четиридесет дни, като така се посочват две числа, чийто общ сбор е четиристотин и тридесет.
In Genesis chapter eleven the covenant of death that was brought about immediately after the flood through the rebellion of Nimrod identifies the distinction between two covenants. The elements of the tower of Babel testify to a satanic save yourself covenant people who were to be judged and scattered. In the same chapter, the genealogy of the Hebrews is introduced by the birth of Eber, marking the beginning of a chosen people to represent the covenant of life, in contrast with Nimrod’s covenant of death.
В единадесета глава на Битие заветът на смъртта, установен непосредствено след потопа чрез бунта на Нимрод, посочва разграничението между два завета. Елементите на Вавилонската кула свидетелстват за един сатанински народ на завета „спаси себе си“, който трябваше да бъде съден и разпръснат. В същата глава родословието на евреите е въведено с раждането на Евер, което отбелязва началото на един избран народ, който да представлява завета на живота, в противоположност на завета на смъртта на Нимрод.
And Eber lived four and thirty years, and begat Peleg: And Eber lived after he begat Peleg four hundred and thirty years, and begat sons and daughters. And Peleg lived thirty years, and begat Reu. Genesis 11:16–18.
И Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек; и Евер, след като роди Фалек, живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. А Фалек живя тридесет години и роди Рагав. Битие 11:16–18.
In chapter ten of Genesis Eber and Peleg are first mentioned.
В десета глава на Битие за пръв път се споменават Евер и Фалек.
And unto Eber were born two sons: the name of one was Peleg; for in his days was the earth divided; and his brother’s name was Joktan. Genesis 10:25.
На Евер се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в неговите дни земята бе разделена; а името на брат му беше Иоктан. Битие 10:25.
Peleg means division or splitting, and in the days of Peleg the division of two classes of covenant people is marked by the history of the tower of Babel and Nimrod’s rebellion. Eber lived to be four hundred and sixty-four years, but after Peleg (division) was born he lived four hundred and thirty years. Every fact has its bearing, and four hundred and thirty is the number Paul assigns to the covenant prophecy of Abraham. Although the number four hundred and thirty is identified with Eber’s life after the birth of Peleg, the first thirty-four years of his life is expressed as “four and thirty years,” which is of course thirty-four years, but at the simple expression of those thirty-four years it reads “four” and “thirty” (430). Then came four hundred and thirty, then the first expression of Peleg’s life is “thirty.”
Пелег означава разделение или разцепване, и в дните на Пелег разделението на две групи заветен народ е отбелязано от историята за Вавилонската кула и бунта на Нимрод. Евер доживя до четиристотин шестдесет и четири години, но след като се роди Пелег (разделение), той живя четиристотин и тридесет години. Всеки факт има своето значение, а четиристотин и тридесет е числото, което Павел отнася към заветното пророчество на Авраам. Макар че числото четиристотин и тридесет е свързано с живота на Евер след раждането на Пелег, първите тридесет и четири години от неговия живот са изразени като „четири и тридесет години“, което, разбира се, е тридесет и четири години, но при самия начин на изразяване на тези тридесет и четири години се чете „четири“ и „тридесет“ (430). След това идват четиристотин и тридесет, а после първият израз за живота на Пелег е „тридесет“.
Eber is the root of the name Hebrew and it is the first mention of the Hebrews, who were to be the chosen people of the covenant. Eber means to cross over, thus typifying the covenant people who cross over from the earth to the new earth as Abraham’s children did when they crossed over the Red Sea to the Promised land. The forty-year wilderness wandering impeded that crossing over, but at the end of the forty years they crossed over the Jordan to the Promised Land, thus typifying the final crossing over of God’s people. Peleg represents the history when the division of mankind into two covenant people first occurred at Nimrod’s tower. The symbol of Nimrod’s covenant of death is confusion, and the symbol of the Hebrew covenant of life is the four hundred and thirty years of Eber’s life before the division represented by Peleg. The name Peleg also marks a symbolic numerical truth, for the four hundred and thirty years of Eber is divided into two numbers, and Peleg represents a distinction of the four hundred with the number thirty.
Евер е коренът на името „евреи“ и това е първото споменаване на евреите, които трябваше да бъдат избраният народ на завета. Евер означава „да преминеш отвъд“, като по този начин предобразява заветния народ, който преминава от земята към новата земя, както Авраамовите чеда направиха, когато преминаха през Червеното море към Обетованата земя. Четиридесетгодишното странстване в пустинята възпрепятства това преминаване, но в края на четиридесетте години те преминаха през Йордан към Обетованата земя, като така предобразиха окончателното преминаване на Божия народ. Фалек представя периода от историята, когато разделението на човечеството на два заветни народа за пръв път настъпи при кулата на Нимрод. Символът на завета на смъртта на Нимрод е объркването, а символът на еврейския завет на живота са четиристотин и тридесетте години от живота на Евер преди разделението, представено от Фалек. Името Фалек също отбелязва една символична числова истина, защото четиристотин и тридесетте години на Евер се разделят на две числа, а Фалек представя разграничение на четиристотинте от числото тридесет.
Four hundred and thirty possesses two parts. The four hundred years of Abraham’s covenant along with the additional thirty years marked by Paul. The increase of knowledge that produces the final revival of God’s people is represented in Daniel chapter twelve, where the two-part symbol of the everlasting covenant is specifically identified, and it is set forth in verses 9/11.
Четиристотин и тридесет съдържа две части: четиристотинте години на Авраамовия завет, заедно с допълнителните тридесет години, отбелязани от Павел. Увеличаването на познанието, което поражда последното съживление на Божия народ, е представено в дванадесета глава на Даниил, където двусъставният символ на вечния завет е изрично посочен и е изложен в стихове 9/11.
And he said, Go thy way, Daniel: for the words are closed up and sealed till the time of the end. Many shall be purified, and made white, and tried; but the wicked shall do wickedly: and none of the wicked shall understand; but the wise shall understand. And from the time that the daily sacrifice shall be taken away, and the abomination that maketh desolate set up, there shall be a thousand two hundred and ninety days. Daniel 12:9–11.
И той каза: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до времето на края. Мнозина ще се очистят и ще се избелят, и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие; и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат. И от времето, когато бъде отнета всекидневната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни. Данаил 12:9–11.
The final unsealing that produces a three-step testing process as represented in verse ten as “purified, and made white, and tried,” is associated with the twelve hundred and ninety years. The pioneer understanding of the verse is that the removal of the resistance of paganism in 508, began a thirty-year process that led to the setting up of the papacy as the fifth kingdom of Bible prophecy in 538, who then reigned as the fifth kingdom of Bible prophecy until the twelve hundred and sixty years concluded in 1798. The thirty years from 508 until 538 is also represented by Paul as a “falling away first,” in 2 Thessalonians.
Последното разпечатване, което поражда процес на изпитване в три стъпки, представен в десети стих като „очистени, избелени и изпитани“, е свързано с хилядата двеста и деветдесет години. Пионерското разбиране на стиха е, че премахването на съпротивата на езичеството през 508 г. е започнало тридесетгодишен процес, който е довел до установяването на папството като петото царство на библейското пророчество през 538 г., което след това е царувало като петото царство на библейското пророчество, докато хилядата двеста и шестдесет години не са завършили през 1798 г. Тридесетте години от 508 до 538 г. са представени също и от Павел като „първо отстъпление“ във 2 Солунци.
In 2 Thessalonians the subject is the relationship between pagan Rome and papal Rome, the fourth and fifth kingdoms of prophecy respectively. It is in this chapter of Thessalonians that William Miller discovered that the “daily” in the book of Daniel represented pagan Rome, and Miller further discovered that the “daily” in Daniel was always presented in connection with the abomination or the transgression of desolation. The abomination and transgression of desolation in the book of Daniel represent what John identifies in the book of Revelation as the image of the beast and the mark of the beast, respectively.
В 2 Солунци темата е взаимоотношението между езическия Рим и папския Рим, съответно четвъртото и петото царство на пророчеството. Именно в тази глава от Солунци Уилям Милър откри, че „ежедневната жертва“ в книгата на Даниил представя езическия Рим, а Милър по-нататък откри, че „ежедневната жертва“ в Даниил винаги е представена във връзка с мерзостта или престъплението на запустението. Мерзостта и престъплението на запустението в книгата на Даниил представят онова, което Йоан определя в книгата Откровение съответно като образа на звяра и белега на звяра.
William Miller based most, if not all, of his prophetic applications upon his identification of two desolating powers, represented as the “daily” (pagan Rome), and the second desolating power, which is expressed two ways, as the transgression of desolation (the combination of church and state), in the Revelation—as the image of beast (the papal prophetic structure), and the abomination of desolation (the worship of the sun) in Revelation—as the mark of the beast. The understanding derived by Miller from Paul’s presentation in 2 Thessalonians was a primary foundational understanding of Miller, who is the symbol of the foundations of Adventism. Paul claims that those who do not love the truth represented in chapter two of 2 Thessalonians are those who receive strong delusion.
Уилям Милър основаваше повечето, ако не и всички, от своите пророчески приложения върху отъждествяването от негова страна на две запустяващи сили, представени като „ежедневната“ (езическия Рим), и втората запустяваща сила, която е изразена по два начина: като престъплението на запустението (съюзът между църква и държава), в Откровението — като образа на звяра (папската пророческа структура), и мерзостта на запустението (поклонението на слънцето), в Откровението — като белега на звяра. Разбирането, което Милър извлече от изложението на Павел във 2 Солунци, беше основополагащо първично разбиране за Милър, който е символ на основите на адвентизма. Павел заявява, че онези, които не обичат истината, представена във втора глава на 2 Солунци, са същите, които приемат силното заблуждение.
In Daniel’s three verses (Daniel 12:9–11) the symbolic understanding in the latter days cannot include the application of time, for as of October 22, 1844; the application of prophetic time is no longer valid. The 9/11 verses represent two distinct periods of thirty years and twelve hundred and sixty years. The numbers forty and the number twelve hundred and sixty are both symbols of a prophetic wilderness, and are prophetically interchangeable. Therefore, twelve hundred and sixty can be understood as forty, and forty is the tithe of four hundred. The 9/11 verses symbolize the number of the everlasting covenant, as represented by four hundred (Abraham) in connection with thirty (Paul). The ‘wilderness’ represented by ‘twelve hundred and sixty’ aligns with a ‘wilderness of ‘forty’, and four, is a tithe of four hundred. Thirty is thirty. Four hundred and thirty is produced by the number four hundred added to the number thirty, which in Ezekiel chapter four is represented as three hundred and ninety added to the number forty.
В трите стиха на Даниил (Даниил 12:9–11) символичното разбиране в последните дни не може да включва прилагането на време, защото след 22 октомври 1844 г. прилагането на пророческото време вече не е валидно. Стиховете 9/11 представят два различни периода от тридесет години и хиляда двеста и шестдесет години. Числото четиридесет и числото хиляда двеста и шестдесет и двете са символи на пророческа пустиня и в пророчески смисъл са взаимозаменяеми. Следователно хиляда двеста и шестдесет може да бъде разбрано като четиридесет, а четиридесет е десятъкът на четиристотин. Стиховете 9/11 символизират числото на вечния завет, представено чрез четиристотин (Авраам) във връзка с тридесет (Павел). „Пустинята“, представена чрез „хиляда двеста и шестдесет“, съответства на „пустиня“ от „четиридесет“, а четири е десятъкът на четиристотин. Тридесет е тридесет. Четиристотин и тридесет се получава чрез прибавянето на числото четиристотин към числото тридесет, което в четвъртата глава на Езекиил е представено като триста и деветдесет, прибавено към числото четиридесет.
The 9/11 verses in chapter twelve represent the middle of three prophetic periods in the chapter, and they are a symbol of the everlasting covenant that is unsealed in the latter days. The unsealing of the meaning of four hundred and thirty in the latter days is brought about in chapter four of Ezekiel.
Стиховете за 11 септември в дванадесета глава представляват средата на трите пророчески периода в главата и са символ на вечния завет, който е разпечатан в последните дни. Разпечатването на значението на числото четиристотин и тридесет в последните дни е осъществено в четвърта глава на Езекиил.
The Lion of the tribe of Judah is now unsealing the final warning message to those who have by faith entered into the Most Holy Place with Ezekiel, John, Daniel and Isaiah. That truth is opened up in conjunction with the lifting up of those represented not only as the outcasts of Israel, but as the ensign of the one hundred and forty-four thousand. That truth is set within the context of the covenant represented by Abraham’s four hundred years in conjunction with the covenant represented by Paul’s thirty years. That truth is set forth in Daniel twelve’s 9/11 verses, that represent the middle of three symbolic periods, which were correctly understood by the Millerites. The middle 9/11 truth that is being unsealed in Daniel twelve is represented in Ezekiel’s three hundred and ninety days and forty days. Those days are opened up to Ezekiel in the thirtieth year of the seventeenth Jubilee cycle, and Ezekiel, as a priest represents the priesthood of the one hundred and forty-four thousand who are in the middle test, of three tests.
Лъвът от Юдовото племе сега разпечатва последната предупредителна вест за онези, които чрез вяра са влезли в Пресветото място с Езекил, Йоан, Даниил и Исая. Тази истина се открива във връзка с издигането на онези, представени не само като изгнаниците на Израил, но и като знамето на сто четиридесет и четирите хиляди. Тази истина е поставена в рамките на завета, представен чрез четиристотинте години на Авраам, във връзка със завета, представен чрез тридесетте години на Павел. Тази истина е изложена в стихове 9–11 на Данаил 12, които представят средата на три символични периода, правилно разбрани от милеритите. Средната истина от 9–11, която се разпечатва в Данаил 12, е представена в тритеста и деветдесетте дни и четиридесетте дни на Езекил. Тези дни се откриват на Езекил в тридесетата година от седемнадесетия юбилеен цикъл, а Езекил, като свещеник, представлява свещенството на сто четиридесет и четирите хиляди, които се намират в средния изпит от трите изпита.
Ezekiel, is marked within the temple test on the “fifth day” of the “fourth month,” which in Millerite history marked the very middle (“midway”) of the seventh-months that began at the first disappointment on April 19, 1844, and ended on October 22 of the same year.
Езекил е отбелязан в рамките на храмовия изпит на „петия ден“ от „четвъртия месец“, което в милеритската история бележеше самата среда („по средата“) на седмите месеци, започнали при първото разочарование на 19 април 1844 г. и завършили на 22 октомври същата година.
“In the summer of 1844, midway between the time when it had been first thought that the 2300 days would end, and the autumn of the same year, to which it was afterward found that they extended, the message was proclaimed in the very words of Scripture: ‘Behold, the Bridegroom cometh!’” The Great Controversy, 398.
„През лятото на 1844 г., по средата между времето, когато първоначално се смяташе, че 2300-те дни ще завършат, и есента на същата година, до която впоследствие бе установено, че се простират, вестта бе прогласена със самите думи на Писанието: „Ето, Младоженецът иде!““ Великата борба, с. 398.
July 21, 1844 was midway in the seven sacred months, and on that date Samuel Snow was at the Boston Tabernacle presenting his message of the Midnight Cry. There, for the first time in a public presentation he “proclaimed in the very words of Scripture: ‘Behold, the Bridegroom cometh!’” We are now symbolically standing with Ezekiel in the Boston Tabernacle, shortly before the lifting up of the messengers of the midnight cry go forth like a tidal wave. The prophetic process of lifting up the ensign is represented in the prophetic line of Islam in Revelation chapter nine. Ezekiel chapter four provides the second witness and the conclusion of that prophecy of three hundred and ninety-one years and fifteen days, and he does so in chapter four.
21 юли 1844 г. беше средата на седемте свещени месеца, и на тази дата Самюел Сноу се намираше в Бостънската скиния, представяйки вестта си за Среднощния вик. Там, за първи път в едно публично представяне, той „прогласи със самите думи на Писанието: „Ето, младоженецът иде!““ Сега ние символично стоим с Езекиил в Бостънската скиния, малко преди въздигането на вестителите на среднощния вик да се разнесе като приливна вълна. Пророческият процес на въздигането на знамето е представен в пророческата линия на исляма в Откровение, глава девета. Езекиил, глава четвърта, предоставя втория свидетел и завършека на това пророчество от триста деветдесет и една години и петнадесет дни, и той прави това в четвърта глава.
We will continue these things in the next article.
Ще продължим тези неща в следващата статия.