There are many amazing and important prophetic lines and truths in the book of Ezekiel. Of the biblical illustrations of prophets within the temple, Ezekiel is the one above all others that identifies the wheels within the wheels. Those wheels, according to Sister White represent the complex interplay of human activity illustrating the sequence of events in the time of the latter rain. Those events are represented by the prophet when he became part of the prophecy in an acted-out parable, such as when Ezekiel lies on his left and then right side in chapter four’s illustration of the siege of Jerusalem. There are also thirteen specific dates that outline Ezekiel’s history, and in so doing provide the waymarks of the latter rain period, when the one hundred and forty-four thousand are sealed. There are truths conveyed not only through dates, but also by numbers such as seventeen, nineteen, twenty-five, seventy, forty, three hundred and ninety and of course, thirty. Another number that is perhaps the most important number in the book of Ezekiel is the number one hundred and fifty. Yet the number one hundred and fifty is not found in the book of Ezekiel. Still, line upon line—it is there.
В книгата на Езекиил има много удивителни и важни пророчески линии и истини. Сред библейските образи на пророци в храма Езекиил е онзи, който повече от всички други посочва колелата в колелата. Тези колела, според сестра Уайт, представляват сложното взаимодействие на човешката дейност, онагледяващо последователността на събитията във времето на късния дъжд. Тези събития са представени от пророка, когато той сам става част от пророчеството в изиграна притча, както когато Езекиил лежи на лявата, а после на дясната си страна в илюстрацията на обсадата на Ерусалим в четвърта глава. Има и тринадесет конкретни дати, които очертават историята на Езекиил и по този начин дават ориентирите за периода на късния дъжд, когато сто четиридесет и четирите хиляди са запечатани. Има истини, предадени не само чрез дати, но и чрез числа като седемнадесет, деветнадесет, двадесет и пет, седемдесет, четиридесет, триста и деветдесет и, разбира се, тридесет. Друго число, което е може би най-важното число в книгата на Езекиил, е числото сто и петдесет. И все пак числото сто и петдесет не се намира в книгата на Езекиил. И все пак, ред след ред — то е там.
The number one hundred and fifty is prophetically embedded within the line of the siege, and the siege is a distinct prophetic line; or if you will, the siege is a wheel. A prophetic line of history will always possess an alpha and omega, and in so doing the characteristics of alpha and omega must be represented at the beginning and end of the line, or it isn’t a line. The alpha event of the siege was the death of Ezekiel’s wife and the end of the siege was the death of the bride of Christ, as represented by the destruction of Jerusalem.
Числото сто и петдесет е пророчески заложено в линията на обсадата, а обсадата е отделна пророческа линия; или, ако желаете, обсадата е колело. Една пророческа линия на историята винаги ще притежава алфа и омега и при това положение характеристиките на алфа и омега трябва да бъдат представени в началото и в края на линията, иначе тя не е линия. Алфа-събитието на обсадата беше смъртта на жената на Езекиил, а краят на обсадата беше смъртта на невестата Христова, както е представена чрез разрушаването на Йерусалим.
And I John saw the holy city, new Jerusalem, coming down from God out of heaven, prepared as a bride adorned for her husband. And I heard a great voice out of heaven saying, Behold, the tabernacle of God is with men, and he will dwell with them, and they shall be his people, and God himself shall be with them, and be their God. And God shall wipe away all tears from their eyes; and there shall be no more death, neither sorrow, nor crying, neither shall there be any more pain: for the former things are passed away. And he that sat upon the throne said, Behold, I make all things new. And he said unto me, Write: for these words are true and faithful. And he said unto me, It is done. I am Alpha and Omega, the beginning and the end. I will give unto him that is athirst of the fountain of the water of life freely. He that overcometh shall inherit all things; and I will be his God, and he shall be my son. But the fearful, and unbelieving, and the abominable, and murderers, and whoremongers, and sorcerers, and idolaters, and all liars, shall have their part in the lake which burneth with fire and brimstone: which is the second death. And there came unto me one of the seven angels which had the seven vials full of the seven last plagues, and talked with me, saying, Come hither, I will show thee the bride, the Lamb’s wife. Revelation 21:2–9.
И аз, Йоан, видях светия град, новия Ерусалим, да слиза от Бога от небето, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от небето, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците, и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ, и Сам Бог ще бъде с тях и ще бъде техен Бог. И Бог ще обърше всяка сълза от очите им; и смърт не ще има вече, нито жалеене, нито плач, нито болка не ще има вече; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И рече ми: Пиши, защото тия думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъдна се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи всичко; и Аз ще му бъда Бог, а той ще бъде Мой син. А на страхливите, невярващите, гнусните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци делът им ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел; това е втората смърт. И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и говори с мене, като каза: Дойди тук, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. Откровение 21:2–9.
Ezekiel’s wife dies at the outset of the siege, and she is there identified as the “desire of” Ezekiel’s “eyes,” and in the destruction of Jerusalem set forth in the same chapter, Jerusalem is identified as “the desire” of Israel’s “eyes.”
Жената на Езекиил умира в началото на обсадата и там е определена като „желанието на“ „очите“ на Езекиил; а при разрушението на Ерусалим, изложено в същата глава, Ерусалим е определен като „желанието“ на „очите“ на Израил.
Again in the ninth year, in the tenth month, in the tenth day of the month, the word of the Lord came unto me, saying, … Also the word of the Lord came unto me, saying, Son of man, behold, I take away from thee the desire of thine eyes with a stroke: yet neither shalt thou mourn nor weep, neither shall thy tears run down. Forbear to cry, make no mourning for the dead, bind the tire of thine head upon thee, and put on thy shoes upon thy feet, and cover not thy lips, and eat not the bread of men. So I spake unto the people in the morning: and at even my wife died; and I did in the morning as I was commanded. And the people said unto me, Wilt thou not tell us what these things are to us, that thou doest so?
И пак, в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и каза: … Господното слово пак дойде към мене и каза: Сине човешки, ето, Аз отнемам от тебе с един удар желанието на очите ти; но ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти. Въздържай се от плач, не прави жалейка за мъртвия, вържи на главата си превръзката, и обуй обувките си на нозете си, и не покривай устните си, и не яж хляба на човеците. И тъй, говорих на людете заранта; а вечерта жена ми умря; и на сутринта постъпих, както ми бе заповядано. А людете ми казаха: Няма ли да ни кажеш какво значат за нас тия неща, дето вършиш така?
Then I answered them, The word of the Lord came unto me, saying, Speak unto the house of Israel, Thus saith the Lord God; Behold, I will profane my sanctuary, the excellency of your strength, the desire of your eyes, and that which your soul pitieth; and your sons and your daughters whom ye have left shall fall by the sword. And ye shall do as I have done: ye shall not cover your lips, nor eat the bread of men. And your tires shall be upon your heads, and your shoes upon your feet: ye shall not mourn nor weep; but ye shall pine away for your iniquities, and mourn one toward another.
Тогава им отговорих: Господното слово дойде към мене и каза: Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, превъзходството на вашата сила, желанието на очите ви и онова, което душата ви жали; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч. И ще постъпите, както аз постъпих: няма да покривате устните си, нито ще ядете хляба на човеците. И превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обувките ви — на нозете ви; няма да жалеете, нито да плачете; но ще чезнете поради беззаконията си и ще стенете един към друг.
Thus Ezekiel is unto you a sign: according to all that he hath done shall ye do: and when this cometh, ye shall know that I am the Lord God. Also, thou son of man, shall it not be in the day when I take from them their strength, the joy of their glory, the desire of their eyes, and that whereupon they set their minds, their sons and their daughters, That he that escapeth in that day shall come unto thee, to cause thee to hear it with thine ears? In that day shall thy mouth be opened to him which is escaped, and thou shalt speak, and be no more dumb: and thou shalt be a sign unto them; and they shall know that I am the Lord. Ezekiel 24:1, 15–27.
Така Езекиил е за вас знамение: според всичко, що той извърши, и вие ще извършите; и когато това стане, ще познаете, че Аз съм Господ Бог. А ти, сине човешки, не ще ли бъде в деня, когато отнема от тях силата им, радостта на славата им, желанието на очите им и онова, към което насочват душата си — синовете си и дъщерите си, — че в онзи ден ще дойде при тебе оня, който е избавен, за да ти възвести и ти да чуеш с ушите си? В онзи ден устата ти ще се отворят за оня, който е избавен, и ще говориш, и не ще бъдеш вече ням; и ще бъдеш за тях знамение; и ще познаят, че Аз съм Господ. Езекиил 24:1, 15–27.
The siege’s alpha is the death of Ezekiel’s desire, and the omega is the death of Israel’s desire.
Алфата на обсадата е смъртта на желанието на Езекиил, а омегата е смъртта на желанието на Израил.
Hearing, but Not Hearing
Чувайки, но без да чуват
There are five times the elders or the people are portrayed in some fashion as listening to Ezekiel. In Ezekiel 8:1, the elders of Judah sit before him. In Ezekiel 14:1 the elders come and sit before him. In Ezekiel 20:1 the elders of Israel come to inquire of the Lord. In Ezekiel 37:18, God tells Ezekiel: “When the children of thy people shall speak unto thee, saying, Wilt thou not shew us what thou meanest by these?” In chapter twenty-four the people directly ask: “Wilt thou not tell us what these things are to us, that thou doest so?” In each of the five instances the elders or people are in a Laodicean condition.
Има пет случая, в които старейшините или народът са представени по някакъв начин като слушащи Езекиил. В Езекиил 8:1 старейшините на Юда седят пред него. В Езекиил 14:1 старейшините идват и сядат пред него. В Езекиил 20:1 старейшините на Израил идват да се допитат до Господа. В Езекиил 37:18 Бог казва на Езекиил: „Когато синовете на твоя народ ти говорят, казвайки: Няма ли да ни покажеш какво означаваш с това?“ В двадесет и четвърта глава народът направо пита: „Няма ли да ни кажеш какво значат за нас тия неща, та правиш така?“ Във всеки един от петте случая старейшините или народът са в лаодикийско състояние.
And he said, Go, and tell this people, Hear ye indeed, but understand not; and see ye indeed, but perceive not. Make the heart of this people fat, and make their ears heavy, and shut their eyes; lest they see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their heart, and convert, and be healed. Isaiah 6:9, 10.
И Той каза: Иди и кажи на този народ: „Слушайте наистина, но не разбирайте; и гледайте наистина, но не проумявайте.“ Направи сърцето на този народ тлъсто, и ушите им натежали, и затвори очите им; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да бъдат изцелени. Исая 6:9, 10.
The five representations of the people hearing but not hearing, and the five representations of the people seeing, but not seeing align with the five steps of those who refuse to see and hear in Isaiah’s testimony.
Петте образни представяния на народа, който чува, но не чува, и петте образни представяния на народа, който вижда, но не вижда, съответстват на петте стъпки на онези, които отказват да виждат и да чуват в свидетелството на Исая.
But the word of the Lord was unto them precept upon precept, precept upon precept; line upon line, line upon line; here a little, and there a little; that they might go, and fall backward, and be broken, and snared, and taken. Isaiah 28:13.
Но словото Господне беше за тях заповед върху заповед, заповед върху заповед; правило върху правило, правило върху правило; тук малко и там малко; за да отидат, и да паднат назад, и да бъдат строшени, и уловени в примка, и пленени. Исая 28:13.
And many among them shall stumble, and fall, and be broken, and be snared, and be taken. Isaiah 8:15.
И мнозина между тях ще се препънат, ще паднат и ще бъдат строшени, ще бъдат уловени в примка и ще бъдат пленени. Исая 8:15.
Signs
Знамения
In chapter twenty-four of Ezekiel, the period beginning at the siege and the death of Ezekiel’s wife—the desire of his eyes ends at the death of Jerusalem—the desire of Israel’s eyes. The one-and-a-half-year siege contains the signature of Alpha and Omega, and the period begins and ends with a sign. As in Ezekiel twenty-four, Jesus identifies the sign of the siege in Matthew twenty-four.
В двадесет и четвърта глава на Езекиил периодът, започващ с обсадата и смъртта на съпругата на Езекиил — желанието на очите му — завършва със смъртта на Ерусалим — желанието на очите на Израил. Обсадата от година и половина носи отличителния белег на Алфа и Омега, и периодът започва и завършва със знамение. Както в Езекиил двадесет и четвърта глава, така и Исус посочва знамението на обсадата в Матей двадесет и четвърта глава.
“Christ’s words had been spoken in the hearing of a large number of people; but when He was alone, Peter, John, James, and Andrew came to Him as He sat upon the Mount of Olives. ‘Tell us,’ they said, ‘when shall these things be? and what shall be the sign of Thy coming, and of the end of the world?’ Jesus did not answer His disciples by taking up separately the destruction of Jerusalem and the great day of His coming. He mingled the description of these two events. Had He opened to His disciples future events as He beheld them, they would have been unable to endure the sight. In mercy to them He blended the description of the two great crises, leaving the disciples to study out the meaning for themselves. When He referred to the destruction of Jerusalem, His prophetic words reached beyond that event to the final conflagration in that day when the Lord shall rise out of His place to punish the world for their iniquity, when the earth shall disclose her blood, and shall no more cover her slain. This entire discourse was given, not for the disciples only, but for those who should live in the last scenes of this earth’s history.
„Думите на Христос бяха изречени пред слуха на голямо множество хора; но когато Той остана насаме, Петър, Йоан, Яков и Андрей дойдоха при Него, докато седеше на Елеонския хълм. „Кажи ни“, рекоха те, „кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и на свършека на света?“ Исус не отговори на учениците Си, като разгледа отделно разрушението на Ерусалим и великия ден на Своето пришествие. Той преплете описанието на тези две събития. Ако беше открил на учениците Си бъдещите събития така, както ги виждаше Той, те не биха били в състояние да понесат гледката. От милост към тях Той съчета описанието на двете велики кризи, оставяйки на учениците сами да изследват значението. Когато се отнесе до разрушението на Ерусалим, Неговите пророчески думи достигнаха отвъд това събитие — до последния пожар в онзи ден, когато Господ ще стане от мястото Си, за да накаже света за беззаконието му, когато земята ще открие кръвта си и вече няма да покрива убитите си. Цялата тази беседа бе дадена не само за учениците, но и за онези, които ще живеят в последните сцени от историята на тази земя.“
“Turning to the disciples, Christ said, ‘Take heed that no man deceive you. For many shall come in My name, saying, I am Christ; and shall deceive many.’ Many false messiahs will appear, claiming to work miracles, and declaring that the time of the deliverance of the Jewish nation has come. These will mislead many. Christ’s words were fulfilled. Between His death and the siege of Jerusalem many false messiahs appeared. But this warning was given also to those who live in this age of the world. The same deceptions practiced prior to the destruction of Jerusalem have been practiced through the ages, and will be practiced again.
„Като се обърна към учениците, Христос каза: „Внимавайте да не ви заблуди някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос; и ще заблудят мнозина.“ Ще се появят много лъже-месии, които ще претендират, че вършат чудеса, и ще заявяват, че е настъпило времето за избавлението на юдейския народ. Те ще подведат мнозина. Христовите думи се изпълниха. Между Неговата смърт и обсадата на Ерусалим се появиха много лъже-месии. Но това предупреждение бе дадено и на онези, които живеят в този век на света. Същите измами, които бяха практикувани преди разрушението на Ерусалим, са били практикувани през вековете и ще бъдат практикувани отново.“
“‘And ye shall hear of wars and rumors of wars: see that ye be not troubled: for all these things must come to pass, but the end is not yet.’ Prior to the destruction of Jerusalem, men wrestled for the supremacy. Emperors were murdered. Those supposed to be standing next the throne were slain. There were wars and rumors of wars. ‘All these things must come to pass,’ said Christ, ‘but the end [of the Jewish nation as a nation] is not yet. For nation shall rise against nation, and kingdom against kingdom: and there shall be famines, and pestilences, and earthquakes, in divers places. All these are the beginning of sorrows.’ Christ said, As the rabbis see these signs, they will declare them to be God’s judgments upon the nations for holding in bondage His chosen people. They will declare that these signs are the token of the advent of the Messiah. Be not deceived; they are the beginning of His judgments. The people have looked to themselves. They have not repented and been converted that I should heal them. The signs that they represent as tokens of their release from bondage are signs of their destruction.” The Desire of Ages, 628.
„И ще чуете за войни и слухове за войни; гледайте да не се смущавате; защото всичко това трябва да стане, но това още не е краят.“ Преди разрушаването на Йерусалим хората се бореха за надмощие. Императори бяха убивани. Онези, за които се предполагаше, че стоят непосредствено до престола, бяха избивани. Имаше войни и слухове за войни. „Всичко това трябва да стане“, каза Христос, „но краят [на еврейския народ като народ] още не е. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и ще има глад, мор и земетресения на разни места. А всичко това е начало на скърби.“ Христос каза: Когато равините видят тези знамения, те ще ги обявят за Божии съдби над народите, задето държат в робство Неговия избран народ. Те ще заявят, че тези знамения са белегът за пришествието на Месия. Не се заблуждавайте; те са началото на Неговите съдби. Народът е гледал на себе си. Те не се покаяха и не се обърнаха, за да ги изцеля Аз. Знаменията, които те представят като белези на своето освобождение от робство, са знаци за тяхната погибел.“ Копнежът на вековете, 628.
The siege of Jerusalem in the year 66, contained the sign of Rome placing its standards in the precinct of the sanctuary. Jesus’ commentary of the events of the period of 66 to 70, aligned the destruction of the year 70 with His Second Coming; and there is a sign associated with His Second Coming.
Обсадата на Йерусалим в 66 година съдържаше знака, че Рим поставя своите знамена в пределите на светилището. Тълкуването на Исус относно събитията от периода 66–70 година съотнесе разрушението от 70 година към Неговото Второ пришествие; и с Неговото Второ пришествие е свързан един знак.
“Soon our eyes were drawn to the East, for a small black cloud had appeared about half as large as a man’s hand, which we all knew was the Sign of the Son of Man.” The Day Star, 1846.
„Скоро очите ни бяха привлечени към Изток, защото бе се появил малък черен облак, приблизително наполовина голям колкото човешка ръка, за който всички знаехме, че е Знакът на Човешкия Син.“ The Day Star, 1846.
The beginning and ending of the history of 66 to 70 AD contain a sign associated with the beginning of the siege and the destruction of the city, that aligns with the alpha and omega sign of the death of the desire of the eyes in 587 BC and 586 BC.
Началото и краят на историята от 66 до 70 сл. Хр. съдържат знак, свързан с началото на обсадата и разрушаването на града, който съответства на знака алфа и омега за смъртта на желанието на очите през 587 пр. Хр. и 586 пр. Хр.
The history of the one-and-a-half-year siege is a “sign,” for the latter days. The foolish virgins represented in the history of Ezekiel find the counterpart in the history of the wise virgins who saw the sign of the siege in the year 66 and fled to safety. The one-and-a-half-year siege is the sign that manifests two classes of worshippers. One class will understand the sign, the other class, represented as “many” by Isaiah—will not see or hear.
Историята на едногодишната и половина обсада е „знак“ за последните дни. Неразумните девици, представени в историята на Езекиил, намират своя съответник в историята на мъдрите девици, които видяха знака на обсадата в 66-та година и избягаха на безопасно място. Едногодишната и половина обсада е знакът, който изявява две категории поклонници. Едната категория ще разбере знака, а другата категория, представена като „мнозина“ от Исая, няма да вижда нито да чува.
Many and Few
Мнозина и малцина
Then said the king to the servants, Bind him hand and foot, and take him away, and cast him into outer darkness; there shall be weeping and gnashing of teeth. For many are called, but few are chosen. Matthew 22:13, 14.
Тогава царят каза на слугите: Вържете му ръцете и нозете, отведете го и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са призовани, а малцина избрани. Матей 22:13, 14.
So the last shall be first, and the first last: for many be called, but few chosen. Matthew 20:16.
Така последните ще бъдат първи, а първите — последни; защото мнозина са призвани, а малцина избрани. Матей 20:16.
To See and Hear
Да виждаш и да чуваш
There are five acted out parables in the book of Ezekiel and also five times that Ezekiel spoke to the leaders and people. Those two witnesses identify the five foolish virgins who refuse to ‘see’ and refuse to ‘hear.’ They refuse to see or hear the knowledge that is increased when Jesus, who as the Lion of the tribe of Judah unseals His prophetic Word.
В книгата на Езекиил има пет изиграни притчи, а също и пет случая, в които Езекиил говори на водачите и народа. Тези двама свидетели отъждествяват петте неразумни девици, които отказват да „виждат“ и отказват да „чуват“. Те отказват да видят или да чуят знанието, което се умножава, когато Исус, Който като Лъвът от Юдовото племе разпечатва Своето пророческо Слово.
The World will See and Hear
Светът ще види и ще чуе
All ye inhabitants of the world, and dwellers on the earth, see ye, when he lifteth up an ensign on the mountains; and when he bloweth a trumpet, hear ye. Isaiah 18:3.
Всички вие, жители на света и обитатели на земята, гледайте, когато Той издигне знаме на планините; и когато засвири с тръба, слушайте. Исая 18:3.
And in that day shall the deaf hear the words of the book, and the eyes of the blind shall see out of obscurity, and out of darkness. Isaiah 29:18.
И в онзи ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще виждат из мрака и из тъмнината. Исая 29:18.
My Foolish & Sottish People have no Knowledge
Моят безумен и неразумен народ няма знание
How long shall I see the standard, and hear the sound of the trumpet? For my people is foolish, they have not known me; they are sottish children, and they have none understanding: they are wise to do evil, but to do good they have no knowledge. Jeremiah 4:21, 22.
Докога ще гледам знамето и ще слушам звука на тръбата? Защото людете Ми са безумни, не са Ме познали; те са неразумни чеда и нямат никакво разбиране: мъдри са да вършат зло, а да вършат добро нямат знание. Еремия 4:21, 22.
Declare this in the house of Jacob, and publish it in Judah, saying, Hear now this, O foolish people, and without understanding; which have eyes, and see not; which have ears, and hear not. Jeremiah 5:20, 21.
Възвестете това в дома на Яков и го разгласете в Юда, като кажете: Чуйте сега това, о, безумен народе и без разум; които имат очи, а не виждат; които имат уши, а не чуват. Еремия 5:20, 21.
A Rebellious House
Бунтовен дом
The word of the Lord also came unto me, saying, Son of man, thou dwellest in the midst of a rebellious house, which have eyes to see, and see not; they have ears to hear, and hear not: for they are a rebellious house. Ezekiel 12:1, 2.
И още Господното слово дойде към мене и каза: Сине човешки, ти живееш сред бунтовен дом, които имат очи да виждат, но не виждат; имат уши да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом. Езекиил 12:1, 2.
Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand. And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive: For this people’s heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.
Затова им говоря с притчи, защото гледайки, не виждат; и слушайки, не чуват, нито разбират. И в тях се изпълнява пророчеството на Исаия, което казва: „Слушайки, ще слушате и няма да разберете; и гледайки, ще гледате и няма да възприемете; защото сърцето на този народ е закоравяло, и с ушите си тежко чуват, и очите си са затворили, да не би някога да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear. For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them. Matthew 13:13–17.
Но блажени са вашите очи, защото виждат; и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са пожелали да видят онова, което вие виждате, и не са го видели; и да чуят онова, което вие чувате, и не са го чули. Матей 13:13–17.
The Old Paths
Старите пътеки
Thus saith the Lord, Stand ye in the ways, and see, and ask for the old paths, where is the good way, and walk therein, and ye shall find rest for your souls. But they said, We will not walk therein. Also I set watchmen over you, saying, Hearken to the sound of the trumpet. But they said, We will not hearken. Jeremiah 6:16, 17.
Така казва Господ: Застанете по пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки, де е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те казаха: Няма да ходим по него. Поставих още и стражи над вас, казвайки: Послушайте звука на тръбата. Но те казаха: Няма да послушаме. Еремия 6:16, 17.
The Message of 1840–1844
Вестта от 1840–1844 г.
“All the messages given from 1840–1844 are to be made forcible now, for there are many people who have lost their bearings. The messages are to go to all the churches.
„Всички вестѝ, дадени в периода 1840–1844 г., трябва сега да бъдат представени с мощ, защото има много хора, които са изгубили своите ориентири. Вестите трябва да достигнат до всички църкви.״
“Christ said, ‘Blessed are your eyes, for they see; and your ears, for they hear. For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them’ [Matthew 13:16, 17]. Blessed are the eyes which saw the things that were seen in 1843 and 1844.
„Христос каза: „Блажени са вашите очи, защото виждат; и вашите уши, защото чуват. Защото истина ви казвам, че много пророци и праведни човеци са желали да видят онова, което вие виждате, и не са го видели; и да чуят онова, което вие чувате, и не са го чули“ [Матей 13:16, 17]. Блажени са очите, които видяха нещата, които бяха видени през 1843 и 1844 година.
“The message was given. And there should be no delay in repeating the message, for the signs of the times are fulfilling; the closing work must be done. A great work will be done in a short time. A message will soon be given by God’s appointment that will swell into a loud cry. Then Daniel will stand in his lot, to give his testimony.” Manuscript Releases, volume 21, 437.
„Вестта беше дадена. И не бива да има никакво забавяне в повтарянето на вестта, защото знаменията на времето се изпълняват; заключителното дело трябва да бъде извършено. Велико дело ще бъде извършено за кратко време. Скоро по Божие определение ще бъде дадена вест, която ще се разрасне до силен вик. Тогава Даниил ще застане в своя дял, за да даде своето свидетелство.“ Manuscript Releases, volume 21, 437.
The Sign of the Siege
Знакът на обсадата
There is five times in the book of Ezekiel where he ‘acted out’ a parable that the people refused to see, and also five times he ‘spoke’ with those people, who refused to hear. The two witnesses of the acted parable and the speaking were presented to the five foolish virgins. One of the acted parables, located in chapter four represents the “sign” of the siege, that warns of the coming destruction. The message of Ezekiel is the message to Laodicea.
В книгата на Езекиил има пет случая, в които той „изигра“ една притча, която народът отказа да види, и също така пет случая, в които той „говори“ на този народ, който отказа да чуе. Двете свидетелства — на изиграната притча и на говоренето — бяха представени на петте неразумни девици. Една от изиграните притчи, намираща се в четвърта глава, представлява „знамението“ на обсадата, което предупреждава за идващото разрушение. Вестта на Езекиил е вестта към Лаодикия.
The “sign” given for Laodicea is the ‘sign of the siege’, and the siege of the latter days is represented by several witnesses. The only sign given to the Jews of Christ’s day was the sign of Jonah, who represents an acted-out parable of three days in the belly of a whale.
„Знамението“, дадено за Лаодикия, е „знамението на обсадата“, а обсадата на последните дни е представена от няколко свидетели. Единственото знамение, дадено на юдеите от дните на Христос, беше знамението на Йона, който представлява притча в действие за три дни в утробата на кит.
Then certain of the scribes and of the Pharisees answered, saying, Master, we would see a sign from thee. But he answered and said unto them, An evil and adulterous generation seeketh after a sign; and there shall no sign be given to it, but the sign of the prophet Jonas: For as Jonas was three days and three nights in the whale’s belly; so shall the Son of man be three days and three nights in the heart of the earth. Matthew 12:38–40.
Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Теб. А Той в отговор им рече: Лукаво и прелюбодейно поколение търси знамение; но знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона; защото, както Йона беше три дни и три нощи в корема на кита, така и Човешкият Син ще бъде три дни и три нощи в сърцето на земята. Матей 12:38–40.
The Sign of Jonah
Знамението на Йона
The sign of Jonah was an acted-out parable of a resurrection from death. John represents the same truth, for he was cast into a boiling pot of oil, and came out alive. Daniel in the lion’s den and the three worthies in the furnace of Nebuchadnezzar represent a resurrection from death. All represent the one hundred and forty-four thousand who are resurrected in Revelation chapter eleven.
Знамението на Йона беше изиграна притча за възкресение от смъртта. Йоан представлява същата истина, защото беше хвърлен във врящ котел с масло и излезе жив. Даниил в рова с лъвовете и тримата достойни мъже в пещта на Навуходоносор представляват възкресение от смъртта. Всички те представляват сто четиридесет и четирите хиляди, които възкръсват в единадесета глава на Откровение.
“The thoughts of the Saviour now returned from contemplating the past and future. While the people were endeavoring to explain what they had seen and heard according to the impressions made upon their minds, and according to the light they possessed, ‘Jesus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.’ It was the crowning evidence of his Messiahship, the signal of the Father that Jesus had uttered the truth, and was the Son of God. Would the Jews turn from this testimony of high Heaven? They had once asked the Saviour, What sign showest thou that we may see and believe? Innumerable signs had been given all through the ministry of Christ; yet they had closed their eyes and hardened their hearts lest they should be convinced. The crowning miracle of the resurrection of Lazarus did not remove their unbelief, but filled them with increased malice; and now that the Father had spoken, and they could ask for no further sign, their hearts were not softened and they still refused to believe.” Spirit of Prophecy, volume 3, 79.
„Мислите на Спасителя сега се върнаха от съзерцаването на миналото и бъдещето. Докато народът се стараеше да обясни това, което бе видял и чул, според впечатленията, направени върху умовете им, и според светлината, която притежаваха, „Исус отговори и рече: Този глас не дойде заради Мене, а заради вас.“ Това беше върховното доказателство за Неговото месианство, знамението от Отца, че Исус бе изговорил истината и беше Божият Син. Щяха ли юдеите да се отвърнат от това свидетелство на високото Небе? Веднъж те бяха попитали Спасителя: Какво знамение показваш, за да видим и да повярваме? Безброй знамения бяха дадени през цялото служене на Христос; но те бяха затворили очите си и закоравили сърцата си, за да не би да бъдат убедени. Върховното чудо — възкресението на Лазар — не премахна неверието им, а ги изпълни с още по-голяма злоба; и сега, когато Отец бе проговорил и те не можеха да поискат никакво по-нататъшно знамение, сърцата им не се смекчиха и те все още отказваха да повярват.“ Духът на пророчеството, том 3, 79.
Lazarus was the sign of the resurrection as acted out by Jonah in the belly of the whale. The voice of the Father in connection with the resurrected Lazarus represents the combination of Divinity and humanity, which is of course the nature of Christ, who took human flesh upon Himself. The combination of Divinity with humanity is the ensign of the one hundred and forty-four thousand, and Lazarus is the sign of resurrection power which accomplishes the joining of Creator with creature.
Лазар беше знамението на възкресението, както то бе изобразено от Йона в корема на кита. Гласът на Отца във връзка с възкресения Лазар представлява съчетанието на Божественост и човечество, което, разбира се, е естеството на Христос, Който прие върху Себе Си човешка плът. Съчетанието на Божествеността с човечеството е знамето на сто четиридесет и четирите хиляди, а Лазар е знамението на възкресителната сила, която осъществява съединяването на Твореца с творението.
“By the raising of Lazarus, many were led to believe in Jesus. It was God’s plan that Lazarus should die and be laid in the tomb before the Saviour should arrive. The raising of Lazarus was Christ’s crowning miracle, and because of it many glorified God.” Manuscript Releases, volume 21, 111.
„Чрез възкресяването на Лазар мнозина бяха доведени да повярват в Исус. Беше Божият план Лазар да умре и да бъде положен в гроба, преди Спасителят да пристигне. Възкресяването на Лазар беше върховното чудо на Христос и поради него мнозина прославиха Бога.“ Manuscript Releases, том 21, 111.
Lazarus led the triumphal entry into Jerusalem, and he was the living “sign” of the resurrection that is illustrated by Jonah.
Лазар поведе триумфалното влизане в Йерусалим и беше живото „знамение“ на възкресението, онагледено чрез Йона.
“Lazarus, whose body had seen corruption in the grave, but who now rejoiced in the strength of glorious manhood, led the beast on which the Saviour rode.” The Desire of Ages, 572.
„Лазар, чието тяло бе видяло тление в гроба, но който сега се радваше на силата на славното мъжество, водеше животното, на което яздеше Спасителят.“ Копнежът на вековете, с. 572.
The triumphal entry aligns with the Exeter camp meeting, which was the alpha fulfillment of the parable of the ten virgins, and thus aligns the “sign” of Jonah and Lazarus with the omega and perfect fulfillment of the proclamation of the message, “Behold the Bridegroom cometh!”
Триумфалното влизане съответства на лагерното събрание в Ексетър, което беше алфа изпълнението на притчата за десетте девици, и по този начин свързва „знамението“ на Йона и Лазар с омега и съвършеното изпълнение на прогласяването на вестта: „Ето, Младоженецът иде!“
“I am often referred to the parable of the ten virgins, five of whom were wise, and five foolish. This parable has been and will be fulfilled to the very letter, for it has a special application to this time, and, like the third angel’s message, has been fulfilled and will continue to be present truth till the close of time.” Review and Herald, August 19, 1890.
„Често се насочвам към притчата за десетте девици, пет от които бяха мъдри, а пет неразумни. Тази притча е била и ще бъде изпълнена до най-малката буква, защото има особено приложение за настоящото време и, подобно на вестта на третия ангел, е била изпълнена и ще продължи да бъде настояща истина до края на времето.“ Review and Herald, 19 август 1890 г.
Jonah, Lazarus and Samuel Snow arriving late to the Exeter camp meeting align with Ezekiel’s “sign of the siege.” Lazarus led Christ into Jerusalem on an ass.
Късното пристигане на Йона, Лазар и Самюел Сноу на лагерното събрание в Ексетър съответства на Езекииловото „знамение на обсадата“. Лазар поведе Христос в Йерусалим на осел.
“Bates was one of the important leaders in the Exeter (New Hampshire) camp meeting in August, 1844, when the ‘true midnight cry’ was first presented. Bates, it happened, was the preacher chosen for that morning’s service at the camp. He was exhorting his hearers to be faithful and calmly assuring them that God was simply testing them, that they were in the tarrying time, and similar sentiments, when Samuel S. Snow rode into the camp on horseback. Taking a seat beside his sister, Mrs. John Couch, Snow reiterated his conviction that Christ would appear at the time appointed. Greatly stirred, Mrs. Couch startled the audience by rising and declaring, ‘Here is a man with a message from God!’” Leroy Froom, The Prophetic Faith of our Fathers, volume 4, 549.
„Бейтс беше един от важните водачи на лагерното събрание в Ексетър (Ню Хемпшир) през август 1844 г., когато за пръв път беше представен „истинският среднощен вик“. Случило се така, че Бейтс бил проповедникът, избран за сутрешното богослужение в лагера. Той увещавал слушателите си да бъдат верни и спокойно ги уверявал, че Бог просто ги изпитва, че се намират във времето на забавянето, и изразявал подобни мисли, когато Самюъл С. Сноу пристигнал в лагера на кон. Като седнал до сестра си, г-жа Джон Кауч, Сноу повторил убеждението си, че Христос ще се яви в определеното време. Дълбоко развълнувана, г-жа Кауч смаяла присъстващите, като станала и заявила: „Ето човек с вест от Бога!““ Лерой Фрум, „Пророческата вяра на нашите бащи“, том 4, 549.
In April, 1521 Martin Luther travelled in a horse drawn wagon to the Diet of Worms, where he rejected papal traditions and customs and stated, “Unless I am convinced by the testimony of the Scriptures or by clear reason… I cannot and will not recant anything, since it is neither safe nor right to go against conscience. Here I stand. I can do no other. God help me. Amen.”
През април 1521 г. Мартин Лутер пътува с конска каруца до Вормския райхстаг, където отхвърля папските предания и обичаи и заявява: „Ако не бъда убеден чрез свидетелството на Писанията или чрез ясния разум… не мога и няма да се отрека от нищо, понеже не е нито безопасно, нито правилно да се върви против съвестта. На това стоя. Не мога другояче. Бог да ми помогне. Амин.“
As the Pharisees opposed Christ’s triumphal entry, the papal authorities opposed Luther’s entry. Luther then changed his name (a symbol of the sealing) and was hidden away while he translated the New Testament into the German language. His presentation at the Diet of Worms typified the Midnight Cry which led to the death decree from the church state authorities of the time, thus typifying the Sunday law. After ten months in hiding under the name of ‘Junker Jörg’ the threat from authorities had changed, largely to two military problems faced by the corrupt Charles V. Those two military threats were France and Islam, representing the same unholy alliance of socialism and Islam that today is confronting mankind.
Както фарисеите се противопоставиха на триумфалното влизане на Христос, така папските власти се противопоставиха на влизането на Лутер. След това Лутер промени името си (символ на запечатването) и бе укрит, докато превеждаше Новия завет на немски език. Неговото представяне на Вормския райхстаг предобразяваше Среднощния вик, който доведе до смъртния указ от църковно-държавните власти на онова време, като по този начин предобразяваше неделния закон. След десет месеца в укриване под името „Юнкер Йорг“ заплахата от страна на властите се бе променила, до голяма степен поради две военни затруднения, пред които бе изправен поквареният Карл V. Тези две военни заплахи бяха Франция и ислямът, представляващи същия нечестив съюз между социализма и исляма, който днес се изправя срещу човечеството.
“The work of God in the earth presents, from age to age, a striking similarity in every great reformation or religious movement. The principles of God’s dealing with men are ever the same. The important movements of the present have their parallel in those of the past, and the experience of the church in former ages has lessons of great value for our own time.” The Great Controversy, 343.
„Божието дело на земята разкрива, от век на век, поразително сходство във всяка велика реформация или религиозно движение. Принципите на Божието отношение към хората са винаги едни и същи. Важните движения на настоящето имат своето съответствие в онези от миналото, а опитността на църквата в предишните векове съдържа уроци с голяма стойност за нашето време.“ Великата борба, 343.
An ass led by Lazarus brought Christ into Jerusalem, a horse drawn carriage brought Luther to the Diet of Worms, and a horse brought Snow to the Exeter camp meeting, thus identifying the ass, and horse, both members of the “Equidae” family in the genus “Equus,” as the sign of the message of the Midnight Cry.
Магаре, водено от Лазар, въведе Христос в Йерусалим; карета, теглена от коне, отведе Лутер на Вормския райхстаг; и кон доведе Сноу на лагерното събрание в Ексетър, като по този начин посочи магарето и коня — и двата представители на семейство „Equidae“ от род „Equus“ — като знака на вестта на Среднощния вик.
Rejoice greatly, O daughter of Zion; shout, O daughter of Jerusalem: behold, thy King cometh unto thee: he is just, and having salvation; lowly, and riding upon an ass, and upon a colt the foal of an ass. Zechariah 9:9.
Весели се твърде много, дъще Сионова; възкликни, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар идва при теб: Той е праведен и носещ спасение; смирен и възседнал ослица, и младо осле, рожба на ослица. Захария 9:9.
The sign of the Midnight Cry message is the arrival of the ass or horse, both symbols of Islam. The chosen messenger of the true message of the midnight cry arrived upon a horse in alignment with Christ arriving on an ass. The “siege” in the latter days is marked by the fulfillment of Ellen White’s identification that the city of Nashville is to be struck by “fireballs.”
Знакът на вестта на среднощния вик е пристигането на магарето или коня — и двете символи на исляма. Избраният вестител на истинската вест на среднощния вик пристигна на кон, в съответствие с Христовото идване на магаре. „Обсадата“ в последните дни е белязана от изпълнението на посоченото от Елън Уайт, че градът Нашвил трябва да бъде поразен от „огнени кълба“.
Why does the siege begin at the fireballs of Nashville? Is it because Islam is represented by the ass and the horse in God’s prophetic Word?
Защо обсадата започва при огнените кълба на Нашвил? Дали защото ислямът е представен чрез магарето и коня в Божието пророческо Слово?
Smyrna
Смирна
The Emperor Nero marks the beginning of the church of Smyrna when the city of Rome was burned in the year 64. The date marks the beginning of the persecution of the Christian church accomplished over a two hundred and fifty year period that concluded at the Edict of Milan in the year 313. The formation of the image of the beast represents the alpha waymark that introduces a period that ends with an omega waymark represented by the mark of the beast at the soon-coming Sunday law. The period is identified as beginning with “edicts.”
Император Нерон бележи началото на църквата в Смирна, когато град Рим бе изгорен в 64 година. Тази дата бележи началото на гонението срещу християнската църква, осъществявано в продължение на двеста и петдесет години, което завърши с Миланския едикт в 313 година. Образуването на образа на звяра представлява алфа ориентир, който въвежда период, завършващ с омега ориентир, представен от белега на звяра при скоро настъпващия неделен закон. Периодът е определен като започващ с „едикти“.
“If the reader would understand the agencies to be employed in the soon-coming contest, he has but to trace the record of the means which Rome employed for the same object in ages past. If he would know how papists and Protestants united will deal with those who reject their dogmas, let him see the spirit which Rome manifested toward the Sabbath and its defenders.
„Ако читателят желае да разбере кои средства ще бъдат използвани в скоро предстоящата борба, нужно му е само да проследи свидетелството за средствата, които Рим е употребил за същата цел в миналите векове. Ако желае да узнае как паписти и протестанти, обединени заедно, ще се отнесат към онези, които отхвърлят техните догми, нека види духа, който Рим е проявил спрямо съботата и нейните защитници.“
“Royal edicts, general councils, and church ordinances sustained by secular power were the steps by which the pagan festival attained its position of honor in the Christian world. The first public measure enforcing Sunday observance was the law enacted by Constantine. (A.D. 321; see Appendix note for page 53.) This edict required townspeople to rest on ‘the venerable day of the sun,’ but permitted countrymen to continue their agricultural pursuits. Though virtually a heathen statute, it was enforced by the emperor after his nominal acceptance of Christianity.” The Great Controversy, 574.
„Царски укази, вселенски събори и църковни наредби, подкрепяни от светската власт, бяха стъпките, чрез които езическият празник достигна своето почетно положение в християнския свят. Първата публична мярка, налагаща спазването на неделята, беше законът, издаден от Константин. (A.D. 321; виж бележката в приложението към стр. 53.) Този указ изискваше жителите на градовете да почиват в „достопочтения ден на слънцето“, но позволяваше на селските жители да продължат земеделските си занятия. Макар по същество да беше езически закон, той беше наложен от императора след неговото номинално приемане на християнството.“ Великата борба, 574.
The first royal edict that marked a transition from the church of Smyrna to the church of Pergamos was the Edict of Milan in 313. It represented the first step which led to the first Sunday law of 321. The destruction of Jerusalem typifies the Sunday law, and two prophetic witnesses identify a siege that preceded the destruction. Those two sieges represented by Babylon’s third siege in 587 BC and Rome’s second siege in the year 70 identify that the waymark that precedes the waymark of the Sunday law—is a prophetic siege.
Първият царски едикт, който отбеляза прехода от църквата в Смирна към църквата в Пергам, беше Миланският едикт от 313 г. Той представляваше първата стъпка, която доведе до първия неделен закон от 321 г. Разрушаването на Ерусалим е предобраз на неделния закон, а двама пророчески свидетели посочват една обсада, която предшестваше разрушението. Тези две обсади, представени чрез третата обсада на Вавилон през 587 г. пр. Хр. и втората обсада на Рим през 70 г., показват, че ориентирът, който предшества ориентира на неделния закон, е пророческа обсада.
Nebuchadnezzar laid siege against Jehoiakim, then Jehoiachin and finally Zedekiah. Cestius laid siege in the year 66, and fulfilled the sign Jesus had given the church, just as the third siege of 587 BC possessed the sign of Ezekiel’s wife’s death. The waymark that precedes the destruction of Jerusalem is a siege, and it is also a “sign.” The waymark that preceded the Sunday law of 321 was the Edict of Milan, where the transition from a church (Smyrna) that has no condemnation into Pergamos, the symbol of a compromised church.
Навуходоносор обсади Йоаким, после Йехония и накрая Седекия. Цестий обсади града в 66-та година и изпълни знака, който Исус бе дал на църквата, точно както третата обсада през 587 г. пр. Хр. съдържаше знака на смъртта на жената на Езекил. Ориентирът, който предшества разрушението на Ерусалим, е обсада, и той е също и „знак“. Ориентирът, който предшестваше неделния закон от 321 г., беше Миланският едикт, при който преходът се извършва от църква (Смирна), която няма порицание, към Пергам, символа на компрометирана църква.
The Edict of Milan is therefore the beginning of a prophetic siege, and it is also a sign. It also marks where the Laodicean movement of the one hundred and forty-four thousand transitions unto the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand.
Следователно Миланският едикт е началото на една пророческа обсада и също така е знак. Той също така отбелязва момента, в който лаодикийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди преминава във филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди.
Philadelphia and Smyrna, represent the only two churches in Revelation’s seven churches which have no condemnation. This fact in turn identifies that transition, as the transition of the church militant unto the church triumphant. That transition aligns with the Edict of Milan, where the latter-day movement of the one hundred and forty-four thousand becomes that eighth church, that is of the seven. Philadelphia and Smyrna are also the only two churches that struggle with those who claim they are Jews, but are actually of the synagogue of Satan.
Филаделфия и Смирна представляват единствените две църкви сред седемте църкви в Откровението, които нямат никакво осъждане. Този факт на свой ред определя този преход като прехода на воюващата църква към тържествуващата църква. Този преход съответства на Миланския едикт, при който последното движение на сто четиридесет и четирите хиляди става онази осма църква, която е от седемте. Филаделфия и Смирна също така са единствените две църкви, които се борят с онези, които твърдят, че са юдеи, а всъщност са от синагогата на Сатана.
That waymark of 313 also aligns with the Exeter camp meeting from August 12 to 17 in 1844. When the camp meeting ended, the message swept across the eastern seaboard of the United States like a tidal wave until the door closed on October 22, 1844.
Този ориентир от 313 г. също съответства на лагерното събрание в Ексетър от 12 до 17 август 1844 г. Когато лагерното събрание приключи, вестта се понесе по източното крайбрежие на Съединените щати като приливна вълна, докато вратата се затвори на 22 октомври 1844 г.
“Like a tidal wave the movement swept over the land. From city to city, from village to village, and into remote country places it went, until the waiting people of God were fully aroused. Fanaticism disappeared before this proclamation like early frost before the rising sun. Believers saw their doubt and perplexity removed, and hope and courage animated their hearts. The work was free from those extremes which are ever manifested when there is human excitement without the controlling influence of the word and Spirit of God. It was similar in character to those seasons of humiliation and returning unto the Lord which among ancient Israel followed messages of reproof from His servants. It bore the characteristics that mark the work of God in every age. There was little ecstatic joy, but rather deep searching of heart, confession of sin, and forsaking of the world. A preparation to meet the Lord was the burden of agonizing spirits. There was persevering prayer and unreserved consecration to God.” The Great Controversy, 400, 401.
„Като приливна вълна това движение заля страната. От град на град, от село на село и стигна чак до отдалечените селски местности, докато чакащият Божий народ не се пробуди напълно. Фанатизмът изчезваше пред тази вест, както ранната слана пред изгряващото слънце. Вярващите виждаха как съмнението и недоумението им биват отстранени, а надежда и кураж оживяваха сърцата им. Делото беше свободно от онези крайности, които неизменно се проявяват, когато има човешко вълнение без направляващото влияние на Божието Слово и Дух. По своя характер то приличаше на онези времена на смирение и завръщане при Господа, които сред древния Израил следваха вестите на изобличение от Неговите служители. То носеше белезите, които отличават Божието дело във всяка епоха. Имаше малко екстатична радост, а по-скоро дълбоко изследване на сърцето, изповядване на греха и отричане от света. Подготовката за среща с Господа беше бремето на измъчени души. Имаше постоянна молитва и безрезервно посвещение на Бога.“ Великата борба, 400, 401.
The door closing on October 22, 1844 typifies the soon-coming Sunday law, and the waymark that preceded the closed door of October 22, was the Exeter camp meeting. The Exeter camp meeting therefore aligns with the Edict of Milan. It also aligns with Christ’s triumphal entry.
Затварянето на вратата на 22 октомври 1844 г. е предобраз на скоро настъпващия неделен закон, а белегът по пътя, който предшестваше затворената врата на 22 октомври, беше лагерното събрание в Ексетър. Следователно лагерното събрание в Ексетър съответства на Миланския едикт. То съответства също и на тържественото влизане на Христос.
“The midnight cry was not so much carried by argument, though the Scripture proof was clear and conclusive. There went with it an impelling power that moved the soul. There was no doubt, no questioning. Upon the occasion of Christ’s triumphal entry into Jerusalem, the people who were assembled from all parts of the land to keep the feast, flocked to the Mount of Olives, and as they joined the throng that were escorting Jesus, they caught the inspiration of the hour, and helped to swell the shout, ‘Blessed is he that cometh in the name of the Lord!’ [Matthew 21:9.] In like manner did unbelievers who flocked to the Adventist meetings—some from curiosity, some merely to ridicule—feel the convincing power attending the message, ‘Behold, the Bridegroom cometh!’” Spirit of Prophecy, volume 4, 250.
„Среднощният вик не беше толкова носен чрез доводи, макар че доказателствата от Писанието бяха ясни и неопровержими. С него вървеше подбуждаща сила, която раздвижваше душата. Нямаше съмнение, нямаше колебание. По повод триумфалното влизане на Христос в Йерусалим народът, който се беше събрал от всички части на страната, за да пази празника, се стичаше към Елеонския хълм; и когато се присъединяваха към множеството, което съпровождаше Исус, те биваха обзети от вдъхновението на часа и спомагаха да се усили възгласът: „Благословен, Който иде в името Господне!“ [Матей 21:9.] По същия начин и невярващи, които прииждаха на адвентните събрания — някои от любопитство, други само за да се присмиват — усещаха убеждаващата сила, съпровождаща вестта: „Ето, Младоженецът иде!““ Духът на пророчеството, том 4, 250.
The Edict of Milan marks the prophetic siege that was typified by Nebuchadnezzar in 587 BC and Cestius in the year 66. Those two sieges led to the destruction of Jerusalem in 586 BC and 70, respectively. The siege of Cestius ended and three and a half years later, the siege resumed under Titus, thus providing a prophetic period that begins with an alpha Roman ruler and ends with an omega ruler. Those three and a half years represent the trampling down of Jerusalem by the papacy, and the soon-coming Sunday law when the papacy’s deadly wound is healed and she reigns again for three and a half symbolic years.
Миланският едикт бележи пророческата обсада, която бе предобразена от Навуходоносор през 587 г. пр. Хр. и от Цестий през 66 г. сл. Хр. Тези две обсади доведоха съответно до разрушаването на Йерусалим през 586 г. пр. Хр. и 70 г. сл. Хр. Обсадата на Цестий приключи и три години и половина по-късно обсадата бе подновена под Тит, като по този начин бе даден пророчески период, който започва с алфа римски владетел и завършва с омега владетел. Тези три години и половина представляват потъпкването на Йерусалим от папството и скоро идващия неделен закон, когато смъртоносната рана на папството бъде изцелена и тя отново царува в продължение на три и половина символични години.
But the court which is without the temple leave out, and measure it not; for it is given unto the Gentiles: and the holy city shall they tread under foot forty and two months. Revelation 11:2.
А дворът, който е вън от храма, остави вън и не го измервай; защото е даден на езичниците; и те ще тъпчат святия град четиридесет и два месеца. Откровение 11:2.
In 538, and then again at the coming Sunday law the trampling down of Jerusalem begins. Those two Sunday laws were represented by the year 321 when Constantine the Great passed the first Sunday law. In 538, the papacy was empowered to persecute (trample down) God’s church for three and a half years, as represented by the history from Cestius to Titus. In 538, the papacy passed a Sunday law at the third Counsel of Orleans. The soon-coming Sunday law identifies when the papacy is again empowered to trample down the temple (persecute).
През 538 г., а след това отново при идващия неделен закон, започва потъпкването на Ерусалим. Тези два неделни закона бяха представени от годината 321, когато Константин Велики издаде първия неделен закон. През 538 г. папството бе овластено да преследва (потъпква) Божията църква за три години и половина, както е представено от историята от Цестий до Тит. През 538 г. папството постанови неделен закон на Третия събор в Орлеан. Скоро идващият неделен закон посочва кога папството отново ще бъде овластено да потъпква храма (да преследва).
313 identifies the first edict that led to the first Sunday law in 321. Then in 330, the empire was prophetically divided into east and west, thus marking the omega conclusion of the second period of papal persecution of “forty-two” symbolic months—a period of persecution and trampling down that began at the alpha Sunday law in the United States.
313 обозначава първия указ, който доведе до първия неделен закон през 321 г. След това, през 330 г., империята бе пророчески разделена на изток и запад, като по този начин се отбеляза омега-завършекът на втория период на папско гонение от „четиридесет и два“ символични месеца — период на гонение и потъпкване, който започна при алфа-неделния закон в Съединените щати.
And the third angel followed them, saying with a loud voice, If any man worship the beast and his image, and receive his mark in his forehead, or in his hand, The same shall drink of the wine of the wrath of God, which is poured out without mixture into the cup of his indignation; and he shall be tormented with fire and brimstone in the presence of the holy angels, and in the presence of the Lamb: And the smoke of their torment ascendeth up for ever and ever: and they have no rest day nor night, who worship the beast and his image, and whosoever receiveth the mark of his name. Here is the patience of the saints: here are they that keep the commandments of God, and the faith of Jesus. Revelation 14:9–12.
И трети ангел ги последва, като казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белега му на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, приготвено неразредено в чашата на Неговото негодувание; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение се издига до вечни векове; и нямат покой денем нито нощем онези, които се покланят на звяра и на неговия образ, и всеки, който приема белега на името му. Тук е търпението на светиите; тук са онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. Откровение 14:9–12.
The Plain
Равнината
The Latin meaning of ‘Milan’ means the middle of the plain. In the middle of east and west, in the year 313 Constantine of the west sought an alliance with Licinius of the east. The edict represented the attempt to bring east and west together, and the edict was ratified, by a treaty marriage, when Constantine’s half-sister Constantia married Licinius. Yet just as the first treaty marriage of Daniel eleven between the Seleucids of the north and Ptolemy of the south, the marriage was destined to fail as the old adage was fulfilled that says ‘east is east, and west is west, and never the twain shall meet.’
Латинското значение на „Милано“ е средата на равнината. В средата между изтока и запада, през 313 година, Константин от запада потърси съюз с Лициний от изтока. Едиктът представляваше опит да бъдат събрани заедно изтокът и западът, и едиктът бе утвърден чрез брачен договор, когато полусестрата на Константин, Констанция, се омъжи за Лициний. Но както при първия договорен брак от Даниил единадесета глава между селевкидите на севера и Птолемей на юга, този брак бе предопределен да се провали, тъй като се изпълни старата поговорка, която казва: „изтокът е изток, а западът е запад, и никога двамата няма да се срещнат.“
The year ‘330’ is directly presented in Daniel eleven verses twenty-four, twenty-seven and twenty-nine. This brings the seventeen years of 313 unto 330 into the prophetic line of Daniel eleven, and of prophetic necessity it identifies that treaty marriage of east and west in 313 as a parallel to the first treaty marriage in the same chapter.
Годината „330“ е представена пряко в Даниил единадесета глава, стихове двадесет и четири, двадесет и седем и двадесет и девет. Това въвежда седемнадесетте години от 313 до 330 в пророческата линия на Даниил единадесета глава и по пророческа необходимост определя този договорен брак между изтока и запада през 313 година като паралел на първия договорен брак в същата глава.
“The prophecy in the eleventh of Daniel has nearly reached its complete fulfillment. Much of the history that has taken place in fulfillment of this prophecy will be repeated.” Manuscript Releases, number 13, 394.
„Пророчеството в единадесета глава на Даниил почти е достигнало своето пълно изпълнение. Голяма част от историята, която се е осъществила в изпълнение на това пророчество, ще се повтори.“ Manuscript Releases, number 13, 394.
Antiochus II Theos who reigned from 261–246 BC, set aside his first wife Laodice I for Berenice, daughter of Ptolemy II Philadelphus of Egypt. The marriage was part of the peace settlement that ended the Second Syrian War in 252 BC. When Constantine thereafter defeated Licinius in 324 the marriage ended, as did the marriage of Antiochus and Bernice, when Laodice, the first wife poisoned Antiochus in 246 BC. The marriage which had marked the end of the second Syrian war, and the murder of Antiochus, and thereafter Bernice, her child and Egyptian entourage marked the beginning of the third Syrian war. The treaty marriage of 313 ended the period of persecution represented by the church of Smyrna and began the period of compromise represented by the church of Pergamos.
Антиох II Теос, който царува от 261–246 г. пр. Хр., остави първата си съпруга Лаодика I заради Вереника, дъщеря на Птолемей II Филаделф от Египет. Бракът беше част от мирното споразумение, което сложи край на Втората сирийска война през 252 г. пр. Хр. Когато впоследствие Константин победи Лициний през 324 г., бракът приключи, както приключи и бракът на Антиох и Вереника, когато Лаодика, първата съпруга, отрови Антиох през 246 г. пр. Хр. Бракът, който бе отбелязал края на Втората сирийска война, и убийството на Антиох, а след това на Вереника, нейното дете и египетското ѝ обкръжение, отбелязаха началото на Третата сирийска война. Договорният брак от 313 г. сложи край на периода на гонение, представен от църквата в Смирна, и започна периода на компромис, представен от църквата в Пергам.
The marriage at the beginning of the Seleucid history typified the treaty marriage at the end of the Seleucid empire when Antiochus the Great gave his daughter Cleopatra I to Ptolemy V Epiphanes. The marriage took place at Raphia in 193 BC, but the alliance was soon finished, as had been the first treaty marriage between the king of the north and king of the south. The alpha and omega treaty marriages of the Seleucid empire, typify the treaty marriage noted later in the prophetic history of Daniel eleven when Octavian gave his sister Octavia Minor to Mark Antony in 40 BC. Mark Antony and Octavian were in a power struggle over the eastern and western areas of Rome that had broken out in 44 BC with the assassination of Julius Caesar. The treaty of Brundisium was put in place at the marriage in 40 BC, and eight years later in 32 BC Mark Antony formerly divorced Octavia and precipitated the battle of Actium in 31 BC where both Mark Antony and Cleopatra, (the very last Cleopatra) came to the end.
Бракът в началото на селевкидската история предобразяваше договорния брак в края на селевкидската империя, когато Антиох Велики даде дъщеря си Клеопатра I на Птолемей V Епифан. Бракът се състоя в Рафия през 193 г. пр. Хр., но съюзът скоро приключи, както бе станало и с първия договорен брак между северния цар и южния цар. Алфа и омега договорните бракове на селевкидската империя предобразяват договорния брак, отбелязан по-късно в пророческата история на Даниил 11, когато Октавиан даде сестра си Октавия Мала на Марк Антоний през 40 г. пр. Хр. Марк Антоний и Октавиан бяха във властова борба за източните и западните области на Рим, която бе избухнала през 44 г. пр. Хр. с убийството на Юлий Цезар. Договорът от Брундизий бе установен при този брак през 40 г. пр. Хр., а осем години по-късно, през 32 г. пр. Хр., Марк Антоний официално се разведе с Октавия и предизвика битката при Акциум през 31 г. пр. Хр., където и Марк Антоний, и Клеопатра, (самата последна Клеопатра) стигнаха до своя край.
The omega marriage treaty of the Seleucid empire introduced the first Cleopatra who typified the last Cleopatra, whose line of descent formed the link to the prophetic alpha marriage treaty of the Roman empire in 40 BC. Those three treaty marriages typify the treaty marriage of the Edict of Milan. The Edict of Milan marks the beginning of a prophetic siege, it represents a prophetic sign, it marks a transition of a righteous church to an unrighteous church, thus aligning with the enigma of the eighth being of the seven. It marks a treaty marriage that ends a war, until the divorce of the treaty marriage thus marking the beginning of a war. In the two Roman marriages, the divorce precipitates the uniting of the empire. 313 also marks the Exeter camp meeting where the proclamation of the message of the Midnight Cry begins and leads to the closed door of October 22.
Омега брачният договор на империята на Селевкидите въведе първата Клеопатра, която беше прообраз на последната Клеопатра, чиято родова линия образува връзката с пророческия алфа брачен договор на Римската империя през 40 г. пр. Хр. Тези три договорни брака са прообраз на договорния брак на Миланския едикт. Миланският едикт бележи началото на една пророческа обсада, представлява пророчески знак, отбелязва прехода от праведна църква към неправедна църква, като по този начин се съгласува със загадката за осмия, който е от седемте. Той бележи договорен брак, който прекратява война, до развода на договорния брак, като така отбелязва началото на война. В двата римски брака разводът предизвиква обединяването на империята. 313 също така отбелязва лагерното събрание в Ексетър, където започва прогласяването на вестта на Среднощния вик и води до затворената врата на 22 октомври.
We will continue to consider these truths in the next article.
Ще продължим да разглеждаме тези истини в следващата статия.