Предишната статия завърши с абзаца, който гласи: „Договорният брак от 313 г. представлява последния договорен брак на папската власт със Съединените щати — водещия цар измежду десетте царе от Откровение 17; двурога сила, която е предобразена от двурогата сила на Франция. Историята, която започна с Хлодвиг през 496 г. и в крайна сметка доведе до указа на Юстиниан през 533 г. и възцаряването на папството през 538 г., представлява историята от 1989 г. до неделния закон.“
Роналд Рейгън има своя предобраз в Хлодвиг през 496 г., а Доналд Тръмп — в Юстиниан през 533 г. Декретът на Юстиниан е издаден пет години преди папството да се възкачи на престола през 538 г., а Миланският едикт е издаден осем години преди първия неделен закон от 321 г. И декретът, и едиктът съвпадат като ориентир, който предхожда неделния закон.
Рейгън
На 20 септември 1870 г. италианските войски превземат Рим. Папската държава престава да съществува като териториална държава, а папа Пий IX се превръща в „затворник във Ватикана“. Тъй като вече не съществува папска територия, призната за суверенна държава, Съединените щати (подобно на много други страни) вече не поддържат официални дипломатически отношения с папата като светски владетел. През октомври 1951 г. президентът Хари С. Труман издига кандидатурата на генерал Марк У. Кларк за посланик на САЩ във Ватикана. Скоро възниква силна съпротива от страна на много протестантски църкви и организации, които изтъкват, че назначението нарушава принципа на отделяне на църквата от държавата. През януари 1952 г. генерал Кларк оттегля кандидатурата си.
На 10 януари 1984 г. президентът Роналд Рейгън и папа Йоан Павел II официално се договориха да установят пълни дипломатически отношения между Съединените щати и Светия престол. На 9 април 1984 г. Уилям А. Уилсън (който вече изпълняваше функциите на личен представител на Рейгън) връчи акредитивните си писма и стана първият посланик на САЩ при Светия престол.
В рамките на тридесет и трите години от 1951 до 1984 г. съпротивата на протестантизма срещу католицизма се разсея. „Мишците“, които застанаха в подкрепа на папството през 496 г. с Хлодвиг, са предобраз на Рейгън през 1984 г. и нататък до 1989 г. Хлодвиг представляваше премахването на религията (езичеството), която възпираше папството да се издигне отново на власт, а до 1984 г. съпротивата на протестантизма срещу възхода на папството бе отнета. „Всекидневната“ (езичеството) бе премахната, и Павел описва това премахване на съпротивата на езичеството срещу папството като „отстъпление“.
Символичната църква на компромиса, представена чрез Константин Велики и историята от 313 до 538 г., символизираше период, в който една църква направи компромис с принципите си и изпадна в отстъпление. Религията, представена чрез „508“, която преди това бе възпирала настъплението на папската власт, бе първообраз на отстъплението на протестантите в Съединените щати. Рейгън бе представен чрез Хлодвиг. През 496 г. Хлодвиг даде своята „власт“ на папството и така стана първообраз на „нечестивия съюз“, сключен по времето на Рейгън. Хлодвиг представляваше също и отнемането на „всекидневното“ през 508 г. 508 г. бе първообраз на 1984 г.
„Този компромис между езичеството и християнството доведе до развитието на „човека на греха“, предсказан в пророчеството като противящ се и превъзнасящ себе си над Бога. Тази гигантска система на лъжерелигия е шедьовър на сатанинската сила — паметник на неговите усилия да седне на престола, за да управлява земята според своята воля.“ — Великата борба, с. 50.
Рейгън прочуто нарече Съветския съюз „империя на злото“ в реч от 1983 г. и разглеждаше атеистичния комунизъм като дълбока нравствена и духовна заплаха. Той и Йоан Павел II изградиха тясно лично и политическо партньорство срещу съветския комунизъм. И двамата мъже виждаха тази борба в нравствени и дори в провиденциални измерения; Рейгън насаме говореше за „Божествен план“ за събарянето на комунизма. Рейгън проявяваше интерес към Фатимските явявания (предупреждението, че „Русия ще разпространи своите заблуди“), а двамата лидери обсъждаха общото си убеждение, че Бог е пощадил живота им (и двамата оцеляха при атентати през 1981 г.) с цел, свързана с разгрома на комунизма.
Учениците на Христос
Рейгън е възпитан в деноминацията „Ученици на Христос“, чиито основатели изрично са учели, че папата на Католическата църква е антихристът. Александър Кембъл, най-изтъкнатият сред ранните водачи на църквата „Ученици на Христос“, многократно е отъждествявал папството с антихриста. В дебатите и трудовете си той е твърдял, че малкият рог от Даниил 7, звярът от Откровение 13 и човекът на греха от 2 Солунци 2 сочат към римските папи. Той е използвал тези отъждествявания в публични дебати (включително с католическия епископ Джон Б. Пърсел през 1837 г.). Бартън У. Стоун е наричал управлението на папата истинския антихрист и „човека на греха“. Уолтър Скот (друг ранен евангелизатор на движението) е писал, че човекът на греха, римският папа, ще се появи в християнската църква и ще се въздигне над Бога.
Майката на Рейгън, Нел, е била ревностна членка на деноминацията „Ученици на Христос“ и е оказала най-силно религиозно влияние върху него в детството му. На 11-годишна възраст Рейгън е кръстен в църквата на „Ученици на Христос“ в Диксън, Илинойс, а като юноша е участвал активно в живота ѝ (включително като преподавател в неделното училище). Учил е в колежа „Юрика“, който е бил свързан с деноминацията „Ученици на Христос“.
„Онези, които се объркват в разбирането си на словото и не успяват да видят значението на антихриста, несъмнено ще застанат на страната на антихриста. Сега не е време да се приобщаваме към света.“ Kress Collection, 105.
Рейгън е бил предизобразен в Хлодвиг, както и в компромиса на Константин Велики. Рейгън е бил също и първият от последните осем президенти от времето на края през 1989 г. насам. Като първи от последните осем президенти той е предобраз на Доналд Тръмп, който, подобно на Рейгън, е дълбоко объркан по отношение на истинските цели на папството и на това какво представлява то.
Ще вървят ли двама заедно, ако не са се съгласили? Амос 3:3.
Шестият и последен брачен съюз по договор в единадесета глава на книгата „Даниил“ се осъществява през историческия период, който започва във времето на края през 1989 г. и завършва по времето на Доналд Тръмп.
„В движенията, които сега протичат в Съединените щати, за да осигурят за институциите и обичаите на църквата подкрепата на държавата, протестантите следват по стъпките на папистите. Нещо повече, те отварят вратата папството да възвърне в протестантска Америка върховенството, което е изгубило в Стария свят.“ Великата борба, с. 573.
Брачният договор от 313 г. и Миланският едикт съответстват на историческите събития от 533 г., а указът на Юстиниан от 533 г. отново ще бъде приведен в изпълнение от администрация, която се обявява за християнска и вече не разбира, че определянето на папската власт като християнска институция е в най-добрия случай оксиморон, а в най-лошия — гибелна заблуда.
Църква и държава
През 457 г. пр. Хр. третият указ на Артаксеркс възстанови националния суверенитет както в политическата, така и в религиозната власт.
И ти, Ездро, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръката ти, постави управители и съдии, които да съдят целия народ отвъд реката, всички, които познават законите на твоя Бог; и учете онези, които не ги познават. И всеки, който не върши закона на твоя Бог и закона на царя, нека съдът над него бъде изпълнен незабавно — било то за смърт, или за заточение, или за конфискация на имот, или за затвор. Ездра 7:25, 26.
Третият указ даде власт за правораздаване и налагане на наказания както според Божиите закони, така и според законите на царя. Този указ постави началото на пророчеството за две хиляди и триста години, което приключи на 22 октомври 1844 г., когато Христос внезапно дойде в Своя храм. Той постави началото и на пророчество за двеста и петдесет години, което завърши през 207 г. пр. Хр., в историческия период между битките при Рафия през 217 г. пр. Хр. и при Панион през 200 г. пр. Хр. Възстановяването както на гражданския, така и на религиозния суверенитет през 457 г. пр. Хр. очертава двойна алфа, която има две изпълнения в омегата. И двете изпълнения в омегата представляват затворена врата: едното за протестантския рог, а другото за републиканския рог.
Първото пророчество от две хиляди и триста години представляваше Божиите закони, а пророчеството от двеста и петдесет години представляваше законите на царя. Двете пророчества определят рога на протестантизма и рога на републиканизма върху земния звяр от Откровение тринадесета глава. Републиканският рог на земния звяр е поставен в средната част на стихове единадесет до шестнадесет от Данаил единадесета глава. Седемнадесетгодишният период между Рафия и Паниум е пресечен от единия рог от двойното пророчество на третия указ през 457 г. пр. Хр. Двойното пророчество посочва както съда над последния заветен народ, така и съда над нацията, в която този заветен народ намира своите корени.
И каза на Аврам: Да знаеш със сигурност, че твоето потомство ще бъде пришълец в земя, която не е тяхна, и ще им слугуват; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но и народа, на който ще слугуват, Аз ще съдя; а след това ще излязат с голям имот. Битие 15:13, 14.
В книгата на Йезекиил датата 22 октомври 1844 г. има за свой предобраз 22 октомври 573 г. пр. Хр. Едната дата обозначава началото на изследователния съд, а другата обозначава прозвучаването на юбилейната тръба както в началото, така и в края на съдебния процес. Двете дати си съответстват и двете обозначават затворена врата. 1844 г. представя затварянето на вратата на Светая, когато Христос премина в Светая Светих. 573 г. пр. Хр. обозначава края на благодатното време за човечеството, когато робите на греха, които са изкупени, получават свободата си и нова земя, на която да живеят.
Ако пък не бъде откупен през тези години, тогава ще излезе в юбилейната година, и той, и децата му с него. Защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох от Египетската земя: Аз съм Господ, вашият Бог. Левит 25:54, 55.
И двете дати 22 октомври символизират затворената врата на наближаващия неделен закон. Благодатното време, дадено на адвентизма, започва през 1844 г. и завършва при наближаващия неделен закон, а благодатното време, дадено на Съединените щати, също завършва при наближаващия неделен закон. И двата завършека съответстват на двамата свидетели на 22 октомври — 2300 години и двеста и петдесет години.
Периодът от двеста и петдесет години, който завършва в историческия отрязък между Рафия и Панион, разделя времето между двете битки на две символични числа, които заедно имат свое специфично значение. Това е десет години след Рафия, чието име означава погранична земя, и седем години преди битката при Панион, която се води в равнина и завършва с обсада. Числата десет и седем като символ обозначават властта на змея въз основа на няколко свидетелства. 207 г. пр. Хр. поставя Тръмп, символа на звяра от земята, между единадесети и петнадесети стих на единадесета глава на Даниил, като в пророчески план той се подготвя да проговори като змей, както е представено чрез съчетанието на числото десет и числото седем.
Числото седемнадесет също е символично и разширява историческия период от Рафия до Панион както отвъд Панион, така и назад до времето преди Рафия. Птолемей IV Филопатор управлява като цар на Птолемеевски Египет от 221 г. пр. Хр. до 204 г. пр. Хр. и побеждава Антиох Велики при Рафия през 217 г. пр. Хр. Птолемей започва да царува преди Рафия и царува „седемнадесет“ години. Числото седемнадесет представлява исторически период, който започва преди Рафия и се простира отвъд битката при Панион и обсадата на Сидон до края на благодатното време за човечеството, представен чрез 330 година. Пророчеството за двеста и петдесет години, отнасящо се до периода на църквата в Смирна, започва през 64 г. и завършва с Миланския едикт и брачния договор от 313 г.
Константин Велики олицетворява историята на църквата в Пергам, а тази история започва през 313 г. и завършва през 538 г. Първите „седемнадесет“ години след приключването през 313 г. на пророчеството за двеста и петдесет години са белязани от три вехи. През 313 г. е издаден Миланският едикт; през 321 г. — първият неделен закон, а разделянето на империята е отбелязано през 330 г. Годината 330 символизира последния неделен закон, който бележи края на благодатното време за човечеството. Следователно числото седемнадесет започва преди Рафия и завършва доста след военната кампания при Паниум и Сидон. Шестнадесети стих от единадесета глава на Даниил представя неделния закон в Съединените щати.
Пророчеството за Смирна посочва знака на обсадата, който е самата същност на предупредителната вест на Езекиил. Пътният знак, който предхожда неделния закон, както е представен чрез двете илюстрации на разрушаването на Йерусалим, е обсадата, но той е също и Миланският едикт, с който започва формирането на образа на звяра.
При обсадата ще се състои шествие за сключване на договорен брак. То е фрактал на сватбеното шествие, започнало с Рейгън, чийто прообраз е Хлодвиг през 496 г., но последното шествие към бракосъчетанието започва при обсадата, която съответства на декрета на Юстиниан от 533 г. и на Миланския едикт от 313 г. И двете вехи предшестват неделния закон. 313 г. предшества първия неделен закон от 321 г., а декретът от 533 г. предшества неделния закон на Третия орлеански събор през 538 г. В някакъв вид законодателство ще се изпълнят пророческите характеристики както на декрета на Юстиниан, така и на Миланския едикт, а същевременно ще бъде сключен някакъв вид символичен договорен брак.
Когато този указ бъде издаден, вече е твърде късно за подготовка, защото вратата на благодатното време е затворена за протестантския рог също тъй сигурно, както се е затворила при първата Пасха в Египет. След това неделният закон, следващият пътен знак, показва не само че образът на звяра е напълно изграден, но и че белегът на звяра се налага принудително. Неделният закон бележи края на благодатното време за републиканския рог, звяра от земята в тринадесета глава на Откровение, също тъй сигурно, както фараонът и войската му загинаха в Червено море след Пасхата.
Двеста и петдесетгодишният период, който завършва през 207 г. пр. Хр., идентифицира Доналд Тръмп, представен чрез Антиох Велики, който се подготвя за предстоящия поход, започващ в равнината при Панион и завършващ с обсадата на Сидон. След битката при Панион пълководецът на Птолемеите Скопас от Етолия избяга с около 10 000 оцелели войници в град Сидон. Антиох го преследва и подложи Сидон на „обсада“. Правителството на Птолемеите в Александрия изпрати войска на помощ, но тя не постигна успех. Изправен пред гладна смърт, Скопас предаде града. Антиох позволи на Скопас да си тръгне; по-късно Скопас се завърна в Египет, където впоследствие бе екзекутиран по обвинения в държавна измяна и присвояване на средства. С обсадата на Сидон Антиох завърши завладяването на Келесирия след Панион.
Сестра Уайт определя книгата на Урия Смит „Даниил и Откровението“ като „Божия помагаща ръка“. Смит посочва двуетапната кампания на Антиох в своя коментар върху четиринадесети и петнадесети стих на Даниил единадесета глава.
„Обучението на младия цар на Египет бе поверено от Римския сенат на М. Емилий Лепид, който назначи за негов настойник Аристомен, стар и опитен служител на този двор. Първото му действие бе да вземе мерки срещу заплашващото нашествие на двамата съюзени царе, Филип и Антиох.“
„За тази цел той изпрати Скопас, прочут военачалник от Етолия, тогава на служба при египтяните, в родната му страна, за да набере подкрепления за войската. След като снабди войската, той навлезе в Палестина и Келесирия (докато Антиох воюваше с Атал в Мала Азия) и подчини цяла Юдея на властта на Египет.“
„Така делата бяха доведени до положение за изпълнението на стиха, който е пред нас. Защото Антиох, като прекрати войната си с Атал по повелението на римляните, предприе незабавни стъпки за възвръщането на Палестина и Келе-Сирия от ръцете на египтяните. Срещу него бе изпратен Скопа. Близо до изворите на Йордан двете войски се срещнаха. [Паниум] Скопа бе победен, преследван до Сидон и там обсаден отблизо. Трима от най-способните египетски военачалници, заедно с най-добрите си войски, бяха изпратени, за да вдигнат обсадата, но без успех. Накрая Скопа, срещайки в мършавия и неуловим призрак на глада враг, с когото не бе в състояние да се пребори, бе принуден да се предаде при безчестното условие само да запази живота си; след което на него и на десетте хиляди негови мъже бе позволено да си отидат, ограбени и голи. Тук беше превземането на най-укрепените градове от северния цар; защото Сидон беше, както по местоположението си, така и по укрепленията си, един от най-силните градове на онези времена. Тук беше неуспехът на южните сили да устоят, както и неуспехът на народа, който южният цар бе избрал; а именно Скопа и неговите етолийски сили.“ Daniel and the Revelation, 257, 258.
Периодът от двеста и петдесет години, който завършва през 207 г. пр. Хр., посочва Доналд Тръмп. Пророчеството за двеста и петдесет години, което завършва през 313 г. със сключения по силата на договор брак между Изтока и Запада и с Миланския едикт, посочва формирането на образа на звяра в Съединените щати. Пергамската църква, която води началото си от 313 г., представя историческия период, през който християнството изпада в отстъпничество чрез компромис с езическата религия, преди папската власт да се възкачи на престола. Пергам и 313 година са прообраз на компромиса, представен чрез формирането на образа на звяра в Съединените щати. Това представлява компромиса между християнството и папския Рим, защото католическата религия не е нищо повече и нищо по-малко от езичество, прикрито като християнска институция. Пророчеството за двеста и петдесет години, което започва през 1776 г. и завършва тази година, също се отнася до Съединените щати. Следователно и трите пророчества за двеста и петдесет години се отнасят до определен пророчески аспект на звяра от земята в тринадесета глава на Откровение и и трите завършват в рамките на пророческите линии, представени чрез числото седемнадесет.
Неделният закон е моментът, когато Съединените щати заговорват като змей, а говоренето на една нация е действието на нейните законодателни и съдебни власти.
„„Говоренето“ на нацията е действието на нейните законодателни и съдебни власти.“ Великата борба, 442.
Тръмп не разполага нито със съдебна, нито със законодателна власт, затова предстоящият в близко бъдеще неделен закон ще бъде приет от Конгреса. Но всяко действие, което оказва подкрепа на папската власт, служи като прообраз на неделния закон. Декретът от 533 г. и едиктът от 313 г. бележат началото на периода, през който се създава образът на звяра. Завършекът е предстоящият в близко бъдеще неделен закон, а Исус винаги онагледява края чрез началото, така че действието на Тръмп посредством президентски указ, който би предоставил каквато и да било „отстъпка“ на антихриста от библейското пророчество, би представлявало алфата на движението, което завършва едва с омегата, когато Съединените щати „дотолкова ще се отрекат от принципите на своето управление, че ще приемат неделен закон“.
„Мнозина, дори и от онези, които участват в това движение за налагане на неделното спазване, са заслепени за последиците, които ще последват от това действие. Те не виждат, че нанасят пряк удар срещу религиозната свобода. Мнозина никога не са разбирали претенциите на библейската събота и лъжливата основа, върху която почива неделната институция. Всяко движение в полза на религиозно законодателство всъщност е акт на отстъпка пред папството, което в продължение на толкова много векове неотклонно е воювало срещу свободата на съвестта. Неделното спазване дължи съществуването си като тъй наречена християнска институция на „тайната на беззаконието“; а неговото налагане ще бъде фактическо признаване на принципите, които са самият крайъгълен камък на римокатолицизма. Когато нашият народ така се отрече от принципите на своето управление, че да приеме неделен закон, протестантизмът чрез това действие ще подаде ръка на папството; това няма да бъде нищо друго освен даване живот на тиранията, която отдавна с нетърпение дебне своята възможност отново да се хвърли в деен деспотизъм.“ Свидетелства, том 5, с. 711.
Всяко „движение в полза на религиозно законодателство в действителност е акт на отстъпка към папството“ и такива движения настъпват в навечерието на скоро предстоящия неделен закон.
„Указът, налагащ поклонението на този ден, трябва да излезе към целия свят. В ограничена степен той вече е излязъл. На няколко места гражданската власт говори с гласа на змей, така както езическият цар говореше на еврейските пленници.“ Signs of the Times, May 6, 1897.
Ще продължим с тези неща в следващата статия.