Скритата история на стих четиридесет — номер тридесет и едно

„Този компромис между езичеството и християнството доведе до развитието на „човека на греха“, предсказан в пророчеството като противящ се и превъзнасящ себе си над Бога. Тази гигантска система на лъжерелигия е шедьовър на сатанинската сила — паметник на неговите усилия да седне на престола, за да управлява земята според своята воля.“ — Великата борба, с. 50.

„Онези, които се объркват в разбирането си на словото и не успяват да видят значението на антихриста, несъмнено ще застанат на страната на антихриста. Сега не е време да се приобщаваме към света.“ Kress Collection, 105.

Ще вървят ли двама заедно, ако не са се съгласили? Амос 3:3.

„В движенията, които сега протичат в Съединените щати, за да осигурят за институциите и обичаите на църквата подкрепата на държавата, протестантите следват по стъпките на папистите. Нещо повече, те отварят вратата папството да възвърне в протестантска Америка върховенството, което е изгубило в Стария свят.“ Великата борба, с. 573.

И ти, Ездро, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръката ти, постави управители и съдии, които да съдят целия народ отвъд реката, всички, които познават законите на твоя Бог; и учете онези, които не ги познават. И всеки, който не върши закона на твоя Бог и закона на царя, нека съдът над него бъде изпълнен незабавно — било то за смърт, или за заточение, или за конфискация на имот, или за затвор. Ездра 7:25, 26.

И каза на Аврам: Да знаеш със сигурност, че твоето потомство ще бъде пришълец в земя, която не е тяхна, и ще им слугуват; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но и народа, на който ще слугуват, Аз ще съдя; а след това ще излязат с голям имот. Битие 15:13, 14.

Ако пък не бъде откупен през тези години, тогава ще излезе в юбилейната година, и той, и децата му с него. Защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох от Египетската земя: Аз съм Господ, вашият Бог. Левит 25:54, 55.

„Обучението на младия цар на Египет бе поверено от Римския сенат на М. Емилий Лепид, който назначи за негов настойник Аристомен, стар и опитен служител на този двор. Първото му действие бе да вземе мерки срещу заплашващото нашествие на двамата съюзени царе, Филип и Антиох.“

„За тази цел той изпрати Скопас, прочут военачалник от Етолия, тогава на служба при египтяните, в родната му страна, за да набере подкрепления за войската. След като снабди войската, той навлезе в Палестина и Келесирия (докато Антиох воюваше с Атал в Мала Азия) и подчини цяла Юдея на властта на Египет.“

„Така делата бяха доведени до положение за изпълнението на стиха, който е пред нас. Защото Антиох, като прекрати войната си с Атал по повелението на римляните, предприе незабавни стъпки за възвръщането на Палестина и Келе-Сирия от ръцете на египтяните. Срещу него бе изпратен Скопа. Близо до изворите на Йордан двете войски се срещнаха. [Паниум] Скопа бе победен, преследван до Сидон и там обсаден отблизо. Трима от най-способните египетски военачалници, заедно с най-добрите си войски, бяха изпратени, за да вдигнат обсадата, но без успех. Накрая Скопа, срещайки в мършавия и неуловим призрак на глада враг, с когото не бе в състояние да се пребори, бе принуден да се предаде при безчестното условие само да запази живота си; след което на него и на десетте хиляди негови мъже бе позволено да си отидат, ограбени и голи. Тук беше превземането на най-укрепените градове от северния цар; защото Сидон беше, както по местоположението си, така и по укрепленията си, един от най-силните градове на онези времена. Тук беше неуспехът на южните сили да устоят, както и неуспехът на народа, който южният цар бе избрал; а именно Скопа и неговите етолийски сили.“ Daniel and the Revelation, 257, 258.

„„Говоренето“ на нацията е действието на нейните законодателни и съдебни власти.“ Великата борба, 442.

„Мнозина, дори и от онези, които участват в това движение за налагане на неделното спазване, са заслепени за последиците, които ще последват от това действие. Те не виждат, че нанасят пряк удар срещу религиозната свобода. Мнозина никога не са разбирали претенциите на библейската събота и лъжливата основа, върху която почива неделната институция. Всяко движение в полза на религиозно законодателство всъщност е акт на отстъпка пред папството, което в продължение на толкова много векове неотклонно е воювало срещу свободата на съвестта. Неделното спазване дължи съществуването си като тъй наречена християнска институция на „тайната на беззаконието“; а неговото налагане ще бъде фактическо признаване на принципите, които са самият крайъгълен камък на римокатолицизма. Когато нашият народ така се отрече от принципите на своето управление, че да приеме неделен закон, протестантизмът чрез това действие ще подаде ръка на папството; това няма да бъде нищо друго освен даване живот на тиранията, която отдавна с нетърпение дебне своята възможност отново да се хвърли в деен деспотизъм.“ Свидетелства, том 5, с. 711.

„Указът, налагащ поклонението на този ден, трябва да излезе към целия свят. В ограничена степен той вече е излязъл. На няколко места гражданската власт говори с гласа на змей, така както езическият цар говореше на еврейските пленници.“ Signs of the Times, May 6, 1897.