The latter rain message is a warning of the approaching close of probation in conjunction with a call for personal preparation. Those two concepts are represented in chapters ten and eleven of Isaiah’s vision, and they are done so in the context of the message of Daniel eleven which was unsealed in 1989, and whose hidden history is unsealed during the sealing time of the one hundred and forty-four thousand, who are represented in the vision by Isaiah and his sons. The two lines together represent a warning for Ahaz, representing Laodiceans who have no “understanding” of these two internal and external lines that pervade biblical prophecy.
Вестта за късния дъжд е предупреждение за наближаващото приключване на благодатното време, съчетано с призив за лична подготовка. Тези две понятия са представени в десета и единадесета глава от видението на Исая, и това е направено в контекста на вестта на Даниил 11, която бе разпечатана през 1989 година и чиято скрита история се разпечатва по време на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди, които са представени във видението чрез Исая и синовете му. Двете линии заедно представляват предупреждение за Ахаз, представящ лаодикийците, които нямат „разбиране“ за тези две вътрешни и външни линии, които пронизват библейското пророчество.
Daniel 11:11 and Revelation 11:11 present the same internal and external representation with Daniel representing the external and Revelation the internal. These two internal and external “chapter and verses” directly connect with the external and internal messages of chapters ten and eleven, and they do so in Isaiah 11:11.
Даниил 11:11 и Откровение 11:11 представят едно и също вътрешно и външно представяне, като Даниил представя външното, а Откровение — вътрешното. Тези две вътрешни и външни „глави и стихове“ са пряко свързани с външните и вътрешните вести на десета и единадесета глава, и това става в Исая 11:11.
Isaiah six is 9/11 and identifies the purification and anointing of Isaiah as a messenger at 9/11. Chapter seven onward is an outline of the message which arrived at 9/11. Chapter ten is identifying the role of the last six verses of Daniel eleven, for it was the message unsealed at the time of the end in 1989.
Исая, шеста глава, е 9/11 и определя очистването и помазването на Исая като вестител при 9/11. От седма глава нататък е представен очеркът на вестта, която дойде при 9/11. Десета глава определя ролята на последните шест стиха от Даниил единадесета глава, защото това беше вестта, разпечатана във времето на края през 1989 година.
Chapter eleven of Isaiah represents 9/11 and the anointing of Isaiah and his message. Verse one is tied together with verse ten by “Jessie” and verse ten says, “And in that day” and verse eleven continues by saying, “And it shall come to pass in that day that the Lord shall set his hand again the second time to recover the remnant of his people.”
Единадесета глава на Исая представя 9/11 и помазанието на Исая и неговото послание. Стих първи е свързан със стих десети чрез „Йесей“, а стих десети казва: „И в онзи ден“, и стих единадесети продължава, като казва: „И в онзи ден Господ пак, втори път, ще простре ръката Си, за да придобие остатъка от Своя народ.“
That day was 1850.
Този ден беше 1850 година.
And there shall come forth a rod out of the stem of Jesse, and a Branch shall grow out of his roots: And the spirit of the Lord shall rest upon him, the spirit of wisdom and understanding, the spirit of counsel and might, the spirit of knowledge and of the fear of the Lord; And shall make him of quick understanding in the fear of the Lord: and he shall not judge after the sight of his eyes, neither reprove after the hearing of his ears: But with righteousness shall he judge the poor, and reprove with equity for the meek of the earth: and he shall smite the earth with the rod of his mouth, and with the breath of his lips shall he slay the wicked. And righteousness shall be the girdle of his loins, and faithfulness the girdle of his reins. The wolf also shall dwell with the lamb, and the leopard shall lie down with the kid; and the calf and the young lion and the fatling together; and a little child shall lead them. And the cow and the bear shall feed; their young ones shall lie down together: and the lion shall eat straw like the ox. And the sucking child shall play on the hole of the asp, and the weaned child shall put his hand on the cockatrice’ den. They shall not hurt nor destroy in all my holy mountain: for the earth shall be full of the knowledge of the Lord, as the waters cover the sea.
И ще произлезе пръчка от пъна на Есея, и Отрасъл ще изникне от корените му; и Духът Господен ще почива върху Него, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на познание и на страх от Господа; и ще Го прави бърз в разбирането в страха от Господа; и Той няма да съди според това, което виждат очите Му, нито ще изобличава според това, което чуват ушите Му; но с правда ще съди сиромасите и с безпристрастност ще отсъжда за кротките на земята; и ще поразява земята с жезъла на устата Си, и с дъха на устните Си ще убива нечестивия. И правдата ще бъде пояс на кръста Му, и вярността — пояс на бедрата Му. Вълкът също ще живее с агнето, и леопардът ще лежи с ярето; телето и младият лъв, и угоеното добиче ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води. И кравата и мечката ще пасат; малките им ще лежат заедно; и лъвът ще яде слама като вола. И сукалчето ще играе над дупката на аспида, и отбито дете ще туря ръката си в леговището на василиска. Няма да повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще бъде пълна с познанието за Господа, както водите покриват морето.
11:10 And in that day there shall be a root of Jesse, which shall stand for an ensign of the people; to it shall the Gentiles seek: and his rest shall be glorious.
11:10 И в онзи ден ще има корен от Есей, който ще стои за знаме на народите; към него ще се обърнат езичниците; и покоят Му ще бъде славен.
11:11 And it shall come to pass in that day, that the Lord shall set his hand again the second time to recover the remnant of his people, which shall be left, from Assyria, and from Egypt, and from Pathros, and from Cush, and from Elam, and from Shinar, and from Hamath, and from the islands of the sea.
11:11 И в онзи ден ще се случи, че Господ ще простре ръката Си втори път, за да възвърне остатъка от Своя народ, който ще е останал, от Асирия, и от Египет, и от Патрос, и от Куш, и от Елам, и от Сенаар, и от Емат, и от морските острови.
11:12 And he shall set up an ensign for the nations, and shall assemble the outcasts of Israel, and gather together the dispersed of Judah from the four corners of the earth.
11:12 И ще издигне знаме за народите, и ще събере изгнаниците на Израил, и ще събере разпръснатите на Юда от четирите краища на земята.
The envy also of Ephraim shall depart, and the adversaries of Judah shall be cut off: Ephraim shall not envy Judah, and Judah shall not vex Ephraim. But they shall fly upon the shoulders of the Philistines toward the west; they shall spoil them of the east together: they shall lay their hand upon Edom and Moab; and the children of Ammon shall obey them.
И завистта на Ефрем ще се отмахне, и противниците на Юда ще бъдат отсечени; Ефрем няма да завижда на Юда, и Юда няма да притеснява Ефрем. Но те ще се спуснат върху плещите на филистимците към запад; заедно ще ограбят източните; ще наложат ръката си върху Едом и Моав; и амонските чада ще им се покорят.
And the Lord shall utterly destroy the tongue of the Egyptian sea; and with his mighty wind shall he shake his hand over the river, and shall smite it in the seven streams, and make men go over dryshod. And there shall be an highway for the remnant of his people, which shall be left, from Assyria; like as it was to Israel in the day that he came up out of the land of Egypt. Isaiah 11:1–16.
И Господ съвсем ще изсуши залива на Египетското море; и със силния Си вятър ще размаха ръката Си над реката и ще я удари, та да се раздели на седем потока, и ще направи хората да преминат обути. И ще има друм за остатъка от Неговия народ, който ще остане, от Асирия; както беше за Израил в деня, когато той излезе от Египетската земя. Исая 11:1–16.
Verse one states, “And there shall come forth a rod out of the stem of Jesse, and a Branch shall grow out of his roots: And the spirit of the Lord shall rest upon him.” The powerful description of Christ continues on, BUT the description applies more to the last days, than the days of Isaiah or even the days when Christ walked among men.
Първият стих гласи: „И ще излезе пръчка от Иесеевия пън, и Отрасъл ще порасне от корените му; и Духът Господен ще почива върху Него.“ Величественото описание на Христос продължава, НО това описание се отнася повече за последните дни, отколкото за дните на Исая или дори за дните, когато Христос ходеше между човеците.
A careful reading identifies that verses one through nine are all identifying characteristics of Christ and in verse ten it states, “And there shall come forth a rod.” There is no break in the flow of thought from verse one on through verse ten. Verse ten says, “and in that day” which must happen in the same day as verse one. Both verse ten and one identify the “root,” and in so doing tie the two verses together line upon line.
Внимателният прочит показва, че стихове първи до девети представляват все отличителни белези на Христос, а в стих десети се казва: „И ще излезе жезъл“. Няма прекъсване в хода на мисълта от стих първи до стих десети. Стих десети казва: „и в онзи ден“, което трябва да се случи в същия ден, за който говори стих първи. И стих десети, и стих първи посочват „корена“ и по този начин свързват двата стиха ред след ред.
Together verse one and ten state, “And there shall come forth a rod out of the stem of Jesse, and a Branch shall grow out of his roots: And in that day there shall be a root of Jesse, which shall stand for an ensign of the people; to it shall the Gentiles seek: and his rest shall be glorious.
Заедно първият и десетият стих заявяват: „И ще излезе пръчка от пъна на Есей, и Отрасъл ще поникне от корените му; и в оня ден ще има корен от Есей, който ще стои като знаме на народите; към него ще се обърнат езичниците; и покоят Му ще бъде славен.“
A “rod” is a symbol of authority.
„Жезъл“ е символ на власт.
And she brought forth a man child, who was to rule all nations with a rod of iron: and her child was caught up unto God, and to his throne. Revelation 12:5.
И тя роди мъжко дете, което щеше да управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато при Бога и при Неговия престол. Откровение 12:5.
A “rod” is a symbol of selection, division and separation.
„Жезъл“ е символ на избиране, разграничаване и отделяне.
And Moses laid up the rods before the Lord in the tabernacle of witness. And it came to pass, that on the morrow Moses went into the tabernacle of witness; and, behold, the rod of Aaron for the house of Levi was budded, and brought forth buds, and bloomed blossoms, and yielded almonds. And Moses brought out all the rods from before the Lord unto all the children of Israel: and they looked, and took every man his rod. And the Lord said unto Moses, Bring Aaron’s rod again before the testimony, to be kept for a token against the rebels; and thou shalt quite take away their murmurings from me, that they die not. And Moses did so: as the Lord commanded him, so did he. Numbers 17:7–11.
И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра на свидетелството. И на следния ден Моисей влезе в шатъра на свидетелството; и ето, жезълът на Аарон за дома Левиев бе напъпил, и беше пуснал пъпки, и разцъфнал с цвят, и дал бадеми. И Моисей изнесе всички жезли отпред пред Господа към всички израилеви синове; и те ги видяха, и всеки взе своя жезъл. И Господ каза на Моисея: Върни жезъла на Аарон пред свидетелството, за да се пази за знамение против бунтовниците; и така ще премахнеш съвсем роптанията им от Мене, за да не умрат. И Моисей стори така; както Господ му заповяда, така и направи. Числа 17:7–11.
Aaron’s rod that budded identifies a “rod” in the latter rain time period, for Aaron’s was the only “rod” that budded out of the thirteen “rods.” The budding out is a symbol of the latter rain time period when God will manifest a distinction between the twelve rebellious “rods” that claim to have the message of the latter rain, and as also illustrated with Elijah’s demonstration by fire marking the distinction between the true and the false. A “rod” is also a symbol of measurement and judgment.
Разцъфналият жезъл на Аарон посочва един „жезъл“ във времевия период на късния дъжд, защото жезълът на Аарон беше единственият „жезъл“, който разцъфна измежду тринадесетте „жезъла“. Разцъфването е символ на времевия период на късния дъжд, когато Бог ще прояви разграничение между дванадесетте бунтовни „жезъла“, които претендират, че имат вестта на късния дъжд, както това е илюстрирано и чрез демонстрацията на Илия с огън, отбелязваща разграничението между истинското и лъжливото. „Жезъл“ е също така символ на измерване и съд.
And there was given me a reed like unto a rod: and the angel stood, saying, Rise, and measure the temple of God, and the altar, and them that worship therein. Revelation 11:1.
И ми бе дадена тръстика, подобна на жезъл; и ангелът застана, казвайки: Стани и измери Божия храм, и олтара, и онези, които се покланят в него. Откровение 11:1.
The “rod” comes forth out of the stem of Jessie and “Jessie” means ‘to stand out’ as waymarks do in Bible prophecy. Pharez was the actual “root” of Jessie, and Pharez means “a breach, to break out or scatter.” Pharez is the root or beginning of Jessie’s blood line. The “root of Jessie” is therefore a symbol of the alpha Pharez and the omega is Jessie, the beginning and the ending. The root of Jessie begins with a scattering (Pharez) and ends at a waymark of a man standing. Men standing up prophetically marks a kingdom. In the Bible Pharez begins a blood line, with no linkage before his introduction and his name means a break, so the record of his genealogy and his name are identifying Pharez as the beginning, making Jessie the end. Melchizedek is also a biblical figure that is identified as having no prior lineage, as is the case with Pharez. The root of Pharez contains the truth that he represents a priesthood of Melchizedek, of whom Abraham paid tithes.
„Жезълът“ излиза от стъблото на Йесей, а „Йесей“ означава „да изпъква“, както жалоните в библейското пророчество. Фарес беше действителният „корен“ на Йесей, а Фарес означава „пробив, да избухне или да се разпръсне“. Фарес е коренът или началото на кръвната линия на Йесей. Следователно „коренът на Йесей“ е символ на алфа Фарес, а омега е Йесей — началото и краят. Коренът на Йесей започва с разпръсване (Фарес) и завършва при жалон на човек, който стои. Мъже, които стоят изправени, пророчески бележат царство. В Библията Фарес започва кръвна линия, без никаква връзка преди неговото появяване, а името му означава пробив, така че записът на неговото родословие и името му определят Фарес като началото, правейки Йесей края. Мелхиседек също е библейска личност, която е определена като нямаща предходно родословие, както е случаят и с Фарес. Коренът на Фарес съдържа истината, че той представлява свещенство по Мелхиседековия чин, на когото Авраам даде десятък.
The order of Melchizedek is the priestly order of Christ.
Чинът на Мелхиседек е свещеническият чин на Христос.
Whither the forerunner is for us entered, even Jesus, made an high priest for ever after the order of Melchisedec. Hebrews 6:20.
където за нас като предтеча влезе Исус, станал първосвещеник до века по чина Мелхиседеков. Евреи 6:20.
The root of Jessie was the priesthood of Melchizedek and the beginning must reflect the end. Jessie represents the last group of the priesthood of Melchizedek to stand up, who according to Isaiah are an ensign to the nations.
Коренът на Йесей беше свещенството на Мелхиседек, и началото трябва да отразява края. Йесей представлява последната група от свещенството на Мелхиседек, която ще се издигне и която, според Исая, е знаме за народите.
The “stem” means ‘to cut down (trees); the trunk or stump of a tree (as felled or as planted),’ and the “stem” grows out of a kingdom that has been passed by as was Nebuchadnezzar in Daniel chapter four. A tree is a kingdom prophetically, and when a kingdom ends that tree has been cut down.
„Стъблото“ означава „да отсечеш (дървета); стволът или пънът на дърво (като отсечено или като посадено)“, а „стъблото“ израства от царство, което е било отминато, както беше Навуходоносор в четвърта глава на Даниил. Дървото пророчески е царство, и когато едно царство завърши, това дърво е било отсечено.
The “stem” in the passage comes out of a stump—not an upper branch. Out of a former kingdom represented by the stump, a “rod” a symbol of authority comes forth, and that authority is based upon whether the “rod” bears the “buds and blossoms” of the latter rain message. That authority is derived from a previous kingdom, that has been cut down.
„Стъблото“ в този пасаж излиза от пън — не от горен клон. От едно предишно царство, представено от пъна, излиза „жезъл“ — символ на власт — и тази власт се основава на това дали „жезълът“ носи „пъпките и цветовете“ на вестта на късния дъжд. Тази власт произтича от едно предишно царство, което е било отсечено.
The “root” is the “root of Jessie” and the “stem” that comes from “the stump” is coming from the “stump” whose roots are the root of Jessie. The stem that produces the authority comes from the stump, but the Branch comes from the root—and the root is the ensign. The root is the beginning and the ending is the branch.
„Коренът“ е „коренът Иесеев“, а „стъблото“, което излиза от „пъна“, произхожда от „пъна“, чиито корени са коренът Иесеев. Стъблото, което поражда властта, излиза от пъна, но Отрасълът произлиза от корена — а коренът е знамето. Коренът е началото, а краят е Отрасълът.
The word “branch” means watchman or waymark. Isaiah informs us the Branch comes at the Sunday law.
Думата „Отрасъл“ означава страж или пътен знак. Исая ни известява, че Отрасълът идва при неделния закон.
And in that day seven women shall take hold of one man, saying, We will eat our own bread, and wear our own apparel: only let us be called by thy name, to take away our reproach. In that day shall the branch of the Lord be beautiful and glorious, and the fruit of the earth shall be excellent and comely for them that are escaped of Israel. And it shall come to pass, that he that is left in Zion, and he that remaineth in Jerusalem, shall be called holy, even every one that is written among the living in Jerusalem: When the Lord shall have washed away the filth of the daughters of Zion, and shall have purged the blood of Jerusalem from the midst thereof by the spirit of judgment, and by the spirit of burning. Isaiah 4:1–4.
И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: Ние ще ядем своя хляб и ще носим своите дрехи; само нека се наричаме с твоето име, за да се отнеме укорът ни. В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде прекрасен и славен, и плодът на земята — превъзходен и благолепен за избавените от Израил. И ще стане така, че оцелелият в Сион и останалият в Йерусалим ще бъде наречен свят — всеки, който е записан между живите в Йерусалим; когато Господ отмие нечистотата на Сионовите дъщери и очисти кръвта на Йерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на изгаряне. Исая 4:1–4.
The “one man” that the seven women take hold of is the pope, who becomes the eighth that is of the seven at the Sunday law, counterfeiting the 8 souls upon the ark. At the Sunday law, “in that day” “the branch of the Lord be beautiful and glorious” “when the Lord shall have washed away the filth of the daughters of Zion, and shall have purged the blood of Jerusalem from the midst thereof by the spirit of judgment, and by the spirit of burning.” The purging with the spirit of judgment and burning is accomplished by the Messenger of the Covenant in Malachi three at the Sunday law. The “beautiful branch” is the one hundred and forty-four thousand who come not from the stump, but from the root of Jessie, which is the ensign.
„Един мъж“, за когото се хващат седемте жени, е папата, който при неделния закон става осмият, който е от седемте, фалшифицирайки осемте души в ковчега. При неделния закон, „в оня ден“ „Отрасълът Господен ще бъде прекрасен и славен“, „когато Господ е умил нечистотата на сионските дъщери и е очистил кръвта на Йерусалим отсред него чрез дух на съд и чрез дух на изгаряне“. Очистването чрез дух на съд и на изгаряне се извършва от Вестителя на Завета в Малахия, глава трета, при неделния закон. „Прекрасният Отрасъл“ са сто четиридесет и четирите хиляди, които произлизат не от пъна, а от корена на Йесея, който е знамето.
Their authority is represented by the rod that came from a branch of a fallen kingdom. The kingdom of Philadelphia fell from 1856 unto 1863, and the authority established in that fallen kingdom is re-established at the Sunday law. When the branch that is the ensign is lifted up, the Laodicean movement of the one hundred and forty-four thousand transitions unto the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand. It is then that the authority or rod that came from the Millerite or Philadelphian kingdom is represented by a key that is placed upon Eliakim in Isaiah 22:22.
Тяхната власт е представена чрез жезъла, който произлезе от клон на паднало царство. Царството на Филаделфия падна от 1856 до 1863 година, и властта, установена в това паднало царство, бива възстановена при неделния закон. Когато клонът, който е знамето, бъде издигнат, лаодикийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди преминава във филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди. Тогава властта, или жезълът, който произлезе от милеритското, или филаделфийското царство, е представена чрез ключ, който е положен върху Елиаким в Исая 22:22.
And the key of the house of David will I lay upon his shoulder; so he shall open, and none shall shut; and he shall shut, and none shall open. Isaiah 22:22.
И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; и той ще отвори, и никой не ще затвори; и той ще затвори, и никой не ще отвори. Исая 22:22.
The verse marks October 22, 1844 and is identifying Eliakim as receiving a “key.” In the previous two verses the authority of Laodicea is taken from Shebna and given to Eliakim. At the Sunday law the authority once given to the chosen covenant people is taken from the kingdom of Laodicean Seventh-day Adventism and given to the kingdom of the Philadelphian movement of the one hundred and forty-four thousand—which is the kingdom of glory.
Стихът отбелязва 22 октомври 1844 година и посочва, че Елиаким получава „ключ“. В предходните два стиха властта на Лаодикия е отнета от Шевна и дадена на Елиаким. При неделния закон властта, веднъж дадена на избрания заветен народ, се отнема от царството на лаодикийския адвентизъм от седмия ден и се дава на царството на филаделфийското движение на сто четиридесет и четирите хиляди — което е царството на славата.
He saith unto them, But whom say ye that I am? And Simon Peter answered and said, Thou art the Christ, the Son of the living God. And Jesus answered and said unto him, Blessed art thou, Simon Barjona: for flesh and blood hath not revealed it unto thee, but my Father which is in heaven. And I say also unto thee, That thou art Peter, and upon this rock I will build my church; and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of heaven: and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in heaven: and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in heaven. Matthew 16:16–19.
Той им казва: А вие Ме за кого казвате? А Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Синът на живия Бог. А Исус в отговор му каза: Блажен си ти, Симоне, сине Йонов; защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, Който е на небесата. И Аз също ти казвам, че ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. И ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Матей 16:16–19.
The rod of authority, represented as a key given to Peter, is placed upon Eliakim’s shoulder in Isaiah 22:22. Peter represents the branch of the one hundred and forty-four thousand who enter into covenant with Christ just before the Sunday law. In the passage Peter is in Caesarea Philippi, which is Panium of verses thirteen to fifteen of Daniel eleven. His name is changed, representing a covenant relationship, and the name Peter when approached with multiplying the numbered positions of each letter, equates to 144,000. The authority, or rod, or key that is placed upon Eliakim when Shebna is cast into a field like a ball, and is the “rod” which comes from the stump of Philadelphian Millerite Adventism that was cut down from 1856 unto 1863.
Жезълът на властта, представен като ключ, даден на Петър, е положен върху рамото на Елиаким в Исая 22:22. Петър представлява клона на сто четиридесет и четирите хиляди, които влизат в завет с Христос непосредствено преди неделния закон. В този пасаж Петър се намира в Кесария Филипова, която е Паниум от стихове тринадесет до петнадесет на Даниил единадесета глава. Името му е променено, като това представя заветно взаимоотношение, а името Петър, когато се разглежда чрез умножаване на числовите стойности на позицията на всяка буква, се равнява на 144 000. Властта, или жезълът, или ключът, който е положен върху Елиаким, когато Шевна е хвърлен на полето като топка, е „жезълът“, който произлиза от пъна на филаделфийския милеритски адвентизъм, отсечен от 1856 до 1863 година.
Peter is receiving the authority of God’s covenant people at the separation of the wheat and tares, for the wheat is to be lifted up as the wave loaf offering of Pentecost. The tares first are separated, as represented by the leaven in the Pentecostal wave loaves being removed through the baking process. The authority of the rod or key comes from the stump of a fallen kingdom and the branch that is the ensign comes from the root of Jessie and is the root of Jessie, for Jesus illustrates the end of a thing with the beginning of a thing. The root is the beginning and the branch the end. This prophetic application cannot be understood by the quibbling Jews of Christ time or today, for it is the primary principle of the methodology of the latter rain, and it is also represented as the key of the house of David. The key opens the door to the house of David which has been shut. The key opens the door unto the heavenly sanctuary, the house of David. The alpha of October 22, 1844 repeats in the omega of the Sunday law.
Петър получава властта на Божия заветен народ при отделянето на житото от плевелите, защото житото трябва да бъде издигнато като възношение на Педесетница — клатимите хлябове. Най-напред се отделят плевелите, както е представено чрез кваса в клатимите хлябове на Педесетница, премахван чрез процеса на печене. Властта на жезъла или ключа произлиза от пъна на едно паднало царство, а отраслът, който е знамението, произлиза от корена на Йесей и е коренът на Йесей, защото Исус илюстрира края на нещо чрез началото на нещо. Коренът е началото, а отраслът — краят. Това пророческо приложение не може да бъде разбрано от заядливите юдеи по Христово време, нито днес, защото то е основният принцип на методологията на късния дъжд и е представено също и като ключа на Давидовия дом. Ключът отваря вратата към Давидовия дом, която е била затворена. Ключът отваря вратата към небесното светилище, Давидовия дом. Алфата на 22 октомври 1844 г. се повтаря в омегата на неделния закон.
David, the son of Jessie records an enigma that marked the end of any further discussion with the quibbling Jews in the days of Christ, thus marking the end of His testimony to the Jews.
Давид, синът на Йесей, записва една загадка, която отбеляза края на всякакво по-нататъшно разискване с заяждащите се юдеи в дните на Христос, като по този начин отбеляза края на Неговото свидетелство към юдеите.
A Psalm of David. The Lord said unto my Lord, Sit thou at my right hand, until I make thine enemies thy footstool. The Lord shall send the rod of thy strength out of Zion: rule thou in the midst of thine enemies. Thy people shall be willing in the day of thy power, in the beauties of holiness from the womb of the morning: thou hast the dew of thy youth. The Lord hath sworn, and will not repent, Thou art a priest for ever after the order of Melchizedek. Psalms 110:1–4.
Псалом Давидов. Господ рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сион жезъла на Твоята сила: владей сред враговете Си. Твоят народ ще бъде доброволен в деня на Твоята мощ, в красотата на светостта от утробата на зората: Ти имаш росата на Своята младост. Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Псалми 110:1–4.
Palmoni determined to place this passage in Psalm 110, which is of course another number in the world of mathematics that is recognized as a special number. Half of “220” and ten times “11” would lead a soul to expect the number “110” holds some significance, and it does—as does the passage itself. It is a song of David, and David is a symbol of the one hundred and forty-four thousand, so it is a verse from the song of the vineyard, which is the song of Moses and the Lamb. It identifies when the former husbandmen of the vineyard are passed by and the vineyard is given to the one hundred and forty-four thousand. When that happens, it is the “day of thy power” aligning with the power of Pentecost at the climax of the Pentecostal season.
Палмони е определил този откъс да бъде поставен в Псалом 110, което, разбира се, е друго число в света на математиката, признато като особено число. Половината от „220“ и десет пъти „11“ биха накарали една душа да очаква, че числото „110“ съдържа някакво значение, и то действително го съдържа — както и самият откъс. Това е песен на Давид, а Давид е символ на сто четиридесет и четирите хиляди, така че това е стих от песента на лозето, която е песента на Моисей и на Агнето. Той посочва кога предишните земеделци на лозето са отминати и лозето е дадено на сто четиридесет и четирите хиляди. Когато това стане, това е „денят на Твоята сила“, съответстващ на силата на Петдесетница при върховния завършек на петдесетничния сезон.
God’s people will be “willing” in the day they come from “the womb of the morning,” with the “dew of thy youth.” New birth is an illustration of conversion and life. The one hundred and forty-four thousand were taken from the womb in July of 2023, and they were born with the dew of their youth, for they were born into the message of the Midnight Cry, which also occurred with the Millerites in the beginning, or their “youth.” It is the same dew, for it is a repetition of the alpha history within the history of the omega. In the “day of their” ‘empowerment,’ when Shebna is driven “from” his “station, and from” his “state” and pulled “down” Eliakim, the one hundred and forty-four thousand are made omega priests, for they are made after the order of Melchizedek, for the one hundred and forty-four thousand shall not taste death, or as with Melchizedek they are priests forever.
Божият народ ще бъде „готов“ в деня, когато излезе „от утробата на зората“, с „росата на младостта ти“. Новораждането е илюстрация на обръщането и живота. Сто четиридесет и четирите хиляди бяха взети от утробата през юли 2023 г. и се родиха с росата на своята младост, защото бяха родени в посланието на Среднощния вик, което се случи и с милеритите в началото, или в тяхната „младост“. Това е същата роса, защото е повторение на алфа историята в рамките на омега историята. В „деня на тяхното“ „упълномощаване“, когато Шевна е изтласкан „от“ своя „пост, и от“ своето „състояние“ и е съборен „долу“, Елиаким, сто четиридесет и четирите хиляди са направени омега свещеници, защото са направени по чина на Мелхиседек, понеже сто четиридесет и четирите хиляди няма да вкусят смърт, или, както при Мелхиседек, са свещеници завинаги.
In the “day of his power” the Lord will send the “rod of His strength out of Zion.” The authority of His kingdoms both grace (justification) and glory (sanctification) has been placed upon those who wear His crown of glory, for they represent His kingdom. The are sent out of Zion, for Zion’s meaning represents the ensign of the one hundred and forty-four thousand.
В „деня на Неговата сила“ Господ ще изпрати „жезъла на Своята мощ от Сион“. Властта на Неговите царства — и благодатта (оправданието), и славата (освещението) — е положена върху онези, които носят Неговия венец на слава, защото те представляват Неговото царство. Те са изпратени от Сион, защото значението на Сион представлява знамето на сто четиридесет и четирите хиляди.
While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them, Saying, What think ye of Christ? whose son is he? They say unto him, The son of David.
А когато фарисеите бяха събрани заедно, Иисус ги попита, казвайки: Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Казват Му: Давидовият Син.
He saith unto them, How then doth David in spirit call him Lord, saying, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool? If David then call him Lord, how is he his son?
Казва им: Как тогава Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: „Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как Той е негов Син?
And no man was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions. Matthew 24:41–46.
И никой не можа да Му отговори ни дума; нито някой се осмели от онзи ден нататък да Му зададе вече какъвто и да било въпрос. Матей 24:41–46.
David’s prophetic relationship to Christ in terms of alpha and omega—the beginning and ending, is the primary rule of the “line upon line” methodology, and that rule could not be fathomed by the quibbling Jews anymore than a Laodicean Seventh-day Adventist can understand that the history of the Millerites during the message of the Midnight Cry was where the dew of heaven was poured out during the youth of Adventism. The “dew” of thy youth is upon the one hundred and forty-four thousand, and it began to sprinkle at 9/11, and the Sunday law is the “day of power,” when the remnant is anointed as priests after the order of Melchizedek.
Пророческата връзка на Давид с Христос по отношение на алфа и омега — началото и краят — е основното правило на методологията „ред по ред“; и това правило не можеше да бъде проумяно от придирчивите юдеи, също както един лаодикийски адвентист от седмия ден не може да разбере, че историята на милеритите по време на вестта за Среднощния вик е мястото, където росата на небето бе изляна през младостта на адвентизма. „Росата“ на твоята младост е върху сто четиридесет и четирите хиляди и тя започна да ръси на 11 септември, а неделният закон е „денят на силата“, когато остатъкът е помазан за свещеници по чина на Мелхиседек.
Out of the stump of Laodicean Seventh-day Adventism (the church militant) comes the branch (the church triumphant), while out of the root of Jessie, the one hundred and forty-four thousand—are the branch of glorious fruit lifted up as a wave offering in the day of his power.
От пъна на лаодикийския адвентизъм от седмия ден (воюващата църква) излиза клонът (триумфиращата църква), а от корена на Есей сто четиридесет и четирите хиляди — са клонът на славен плод, издигнат като възносима жертвена приносна в деня на Неговата сила.
We will continue these thoughts in the next article.
Ще продължим тези размишления в следващата статия.
“Proverbs One
„Притчи, първа глава“
“April 1, 1850 To the ‘Little Flock.’
„1 април 1850 г. До „Малкото стадо“.“
“Dear Brethren.—The Lord gave me a view, January 26, which I will relate. I saw that some of the people of God were stupid and dormant; and were but half awake, and did not realize the time we were now living in; and that the ‘man’ with the ‘dirt-brush’ had entered, and that some were in danger of being swept away. I begged of Jesus to save them, to spare them a little longer, and let them see their awful danger, that they might get ready before it should be forever too late. The angel said, ‘Destruction is coming like a mighty whirlwind.’ I begged of the angel to pity and to save those who loved this world, and were attached to their possessions, and were not willing to cut loose from them, and sacrifice them to speed the messengers on their way to feed the hungry sheep, who were perishing for want of spiritual food.
„Скъпи братя.—На 26 януари Господ ми даде видение, което ще разкажа. Видях, че някои от Божия народ бяха притъпени и бездейни; бяха само наполовина будни и не съзнаваха времето, в което сега живеем; и че „човекът“ с „метлата“ беше влязъл, и че някои бяха в опасност да бъдат пометени. Умолявах Исус да ги спаси, да ги пощади още малко и да им позволи да видят ужасната си опасност, за да могат да се приготвят, преди да е станало завинаги твърде късно. Ангелът каза: „Погибелта идва като могъщ вихър.“ Умолявах ангела да се смили и да спаси онези, които обичаха този свят и бяха привързани към притежанията си, и не бяха готови да се откъснат от тях и да ги пожертват, за да ускорят вестителите по пътя им, та да хранят гладните овце, които загиваха поради недостиг на духовна храна.“
“As I viewed poor souls dying for want of the present truth, and some who professed to believe the truth were letting them die, by withholding the necessary means to carry forward the work of God, the sight was too painful, and I begged of the angel to remove it from me. I saw that when the cause of God called for some of their property, like the young man who came to Jesus, [Matthew 19:16–22.] they went away sorrowful; and that soon the overflowing scourge would pass over and sweep their possessions all away, and then it would be too late to sacrifice earthly goods, and lay up a treasure in heaven.
„Докато гледах как бедни души умираха поради липса на настоящата истина, а някои, които изповядваха, че вярват в истината, ги оставяха да умират, като задържаха необходимите средства за придвижването напред на Божието дело, тази гледка беше твърде мъчителна и аз помолих ангела да я отнеме от мен. Видях, че когато Божието дело изискваше част от имота им, подобно на младия човек, който дойде при Исус, [Матей 19:16–22.] те си отиваха натъжени; и че скоро преливащият бич щеше да премине и да отнесе всичките им притежания, и тогава щеше да бъде твърде късно да пожертват земните блага и да си съберат съкровище на небето.
“I then saw the glorious Redeemer, beautiful and lovely, that he left the realms of glory, and came to this dark and lonely world, to give his precious life and die, the just for the unjust. He bore the cruel mocking and scourging, and wore the platted crown of thorns, and sweat great drops of blood in the garden; while the burden of the sins of the whole world were upon him. The angel asked, ‘What for?’ O, I saw and knew that it was for us; for our sins he suffered all this, that by his precious blood he might redeem us unto God.
„След това видях славния Изкупител, прекрасен и любезен, как Той напусна обителите на славата и дойде в този мрачен и самотен свят, за да даде скъпоценния Си живот и да умре — Праведният за неправедните. Той понесе жестокото поругание и бичуване, носеше изплетения трънен венец и в градината потта Му стана като едри капки кръв, докато бремето на греховете на целия свят беше върху Него. Ангелът попита: „Защо?“ О, видях и узнах, че беше заради нас; за нашите грехове Той изтърпя всичко това, за да може чрез скъпоценната Си кръв да ни изкупи за Бога.
“Then again was held up before me those who were not willing to dispose of this world’s goods to save perishing souls, by sending them the truth, while Jesus stands before the Father, pleading his blood, his sufferings and his death for them; and while God’s messengers were waiting, ready to carry them the saving truth that they might be sealed with the seal of the living God. It was hard for some who professed to believe the present truth, to even do so little as to hand the messengers God’s own money, that he had lent them to be stewards over.
„И отново ми бяха представени онези, които не бяха склонни да се разделят с благата на този свят, за да спасят загиващи души, като им изпратят истината, докато Исус стои пред Отца, умолявайки чрез Своята кръв, Своите страдания и Своята смърт за тях; и докато Божиите вестители чакаха, готови да им занесат спасителната истина, за да бъдат запечатани с печата на живия Бог. За някои, които изповядваха, че вярват в настоящата истина, беше трудно дори да сторят толкова малко, колкото да предадат на вестителите Божиите собствени пари, които Той им беше поверил назаем, за да бъдат настойници над тях.“
“Then the suffering Jesus, his sacrifice and love so deep, as to give his life for them, was again held up before me; and then the lives of those who professed to be his followers, who had this world’s goods, and considered it so great a thing to help the cause of salvation. The angel said, ‘Can such enter heaven?’ Another angel answered, ‘No, never, never, never. Those who are not interested in the cause of God on earth, can never sing the song of redeeming love above.’
„Тогава страдащият Исус, Неговата жертва и любовта Му тъй дълбока, че отдаде живота Си за тях, отново бяха представени пред мен; а след това — животът на онези, които изповядваха, че са Негови последователи, които имаха благата на този свят и смятаха за толкова велико нещо да подпомогнат делото на спасението. Ангелът каза: „Могат ли такива да влязат в небето?“ Друг ангел отговори: „Не, никога, никога, никога. Онези, които не проявяват интерес към Божието дело на земята, никога не могат да пеят горе песента на изкупителната любов.““
“I saw that the quick work that God was doing on earth would soon be cut short in righteousness, and that the swift messengers must speed on their way to search out the scattered flock. An angel said, ‘Are all messengers? No, no, God’s messengers have a message.’
„Видях, че бързото дело, което Бог вършеше на земята, скоро ще бъде съкратено в правда и че бързите вестители трябва да ускорят пътя си, за да издирят разпръснатото стадо. Един ангел каза: „Всички ли са вестители? Не, не, Божиите вестители имат вест.““
“I saw that the cause of God had been hindered, and dishonored by some travelling who had no message from God. Such will have to give an account to God for every dollar they have used in travelling where it was not their duty to go; for that money might have helped on the cause of God, and for the lack of it, souls have starved and died for the want of spiritual food, that might have been given them by God’s called and chosen messengers if they had had the means.
„Видях, че Божието дело е било възпрепятствано и опозорено от някои пътуващи, които нямаха вест от Бога. Такива ще трябва да дадат отчет пред Бога за всеки долар, който са употребили, пътувайки там, където не е бил техният дълг да отидат; защото тези средства биха могли да подпомогнат Божието дело, а поради недостига им души са гладували и са умирали от липса на духовна храна, която би могла да им бъде дадена от призованите и избрани от Бога вестители, ако те бяха имали средствата.“
“The mighty shaking has commenced, and will go on, and all will be shaken out who are not willing to take a hold and unyielding stand for the truth, and sacrifice for God and his cause. The angel said, ‘Think ye that any will be compelled to sacrifice. No. no. It must be a free-will offering. It will take all to buy the field.’—I cried to God to spare his people, some of whom were fainting and dying.
„Започнало е великото пресяване и то ще продължи, и всички ще бъдат отсети, които не са готови да заемат твърда и непоколебима позиция за истината и да жертват за Бога и Неговото дело. Ангелът каза: „Мислите ли, че някой ще бъде принуден да жертва? Не, не. Това трябва да бъде доброволен принос. Ще е необходимо всичко, за да се купи нивата.“ — Аз извиках към Бога да пощади Своя народ, част от когото прималяваше и умираше.
“I saw that those who have strength to labor with their hands, and help sustain the cause, were as accountable for that strength, as others were for their property.
„Видях, че онези, които имат сила да се трудят с ръцете си и да помагат за поддържането на делото, са също тъй отговорни за тази сила, както други са отговорни за своето имущество.“
“Then I saw that the judgments of Almighty God were speedily coming. I begged of the angel to speak in his language to the people. Said he, ‘All the thunders and lightnings of Mount Sinai would not move those who will not be moved by the plain truths of the word of God; neither would an angel’s message awake them.’” Review and Herald, April 1, 1850.
„Тогава видях, че съдбите на Всемогъщия Бог бързо приближаваха. Помолих ангела да говори на народа на неговия език. Той каза: „Всичкият гръм и светкавици на Синайската планина не биха раздвижили онези, които не желаят да бъдат раздвижени от ясните истини на Божието слово; нито вест от ангел би ги събудила.““ Review and Herald, April 1, 1850.