Книгата на Йоил и лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден — номер четиридесет и две

Когато Левит двадесет и трета глава бъде разделена на две равни линии от по двадесет и два стиха във връзка с Христовата линия, където пролетните празници срещнаха своя антитип, можем да покажем линия, която започва с трите стъпки на Пасхата в петък вечер, Безквасните хлябове в събота и Първите плодове в първия ден на седмицата. Това е един ориентир, както е представен от Христовото кръщение, но този един ориентир има три стъпки.

Когато започнем от възкресението и се придвижим четиридесет дни напред в бъдещето, стигаме до повратна точка, защото тогава Христос престана да поучава лице в лице и се възнесе в облаците. Сто четиридесет и четирите хиляди също се възнасят в облаците.

Второто и третото горко са ислямът, а седмият ангел е третото горко, което още веднъж е ислямът. Третото горко идва бързо при земетресението. Земетресението е неделният закон в Съединените щати; Съединените щати са земният звяр от Откровение тринадесета глава, а неделният закон е разтърсването, което е трус. Земният звяр е водещият цар на десетте царе, и когато Съединените щати бъдат повалени при неделния закон, една десета част от града ще е паднала. В същия час на неделния закон двамата свидетели, представени от Илия и Моисей, същите тези двама свидетели, които се явиха преобразени с Христос пред Петър, Яков и Йоан, биват издигнати на небето в облак, и всички виждат, защото враговете им ги видяха.

Четиридесет дни след възкресението Иисус „се възнесе“ в облаците и започнаха десетте дни в горницата. Възнесението е визуално изпитание, както и вторият от трите ангела. При Неговото възнесение ангелите заявиха, че Той ще се върне с облаци, както току-що се възнесе с облаци.

Неговото завръщане при Неговото Второ пришествие е в „славата“ на Неговото царство.

Същата тази „слава“ бе онова, на което Петър, Яков и Йоан станаха свидетели на Планината на Преображението. Планината на Преображението също беше втора стъпка, предшествана и последвана съответно от Кесария Филипова и Кесария Приморска. Второто изпитание е също и изпитанието на образа на звяра — изпитание, което изисква пророческото разпознаване, че образът на звяра се оформя. Второто изпитание е също и Мелцар, който преглежда Даниил и приятелите му, за да сравни лицата им с лицата на онези, които не ядяха варива. То е зрително изпитание. Втората стъпка в трите заветни стъпки от заветната история на Аврам беше „знакът“ на обрязването. Втората стъпка представлява запечатването на Божия народ, когато той бива издигнат като знаме. Втората стъпка е мястото, където се явява „слава“, защото трите стъпки на първия ангел са страх, „слава“ и съд. Четиридесетият ден от Петдесетния сезон съответства на Планината на Преображението. Събуй обувките си, защото стоиш на свята земя.

Възнесението е видим изпит и в редицата на празниците възнесението на четиридесетия ден е предшествано от пет дни с празника на Тръбите. Празникът на Тръбите обозначава предупреждението на седмата тръба, което е предупреждението за исляма.

Възнесението следва тръбите след пет дни, а след това, пет дни след възнесението, Денят на умилостивението отбелязва съда. Тръбата е древните пътища; тя е лаодикийската вест, тя е ислямът и е основополагащата вест на първия ангел. Пет дни по-късно, когато приключва поучението „лице в лице“, видимият втори изпит на втория ангел е отбелязан от възнесението. Пет дни след това съдът бележи третия ангел.

Пет дни след като съдът над Божия дом завърши, съдът идва върху Съединените щати, както е отбелязано от Деня на Петдесетница.

„Голямото богатство“, което сто четиридесет и четирите хиляди притежават при неделния закон, когато „народът“ на Съединените щати е съден, е богатството от шеста глава на Исая, представляващо Божествеността. Пророчеството на Авраамовия завет казва: „а също и онзи народ“, като по този начин установява, че Божият народ е запечатан преди неделния закон. След това, при неделния закон, в един период, представен от седемте дни на празника Шатроразпъване, късният дъжд се излива без мярка, докато съдът се извършва над голямото множество извън Божия дом.

На 18 юли 2020 г. двамата свидетели бяха убити по улиците на Содом и Египет. Двамата свидетели бяха Моисей и Илия, а Уилям Милър беше Илия на своята история. В своя сън той затвори очите си за миг, а на 18 юли 2020 г. той пророчески затвори очите си в смърт. Когато отвори очите си, стаята беше празна, една врата и прозорците бяха отворени. Когато Милър тогава видя делото, което извършваше човекът с четката за прах, той го умоляваше да бъде внимателен, а човекът с четката за прах го увери, че всичко ще бъде добре.

Когато Милър се събуди в пустинята, през юли 2023 година, настъпи празникът на безквасните хлябове, непосредствено преди възкресението на 31 декември 2023 г. В този момент пророческата вест на истинския среднощен вик — „викът“, който всяка друга пророческа вест, някога разпечатана, беше предобразявала — започна да бъде разпечатвана, защото краят на трите и половина дни обозначава „време на края“, а при „времето на края“ винаги има пророческо разпечатване. Така е винаги, защото Христос е същият вчера, днес и до века. Неговите взаимоотношения с хората са неизменно същите, защото Той действа по същите „линии“ сега, както винаги е действал. В края на трите и половина дни Откровението на Исус Христос беше разпечатано.

Възкресеното тяло бе предобразено от Адам, който най-напред бе сътворен, а след това бе вдъхнат с диханието на живота. Мъртвите сухи кости от Езекиил 37 също най-напред бяха оформени чрез едно пророчество, а след това приведени към живот чрез второ пророчество, което донесе диханието на живота на безжизненото тяло с вест за четирите ветрове, която е запечатващата вест. И в двете илюстрации пророчеството, което е разпечатано, има две части, които са представени по разнообразни начини. Те са вътрешното и външното; те са видението за реките Улай и Хиддекел; те са виденията chazon и mareh; те са двамата свидетели, двете златни тръби и така нататък.

В милеритската история среднощният вик беше пророчеството, което се съедини с пророчеството на втория ангел. Пророчество в две стъпки. Когато мъртвите сухи кости бяха възкресени през 2023 година, по пророческа необходимост те трябваше да бъдат изпитани, защото разпечатването на едно пророчество винаги започва процес на изпитване в три стъпки. Първите две изпитания щяха да бъдат основополагащото изпитание, а след това — изпитанието на храма.

Пет дни след възкресението гласът в пустинята, представен от периода на безквасните хлябове, приключва; защото Илия, представен от Милър и Йоан Кръстител, и двамата приготвиха пътя за Онзи, Чиито обувки не бяха достойни да носят. При възкресението Исус започва Своя период на поучаване „лице в лице“ в продължение на четиридесет дни. Това поучаване „лице в лице“ започна за Даниил на двадесет и втория ден в десета глава. Там то е представено като три стъпки и три докосвания, заедно с удвояване на укрепването.

Пет дни преди да изтекат четиридесетте дни прозвучава предупреждението на тръбата на исляма. Предупреждението на исляма бе представено чрез ослето, на което Христос яздеше при Своето тържествено влизане в Йерусалим. Преди да слезе по склоновете на Елеонския хълм към Йерусалим, Той най-напред заповяда на Своите ученици да отидат и да отвържат ослето.

На 11 септември Той заповяда на Своите ангели да отвържат осела, а след това Джордж Буш-младши възпря осела. Кир предобразява първия ангел, защото той провъзгласи първия указ. Следователно той представлява както 11 август 1840 г., така и 11 септември, и на 11 септември ислямът, както е представен чрез „разгневяването на народите“, бе освободен, а след това удържан под контрол. По това време късният дъжд започна да пада. Кир представлява и двата ориентировъчни белега на исляма — 11 август 1840 г. и 11 септември.

Кир, 11 август 1840 г., когато османското върховенство престана, както се изразяваха пионерите, ислямът на второто горко бе въздържан. Това въздържане отбеляза завършека на времевото пророчество от триста деветдесет и една години и петнадесет дни, което започна, когато четирите ангела, представляващи четирима ислямски султани, бяха развързани от шестия ангел, който представляваше второто горко от трите горки на исляма. На 9/11 ислямът нанесе удар и след това бе въздържан, както е представено чрез въздържането в историята на Кир и на 1840 г. И тримата от тези свидетели посочват въздържането или развързването на исляма, а в началото на триумфалното влизане на Христос ослето беше развързано.

Отвързването на ослицата преди Неговото тържествено влизане определя вестта на тръбата, която пристига пет дни преди възнесението. Вестта, че ислямът отново бива пуснат на свобода, както бе на 11 септември, и както отново ще бъде пуснат на свобода петнадесет дни по-късно при неделния закон, който е Петдесетница, е вестта, която отбелязва началото на Среднощния вик. Ослицата, която бива пусната на свобода, отбелязва началото, или алфата, на прогласяването на вестта на Среднощния вик, а при неделния закон, където Среднощният вик се променя в силния вик, ислямът отново поразява земния звяр.

Периодът на Среднощния вик започва с алфа удар от исляма и завършва с омега удар от исляма. Ударите на исляма върху Съединените щати са представени в свидетелството за Валаам и неговата ослица, което, разбира се, е изложено в двадесет и втора глава на книгата Числа. Съдбата на лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден като протестантския рог на земния звяр е представена в Исая 22:22 (вътрешно), а съдбата на републиканския рог е изложена в Числа 22:22 (външно) и нататък.

На 11 септември Валаам, лъжепророкът, представляващ Съединените щати и Джордж Буш-младши, се стремеше да довърши делото, което баща му, Джордж Буш-старши, бе започнал в глобалисткия опит за сваляне на Съединените щати и за осъществяване на онова, което той наричаше „нов световен ред“. Библейският подтик на глобалистите е да убият Божия остатъчен народ, а Джордж Буш-младши представлява края на пророческото наследство на своя баща за въвеждането на „нов световен ред“, както той го наричаше. „Новият световен ред“ на Буш достига до трикратния съюз на змея, звяра и лъжепророка при неделния закон, а Джордж Буш-младши бележи началото на периода, който завършва при неделния закон — времето на запечатването, времето на изпитанието чрез образа на звяра, периодът, представен от първия глас на Откровение осемнадесета глава, и още толкова много. Магарицата на Валаам отклони настрана глобалисткия дневен ред, докато сто четиридесет и четирите хиляди бъдат запечатани на челата си.

Шести и следващите стихове посочват „враговете“ като „десет“ народа, които в Откровение седемнадесета глава са представени като десет царе. Там десетте царе са единомислени, но Асаф казва: „съветваха се заедно с единодушие; съюзиха се против Теб.“ Десетте царе са глобалистката зла конфедерация на последните дни, която е решила да „изтреби“ „Израил“ — „Твоите скрити“ — така че да престане „да бъде народ“. Делото на конфедерацията от десет царе, които „издигат“ папската власт като „глава“ на тройния съюз, е да унищожи духовния „Израил“, който е скрит в „тайното място на Всевишния“.

На 11 септември магарето на исляма отклони замисъла на змея от неговия път, защото силният ангел от Откровение 18 слезе с меч в ръката Си. Тогава вътрешното изпитание беше да се върнем към старите пътеки. В този момент повторението на милеритските истории както на първия, така и на втория ангел започна да се повтаря, както е изложено в историята на първите три стиха на Откровение осемнадесета глава. Тези първи три стиха са стиховете, за които Сестра Уайт заяви, че ще се изпълнят, когато бъдат съборени големите сгради на Ню Йорк.

На 11 септември се изпълни Откровение 18:1–3, и тогава паралелът с първия ангел, слизащ, за да освети земята със славата си, на 11 август 1840 г. бе съединен с втория ангел, който възвести падането на Вавилон. Валаам беше символ на първия ангел, а Валаам беше придружен от двамата си слуги, представляващи втория ангел.

Във Валаамовата илюстрация за републиканския рог на лъжепророка Валаам щеше да има още две конфронтации с ослицата на исляма. При третата конфронтация ослицата щеше да „заговори“, а проговарянето на пророчеството бележи неделния закон. На 7 октомври 2023 г. ослицата удари отново, но не духовната съвременна славна земя. Тя удари буквалната древна славна земя, и Валаам и неговата ослица вече бяха в своята втора конфронтация.

Лозето на древния Израил илюстрира лозето на Лаодикийския адвентизъм от седмия ден. И едните, и другите са заветният народ, на когото бе поверена отговорността да бъде пазител на Божия закон, символизиран като „ограда“, която е един от елементите, съставящи лозето.

Древният буквален и съвременният духовен Израил и двата се разбунтуваха и отхвърлиха своите свещени отговорности. От 11 септември до неделния закон един пророчески въпрос е представен чрез една „стена“. Пророческият въпрос е разрушаването на „стената“ на разделението между църква и държава в Конституцията на Съединените щати. На 11 септември Буш въведе Патриотичния акт, който беше голяма стъпка към преобръщането на Конституцията, защото именно тогава философията, която ръководеше Конституцията, беше обърната с главата надолу, когато принципите на римското право, което твърди, че човек е виновен, докато не бъде доказана неговата невинност, бяха приети над принципа на английското право, който поддържа, че човек е невинен, докато не бъде доказана неговата вина.

Периодът от 11 септември до неделния закон съдържа пророчески препратки към „стени“. Ислямът, който разбива стените като Валаамовата ослица, посочва, че именно въпросът за исляма ще предостави заблудената логика за преобръщане на принципите в Конституцията. В този пророчески смисъл ислямът, един библейски лъжепророк, е онова, което мами Съединените щати през времето на изпитанието на образа на звяра, както и лъжепророкът на Съединените щати мами целия свят през времето на световното изпитание на образа на звяра.

На 7 октомври 2023 г. магарето на исляма нападна древната буквална славна земя; и когато магарето бъде развързано преди прогласяването на Среднощния вик, ислямът отново ще порази Съединените щати, съвременната духовна славна земя, както направи на 11 септември. Втория път, когато Валаам удря магарето, това е вторият ангел, а вторият ангел винаги произвежда удвояване, както е представено от „пътека между лозя“ с две стени.

Когато разгледаме по-внимателно стихове двадесет и втори и двадесет и трети, установяваме, че всъщност именно в стих двадесет и трети ослицата е ударена за пръв път.

Божият гняв към Валаам за това, че прие предложението да бъде лъжепророк, беше паралел на това как Христос прекрати Своя разговор с заяждащите се юдеи в последния стих на Матей 22. Двадесет и трети стих на Числа 22 съответства на Матей 23, а двадесет и четвърти и двадесет и пети стих на Числа съответстват на Матей 24 и 25. Двадесет и шести, двадесет и седми и двадесет и осми стих съответстват на Матей 26, 27 и 28.

Матей 23 е първият ангел, 24 и 25 са вторият ангел, а 26, 27 и 28 са третият ангел. В Числа 22 стих 23 е първият ангел, стихове 24 и 25 са вторият ангел, а стихове 26, 27 и 28 са третият ангел. Матей се обръща към заветния народ, стария и новия: Числа посочва ролята на исляма като Божие средство за наказание върху неделното богослужение, което започва в Съединените щати, а след това и по света. След третия удар, когато ослицата проговаря, Валаам бива просветен за това, което току-що се е било случило.

Валаам представлява лъжепророка, който е Съединените щати, които ще говорят като змей при неделния закон. При неделния закон, когато той бъде просветен, той представлява онези, които все още са във Вавилон, които тогава се пробуждат за въпроса за неделния закон и са призовани да излязат от Вавилон.

Пет дни на поучаване вестта за безквасния хляб от Милър, след това тридесет дни, в които Христос поучава Своите свещеници, представени чрез числото тридесет, което води до предупредителната тръбна вест за развързването на ослето, която предшества с пет дни издигането на знамето, което предшества с пет дни затворената врата в притчата за десетте девици, което предшества с пет дни петдесятния неделен закон, който въвежда седемдневния период на Шатроразпъването, който е пълното изливане на късния дъжд по време на кризата на неделния закон, защото изпитът за този период е относно седмия ден.

Числото пет е символ на девиците, било мъдри, било неразумни. Числото тридесет е символ на свещениците, което именно обозначава името „Левит“. Числото седем е съботата. Левит двадесет и трета глава илюстрира историята на свещениците, левитите от Малахия три, мъдрите девици и сто четиридесет и четирите хиляди през времето на съботното изпитание.

Ще продължим с тези неща в следващата статия.