Пророк Михей повдига въпрос относно разбирането на съда.

И казах: Чуйте, моля ви, началници на Яков и князе на Израилевия дом! Не трябва ли вие да познавате правосъдието? Михей 3:1.

Отговорът е, че Божият народ трябва да познава съда. Той трябва да разбира, че има време, когато Бог ще започне Своя съд.

Казваше със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът на Неговия съд; и поклонете се на Този, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори. Откровение 14:7.

Темата за съда преминава през цялото Божие слово, но подробностите относно него до голяма степен остават неразбрани и пренебрегвани, погребани под „традиции и обичаи“, които са едно от основните средства, използвани от Сатана, за да прикрива Божиите истини.

А ти защо съдиш брата си? Или защо презираш брата си? Защото всички ще застанем пред Христовото съдилище. Понеже е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно и всеки език ще изповяда Бога.“ И тъй, всеки от нас ще даде сметка за себе си пред Бога. Римляни 14:10–12.

Има време, посочено като „час“, когато всички ние ще застанем пред съда. Лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден добре знае, че съдът е започнал на 22 октомври 1844 г., когато Христос е завършил делото Си в Светая на небесното светилище, но отказва да види, че съдът е много подробен, последователно разгръщащ се процес. Тя разбира, че когато Христос е преминал в Светая Светих и е започнал съда през 1844 г., Той е започнал с онези, които са починали с вяра в Христос. Тя разбира, че съдебният процес е започнал с Адам и е следвал последователно историческия летопис на човечеството от Адам нататък. Тя знае, че има време, когато Христос престава да съди мъртвите, и че тогава Той започва делото Си по съденето на онези, които по това време са живи. И все пак тя е заслепена от „традиции и обичаи“.

„‚А това е вечен живот — да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.‘ Колко необходимо е мъжете и жените, които изповядват благочестие, да разбират Свещеното писание. Именно по този начин те се хранят със здравото учение, вкореняват се и се утвърждават в истината и укрепват в познанието за Исус Христос. Но човешките предания и обичаи не бива да се смесват със свещените истини на откровението. На онези, които постъпваха така, Христос каза: ‚Хубаво отхвърляте Божиите заповеди, за да спазвате собствените си предания.‘ И това е също толкова вярно днес, колкото беше и когато Христос бе на земята и бе отхвърлен и разпнат.

„‘Изследвайте Писанията.’ Изучавайте, молете се и вярвайте. Пристъпете към Библията без предубеждения, със смирен и възприемчив дух и с ум, отворен за въздействието на Божия Дух, и позволете на нейната убеждаваща сила да оформя живота и съвестта. Днес гласът от Голгота говори с милостив тон на всяка душа. Дано всички осъзнаят, че единствената им надежда е да чуят, да приемат и да се радват на истината, която е Божия сила за спасение на всички, които вярват.“ Библейско ехо, 2 септември 1895 г.

Лаодикийските адвентисти от седмия ден виждат, че е настъпил точно определен „час“, който е отбелязал началото на съда над мъртвите на 22 октомври 1844 г., но отказват да видят, че има и време, когато Христос е започнал да съди живите. Както началото на съда над мъртвите, така и съдът над живите са посочени в Неговото пророческо слово. Петър посочва това време, което определя като „времената на възстановяването на всичко“.

Покайте се, прочее, и се обърнете, за да бъдат заличени греховете ви, когато дойдат освежителни времена от лицето на Господа; и Той ще изпрати Исус Христос, Който ви бе проповядван по-рано. Деяния 3:19, 20.

В съда греховете се заличават, но само ако сме изповядали извършените от нас прегрешения и сме се отказали от тях. Ако не сме изповядали тези грехове и не сме се отказали от тях, имената ни се заличават. В съда има книга, която съдържа имената на онези, които са изповядали вяра в Христос, и друга книга, в която е записан всеки грях, който сме извършили. Има и възпоменателна книга.

Гледах, докато бяха поставени престолите и Старият по дни седна; одеждата Му беше бяла като сняг, а косата на главата Му — като чиста вълна: престолът Му беше като огнен пламък, а колелата Му — като пламтящ огън. Огнена река извираше и изтичаше отпреде Него: хиляда хиляди Му служеха и десет хиляди по десет хиляди стояха пред Него: съдът заседна и книгите се отвориха. Даниил 7:9, 10.

В книгата „Откровение“ съдът над погиналите се извършва след Второто пришествие на Христос, но съдът над спасените предшества Второто пришествие на Христос.

И видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; и книгите бяха отворени; отворена беше и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени по написаното в книгите, според делата си. Откровение 20:12.

В съда има три книги: книгата на живота, книгата на греховете и възпоменателна книга.

Тогава онези, които се бояха от Господа, често разговаряха помежду си; и Господ се вслуша и ги чу, и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които се бояха от Господа и размишляваха за името Му. И те ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, в онзи ден, когато събера скъпоценностите Си; и ще ги пощадя, както човек щади собствения си син, който му служи. Тогава отново ще различите праведния от нечестивия, онзи, който служи на Бога, от онзи, който не Му служи. Малахия 3:16–18.

Съдът отделя спасените от погиналите въз основа на записите в трите небесни книги. Малахия определя спасените като онези, които „се бояха от Господа“. Петър посочва време, когато хората са живи и могат да се покаят и да се обърнат. За да се покае, душата трябва да бъде жива. Според Петър часът на съда над живите е „времената на освежение“. На 11 септември 2001 г. съдебният процес, започнал на 22 октомври 1844 г., приключи и Той започна Своето дело по съденето на живите. През 1844 г. бе започнал поетапен съдебен процес: процес, който започна с мъртвите, чиито имена бяха записани в книгата на живота.

На 11 септември Христос се изправи, за да започне следващия етап на съда. В съда над живите Той щеше също да „умолява“ хората. Христос не умолява мъртвите, защото мъртвите не знаят нищо, понеже, както Исус посочи в разказа за Марта, Мария и Лазар, смъртта е сън.

Защото за онзи, който е сред всички живи, има надежда; понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв. Защото живите знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо и вече нямат никаква награда, понеже споменът за тях е забравен. И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изчезнали; и никога вече няма да имат дял в нищо, което се върши под слънцето. Еклисиаст 9:4–6.

За да може Исус да умолява човечеството, то трябва да бъде живо.

Това каза Той, а след това им рече: Нашият приятел Лазар е заспал; но Аз отивам да го събудя от сън. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако спи, ще оздравее. Но Исус говореше за смъртта му, а те мислеха, че говори за почивка в сън. Тогава Исус им каза ясно: Лазар е мъртъв. Йоан 11:11–14.

Петър определя „времената на освежаване“ като „часа“, в който започва съдът над живите, и тогава Исус бива изпратен, а когато пристигне, Той „се изправя“ и „води дело“.

Господ се изправя, за да води дело, и стои, за да съди народа. Господ ще влезе в съд със старейшините на народа Си и с неговите князе: защото вие изпоядохте лозето; ограбеното от бедните е в домовете ви. Исая 3:13, 14.

Елън Уайт посочва кога Господ „се изправя“, или, както казва Исая, „Господ застава“, за да „води дело“ и да „съди народите“.

„Сега се говори, че съм заявила, че Ню Йорк ще бъде пометен от приливна вълна? Никога не съм казвала това. Когато гледах как там се издигат огромните сгради, етаж след етаж, казвах: ‚Какви ужасни сцени ще се разиграят, когато Господ се надигне, за да разтърси страшно земята! Тогава ще се изпълнят думите от Откровение 18:1–3.‘ Цялата осемнадесета глава на Откровение е предупреждение за онова, което предстои да сполети земята. Но нямам конкретна светлина относно онова, което предстои да сполети Ню Йорк; зная само, че един ден огромните сгради там ще бъдат съборени от разместването и преобръщането, предизвикани от Божията сила. От дадената ми светлина зная, че в света има разруха. Една дума от Господа, едно докосване на Неговата могъща сила — и тези масивни постройки ще рухнат. Ще се разиграят сцени, чийто ужас не можем да си представим.“ Ривю енд Хералд, 5 юли 1906 г.

Сестра Уайт също така посочва, че ангелът, слязъл в десета глава на Откровение с разгърната книжка в ръката Си, е не друг, а самият Исус Христос.

„Могъщият ангел, който наставляваше Йоан, беше не друг, а самият Исус Христос. Това, че поставя десния Си крак върху морето, а левия — върху сушата, показва ролята, която Той изпълнява в заключителните сцени на великата борба със Сатана. Това положение изразява Неговата върховна мощ и власт над цялата земя.“ Библейски коментар на адвентистите от седмия ден, том 7, с. 971.

Ролята, която Исус „изпълнява в заключителните сцени“, представя Неговото дело като небесен първосвещеник.

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание, Христос Исус. Евреи 3:1.

Сестра Уайт не само отъждествява ангела от десета глава на Откровение с Христос, но и определя трите ангела от четиринадесета глава на Откровение като символи на Христос, тъй като отбелязва, че протестантите по времето на милеритското движение са разпънали на кръст трите вести, както юдеите са разпънали на кръст Христос.

„Мнозина гледат с ужас на действията на юдеите, които отхвърлиха и разпънаха Христос; и когато четат историята за позорното Му поругаване, си мислят, че Го обичат и че не биха се отрекли от Него, както направи Петър, нито биха Го разпънали, както направиха юдеите. Но Бог, Който чете в сърцата на всички, е подложил на изпитание онази любов към Исус, която те твърдяха, че изпитват. Цялото небе следеше с най-дълбок интерес приемането на вестта на първия ангел. Но мнозина, които изповядваха, че обичат Исус, и проливаха сълзи, когато четяха разказа за кръста, се присмиваха на благата вест за Неговото пришествие. Вместо да приемат вестта с радост, те я обявиха за заблуда. Те мразеха онези, които бяха възлюбили Неговото явяване, и ги изключваха от църквите. Онези, които отхвърлиха първата вест, не можеха да имат полза от втората; не им донесе полза и среднощният вик, който трябваше да ги подготви да влязат с Исус чрез вяра в Светая Светих на небесното светилище. И като отхвърлиха двете предишни вести, те дотолкова помрачиха разума си, че не могат да видят никаква светлина във вестта на третия ангел, която показва пътя за влизане в Светая Светих. Видях, че както юдеите разпънаха Исус, така и църквите, които са християнски само по име, бяха разпънали тези вести и затова не познават пътя за влизане в Светая Светих и не могат да имат полза от застъпничеството на Исус там. Подобно на юдеите, които принасяха своите безполезни жертви, те отправят своите безполезни молитви към отделението, което Исус е напуснал; а Сатана, доволен от измамата, приема религиозен облик и насочва към себе си умовете на тези, които се наричат християни, като действа със своята сила, със своите знамения и лъжливи чудеса, за да ги държи здраво в примката си.“ Опитности и видения, 259–261.

Ангелите от Откровение символизират не кого да е, а самия Исус Христос, а ангелът от осемнадесета глава на Откровение, който слезе, когато големите сгради в Ню Йорк бяха съборени с едно Божие докосване на 11 септември 2001 г., беше Христос. Петър посочи, че когато започне съдът над живите, който той определи като „времена на освежаване“, Бог ще изпрати Исус. „Освежаването“, за което говори Петър, е късният дъжд, за който се посочва, че идва, когато ангелът от осемнадесета глава на Откровение слиза.

„Късният дъжд ще се излее върху Божия народ. Един могъщ ангел ще слезе от небето и цялата земя ще бъде осветена от славата му.“ Ривю енд Хералд, 21 април 1891 г.

На 11 септември Исус се изправи, за да разтърси страшно земята, да постави началото на съда над живите и да „се съди“ със Своя народ. Той се съди чрез Своето пророческо Слово. Но макар лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден да знае за поетапния характер на съдебния процес, тя не знае, че съдът над нея е започнал, когато големите сгради в Ню Йорк рухнаха.

Да, щъркелът в небето знае определените си времена; и гургулицата, и жеравът, и лястовицата спазват времето на идването си; но Моят народ не познава съда на Господа. Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? Ето, наистина напразно го е създал; напразно е писало перото на книжниците. Мъдреците са посрамени, те са смутени и уловени: ето, те отхвърлиха словото на Господа; и каква мъдрост има в тях? Йеремия 8:7–9.

Когато на 11 септември Христос се изправи, за да се застъпи, Той призова Своя народ да потърси „древните пътеки“ на Йеремия.

„Врагът се стреми да отклони умовете на нашите братя и сестри от делото по подготвянето на народ, който да устои в тези последни дни. Неговите софизми имат за цел да отклонят умовете от опасностите и задълженията на настоящия час. Те смятат за маловажна светлината, която Христос дойде от небето да даде на Йоан за Своя народ. Те учат, че непосредствено предстоящите сцени не са достатъчно важни, за да им се отделя особено внимание. Те обезсилват истината с небесен произход и лишават Божия народ от миналата му опитност, като вместо нея му дават лъжлива наука. ‚Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него.‘ [Йеремия 6:16.]

„Нека никой не се опитва да разруши основите на нашата вяра — основите, положени в началото на нашето дело чрез молитвено изучаване на Словото и чрез откровение. Върху тези основи градим вече повече от петдесет години. Хората може да смятат, че са открили нов път, че могат да положат по-здрава основа от вече положената; но това е голяма заблуда. ‘Никой не може да положи друга основа освен положената.’ [1 Коринтяни 3:11.] В миналото мнозина са се заемали да изградят нова вяра, да установят нови принципи; но колко дълго е устоявал техният градеж? Той скоро е рухвал, защото не е бил основан върху Канарата.“ Свидетелства, том 8, 296, 297.

Отказът на лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден да се върне към истините, утвърдени в историята на милеритското движение, я е извел от Божия „път“ и тя е избрала нов път, който се крепи на празните обещания на „традициите и обичаите“.

Обиколете надлъж и нашир улиците на Йерусалим, вижте сега и узнайте, и потърсете по площадите му дали можете да намерите човек, дали има някой, който върши правда, който търси истината; и Аз ще простя на града. И макар да казват: „Жив е Господ!“, те несъмнено се кълнат лъжливо. Господи, нима очите Ти не са обърнати към истината? Ти си ги поразил, но те не са се наскърбили; Ти си ги погубил, но те са отказали да приемат вразумление; направили са лицата си по-твърди от скала; отказали са да се върнат. Затова казах: „Наистина, тези са сиромаси; те са неразумни, защото не познават пътя на Господа, нито закона на своя Бог. Ще отида при големците и ще говоря с тях, защото те познават пътя на Господа и закона на своя Бог.“ Но и те всички до един строшиха ярема и разкъсаха връзките. Йеремия 5:1–5.

На адвентистите от седмия ден ще бъде потърсена отговорност за отказа им да видят съдебния процес такъв, какъвто е разкрит в Божието пророческо слово. Елън Уайт ясно посочва, че запечатаните в седма глава на Откровение са същите като запечатаните в девета глава на Езекиил.

„Това запечатване на Божиите служители е същото, което бе показано на Езекиил във видение.“ Свидетелства към проповедниците, 445.

В деветата глава на Езекиил Йерусалим символизира Църквата на адвентистите от седмия ден.

„Тук виждаме, че църквата — Господното светилище — първа изпита удара на Божия гняв. Старейшините, онези, на които Бог бе дал голяма светлина и които бяха служили като пазители на духовните интереси на народа, бяха изменили на оказаното им доверие. Те бяха възприели становището, че няма нужда да очакваме чудеса и явното проявление на Божията сила, както в предишните дни. Времената са се променили. Тези думи укрепват неверието им и те казват: Господ няма да стори ни добро, ни зло. Той е твърде милостив, за да споходи народа Си със съд. Така ‘Мир и безопасност’ е викът на хора, които никога повече няма да издигнат гласа си като тръба, за да изявят на Божия народ престъпленията му и на Якововия дом — греховете му. Тези неми кучета, които не искаха да лаят, са онези, които изпитват справедливото възмездие на оскърбения Бог. Мъже, девойки и малки деца — всички загиват заедно.“ Свидетелства, том 5, 211.

На 11 септември 2001 г. започна съдът над живите. Той започна с народа, който изповядва, че е Божи, и премина от ръководството към миряните. Когато съдът над Божията църква приключи, съдебният процес преминава към онези, които са извън народа, изповядващ, че е Божи.

Защото дойде времето съдът да започне от Божия дом; и ако започва първо от нас, какъв ще бъде краят на онези, които не се покоряват на Божието благовестие? 1 Петрово 4:17.

„Евангелието“, на което не се покоряват, е „вечното евангелие“, възвестявано от първия ангел в четиринадесета глава на Откровение, който не само възвестява „часа“ на Божия съд, но и призовава хората да „се боят от Бога“. Именно боящите се от Бога, за които се говори в книгата на Малахия, са записани във възпоменателната книга.

Казваше със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът на Неговия съд; и поклонете се на Този, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори. Откровение 14:7.

Съдебният процес започва с Божия заветен народ, а през 1844 г. Господ подмина предишния заветен народ и сключи завет с милеритското движение. Протестантите от онзи исторически период бяха подминати, когато Господ избра нов заветен народ, както бе направил и с онези, които излязоха от Египет през Червено море в историята на Мойсей, Исус Навин и Халев. Същият процес бе онагледен в края на историята на Израил, когато Бог се разведе с древния Израил и сключи завет със Своята нова невеста — християнската църква. Тази църква попадна в робството на продължилия 1260 години папски мрак, чийто предобраз бяха 430-те години мрак за древния Израил в Египет. Когато през 1798 г. християнската църква излезе от папския мрак, нейните членове вече бяха християни протестанти. Впоследствие, през 1844 г., те бяха изпитани и подминати, както и онези, които умряха в пустинята преди влизането в Обетованата земя, а също и юдеите, с които бе разтрогнат бракът, когато Христос встъпи в брак със Своята християнска невеста. На 11 септември се повтори процесът на изпитване от времето на Мойсей, от времето на Христос и от 1844 г.

Исус Христос е същият вчера, днес и до века. Евреи 13:8.

Елън Уайт също посочва този принцип:

„Божието дело на земята показва през вековете поразително сходство във всяка голяма реформация или религиозно движение. Принципите, според които Бог постъпва с хората, са винаги едни и същи. Значимите движения на настоящето имат своя паралел в движенията от миналото, а опитът на църквата през предишните векове съдържа много ценни поуки за нашето време.“ Великата борба, 343.

За първи път Христос сключи завет с избран народ по време на избавлението при Червено море. Той направи това в изпълнение на пророчеството на Авраам, в което бе посочено робството на Божия народ в Египет — прообраз на робството на духовния Израил през Тъмните векове на папското господство. Пленничеството в Египет беше прообраз не само на пленничеството през Тъмните векове, но и на пленничеството на древния Израил във Вавилон.

„През този дълъг период на безмилостни гонения Божията църква на земята се намираше в също толкова действителен плен, колкото и израилевите чеда, държани в плен във Вавилон по време на изгнанието.“ Пророци и царе, 714.

Пленничеството в Египет, изпълнило Авраамовото пророчество, показва още, че народът, сред който Божият народ е живял през периода на робството, също е щял да бъде съден.

И Той каза на Аврам: Знай със сигурност, че потомството ти ще бъде пришълец в чужда земя и ще робува на тамошните жители; и те ще го угнетяват четиристотин години; но и народа, на когото ще робува, Аз ще съдя; а след това ще излезе с голямо богатство. Битие 15:13, 14.

Когато избраният народ излезе от Египет, Египет бе застигнат от възмездие във водите на Червено море. След седемдесетгодишния плен във Вавилон Вавилон бе покорен от Мидо-Персийската империя. Когато протестантите от мрачното Средновековие излязоха от периода на папските гонения, Наполеоновият генерал Бертие плени папата и година по-късно антихристът умря в изгнание.

Няма значение зад каква традиция или какъв обичай се прикрива човек, за да пренебрегне вестта, посочваща часа на Божия съд; както църквата, така и държавата са обект на съдебния процес. На 11 септември 2001 г. започна съдът над живите и лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден навлезе в периода на своя съд, когато Христос се изправи, за да разтърси страшно земята и да умолява Своята църква да се върне към старите пътеки. Тази църква е предишният заветен народ, който бива подминаван, а онези, които действително избраха да се върнат към старите пътеки в отговор на Христовите молби, впоследствие трябваше да бъдат съдени. Разделителната линия за съда над предишния заветен народ и над новия заветен народ беше 2020 г. Държавата, в която първоначално бе установен предишният заветен народ, също беше обект на същия този съдебен процес. Съдът над тази държава започна през 1861 г. с Гражданската война.

На 11 септември първата от двете части, съставляващи републиканския рог на описания в Откровението звяр от земята, започна да бъде съдена заедно с лаодикийската Църква на адвентистите от седмия ден. Тази част от републиканския рог беше Демократическата партия, която също достигна своя край през 2020 г. с избирането на Джо Байдън чрез откраднати избори.

От 2020 г. съдът над живите започна да обхваща втората част на републиканския рог, представена от Републиканската партия. Започна и съдът над онези, които по-рано бяха свързани с лаодикийската църква на адвентистите от седмия ден. Съдът, който приключи за Демократическата партия през 2020 г., доведе до разцепването на Демократическата партия на множество части — разцепване, което оттогава продължава, успоредно с продължаването на процеса на съда. Демократическата партия сега е партията на червените (комунистите) и зелените (ислямистите). Краят на процеса на съда над Републиканската партия настъпи на 3 ноември 2026 г., двеста и петдесет години след 1776 г. Както стана с Демократическата партия, Републиканската партия вече е окончателно разделена и разпокъсана, точно както Демократическата партия рухна и се разпокъса през 2020 г.

През 2020 г. вратата се затвори за първата фаза както на републиканския, така и на протестантския рог на звяра от земята в тринадесета глава на Откровение. На 3 ноември 2026 г. вратата се затвори за втората фаза на републиканския рог, а вратата за народа на новия завет, тоест за втората фаза на протестантския рог на звяра от земята, е на път да се затвори. Когато тази врата се затвори, след това ще се затвори и вратата на благодатното време за звяра, който носи тези два рога. Двете врати, чието затваряне предстои в съда над живите, бяха предобразени в първата история на един избран заветен народ, за когото се отнасяше Авраамовото пророчество за избран народ. Христос винаги онагледява края чрез началото. Когато при първата Пасха евреите поставиха кръвта върху стълбовете на вратите, тази врата символизираше следващата врата в нашата история. Когато фараонът загина във водите на Червено море, втората врата от онази история предобразяваше затворената врата за нацията на Съединените щати при наближаващия неделен закон.

Божият народ е осъден от Божието Слово за това, че не разбира Божия съд, а онези извън Божията църква са под същото осъждане. Божият народ ще издържи или няма да издържи последното изпитание в зависимост от това дали ще се върне към древните пътеки, представени в Божието пророческо Слово. Евреите при първата Пасха символизират втората затворена врата за протестантския рог на звяра от земята, а Египет, който намира своя край в Червено море, символизира звяра от земята в тринадесета глава на Откровение. Гражданите на Съединените щати също са под осъждане за това, че отхвърлят своите свещени древни пътеки.

За Съединените щати старите пътеки, които ще ги осъдят в съда, са двата свещени документа — Декларацията за независимост и Конституцията. При скорошното въвеждане на неделния закон тази нация ще отхвърли принципите, въплътени в тези два свещени документа, които са в съзвучие с двете свещени свидетелства, представени от Библията и Духа на пророчеството, които ще осъдят протестантския рог.

Да се намира човек в положение, при което „традициите и обичаите“ пречат на една душа да разбере защо и какво символизират огнените кълба в Нашвил, не само затваря вратата пред протестантския рог на Съединените щати, но и бележи настъпването на периода, който води до съда над Съединените щати, когато, както пише Елън Уайт, „националното отстъпничество е последвано от национална разруха“.

Ще продължим разглеждането на тези въпроси в следващата статия.