Същността на предупредителната вест в книгата на Езекиил е представена чрез обсадата, започнала през 587 г. пр. Хр. Тази обсада довежда до разрушаването на Йерусалим година и половина по-късно, през 586 г. пр. Хр. Обсадата, започнала през 587 г. пр. Хр., предобразява обсадата, предприета от Цестий през 66 г. Разрушаването на Йерусалим през 586 г. пр. Хр. предобразява обсадата и разрушаването на Йерусалим през 70 г.

И 587 г. пр. Хр., и 66 г. бяха знамения. Смъртта на съпругата на Езекиил предвещаваше разрушаването на Йерусалим, а поставянето на знамената на римската власт в свещените предели на храма не само беше знамението за бягство, но и символизираше белега на звяра, който идва с неделния закон. И съпругата на Езекиил, и 66 година предвещаваха разрушаването на Йерусалим, което е неделният закон — белегът на звяра.

Обсадата на Езекиил символизираше отвеждането на Божия народ в плен при въвеждането на неделния закон, а 66 година символизираше избавлението от белега на звяра. Съпругата на Езекиил символизираше пленничеството на неразумните девици в адвентизма, а онези, които избягаха през 66 година, символизираха разумните девици в същата тази криза. Разумните девици, които избягаха през 66 година, бяха разбрали знамението още преди поставянето на римското знаме.

Римският щандарт символизира белега на звяра и именно там се затваря вратата в притчата за десетте девици. Разрушаването на Йерусалим през 70 г. също символизира неделния закон. 66 г. символизира предупреждението на третия ангел. Това предупреждение започва да прераства във високия вик през 66 г. Периодът от 66 до 70 г. съответства на периода на формиране на образа на звяра и този период започва и завършва с неделния закон. 66 г. е алфата на периода и следователно е предобразът, а 70 г., като омега, е антитипният неделен закон. 66 г. е сянката, а 70 г. е действителността. Вратата за църквата се затваря при времевия ориентир алфа — 66 г., а вратата за нацията се затваря при времевия ориентир омега — 70 г.

Предупредителният знак от 66 г. бележи началото на обсадата и момента, в който за адвентистите вече е твърде късно да се подготвят за предстоящото налагане на неделния закон, когато Йерусалим е разрушен през 70 г. По време на обсадата се поставя печатът, но той е видим само за ангелите, а разрушаването на Йерусалим е неделният закон, при който печатът е видим за света.

Печатът се поставя при обсадата, но тогава е видим само за ангелите.

„Какво представлява печатът на живия Бог, който се поставя върху челата на Неговия народ? Това е знак, който ангелите, а не човешките очи, могат да разчетат; защото ангелът погубител трябва да види този знак на изкуплението. Проницателният ум е съзрял знака на Голготския кръст в осиновените от Господа синове и дъщери. Грехът от престъпването на Божия закон е отнет. Те са облечени в сватбената дреха и са послушни и верни на всички Божии заповеди.“ Евангелски вестител, 11 юни 1902 г.

При въвеждането на неделния закон знамето се издига и тогава целият свят вижда онези, които са били запечатани.

„Делото на Светия Дух е да изобличава света за грях, за правда и за съд. Светът може да бъде предупреден единствено като види как онези, които вярват в истината, са осветени чрез истината, действат според възвишени и свети принципи и по благороден и възвишен начин показват разграничителната линия между онези, които пазят Божиите заповеди, и онези, които ги тъпчат с краката си. Освещението чрез Духа откроява разликата между онези, които имат Божия печат, и онези, които съблюдават един фалшив почивен ден. Когато настъпи изпитанието, ясно ще се покаже какво представлява белегът на звяра. Това е съблюдаването на неделята. Онези, които, след като са чули истината, продължават да смятат този ден за свят, носят подписа на човека на греха, който е замислил да промени времена и закони.“ Библейско училище, 1 декември 1903 г.

При разрушаването на Йерусалим, което представлява неделния закон, се издига знамето и разграничението между онези, които се покланят в седмия ден, и онези, които се покланят в първия ден, се превръща в център на вниманието на цялото човечество. Знамението на Цестий е предобраз на предстоящото разрушение при неделния закон и същевременно предупреждава за него. 66 година представлява период, който води до неделния закон, представен чрез разрушаването на Йерусалим. Структурата на обсадата до самия неделен закон е същата като структурата на тримата свидетели, представени чрез историята на църквата в Пергам.

Един знак бележи началото на обсадата, която обхваща периода до разрушаването на Йерусалим. Годините 321 и 538 съответстват на 586 г. пр. Хр. и 70 г. И четирите дати символизират предстоящия в близко бъдеще неделен закон. Неделният закон от 321 г. е предшестван от Миланския едикт от 313 г., а неделният закон от 538 г. е предшестван от Декрета от 533 г. Годините 313 и 533 съответстват на 66 г. и 587 г. пр. Хр.

„‚Образът на звяра‘ представлява онази форма на отстъпническия протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви потърсят помощта на гражданската власт за налагането на своите догми. ‚Белегът на звяра‘ все още предстои да бъде определен.“ Великата борба, 445.

Период и момент

Образът на звяра и белегът на звяра са два свързани, но различни символа. Формирането на образа на звяра представлява период от време, а белегът на звяра представлява момент във времето. Обсадата представлява период от време, а разрушаването на Йерусалим представлява момент във времето. Боговдъхновението подчерта това разграничение, като по Божи промисъл разруши Йерусалим през 70 г. сл. Хр. и през 586 г. пр. Хр. в един и същи месец и на един и същи ден от съответните години. Разрушаването на Йерусалим, което е неделният закон и белегът на звяра, е момент във времето. Обсадата е период от време, който започва със знамение. Това знамение е прообраз на неделния закон.

Смъртта на съпругата на Езекиил, „насладата на очите му“, и предупреждението на Исус за мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, представляват две библейски свидетелства. Миланският едикт и декретът на Юстиниан също са исторически знамения, защото и двата бележат началото на един и същ пророчески период, който води до неделния закон.

Знамението, което Исус посочи в Матей 24, изискваше от онези, които щяха да се спасят, да разберат предупреждението, преди то да се изпълни.

И тъй, когато видите мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, да стои на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехите си. Матей 24:15–18.

Ной

В предупредителната вест в Матей 24 Исус посочи разрушаването на Йерусалим като образ на края на света. Той също така сравни обстановката преди Своето второ пришествие с тази в дните на Ной. Следователно както разрушаването на Йерусалим, така и потопът в дните на Ной служат като пророчески образи на събитията, свързани с края на света.

Но както беше през Ноевите дни, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото, както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато не дойде потопът и не завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Матей 24:37–39.

Структурата на обсадата е представена в дните на Ной чрез смъртта на праведните Ламех и Матусал. Ламех умира пет години преди потопа, а Матусал — в годината на потопа, седем дни преди затварянето на вратата. Ламех е на 777 години, когато умира, и така представлява знака на числото седем в началото на последните пет години преди потопа. Символиката на числото 777 в началото представлява знака, който отбелязва началото на обсадата. Омега-числото „7“ на периода на обсадата са седемте дни след смъртта на Матусал, през които животните влизат в ковчега. Периодът на обсадата е периодът, през който се формира образът на звяра — периодът, чиято кулминация е белегът на звяра. Затворената врата при неделния закон има своя предобраз в затворената врата на ковчега.

Петте години от смъртта на праведния Ламех до смъртта на Матусал съответстват на петгодишния период от 1448 г., когато умира Йоан Палеолог, до 1453 г., когато брат му загива по време на продължилата петдесет и три дни обсада на Константинопол. И двата периода започват и завършват със смъртта на баща и син или на братя. И двата периода са по пет години и когато Константин Последни загива на стените на Константинопол, той съответства на затворената врата на ковчега, защото благодатното време за Съединените щати приключва, когато те разрушат символичната стена на разделение в Конституцията. Истината се установява чрез двама или трима свидетели и тези две линии имат паралелни начала и завършеци, което е отличителният белег на Алфа и Омега. И двете са с продължителност от пет години. И двете завършват с акцент върху неделния закон.

Петгодишната история на Константинопол започва със смъртта на Йоан VIII Палеолог през 1448 г. и завършва с падането на града през 1453 г. След смъртта на брат си Константин XI заема византийския престол през 1449 г., като в милеристкото тълкуване на пророчествата възкачването му традиционно се свързва с признаването на османското върховенство. 27 юли 1449 г. бележи началото на пророческия период от триста деветдесет и една години и петнадесет дни, който завършва на 11 август 1840 г. В края на петгодишната история Константинопол пада след обсада, продължила петдесет и три дни, а Константин XI загива, отбранявайки града. Падането на Константинопол бележи края на Източната Римска империя, чиито войски са победили Персия в битката при Ниневия през 627 г., с което се завършва историческата връзка с предсказанието на Мохамед относно римляните.

Йоан VIII Палеолог търси военна помощ от Запада срещу настъпващите османски турци. За да я получи, той оглавява византийска делегация на Флорентинския събор (1438–1439), където официално приема унията между Източната и Западната църква. Споразумението включва приемането на западни доктрини (по-специално Филиокве и папското първенство), които Източната църква отдавна е отхвърляла.

Когато той се завърна в Константинопол, унията срещна широка съпротива от страна на византийското духовенство, монасите и народа. Тя така и не бе осъществена на практика, а очакваната военна помощ от Запада не пристигна. Отхвърлянето на Флорентинската уния остана основен източник на разделение до падането на града през 1453 г.

Всички пророци говорят по-конкретно за последните дни, отколкото за дните, в които са живели, и всичко записано в техните писания е за наставление на онези, които живеят именно в тези последни дни. Сестра Уайт посочва „възхода и падението на царствата“ като основен акцент в изучаването на пророчествата. Тези принципи определят паденията на древните царства като символи на падението на царствата в последните дни. На едно от равнищата на разбиране петгодишният период, който бележи началото на времевото пророчество, завършило на 11 август 1840 г., и който описва причината и следствието от началото на това пророчество, и който също така завършва с обсада от петдесет и три дни през 1453 г., е предшестван от обръщането на владетеля на царството към Римокатолическата църква за помощ посредством съюз, основан на приемането на двете основни доктрини, които разделяли православната и западната католическа църква. Този събор е паралел на Първия никейски събор от 325 г., който е бил свикан от Константин Велики.

Фракталът в началото на петте години разкрива съюз между политическия водач на царството, което предстои да падне, и Католическата църква. По този начин той съответства на Константин Велики, който свиква първия събор през 325 г., за да се бори с лъжливата религия на арианството, както прави и Палеолог, за да се бори с лъжливата религия на исляма. В алфа-фрактала на тези пет години започва третото времево пророчество от девета глава на Откровение. След това във фрактала в края е отбелязана обсадата, продължила петдесет и три дни. В началото на петте години, при смъртта на Ламех, е налице конкретна история, която поставя началото на периода, тъй като в пророчески план смъртта и на двамата с името Ламех е поставена на една и съща веха.

Ламех от рода на Каин подчертава края на благодатното време с проклятието си „седемдесет пъти по седем“, което се равнява на четиристотин и деветдесет години. В съчетание с факта, че в историята на разделеното царство има три периода на благодатно време от по четиристотин и деветдесет години за пророците, свещениците и царете, смъртта на праведния Ламех на 777-годишна възраст символизира тройния състав на тържествуващата църква. И пророкът, и свещеникът, и царят са запечатани. Запечатването и отбелязването на края на благодатното време при двамата Ламеховци са предобраз на затворената врата на ковчега. Фракталът в края представлява седемте дни, през които животните се качват в ковчега. Началото на обсадата е знамение, така че седемдневният фрактал в края на петте години на Ной започва със знамение.

„Благодатното им време наближаваше своя край. Невярващите и присмехулни жители на света щяха да получат особено знамение за божествената сила на Бога. Ной вярно бе следвал наставленията, които Бог му бе дал. Ковчегът бе завършен точно както Бог бе наредил. Той бе натрупал огромни запаси от храна за хората и животните. И след като това бе извършено, Бог заповяда на верния Ной: ‘Влез ти и целият ти дом в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене.’ Бяха изпратени ангели да съберат от горите и полята животните, които Бог бе създал. Ангели вървяха пред тези животни и те ги следваха по две, мъжко и женско, а чистите животни — по седем. Тези животни, от най-свирепите до най-кротките и безобидните, мирно и тържествено влизаха в ковчега. Небето сякаш бе забулено от птици от всякакъв вид. Те долитаха до ковчега по две, мъжка и женска, а чистите птици — по седем. Светът наблюдаваше с удивление — някои със страх, но хората се бяха закоравили дотолкова в бунта си, че това изключително ярко проявление на Божията сила оказа върху тях само мимолетно въздействие. В продължение на седем дни тези животни влизаха в ковчега, а Ной ги настаняваше на приготвените за тях места.“ Духът на пророчеството, том 1, 71.

В ковчега имаше осем души, които преминаха от стария свят в новия, предобразявайки по този начин сто четиридесет и четирите хиляди, които преминават от тази земя в обновената земя, без да вкусят смърт. Като символ на сто четиридесет и четирите хиляди Ной представяше също и третата ангелска вест. Енох, който ходеше с Бога в продължение на триста години и след това бе взет, представя същите хора от последните дни, които са представени от осемте души в Ноевия ковчег. Осемте души предобразяват онези, които не умират, а Енох, който представяше същите тези хора, не умря. Енох беше първият ангел, който предобразяваше Уилям Милър, който също прогласяваше Второто пришествие на Христос и съда.

За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци сред тях за всичките им нечестиви дела, които са извършили в нечестие, и за всички дръзки думи, които нечестивите грешници са изговорили против Него. Юда 1:14, 15.

Енох като първи ангел беше предобраз на Ной, който беше третият ангел. Енох като първи ангел символизира времето на края, когато идва първият ангел. За милеристите това беше 1798 г.; за сто четиридесет и четирите хиляди — 1989 г. Времето на края през 1798 г. настъпи със завършването на седемте времена от Левит 26, а времето на края през 1989 г. настъпи в края на сто двадесет и шестте години от бунта през 1863 г. до разпадането на Съветския съюз през 1989 г. Седемте времена, символизиращи двете хиляди петстотин и двадесет години от 723 г. пр. Хр. до 1798 г., се разделят на два равни периода от по хиляда двеста и шестдесет години. Хиляда двеста и шестдесет години са символ на седемте времена, а сто двадесет и шест са десятък от хиляда двеста и шестдесет години, така че и двете времена на края — през 1798 и 1989 г. — настъпиха в края на период, символизиран от седемте времена от Левит 26. Енох, като символ на първия ангел и на идването на ангела във времето на края, беше седмият от Адам.

Енох беше първият ангел; Ламех беше вторият ангел, защото при втория ангел винаги е налице удвояване, а Ламех от родословната линия на Сит е противопоставен на Ламех от родословната линия на Каин. Матусал символизира вестта на Среднощния вик, която се присъединява към втория ангел в лицето на Ламех и му придава сила. Смъртта на Ламех бележи знамението за обсадата, защото смъртта на Ламех съответства на смъртта на жената на Езекиил. Знамението, свързано с жената на Езекиил, сочеше към предстоящия неделен закон и последващия плен. Знамението на Ламех беше неговата възраст от 777 години. Неговото знамение съответства на жената на Езекиил и на Цестий през 66 г. Тези знамения съответстват на знамението на Миланския едикт от 313 г. Както Езекиил беше отделен при смъртта на жена си, така и знамението на едикта от 313 г. отдели праведната църква в Смирна от неправедната църква в Пергам.

Знамението на обсадата бележи разделянето на две категории хора. Това разделяне е илюстрирано и чрез двете групи, представени от палатката от Уотъртаун и палатката, в която Самюъл Сноу представя истинската вест на Среднощния вик през шестте дни на лагерното събрание в Ексетър. Шестте дни на лагерното събрание в Ексетър са последвани от шестдесет и шест дни, водещи до затворената врата на 22 октомври 1844 г. Ламех от рода на Сит бележи знамението на обсадата със 777, а неговият съответник, Ламех от рода на Каин, бележи своето знамение с четиристотин и деветдесет години благодатно време. 66 г. символизира знамението на обсадата, което предшества унищожението, свързано с неделния закон и предобразено чрез разрушаването на Йерусалим през 70 г. Шестте дни в Ексетър съответстват на 66 г., а шестдесет и шестте дни, водещи до затворената врата, съответстват на периода между знамението на обсадата и разрушението през 70 г., като представят благодатното време, което приключва при затворената врата.

При знамението за обсадата числото 666 е символично представено в тези линии в контраст с числото 777 на Ламех. Обсадата е пророчески период и Исус винаги илюстрира края чрез началото, затова печатът на праведния Ламех в съчетание с белега на неправедния Ламех посочва кои са изгубените и кои са спасените, които биват белязани в началото на обсадата, като същевременно посочва и двете групи, които се разкриват в края на обсадата. Всички обсади съответстват на формирането на образа на звяра, което води до белега на звяра и завършва с него.

Ще продължим разглеждането на тези въпроси в следващата статия.