Последната предупредителна вест е представена в Даниил, единадесета глава, четиридесет и четвърти стих:

Но вести от изток и от север ще го смутят: затова той ще излезе с голяма ярост, за да погуби и напълно да изтреби мнозина. Даниил 11:44.

Вестите от север представляват посланието на северния цар. Истинският северен цар е Христос, а папската власт е земното лъжливо подобие на Христос като истинския северен цар. Земното лъжливо подобие е представител на Сатана.

„За да си осигури светски облаги и почести, църквата бе подтикната да търси благоволението и подкрепата на великите на този свят; и след като по този начин отхвърли Христос, тя бе склонена да отдаде предаността си на представителя на Сатана — римския епископ.“ Великата борба, 50.

Сатана е пожелал да събори и двата Божии престола и използва римския папа в неуспешен опит да осъществи желанието си.

Как си паднал от небето, о, Луцифере, сине на зората! Как си повален на земята ти, който омаломощаваше народите! Защото ти си казал в сърцето си: Ще възляза на небето, ще издигна престола си над Божиите звезди; ще седна и на планината на събранието, в крайните северни предели; ще възляза над висотите на облаците; ще бъда подобен на Всевишния. Исая 14:12–14.

Желанието на Сатана е да седне на Божия политически престол, представен от „Божиите звезди“. „Звездите“ са ангели.

Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и на седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; а седемте светилника, които видя, са седемте църкви. Откровение 1:20.

Сатана също желае да седне на Божия религиозен престол, символизиран от „най-крайните страни на север“.

Красив по местоположението си, радост за цялата земя е хълмът Сион, на северните склонове, градът на великия Цар. Псалми 48:2.

Сатана изгради папската власт в опит да събори Божието царство и да управлява планетата Земя като свое собствено владение.

„Този компромис между езичеството и християнството доведе до оформянето на ‚човека на греха‘, предсказан в пророчеството като противящ се на Бога и превъзнасящ се над Него. Тази гигантска система на лъжлива религия е шедьовър на мощта на Сатана — паметник на усилията му да седне на престола, за да управлява земята според своята воля.“ Великата борба, 50.

„Вестите“ от север в четиридесет и четвърти стих са посланието на Сатана и усилието на неговия земен представител да установи контрол над планетата Земя. Вестите от изток са посланието на „източния вятър“ в библейското пророчество. „Източният вятър“ е посланието на исляма — чедата на изтока в библейското пророчество. Ангелът на запечатването от седма глава на Откровение се издига от изток, а двойното послание на фалшивия северен цар и на исляма е вестта на запечатването, която се прогласява непосредствено преди края на благодатното време.

И ще разпъне дворцовите си шатри между моретата, на славната свята планина; но ще дойде краят му и никой няма да му помогне. И в онова време ще се изправи Михаил, великият княз, който се застъпва за синовете на твоя народ: и ще настане време на скръб, каквото не е имало, откакто съществува народ, чак до онова време: и в онова време твоят народ ще бъде избавен — всеки, който се намери записан в книгата. Даниил 11:45, 12:1.

Последната предупредителна вест е двойна вест, представена чрез предобрази в различни библейски пасажи, всеки от които допринася със свое специфично свидетелство за символиката на последната двойна вест. Източният вятър е интересен с това, че е една от двете вести, съставляващи последната предупредителна вест преди края на благодатното време. Ислямът, разгледан във връзка с известията от север в четиридесет и четвърти стих, представлява вътрешна вест, а известията от север представляват външна вест. Това е интересно, защото ислямът е бил едната част от двойната вест, провъзгласена от милеритите през 1844 г. В историята на милеритите ислямът е бил външна вест, а в четиридесет и четвърти стих той е вътрешна вест. Вътрешната вест в историята на милеритите са били 2300-те дни, които са съотнасяли притчата за десетте девици с началото на съда. Ислямът на 11 август 1840 г. е бил външна вест, а 12 август 1844 г. — вътрешна вест. Единадесети и дванадесети август дават сбор двадесет и три, а двадесет и три символизира историята на милеритите, защото това е била историята на първите два ангела от четиринадесета глава на Откровение, а тройката в числото двадесет и три символизира вестта на третия ангел. Първите две вести предшестват третата, точно както двойката предшества тройката в числото двадесет и три.

Третият ангел пристигна на 22 октомври 1844 г., когато първият и вторият ангел приключиха своето дело. Те приключиха там, където завършиха 2300-те дни, с което бе отбелязано началото на съда над мъртвите. Съдът над мъртвите продължи до 11 септември, когато двойната вест от осемнадесета глава на Откровение слезе с двата гласа.

Когато настъпи 11 септември и се повтори случилото се на 11 август 1840 г., ислямът ознаменува началото на късния дъжд и запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди. Външната вест за сто четиридесет и четирите хиляди е Нашвил като знак, че е започнало формирането на образа на звяра. В историята на милеритите, когато на 11 август 1840 г. ислямът беше възпрян, това беше външна вест. Когато ислямът беше освободен на 11 септември, ислямът се превърна във вътрешна вест. Вестите от изток и север представляват двата гласа от Откровение 18.

Първият глас изпълни първите три стиха, а гласът в четвъртия стих представлява призива за излизане от Вавилон, който е високият вик, започващ с предстоящото в скоро време въвеждане на неделния закон. Първите три стиха се изпълниха, когато големите сгради в Ню Йорк бяха съборени с едно докосване от Бога.

„Сега се разпространява твърдението, че съм заявила, че Ню Йорк ще бъде пометен от приливна вълна? Никога не съм казвала това. Когато наблюдавах как там се издигат огромните сгради, етаж след етаж, съм казвала: «Какви ужасни сцени ще се разиграят, когато Господ се надигне, за да разтърси страшно земята! Тогава ще се изпълнят думите от Откровение 18:1–3.» Цялата осемнадесета глава на Откровение е предупреждение за онова, което предстои да сполети земята. Но нямам специална светлина относно онова, което предстои да сполети Ню Йорк; зная само, че един ден огромните сгради там ще бъдат съборени от разтърсващото и преобръщащо действие на Божията сила. От дадената ми светлина зная, че в света има разруха. Една дума от Господа, едно докосване на Неговата могъща сила и тези масивни постройки ще рухнат. Ще се разиграят сцени, чийто ужас не можем да си представим.“ Ривю енд Хералд, 5 юли 1906 г.

Първите три стиха бележат настъпването на третото горко на исляма. 11 септември бележи началото на запечатването на сто четиридесет и четирите хиляди и на късния дъжд. Вестта за запечатването е вътрешната вест, а призивът за излизане от Вавилон в четвърти стих е външната вест. Първите три стиха представят съда над църквата, а четвърти стих бележи настъпването на съда над онези, които са извън Божия заветен народ.

„Така в последното дело за предупреждаване на света към църквите се отправят два отделни призива. Вестта на втория ангел е: ‘Падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с виното на разпаленото си блудство.’ А при високия вик на третата ангелска вест се чува глас от небето, който казва: ‘Излезте от нея, люде Мои.’“ Ривю енд Хералд, 6 декември 1892 г.

Тези два гласа от осемнадесета глава на Откровение имаха своя предобраз в двукратното очистване на храма от Христос.

„Когато Исус започна публичното Си служение, Той очисти Храма от светотатственото му оскверняване. Сред последните дела на Неговото служение бе второто очистване на Храма. Така и в заключителното дело за предупреждаване на света към църквите се отправят два отделни призива. Вестта на втория ангел гласи: ‚Падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с виното на своето разпалено блудство‘ (Откровение 14:8). А при високия вик на третата ангелска вест от небето се чува глас, който казва: ‚Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете ѝ и да не споделите язвите ѝ. Защото греховете ѝ стигнаха до небето и Бог си спомни нейните неправди‘ (Откровение 18:4, 5).“ Избрани вести, книга 2, 118.

Отправната точка

Между 1838 г. и 1 август 1840 г. Джосая Лич установява началния момент на пророчеството за 391 години и петнадесет дни в девета глава на Откровение, което следва втория петмесечен пророчески период. Неговото откритие му позволява да предскаже точно не само годината и месеца, но и самия ден от месеца, в който предсказанието ще се изпълни. След първото разочарование на 19 април 1844 г. Самюъл Сноу открива началния момент на 2300-те дни от осма глава на Даниил. Неговото откритие му позволява да предскаже точно не само годината, но и месеца и деня от годината. Откриването на началния момент от Лич придава сила на първата ангелска вест, а откриването на началния момент от Сноу придава сила на втората ангелска вест.

Първият и вторият ангел символизират милеристкото движение от 1798 г. до 22 октомври 1844 г., когато голямото разочарование бележи идването на третия ангел. В историята на третия ангел откриването на началната точка на петмесечното пророчество от девета глава на Откровение показва кога вестта на среднощния вик и ислямът придават сила на вестта. Това откриване на начална точка за последното предупреждение на третия ангел включва делото, извършено като предобраз от Лич и Сноу. Вестта от Нашвил трябва да бъде коригирана, а коригирането ѝ се извършва, когато бъде открита началната точка.

Началната дата на петмесечното пророчество в милеритската история е 27 юли 1299 г., но откритието, направено през 2026 г., разкрива второ и по-ранно петмесечно пророчество в девета глава на Откровение. Това разбиране обединява цялата история, представена в девета глава, и по този начин откроява битката при Ниневия като ключа, който отключва пророческата история, водеща до петмесечния период, започващ през 632 г.

Битката при Ниневия през 627 г. бе последвана пет години по-късно от смъртта на Мохамед. Неговата смърт беляза началото на първото пророчество за петте месеца, което завърши през 782 г. с унижението на Източен Рим от исляма. След петте години от „ключа“ на Ниневия до смъртта на Мохамед настъпи краят на персийската държава, която бе една от двете противоборстващи страни в битката при Ниневия. Краят на Персия настъпи десет години след смъртта на Мохамед. Така пет години след „ключа“ на битката при Ниневия, който освободи скакалците на исляма, настъпи смъртта на Мохамед, белязала началния момент на пророчеството за петте месеца. След това, десет години след смъртта на Мохамед, Персия падна. Така от завъртането на ключа на Ниневия имаше период от пет години, последван от десет години.

Символичната връзка между пет и десет е „ключът“ към петмесечното пророчество. Именно в тези първи символични числа на пророчеството — пет и десет — намира своето начало първото от „двете“ петмесечни пророчества в главата. Пет месеца представляват сто и петдесет дни. Първото петмесечно пророчество е в пети стих, а второто — в десети стих. Третото времево пророчество, което обхваща триста деветдесет и една години и петнадесет дни, е в петнадесети стих. Третото пророчество от петнадесети стих бе представено през 1838 г., а преди август 1840 г. Лич вече бе открил началната точка на пророчеството. Той публикува второто си изложение на 1 август 1840 г., десет дни преди изпълнението на 11 август 1840 г. Тогава той публикува последното си изложение десет дни преди изпълнението — на петия ден от последните петнадесет дни на пророчеството.

Битката при Ниневия през 627 г. бе последвана пет години по-късно от смъртта на Мохамед. Неговата смърт беляза началото на първото петмесечно пророчество, което завърши през 782 г. с унижението на Източен Рим от исляма. Петте години от „ключа“ на Ниневия до смъртта на Мохамед бяха последвани от решителното поражение на персийската военна мощ в битката при Нехавенд през 642 г., десет години след смъртта на Мохамед. Така „ключът“ на битката при Ниневия, който освободи скакалците на исляма, бе последван пет години по-късно от смъртта на Мохамед, белязала началото на петмесечното пророчество. След това, десет години след смъртта на Мохамед, персийската военна мощ претърпя решителното си поражение при Нехавенд. Така след завъртането на ключа на Ниневия измина период от пет години, последван от десет години.

Пророчествата за първото и второто горко завършиха на 11 август 1840 г. с ограничаването на османската мощ в Константинопол, когато във връзка с това събитие се изпълниха петте и десетте дни на Лич. Тези триста деветдесет и една години съответстват на пророчеството в четвърта глава на Езекиил. Там на Езекиил бе наредено да лежи на лявата си страна в продължение на триста и деветдесет години. Това указание му бе дадено в пасаж, който започва в първа глава, първи стих.

И стана така, че в тридесетата година, през четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците край река Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения. Езекиил 1:1.

„Тридесетата година“ е тридесетата година от седемнадесетия юбилеен цикъл, започнал по време на царуването на Йосия. Петият ден от четвъртия месец съответства на 21 юли 1844 г., който се пада точно в средата на периода на очакване на милеристите между разочарованието на 19 април 1844 г. и разочарованието на 22 октомври 1844 г. На тази дата Самюъл Сноу за първи път използва израза „ето, младоженецът иде“, когато представя в Бостън истинската вест на среднощния вик. Този момент, бележещ средата в историята на милеристите, е посочен чрез боговдъхновение.

„През лятото на 1844 г., по средата на периода между първоначално очаквания край на 2300-те дни и есента на същата година, до която впоследствие се установи, че те се простират, вестта бе провъзгласена със самите думи на Писанието: ‘Ето, Младоженецът иде!’“ Великата борба, 398.

Важното тук е по-скоро библейският начин за отчитане на времето, защото, ако се върнем триста и деветдесет години назад от 30-ата година на 17-ия юбилеен цикъл, стигаме до разделянето на царството през 977 г. пр. Хр. Тогава бунтът на израилския цар Еровоам довежда до пророчеството за Йосия, провъзгласено от непокорния пророк в 3 Царе 13. В първа глава, втори стих на книгата на Йеремия се посочва, че Йеремия започва служението си през 13-ата година от царуването на цар Йосия.

Към когото дойде словото на Господа в дните на Юдовия цар Йосия, син на Амон, в тринадесетата година от царуването му. Йеремия 1:2.

Тринадесетата година от царуването на Йосия се пада през 627 г. пр. Хр., четиридесет години преди обсадата от 587 г. пр. Хр. Четиридесетте години, през които Езекиил лежи на дясната си страна за Юда, започват тогава и завършват при обсадата, когато приключват и тристате и деветдесет години, през които той лежи на лявата си страна. Началната точка на тристате и деветдесет години е 977 г. пр. Хр., когато срещу бунта на Еровоам, царя на десетте северни племена на Израил, е изречено пророчеството за Йосия. Бунтът на южното племе Юда е представен чрез служението на Еремия, което започва четиридесет години преди обсадата. Йосия символизира период от 977 г. пр. Хр. до 627 г. пр. Хр., който започва с алфа-бунта на десетте северни племена и завършва, когато се проявява омега-бунтът на южното царство Юда. Периодът от триста и деветдесет години, който започва през 977 г. пр. Хр. и е онагледен чрез лежането на Езекиил на лявата му страна, е исторически и пророчески точен в контекста на изключващото броене на времето.

И все пак в Божието слово са представени както изключващото, така и включващото броене на времето. Когато прилагаме включващо броене към същия този период, трябва да включим и 978 г. пр. Хр., тъй като краят на пророчеството настъпва в средата на годината (21 юли 1844 г.). Следователно при включващо броене периодът се равнява не на триста и деветдесет години, а на триста деветдесет и една години. Периодът от едно цяло и пет десети години на обсадата, започнала през 587 г., дава пророчество, което при включващо броене се равнява на триста деветдесет и една години, последвани от „едно цяло и пет десети“ години. Периодът от едно цяло и пет десети години, или осемнадесет месеца, в четвърта глава на Езекиил се намира в същата тази глава, в която е посочен принципът, че един ден се равнява на една година. Годината и половина на обсадата се разбира символично и като петнадесет дни.

Обсадата на Езекиил съдържа същите числови данни като пророчеството в Откровение 9:15. Именно в тази история вестите от север са представени чрез двете разрушения на Йерусалим. И двете разрушения са извършени от северни царе, които са били предобраз на папската власт в последните дни. Вестите от изток, представени от исляма, се включват в същата история, като външните и вътрешните вести от Даниил 11:44 съставляват двойна вест, възвестяваща края на благодатното време за човечеството. Тази вест се обединява в едно цяло, щом бъде разпечатана скритата начална точка на петмесечното пророчество. Когато тя бъде разпечатана, делото на Лич при придаването на сила на първата ангелска вест и делото на Самюъл Сноу при придаването на сила на втората ангелска вест се обединяват при придаването на сила на третата ангелска вест.

Корекцията на предходната вест, представена чрез Лич и Сноу, е прообраз на корекцията на вестта от Нашвил от 18 юли 2020 г., а разпечатването на отправната точка се състоя през 2026 г., тридесет години след като вестта, разпечатана през 1989 г., беше формализирана през 1996 г.

Ще продължим тези разсъждения в следващата статия.